Мотиви
към НОХД № 2600/2009 г. по описа на ПОС.
Подсъдимият Г. В. е обвинен в
извършване на престъпление по чл.343 ал.3 предл.1б.Б предл.1 във вр.ал.1 б.В
вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на 05.07.2009 г., около 11.20 часа на път
ІІ-86 /гр.Пловдив – за гр.Асеновград/, км. 19+241 м., при управление на моторно
превозно средство – автобус марка „МАН” с рег.№ РВ **** ВР е нарушил правилата
за движение: чл.20 ал.2 от ЗДвП: чл.25, ал.1 от ЗДвП; чл.37, ал.3 от ЗДвП; чл.46, ал.1 от ППЗДвП;
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.В.Б., като е извършил деянието в пияно
състояние, с концентрация на алкохол в кръвта
– 0,56 промила на хиляда.
Представителят на ОП-Пловдив поддържа внесеното
обвинение.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
са приети предявените от Р.Д.Б. и В.М.Б. – родители на пострадалия, граждански
искове против подсъдимия Г.В. в размер на по 150 000 лева за всеки един от
тях – претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
05.07.2009 г. до окончателното им изплащане. Претендират и направените по
делото разноски.
Частните обвинители и граждански ищци – лично и чрез
поверениците си адв.Х. и адв.С. поддържат внесеното от прокуратурата обвинение.
Подсъдимият Г.В. признава вината си, като не признава
да е извършил деянието в пияно състояние.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. В. е от с.Т., обл.П. и е правоспособен
водач на МПС от 09.05.1991 г. с категории „В”, „С”, „Д” и „Е”. Осъждан е с
присъда на Областният съд в гр.Вуковар, Република Хърватска за престъпление по
чл.354а, ал.1, предл.6 и 7 от НК на 10 години и 6 месеца лишаване от свобода,
като с определение на Софийски градски съд от 07.05.2009 г. е предсрочно
условно освободен от изтърпяване на остатъка от една година, шест месеца и
двадесет и два дни.
Непосредствено след излизането си от затвора
подсъдимият В. започнал работа в „К.-В.П” ЕООД гр.А. като пазач. По
съвместителство му било възлагано да траспротрира автобусите на фирмата до
бензиностанции за зареждане с гориво, но без да вози хора в тях.
На 05.07.2009 г. в неделя, преди обяд, подсъдимият бил
на работа в гаража на фирмата в гр.А.. Предната вечер в до около 23.00 часа
употребил алкохол – около 300 гр.ракия, която консумирал със салата от домати и
краставици, без да закусва сутринта на другия ден. Около 10.30 часа по
нареждане на свидетеля П. подсъдимият трябвало да зареди с газ пътнически
автобус „МАН” с ДК № РВ **** ВР на газстанция „Литекс”, находяща се на пътя от
гр.Асеновград за гр.Пловдив срещу КЦМ на около 19 км. от гр.Пловдив зад банкета
на източното платно на пътя. Времето било слънчево. Пътната настилка суха,
видимостта отлична.
След като заредил автобуса с гориво, В. потеглил от
бензиностанцията, в северния край на която имало уширение и знак „Б1”,
„Пропусни движещите се по пътя с предимство” – в случая това бил път ІІ – 86.
Подсъдимият се огледал за идващи автомобили от двете страни на пътното платно и
потеглил с намерението да направи ляв завой и да насочи автобуса към
гр.Асеновград, макар пътното платно да било разделено с непрекъсната
разделителна линия. Преди да потегли В. пропуснал два преминаващи автомобила,
видял друг на входа на газстанцията и след като се уверил, че по западното
платно от гр.Пловдив за гр.Асеновград няма автомобили, със скорост около 25
км/ч навлязъл в източната част на пътното платно /от гр.Асеновград за
гр.Пловдив/.
По същото време от гр.Асеновград за гр.Пловдив, след
като се чул по телефона с майка си – свид.Р.Б., пътувал с мотоциклет „Ямаха” с
ДК № РВ **** Х, син на цвят, пострадалият от престъплението М.Б.. Той отивал в гр.П.
за да упражни заедно с родителите си правото си на глас, тъй като същия ден се
провеждали парламентарни избори.
Когато вече правел завоя подсъдимият забелязал, че от
гр.Асеновград по пътя за гр.Пловдив приближава мотоциклетист. Натиснал спирачка
и автобусът спрял, като препречил цялото пътно платно за движение от
гр.Асеноврад за гр.Пловдив. Пострадалият М.Б., който управлявал мотоциклета със
скорост около 96 км/ч, се движел по средата на своето пътно платно и се ударил
челно в предната лява част на автобуса, след което отхвръкнал в западната част
на пътното платно.
Подсъдимият В. веднага излязъл от автобуса и започнал
да се суети около него и пострадалия. Бил ударен в главата в следствие на ПТП и
във видимо притеснено състояние, но успял да се обади по телефона на
работодателя си – свид.П. и съобщи за станалото. На местопроизшсетвието
пристигнал свид.С. /работник в намиращата се до бензиностанцията ботаническа
градина/, който чул силен удар без да види точно как е станало ПТП. Свид.А.,
когото пострадалият задминал на изхода от гр.Асеновград за гр.Пловдив също
пристигнал на местопроизшествието. Непосредствен очевидец на ПТП бил свидетелят
Д., който по това време се намирал на газстанцията и дори се обадил на телефон
112 да съобщи за станалото.
От пристигналия екип на БМП гр.Куклен, начело с д-р Ч.,
била констатирана смъртта на пострадалия М.Б..
Пристигналият на местопроизшествието полицейски
служител – свид.С., изпробвал с техническо средство /Дрегер/ подсъдимия за
наличието на алкохол в кръвта. Дрегерът отчел 0,56 промила на хиляда, след
което С. съставил АУАН против подсъдимия. На В. бил издаден талон за кръвна
проба, като видно от протокола за химическа експертиза в кръвта си е имал 0,35
промила на хиляда съдържание на алкохол.
Междувременно към местопроизшетвието, водени от
предчувствие за нещо лошо се насочили с автомобил и родителите на пострадалия –
свид.В.Б. и св.Р.Б.. От колега гражданският ищец и частен обвинител В.Б.
научил, че със сина му се е случило непоправимото.
От заключението на назначената по делото СМЕ се
установява, че в следствие на настъпилото ПТП на пострадалия М.Б. са причинени
контузия на главния мозък, счупване на черепа, наличие на кръв под
паяжиновидната обвивка, 3 бр. разкъсно контузни рани по лицето, счупване на
носните кости, контузия на белия дроб, двустранно счупване на ребра в дясно от
І-Х, а в ляво ключица и от І-ІХ ребра, наличие на кръв в гръдната кухина,
разкъсване на черния дроб, излив на 700 милилитра кръв в коремната кухина,
охлузвания по предната повърхност на корема и гърдите, разкъсно контузна рана
по предната повърхност на гърдите, лявата ръка и лявото бедро. Непосредствена
причина за смъртта на пострадалия са тежката черепно-мозъчна травма, както и
гръдната и коремната травма.
От заключението на назначената по делото АТЕ се
установява, че скоростта на управлявания от подсъдимия автобус при навлизане в
пътното платно за извършване на ляв завой е била 25 км/ч, а в момента на удара,
непосредствено след задействане на спирачната система – около 12 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклета, управляван от пострадалия, в момента на
удара е била около 96 км/ч. Опасната зона за екстремно безопасно спиране на
мотоциклета е около 98 метра, като при конкретните пътни условия пострадалият е
бил могъл да избегне удара само ако се е движил със скорост по – малка от 27
км/ч.
По делото е назначена Химическа експертиза, както и
СМЕ, като от държавното обвинение е прието, че в момента на ПТП подсъдимият В.
е имал 0,56 промила етилов алкохол в кръвта, т.е. е налице пияно състояние.
При управлението на МПС – автобус „МАН” с ДК № РВ ****
ВР подсъдимият В. е нарушил правилата за движение:
чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”.
чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на ППС, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди
да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.”
чл.37, ал.3 от ЗДвП: „Водачът на ППС, излизащо на път
от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция
и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път.”
чл.46, ал.1 от ППЗДвП: „Пътен знак Б1 указва на водачите
на ППС, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може
да стане и без спиране.”
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: „Единична
непрекъсната линия” - М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат.”
Настъпилата смърт на пострадалия М.Б. е в пряка
причинна връзка с всички гореизброени нарушения на правилата за движения по
пътищата, допуснати от подсъдимия В..
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключенията
на назначените експертизи, писмените и веществените доказателства по делото.
По тази фактическа обстановка всъщност спор няма с
изключение на скоростта на движение на
мотоциклетиста – пострадалият Б.. Според показанията на свидетеля А., който е
бил задминат от пострадалия М.Б. на изхода на гр.А. и според показанията на свидетеля К.Д., който
е непосредствен очевидец на ПТП, тъй като тогава се е намирал на газстанция
„Литекс” мотоцлетът се е движил със скорост около 50-60 км/ч. Според
заключението на назначената обаче по делото АТЕ скоростта на движение е 96
км/ч. Настоящата инстанция счита, че именно това заключение следва да бъде
кредитирано при определяне скоростта на движение на мотоциклетиста, тъй като то
е съобразено с обективни находки – деформациите по мотоциклета и автобуса, а
също и заключението на СМЕ, докато чисто човешкото възприятие на свидетелите е
твърде неточен и несигурен метод за определяне на скоростта.
При приетата фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Г.К.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.343, ал.1, б.В във вр.чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
05.07.2009 г., около 11.20 часа на път ІІ-86 /гр.Пловдив – за гр.Асеновград/,
км. 19+241 м., при управление на моторно превозно средство – автобус марка
„МАН” с рег.№ РВ **** ВР е нарушил правилата за движение:
чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”.
чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на ППС, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди
да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.”
чл.37, ал.3 от ЗДвП: „Водачът на ППС, излизащо на път
от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция
и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път.”
чл.46, ал.1 от ППЗДвП: „Пътен знак Б1 указва на
водачите на ППС, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство,
което може да стане и без спиране.”
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: „Единична
непрекъсната линия” - М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат.”
и по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.Б. от гр.П..
СЪДЪТ намира, че подсъдимият Г.В. следва да бъде
признат за невинен в това да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5,
ал.2, т.3 от ЗДвП и да е извършил деянието в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта – 0,56 промила на
хиляда и ОПРАВДАН по първоначално
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б.Б,
предл.1 от НК, тъй като според настоящата инстанция обвинението не е доказано
по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303 от НПК.
Веднага след пристигането на полицейските органи на
местопроизшествието в 11.50 часа /половин час след произшестивето/ подсъдимият
е бил изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер”, който е отчел
съдържание на алкохол в кръвта 0,55 промила. След издадения талон за кръвна
проба чрез газхроматографски метод е определена концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия на 0,36 промила на хиляда, но 1 час и 20 минути след
настъпилото ПТП. Видно от заключенията на назначените по делото единична и
тройна СМЕ техническото средство, според производителя, дава разлика плюс –
минус 0,10 промила и по метода на елиминацията, като е взето предвид, че
средностатистически човешкия организъм елиминира 0,15 промила етанол за 1 час
от кръвта, е прието че към момента на извършване на ПТП концентрацията на
алкохол в кръвта на В. е 0,56 промила. По същата тази методика, обаче, на елиминация
с оглед съобщеното от В. количество употребен алкохол предния ден – около 300
грама ракия, на другия ден в часа на ПТП той не би трябвало да има никакво
съдържание на алкохол в кръвта. Представената пред съда СМЕ е изключително
подробна, съобразена е със световната практика, с множество литературни
източници, но при все според Окръжния съд представлява един твърде несигурен
метод за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на организма, тъй като
всеки отделен човек има различна способност за резорбция на алкохола. Това
обстоятелство, както и фактът, че тази методика не се използва в много страни,
навежда съда на извода, че в настоящия казус следва да се приложи принципът, че
всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия, поради което и съдът
го оправда по обвинението да е извършил деянието в пияно състояние.
При установената фактическа обстановка и направената
въз основа на нея правна квалификация, след като се съобрази с целите на
генералната и специалната превенция, СЪДЪТ намира, че наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия В. трябва да бъде определено при балансиращи
отговорността обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва
да се отчете предишното осъждане на подсъдимия и извършване на деянието в
сравнително кратък срок от предсрочното му условно освобождаване, а също и
множеството груби нарушения на правилата за движение по пътищата. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени тежкото му
семейно положение – разведен с две непълнолетни деца, за които също полага
грижи и плаща издръжка, трудовата му заетост, добрите характеристични данни,
поради което го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице е законова възможност на основание чл.70, ал.7
от НК да бъде постановено извън наказанието по настоящата присъда, подсъдимият В.
да изтърпи и отложеното му наказание по предходната присъда в размер на една
година, шест месеца и двадесет и два дни, тъй като е извършил престъплението в
срока на предсрочното условно освобождаване, но настоящия съдебен състав счита,
че това би било една неоправдана репресия спрямо В. и двете му деца, поради
което не се възползва от нея.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да бъде ОПРЕДЕЛЕН
първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Г.К.В.
наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затвор или затворническо
общежитие от „закрит” тип.
На основание чл.343 г във вр. с чл.37, т.7 от НК
подсъдимият следва да бъде ЛИШЕН от правото да управлява МПС за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ГРАЖДАНСКИ
ИСКОВЕ:
За съвместно разглеждане в наказателното производство
са приети предявените от Р.Д.Б. и В.М.Б. – родители на пострадалия, граждански
искове против подсъдимия Г.В. в размер на по 150 000 лева за всеки един от
тях – претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
05.07.2009 г. до окончателното им изплащане.
Пострадалият по делото М.В.Б. към момента на
извършване на деянието е бил на на 30 години – една сравнително млада възраст, като
е водил активен начин на живот и е полагал обществено полезен труд. Животът му
е бил прекъснат внезапно. Загубата му е непрежалима за родителите. Установи се
по делото, че макар половин година преди това да не са живяли в общо
домакинство, то са имали ежедневни контакти и отношения на взаимно уважение и
разбирателство. Пострадалите като родители са преживяли и продължават да търпят
сериозни болки и страдания в следствие на неочакваната смърт на своя син,
поради което съдът по справедливост счита, че гражданските искове следва да
бъдат уважени за сумите по 100 000 лева за всеки един от частните
обвинители и граждански ищци и се ОТХВЪРЛЯТ до предявените размери от по
150 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РАЗНОСКИ ПО
ДЕЛОТО:
Подсъдимия Г.К.В. следва да заплати по сметка на ВСС
направените по делото разноски в размер на 1446.00 /хиляда четиристотин
четиридесет и шест/ лева, а в полза на държавата 8000.00 /осем хиляди/ лева
държавна такса, съобразно уважените размери на гражданските искове, а отделно
на частните обвинители и граждански ищци следва да заплати и сумата 2150.00
/две хиляди сто и петдесет/ лева – направени от тях разноски по делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: