ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

        гр. София, 12.11.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

                                                              мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова въззивно наказателно частно дело № 3838 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при СРП срещу определение на СРС от 23.09.2020 г., постановено по НЧД № 9931/2020 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, с което е отменено постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 03.07.2020г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2430/2019г., по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 46831/2019г., по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, и с което делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените в определението на СРС указания.

В протеста се излагат съображения за неправилност на определението на СРС и в частност на дадените указания за извършване на действия по разследването, като се твърди, че същите не са необходими и не биха запълнили доказателствения предмет, дал основание на прокурора да прекрати наказателното производство. Поддържа се, че извода на първоинстанционния съд за некредитиране на изготвените по делото комплексни съдебно – психиатрични и психологични експертизи е необоснован и неправилен. Сочи се, че допълването на доказателствената маса чрез установяване на обстоятелството дали са били съставяни предупредителни протоколи по ЗМВР на участниците в конфликта, няма да допринесе за установяването на факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване. От въззивния съд се иска да отмени определението на СРС и потвърди постановлението на СРП.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в частния протест, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Протеста е процесуално допустим, доколкото е подаден от лице имащо правен интерес и представлява легитимирана страна. Същият е подаден в предвидения седемдневен срок. Разгледан по същество същият е неоснователен по следните съображения:

Въззивният съд приема за установена фактическата обстановка, описана подробно в обжалваното определение и не намира за необходимо да преповтаря установените факти, които споделя изцяло. Настоящата инстанция изцяло споделя и посочените от районния съд основания за отмяна на постановлението на СРП от 03.07.2020г, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 2430/2019г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 46831/2019г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,  като делото е било върнато на прокурора по изложените в определението на СРС мотиви. В изложението на подадения протест липсват наведени оплаквания, които да не са обсъдени и да не е отговорено задълбочено, мотивирано и правилно в проверяваното от настоящата инстанция определение от 23.09.2020г. на СРС.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство, като при извършване на тази проверка проверяващият съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл. 243 НПК съдът проверява, дали са спазени материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че  чл. 14, ал. 1 НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл. 243 НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган /на прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

Една от предпоставките, гарантиращи, че разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно е съблюдаването на правата на участниците в производството – обвиняемия и пострадалите от престъплението. В този смисъл всяко нарушение на правата им ще доведе до липса на качествено и съобразно правилата на НПК разследване, а оттам – и до опорочаване на формираното въз основа на такова разследване вътрешно убеждение на прокурора.

Горепосочениото отнесено към разглеждания случай обосновава извод, че разследването по досъдебно производство № 2430/2019г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 46831/2019г. по описа на СРП не е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, тъй като не е установено обстоятелството дали има съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР на инкриминираната дата и срещу кого от участващите в конфликта, както и ако има такива същите да бъдат приобщени по съответния ред по делото. Правилно контролираният съд освен това е отбелязал, че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо и да бъдат установени полицейските служители, изпратени за проверка по подадения сигнал на тел. 112, които са имали непосредствени възприятия за емоционалното и психическо съсътояние на постардалия Б., и които биха могли да бъдат разпитани и дадат показания в тази насока.

Решаващият довод за прекратяване на наказателното производство от прокурора е липса на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК. Според настоящата инстанция обаче в прокурорския акт липсва цялостен анализ на доказателствения материал, което е довело до пороци при формирането на фактическите и правни изводи от страна на държавното обвинение. В основата на изводите на прокурора за несъставомерност на деянието е наличието на многобройни конфликти, възникващи често и периодично относно полването на недвижим имот, които в конкретния случай изключвали възможността обективно заплахата да предизвика у пострадалия основателен страх. Настоящия състав не може да се съгласи с подобен довод. Действително, за да бъде извършена законосъобразна преценка, дали заканата обективно би могла да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, следва да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. В настоящият случай именно с оглед конкретната обстановка отправените заплахи не могат да се характеризират като обичаен „речников фонд” между С.Б. и Ц.И., а не отправена закана с убийство, в каквато насока са и доводите на първостепенния съд. Отправената в настоящия случай закана за убийство освен това е съпроводена: с нанасянето на шамар от страна на св. С.И./съпруга на Ц.И./ на св. С.Б., многократно подаване от страна на С.Б. и Д.Б.на сигнали на тел. 112, както и на жалби срещу С.И.и Ц.И., издадена срещу последните Заповед по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН за извършено от тях насилие на 26.06.2016г. срещу свидетелите С.Б. и Д.Б., наличието на несъгласие между участващите в конфликта относно наследяването на първия етаж от процесния недвижим имот.

Именно в тази връзка настоящият състав възприема като правилни указанията на районния съд за продължаване на разследването с допустимите и посочени в НПК способи за цялостно и всестранно изясняване на обективната истина.

В допълнение следва да се отбележи, че за да бъде осъществен съставът на чл. 144, ал. 3 от НК, се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот, и се цели промяна на поведението и действията на заплашения - противно на волята му в исканата от дееца насока. От обективна страна се изисква тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена, и да е в състояние да възбуди основателен страх, а не  какъвто и да е било друг страх, за нейното реално осъществяване.  От субективна страна, следва деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

В ТР 53/89г. на ОСНК на ВС е посочено, че за състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение, тъй като с тази разпоредба не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. Както се посочи, с извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. От обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Правилно първоинстанционният съд е дал указания да бъде назначена повторни комплексни съдебно- психиатрични и психологични експертизи, които да отговорят на формулираните въпроси в изготвените вече по делото комплексни съдебно- психиатрични и психологини експертизи и допълнителната такава. Настоящата съдебна инстанция напълно се солидализира със становището на районния съд, че вече изготвените експертизи по делото не следва да бъдат кредитирани, тъй като при изготвянето им вещите лица са използвали протоколи от разпити на освидетелствание лица, които са били изготвени в съдебното заседание по гр. д. 35892/2016г. по описа на СРС, 83 с-в, провело се на 15.11.2016г., т.е. заключенията са били изготвени въз основа на данни по друго производство. Нещо повече, вещите лица напълно са пренебрегнати събраните в хода на досъдебното производство многобройни свидетелски показания, като същите са останали изолирани при  изготвянето  на заключенията. Отделно от това представителят на държавното обвинение е придал изключителна доказателствена тежест на заключенията на КСППЕ, в които е посочено, че „липсват признаци за витална застрашеност ….. емоционалната доминанта в преживяното е свързана с дългогодишен спор….” и то при условие, че постановленията за назначаване на експертизите са от дати 16.12.2019г. и 19.03.2020г., т.е. повече от три години след извършване на деянието. Експертизата не е нито доказателство, нито доказателствено средство, а способ за събиране и проверка на доказателства. Обстоятелствата свързани с реакцията на Б. и неговото психично състояние,  са могли да бъдат изяснени чрез разпит на лица, които са имали контакт с Б. непосредствено след инцидента,  а специалните познания на експертите в областта на психиатрията да се използват за проверка на тяхната достоверност.

В обобщение на изложеното, атакуваният акт на СРС, НО, 6-ти с-в следва да бъде потвърден изцяло, като дадените от него указания по разследването се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд, НО, Х въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 -ти състав от 23.09.2020 г., постановено по НЧД № 9931/2020 г. по описа на СРС, с което е отменено постановление на Софийска районна прокуратура от 03.07.2020г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2430/2019г., по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 46831/2019г., по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, и с което делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените в определението на СРС указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.