№ 205
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Ахм. Хюсм. К.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно административно
наказателно дело № 20211100602575 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 15.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 21747/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, обвиняемият Т. В. Т. е
признат за невиновен в това, че на 09.02.2015 г. в гр. София, бул. „**** III“ № **,
Държавен фонд „Земеделие“, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по
смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.) – Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр.
Хасково, затаил истина в писмена декларация, изпратена по служебна поща –
Декларация по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.), която по силата на закон
се дава пред орган на властта – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че:
- участва в сдружение „Б.г.“ с ЕИК ****;
- е управител на сдружение „А.Е.П.“ с ЕИК ****, сдружение „Б.г.“ с ЕИК ****
и сдружение „Н.с.“ с ЕИК ****;
- че съпругата му Г. Т.а, дъщеря му А. Т.а и брат му А. Т. осъществяват
дейност като земеделски производители и са бенефициенти по сключени договори с
ДФ „Земеделие“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдан в
извършването на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Срещу решението в законоустановения срок са постъпили въззивен протест и
допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, в които се
релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на
първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт, като обвиняемият се
признае за виновен по повдигнатото обвинение.
1
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
обвиняемия, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на СГП не поддържа протеста на
СРП, но не го оттегля. Счита, че първоинстанционният съд правилно е оправдал
обвиняемия поради липса на обективна съставомерност на деянието по повдигнатото
обвинение. Посочва, че процесната декларация не е предмет на престъпление по чл.
313 от НК, тъй като има само оповестителен характер.
Защитникът на обвиняемия пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като споделя изложеното от представителя на
държавното обвинение по отношение на несъставомерността на престъплението от
обективна страна.
В своя защита обв. Т.Т. поддържа казаното от защитника си.
В правото си на последна дума обвиняемият посочва, че си е взел поука от
неправилното попълване на процесната декларация и моли за потвърждаване на
решението на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивният протест и допълнението към него, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от
НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира
следното.
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Обвиняемият Т. В. Т. е роден на 12.01.1967 г. в гр. Хасково, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, трудово ангажиран.
Със заповед № РД-12-08/06.02.2015 г. на изпълнителния директор на
Национална служба за съвети в земеделието към Министерство на земеделието и
храните обв. Т.Т. бил преместен от длъжност „главен експерт с ранг III младши“ в
Териториален областен офис Хасково към Главна дирекция „Съвети в земеделието“ на
длъжност „директор“ в Областна дирекция Хасково към Държавен фонд „Земеделие“
за срок от четири години, считано от 09.02.2015 г. до 08.02.2019 г.
От Дирекция „Човешки ресурси“ към Централното управление на Държавен
фонд „Земеделие“ изпратили на обв. Т. комплект от документи, вкл. и декларация по
чл. 12, т. 2, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.), които следвало да попълни с оглед
заемането на посочената длъжност. Обвиняемият попълнил документите, вкл. и
декларацията, в която посочил, че към датата на назначаването му на длъжността
„директор“ в Областна дирекция Хасково към Държавен фонд „Земеделие“ не участва
в търговски дружества, не развива дейност като едноличен търговец, не е управител
или член на орган на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел,
търговски дружества или кооперации; дванадесет месеца преди датата на
назначаването му на длъжността не е бил управител или член на орган на управление
или контрол на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или
кооперации, не е развивал дейност като едноличен търговец и няма частен интерес към
дейността на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.). В
декларацията посочил, че дванадесет месеца преди датата на назначаването му на
длъжността е бил управител или член на орган на управление или контрол на следните
2
НПО – Сдружение „Агро еко Европроект“ и Сдружение „Н.с.“. Обвиняемият изпратил
попълнените и адресирани до изпълнителния директор документи към Централното
управление на Държавен фонд „Земеделие“, които на 09.02.2015 г. постъпили в
Дирекция „Човешки ресурси“ и били заведени от св. С.К..
На 08.05.2015 г. св. Т.Т. подал сигнал до Комисия за предотвратяване и
установяване конфликт на интереси (КПУКИ) с твърдения, че в декларацията по чл.
12, т. 2, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ (отм), подадена от обв. Т., не били декларирани
конкретни обстоятелства. По сигнала била извършена проверка и били изискани
всички декларации, подадени от обвиняемия във връзка със заеманата от него
длъжност, като било установено, че всичките са подадени в законоустановения срок.
Св. Т.Т. подал допълнителни сигнали с твърдения, че обвиняемият не е
декларирал обстоятелствата, че съпругата му, дъщеря му и брат му са земеделски
производители и че съпругата му е получила финансиране по програма на Държавен
фонд „Земеделие“, а самият той не бил декларирал, че е едноличен търговец.
В КПУКИ било депозирано писмо от Държавен фонд „Земеделие“ за
извършена проверка по посочените от св. Т. твърдения, с което комисията била
уведомена, че обв. Т. не бил упражнявал правомощия съгласно заеманата от него
длъжност спрямо съпругата и дъщеря си, както и че липсвали данни за упражнен
натиск и намеса от негова страна, но било установено, че действително в декларацията
му по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.) липсвало обявяване на факта, че
съпругата, дъщерята и брата на обвиняемия са регистрирани като земеделски
производители, както и че обвиняемият не е декларирал участието си в Сдружение
„Б.г.“.
В резултат от извършената проверка КПУКИ сезирала прокуратурата на
Република България и било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването било установено, че до 09.12.2015 г. обв. Т. е бил
управител на сдружения с нестопанска цел „Б.г.” с ЕИК ****, „Н.с.” с ЕИК ****, а до
9.12.2015 г. и на „А.-Е.Е.“ с ЕИК ****.
Също така било установено, че съпругата на обвиняемия – св. Г. Т.а е
регистрирана като ЕТ „В. - Г. Т.а“ с ЕИК **** и в това качество е кандидатствала по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2009-2013 г. от
18.01.2013 г. с предмет на инвестицията „Къща за гости“ в с. Татарево, общ.
Минерални бани, обл. Хасково. Подписан е договор № 26/311/00971 от 24.10.2014 г. с
краен срок за изпълнение на инвестицията 15.09.2015 г. и е била одобрена и получена
субсидия в размер на 119 938,47 лева. Периодът на изпълнението на проекта от
бенефициента бил под контрола на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, респ.
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” – гр. Хасково, на чиято територия е
инвестицията.
На следващо място, било установено, че братът на обвиняемия – А. Вълков Т.,
е бенефициент по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР
2007-2013 г. и на 24.09.2009 г. сключил договор № **********, съгласно който му е
изплатена субсидия от 25 000 евро с място на инвестицията обл. Хасково по договор №
2611203 527/24.09.2009г., като мониторингът по мярката изтичал на 18.10.2015 г.
Периодът на изпълнение на проекта от бенефициента бил под контрола на Държавен
фонд „Земеделие” – гр. София, респ. Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. Хасково, на чиято територия е инвестицията.
В хода на разследването било установено и че дъщерята на обвиняемия – А. Т.а
Т.а, е съдружник в „А.Е.К.“ ООД с ЕИК **** и е вписана като консултант на св. И.К..
Последният е бенефициент по мярка 121, за което е сключен договор № 26/121/05563
3
от 08.04.2013 г. с място на инвестицията обл. Хасково, по който мониторингът е за
срок от 5 години и периодът на изпълнението на проекта от бенефициента е бил под
контрола на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, респ. Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие” – гр. Хасково, на чиято територия е инвестицията.
За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по
реда на глава XXVIII от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното
производство относими доказателствени източници, а именно: гласните
доказателствени средства чрез обясненията на обвиняемия Т. В. Т. (л. 47-48 от съд.
д., л. 5-7, 30-33 от ДП – том 2) и показанията на свидетелите Т.Х. Т. (л. 11 от ДП – том
2), В. Х.З. (л. 12-13 от ДП – том 2), С.Р.К. (л. 14 от ДП – том 2), С.Ю.Д. (л. 15-16 от ДП
– том 2), Б.С.М. (л. 21 от ДП – том 2), И.М.П. (л. 22 от ДП – том 2), А.В. Т. (л. 45 от ДП
– том 2); писмените доказателства и доказателствени средства: справка за
съдимост на обв. Т.Т. (л. 13 от съд. д.), копие на материали от пр. пр. № 272-ЗМ
177/17.12.2015 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Хасково (л. 49-200 от ДП –
том 1), протокол за доброволно предаване от 06.12.2016 г. на оригинал на процесната
декларация и съпроводително писмо (л. 103-105 от ДП – том 2); способи на
доказване: графическа експертиза по протокол № 130-Е/2017 г. (л. 62-64 от ДП – том
2) и графическа експертиза по протокол № 512-Е/2017 г. (л. 71-73 от ДП – том 2).
Този доказателствен материал беше възприет от въззивния съд в частта му
относно всички писмени доказателства, тъй като в по-голямата си част те са
официални документи, съставени по надлежния ред от компетентни лица и не са
оспорени от страните. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение. От писмените доказателства се установява
встъпването в длъжност на обв. Т.Т., попълването и подаването до изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ на процесната декларация и нейното
съдържание, както и описаната във фактическата обстановка дейност на съпругата,
дъщерята и брата на обвиняемия, от които произтича възможност за възникване на
конфликт на интереси. Писмените доказателства кореспондират с кредитирани по
делото гласни доказателствени средства, които потвърждават правилно установената
от СРС фактическа обстановка.
От заключенията на изготвената по делото графическа експертиза по протокол
№ 130-Е/2017 г. се установява, че ръкописният текст, с който са попълнени графите на
процесната декларация по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.) от 09.02.2015
г., е написан от обв. Т.Т., както и че подписът в графа „Декларатор“ на
инкриминираната декларация е положен от него. От заключението на графическа
експертиза по протокол № 512-Е/2017 г. се изяснява, че ръкописният текст, с който са
попълнени графите на „Заявление“ от Т. В. Т. от 09.02.2015г. с вх. № 0009/09.02.2015г.
до г-н Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, е
написан от обв. Т.Т., както и че подписът в графа „С уважение“ на посоченото
заявление също е положен от него.
С оглед липсата на съществени противоречия в доказателствената съвкупност,
по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, не се налага и детайлното
обсъждане на всяко едно доказателство поотделно. Въззивният съд след цялостна
проверка на проверявания съдебен акт намери, че процесуалната дейност на първата
съдебна инстанция по установяване на фактите е законосъобразна, а извършеният
доказателствен анализ позволява да се проследи начинът, по който районният съд е
формирал фактическите си констатации, които съвпадат с тези на настоящия съдебен
състав.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
4
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че обв. Т.Т. не е осъществил състава на престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е формално и съставът е осъществен,
ако законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се
удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината. За
съставомерността на деянието е правно ирелевантно дали декларацията се изготвя
върху бланка, по образец и пр. и дали те съдържат предупреждение за носене на
наказателна отговорност при невярно деклариране (Решение № 130 от 07.05.2015 г.,
постановено по н.д. № 24/2015 г., ВКС, 1-во НО). Правната норма на чл. 313, ал. 3 от
НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст е
необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или постановление на
Министерски съвет, в която е предвидено да се удостовери истината в писмена
декларация. За да бъде довършено деянието, този документ следва да бъде употребен
от дееца, за да докаже, че удостоверените обстоятелства или изявления са достоверни
(Решение № 80 от 08.11.1996 г., постановено по н.д. № 89/96 г., ВК). Това означава, че
престъплението е осъществено само когато законът изрично указва, че истинността на
обстоятелствата, посочени в декларацията, може да се доказва и по този начин. Ако
законът не е указал, че същите обстоятелства могат да се установяват и чрез
декларация или изрично е забранил доказването им да стане по такъв начин, то деецът,
макар и да е дал декларация, с която потвърждава истинността на същите, не извършва
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление
(Решение № 345 от 28.V.1974 г., постановено по н. д. № 281/1974 г. по описа на ВС, II
НО).
По делото несъмнено се установи, че обв. Т. на 09.02.2015 г. лично е подал
комплект от документи, адресирани до изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, вкл. и процесната декларация по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ
(отм.), в която е отрекъл да е управител или член на орган на управление или контрол
на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, както и
отрекъл дванадесет месеца преди датата на избирането/назначаването му на
длъжността да е бил управител или член на орган на управление или контрол на
юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, както и
отрекъл да има частен интерес към дейността на свързани с него лица по смисъла на
§1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.). Към инкриминираната дата обв.Т. е заемал публична
длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.) – директор на Областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. Хасково. Процесната декларация е адресирана до
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, който се явява орган на
властта съгласно чл. 93, ал. 1, т. 2 от НК.
Въпреки това, в процесния случай деянието на обв. Т. е несъставомерно от
обективна страна, защото в ЗПУКИ (отм.) не е указано, че посочените обстоятелства
могат да се удостоверяват в декларацията по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ
(отм.). Тези обстоятелства трябва да се установяват само по документи или друг
официален ред, но не и по начина, по който обвиняемият е удостоверил. А щом като
законът не е предвидил тези обстоятелства да се установяват и по този начин, то и
деянието на обвиняемия не съставлява престъпление, макар да са потвърдени неверни
обстоятелства. Предмет на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК са само частни
удостоверителни документи, т.е. такива, които установяват съществуването или
несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът
възпроизвежда в документа. В ЗПУКИ (отм.) е предвидена
административнонаказателна отговорност за установен конфликт на интереси и за
5
неподаване на декларация в срок, но не са предвидени административни или други
последици в случаите на неистинност на декларираните обстоятелства. В тази връзка
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че процесната декларация
няма удостоверителен, а оповестителен характер, т.е. не е годен предмет на визираното
престъпление, с оглед на което възраженията, изложени в протеста в тази насока, са
неоснователни.
Несъставомерността на деянието от обективна страна обуславя и
невъзможността за осъществяването на признаците на състава на престъплението от
субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у обвиняемото
лице се явява безпредметно.
Въз основа на изтъкнатите съображения на основание чл. 304 от НПК обв. Т.
правилно е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение,
въззивната инстанция не констатира основания, налагащи неговото изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същото следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. №
21747/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6