Р Е Ш Е Н И Е № 141
гр.Бяла, 30.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд град Бяла, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря
Пенка Цанкова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 228 по описа за 2019г. на БРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство
e по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Р.И.Р. с ЕГН ********** *** от АК Бургас, против НП
№ 6283 от 07.08.2019г., издадено от
Началник отдел „Контрол по РПМ“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция Пътна инфраструктура
гр.София, с което и на основание чл.53,ал.1,т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв./ хиляда лева/ за това,
че : ”На 16.07.2019г. в 15,32ч. на път ІІ-51, км 3, на 50м. пред входа на РПС гр.Бяла,
посока Б.-П. е управлявал и осъществил
движение на съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси марка „Волво“, модел „ФХ“, с рег. № …… и полуремарке
с 3 оси с рег.№ …... По време на проверката е направено измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/Наредбата/, както следва:1.При
измерено натоварване между осите 1,32м, сумата от натоварването на тройната ос
на полуремаркето е 25,300т, при максимално допустимо натоварване 24т, съгласно
чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата.
Измерването
е извършено с техническо средство – електронна везна модел CAPTELS ORA 10 №
785 и ролетка №1303/18/5м/. За така измерените параметри водачът не е
представил на контролните органи валидно
разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от
специално ползване на пътищата, издадена
по реда на Раздел четири от Наредбата. Нарушението е по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от
Закона за пътищата.
В
жалбата се сочи за допуснати нарушения на закона. Претендира се отмяна на
атакуваното НП. В допълнителни писмени бележки се излагат съображения за
нарушения на материалния закон, неправилна квалификация на нарушението, липса
на доказателства за извършеното нарушение, излагат се съображения за
маловажност на случая. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, изпраща упълномощен
процесуален представител адв.И. ***, който поддържа изцяло жалбата пред съда.
Въззиваемата
страна редовно призована, изпраща в с.з. процесуален представител –
ю.к.Пашева, който оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави
без уважение като неоснователна и да потвърди издаденото НП.
БРП
– редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На
16.07.2019г., актосъставителят К., служител към Агенция „Пътна инфраструктура”
на длъжност инспектор в Дирекция АРОК, осъществявал контрол над движещите се
превозни средства по отношение максимално допустимо общо тегло, осови
натоварвания и габаритни размери на натоварените ППС. Намирал се заедно със св.К.
по път, отворен за общество ползване – на път ІІ-51, км 3, на 50м. пред входа
на РПС гр.Бяла, посока Б.-П. Към 15,32ч. контролните органи спрели за проверка съчленено
ППС с 5 оси – МПС с две оси марка
„Волво“, модел „ФХ“, с рег. № …. и полуремарке с 3 оси с рег.№ ……, управлявано
от жалбоподателя. Актосъставителят, в присъствие на св.К.– изпълнител към АПИ, посредством електронна везна модел CAPTELS ORA 10 № 785 и ролетка №1303/18/5м/ извършил
измерване/претегляне/ на автомобила. Използваната
везна била одобрена като тип средство за
измерване от Държавна агенция за метрология и технически надзор, за което било
издадено удостоверение/л.62/ и преминала последваща метрологична проверка, отразена
в Паспорта на ел.везна/л.68/. При измерено натоварване между осите 1,32м, се
установило, че натоварването на тройната ос е 25,300т., при максимално
допустимо натоварване 24т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата. Сумата
от натоварване по осите на ППС била 41460кг. Автомобилът бил собственост на „Е.
2007“ЕООД гр.Г., обл.Ст.З. На
жалбоподателя била представена кантарна бележка – разпечатка от електронната
везна /л.8/. Контролният орган поискал водача да представи разрешение, издадено
от администрацията, управляваща пътя, тъй като осъществява движение на тежко
пътно превозно средство, съгласно чл.6 и
чл.7 от Наредба №11. По време на
проверката водачът не представил надлежно издадено разрешение за надвишаване
нормите на наредбата.
За
установеното нарушение бил съставен АУАН /л.13/ за нарушение по чл.26,ал.2,т.1, б.”а” от
Закона за пътищата. На актосъставителя било надлежно възложено установяването
на нарушения и съставяне на актове по Закона за пътищата със Заповед № РД-11-42 от 29.01.2018г. на Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“/л.47-48/. Водачът подписал съставения акт. В
него обяснил писмено, че товаренето се извършва с фадрома и не е могъл да
прецени колко е товара, тъй като тегленето е в друг двор. След съставяне на
акта на водача била връчена разписка/л.14/ с уведомление в нея за възможността да
продължи движението си при условията на чл.37, ал.3 от Наредбата. На същата дата с Квитанция №
122012290033719 в 16.07.ч. била заплатена дължимата д.т. в размер на 214,46ст.
Това обстоятелство било отбелязано в АУАН.
При
така установеното Началник отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура ” гр.София, упълномощен с Пълномощно изх.№ П-285 от 07.12.2018г.
/л.49/ от Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, въз основа на Решение на УС на
АПИ, обективирано в Протокол № 18114/18/л.45-46/, издал атакуваното НП, връчено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка/л.7/.
Фактическата
обстановка е установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – НП, АУАН, с приложена
кантарна бележка; копие на лична карта на жалбоподателя; копие на свидетелства
за регистрация на ППС; копие на пътен лист; заверени копия на пълномощно, Решение
на УС на АПИ, обективирано в Протокол № 18114/18 , Квитанция № 122012290033719,
Заповед № РД-11-42 от 29.01.2018г.; Паспорт
на ел. Везна тип ОРА-10, заявление, регистрация на извършени последващи проверки;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 06.03.4542 от 27.03.2006г.,
Протокол за проведено обучение, Списък на регистрирани последващи проверки,
ръководство на потребителя. По делото се
събраха гласни доказателства, посредством проведените в с.з. разпити на
актосъставителя и св.К.. Съдът приема и
кредитира както писмените, така и гласните доказателства, тъй като те са
еднопосочни, непротиворечащи по между си,
взаимно допълващи се. Съдът намира, че актосътавителят и св.К., очевидец
при установяване на нарушението, съставянето и връчването на АУАН, са
незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото. Показанията им са в пълно
съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира:
жалбата е подадена в преклузивния срок и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН пред надлежния съд, от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
служебната проверка съдът установи, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.56,ал.2,т.1 от
ЗП. Същото е оправомощено от Председателя на УС на АПИ със Заповед № РД-11-42 от 29.01.2018г./л.47/. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с административно наказателно-процесуалните
правила – предвид и това, че съгласно чл.56,ал.3,т.1от ЗП наказателните
постановления се издават от упълномощено от УС на агенцията длъжностно лице,
каквото несъмнено е Началник отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура ” гр.София, упълномощен с Пълномощно изх.№ изх.№ П-285 от
07.12.2018г. /л.49/ от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, въз
основа на Решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол № 18114/18 /л.45-46/. Предвид изложеното за съда няма
съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
При
реализиране на административнонаказателната отговорност не се констатираха
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание.
Неоснователни
са възраженията, че НП не е надлежно връчено на жалбоподателя. Видно от
оформената обратна разписка/л.7/, същата е изпратена на посочения от
жалбоподателя в акта адрес и е връчена на майка му като член на семейството.
След като оспорва тези факти, жалбоподателя следва да представи доказателства,
с които да ги обори. Такива не са представени и за съда няма съмнение, че
лицето по връчване на пратката е
изпълнило коректно задълженията си.
С
оглед установените при проверката обстоятелства съдът намира, че правилно в АУАН
и НП на констатираното административното нарушение е дадена правна квалификация
по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извъргабаритни и/или тежки ППС, които регламентират забрана
за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без
специално разрешение. По смисъла на §1,т.8
от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари и т.н. Процесният
автомобил е тежък по смисъла на чл.3, т.1,2 от Наредба 11 / 2001г., тъй като
надвишава нормите, предвидени в чл.6 и чл.7 от същата наредба. Особен режим на
ползване на пътищата от тази категория ППС се изразява в това, че същите следва
да се снабдят със специално разрешение и дължат заплащане на допълнителна
такса. От обективна страна този елемент – тежко ППС е налице, поради
което е следвало жалбоподателят да се снабди с надлежно разрешително съгласно
правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата. По делото, от
представените писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че към
момента на проверката за процесния автомобил не е имало разрешително, издадено
от АПИ. Не се спори относно установяването на този определящ съставомерен
отрицателен факт. Жалбоподателят не оспорва времето и мястото, където е била
извършена проверката, като мястото – път ІІ-51, км 3, безспорно представлява
част от път, отворен за обществено ползване и е изцяло съставомерно. Извършеното
вярно замерване на превозното средство посредством електронна везна модел CAPTELS ORA 10 № 785 и ролетка 1303/18 не се
оспорват от жалбоподателя. Представено е като писмено доказателство - Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и регистрирани периодични прегледи за това, че електронна везна
модел CAPTELS ORA 10 № 785 е одобрена
като тип средство за измерване от Държавна агенция за метрология и технически
надзор, като същата е преминала периодична последваща проверка, със срок, който
не е изтекъл към деня на проверката. С оглед представените писмени
доказателства, съдът приема, че използваните електронна везна и ролетка са били
технически годни и в съответствие с изискванията на Раздел ІІІ-ти от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Видно от
приложените по делото писмени доказателства към момента на проверката
контролните органи са разполагали с технически годни средства за измерване.
Съдът приема за безспорно доказано установеното и отразено в НП, че при
измерено натоварване между осите 1,32м, сумата от натоварването на тройната ос
на полуремаркето е била 25,300т, при максимално допустимо натоварване 24т,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата.
Повече
от допустимата маса е и измерената обща маса
на ППС – 41460кг / при максимално
допустима 40т., съгласно чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредбата/, предвид
представената по делото кантарна бележка, в която резултатите от тези
измервания са обективирани и показани веднага на жалбоподателя. Тези резултати
са изцяло съставомерни и поради това за настоящия състав няма съмнение, че е
осъществен от обективна страна състава на нарушението.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът, преди да
предприеме превоза на товара е следвало
да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата. В конкретният случай
задължението за предвиждане пряко произтича от чл.26,ал.2, т.1, б.”а” от ЗП,
който регламентира задължението на водачите на тежките и извънгабаритните ППС за движение по пътната
мрежа само след разрешение от администрацията, управляваща пътя. Няма спор, че
като водач на процесното ППС е субект на нарушението, тъй като физическо лице,
което управлява ППС е ангажирано и
отговорно лице по чл.53, ал.1 от ЗП. Неоснователни са възраженията за
това в писмените бележки. В практиката на Административен съд гр.Русе няма съмнения
и противоречия по този въпрос. В резултат на неизпълнението на законово вменените
му задължения като лице, което управлява ППС жалбоподателят е осъществил състава на нарушението.
Неоснователни
са възраженията за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са
налице доказателства по делото, които да обосновават по – ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от същия вид. Нарушението е формално, на просто извършване. Настъпването на
вредни последици не е елемент от състава на нарушението. Липсата на такива не
може да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът
намира че при определяне размера на наказанието административно наказващият
орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчел смекчаващите
вината обстоятелства, а именно, че непосредствено
след установяване на нарушението е заплатена дължимата такса.
За
нарушението по чл.53 ал.1 от ЗП за ФЛ е предвидено наказание глоба в размер от
1000лв. до 5000лв. В случая Глобата е в минимален размер от 1000лв. и е изцяло
съобразена с тежестта на нарушението и личността на нарушителя, поради което НП
в този вид с така определеното наказание следва да бъде потвърдено. Съдът
намира, че в този вид наказанието е достатъчно да окаже своята възпитателна и
поправителна роля по отношение на жалбоподателя и превантивна функция по
отношение на останалите водачи на ППС.
По
изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено в този вид.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 6283 от 07.08.2019г., издадено
от Началник отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура ” гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/ на
Р.И.Р. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание Глоба в
размер на 1000лв / хиляда лв/ за нарушение по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за
пътищата,
като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд град Русе, на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/