Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. Габрово, 17.01.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от седемнадесети
декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар – Радина
Церовска, като разгледа материалите по адм.
дело № 288 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано
въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/
Жалби с вх. № СДА-01-1362 от 9.09.2019 г., подадени от Главен архитект на
Община Севлиево и Р.Д.Ч. ***, с ЕГН: **********, против Заповед № ДК-11-Г-1 от
15.08.2019 г. на вр. изп. длъжността Началник РДНСК – Габрово, с искане за
постановяване на нейната отмяна.
С процесната Заповед са отменени като
незаконосъобразни одобреният от главен архитект на Община Габрово на 4.07.2019
г. Инвестиционен проект /ИП/ на вилна сграда в ПИ ******, м. „******“, землище
гр. Севлиево и издаденото Разрешение за строеж /РС/ № 64 от 29.07.2019 г. на
главния архитект на Община Севлиево за строеж на „Вилна сграда“ в ПИ ******,
местност „******“, землище Севлиево, обл. Габрово, на името на Р.Д.Ч., издадено
на основание подадени Заявление вх. № ДД-4-А-19.19/2/ от 20.06.2019 г. и
Заявление вх. № ДД-4-А-21.75 от 22.07.2019 г. на същото лице до Община
Севлиево.
С Решение № 19 от 9.03.2021 г., постановено по
адм. д. № 252 от 2019 г., Административен съд Габрово /АСГ/ е отхвърлил
оспорването на този ИАА по жалбата на Р.Ч. и е оставил без разглеждане жалбата
на Главен архитект на Община Севлиево, като е прекратил производството по
делото в тази му част.
С Решение № 11400 от 10.11.2021 г., постановено
по к. адм. д. № 6333 от 2021 г. на второ отделение на ВАС Решението на АСГ е
обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
административен съд. Мотивите за постановяване на касационното решение са
следните:
Оспореният ИАА е издаден на основание чл. 156,
ал. 3 от ЗУТ – при служебна проверка. Началникът на РДНСК – Габрово е
ненадлежна страна, като ответник е следвало да се конституира ДНСК, въпреки че
не е автор на АА в качеството си на административен орган, въз основа на
действаща влязла в сила по време на първоначалното разглеждане на делото правна
норма. Като постановено по отношение на
ненадлежен ответник, Решението на АСГ е недопустимо, поради което е обезсилено
и делото е върнато за ново разглеждане. Освен това касационният съдебен състав
е счел, че искането на главния архитект за заличаването му като страна е
неоснователно. Действително жалбата му е оставена без разглеждане, като в тази
част решението на АСГ е влязло в сила като необжалвано. Фактът, че гл. архитект
няма право на жалба срещу Заповедта на началник РДНСК не обосновава обаче
извод, че същият не следва да бъде страна по делото, т.к. неговото участие е
гарантирано в качеството му на издател на РС въз основа нормата на чл. 215, ал.
5 от ЗУТ, поради което същият следва да участва като заинтересовано лице в
първоинстанционното производство.
Съгласно действащата към настоящия момент норма
на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на
заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 5, се призовават Дирекцията за национален
строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните
лица. АСГ следва да се съобрази както с мотивите, съдържащи се в Решението на
ВАС, така и със съдържанието на тази процесуална норма и да конституира отново
страните в производството, съобразно нормативните изисквания. В тази връзка при
повторното гледане на делото се е съобразил с тези указания и с правната норма
и е конституирал като ответник ДНСК, а като заинтересовано лице – главен
архитект на Община Севлиево по делото, образувано въз основа на жалба на Р.Д.Ч.,
като е призовал страните в о.с.з.
С РС № 64 от 29.07.2019 г. на главен архитект на
Община Севлиево се разрешава на жалбоподателката Р.Д.Ч. *** да извърши СМР в
съответствие с влязъл в сила ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 0277 от 18.03.2016
г. на кмета на същата община, както и виза за проектиране от 3.04.2018 г. на
главния архитект, върху скица изх. № 15-190712 от 28.03.2018 г. на СГКК Габрово
по чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ, за строеж: вилна
сграда в ПИ ****** по КККР на гр. Севлиево, в местността „******“,землище гр.
Севлиево, община Севлиево, застроена площ 65.80 кв. м, РЗП– 132.42 кв. м.
Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл.
10, ал. 1,т. 3 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Приложен е
и одобрен Инвестиционен проект /ИП/ на вилната сграда в така цитирания ПИ с
инвеститор – жалбоподателката Ч. от октомври, 2018 г.
С процесната Заповед № ДК-11-Г-1 от 15.08.2019 г.
на вр. и.д. Началник РДНСК- Габрово одобреният на 4.07.2019 г. инвестиционен проект
и издаденото РС № 64 от 4.07.2019 г. са отменени. Мотивите за това решение са
следните:
По отношение на РС и ИП е извършена служебна
проверка от РДНСК, при която е установено закононарушение, свързано с
одобряването на проекта и разрешението, а именно: Р.Ч. е подала заявление за
одобрение на ИП на 25.04.2019 г., придружено с комплексен доклад за
съответствие със съществените изисквания на закона. С писмо изх. №
ДД-4-А-19.19-1/12.06.2019 г. гл. архитект връща на възложителя внесения проект
поради непълнота на документите и посочва, че този доклад е в нарушение на чл.
142, ал. 5, т. 2 – 5 от ЗУТ. С ново заявление от 20.06.2019 г. ИП е внесен
отново за съгласуване, като е придружен с нов комплексен доклад. Проектът е
съгласуван на 4.07.2019 г. На 22.07.2019 г. със заявление до община Севлиево е
направено искане за издаване на РС и такова е издадено – процесното РС № 64 от
29.07.2019 г.
На 18.03.2016 г. е издадена Заповед № 0277 на
кмета на Община Севлиево, с която е одобрен ПУП-ПЗ на процесния ПИ. С Решение №
К-2 от 12.05.2016 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД
„Земеделие“ – Габрово е променено предназначението на процесния имот – от
земеделска земя в такава за неземеделски нужди, като решението за смяна на
предназначението е влязло в сила на 1.06.2016 г., на която дата е платена
дължимата такса по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ.
Срокът на действие на решението за промяна на
предназначението на земеделската земя е изтекъл преди одобряването на ИП и РС, както
и преди подаване на заявление за издаване на РС, поради което одобрението е
направено в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ,
както и чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ и чл. 64а, ал. 1, т. 2 от Правилника за
прилагане на ЗОЗЗ. Случаят касае строеж, предвиден за извършване в земеделска
земя с променено по тази причина предназначение, одобряващият орган – главният
архитект, както и консултантът на строежа е следвало да съобразят изискването
на тези правни норми и с това, че имотът, поради изтичането на този срок към
датата на одобряване на ИП и издаването на РС, е бил отново със статута на
земеделски такъв. До 1.06.2019 г., когато е изтекъл 3-годишният срок, не е
депозирано искане/заявление за издаване на РС. Малко преди това е било
входирано единствено искане за одобряване на ИП, но не и такова за издаване на
РС. Към датата на изготвянето на комплексния доклад за съответствие и
одобряването на ИП, както и към датата на входиране на искането за издаване на
РС, не е било налице годно и валидно решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна
предназначението на земеделската земя. Не е налице изпълнение на нормите на чл.
12, ал. 2 от ЗУТ, както и на горепосочените разпоредби на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, като
проектът се явява незаконосъобразно одобрен и следва да бъде отменен, както и
РС, т.к. двата акта съставляват едно цяло и при липса или отмяна на ИП не може
да съществува самостоятелно РС.
В жалбата до АСГ си против този ИАА Р.Ч. не
излага някакви конкретни оплаквания.
Главният архитект на Община Севлиево участва в
настоящото производство като заинтересована страна и по тази причина съдът
следва да вземе предвид неговите възражения, въпреки приетата за недопустима
негова жалба. Според тази страна в случая не се прилага нормата на чл. 148, ал.
4 от ЗУТ, т.к. ИП е върнат за преработка поради непълнота в частта му “електро“
за външно електрозахранване с указания от гл. архитект за продължаване на
административното производство. Р.Ч. е подала заявлението си на 25.04.2019 г.,
преди изтичането на въпросния 3-годишен срок, като на тази дата е заплатена и
такса за издаването на разрешението за строеж. Преценката на административния
орган за издаване на РС и одобряване на ИП е немотивирана и незаконосъобразна,
поради което се моли за отмяна на процесния ИАА.
В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателката
не се явява и не изпраща процесуален представител. На датата на съдебното
заседание е постъпила молба от адв. Л., в която същата сочи, че не може да се
яви, като не представя доказателства за наличието на обективни пречки за това,
и не възразява да се даде ход на делото. Желае да се запознае с
доказателствените искания на останалите страни, но такива не са постъпвали по
време на повторното разглеждане на делото. Моли да се приемат и доказателствата
към жалбата, но те са вече приети. Моли отново да се преразпитат допуснатите и
разпитани по време на първото разглеждане на делото свидетели, но не сочи за
какви обстоятелства те ще дават свидетелски показания. Страната твърди, че не е
изтекъл 3-годишният срок за започване на административно производство по
издаване на РС, т.к. на 25.04.2019 г. е било подадено заявление както за
одобряване на ИП, така и за издаване на РС, като са били заплатени две такси за
тези две услуги.
Ответникът – ДНСК София, се представлява от
юрисконсулт Попова, която оспорва жалбата и не прави искания за събиране на
нови доказателства. Процесуалният представител, юрисконсулт Попова, поддържа
вече наведените свои мотиви в качеството й на процесуален представител на
първоначално конституирания ответник, заменен с настоящия поради промяната в
ЗУТ. Страната оспорва твърдението за подаване на заявление за издаване на РС на
25.04.2019 г., като намира, че заплащането на такса не съставлява подаване на
заявление и стартиране на такава процедура, т.к. това е конклудентно действие, относно
което законът не предвижда то да се счита за старт за такава административна
процедура. Няма доказателства за стартиране на такава процедури до 1.06.2019
г., поради което е преклудирана възможността за издаване на такова РС.
Заинтересованата страна – главен архитект на
Община Севлиево, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано
становище от страната, в което се моли да се даде ход на делото. Страната
намира, че издадените от гл. архитект на общината актове са законосъобразни. В
новопредставените писмени бележки страната отново излага съображения за
немотивираност на оспорената Заповед. Волята на органа е неясна. Административният
орган недопустимо е изменил предназначението на земята, като по този начин е
иззел функциите на ОД „Земеделие“ Габрово. Заповедта е издадена от
некомпетентно лице при условията на заместване, като не е установено наличието
на правомощията му за това. Развиват се подробни съображения за
законосъобразността на отменените по административен ред РС и ИП.
По направеното от жалбоподателя искане за
преразпит на свидетели съдът е изразил още в о.с.з. становище, че такъв не
следва да се прави, поради което е оставил искането без уважение. В настоящия
съдебен акт счита, че следва подробно да развие съображенията си за това.
Съгласно нормата на чл. 226 от АПК при повторно
гледане на делото първоинстанционният
съд го разглежда
по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно
процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Това е общото правило. Според
ал. 2 обаче, касаеща конкретно допустимите доказателства при повторно
разглеждане на делото от първоинстанционен съд, съставляваща специална
разпоредба спрямо общата по ал. 1, при новото разглеждане на делото се допускат само писмени
доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и
доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. По делото не са
представяни нито нови писмени доказателства, нито доказателства, които касаят
новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на
делото. Затова и разпитът на свидетели, които вече са били разпитани при
първоначалното разглеждане на делото и то за обстоятелства, които страната,
която иска допускането им, не посочва, е недопустимо. Изключение би могло да е
налице в случая единствено ако с тези показания се установяват новооткрити или новонастъпили обстоятелства
след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, каквито твърдения
изобщо не са налице в молбата.
Конституирането на ответника ДНСК е можело да
стане по всяко време на гледане на делото пред първа инстанция, вкл. в последно
о.с.з., поради което не е налице задължение за ново събиране на абсолютно
всички вече събрани и приети по делото доказателства, вкл. повторно назначаване
на вещи лица, повторно разпитване на свидетели и повторно приемане на вече приложените
писмени доказателства. Самият ответник не изразява такова желание, а
единствените интереси, които биха били засегнати при липса на повторно събиране
на същите доказателства, са неговите. Останалите страни, вкл. жалбоподателката,
са участвали надлежно в делото и са представили и сочили всички доказателства,
с които са разполагали.
Процедурата не се развива по НПК, а по АПК, който
съдържа конкретни правила, неизискващи и, нещо повече – недопускащи, повторно
събиране на вече събрани доказателства при повторно разглеждане на делото. Напротив,
той съдържа противоположно правило, цитирано по-горе, което урежда изрично
допустимостта на свидетелските показания при повторно разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, поради което е недопустимо да се прилагат подобни
препратки. Дори ГПК в административното производство е приложим само в хипотезите,
при които не е налице специална норма в АПК, регламентираща определено правило,
но в случая не сме изправени пред такава ситуация, т.к. такова правило е налице
и то е ясно формулирано именно в АПК. Съдът следва да напомни и това, че
нормата на чл. 11 от ГПК, на която се позовава жалбоподателят, не регламентира
изискване за непосредственост, както това е сторено изрично в нормата на чл. 18
от НПК. Тук доказателствата са събрани вече по конкретното настоящо дело, а не
по друго, гледано преди това от АСГ. Не случайно настоящото дело е просто
„повторно“ разглеждане на вече повдигнатия и гледан веднъж от същия съд правен
спор, който се води между същите страни, със същия предмет и на същото
основание. Не става въпрос за две различни дела, за да се счита, че събраните
по едното доказателства не могат и не следва да се обсъждат в рамките на
другото и че се нарушава нормата на чл. 11 от ГПК. „Гласните доказателствени средства следва да
бъдат събрани устно в производството по делото, за което се отнасят. В този
смисъл е изискването за непосредственост, регламентирано в чл. 11 ГПК.“ - Решение № 7550 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2021 г., IV
о. В случая свидетелските показания са били събрани името по това дело, а не
по някое друго. Същото важи и за експертните заключения. Свидетелските
показания, събрани при първоначалното разглеждане на делото, следва да бъдат
обсъдени от съда в настоящия съдебен акт наред с останалия събран вече доказателствен
материал. „Предвиденото
в цитираната алинея /чл. 226, ал. 2 от АПК – б.м./ събиране само на писмени доказателства при
новото разглеждане на делото не освобождава съда от задължението по чл. 236, ал. 2 от ГПК да обсъди събраните по делото доказателства,
за да обоснове изводите в решението си.“ - Решение № 13720 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2014 г., I
о. В случая са налице спазване принципите и на публичността и на
непосредствеността в процеса. Вероятно жалбоподателят има предвид спазване на
принципа за неизменност на състава на съда, прогласен в горецитираната
разпоредба от НПК, но той е неприложим в административното производство. „Както правилно е прието от първоинстанционния
съд, принципът за непосредственост на процеса и неизменност на съдебния състав
е приложим в наказателния процес, но този принцип не е заложен, като основно
начало в гражданския и административния процес.“ - Решение № 15715 от 17.12.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 1883/2020 г., III о.
В административния и в гражданския процес не е
налице принцип на непосредствеността, какъвто е изрично заложен в нормата на
чл. 18 от НПК, изразяващ се в неизменност на състава, към която норма АПК не
препраща. Напротив, в административния процес са налице други принципи, уредени
изрично с наличните в този Кодекс правни норми, като тези за бързина и
процесуална икономия. Нещо повече– съгласно нормата на чл. 171 от АПК е
допустимо, в тази връзка и с оглед спазване тези принципи на административния
процес, доказателствата,
събрани редовно дори в производството пред административния орган, а не пред съда, да имат сила и пред съда, без да е нужно той
повторно да ги събира. Съдът „може“ да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния
орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено, но това не е
задължително, законодателят го е предвидил единствено като възможност. Не е задължително административният съд
непосредствено да събира сам всички доказателства по делото. Достатъчно е те да
са били събрани надлежно дори в производството пред административния орган,
като е задължително само да се обсъдят, ако са относими и допустими и съдът да
ги вземе предвид при изготвяне на своя акт. След като е допустимо обсъждане на
вече събрани пред административен орган доказателства, вкл. разпит на
свидетели, то на още по-голямо основание това е допустимо и когато
доказателствата са били събрани от самия компетентен съд при първо гледане на същото
дело, тъй като става въпрос все за същото производство, за същия правен спор.
Затова и законодателят е приел нормата на чл. 226, ал. 2 от АПК и настоящият
съд следва да я приложи. В същия смисъл, напр., Решение № 8037 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 8798/2015 г., III о.; Определение № 8410 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2013 г.,
5-членен с-в и др.
Преразпитът на вече разпитани при първо
разглеждане на същото делото свидетели, без те да дават нови сведения, за
новооткрити и нововъзникнали обстоятелства, би съставлявало процесуално нарушение
на горецитираната изрична разпоредба от АПК, която въвежда императивна забрана.
По тази причина съдът се е произнесъл вече по така направеното искане, като го
е отклонил като неоснователно. В повторната си писмена молба в същата насока,
подадена след даване ход на делото, жалбоподателят отново не е изложил причини
за това свое искане, които да са съобразени с приложимия процесуален закон. Не
е посочил какви нови или новооткрити обстоятелства ще установяват исканите от
него и вече разпитани свидетели, поради което не е налице основание съдът да
отменя дадения ход по същество и да събира повторно тези вече събрани
доказателства.
Въз основа на събраните поделото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е стартирала процедура попроменя
в предназначението на процесния имот, за който има инвестиционни намерения,
изразяващи се в построяването на вилна сграда на два етажа. Предприела е
процедура по изменение на ПУП-ПЗ. Подала е заявление до РИОСВ и на 1.12.2015 г.
е уведомена от директор РИОСВ – Велико Търново, че не е налице вероятност от
увреждане на околната среда при изпълнение на представения проект на ПУП-ПЗ.
С Решение № К-2 от 16.05.2016 г. на комисията по
чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е променено
предназначението на земеделската земя – ПИ № ****** от земеделски имот от пета
категория в такъв, за изграждане на процесния обект. На 17.05.2016 г. директор
ОД „Земеделие“ Габрово информира заявителката, че предложението за промяна в
предназначението на земеделската земя за изграждане на процесния обект е прието
и е определена дължима такса за промяната на основание чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ. Самото
Решение съдържа отбелязване на дата на влизане в сила – 1.06.2016 г., от когато
е платежният документ, издаден за внесената такса.
Жалбоподателката подава Заявление вх. № ДД-4-А-19
от 25.04.2019 г. за одобряване на инвестиционен проект за обект: вилна сграда,
към което прилага комплексен доклад за оценка съответствието на ИП, изготвен от
„Вяра – 2000“ ООД, Севлиево. То не съдържа искане за издаване на РС.
На 12.06.2019 г. главният архитект уведомява
заявителката, че искането е непълно, поради което предоставя срок за
отстраняване на посочените в писмото недостатъци и повторното му внасяне за
продължаване на административната процедура. Тук отново не става въпрос за РС.
На 20.06.2019 г. Ч. внася повторно заявление за
одобряване на ИП с комплексен доклад към него, на който обаче е поставена
датата 20.05.2019 г. ИП е одобрен на 4.07.2019 г., видно от поставената дата
при подписа на гл. архитект.
На 22.07.2019 г. заявителката моли за издаване на
РС, като в заявлението си не е посочила обект. РС № 64 е издадено на 29.07.2019
г. В него изрично е посочено, че се издава въз основа Заявление за одобрение на
ИП от 20.06.2019 г. и Заявление за издаване на РЗ от 22.07.2019 г.
Служители от РДНСК са извършили проверка по повод
процесните ИП и РС, резултатите от която са обективирани в Протокол от
14.08.2019 г. В него е описана горната фактическа обстановка и е направен, въз
основа на това, извод, че при одобряването на ИП и издаването на СР са нарушени
правилата на ЗУТ, ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, като е одобрен проект и издадено СР за строеж
на обект в земеделска земя, чиито статут е отново такъв след 1.06.2019 г.
На основание тези констатации и при така
описаната фактическа обстановка е издадено процесното Решение № ДК-11-Г-1 от
15.08.2019 г.
Решението е издадено от вр. изп. дл. Началник
РДНСК – Габрово – инж. Евгения Живкова. Съгласно нормата на чл. 156, ал. 5
/бивша ал. 3/ от ЗУТ при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения,
водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в
констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице
отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж, заедно с одобрените
инвестиционни проекти. Със Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 г. началникът на
ДНСК е оправомощил началниците на РДНСК да издават заповеди от типа на
процесната, на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ. По делото е приложена и Заповед
№ РД-15-1288 от 4.06.2019 г. на Началник ДНСК, с която на основание чл. 16, ал.
1 – 3 от ЗДСл на Евгения Живкова е възложено да съвместява и да поеме
задълженията на началник РДНСК Габрово, считано от 4.06.2019 г. до назначаване
на служител на незаетата длъжност, но за период не по-дълъг от 6 месеца. В
рамките на този период Живкова е издала процесния ИАА в това си качество и на
това основание, поради което съдът намира, че процесната Заповед е издадена от
компетентен орган и от лице, упражнило надлежните си правомощия в качеството си
такъв орган.
Заповедта е издадена при спазване на процедурата
по ЗУТ, след съставяне на Констативен протокол, с който се установява нарушение
при издаването на процесното РС и одобряването на ИП. Същата е мотивирана
фактически и правно, от съдържанието й става ясно по несъмнен каква е волята на
административния орган и основанието за издаването на ИАА.
За да установи съответствието на ИАА с
материалния закон и неговите принципи, съдът взе предвид следното:
Съдът намира, че гореописаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин с наличната по делото документация
и друг доказателствен материал.
По повод одобряването на процесния ИП и
издаването на процесното РС на главния архитект на Община Севлиево е издадено
НП № Г-26-24 от 15.10.2019 г. от началник РДНСК – Габрово за нарушение по чл.
232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ - издаване и одобряване на строителни книжа в нарушение
на посочените нормативни разпоредби и изисквания.
Тъй като по делото е било налице твърдение от
жалбоподателя, че е била подадена молба за издаване на РС преди 1.06.2019 г., а
именно – на 25.04.2019 г., заедно със заявлението за одобряване на ИП, като
страната сочи и доказателства, които са били оспорени от ответника, по делото е
била назначена съдебна инженерно-техническа експертиза с цел установяване
надлежното входиране на такова заявление към тази дата. Според експертното
заключение когато се генерира номер към даден документ, той не може да се
промени в последствие. Документ с вх. № ДД-4А-21.86 е създаден на 25.04.2019 г.
, като нов документ /преписка/. При входиране на документ в деловодната система
на общината следва да се попълни полето „Направление“ – към кого следва да се
насочи съответния документ и едва след това може да се направи запис. Не може
да се установи на коя дата е сканиран документът към преписка с този вх. №,
нито кога е бил създаден файлът imgBE25.pdf, съдържащ заявлението за РС на Ч.. „Видно от Приложение
Е 05, файлът е бил прикачен /добавен/ на 21.08.2019 г. към документ Рег. №
ДД-4-А-21.86 от 25.04.2019 г. .“ Преписката с основен документ под този номер е
била прекратена и в последствие – възобновена. Вещото лице „счита, че
изпълнението на друга услуга – „Одобрение на идеен, технически или работен
проект“, регистрирана под горецитирания номер от 25.04.2019 г., от която е
зависело издаването на РС, е закъсняло. По тази причина деловодната система
автоматично е приключила услугата -
„Издаване на разрешение за строеж“. След като услугата „Одобряване на … проект“
е била извършена и приключила в системата след повторното подаване на Заявление
от 20.06.2019 г., то вече е станало възможно да се възобнови извършването на
първата услуга – „Издаване на РС“ и на 22.07.2019 г. Ч. е подала ново
Заявление. Едва след това, на 21.08.2019 г., е бил приключен основният документ
от 25.04.2019 г., активиран след това отново на 3.09.2019 г. При използване на
деловодната система се установява, че заявлението за одобряване на идеен,
технически или работен проект е заведено на 25.04.2019 г. и към него са
приложени два документа – уведомително писмо до жалбоподателката от гл.
архитект на Община Севлиево и заявление за одобряване на проект, като за
услугата е заплатена такса и е била генерирана приходна квитанция № 71676 от
същата дата. С нея е удостоверено заплащането на две услуги: за одобрение на
проекта и за издаване на РС, а квитанцията е заведена към преписката с основен
документ– заявление за одобряване на проект. В приходна квитанция за издаване
на РС следва да стои ДД-4-А-21.86, а не ДД-4-А-19-19.
В о.с.з. вещото лице сочи, че не може да се
установи кога точно е бил прикачен файлът imgBE25.pdf, т.к. не е правено
такова проучване. Програмата позволява даден документ да се сканира и по-късно.
Най-ранната дата, за която са налице сигурни данни за този файл, съдържащ
заявлението, е 21.08.2019 г. – като дата на качването му.
Поради оспорване на първоначалната единична
експертиза и направено искане в тази насока, съдът е назначил тройна такава, в
която участва и вещото лице, изготвило единичната. Поставени са и допълнителни
задачи. Според заключението, на датата 25.04.2019 г. пореден номер на подадено
Заявление - № 86, не се намира в естествения ред на указаните номера за услугата с префикс ДД-4а-21, но този номер
липсва и в реда на услугата префикс ДД-4А-21 за периода 19.08. – 23.08.2019 г.
Заключението е, че датата на създаване на документ ДД-4А-21.86 е 21.08.2019 г.
Документът към този входящ номер е сканиран на 21.08.2019 г. в 17.14.02 часа. Първоначално
документът е бил насочен към главния архитект в 15.02 ч. на същия ден. Към
сигнатура ДД-4А-21, с която се завеждат заявленията за издаване на РС, номерът
след нея е пореден номер на естествения ред на числата. На 12.08.2019 г. е
подадено заявление за издаване на РС № ДД-4А-21.75, който номер предшества
въпросния 86. Според обясненията на вещото лице Иванов, дадени в о.с.з. на
16.02.2021 г., документът с № 86 е написан ръчно и ако се работи на компютър,
то може да се влезе в настройките на датата и от там да бъдат променени датата
и часът на файловете, които ще се записват, като може да се промени и датата на
подаване на документа – това е единствената възможна причина този документ да
има дата 25.04.2019 г., но той си е подаден реално на 21.08.2019 г. На практика
съдържанието на въпросният документ не е манипулирано, но е възможна
манипулация на датата на входирането му.
Въз основана така изложеното съдът приема, че със
Заповед № 0277 от 18.03.2016 г. на кмета на Община Севлиево е одобрен ПУП за
процесния ПИ ******, землище гр. Севлиево. С Решение № К-2 на Комисията по чл.
17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, от 12.05.2016 г., е променено предназначението на
имота от такъв, за земеделски нужди, в такъв, за неземеделски. Решението е
влязло в сила на 1.06.2016 г., за което по делото са приложени доказателства,
обсъдени по-горе.
Със Заявление вх. № ДД-4-А-19.19 от 25.04.2019 г.
жалбоподателката Червенска е поискала одобряване на ИП за строеж на обект –
„вилна сграда“ в имота, към което е приложен комплексен доклад за съответствие
на проекта с нормативните изисквания. По делото е приложено и още едно
заявление – за издаване на РС с вх. № ДД-4-А-21.86 от същата дата за обект,
находящ се в същия имот. На тази с една приходна квитанция са внесени две такси
– за одобряване на ИП и за издаване на РС, като срещу всяка от услугите е
посочен един и същ входящ номер на подадено искане – този на заявлението за
одобряване на ИП – вх. № ДД-4-А-19.19/25.04.2019 г.
На 12.06.2019 г. главният архитект, с писмо изх.
№ ДД-4-А-19.19-1, е върнал този проект за попълване на документацията и
отстраняване на несъответствия на комплексния доклад с посочени в същото
изисквания на ЗУТ. С ново заявление от 20.06.2019 г. Ч. е внесла повторно
проекта, придружен с нов доклад, като същият е съгласуван на 4.07.2019 г. На
22.07.2019 г. е подадено Заявление вх. №
ДД-4-А-21.75 за издаване на РС, като такова е издадено на 29.07.2019 г. под №
64.
С процесната Заповед, обект на оспорване в
настоящото съдебно производство, са отменени ИП и РС на горепосоченото
основание – изтичане на 3-годишния срок от влизане в сила на Решението за
промяна в предназначението на имота, който от 1.06.2019 г. по тази причина
отново има статута на земеделска земя и по тази причина в нея не може да се
реализира въпросното строителство.
Съдът намира за установено от фактическа страна,
че на 25.04.2019 г. е било подадено само заявление за одобряване на ИП, а
заявлението на издаване на РС е подадено на 22.07.2019 г., след 1.06.2019 г.
При направена проверка от служители на РДНСК в Община Севлиево по повод
процесните актове, те разгледали преписката на място и установили, че срокът на
Решението за промяна в предназначението на имота е изтекъл преди да е била
започната процедура по издаване на РС, в каквато насока са показанията на
свидетеля Митрофанов, служител при ответника. Затова и те предупредили главния
архитект, че ще отменят издаденото РС. По отношение на спорното заявление за
издаване на такова разрешение с дата 25.04.2019 г. съдът приема, че е входирано
едва на 21.08.2019 г., позовавайки се на заключението на тройната експертиза.
При изготвянето на единичната такава вещото лице само заявява в о.с.з., че не е
изследвало много от въпросите, които са му зададени в съдебно заседание и че са
останали неизяснени моменти, които би могло да изясни при повторно или
допълнително заключение. То е включено и в състава на тройната експертиза и
заедно с другите две вещи лица отстоява това становище. Частта от входящия
номер „ДД-4-А-21“ касае издаване на строителни разрешения в Община Севлиево. Номер
„ДД-4-А-19“ касае инвестиционните проекти. Следващите цифри, в случая „86“, са
пореден номер на заявление, който се генерира от компютърната програма по номер
на подаване. Той се генерира чрез нарастване с по една единица за всяко ново
поредно заявление. По този начин може да се установи кое заявление е подадено
преди или след друго такова. На 25.04.2019 г. в 11.45.00 ч. се твърди, че е
заведено заявление от жалбоподателката за издаване на РС с номер, завършващ на
„86“, а пет минути по-късно, в 11.50.08 ч., е подадено заявление на друго лице
с вх. № ДД-4-А-21.44, което е логически и технически /видно от заключението на
експертизата/ невъзможно, т.к. не може по-късно подаденото заявление да е с
по-малък номер от предходното такова и то – с такава голяма разлика от 41 единици
между тях. Освен това следва да се вземе предвид и факта, че подаденото от Ч.
заявление вх. № ДД-4-А-21.75, въз основа на което е издадено процесното РС, е
заведено на доста по-късна дата – 22.07.2019 г., около три месеца след спорната
дата 25.04.2019 г. и е отново с по-малък номер от спорното заявление - 86. На
19.08.2019 г. е подадено заявление с предходен пореден номер „85“, а на
23.08.2019 г. – с последващ такъв – „87“, като между тях липсва заявление с
номер „86“, т.е. спорното заявление не следва своя естествен порадък, с оглед
на което съдът не може да приеме, че същото е подадено на 25.04.2019 г., а
намира, че то е подадено между датите 19.08.2019 г. и 23.08.2019 г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите
Христова и Червенков, т.к. те не са точни и ясни, в тях има необясними и
нелогични данни, като напр. това, че Червенков помни добре как и защо е подал
заявление за РС на 25.04.2019 г., а няма спомен защо тогава е подал „повторно“
такова на 22.07.2019 г. Освен това той е син на жалбоподателката и показанията
му могат да се приемат като такива на близък до заинтересованата от изхода на
спора страна. Свидетелката Христова не може да обясни нелогичната липса на
последователност във входящите номера на документите. Освен това в квитанцията,
с която са заплатени двете такси, е посочен един и същ номер на вх. Документ -
№ ДД-4-А-19.19 от 25.04.2019 г., а това е само заявлението за одобряване на ИП.
В случай, че бе подадено и такова за РС, то би следвало в квитанцията срещу
тази услуга да се отрази неговият номер, окончаващ на „86“, но това не е
направено. В процесното РС № 64 от 29.07.2019 г. изрично е записано, че същото
се издава въз основа на „Заявление вх. №
ДД-4-А-21.75 от 22.07.2019 г.“, следователно процедурата по издаването му не е
започнала със спорното такова. Следва да се приеме, че документът с вх. №
ДД-4-А-21.86 от 21.08.2019 г. е антидатиран, създаден за целите на настоящото
производство, след като главният архитект е бил уведомен, че издаденото от него
РС ще бъде отменено.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ решението за промяна на предназначението на
земеделската земя губи правно действие, когато в тригодишен срок от влизането в
сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на
разрешение за строеж на обекта. В случая тази хипотеза е налице. Законодателят
не се интересува от подаване на заявление за одобряване на ИП, а само на
такова, за издаване на РС. В рамките на 3-годишния срок е поискано само
одобряване на ИП, което не е основание, за да запази имота статута си на
неземеделска земя. Процедурата по издаване на РС е стартирала на 22.07.2019 г.,
след изтичането на този 3-годишен срок. Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗУТ Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на
представени влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за
разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното
разнообразие или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект с
условията в тези актове. Едва след това може да се издаде и РС, съгласно чл.
148, ал. 4 от същия Закон.
Като е отменил процесните Инвестиционен проект и
Строително разрешение, административният орган, издал процесния ИАА, се е
произнесъл с един допустим и законосъобразен административен акт, който следва
да бъде оставен в сила, а подадената срещу жалба него да се остави без
уважение.
С оглед изхода на правния спор се явява
мотивирано и основателно искането на ответника за присъждане на разноски в
полза на ответника, които се равняват на: 1995.00 лв., от които: 1 795.00 лв.
изплатени депозити за експертизи; 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за
разглеждане на делото пред първа инстанция.
С оглед на така изложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 отАПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба вх. № СДА-01-1362
от 9.09.2019 г., направено от Р.Д.Ч. ***, ЕГН: **********, на Заповед №
ДК-11-Г-1 от 15.08.2019 г. на вр. изп. дл. Началник РДНСК – Габрово, с която се
отменят Инвестиционен проект, одобрен на 4.07.2019 г. и издадено Разрешение за
строеж № 64 от 29.07.2019 г. на главен архитект на Община Севлиево, за обект
„вилна сграда“ в поземлен имот № ******, местност „******“, землище гр.
Севлиево, общ. Севлиево, на името на жалбоподателката, издадено на основание
Заявление вх. Рег. № ДД-4-А-21.75 от 22.07.2019 г. до Община Севлиево.
ОСЪЖДА Р.Д.Ч. ***, ЕГН: ********** да заплати на
Дирекция за национален строителен контрол – София, деловодни разноски на
стойност 1995.00 лв., от които: 1 795.00 лв. изплатени депозити за експертизи;
200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването
чрез административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от съдебния акт да се връчи на страните
ведно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/