№ 151
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502887 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по допустима и
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК въззивна жалба на ответника ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп“ срещу осъдителната част на решение № 90 от 01.07.2024 г.,
поправено с решение № 149 от 12.11.2024 г. на ОС Благоевград, 2 състав по т.д.81/2022 г.
С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца Г. М. И. 30 000 лв.
(тридесет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП
от 10.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя от
увреденото лице – 03.12.2021 г. до окончателното заплащане, както и 7 400,57 лв. разноски
по делото.
Доводите в жалбата са, че няма основание за отговорност на ответника, завишен размер
на обезщетението, доказано е съпричиняване, невзето предвид от първата инстанция, не е
предоставена банкова сметка на увредения и не се дължи лихва от застрахователя.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца чрез адв. Г. Й., в който се твърди
неоснователност на всички оплаквания.
Няма отправени доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани
нови доказателства.
В съдебно заседание чрез писмена молба адв. Й. от името на ищеца оспорва жалбата,
моли за оставянето й без уважение и претендира разноски за платен адвокатски хонорар.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Не са спорни следните факти: че е налице застрахователно правоотношение по
1
застраховка „ГО“ между ответното дружество и водача на МПС, в което се е возил ищецът
към датата на настъпване на застрахователно събитие и че ищецът е пострадал в резултат от
ПТП.
Спорно пред въззивната инстанция е налице ли са елементите от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД и съответно от функционалната отговорност на застрахователното дружество,
спорен е размерът на обезщетението за неимуществени вреди, началната дата на законната
лихва и наличието на основания за намаляване на обезщетението поради поведение на
ищеца и на неговия родител.
По първия спорен въпрос настоящият съд намира следното.
Оспорването на приетите от ОС Благоевград елементи на деликта е бланкетно във
въззивната жалба. Заключението на съдебно – автотехническата експертиза, изготвено от
в.л. инж. В. Н., неоспорен от ответника по иска, посочва следния механизъм на пътния
инцидент: на 10.10.2021 година водачът А. Т. управлявала лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, рег. № ******* по път № III-198 в посока от село Първомай към град Петрич
в светлата част от денонощието в дневно време в участък от пътя с пряка видимост по мокра
асфалтова настилка при наличието на валеж от дъжд и лек насрещен наклон в посоката към
град Петрич. Пострадалия ищец, на 13 години, се е возил на предната дясна седалка до
водача. Водачът Т. управлявала със скорост от около 82,5 км/ч и вследствие от загубата на
сцепление на гумите от задния мост и предварително отклонените предни гуми чрез волана
за запазване на траекторията па автомобила в ляв завой е довело до неконтролирано
странично занасяне, при което автомобилът се е насочил към насрещната лента и първият
разделителителен „остров“ в банкета пред паркинга на фирма „Стримон“. Последвал силен
удар на бронята със скорост от около 75,2 км/ч в бетонните бордюри. Вследствие от този
удар пострадалият ищец бил насочен в посока напред и наляво, като гръдният му кош се
ударил силно отляво в десния лакът на водачката, от което настъпват фрактурите на 6-то и 7-
мо ребра отляво и се травмират колената в различна степен и на двата крака от контакт с
долната част от арматурното табло и елеметите от тапицерията за барчето по средата под
арматурното табло. При настъпилото странично превъртане на автомобила и страничното
му падане върху дясната страна и тавана, и последващо плъзгане по настилката, тялото на
ищеца неконтролирано се е удряло във вътрешните повърности от купето до крайното
установяване на автомобила и оставане за кратко неподвижно върху тапицерията на тавана.
При тези контакти са били травмирани лявата част от главата, лявото ухо и е настъпила
фрактура на изръстъка на поясния прешлен. След като автомобилът се е установил
неподвижно, ищецът излязъл от лекия автомобил през отвора на счупено стъкло към
предната дясна врата.
От приетия от първата инстанция констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
314р-18354/11.10.2021 г., съставен от дежурен полицай при РУ – Петрич, е видно, че на
10.10.2021 г., около 15:20 ч., на път III-198, км. 73+000, в района на фирма „Стримона“ е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *******,
собственост на А. К. Т. и управлявано от последната. От отразеното в констативния
протокол се установява, че водачът на лекия автомобил по време на пътно-транспортното
произшествие е имала валидно СУМПС, при тестване с Дрегер не е отчетено наличие на
алкохол в кръвта, както и че за процесното МПС е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, полица №
BG/03/121002321917, валидна до 16.11.2021 г. Установява се също от констативния протокол,
че на мястото на пътно-транспортното произшествие органите на РУ – Петрич са
установили самоличността на пострадалите лица – ищецът М. Г. И. и В. К. Т..
Анализът на тези доказателства дава на въззивния съд основание да приеме, че
ответникът е отговорен за причинените увреждания на ищеца.
Противоправността се изразява в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като водачът
на МПС не е съобразила скоростта си мократа пътна настилка и лекия насрещен наклон и не
е контролирал автомобила непрекъснато.
2
За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът взема предвид
заключението на СМЕ, заключението на СПЕ, медицинските документи и свидетелските
показания, събрани от ОС Благоевград.
Според заключението на СМЕ, изготвено от д-р Я. З. въз основа на медицинските
документи, ищецът е закаран по спешност в МБАЛ „Югозападна“ ООД Петрич, където при
първоначалния преглед е установено наличие на разкъсно-контузна рана на лявата половина
на главата, на ляво ухо, на дясно коляно, оплакване от болки в гърдите и в гърба. При
направените изследвания са установени непълни счупвания на 6- то и 7-мо ребро вдясно,
счупване на левия страничен израстък на първи поясен прешлен. След три дни болничен
престой и лечение в хирургично отделение е изписан с диагноза, описана в епикризата:
мозъчно сътресение, открита рана на окосмената част на главата, счупване на гръбначен
прешлен. Травматичните увреждания в областта на главата, гръден кош, гръбначен стълб и
дясно коляно според вещото лице са получени в резултат на действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удари, огъване и усукване от или върху твърди тъпи предмети.
Същите добре отговарят да са получени по начин и време, на процесното ПТП, като пътник
в лек автомобил, седящ на предна дясна седалка до водача, с последващо изпадане на тялото
от превозното средство. Непълните счупвания на две ребра в дясно и счупването на левия
страничен израстък от първи поясен прешлен не довеждат до трайни и значителни
ограничения в движението на снагата. Съчетани с мекотъканните увреждания на главата, по
ушната мида и по коляното по своя медико-биологичен критерий представляват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Затрудненията в движението на снагата са за
период около 3-4 седмици. Умерено силните болки и страдания намаляват за около един
месец. Работната диагнова „мозъчно сътресение“ не означава, че пострадалият е претърпял
разстройство на здравето с временна опасност за живота. Болничното лечение при тази
диагноза е с оглед намаляване на оплакванията и избягване на евентуални усложнения. В
конкретния случай има лекостепенно мозъчно сътресение при млад индивид, с
продължителност оплакванията и симптоматиката от около 1 до 3 месеца, като за този
период пострадалият може да има и несилни болки в областта на пояса и гръдния кош, от
счупванията, обикновено проявяващи се при по-значително натоварване и промяна
(влошаване) на времето.
Заключението на съдебно-психологична експертиза на В. М. описва, че пътният
инцидент се е отразил на Г. И. с емоционална напрегнатост, лесна възбудимост, очакване за
нещо неопределено. В резултат получил емоционална тревожност, възникнала в ситуация на
опасност, породена от страха от ПТП и затрудненото му ежедневно функциониране
вследствие травмите, които е получил, като периодът за възстановяване бил около месец,
месец и половина. Впоследствие останали болките, които го връщали към инцидента и
страха при пътуване с кола от евентуален друг такъв.
Майката на ищеца Н. И., разпитана като свидетел, разказва, че не е присъствала на
инцидента, синът й е пътувал до гр. Петрич със съседско момиче и неговата майка. За
настъпилото ПТП разбрала от съпруга си. Г. бил настанен в спешно отделение на болницата
в гр. Петрич, бил в шок и целия в кръв, с много рани на главата, на крака, на ръката.
Треперел и бил неспокоен. В хирургично отделение на болничното заведение останали три
дни, като синът й бил с два счупени прешлена, сътресение и разкъсване на ухото, което било
шито. Вкъщи бил на легло около месец и повече, не ходел на училище, не могъл да
посещава и онлайн уроците поради забрана да гледа телевизия или да чете. Около месец и
половина след инцидента съдействала на сина за обслужването, който ходел до тоалетна с
нейна помощ, поради болки на гърба и трудно дишане, като се завърти. Г. посещавал
невролог заради нараняванията на главата, около месец приемал лекарства. Пълното му
възстановяване отнело година, а заради нараняванията на ребрата не участвал във физически
занятия и периодично се оплаквал от болка в гърба.
Съдът кредитира показанията, доколкото са житейски логични и не противоречат на
останалите доказателства с изключение на частта, в която Г. е бил с два счупени прешлена,
както и че не е могъл да ходи на училище, доколкото пред психолога ищецът е споделил, че
3
по това време са учели онлайн.
От значение за размера на обезщетението са установените увреждания: лекостепенно
мозъчно сътресение, открита рана на окосмената част на главата, счупване на гръбначен
прешлен, непълни счупвания на 6- то и 7-мо ребро вдясно, лекувани консервативно,
болничния престой от три дни. Следва да се съобрази възстановителен период от месец и
половина, през който е имал болки в областта на пояса и гръдния кош, нужда от чужда
помощ, щадящ режим без натоварване, невъзможността да се включва в онлайн часовете от
училище. Обезщетението включва и емоционална тревожност, възникнала в ситуация на
опасност, породена от страха от ПТП и затрудненото му ежедневно функциониране
вследствие травмите които е получил, които на фона на детската му възраст – 13 години с
все още неукрепнала психика, са причинили съществен душен дискомфорт.
Като съобрази посочените фактори, както и конкретните икономически условия,
отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 10.10.2021 г., когато е настъпило произшествието и съдебната
практика по сходни случаи, съдът намира, че 30 000 (тридесет хиляди) лева отговаря на
обществено приемливия критерий за справедливост. Неоснователни са оплакванията за
завишен размер, тъй като ищецът е дете, имал е увреждания в няколко области на тялото и
не е могъл да се включва в онлайн уроците си от училище, а впоследствие след тръгването
на училище да участва в заниманията по физическо възпитание.
Върху присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано
от датата, определена от първоинстанционния съд. Неоснователни са въззивните
оплаквания, че се дължи от друга дата, различна от датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя.
По повод възражението за принос на пострадалия и неговите родители въззивният съд
излага следните съображения.
В отговора на исковата молба е направено възражение за принос поради неползване на
детско столче с колани. То е разгледано и правилно е преценено като неоснователно, тъй
като не е имал задължение за детско столче. Цитираният както в отговора на исковата молба,
така и във въззивната жалба чл. 137д от ЗДвП е неприложим, тъй като се отнася за МПС
категории М2 и МЗ, а категорията на рено „Клио“ е М1(чл. 149 т. 2, б. „а“ от ЗДвП). Не се
доказва ищецът да е бил под 150 см, поради което няма задължение за пътуване в детско
столче.
В отговора на исковата молба, нито впоследствие в хода на първата инстанция, няма
възражение за непоставен колан, поради което правилно такова не е разгледано от ОС
Благоевград. Цитираната в отговора на исковата молба норма на чл. 137д от ЗДвП не може
да се счете за надлежно направено възражение, а същата, както беше изложено, е и
неприложима за категорията превозно средство, в което се е возил ищецът.
Възражението за неположена грижа от родителите би могло да бъде разглеждано в
производство по иск за застрахователно обезщетение на родителите, но не и в настоящия
случай, по който ищец е детето по иск за обезщетение за преживените от него травми.
Ето защо, оплакванията срещу произнасянето на първата инстанция във връзка с
възражението за принос на пострадалия за настъпване на вредите са неоснователни.
Оплакванията във връзка с непосочването на банкова сметка от ищеца и съответно и в
решението не обосновават извод за неправилност на решението по тази причина. Вън от
горното, в изпълнение на указания на настоящия съд, ищецът е посочил банкова сметка с
молба за откритото съдебно заседание.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
Поради оставянето на въззивната жалба без уважение в полза на ответника по жалбата
в размер на поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение от 4000 лева.
4
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 01.07.2024 г., поправено с решение № 149 от
12.11.2024 г. на ОС Благоевград, 2 състав по т.д.81/2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Г. М. И. разноски за въззивната инстанция в размер на 4000
(четири хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5