Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9571 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от М.Р.Т. против „Д.з.“ АД *** осъдителен иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 150 000лв. обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 21.06.2014г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 21.06.2014г.
на второкласен път ІІ-99, 51км., до отбивка за
бетонен възел с.Лозенец, обл.Бургас пътно-транспортно
произшествие между л.а.Ауди с ДК № *******, управляван от М.П.П., и л.а.Сузуки с ДК № ********управляван
от К.Т.Г., причинено от виновното поведение на водача на първия автомобил. Като
последица починал водачът на втория автомобил К.Г.. Твърди се ищцата и
починалия от 2008г. да са живели на съпружески начала, изградили връзка на
взаимно доверие и обич, която възнамерявали да скрепят с граждански брак и да
създадат семейство. Ненавременната му смърт причинила болки и страдания на
ищцата, която претендира от ответника заплащането на неимуществени вреди по
силата на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща
отговорността на виновния за произшествието водач. Претендира заплащането на
законната лихва от деня на увреждането до изплащането, както и разноски по
делото.
Ответникът оспорва иска с
възраженията, че вина за настъпване на произшествието има изцяло починалият,
който в конкретната пътна ситуация и при предприето от другия водач
изпреварване направил рязко завой на ляво в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДв.П. Оспорва активната легитимация на ищцата с довод за
липса на доказателства да е живяла в едно домакинство с починалия на съпружески
начала. Оспорва иска по размер с доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение. Навежда възражение за съпричиняване с
твърдението починалият да е бил без поставен обезопасителен
колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, както и за
изтекла погасителна давност на претенцията за законна лихва.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника М.П.П. изразява становище за неоснователност иска по
съображения, че не е виновен за настъпване на ПТП. Също възразява относно
размера на предявения иск, както и релевира
възражение за изтекла погасителна давност на искането за законна лихва.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
По делото не се спори сключен и
действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на М.П.П., като водач на л.а.Ауди с ДК № *******. Договорът е
сключен преди 01.01.2016г., както и произшествието
настъпило през 2014г., поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ приложими към
спорното правоотношение са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване
фактическия състав на чл.45 -противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага
до доказване на противното.
Страните не спорят относно настъпилото
на 21.06.2014г. на второкласен път ІІ-99, км.51, до отбивката
за бетонен възел с.Лозенец, обл.Бургас
пътно-транспортно произшествие между л.а.Ауди, управляван от М.П., и л.а.Сузуки с ДК № ********управляван от К.Т.Г., като последица
от което последният починал.
Относно механизма на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило по делото са събрани писмени
доказателства/констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие/, както и заключенията на две САТЕ. Видно от
същите мястото на произшествието е Т-образно нерегулирано кръстовище; пътна
настилка-сух асфалт; видимост над 200 м., двупосочно движение с по една лента в
едно направление; хоризонтална маркировка-осева прекъсната линия тим М3. Самото
произшествие е настъпило в светлата част на денонощието /около 13ч./. Двата
автомобила се движили в една пътна лента попътно-л.а.Сузуки,
а на разстояние след него л.а.Ауди. Последният се движил със скорост около 87
км./ч., приближил движещият се пред него л.а.Сузуки,
движещ се с около 48 км./ч., и малко преди разклона за бетоновия възел
предприел неговото изпреварване при наличие на прекъсната разделителна линия,
позволяваща маневрата, като за целта увеличил скоростта до 92 км./ч. При
приближаване задната част л.а.Сузуки предприел
маневра завиване наляво, на което водачът на л.а.Ауди реагирал чрез аварийно
спиране и завиване волана за управление надясно в момента, в който л.а.Сузуки се отклонил наляво от собствената му лента за
движение към съседната лява. Последвал удар между предна лява част на л.а.Ауди
и задна дясна част на л.а.Сузуки, след който
последният се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, преобърнал се
и се установил в лявата лента за движение, като при преобръщането водачът бил
затиснат от автомобила. Другият автомобил се установил в дясната лента за
движение. С оглед този механизъм, възприет от вещите лица и по двете съдебни
експертизи, съдът кредитира заключението на повторната САТЕ, според която в
конкретната ситуация опасната зона за спиране за л.а.Ауди е около 84 км./ч. Водачът
е имал обективната възможност да възприеме отклоняването на л.а.Сузуки към лявата лента, когато първото превозно средство
се е намирало на около 43 м. преди мястото на удара, към който момент предприел
аварийно спиране. При сравнение на дължината на опасната зона за спиране при
скоростта на л.а.Ауди с отстоянието, на което се е
намирал при предприетата маневра от водача на л.а.Сузуки
вещото лице дава заключение, че удара е бил непредотвратим чрез аварийно
спиране. Изчислява, че необходимото разстояние за връщане на л.а.Ауди върху
дясната лента за движение е било 41.88 м., поради което, без аварийно спиране,
е могло автомобилите да се разминат без съприкосновение. Не е спорно, че
л.а.Ауди е бил с десен волан, но и двете вещи лица са категорични, че в случая
това обстоятелство не е имало значение за настъпване на произшествието,
доколкото видимостта на водача напред не е била ограничена и е могъл правилно
да възприеме местоположението и движението на другото превозно средство.
При този механизъм
съдът намира за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗЗД. Застрахованият при
ответника водач М.П. е възприел движещият се пред него попътно л.а.Сузуки при приближаването му към Т-образното кръстовище,
нерегулирано с вертикална сигнализация. Въпреки, че се движил с допустима по
закон скорост извън населено място /до 90км.ч./ и на място от пътя с прекъсната
осева линия, по начало позволяваща изпреварване, предприел маневрата в нарушение
на чл.43, т.2 ЗДв.П забраняваща изпреварването на
МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, на кръстовище на
равнозначни пътища. Това му поведение е противоправно,
а по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага. Законовата презумпция не
може да се счита оборена от представените доказателства, събрани в рамките на
образуваното досъдебно производство и постановлението на ОП-Бургас за неговото
прекратяване поради липса на данни за престъпление, тъй като тяхното доказателствено значение е свързано само с преценката на компетентния за това орган относно
наличие или липса на предпоставки за наказателно преследване. Те не са
задължителни за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, така както
това е предвидено за влязлата в сила присъда по чл.300 ГПК /Решение №
29/14.05.2016г. по т.д.№ 94/2015г. ВКС,
І т.о./.
По делото не се
събраха доказателства в подкрепа на възражението на ответника произшествието да
е резултат единствено от поведението на починалия, като водач на л.а.Сузуки, и това да изключва вината на застрахования в
хипотезата на случайно събитие. Случайно събитие /деяние/ е настъпването на
непредвидимо по своя характер обстоятелство, което без и независимо от
човешката воля причинява вреди. То трябва да е настъпило преди увреждането и да
е налице причинна връзка между него и вредите, като събитието и причинната
връзка с деянието трябва да са непредвидими и непредотвратими. Вредните
последици при непозволено увреждане не могат да бъдат следствие от случайно
събитие, когато то се предхожда от виновно поведение /Решение № 166/10.03.2010
г. по гр. д. № 4284/2008г. ВКС, ІVг.о./. От
фактическа страна е установено, че водачът на този автомобил предприел завиване
наляво на кръстовището в момент, към който л.а.Ауди вече е бил в непосредствена
близост до задната му част и започнал изпреварване. При наличие на данни преди
застигането водачът на л.а.Ауди да е възприел намиращото се пред него превозно
средство на разстояние около 43м., по делото не са събрани доказателства дали и
кога водачът на л.а.Сузуки е подал мигач или друг
сигнал обозначаващ предстоящата маневра завиване наляво, поради което може да
се приеме, че това му поведение е било внезапно за другия водач. Но според съда
то не е било непредвидимо, тъй като приближаването на кръстовището от л.а.Сузуки със значително по-ниска скорост е обстоятелство, при
което обективно би могло да се очаква отклонение в посока към отбивката и това да се съобрази от водача на л.а.Ауди чрез
намаляване скоростта и оставане в собствената пътна лента, а от друга страна последният
е предприел изпреварването в нарушение на забраната по чл.43, т.2 ЗДв.П, което изключва случайния характер на събитието.
Съпоставката
на поведението и на двамата водачи при този механизъм на ПТП налага извод, че
починалият е съпричинил вредоносния резултат. Съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДв.П водачът на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. А според чл.26 ЗДв.П преди да завие или да започне каквато и да е маневра,
свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и
достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните
пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат
светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със
светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване
на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът,
подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на
маневрата. Доказателства дали, кога и по какъв начин водачът на л.а.Сузуки е подал сигнал за предстоящото завиване наляво към отбивката не са събрани, като с оглед конкретните
обстоятелства съдът приема, че такъв сигнал не е бил подаден своевременно или
ако е бил подаден е било в момент, към който застрахованият водач не е могъл да
го възприеме или съобрази, предвид вече предприетото изпреварване. По делото
липсват данни на мястото да е имало други превозни средства-пред л.а.Сузуки или в насрещното пътно платно, чието движение и местоположение
да е съставлявало опасност за движението и поради това да било необходимо
тяхното изчакване. Завиването наляво в насрещната лента за движение с цел
навлизане в отбивката е станало, когато л.а.Ауди е
бил в непосредствена близост и при започнало изпреварване, което е задължавало
водача на другото превозно средство да отчете така създадената опасност и да
съобрази поведението си в съответствие с чл.25, ал.1 ЗДв.П.
Следователно с действията си починалият обективно е допринесъл за настъпване на
вредните последици, поради което е налице основание за приложение разпоредбата
на чл.51, ал.2 ЗЗД. Приносът му съдът определя на 30% , с колкото следва да се
намали дължимото обезщетение.
Другото
наведено възражение за съпричиняване поради нарушение
на чл.137а ЗДв.П е неоснователно. Доказателствата по
делото сочат, че починалият е бил без поставен обезопасителен
колан, но същевременно непосредствената причина за леталния изход са получените
травматични увреждания по тялото и най-вече главата като последица от
преобръщането на автомобила и затискането на водача от него. Вещото лице по СМЕ
е категорично, че при този механизъм и с поставен колан би получил същите
увреждания, поради което нарушението на чл.137а ЗДв.П
обективно не се намира в причинно-следствена връзка с вредните последици и в
тази част не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования
за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД.
От
показанията на разпитаната по делото св.М.Т. се установява, че ищцата и
починалият К.Г. започнали връзка през 2007г., а през 2008г. заживели на
съпружески начала в едно домакинство със свидетелката /нейна майка/ до смъртта
му. Отношенията помежду им били много добри, основани на любов, разбирателство
и взаимно доверие, били неразделни. Възнамерявали да сключат брак, но не
направили сватба по финансови причини. Много искали да имат деца, като през
2009г. ищцата направила спонтанен аборт, което преживяла трудно и благодарение
на Константин, който й оказал голяма морална подкрепа и това още повече ги
сближило. Вестта за кончината на приятеля си ищцата посрещнала много тежко и
изпаднала в истерия. Впоследствие се затворила в себе си, отказвала да се
храни, да се вижда с приятели, станала апатична, постоянно плачела и била
неутешима въпреки опитите на майка й да я успокои и окуражи да продължи живота
си напред. Като последица от случилото се развила страх за близките си и
непрекъснато ги търсела по телефона, както и получила паническо разстройство
наложило да потърси медицинска помощ и прием на успокоителни медикаменти. От
стреса получила инсулинова резистентност, поради
която въпреки недостатъчния прием на храна напълняла значително. Свидетелката
сочи, че и понастоящем не е преодоляла загубата въпреки спорадичните признаци
за активизиране на нормалния живот.
Съгласно ППВС №
5/1969г. право
на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане има лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен
брак, ако това съжителство не съставлява престъпление
и не противоречи на правилата морала. В случая
ищцата е живяла на съпружески начала с починалия, поради което се явява активно
легитимирана да получи обезщетение за претърпените вреди.
Свидетелските
показания установяват по безспорен начин претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на К.Г.. Съдът съобрази младата
възраст и на двамата, установената силна връзка между тях основана на обич, привързаност и разбирателство. Очакванията и надеждите за бъдещо създаване
на семейство с деца поради внезапната загуба на близкия човек се отразило силно
негативно на ищцата не само в емоционален и психически план-изпитвала силна
мъка, страх за близките, получила
паническо разстройство с неприятни физически изживявания, изпитвала апатия и
нежелание за социално общуване, но и във физическо отношение с развита от
стреса инсулинова резистентност. Поради всичко това
съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
съобразно чл.52 ЗЗД от 150 000лв., което съответства на естеството и
интензивността на болките и страданията.
При
извода за съпричиняване този размер на обезщетението
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали със сумата 45 000лв.
/30%/, с оглед на което предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ се явява основателен за сумата 105 000лв.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е претърпяла неимуществени
вреди от смъртта на К.Г., починал при ПТП настъпило на 21.06.2014г., и
съобразно горното ответникът, в качеството
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от тази
дата законна лихва до окончателното изплащане.
Ответникът е
противопоставил възражение за погасяване по давност на тази лихва, за която е
предвидена по чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно
за периода от деня на увреждането 21.06.2014г. до 27.07.2014г. /исковата молба
е подадена на 27.07.2017г./, за който период вземането за законна лихва е
погасено по давност, поради което следва
да се присъди такава от 27.07.2014г. до изплащането.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащането на ДТ за предявения иск за
разликата от 300лв. до пълния дължим размер 5700лв. с определение на съда от
18.09.2017г.
В производството по
делото е направила разноски общо от 500лв., от които държавна такса от 300лв. и
200лв. депозити за вещи лица. С оглед уважената част от иска на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски от 350лв.
Ищцата е
представлявана от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния
представител адв.Т.Г. адвокатско възнаграждение от 3171лв.
с оглед уважената част на иска, изчислено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е
направил разноски от 6241лв. за депозити за вещи лица, издаване на съдебно
удостоверение и заплатено възнаграждение на адвокат. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 1872.30лв. пропорционално
на отхвърлената част.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 3900лв.
В съответствие с
чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.С.********, да заплати
на М.Р.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 105 000лв.
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на К.Т.Г. като последица от ПТП настъпило на 21.06.2014г.
и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Ауди
с ДК № *******, ведно със законната лихва от 27.07.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
150 000лв., както и искането за законна лихва за периода 21.06.2014г.-27.07.2014г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК********, гр.София да заплати на М.Р.Т., ЕГН **********, от
гр.Царево разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 350лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК********, гр.София да заплати на адв.Т.Г.Г. с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА от 3171лв.
ОСЪЖДА М.Р.Т., ЕГН **********, от
гр.Царево да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК********, гр.София разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1872.30лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК********, гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3900лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника М.П.П., ЕГН **********, с адрес ***-десен.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: