Решение по дело №205/2020 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20201430200205
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 167

 

гр. Кнежа, 06.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

       при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 205 по описа на съда за 2020 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.А.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника – адв. С.Я. от Плевенска АК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 7 от 24.08.2020 год. на Началника на РУ – Кнежа, с което му е наложена Глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева – за нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

НП е връчено на 14.09.2020 година.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който счита, че същото е незаконосъобразно, като е била нарушена процедурата по издаването му, както и че не е извършил описаното нарушение.

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебното заседание, но се представлява от адв. Св. Я. от ПлАК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН при издаването му.

Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. не изпраща представител. Не е взел становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимиран субект чрез административнонаказващия орган /АНО/, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение № 7/ 11.08.2020 год. (бл.№ 561967) от Х.Д.Р.,***, в присъствието на свидетеля Л.И.Ц. – полицейски служител в същото управление, срещу жалбоподателя Х.А.Р.. Съставен е за това, че на 09.08.2020 год. около 06:00 часа от тел. ********** е подал сигнал на тел. 112, като е заявил за семеен скандал в гр. Кнежа, ул.“Н. Хикмет“ № 40. От извършената проверка от полицаи Л.Ц. и Е.М. е установено, че сигнала е неверен.

Извършеното е квалифицирано като нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 /ЗАКОН за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112/.

Жалбоподателят Х.Р. е подписал акта, като в него отразил писмено следното: „Подаденият от мен сигнал беше от ул. Никола Вапцаров 12 където ме чакаше Малина, къто аз си помислих че там е скандала“. Получил е препис от АУАН.  

Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от АНО, който е приел, че Х.А.Р. на 09.08.2020 год. около 06:00 часа от тел. 0876/517161 подава сигнал на тел. 112, като заявява за семеен скандал в гр. Кнежа, ул. „Н. Хикмет“ № 40. От извършената проверка от полицаи Л.Ц. и Е.М. е установено, че сигнала е неверен, с което виновно е нарушил чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Поради това на същия е наложено административно наказание Глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв. по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на директора на ОД на МВР – Плевен, въз основа на АУАН съставен от оправомощено лице.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна, съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание. Същите са довели до преклудиране възможността на субекта на отговорността да реализира в пълен обем правото си на защита, поради което констатираният порок не може да бъде саниран от съда.

Нито съставеният АУАН, нито издаденото НП, съдържат пълноценно описание на нарушението, вкл. мястото на неговото извършване и обстоятелствата, при които същото е извършено. Без каквато и да било яснота остават въпросите: кое е мястото на извършване на деянието, какво конкретно е било съдържанието на подадения сигнал, за който се твърди, че е „неверен“. Следователно, липсват задължителни законови реквизити по чл. 42, т.3 и т.4, респективно – по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН и тези нарушения на процесуалните правила се явяват съществени, тъй като ограничават правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От разпита на актосъставителя Х.Р. се установява, че е съставил АУАН въз основа на резолюция от Началника на РУ – Кнежа и докладна записка от мл. инсп. Е. М. относно извършена проверка за семеен скандал в гр. Кнежа. Актът бил съставен в сградата на РУ в присъствието на св. Л.Ц., същият и очевидец на нарушението и жалб. Х.Р. за нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

От показанията на Л.Ц. се установява, че е бил свидетел както при съставяне на акта, така и очевидец на нарушението. Актът бил съставен от св. Хр. Р. въз основа на материали от извършената по случая проверка, в хода на която не били събрани данни за скандал на посоченото в акта място, но жалб. Р. бил установен като подател на сигнала за семеен скандал на ул. „Н. Хикмет“ № 40. Актът бил съставен в РУ Кнежа и в присъствието на сочения за нарушител Х.Р.. АУАН бил предявен на нарушителя – жалбоподател, който се запознал със съдържанието му, подписал го с писмено възражение и е получил екземпляр от него.

По делото е разпитан като свидетел и Е.М., от показанията на който се установява, че на посочената в АУАН и НП дата съвместно със св. Л. Ц. са извършили проверка в гр. Кнежа на ул. „Н. Хикмет“ № 40, където установили жалб. Р., който бил подал сигнал на тел. 112 за семеен скандал, но не събрали данни за възникнал такъв.

Видно от разпита на свидетелите и от приобщените по делото писмени доказателства, на 09.08.2020 год. около 06:00 ч. в РУ – Кнежа бил получен сигнал от ОДЧ – Червен бряг, подаден на тел. 112 от лицето Х.Р. от тел. номер ********** за семеен скандал в гр. Кнежа, ул. „Н. Хикмет“ № 40. От извършената проверка било установено, че сигналът действително е бил подаден от жалб. Х.Р., но според твърденията му по молба на Малина Меркова, която по-рано същата сутрин заминала за Германия. В хода на проверката не били събрани данни за възникнал семеен скандал, респ. верността на така подадения сигнал не била потвърдена.

Видно от съдържанието на съставения АУАН, повдигнатото административно обвинение е за това, че лицето е подало неверен сигнал на спешен телефон 112, за семеен скандал в гр. Кнежа, ул. „Н. Хикмет“ № 40 – нарушение на чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН. Същото е пренесено механично и в оспореното НП. Съгласно чл. 28, ал.1 – Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. При нарушаване на тези забрани, гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона. В нормата на чл. 37 от същия закон е предвидено, че който ползва не по предназначение ЕЕН 112 се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.,  а в чл. 38, ал.1 – че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Задължение на административнонаказващия орган е преди да издаде НП да изследва внимателно всички обстоятелства около самото нарушение, както и тези, обуславящи отговорността на нарушителя, което в случая не е сторено. За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗННССПЕЕН, е необходимо деецът чрез използване на ЕЕН 112 съзнателно да предаде неверни или заблуждаващи съобщения или сигнали за помощ. От обективна страна, подаденият сигнал за това, че в гр. Кнежа на ул. „Н. Хикмет“ № 40 имало семеен скандал (така, както е описано в АУАН и в НП), по своето съдържание следва да е невярно, т.е. изложените факти да не отговарят на действително осъществилите се такива, или същите по естеството си да могат да създадат погрешни представи у получателя на съобщението. От субективна страна, неверните или заблуждаващи съобщения се предават чрез ЕЕН 112 съзнателно с цел неправомерно ангажиране на службите за спешно реагиране. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената в АУАН дата е ползвал ЕЕН 112, като съобщил за семеен скандал в гр. Кнежа, за което бил уведомен от трето лице. Административнонаказващият орган не е съобразил, че нарушението по чл. 28, ал.1 от ЗАНН се осъществява само при пряк умисъл – с ясното съзнание, че се предава невярно или заблуждаващо съобщение и сигнал за помощ, от който в действителност няма нужда. Това, че жалбоподателят е съобщил на тел. 112 за семеен скандал не води до извода, че е имал съзнанието че съобщава подвеждаща, заблуждаваща или невярна информация (както е посочено в съставения АУАН и в издаденото НП), поради което и нарушението остава недоказано по смисъла на чл. 6 от ЗАНН както от субективна, така и от обективна страна.

Като не е извършил проверка на спорните обстоятелства при проверката на акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост така, както му вменява разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление при спорна и неизяснена фактическа обстановка, което е довело до незаконосъобразност на същото.

За съда понастоящем не съществува възможност да провери обстоятелствата и установи дали същите са достоверни, предвид изначалната им липса както в съставения АУАН, така и в последвалото го наказателно постановление.

Тези нарушения на процесуалните и материалните правила при издаването на акта и наказателното постановление опорочават същото до степен незаконосъобразност, която налага неговата отмяна.

Съдът констатира още, че нито в акта, нито в издаденото НП, е посочено мястото на извършване на нарушението. Съобразно разпоредбите на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, мястото на извършване на деянието представлява задължителен елемент при описание на същото. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление и липсата му е нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита.

Коректното изпълнение на всички задължителни реквизити на административните актове е гаранция за обективност на провеждания административнонаказателен процес и тяхното нарушаване винаги води до съществено засягане правото на защита на нарушителя, а от там до незаконосъобразност на издадения административен акт, който не може да породи съответните правни последици. Съдържащото се в ЗАНН изискване наказателното постановление да съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, датата и неговото място означава да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна, е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, а от друга – чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да узнае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем. Всички фактически обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на наказателното постановление (чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН).

Административнонаказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените актове имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено административно нарушение. В този смисъл, описаната в НП фактическа обстановка е непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна такава и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване на наказателното постановление. Посочените нарушения по своя правен характер са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като задължителното съдържание на НП включва освен обстоятелствата, датата и мястото на извършване на нарушението. Липсата на посочване в НП на мястото, на което е извършено нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП.

С оглед на така установеното жалбата се явява основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Поради наличието на посочените по-горе формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, съдът прие, че е безпредметно обсъждането на правилността на така издаденото НП, респ. на това извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото в НП нарушение да бъде квалифицирано, както и относно вида и размера на наказанието.

 

Водим от горното  и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7/2020г. от 24.08.2020 год., издадено от ВПД Началник на РУ – Кнежа, с което на основание чл. 53 /22/ от ЗАНН и чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 на Х.А.Р., ЕГН **********,***, е наложена Глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 – за нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Плевен, по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.  

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: