№ 517
гр. Ловеч, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500307 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 434/14.06.2022г. подадена от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София,
Бул. „Д-Р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против
разпореждане № 1181/07.06.2022г. по ч.гр.д. № 434/2022г. на РС - Тетевен, с
което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу К. С. ОРЛ., ЕГН **********, с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул.
„Къдрева“ № 13.
В жалбата се навеждат доводи, че договорът за поръчителство не е
потребителски договор, поради което РС – Тетевен неправилно е приел, че
има неравноправни потребителски клаузи. Твърди, че сключването на
договора за поръчитебство не е необходимо условие за сключване на
договора, за да се приеме, че има заобикаляне на закона за начисляване на по-
голямо възнаграждение на кредитодателя. Длюжникът е могъл да избере да
предостави обезепечение на заема или чрез банкова гаранция или чрез
поръчителство. Твърди, че уговорката за заплащане на поръчителско
възнаграждение е уговорен между поръчителя и солидарния длъжник и се
1
дължи ри евентуално длъжниково неизпълнение. Счита, че са налице
предпоставките по чл.143, ал.1 ЗЗД, не са налице неравноправни клаузи, а
договорът за поръчителство е валидно сключен. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество на спора.
Претендира разноски за двете инстанции.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 вр. чл.410 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт И.Н., с
надлежно учредена представителна власт (л.9 от делото).
Разпореждането е връчено на заявителя на 08.06.2022г. ( л.45 от
първоинстанционното дело), а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на
13.06.2022г. (л.8 от делото). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на
съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния
акт. Срокът изтича на 15.06.2022г., поради което жабата е подадена в
преклузивния срок по чл.275 ГПК. Заплатена е държавната такса за
разглеждане на делото в размер на 15.00 лева. Затова жалбата следва да се
разгледа по същество.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с вх.№2484/30.05.22г., с което е поискано издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. С. ОРЛ., ЕГН **********, с.
Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Къдрева“ № 13 за сумите от: 1000.00
лева платена главница по договор за потребителски кредит № 2255526;
възнаградителна лихва от 119.84 лева за периода от 31.07.2020г. до
31.12.2020г.; обезщетение за забава в размер на 193.97 лева за периода от
01.08.2020г. до 30.05.2020г. и законната лихва върху главницата от подаване
2
на заявлението (30.05.2020г.) до изплащане на вземането. За периода от
13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава, съгласно чл.6
ЗМДВИПОРНС.
В заявлението е посочено, че на 08.07.2020г. между К.С. ОЛИНОВА,
като кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен договор за
потребителси кредит № 2255526 за цитираната сума. Заемополучателят се е
задължил да върне усвоената главница заедно с уговорената възнаградителна
лихва и лихви за забава при условията и сроковете на договора. За
обезпечение на кредита кредитополучателят е сключел договор за
предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по силата на който
търговското дружество се съгласило да отговаря солидарно с
кредитополучателя по цитирания договор за потребителски кредит. Отделно
от това кредитодателят се е съгласил поръчителят да отговаря солидарно с
главния длъжник КАТЯ ОЛИНОВА. Твърди се, че кредитополучателят не е
изпълнил задължението си да върне кредита, поради което поръчителят
платил вместо главния съдлъжник, с оглед сключения договор за
поръчителство.
Изложенит са твърдения, че на 23.08.2021г. между поръчителят „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД и заявителят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА“ е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), Приложение № 1, с което произтичащите вземанията по договора за
поръчителство били прехвърлени на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯТА“ ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и лихви. Твърди се, че с писмо изх. № УПЦ-П-
КРС-АТ/2255526/13.09.2021г. длъжникът бил уведомен за извършената цесия.
Въз основа на изложените обстоятелства заявителят счита, че се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор като е платил на другия
солидарен длъжник задължението, поради което претендира процесната сума.
Претендира разноски за заповедното производство – държавни такси и
юрисконсулско възнаграждение. Моли съда всички книжа до него да се
връчват чрез Системата за сигурно електронно връчване, на основание чл.50,
ал.5 вр. чл.38, ал.2 ГПК.
С разпореждане № 1113/31.05.2022г. заповедният съд е оставил
заявлението без движение като е дал указания на заявителят да посочи по
3
какъв начин уведомлителното писмо за цесията от 13.09.2021г. е получено от
длъжника, дали е получено и на коя дата.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№
2624/03.06.22г., в която се уточнява, че писмо изх. № УПЦ-П-КРС-
АТ/2255526/13.09.2021г. е връчено на длъжника чрез „Български пощи“ ЕАД
с известие за доставяне от К.О. на 17.09.2021г.
С разпореждане № 1181/07.06.2022г. съдът е отхвърли изцяло
подаденото заявление като е приел, че има неравноправни клаузи в договора
за поръчителство и се заобикаля чл.33 ЗПК. Установил е, че според чл.4 от
приложения договор като условие за предоставяне на кредита било наличието
на обезпечение – банкова гаранция или договор за поръчителство. Направил е
анализ, че след като е предоставен срок от 10 дни за банкова гаранция, а в
деня на сключване на договора е сключен и договор за поръчитество, то това
поръчитество е условие за отпускане на кредита. Извел е мотиви, че
възнаграждението за предоставяне на поръчитество от просрочието на
главните задълженя води до оскъпяване на кредита, което е нарушение на
добрите нрави, поради което е обявил нищожността на договора, на
основание чл.21, ал.1 ЗПК. Приел е, че възнаграждението по поръчителството
е 186.64 лева за срока на действие на договора, което означава, че то е
включено като част от общото задължение на потребителя, което е нарушение
ан чл.33 ЗПК. РС – Тетевен е приел, че със сключване на договора за
поръчителство се заобикаля императивна норма на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като
възнаграждението по договора за поръчителство е в тежест на потребителя и
е следвало да се включи в ГПР, а не е направено. Като допълнителен аргумент
е извел, че не е представен договорът за цесия и е не установено активната
легитимация на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното
разпореждане е правилно, но на други основания. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Подаденото заявление по чл.410 ГПК касае само сумите по
потребителския договор – главница и възнаградителна лихва. Неправилно
първоинстанционният съд се е позовал на възнаградителната лихва при
договора за поръчителство, тъй като същият не е предмет на търсените суми и
4
не са включени нито пряко, нито косвено във формиране на процесните суми.
По тези съображения доводите в частната жалба са правилни като е посочено,
че не е налице неравноправни клаузи и няма заобикаляне на закона.
Неправилно РС – Тетевен е приел, че поръчителството е условие за
сключване на договор. Съгласно чл.4 от договора, обезепечението може да се
представи чрез поръчителство или банкова гаранция. Кредитополучателят е
избрал поръчителство, а не банкова гаранция, поради липсата на такава в
момента на кандидатстване и усвояване на кредита, което е от преценката на
заемополучателя. Изнвън своите правомощия, първоинстанционният съд е
приел, че са налице неравноправни и нищожни клузи, тъй като заповедното
производство е едностранно и това нещо не може да се установява в него, а
само в общото исково или това по чл.422 ГПК. В това производство може да
се обсъжда евентуалното наличие или обоснована вероятност за наличие на
неравноправни клаузи (В този смисъл Определение по C‑807/19).
Настоящата инстанция намира заявлението за нередовно, а
посоченото вземане за неидивидуализирано, поради което следва да се
отхвърли изцяло, по съображения, изложени по-долу.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. А алинеия 2 на
същия член, когато договорът е подписан при общи условия, същите са
неразделна част от договора и всяка страница се подписна от страните. Нито
в предоставения договор за потребителски кредит, нито в общите условия са
налице подписите на страните. Съгласно чл.22 ЗПК този договор е
недействителен. Освен това не е ясно дали има сключен договор за
потребителски кредит, тъй като волеизявлението на страните се удостоверява
с техните подписи и чрез косвени доказателства като превеждане на
паричната сума или усвояване на кредита. Такива доказателства липсват.
Съдът не може да приложи служебно разпоредбите на ЗПФУР, тъй като нито
в договора, нито в общите условията или в завялението по чл.410 ГПК е
посочено по какъв начина е сключен договорът за потребителски кредит. От
предоставените книжа са налице договорни клаузи за обикновенне
електронни подписи, електронно връчване и уводемяване, но не е уговорено
по какъв начин е сключен договорът. Ето защо настоящата инстанция приема,
че няма налице договор, а съдът следи служебно за спазването на
императивни правни норми, каквите са тези по ЗПК (ТР 1/09.12.2013г. по
5
тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК, ВКС).
Съгласно т.4б от от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е преклузивен и за него съдът
следи служебно. С изтичането на този срок се погасява самото материално
правоотношение. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на
подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото.
Падежът на главното задължение е на 31.12.2020г., шестмесечния срок изтича
на 30.06.2021г. По делото няма доказателства дали „КРЕДИСИМО“ ЕАД е
предявил иск против длъжника до 30.06.2021г. Освен това, липсват данни
кога поръчителят го е платил, поради което заявлението е нередовно и на това
основание. Ако го е платил след 30.06.2021г., то платеното е без правно
основание и не възникват правата на удовлетворения кредитор за поръчителя,
поради което същият няма вземане към длъжника К.О.. Договорът за цесия е
при изначална липса на предмет, което води до единственият възможен извод,
че липса материална легитимация като кредитор на заявителя и заявлението
следва да бъде отхвърлено изцяло.
В обратната хипотеза, ако задължението е платено преди 30.06.2021г.
от поръчителя към заемодателя, то искането е неоснователно. В заявлението
се твърди, че поръчителят платил задължението на главният длъжник, поради
което се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. След като е
имал вземане към длъжникът, същият го е прехвърли с договор за цесия на
заявителя на 23.08.2021г. Дори да не се знае кога вземането е платено от
поръчителя, то ако се приеме, че срокът се брои от 23.08.2021г., то той изтича
на 23.02.2022г. Заявлението е подадено на 30.05.2022г. извън преклузията по
чл.147, ал.1 ЗЗД.
На следващо място с договора за цесия, ако е валиден, е осъществено
частно правоприемство между поръчителя, суброгиралият се кредитор, който
е цесионир – заявителя и цедента – първоначалният кредит „КРЕДИСИМО“
ЕАД. Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на заявлението
частно правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на
законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.
В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за
6
изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на
документа, установяващ вземането срещу неговия праводател, т.е. плащането
от страна на поръчителя към кредитора в процесното дело. Необходимо да се
представят както документът, установяващ вземането на праводателя, в
случая цесионера – поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, така и този за
правоприемството договора за цесия. В процесното дело не са представени
договора за цесия, ниго плащането от поръчителя към кредитора. Правилно
РС – Тетевен е приел, че липсва доказателства за материалната легитимация
на заявителя да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството
си на кредитор – цесионер и качеството на кредитор на своя праводател.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства
за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.
Първоинстанционният съд е дал указания в тази носока с разпореждане №
1113/31.05.2022г., но заявителят не ги е отстранил в срок като не е представил
доказателства за уведомяването на длъжника. Не е достатъчно само да въведе
твърдения кога е уведомен, тъй като се изискват доказателства в тази насока.
Налице е нередовност на заявлението.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане № 1181/07.06.2022г.
по ч.гр.д. № 434/2022г. на РС – Тетевен следва да бъде изцяло потвърдено,
като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1181/07.06.2022г. по ч.гр.д.
№ 434/2022г. на РС - Тетевен, като правилно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
7
ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8