Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч 31.03.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД девети състав в публичното заседание на четиринадесети март две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдия гр.
дело № 1956/2015 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод постъпила искове молба от Е.Б.Щ. против В.К.Н. за решаване
на спор относно родителски права във връзка с децата Николай Емилов Щ. и Е.
Емилов Щ..
Твърди се,
че от съжителството на страните на 24.11.2004 г. и 17.01.2007 г. са родени
децата Николай и Е.. След раждането на второто дете ответникът напуснала
жилището, в което живеели с ищеца и децата. Грижите за децата се казва, че се
поети от ищеца. Страните поддържали контакти само по телефон, като не успели да
постигнат съгласие относно упражняването на родителските права върху децата.
Отправя се
искане до съда да постанови решение, с което да определи местоживеене на децата
Николай и Е. *** като възложи на Е.Б.Щ. упражняването на родителските права
върху тях и определи режим на контакти на В.К.Н. с тях всяка втора и четвърта
събота и и неделя от месеца и едни месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата и ѝ възложи заплащането на издръжка в
размер на 100,00 лв. за детето Е. и 120,00 лв. за Николай от 29.10.2014 г. до
настъпване на причина за нейното прекратяване или изменени, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ
заплащане.
Особения представител на ответника не оспорва фактическите твърдения по
исковата молба.
С протоколно определение от 14.03.2016 г. е допуснато изменение в размер на
претендираната издръжка за детето Е., като същата е увеличена от 100,00 на
105,00 лв.
В хода на делото ищецът
участва лично и с адв. К., която по същество излага становище за основателност
на заявените претенции и излага съображения в тази насока. Ищецът по същество
подкрепя становището на процесуалния си представител.
Ответникът не участва
лично по делото, представлява се от особения представител адв. П., който по
същество излага становище за основателност на заявените искове.
След като
обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните и техните
представители, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Николай Емилов Щ. е роден на *** г.,
а Емили Емилов Щ. на 17.01.2007 г. Двамата са родени от майка В.К.Н. и баща Е.Б.Щ..
Казаното се установява от удостоверения за раждане от *** г. и 20.01.2007 г.,
издадени на Община Ловеч на база актове за раждане № ра
499/26.11.2004 г. и 25/20.01.2007 г.
Е. и Николай са записани за обучение
във втори и пети клас в ОУ „Св. Паисий Хилендарски“с. Лесидрен, община Угърчин,
за което са издадени удостоверения от 19.10.2015 г.
В.К. Несторова няма регистриран
трудов договор. Е.Б.Щ. също няма регистриран действащ трудов договор. Последно
на негово име е регистриран договор през 2011 г., който е прекратен на
05.12.2011 г. Това се установява от писмо на ТД на НАП Велико Търново, офис
Ловеч и приложена към него справка за регистрирани трудови договори на името на
Е.Б.Щ..
На името на страните в Общините
Угърчин и Козлодуй /общините по техните постоянни адреси/ няма регистрирано
движимо и недвижимо имущество, видно от представените удостоверения за
декларирани данни.
От шест-седем години ответникът не е
виждана в селото, в което живее ищеца и децата. Те живеят в къща, към която има
двор и отглеждат зеленчуци. Ищецът е наеман на работа основно в добива на
дървесина, като доходите, които получава са различни. Грижите за децата Е. и
Николай са поети изцяло от ищеца, а до смъртта на неговата майка преди около
година той е подпомаган от нея. Децата са добре облечени и чисти. Случва се
ищецът да взима средства на заям от приятели или да дължи такива на местния
магазин за продукти, но ги връща своевременно. Казаното се установява от
показанията на свидетелите Колева и Банчев, които съдът кредитира, тъй като те
са последователни и непротиворечиви, като се подкрепят от казаното от детето
Николай при изслушването му и от изложеното в социалния доклад.
При изслушването на детето Николай в
залата то завява, че ако трябва да избира, с който от родителите си да живее би
избрал баща си. Споделя, че се разбира с него добре, а с майка си не се е
виждал от четири години, когато тя ги посетила с брат му и им дала по една вафла
и едни кроасан. Казва също, че получава джобни от размер от 6-7 лева през
летния сезон и 4-5 през зимния, които използва за себе си и брат си. Обяснява
разликата в предоставяните средства с това, че баща му зимата няма толкова
работа.
Изложеното до тук се подкрепя и от
социалния доклад. Той е изготвен след посещение в дома на ищеца. Констатирано е,
че той и децата живеят в едноетажна къща, състояща се от три стаи. Тя е
обзаведена с нужните вещи за всяко домакинство и в нея децата имат
самостоятелна стая с нужното лично пространство. Те са записани за обучение във
втори и пети клас в училището в с. Лесидрен, като до там се извозват с училищен
автобус. Ищецът е безработен, без регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, като
не е обект на социлано подпомагане. Децата поддържат контакти с роднините си по
бащина линия, като е направен извод, че между тях и ищеца има изградена
емоционална връзка. По възлагане от дирекцията в Ловеч дирекцията във Враца,
където е адреса на ответника по искова молба, е извършена проверка, при която
осъществи контакт с нея, което е отразено в представено писмо.
С оглед на така очертаната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са претенции за решаване
на възникнал спор между родители, които не живеят заедно, относно
местоживеенето на децата им с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.
Страните по спора са родители на
децата Е. и Николай.
Те не живеят заедно от шест-седем
години, като ответникът е напуснала жилището, в което са живели съвместно. Грижите
за родените от съжителството им деца са поети изцяло от ищеца. В рамките на
едни период от време той е бил подпомаган от своята майка, а след нейната смърт
преди около година, сам се е ангажирал с отглеждането им.
Ищецът е осигурил битова среда за
отглеждане на децата. Те са винаги чисти и изпрани. Той осигурява средства за
тяхната издръжка, макар да неработи постоянно. Децата са записани и редовно
посещават учебно заведение, като за престоя си в училище получават джобни.
Между тях и ищеца има изградена емоционална връзка. Голямото дете е
категорично, че ако трябва да избира, с кого от двамата си родители да живее,
ще избере баща си. Желанията му не са голословни, а почиват на дългогодишната
грижа, която той е полагал за него и на оценката, че майка му не го е посещава
в рамките на последните години.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че местоживеенето на децата следва да е в дома на ищеца в с. Микре,
като на него трябва да се възложат преките грижи по тяхното отглеждане и
възпитание. При направения извод на ответника следва да се определи режим на
лични контакти. Тя не живее в населеното място, в което е местоживеенето на
децата, поради което контактите ѝ с тях не могат да са чести и с кратка
продължителност. Те следва да се осъществяват два пъти в месеца-всяка първа и
трета събота от 10,00 часа до 16,00 часа в неделя по тяхното местоживеене. Това
се налага от обстоятолеството, че от дълго време те не са имали контакти, което
несъмнено ги е отчуждило един от друг. Емоционалните връзки между тях трябва
отново да се изграждат и укрепват, след което да се мисли за по разширен режим на
контакти. По същите съображения на ответника трябва да се даде възможност в
рамките на лятната ваканция за 15 дни да взима децата при себе си, като това
време да не съвпада с ползването на платен отпуск от ищеца.
Ответникът не предоставяла издръжка
на децата от момента, в който е напуснала дома, в който са живели съвместно с
ищеца. Това дава основание на съда да приеме за основателно искането на ищеца
за присъждане на издръжка за минал период-една година преди датата на завеждане
на исковата молба /от 29.10.2014 г. до 29.10.2015 г./.
Досежно размера на издръжката съдът
съобрази, че децата са в училищна възраст. На този етап средствата за
учебниците им са поети от държаната, а родителя, с който живеят следва да
осигури такива за учебни пособия. Жилищната нужда на децата е задоволена, като
това не предполага заделяне на средства за покриване на такава нужда. Не се
установи те да имат особени нужди-образователни или здравни, които да изискват
допълнителни средства за тяхното покриване. При съобразяване на изложеното
съдът приема, че за издръжката на Николай са нужни 240,00 лв., а за Е. 200,00
лв.
В хода на делото не са събраха
доказателства за доходите на страните. Двамата родители нямат регистрирани
доходи и имущество, източник на такова. Ищецът не е обект на социално подпомагане.
Същевременно, двамата са в трудоспособна възраст и няма данни да страдат от
заболявания, които да са пречка за полагане на труд от тяхна страна. Съобразявайки
казаното съдът приема, че на ответникът може да заплаща издръжка в размер на
120,00 лв. за детето Николай и в рамките на 105,00 лв. за детето Е., като
разликата, ведно с преките грижи, се възложи на ищеца. Тази издръжка съдът
следва да възложи за заплащане от за периода от 29.10.2014 г. до датата на
подавана не исковата молба /29.10.2015 г./ и за в бъдеще, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното ѝ
заплащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
Ищецът е заявил искане за разноски.
По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 325,00
лв., които следва да се възложат за заплащане на ответника.
Ответникът по делото е представляван
от особен представител. Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски,
поради което определения размер на възнаграждението на представителя на
ответника в размер на 300,00 лв. следва да се заплати от бюджета на съда. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК тази разноска трябва да се възложи на ответника за
заплащане. На същото основание в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на държавна такса в размер на 324,00 лв. върху присъдения размер на
издръжката.
Водим от
горното и на основание чл. 127, ал. 2 СК, съдът
Р Е Ш И:
Решението
може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 - седмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението до ответника да се връчи чрез особения представител адв. П.П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: