Присъда по дело №534/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 20 от 20.04.2023 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 534 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия З. Д. З. от
град Д. обвинителен акт, с който на същия са предявени обвинения за
извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че
на 09.12.2019 г. в град Хасково потвърдил неистина в писмена декларация,
която се подава по силата на закон /на основание чл.65, ал.1 от Семейния
кодекс/, пред орган на властта - длъжностно лице по гражданско състояние
към Община Хасково, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
- произхода от бащата на родените извън брака деца, а именно, че той е баща
на детето Е. Т. Б., ЕГН: ********** и за престъпление по чл. 314 НК – за това,
че на 10.03.2020 г. в гр.Хасково умишлено е станал причина да се внесат
неверни обстоятелства в официален документ - Акт за раждане № **** от
******** г., съставен по установения в чл. 42-50 от Закона за гражданската
регистрация ред, въз основа на заявление на частно лице.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против подс. З. Д. З. от град Д. във вида, в който е предявено и
счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било
доказано по несъмнен начин съобразно квалификацията, сочена в
обвинителния акт за всяко едно от деянията. След анализ на установената
фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени и гласни
доказателства, които подлага на обстоен и детайлен анализ, след
интерпретация на фактите, установени по делото, определящи за мотива за
извършване на престъпленията, счита, че престъпният им характер бил
несъмнен независимо от целта на действията. В крайна сметка целта била да
се замени гражданското състояние на детето Е. Т. Б. в частта относно
произхода й от определен биологичен баща в разрез с действителното
положение, което било ясно и по този начин да се заобиколят редът и
процедурата за осиновяване, което било обществено укоримо, въпреки без
съмнение полаганите добри грижи за детето. Предлага, съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършеното престъпление по чл. 313, ал.1 от НК и
по чл. 314 от НК и да му наложи съответното наказание, предвидено в закона.
При определяне на наказанието за всяко от извършените престъпления,
следвало да се съобрази, че наказанието по вид „лишаване от свобода“ за
всяко от деянията за срок от 4 месеца, с приложение на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, а след определяне на общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1
от НК – Лишаване от свобода за срок от 4 месеца, с отлагане на изпълнението
му с 3 години изпитателен срок щели да бъдат постигнати целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
1

Защитникът на подсъдимия З. Д. З. от град Д. – адв. Р. Ж. пледира при
произнасянето на присъдата да се вземе предвид, че в хода на съдебното
следствие било установено, че нейният подзащитен бил убеден при
документиране на изявленията си, че детето Е. Т. Б. било негово и това му
убеждение изключвало умисъла, че попълва декларация с невярно
съдържание. Напротив, самата Т. Б., като майка на детето заявявала, че
подсъдимият е биологичният баща и това било установено по делото, а освен
всичко свидетелите били категорични, че подсъдимият бил отговорен
родител, бил представян за такъв от свид. Т. Б. и несъстоятелно било
твърдението, че подсъдимият бил подписал декларация с невярно
съдържание, а решението му да вземе детето, без да прави предварително
ДНК тест за биологична връзка и възможно най – скоро да го постави за
отглеждане в здравословна семейна среда било адекватно и напълно
оправдано. Счита, че въз основа на тези аргументи следвало подзащитния й
да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения и освободен от
отговорност.
Подсъдимият З. Д. З. от град Д., редовно призован, се явява лично и
заявява, че разбира обвиненията, които са му предявени, но не се признава за
виновен по тях. В хода на съдебното следствие дава обяснения по тях, а при
упражняване на правото му на лична защита заявява, че се придържа към
изложеното от защитника му. Заявява и лична позиция във връзка с
причините за нереализиране на предоставената му възможност да представи
резултати от ДНК тест, тъй като обратното би означавало, че се съмнявал в
произхода на детето, а той не изпитвал такива съмнения. При упражняване на
правото си на последна дума моли съда да бъде признат за невинен.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият З. Д. З. е роден на ******* г. в град Д., същият е
*******************************************************.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 138,
издадена от Районен съд – Д. на 04.02.2021 г. подсъдимият З. Д. З. от град Д.
не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда и
на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание. От
събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият
има регистрирани криминални прояви, освен тези, за които се е водело
досъдебното производство. Не са вписани данни за нарушения на
обществения ред или за злоупотреба с алкохол или упойващи вещества, но
има такива за поддържани връзки с криминално проявени лица и не се ползва
с добро име сред съгражданите си. Според отразеното в представената
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
подсъдимият не получава доходи, притежава два товарни автомобила и два
2

недвижими имота.
Установено в хода на съдебното следствие е, че свидетелят Т. Т. Б. и
свидетелят А. Ю. А. живеели на семейни начала около 10 години – в периода
от 2009 г. до месец септември 2019 г., като през време на съвместното им
съжителство свид. Т. Б. родила четири деца - Д. А. А., родена на ******* г., Д.
Т. Б., роден на ****** г., М. Т. Б., родена на ********г. и Е. Т. Б., родена на
14.08.2019 г. От четирите деца по време на връзката им А. А. бил припознал
само първото, което било записано с неговите имена в документите за
гражданско състояние,а впоследствие припознал с оглед разигралите се
събития, и останалите деца с изключение на детето Е., което не успял.
В началото на месец септември 2019 г., около 20 дни след раждането на
детето Е., свид. Т. Т. Б. и свид. А. Ю. А. се разделили. След раздялата на
двамата свид. Т. Б. била принудена сама да се грижи за децата си, тъй като до
този момент те били издържани изцяло от биологичния им баща. Свидетелят
Т. Б. била социално слаба и нямала собствени доходи. Преместила се от
квартирата, която обитавали със свид. А. А. и децата в град Д., *************
в друга на ************* в град Д..
На неустановена дата през първата половина на месец септември 2019г.,
свид. Т. Б. случайно срещнала подсъдимия З. Д. З., който живеел в близост до
нея. Двамата се познавали, тъй като преди време свид. А. Ю. А. работел при
подсъдимия З. Д. З. и бил посещаван от свид. Т. Б., която пък в един момент
работела в ресторант ************* в град Д.. В проведения помежду им
разговор тя му споделила, че изпитва тежки финансови затруднения и дори се
разплакала, докато описвала ситуацията, в която се намирала с децата си,
чувствайки се изоставена от техния баща - свид. А. А..
Няколко дни по-късно подсъдимият З. Д. З. посетил квартирата на
свид. Т. Б., като бил заведен там и придружаван от свид. Б. Г. С., работник на
подс. З. Д. З. и познат на свид. Т. Б., като й занесъл храна и пелени за децата.
След посещението си, подсъдимият споделил със съпругата си М. Е. З. за
условията, при които са отглеждани децата и за невъзможността на свид. Т. Т.
Б., след раздялата им с биологичния им баща – свид. А. А., сама да им
осигурява адекватни грижи. Изпитали голямо съжаление към свид. Т. Б. и
децата й, заради крайно неподходящите условия, при които живеели. Било
повече от очевидно, че битовите условия на домакинството са изключително
лоши и тази среда била неподходяща за бебе. При разговора с подсъдимия в
квартирата, свид. Т. Т. Б. узнала, че той и съпругата му М. Е. З. имали едно
дете и искали да имат второ, но не се получавало, като дори последния път
били загубили детето си, докато съпругата му била бременна в 6-ия месец.
Мотивирана от информацията досежно неуспешните опити на двойката да
има второ дете, въпреки голямото им желание, а също така и поради
опасенията си, които били породени от предупрежденията на подс. З. З. и
съпругата му, че бебето й може да попадне в лоша среда, свид. Т. Б.
предложила да им даде най - малкото си дете – Е. за отглеждане от тях, като
3

семейството казало, че ще обмисли реализирането на тази възможност.
Междувременно, свид. Т. Б., съзнавайки, че не можела да се грижи
сама за четирите деца, със Заявление вх. № СИГ7Д-Х-ДГ7213 от 24.09.2019 г.
до ДСП - Д. поискала да остави детето си Е. Б. на приемно семейство, докато
се стабилизирала финансово. Като мотив посочила, че бащата на децата й я
бил изоставил. Отделно, сестра й - свид. Е. Т. Б., също била в невъзможност
да поеме грижите за детето, което било кръстено на нея. Тя, след като била
помолена от майката на детето, отказала, но се и възмутила, че детето по
думи на сестра й отивало в град София. По случая в ДСП, образуван по
подаденото от свид. Т. Б. заявление, започнала работа свидетелят С. Н. К. -
социален работник в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Д..
На следващия ден свид. Т. Б. била посетена от подс. З. З., който й
съобщил, че той и съпругата му – свид. М. Е. З. приемат предложението да
вземат за отглеждане детето й – Е. Т. Б.. Идеята им първоначално била да го
осиновят. След постигане на съгласие те са решили да извършат
необходимите действия за осъществяване на взетото решение.
На 26.09.2019 г. в резултат на обещанието на семейството на
подсъдимия З. З. и свид. М. З. да вземат за отглеждане детето й - Е. Б., свид.
Т. Т. Б. променила решението си за търсене на закрила като отново посетила
Дирекция „Социално подпомагане“ – Д. и оттеглила заявлението, което
подала официално на 24.09.2019г., чрез ново такова с входящ номер СГ/Д-Х-
ДГ/213- 001/26.09.2019 г. В това си заявление визирала, че към момента
разчитала на подкрепата на К. Г. Р., леля си К. И. С. и сестра си Е. Т. Б., като
била подала жалба за издаване на ограничителна заповед спрямо биологичния
баща на децата й – свид. А. А..
В хода на работа по случая в ДСП – Д., майката на детето Т. Б. се
срещала няколкократно със свид. С. К., която й предлагала различни варианти
за социална подкрепа - настаняване в Кризисен център, получаване на
финансова помощ по чл.48 от ППЗЗД и др., като въпреки предложенията при
срещите си, свид. Т. Б. показвала съмнение, че ще може да се справи с
грижите за новороденото бебе и обмисляла варианта да даде бебето си в
приемно семейство. При провежданите разговори, свид. Т. Б. никога не
споменавала за възможността бебето да е от друг биологичен баща, а не от
лицето, с което съжителствала – свид. А. А., с който се била разделила след
раждането на бебето.
След като свид. Т. Б. оттеглила заявлението си, с нея отново се срещнал
подс. З. З., като й обяснил, че най-лесно щяло да стане, той и съпругата му да
вземат детето и да го отглеждат, ако тя потвърди, че той е бащата на детето й
Е. Т. Б., родена на 14.08.2019 г., като въпреки, че това не било вярно и нямало
как да бъде вярно, доколкото подсъдимият З. Д. З. и свид. Т. Т. Б. не били
имали никога до раждане на детето полов контакт, от което да зачене, нито
пък били използвали алтернативни медицински способи и методи за зачеване
и двамата са съзнавали това, последната се съгласила в интерес на детето.
4

Това сторила въпреки, че била наясно и с факта, че свид. А. А. бил
биологичният баща на детето и последният също съзнавал този факт, въпреки
изразяваното, в изблик на ревност, инцидентно съмнение относно произхода
на детето Е. Б. от него като биологичен баща.
На неустановена дата през есента на 2019 г., подс. З. З. заедно със свид.
Т. Б. са посетили свид. Г. К., вписана като адвокат в Адвокатска колегия –
Хасково, в кантората й, находяща се в град Д., където поискали консултация
за това как да облекат в правна форма решението си.
На 25.11.2019 г. подс. З. З. взел от свид. Т. Б. за отглеждане Е. Б. у дома
си и оттогава започнал фактически да я отглежда като свое дете, заедно със
съпругата си - свид. М. З..
На 28.11.2019 г. подс. З. З. и свид. Т. Б. отишли при нотариус в град Д. -
М. Г.а с регистрационен номер 355 по регистъра на Нотариалната камара с
район на действие РС - Д., където подс. З. Д. З. подписал съставената
декларация по чл. 64, ал.1 от Семейния кодекс за припознаване на детето Е. Т.
Б.. От своя страна, свид. Т. Б. подписала декларация по чл. 66, ал.1, вр. чл. 65,
ал 2 от СК, в която е декларирала, че баща на детето й Е. Т. Б. е подс. З. Д. З.,
не оспорва припознаването и е съгласна той да бъде вписан като баща на
детето.
На 06.12.2019 г. при извършена проверка от служител на ДСП – свид. С.
К., на адрес: ************* в гр.Д., в жилището, което се обитава от подс. З.
З. и неговото домакинство било констатирано, че в действителност детето Е.
Б. е взето за отглеждане от семейство З.и. Станало ясно при проверката, че
детето се отглеждало от семейството на подсъдимия З. Д. З., въпреки липсата
на инициирана и завършена правна процедура.
На същата дата, свид. А. А. е посетил Отдел „Закрила на детето“ при
ДСП - Д. и пред служители на администрацията е посочил изрично, че той е
биологичният баща на Е. Б..
На 09.12.2019 г. подс. З. Д. З., решен да бъде обявен за баща на детето
Е. Б., заедно със свид. Т. Б. посетили Община Хасково, като същият подал
Заявление за припознаване, с входящ номер 302 от същата дата и с
регистрационен индекс ГРАОН19-673/09.12.2019 г., с което на основание
разпоредбите на чл. 64 и чл. 65 от СК, вписал и по този начин заявил и
декларирал, в писмено изявление, което по силата на закон се дава пред орган
на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че Е. Т. Б.
е негово дете и желае за в бъдеще да носи името Е. З.ва З., съзнавайки, че не е
и няма как да бъде биологичен баща на детето.
На същата дата подс. З. З. и свид. Т. Б. се върнали в град Д., където
отново пред Нотариус с регистрационен номер 355 по регистъра на
Нотариалната камара с район на действие РС - Д. сключили споразумение за
упражняване на родителски права спрямо Е. Б., местоживеенето на дето,
режим на лични отношения с другия родител и издръжката. Писменото
5

споразумение било подписано от подс. З. З. в качеството на биологичен баща
на детето. По твърдения и на двете страни по споразумението, последното
било напълно формално.
На 09.03.2020 г., въз основа на волеизявлението, обективирано в
посоченото по-горе заявление от подс. З. З., длъжностно лице по гражданско
състояние от Община Хасково е нанесло корекции в Акт за раждане с номер
0848 от 16.08.2019 г. съставен по установения в чл.42-50 от Закона за
гражданската регистрация ред – с забележка в съответното поле, с които
корекции било посочено, че баща на Е. Т. Б. е подс. З. Д. З., а на 10.03.2023 г.
било издадено удостоверение за раждане на детето Е. З.ва З..
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост, както и от ангажираните гласни
доказателствени средства чрез проведените разпити на свидетели и дадените
в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.
На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на
подсъдимия в частта им относно цялостната картина по случая, свързани с
познанството му със свид. А. Ю. А. и свид. Т. Т. Б., относно обстоятелствата,
свързани със семейното му положение и факта, че е посещавал свид. Т. Б.
след раждане на детето Е. и след раздялата й със свид. А. А. в квартирата,
както и относно възможността, че лично се е убедил в лошите битови
условия, в които се отглеждат децата на свид. Т. Б. и в затрудненото й
материално положение. Без съмнение, следва да се възприемат като истинни
и обясненията на подсъдимия в частта относно водените разговори със свид.
Т. Б. относно възможността той и съпругата му – свид. М. З. да поемат
грижите по отношение на новороденото дете Е., с оглед невъзможността
адекватни такива да бъдат полагани от останалата като самотна майка Т. Б.. В
този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита,
обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено
средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода
на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения,
настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия в
посочената част, като логически последователни и безпротиворечиви на
приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията
на част от разпитаните по делото свидетели и най – вече на тези на
свидетелите – Т. Т. Б., М. Е. З. и отчасти Б. Г. С.. В тази връзка следва да се
отбележи, че първите от двамата свидетели са участници в създалите се
лични отношения в различни качества във връзка с въпроса за фактическото
отглеждане на детето на свид. Т. Б. – Е. в семейна среда, осигурена от
подсъдимия и неговата съпруга и за естеството на необходимите правни
действия в тази насока и имат преки и непосредствени впечатления за
6

естеството и хронологията на развитието в тези отношения и за обективното
им проявление в документиране на определени действия и изявления. В това
число и процесните писмени изявления, които по съвсем обясними причини –
логически и правни, подсъдимият не оспорва нито откъм автентичност, в
частност авторство на тези писмени изявления, нито откъм съдържание, което
предпоставя и подхода в досъдебна и в съдебна фаза да не се назначават
съответните съдебни експертизи – почеркова и графологична. Поради това,
показанията им – на изброените свидетели в тази част, се приемат като
съответни на обективната истина, а като такива се интерпретират и
обясненията на самия подсъдим. Всъщност единственият спорен и най –
съществен момент от фактическа страна е този, свързан с възможността
подсъдимият З. Д. З. да е биологичен баща на детето Е. Т. Б.. С цялото
съзнание за деликатността на този въпрос и за необходимите доказателствени
способи, чрез който той да се изследва по медицински и биологичен
критерий, в случая доказване в тази насока е необходимо, поради изразеното
отношение на подсъдимия З. З. в дадените обяснения и проверката дали се
касае единствено за негова защитна теза или за действително формирано у
него убеждение. Това пък е необходимо при изследване по същество на
субективния момент по отношение на повдигнатите обвинения и за двете
деяния. Тук следва да се отбележи, че решаващо значение имат показанията
на свид. Т. Т. Б., която въпреки първоначално заетата позиция и изразените
колебания, включително относно възможната дата на зачеване, промени
показанията си в хода на разпита й в съдебна фаза и чистосърдечно заяви
пред състава на съда, че никога и по никакъв повод не са били интимни с
подсъдимия З. Д. З., не са имали полов контакт, нито са участвали в
медицински процедури и алтернативни способи за зачеване и че подсъдимият
е наясно с този факт, а подбудите и да твърди друго пред част от свидетелите,
както и в нарочни писмени изявления са формирани единствено от стремежа
й да осигури по – качествен живот на новороденото й дете, след раздялата с
биологичния му баща – свид. А. Ю. А.. Нейното поведение откъм изявления,
действително е било променливо в чисто житейски аспект, но и действията й,
мотивирани от различни фактори и подбуди, са били променяни и в
зависимост от това напълно логично е и изявленията да бъдат нагаждани
така, че да легитимират тези промени в подхода и в действията й. Такива са и
тези с търсената закрила пред Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Хасково,
които освен, че са документирани са описани и много ясно и в детайли от
свидетелите С. Н. К. и С. А. Д.. Техните показания, пък са изключително
подробни, дадени при наличие на ясен спомен, дори за детайлите, логически
последователни, вътрешно безпротиворечиви, поради което се възприемат за
годен доказателствен източник, чиято достоверност по никакъв начин не
може да се приеме за дискредитирана, а тъкмо напротив – тези показания
случат за ориентир и критерий в дейността на съда по преценка на
достоверността на останалите гласни доказателствени източници. Макар и
лаконични, показанията на свид. И. И. Х. също са годен източник на
7

информация относно моменти, включени в предмета на изследване и са
кредитирани от съда с доверие. Дори само по себе си да не би могло да бъде
абсолютен критерий за истинност по ред житейски причини, изявлението на
свид. А. А. относно произхода на детето Е. Б., заченато през време на
съвместното му съжителство със свид. Т. Б., въпреки изказваните съмнения за
изневери, сочи на формирано у него убеждение за произхода от бащата на
това дете, подплатено с красноречивите изявления на майката на детето пред
социалните работници и най – вече пред съда, а това пък формира несъмнения
извод на съда, че изразеното убеждение от подсъдимия З. З. е единствено
негова защитна теза относно интелектуалния момент при формиране на
умисъла за осъществяване на процесните деяния, за които се цели
реализиране на наказателна отговорност. Особено показателно е, че дори
показанията на свид. М. Е. З. не бяха достатъчно убедителни, за да променят
този извод у съда, въпреки липсата на основание в останалата част тяхната
истинност да бъде поставяна под съмнение. Такава необходимост и
основание липсва и по отношение на изложеното от свидетелите А. Ю. А., Е.
Т. Б.; К. И. С.; К. Г. Р., както и И. Х. Я. относно фактите, включени в предмета
на доказване, а относно отделни нюанси във възприятията им, следва да се
отбележи, че те до голяма степен са формирани от колебанията на свид. Т. Т.
Б. при описване на житейската ситуация, в която се намират тя и детето й Е. и
промените в поведението й и в отношенията с подсъдимия З. Д. З.. Съдът
намира за уместно да отбележи, че изявленията на свидетелите, последно
изброени, съдържащи се в показанията им се градят на не на база техни
възприятия за факти и обстоятелства, а са основани на преценката на тези
лица относно осъществените факти и тяхната лична интерпретация. Поради
това, могат да послужат на съда като годна основа за изграждане на
фактическите изводи по делото само отчасти за изясняване на цялостната
картина по случая, което бе постигнато въз основа на съвкупния им анализ.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се
налагат следните изводи, относно дейността на прокурора в акта по чл. 246
НПК, от правна страна:
Престъпният състав по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс визира
невярно деклариране на факти. Разпоредбата от специалната част на НК, с
която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност, систематически се намира в Глава девета,
озаглавена "Документни престъпления" и има предвид дейност, при която се
засягат обществени отношения, свързани със съставянето, съхранението и
използването на документи, засягащи реда и сигурността на документирането
и по този начин засягащи дейността на държавните органи, както и
отношенията между тях и гражданите. Това престъпление няма имуществен
характер и от него не биха могли да настъпят имуществени вреди.
Следователно, престъплението е формално, тъй като реализирането на
8

наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването
на определени общественоопасни последици. Тоест, в състава на
престъпление не се предвижда настъпването на съставомерни вредни
последици, в които да се изразява и конкретния престъпен резултат,
независимо, че в теорията се застъпва и образното становище, а именно, че
престъплението е резултатно и престъпният резултат се състои и всъщност
изчерпва с опорочения документ, за което ще стане дума при анализа на
престъпния състав по чл. 314 НК. В случая, със състава на престъпление по
чл. 313, ал. 1 НК се криминализира определен тип поведение, действие и за да
бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната
разпоредба, за което на подс. З. Д. З. е било повдигнато обвинението, с
предложение да бъде признат за виновен по него, респ. деянието да е
довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е извършил лъжливо
документиране в документ в своя или чужда полза, а именно чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация,
която по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се
дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.
По делото се установи, че подсъдимият З. Д. З. от град Хасково, на
посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация, която по
силата на закона - на основание чл. 65, ал. 1 от Семейния кодекс се изисква да
бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната норма, за произхода от баща
на дете, родено извън брака, е заявил, че детето Е. е негово дете. С оглед така
възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка,
еднопосочна с изложената в ката по чл. 246 от НПК на РП - Хасково,
недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата,
обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност по чл. 313, ал. 1
от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното
деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – вписване на
обстоятелства, които подлежат по силата на закона на удостоверяване откъм
тяхната истинност в подадена писмена декларация. Следва да се приеме, че
деянието е осъществено в първата предвидена в нормата на чл. 313, ал. 1 НК
форма – потвърждаване на неистина, тъй като с използване на израза „е мое
дете”, подсъдимият е имал предвид чисто логически и езиково погледнато, че
детето, за което се отнася това му изявление – Е. Т. Б. има биологичен
произход от него като баща. То не съответства на обективната истина, тъй
като е бил наясно, а се установява от писмените и най – вече от гласните
доказателства по делото, че това изявление за факт от страна на подсъдимия
обективно не е възможно да бъде истинно, тъй като същият никога не е имал
полов контакт с майката на детето, нито са използвали алтернативни
медицински способи за зачеване, за да е възможно биологичният произход на
детето Е. Б. да е от баща З. Д. З., както подсъдимият в отклонение с
обективната истина е потвърдил в писменото му изявление, имащо
декларативен характер по чл. 64 и чл. 65 от Семейния кодекс. Следователно,
9

изявлението на подс. З. Д. З. в подадената писмена декларация, не само
обективно не съответства на истината и поради това следва да са приеме като
потвърждаващо неистина, а така също това несъответствие е било съзнавано
от него. Последното пък от своя страна обосновава и преценката, че от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
Същият, освен това, е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване, а без
значение са подбудите за това му поведение – осигуряване на по – добър
живот на малолетното дете, като постигнато ли или не е щастие и
благоденствие за дадено лице също е субективен момент и не подлежи на
обективна, качествена и количествена оценка, а такава не е и необходима в
рамките на това производство.
На следващо място, не се поставя под съмнение и възприетото в акта на
държавното обвинение виждане, че в конкретната хипотеза, с подаване на
процесната декларация, чието авторство не се оспорва от подсъдимия пред
длъжностно лице по гражданското състояние при Община – Хасково по
месторождение на детето, същата е депозирана пред орган на власт по
смисъла на чл. 93 т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на
власт” са органите на държавна власт, органите на държавно управление,
органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са
натоварени с упражняването на властнически функции, а според разпоредбите
на Семейния кодекс – чл. 64 и чл. 65 от СК и Закона за гражданската
регистрация, изявленията с декларативен характер за припознаване, се
подават пред длъжностното лице по гражданско състояние, съобразно
предоставената им компетентност по този закон да извършват поправки в
актовете за гражданско състояние и конкретно в акта за раждане относно
произхода на детето от бащата, след припознаването му. Така се установява
по положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност
на деянието по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията да се дава пред орган на власт.

При установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе
не буди съмнение наличието на деяние, авторството и вината по отношение
на първото повдигнато против подс. З. Д. З. обвинение за престъпление по
чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс, но що се касае до второто повдигнато
срещу подсъдимия обвинение в извършване на престъпление по чл. 314 от НК
за това, че на 10.03.2020 г. в гр.Хасково умишлено е станал причина да се
внесат неверни обстоятелства в официален документ - Акт за раждане № 0848
от 16.08.2019г., съставен по установения в чл.42-50 от Закона за гражданската
регистрация ред, въз основа на заявление на частно лице, този въпрос стои по
различен начин. В анализа на това място, следва да се отбележи, че
обективната и логическа връзка на деянието по това обвинение с невярното
деклариране по чл. 313, ал. 1 от НК е пряка и на пръв поглед изглежда
неразривна. Действително, вследствие деянието по чл. 313, ал. 1 НК се е
стигнало до поправка в акта за раждане на детето, явяващ се без съмнение
10

официален документ, отразяващ гражданското състояние на детето.
Престъпният състав по чл. 314 от НК, обаче, изисква не само определено
съзнателно действие или бездействие, което да е предприето с особена цел –
да се внесат неверни обстоятелства в официален документ, защото само така
би било умишлено – когато деецът съзнава общественоопасния характер на
деянието, а също така цели или допуска настъпването на общественоопасните
последици, но и по своето естество да доведе до тяхното настъпване. Именно
в невярното документиране, след умишлено формирано невярно възприятие
от длъжностното лице по гражданското състояние относно произхода на
детето, се изразява и характерният за престъплението по чл. 314 НК
съставомерен резултат, с настъпване на който се счита за довършено.
От анализа на представените писмени доказателства се установява, че
подс. З. Д. З., решен да бъде обявен за баща на детето Е. Б., заедно със свид. Т.
Б. посетили Община Хасково, като същият подал Заявление за припознаване,
с входящ номер 302 от същата дата и с регистрационен индекс ГРАОН19-
673/09.12.2019 г., с което на основание разпоредбите на чл. 64 и чл. 65 от СК,
вписал и по този начин заявил и декларирал, в писмено изявление, което по
силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, че Е. Т. Б. е негово дете и желае за в бъдеще да носи
името Е. З.ва З., съзнавайки, че не е и няма как да бъде биологичен баща на
детето, но не на 10.03.2020 г., както необосновано се твърди в обвинителния
акт, а на 09.03.2020 г., въз основа на волеизявлението, обективирано в
посоченото по-горе заявление от подс. З. З., длъжностното лице по
гражданско състояние от Община Хасково е нанесло корекции в Акт за
раждане с номер 0848 от 16.08.2019 г. съставен по установения в чл. 42-50 от
Закона за гражданската регистрация ред със забележка в съответното поле, с
които корекции било посочено, че баща на Е. Т. Б. е подс. З. Д. З.. Или, на
твърдяната в акта на държавното обвинение, не е извършено престъпно
посегателство по чл. 314 от НК, а на 10.03.2023 г. единствено е било издадено
удостоверение за раждане на детето Е. З.ва З., въз онова на вече внесените,
вследствие невярното изявление на подсъдимия, неверни обстоятелства в
официален документ - Акт за раждане с номер 0848 от 16.08.2019 г. Като
логическа последица от изложеното следва преценката за липса на извършено
на посочената от прокурора дата деяние по второто обвинение, което да сочи
на престъпление по чл. 314 от Наказателния кодекс. Това поставя под
съмнение осъществяване на деяние по този текст въобще, и в частност такова,
извършено от подс. З. Д. З.. От друга страна в случая съдът, дори и с оглед
принципа на служебното начало, не разполага с правомощия с оглед ролята
на арбитър в отношенията между страните по повдигнатото обвинение да
подпомага страна в процеса, като приеме, че повдигнатото обвинение се
отнася всъщност за дата 09.03.2020 г., когато е извършена поправката от
длъжностното лице в официален документ - Акт за раждане с номер 0848 от
16.08.2019 г. по реда на Закона за гражданската регистрация със забележка, а
не за 10.03.2020 г., както е посочено и в мотивите и в диспозитива на
11

обвинителния акт. По този начин би се стигнало до тълкуване по недопустим
начин и риск от подмяна на действителната воля на държавното обвинение в
лицето на РП – Д. и по този начин до изземване на обвинителната функция
относно основен признак от обективната страна на всяко престъпление –
датата на неговото извършване, респ. довършване. Това важи и по отношение
даването на указания за необходимост от изменение на обвинението, което е
недопустимо дори и в случай индиция за допусната техническа грешка,
доколкото липсва друг способ за отстраняването й. Този процесуалноправен
пропуск на прокуратурата дава и съответното материалноправно разрешение
на въпроса за състоятелността на обвинението в този пункт, предвид липсата
на деяние, свързано с настъпване на престъпния резултат по чл. 314 НК на
дата 10.03.2020 г., водещо като последица до оправдаване на основание чл.
304 от НПК на подсъдимия по това обвинение.
За извършеното от подсъдимия З. Д. З. престъпление по чл. 313, ал. 1
НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или
глоба от сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени
вреди. Подсъдимият към датата на деянието и към момента не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът
счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като
същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК
законови пречки за това, а тази свързана с извършването на деянието в
условията съвкупност, с оглед повдигнатото обвинение за престъпление и по
чл. 314 НК, следва да се приеме за нереализирана след оправдаване на
подсъдимия по това обвинение.
При индивидуализацията на административното наказание, което
следва да бъде наложено на дееца за престъплението по чл. 313, ал. 1 НК,
съдът намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия
минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността
на подсъдимия – същият е с чисто съдебно минало, с недотам добри
характеристични данни, според отразеното в приложената характеристична
справка, не е трудово ангажиран, а в семеен план се откроява като добър
съпруг и грижовен баща, според изнесеното в хода на съдебното следствие.
Има добро процесуално поведение. Административното наказание глоба е
необходимо и бе съобразено с материалното му състояние. Така наложеното
административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от
гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската
справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и дееца,
във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха се
постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с
факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е
административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му
подсъдимия, от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в по
– благоприятно положение, независимо от размера на това наказание, предвид
12

липсата на основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК.
Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, където действително е предвидена
възможност за налагане на наказание „глоба” и размерът на същото е
определен в диапазона от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно
предвиденото наказание по вид е „лишаване от свобода”. То по своя характер
е по – тежко от наказанието „глоба”, следователно не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а, ал. 5 от НК
при определяне размера на административното наказание „Глоба”.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател: /П/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
13

Номер на акта:	20
Дата:	20 април 2023 г. (в сила от 5 май 2023 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20225640200534
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юни 2022 г.

Присъда по дело №534/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите