РЕШЕНИЕ № 6
гр. Сливен, 17.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен - I състав
3-членен, в съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретар Ваня Фърчанова и с участието на прокурора Иван Калчев Иванов като разгледа докладваното съдия Слав Бакалов КАД № 20237220700221/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно и намира основанието си в чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Б.К.Б. против Решение № 92/07.04.2023 г. постановено по адм. дело № 448/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е уважен частично иска му за констатираните условия в ареста. В касационната жалба се твърди, че по безспорен начин е установено, че не се осигуряват нормални за изтърпяването на наказанията условия и следва да бъде уважена исковата претенция за неимуществени вреди в пълния размер от 5 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалвания акт в частта за отхвърлена претенция и уважи предявените искове. Претендира за направени разноски по делото.
По делото е постъпила и касационна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“, в която счита решението на Административен съд - Сливен за неправилно, в частта, в която е уважен иска за сумата от 650 лева. Твърди, че не са налице условията за уважаването на предявения иск. Счита, че не са събрани доказателства, че действително се е увредило здравето на ищеца, като липсват доказателства за психоемоционалното състояние на същия. Краткият период от време на задържане нямало как да причини на ищеца неимуществени вреди. Счита, че неправилно е присъдена мораторна лихва в размер на 330 лв., тъй като давността била започнала да тече на 09.10.2017 г. и съгласно чл.111 от ЗЗД се погасява с изтичането на три годишен срок. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Административен съд – Сливен. Алтернативно моли да намали присъденото обезщетение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът и ответник по касацията Б.К.Б., в писмен отговор от пълномощника му счита, че касационната жалба на ГДИН е неоснователна. Твърди, че не отговарят на законовата уредба направените възражения. Моли съда да остави без уважение същата. Поддържа подадената от него касационна жалба. Претендира за разноските по делото.
Касаторът и ответник по касацията ГД „Изпълнение на наказанията“ в писмено становище чрез упълномощен представител – ст. юриск. П. С. поддържа жалбата. В писмен отговор оспорва касационната жалба подадена от Б.К.Б.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита касационните жалби за неоснователни. Заявява, че решението на Административен съд - Сливен е правилно и законосъобразно, мотивирано, като са отчетени всички обстоятелства по депозираната искова молба на база на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, и в този смисъл постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли съда да го остави в сила.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни и са допустима. Разгледани по същество се явяват неоснователни.
С атакуваното Решение 92/07.04.2023 г. постановено по адм. дело № 448/2022, едноличен състав на Административен съд – Сливен е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Б.К.Б. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГД “ИН“ неимуществени вреди в размер на сумата от 650 лева за периода 14.07.2017г. до 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на претенцията – 01.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до 5 000 лева, ведно с претендираната законна лихва върху тази сума, като неоснователен. Осъдил е Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", да заплати на Б.К.Б., мораторна лихва в размер на 330 лева, за периода от 30.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.11.2022 г., като е отхвърлил иска за сумата над 330 лева до претендирания й размер от 2537,50 лева. В полза на Б. са присъдени и разноски по делото в размер на 111 лева, като е оставено без уважение искането на ГДИН за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен, което е формирало и логичния извод за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията към ГДИН. Установено е съгласно справка изх. № 433/17/16.12.2022 г., изготвена от г. и. А. Д., че Б.К.Б. с ЕГН **********, е бил задържан на 14.07.2017 г. с Постановление на ОП – Сливен за срок от 72 часа по ДП № 490/2017 г. по описа на РУ – МВР – Нова Загора в арест Сливен към РС „ИН“ Сливен при ОС „ИН“ Бургас. С протоколно определение от 17.07.2017 г. на ОС – Сливен, спрямо Б. е взета постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". По делегация лицето е приведено в ареста към затвора Бургас в периода 21.07.2017 г. до 25.07.2017г. На 09.10.2017 г. лицето е освободено от ареста към РСИН Сливен. Съгласно справка рег. № 1526 изготвена от Началник РСИН Сливен при задържането му същият е бил настанен в арестно помещение на основание чл. 246 от ЗИНЗС. Съгласно становището всяка килия е с квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ и е обзаведена с 4-ри легла (съответно две двойни), както и монтирана маса за хранене. Изключение правила килия № 7, която имала същата квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, но била обзаведена с две легла (съответно едно двойно), както и монтирана маса за хранене. В арест - Сливен килиите не разполагали със собствен санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което съгласно разпределението на времето задържаните лица се извеждали за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно, като им се осигурявало време за личен тоалет и измиване на приборите за хранене, като през останалото време от денонощието същите се извеждали за ползване на тоалетна при изявено желание от тяхна страна, като стриктно се спазвали разпоредбите на т. 44 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН“. Помещението обособено за баня разполагало с един душ и се ползвало от задържаните лица. Къпането на задържаните лица било съобразно т. 24 от Заповед № Л-4102/06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в арестите и организацията в ареста. Топлата вода в арест Сливен се осигурявала чрез бойлер. Поради факта, че конструктивно не било възможно в сградата, в която се помещава арест Сливен, да се изгради място за престой на открито, задържаните лица ползвали правото си на разходка при извеждането им от килиите, преди и след хранене и при задоволяване на хигиенните с физиологични нужди, както и при извеждане за провеждане на телефонни разговори, извеждане за свиждане - два пъти в месеца с продължителност до 40 минути, извеждания за провеждане на срещи със защитници по делото, чиято продължителност нямала ограничение и при срещи със защитници или повереници по чл. 91, ал. 2 от НПК - 1 час на ден, което включвало и кратка разходка по коридора. Достъпът на свеж въздух в килиите на ареста ставало през решетките на вратите на килиите за осъществяване на визуален контрол над задържаните лица и отвори с мрежа (с размери 110 см. на 80 см.) над вратите на килиите. Килиите в арест Сливен били изградени така, че нямало контакт с външна стена и нямало директен достъп до пряка дневна светлина. Осветлението се осъществяваше с луминесцентни тела и дневната светлина преминавала през отвора с мрежа над вратата на килията. Съгласно т. 24 от Заповед № Л-4102/06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в арестите на задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най - малко два пъти седмично, а през летният период по възможност ежедневно. В арест Сливен всяка събота и неделя, като мероприятие било заложено задължително къпане и пране на задържаните лица и при поискване на задържаното лице и през седмицата, а съгласно т. 25 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в арестите - Хигиената на наличното облекло се поддържала от задържаните лица. Почистването на арестните помещения също се осъществявало от самите задържани настанени там. Съгласно раздел I т. 4 от заповед № № ЛС-04-1366/16. 08. 2017 год. на министъра на правосъдието, с която бил утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража по НПК и други лица, настанени в арестите, задържаните лица можели да ползват изброените материали и вещи за поддържане на личната хигиена. На основание чл. 270 ал. 1 от ППЗИНЗС на всяко задържано лице в ареста се извършвало задължителен първичен медицински преглед за оценка на общото здравословно състояние. В изпълнение на чл. 255 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите се посещавали от медицинско лица веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно.
По делото са представени и приети като доказателства заверени копия от договор за извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГД „ИН“ и териториалните служби от 2016 г., ведно с протоколи от извършени дезинсекционни и дератизационни мероприятия мероприятия; договор с предмет доставка на хигиенни, перилни и миещи препарати и материали от 2016 г.; справка за проведени медицински прегледи в ареста Сливен на задържания, ведно с копия на 7 бр. фишове за СМП; Заповед № Л-4102 от 06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите.
В хода на съдебното дирене съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето В. С., който е бил с Б. в Ареста в гр. Сливен в една килия № 3. Според показанията на този свидетел килията била много малка - имало малка масичка и 4 легла. Не се било случвало да бъдат само двамата, винаги били по четирима. В килията било тъмно, имало само една крушка, нямало въздух. През лятото ги изяждали дървениците. В помещенията нямало тоалетна. Само сутрин, обед и вечер ги извеждали от килиите до тоалетна. През другото време ползвали шише вътре в килията. Б. имал високо кръвно и често се налагало да викат линейка, след като фелдшера му измерел кръвното.
За да постанови решението си решаващият състав на административния съд приел, че се установява бездействие на администрацията на затвора във връзка с изпълнение на задълженията й по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, за минималната жилищна площ за един лишен от свобода - не по-малка от 4 кв. м.; чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС във вр. с чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС за постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В процесния случай битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Б.Б. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста - гр. Сливен в рамките на периода на исковата претенция 14.07.2017 г. до 09.10.2017 г., накърнявали правата му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и респективно от страна на администрацията на ареста било допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията при които е бил поставен неминуемо водели до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. По степен и интензитет създаденото на Б. неудобство било такова, което можело да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството". С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които бил поставен Б. при престоя му в Ареста - гр. Сливен, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. С оглед причинените на Б. неудобства, произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на минимална свободна жилищна площ и резултат от лошите битови и санитарно - хигиенни условия (на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и др.), които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" и които са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на задържането, увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.
В резултат на това бездействие на администрацията Б. бил претърпял неимуществени вреди, които били пряка последица от поведението на служители от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", водещо до реализиране на отговорността на държавата за вреди. В случая бездействието било осъществено от длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който бил надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК.
Съдът намерил за неоснователни оплакванията по отношение на липсата на медицинско обслужване относно на ищеца. По делото били приложени медицинските документи, от които било видно, че на ищецът, при наличие на оплаквания, е осигурявано медицинско обслужване. Това се потвърждавало и от показанията на разпитания по делото свидетел.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, първоинстанционния съд приел, че като справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи сумата от 650 лв., за исковия период от 14.07.2017 г до 09.10.2017 г. с прекъсване от 21.07.2017 г. до 25.07.2017 г. (81 дни), При определянето й съдът съобразил практиката на ЕСПЧ при определяне на обезщетения за неимуществени вреди свързани с условията на лишаване от свобода, като приел, че обезщетение в размер на 4 евро на ден е достатъчно да овъзмезди негативните преживявания, униженията и емоционален дискомфорт на Б. от констатираните повече от едно нарушения на условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като приел, че иска следва да бъде уважен в размер на 650 лв., ведно със законната лихва от датата на претенцията – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за целия период. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 5 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Размерът на претендираната законна лихва върху обезщетението за периода от 30.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.11.2022 г., съдът определил въз същата е в размер на 330 лева, изчислена с калкулатор за изчисляване на законна лихва (https://irinakonstantinova.com/kalkulator-zakonna-lihva). Претендираните от Б. разноски по делото съдът присъдил съобразно уважената част от иска, като оставил без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника ГДИН.
Първоинстанционният съд приел за неоснователно възражението на ответника по иска за погасяване по давност на предявените искове, като приел, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК, погасителната давност е започнала да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на администрацията да поставят ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на мярката „задържане под стража“ в ареста Сливен, а именно от 09.10.2017 г., датата, на която Б. е бил освободен, като до датата на предявяване на иск – 30.11.2022 г. е изтекъл пет годишен срок и вземането би следва да се счита погасено. Но в този период на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, до отмяна на извънредното положение са спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права, като съгласно разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ – 14.05.2020 г. Следователно остатъкът от време след 13.03.2020 г. продължава да тече, считано от 21.05.2020 г., поради което исковата претенция не е погасена по давност.
Касационната инстанция намира
обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа
обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства при приложението на чл.
284, ал. 3 от ЗИНЗС, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, и при
съобразяване с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция.
Обосновано и в съответствие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата
претенция на Б.Б. се явява доказана по отношение на вредите
вследствие условията при престоя му в Ареста гр.Сливен за времето от 14.07.2017
г до 09.10.2017 г. с прекъсване от 21.07.2017 г. до 25.07.2017 г..
Решението относно определеното
обезщетение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за наличието на
всички елементи на фактическия състав по чл.284
ал. 1 ЗИНЗС с оглед ангажиране отговорността на ГД "ИН" са
обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Те са и в
съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.284
ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По делото е
установено, че по отношение на оспорващия не са осигурени определените в закона
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Обосновано и в съответствие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата
претенция на Б.Б. се явява доказана по отношение на
престоя му в Арест Сливен за времето от 14.07.2017 г до 09.10.2017 г. с
прекъсване от 21.07.2017 г. до 25.07.2017 г., доколкото по делото е установено,
че същият е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената
му мярка по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката
"задържане под стража", поради лошите битови условия в следственият
арест, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на
санитарен възел и течаща вода в помещението, в което била настанена, лоши
санитарни и хигиенни условия в тези помещения, недостатъчно въздух и
неосигуряване престой на открито.
Първоинстанционният съд обективно
е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото
доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен,
което е формирало и логичния извод за наличие на незаконосъобразно бездействие
от страна на администрацията към ГДИН. Установено е, че претърпените негативни
преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия, в
които е била поставен Б. в процесния период. В тази връзка неоснователни се
явяват доводите на ГДИН за несъобразяване на мотивите на съда с действителната
обстановка по случая, установените по делото обстоятелства и с обективната
истина, както и че не била преценена доказателствената тежест на събраните
доказателства. Твърдението за непредставяне на доказателства от страна на ищеца
също е несъстоятелно, тъй като доказателствената тежест за установяване на
липса на твърдяното бездействие на администрацията на Арест Сливен законът
приписва на специализираните органи по изпълнение на наказанията, по арг. от чл.
284, ал. 3 и ал.
5 от ЗИНЗС, т. е. по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищецът не
носи доказателствена тежест. Неоснователен е касационният довод на ГДИН за
недоказаност на претърпените вреди.
ЕСПЧ
нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода (респ. "задържане под стража"), правата на
лишените от свобода по чл.
8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания. Нормата
на чл.
8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено що се отнася до намеса на
държавата, предвидена в закон, или е необходима в интерес на националната и
обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или
на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и
неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2
на чл. 8, ЕКПЧ изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при
намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е
да осигури нормални условия за изтърпяване на мярката "задържане под
стража".
Мотивирана
е преценката на съда, че неосигуряването на минимална жилищна площ, липса на
санитарен възел и течаща вода в помещението, лошите санитарни и хигиенни
условия в помещенията, достатъчно въздух и неосигуряване престой на открито
през периода на престоя на Б. в Ареста в Сливен, съставляват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и представляват по своята същност незаконосъобразна дейност на
администрацията на ареста, довела до причиняване на неимуществени вреди именно
в посочения период. Настоящият състав намира, че бездействието на ГДИН е било
установено по делото пред първа инстанция, като всички процесуални действия на
съда са били насочени към установяване на действителното фактическо положение
за твърдения от ищеца период, респ. разкриването на обективната истина, в
следствие на което е формиран и извода на съда за незаконосъобразност на
бездействията на ГДИН по отношение битовите условия в Арест Сливен, предвид
заключението за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. Ето защо правилно първоинстанционният съд е
достигнал до извод, че ГДИН следва да носи отговорност заради нанесените на
ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконните бездействия на този орган.
В този смисъл обжалваното решение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.
204, ал. 4 от АПК.
В
случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на
предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при "задържането под стража" на ищеца в периода, визиран в
решението. В последното е съобразена законовата забрана осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължението на държавата
да им осигури, от една страна, условия за изтърпяване на наложено наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание, трудности или
унизително отношение в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения по
отношение осигуряването на подходящи условия за изтърпяване на наказанието, в
следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението. Първоинстанционният съд е съобразил както
различните нарушения на условията за лишаване от свобода, така и техния
съвкупен интензитет за да определи справедливото обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди. Съобразена е и практиката на ЕСПЧ в подобни случай,
спрямо жизнения стандарт в България, за да се стигне до извода, че обезщетение
в размер на 8 лв. на ден е достатъчно да овъзмезди
ищеца за причинените му вреди. Този извод на съда е правилен и обоснован.
Предвид
гореизложеното, неоснователни са както искането за увеличаване, така и искането
за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите на съда за размера
му съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Негативното въздействие върху
последния поради условията, при които е пребивавал в следствен арест Сливен, е
съобразено с установената по делото обща продължителност на ограничената
свобода и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост,
изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В
случая при определяне размера на обезщетението правилно съдът правилно е
приложил понятието „справедливост“ като морално-етична категория по отношение
на размера на полагащото се обезщетение, като е ползвал съотношението на
времето на неблагоприятно въздействие, което е понесъл задържания, както и на
интензитета на това въздействие, а така също и на характера и обема на вредите,
които би причинило това въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви
на решаващия състав са подборни, обосновани и правилни, поради което напълно се
споделят от настоящата инстанция.
Не се
споделя оплакването за необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е
дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за
установени, въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието
на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на
обжалваното решение. В изпълнение на изискванията на чл.
284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е изискал от специализирания орган по изпълнение
на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани
твърдени в исковата молба факти и за недоказани други такива, като се е
съобразил с времето на реален престой на ищеца в Арест Сливен, видно от представената
справка.
По
отношение на възражението на касатора ГДИН за погасяване на претенцията за
законна лихва върху претендираните суми по давност,
съдът намира, че то е направено своевременно и следва да бъде уважено при
съобразяване на относимите материалноправни
разпоредби. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение №
3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, като е посочил, че
"началният момент на забавата за плащане на обезщетение за вреди от
незаконни действия или бездействия на административните органи, съответно на
задължението за плащане на законна лихва, е моментът на преустановяването им,
тъй като тогава се счита завършен фактическият състав на имуществената
отговорност по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ". По аргумент от § 1 от ДР
на ЗОДОВ за неуредените въпроси следва да се приложи чл. 110
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като мотивите на
първоинстанционния съд относно 5-годишната давност по отношение на главния иск
са правилни, но този срок не може да се приложи по отношение вземанията за
лихви. Налице е специална правна норма на чл.
111, б. "в" ЗЗД, която установява по-кратък, тригодишен давностен
срок спрямо вземанията за лихви. (В този смисъл Постановление № 2 от
21.12.1981 г. на Пленум на ВС, Решение № 17084 от 18.12.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 12715/2012 г., III о. Решение № 4745 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 184/2017 г., III о.,). В случая погасителната давност е започнала да тече
от преустановяване на незаконни действия или бездействия на администрацията на
ГДИН – 09.10.2017 г., което налага извода, че давността за вземането за лихви
върху сумата на иска е изтекла за периода, предхождащ с три години датата на
завеждане на иска. В случая исковата молба е подадена на 30.11.2022 г. и искането
за присъждане на законна лихва върху обезщетението е основателно за
непогасената по давност част от вземането за лихва, считано от 30.11.2019 г. Обосновано
първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.
3, т. 2 ЗМДВИП, както и на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Следователно към 30.11.2022 г. не е изтекла
давността за лихви върху процесното обезщетение за периода от три години плюс
70 дни (времето когато давностния срок не е текъл) или от 21.09.2019 г. За периода преди тази дата (30.11.2017 г. – 20.09.2019
г.) искането за присъждане на лихвата върху обезщетението е неоснователно като
погасено по давност и следва да бъде отхвърлено.
Общо дължими лихви върху главницата от 650 лв.
за периода от 21.09.2019 г. до 30.11.2022 г. възлизат на 210.71 лева (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html),
за колкото се явява основателен предявеният иск. Като го е уважил за сумата от
330 лв. и за период от 30.11.2017 г. до
30.11.2022 г., първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Затова
решението, с което това искане е било уважено за периода преди 21.09.2019 г.
следва да се отмени и въпросът да се реши по същество.
Този
изход на спора не води до необходимост за изменение на решението на
първоинстанционният съд в частта относно разноските. Следва да се посочи, че в
тази част решението на АдмС Сливен е съобразено с
разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, като е присъдено възнаграждение за
адвокат съобразно уважената част от иска. При този изход на правния спор не
следва да се присъжда и претендираното от Б.
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
По отношение на претендираното от ответника ГДИН възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 92/07.04.2023 г.
постановено по адм. дело № 448/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта, с която Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията", гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов"
№ 21, е осъдена да заплати на Б.К.Б., ЕГН **********,***, мораторна
лихва в размер на 119.29 лева (сто и деветнадесет лева и двадесет и девет
стотинки), за периода от 30.11.2017 г. до 20.09.2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.К.Б., ЕГН **********,*** против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за заплащане на
мораторна лихва в размер на 119.29 лева (сто и
деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки), за периода от 30.11.2017 г. до
20.09.2019 г., като погасен по давност
на основание чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 92/07.04.2023
г. постановено по адм. дело № 448/2022 г. по описа на Административен съд –
Сливен, в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.