№ 3407
гр. **, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело
**223110111623 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Д. Ж. срещу А. Р.
П. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № ****.2, в сграда с идентификатор
****, представляващ жилище, находящо се в гр. ***, заемащо целия втори етаж на
сградата и състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет, тераса и два балкона,
с площ от 120 кв.м., заедно с прилежащите три избени помещения откъм ул. „**“
с площ от 65 кв.м., заедно с 2/3 ид.части дворното място, в което е построена
сградата, представляващо ПИ с идентификатор ***, с площ от 169 кв.м., номер по
предходен план: 6*,6*, кв.59 парцел *, при граници: ПИ ***, ***, *** и ***, при
следните квоти: 2/3 ид.ч. за Ж. Д. Ж. и 1/3 ид.ч. за А. Р. П..
Твърди се в исковата молба, че Ж. Д. Ж. и А. Р. П. са съсобственици на
жилище в гр. ** , ул. „**“ **, заемащо целия втори етаж на сградата на този адрес
и състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет, тераса и два балкона, с площ
от 120 кв.м., заедно с прилежащите три избени помещения откъм ул. „**“ с площ
от 65 кв.м. като жилището представлява самостоятелен обект с идентификатор №
***, заедно с 2/3 ид.части от дворното място, е което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор ***, с площ от 169 кв.м., номер по
предходен план: 6*,6*, кв.59 парцел *, при граници: ПИ ***, ***, ***,***.
Поддържа се, че съсобствеността е възникнала по следния начин:
С договор за дарение, сключен с нот.акт №**, т. *, д. № *** г. на ВН М.В. Г.
е прехвърлила на сина си Ж. Д. Ж. 1/3 ид.част от описаното жилище, 1/3 ид.ч. от
избените помещения към ул. „***“ и от избения коридор, заедно с цялото
принадлежащо към жилището таванско подпокривно пространство, състоящо се
от две тавански стаи и склад, 1/3 от стълбищната клетка, както и 1/3 от ид.част от
правото на строеж, без дворно място, в което е построена сградата, находящо се в
гр. ** ул. „***“ ** и представляващо имот пл.№ ** в парцел *-65 в кв. 59.
Дарителката М.В. Г. е притежавала имота на основание завещание, обявено
с протокол от 13.02.1990 г. на нотариуса при ВРС и съдебна делба, извършена с
1
решение от *** г. по гр.д.№ *** г. на ВРС. Собствеността й е удостоверена с к.н.а.
№ **, т. **, д. № *** г. на нотариуса при ВРС, с който тя е призната за собственик
на описания апартамент, представляващ втория етаж на сградата на ул. „***“ **,
заедно с прилежащите три избени помещения откъм ул. „***“ и избен коридор, и
цялото подпокривно пространство на сградата, включващо две тавански стаи и
склад, както и на 2/3 ид.части от дворното място с площ от 170 кв.м.,
представляващо парцел **, 66 в кв.59 по плана на 8 подр. на гр. **.
М.В. Г. починала на 13.02.2005 г. и оставила за наследници децата си Ж. Д.
Ж. и В. Д. Ж., които са наследили при равни части притежаваните от нея след
дарението от 1991 г. 2/3 ид.части от жилището на втория етаж в сградата на ул.
„**“ **, от принадлежащите към това жилище избени помещения,
представляващо по КК и КР обект с идентификатор *** и 2/3 ид.части от
дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *** с площ от 169 кв.м.
Принадлежащото към жилището таванско подпокривно пространство на сградата,
включващо две тавански стаи и склад, е било дарено изцяло на ищеца чрез
договора, сключен с нот.акт № **/ *** г. и е изключено от съсобствеността.
На 12.03.2016 г. В. Д. Ж. сключила със сина си А. Р. П. договор за дарение,
с който му прехвърля безвъзмездно 1/2 ид. част от описания имот, като си е
запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарените идеални
части. Навежда се довод, че договорът е произвел действие само до размера на
действително притежаваните от В. Ж. 1/3 ид. част от жилището, от трите избени
помещения и от дворното място, които тя е наследила след смъртта на М.В. Г..
Сочи се, че по отношение на таванското подпокривно пространство на сградата
договорът е лишен от прехвърлително действие, тъй като то е собственост на
ищеца по силата на договора за дарение с нот.нот.акт № **/*** г. и не е било част
от откритото наследство.
През 2018 г. В. Д. Ж. се е снабдила с констативен нот. акт, с който тя е била
призната за собственик по давност на 1/2 идеална част от описания имот.
По предявени от ищеца искове било постановено решение № 2*****0 г. по
гр.д. № **/***г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с решение №
2****/** г., с което съдът признава за установено в отношенията между страните,
че А. Р. П. не е собственик на разликата над 1/3 ид.ч. до 1/2 ид.част от процесния
делбен имот и от подпокривното пространство, а В. Д. Ж. не е собственик на ½
ид.ч. от същия и от подпокривното пространство, както и е отменен
констативният нотариален акт от 18.12.2018 г.
Поддържа се, че съсобствеността върху жилището не може да бъде
прекратена доброволно, което дава основание на Ж. Д. Ж. да предяви срещу А. Р.
П. иск за делба на съсобственото жилище на втория етаж, заедно с прилежащите
три избени помещения и 2/3 ид. части от дворното място. Излага се, че към
момента цялото жилище, избените помещения и целият тавански подпокривен
етаж се ползват от ответника А. Р. П., като там постоянно живее В. Д. Ж.. Въпреки
отправяните от ищеца искания те го лишавали от достъп до жилището и отказвали
да му дадат възможност да се ползва от своята част. Освен това те ползвали без
основание и целия тавански етаж, който е изключителна собственост на ищеца на
основание договора за дарение от **.1991 г. Поради това ищецът прави искане по
чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждането на ответника А. Р. П. до окончателното
извършване на делбата да му заплаща по 400 лв., представляващи обезщетение за
ползването на съсобственото жилище на ул. „**“ **, е** и на трите избени
помещения. С нотариална покана до първите двама ответници ищецът отправил
изрично искане за заплащане на обезщетение за ползването на негови**/3
2
ид.части от жилището и на цялото таванско подпокривно пространство. При тези
съображения моли за допускане до делба на имота в претендираните квоти, както
и за уважаване на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. Р. П., с който
излага, че до делба следва да бъде допуснато жилището, ведно с прилежащото
подпокривно пространство, състоящо се от две тавански стаи и склад, без номер и
площ по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120 кв.м., при
кво**/3 ид.ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-
оценителна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства –
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по завещание и
делба от ***.1991 г., Нотариален акт за собственост по завещание от *** г. и
Решение от *** г. по гр.д. № **/*** г. по описа на ВРС, се установява, че М.В. Г. е
била изключителен собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр. **, ул.
„**“ **, придобит по завещание и делба, представляващ апартамент с площ от 120
кв.м., заедно с прилежащите три избени помещения откъм ул. „**“ и избен
коридор, както и на цялото подпокривно пространство на сградата, състоящо се от
две тавански стаи и склад, както и на 2/3 ид.ч. от дворното място с площ от 170
кв.м., представляващо парцел *-6*.6* в кв. 59 по плана на 8 подр. на гр. **.
Изяснява се от представения Нотариален акт за дарение от **.1991 г., че на
тази дата М.В. Г. е прехвърлила на сина си Ж. Д. Ж. чрез договор за дарение 1/3
ид.ч. от жилище, състоящо се от три стаи, хол, баня, тоалет, тераса и два балкона,
1/3 ид.ч. от избените помещения към ул. „**“ и от избения коридор, заедно с
цялото подпокривно пространство, състоящо се от две тавански стаи и склад и 1/3
ид.ч. от стълбищна клетка, както и 1/3 ид.ч. от правото на строеж, без дворно
място от имота, находящ се в гр. **, ул. „**“ **, имот пл. № ** в парцел *-65 в кв.
59.
Установява се от удостоверение за наследници с изх. № **/** г., че ** В. **
е починала на 14.02.2005 г., като е оставила за свои наследници децата си Ж. Д. Ж.
и В. Д. П.а. Съдът приема, че имената ** В. ** и М.В. Г. са на едно и също лице,
тъй като имат един и същ единен граждански номер.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 11.03.2016 г., на тази дата В. Д. Ж. е дарила на сина си А. Р. П. 1/2 ид.ч. от
процесния апартамент с идентификатор № ****.2, заедно с 1/2 ид.ч. от
прилежащите три избени помещения с площ от 65 кв.м. и избен коридор и от
подпокривно пространство от две тавански стаи и склад с площ от 120 кв.м., както
и 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 170 кв.м.
При сключване на договора за дарение от 11.03.2026 г. В. Д. Ж. си е запазила
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарените идеални части.
Сестрата на ищеца В. Д. Ж. се е снабдила с нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка от 18.12.2018 г., с който е призната
за собственик на 1/2 ид.ч. от процесното жилище, находящо се на адрес гр. ***,
е**, представляващо обект с идентификатор № ****.2, заедно с 1/2 ид.ч. от
прилежащите три избени помещения с площ от 65 кв.м. и избен коридор и от
подпокривното пространство от две тавански стаи и склад с площ от 120 кв.м.,
както и 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, въз основа на
надвностно владение.
3
От страна на ищеца по настоящото дело Ж. Д. Ж. са били предявени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК да бъде
признато за установено, че А. Р. П. не е собственик на разликата над 1/3 ид.ч. до
1/2 ид.ч. от процесния апартамент, от избения коридор и от три избени помещения
към ул. „**“, както и от подпокривното постранство, състоящо се от две тавански
стаи и склад, и да бъде признато за установено, че В. Д. Ж. не е собственик на 1/2
ид.ч. от същите имоти, както и на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
***, с площ от 170 кв.м. С Решение № 2*****0 г., поправено с Решение № 2*****
г. по гр.д. № **/** г. по описа на Окръжен съд – **, потвърдено с Решение №
2***/*** г. по в.гр.д. № **/** г. по описа на Апелативен съд – **, недопуснато до
касационно обжалване, съгласно Определение № ****/** г. по гр.д. № **/** г. на
ВКС, I г.о., така предявените искове са уважени и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
е отменен горепосочения нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка от 18.12.2018 г.
Според заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-оценителна експертиза средномесечната наемна цена на процесният
апартамент с идентификатор № ****.2 в гр. ***, възлиза на 9** лв., а на таванския
етаж – 100 лв. При направените проверки и оглед на място вещото лице е
установило, че покривът на сградата представлява дървена покривна конструкция
и покритие от керемиди. Констатирало е, че застроената площ на подпокривното
пространство е 120 кв.м., като в същото са оформени две помещения с височина
2,00 м., които се използват за килери, изградено е и едно помещение, в което е
монтирана мивка, като същото е без прозорци. Самото подпокривно пространство
е с височина до билото 4,5 м., а по периферията – около 2,2 м. Достъпът до
таванския етаж на сградата се осъществява от вътрешна стълбищна клетка.
Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, съобразявайки
изискуемите изисквания по ЗУТ и Наредба № 7/2003 г., че в подпокривното
пространство не са изпълнени необходимите условия за обособяване на
самостоятелен обект по см. § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, тъй като няма санитарни
помещения, кухня, жилищно помещение, като експертът е посочил, че същото
може да се ползва като склад. При изслушването си в о.с.з., проведно на
30.06.2023 г., вещото лице пояснява, че на таванския етаж има прозорци – малки с
размери 115/80 см. и големи с размери 150/180 см., посочени на скиците към
заключението, както и че подпокривното пространство не отговаря на
изискванията за жилище, но отговаря на изискванията за складова площ.
Възможно е да се направят ателиета, за което трябва да се смени
предназначението на подпокривния етаж, но е необходимо да се изготви
архитектурен проект, който да бъде одобрен. Вещото лице е констатирало и теч от
покрива.
Установява се от представените нотариални покани и разписки (л. 44-47 от
делото), че ищецът е поканил В. Д. Ж. и А. Р. П. да му заплащат сумата от 500 лв.
за обезщетение за ползваното изцяло от тях съсобствено жилище и 300 лв. за
обезщетение за ползването на притежавания от ищеца тавански подпокривен
етаж, получени от адресатите на 18.07.2022 г. На същата дата В. Д. Ж. е изпратила
телепоща до ищеца, в която е обективирано изявлението й за несъгласие с
отправената покана и от своя страна е поканила ищеца в 3-дневен срок от
получаването на писмото да се яви на адреса на имота за връчване на ключовете
за него, като по делото няма данни за получаването от ищеца, а единствено за
приетата услуга за изпращане на телепоща (л. 165 гръб от делото).
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Й. ** К. и Н.К.К.. Първата
разпитана свидетелка излага пред съда, че с ищеца се познават от много години,
4
но загубили връзка за дълго време до миналата година когато ищецът бил в
България и поискал съдействие от свидетелката след като разбрал, че работи във
фирма за недвижими имоти. Казал й, че иска да продава процесния имот, в който
има дял, заедно със сестра си и племенника му, които не възразявали срещу такава
продажба. Свидетелства, че лятото на миналата година отишла на оглед на имота,
за да уведоми ищеца за ориентировъчната му цена. Ищецът предоставил на св. К.
телефонния номер на неговия племенник А., с който свидетелката трябвало да се
уговаря всеки път когато има клиент, който да се заведе на оглед, тъй като ищецът
не разполагал с ключ от къщата. Св. К. се обадила на ответника, той посрещнал
свидетелката и собственичката на фирмата за недвижими имоти пред къщата,
отключил, показал им подхода към мазите, качили се с него на втория етаж.
Видели, че къщата е стара и на втория етаж има три стаи и санитарни помещения.
Ответникът им показал стълбите към тавана, но не се качили, тъй като знаели, че
покривът е в лошо състояние. Майката на ответника била в апартамента на втория
етаж, като от ищеца знаели, че тя живее там. Допълва, че тази през пролетта на
тази година ищецът и ответникът дошли в офиса на фирмата с документите за
собственост на имота, не са сключвали писмен договор, но свидетелят поел
ангажимент да търси клиенти за продажба на жилището. Ищецът не им е оставял
ключ, а уговорката била преди всеки оглед да се обаждат на ответника и да се
уговорят с него кога е удобно да отключи, тъй като ищецът живее в Америка.
Ищецът споменал, че може да остави ключ в негова братовчедка, ако ответникът
няма възможност да отключи, но задължително било да се съгласува с него, тъй
като майка му живее там и за да е удобно за всички. Свидетелства, че ищецът е
трайно установен в Америка, не може да каже колко често се връща в България,
но когато го прави отсяда при роднини на съпругата си.
Свидетелят К. е приятел на ищеца и свидетелства, че в началото на м. юли
2022 г. отишъл заедно с ищеца, за да му покаже етажа от къщата след като
спечелил делото за 2/3 ид.ч. от имота и искал да види в какво състояние е
жилището, евентуално какъв ремонт предстои да се направи. Срещнал се първо с
ищеца и заедно отишли до къщата където ответникът им отключил входната врата
на етажа. Видял, че има една стая, която е в ремонт, оборудвана спалня, детска
стая, кухня, баня и тоалетна, обща стая, от която се влизало към другите стаи. Във
всички стаи имало мебели, а в стаята до тоалетната имало олющена мазилка в
единия край на тавана. Нямало други лица в жилището тогава, но ищецът и
ответникът му казали, че там живее майката на ответника и сестра на ищеца.
Качили се горе на тавана където св. К. видял две стаи с общо помещение, имало
нахвърляни вещи, счупени легла и дюшеци. Станало дума в разговора, че преди
да замине за Америка ищецът си оставил част от вещите на тавана, като в стаите
там имало и непотребни вещи на ответника. Св. К. излага, че ищецът живее в
Америка повече от 30 години.
От страна на ответника са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетеля Р.П. П.. Същият излага пред съда, че В. П.а
(майката на ответника) е негова бивша съпруга. Свидетелства, че на втория етаж
на къщата преди да починат живели родителите на бившата му съпруга.
Жилището се състояло от коридор, три стаи, кухня, бокс, баня и тоалетна. След
развода майката на ответника заживяла в това жилище, като ползвала най-малката
стая на етажа, тъй като останалите стаи били с паднали тавани, имало найлони по
мебелите, понеже като вали дъжд имало течове. На таванските помещения също
имало кофи и найлони. Свидетелят често ходил в жилището, за да прави ремонти,
тъй като са в много добри отношения с бившата му съпруга.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
5
писмени доказателствени средства и предвид становището на страните, съдът
приема следното от правна страна:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесните имоти; 2)
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС когато предмет на делбата е
отделен обект в сграда-етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му
се идеална част от земята, тъй като тя представлява обща част по смисъла на чл.
38 ЗС (Решение № **/**.2011 г. по гр.д. № **/** г. на на ВКС, I г.о., Решение №
**/** г. по гр.д. № **/** г. на ВКС, I г.о. и др.).
Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че наследодателката на страните М.В. Г. е била собственик по
наследяване и делба на втория етаж от жилищната сграда на адрес гр. ***, заедно
с прилежащите три избени помещения и избен коридор и цялото подпокривно
пространство на сградата от две тавански стаи и склад и на 2/3 ид.ч. от дворното
място с площ от 170 кв.м.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства по делото се
установява, че с договор за дарение от **.1991 г. ищецът Ж. Д. Ж. е придобил
общо 1/3 ид.ч. от жилището и от прилежащите избени помещения, цялото
подпокривно пространство, без поземления имот. След кончината на М.В. Г. на
13.02.2005 г., притежаваните от нея 2/3 ид.ч. от процесното жилище и от
прилежащите избени помещения, както и 2/3 ид.ч. от дворното място с площ от
170 кв.м., са били наследени от нейните деца Ж. Д.Ж. и В. Д. Ж. при равни части –
по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
Спорът в настоящото делбено производство се съсредоточава върху това
дали подпокривното пространство представлява прилежаща част към процесното
жилище.
На основание договора за дарение от **.1991 г. ищецът е изключителен
собственик на цялото подпокривно пространство, състоящо се от две тавански
стаи и склад с площ от 120 кв.м. Според приетото по делото заключение на
неоспорената от страните експертиза подпокривното пространство се състои от
две стаи и общо помещение и представлява складова площ, отговаря на
изискванията за склад и има самостоятелн достъп до него от стълбищната клетка
на къщата. Таванският етаж не представлява обща част и е напълно допустимо да
принадлежи само на един от етажните собственици. Към жилището на втория
етаж принадлежат още три складови помещения, разположени на избения етаж,
поради което и без складовите тавански помещения вторият етаж изцяло отговаря
на изискването по чл. 110, ал. 1 от Наредба №7/27.12.2003 г. на МРРБ, вр. чл. 40
от ЗУТ да включва складови помещения. След като М. ** В. безспорно е била
изключителен собственик на имота, вкл. на трите изби и таванските помещения,
разположени под покривната конструкция на сградата, то не съществуват пречки
да се разпореди с тях в полза на друг етажен собственик. При откриването на
наследството на М. ** В. майката на ответника В. Д. Ж. е притежавала само 1/3
ид.ч. от процесния имот, 1/3 ид.ч. от прилежащите три избени помещения и
коридор и 1/3 ид.ч. от дворното място, но ид. част от таванския етаж не е
6
притежавала. В този смисъл са мотивите на постановеното между страните в
настоящото производство Решение № 2*****0 г., поправено с Решение № 2*****
г. по гр.д. № **/** г. по описа на Окръжен съд – **, потвърдено с Решение №
2***/*** г. по в.гр.д. № **/** г. по описа на Апелативен съд – **, недопуснато до
касационно обжалване, съгласно Определение № ****/** г. по гр.д. № **/** г. на
ВКС, I г.о., които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Причината,
поради която с посоченото решение е признато за установено, че ответникът А. Р.
П. не е собственик на разликата над 1/3 ид.ч. до ½ ид.ч. от подпокривното
пространство, е обстоятелството, че такъв е бил петитумът на предявения иск, а
оглед принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че
предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните)
съдът се е произнесъл съобразно заявеното от ищеца искане, а не защото
ответникът е собственик на 1/3 ид.ч. от таванския етаж, като ясно и категорично в
мотивите си двете съдебни инстанции са застъпили становището, че майката на
ответника В. Д. Ж. не е притежавала ид.ч. от подпокривното пространство, поради
което не е произвел прехвърлително действие сключеният с ответника А. Р. П.
договор за дарение от 11.03.2016 г. в тази част.
В този смисъл съдът приема, че подпокривното пространство не
представлява обща част по см. чл. 38 ЗС и ответникът не притежава ид.ч. от него.
Тъй като ищецът е носител на право на собственост в съотношение 2/3 ид.
част върху процесния имот, той притежава потестативното право същият да бъде
поделен съобразно квотите, които двамата съделители притежават от общата вещ.
След като бе установено от представените по делото доказателства, че в
настоящото съдебно производство участват като страни всички съсобственици на
имота, следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на
делба с предмет – самостоятелен обект с идентификатор № ****.2, в сграда с
идентификатор ****, представляващ жилище, находящо се в гр. ***, заемащо
целия втори етаж на сградата и състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет,
тераса и два балкона, с площ от 120 кв.м., заедно с прилежащите три избени
помещения откъм ул. „**“ с площ от 65 кв.м., заедно с 2/3 ид.части дворното
място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор ***, с
площ от 169 кв.м., номер по предходен план: 6*,6*, кв.59 парцел *, при граници:
ПИ ***, ***, *** и ***, при следните дялове: 2/3 ид.ч. за Ж. Д. Ж. и 1/3 ид.ч. за А.
Р. П. от общата недвижима вещ.
По релевираната претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на
делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Касае се за привременна мярка, като произнасянето на съда по този ред е
допустимо само занапред, считано от влизане в сила на решението по допускане
на делбата, до окончателното й извършване.
Успешното провеждане на тази претенция е обусловено от установяване по
делото на неравностойно ползване на наследствените имоти от съделителите
съобразно правата им в съсобствеността.
Ищецът претендира по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на делбения имот от ответника А. Р.
П..
В тежест на ищецът, заявил претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК е да установи,
7
че имотът, за който заявява претенцията си, се ползва изцяло от съделителя,
срещу който насочва претенцията си, както и претендираното обезщетение по
размер.
В конкретния случай се установява по делото, че делбеният имот се ползва
от В. Д. Ж., която разполага с учредено право на ползване върху 1/3 ид.ч. от
имота, а не от ответника А. Р. П.. Не може да се приеме, че съделителят е
допуснал своята майка да ползва имота, респ. осъществява своето ползване чрез
нея, доколкото тя разполага със самостоятелно надлежно учредено право на
ползване върху дарените от нея идеални части в полза на ответника. Нещо повече,
изяснява се от свидетелските показания, а и от заключението по назначената
съдебно-оценителна експертиза и от поясненията на вещото лице при неговото
изслушване, че в жилището са налице течове, които неминуемо рефлектират
върху безпроблемното ползване на имота по предназначение. Така според
свидетелските показания на св. П. В. Д. Ж. ползва най-малката стая в имота, тъй
като в останалите стаи таваните са паднали и мебелите са покрити с найлони,
понеже като вали дъжд има течове. В този смисъл съдът приема, че може да се
направи извод, че майката на ответника ползва такава част от жилището, която
съответства на обема на правото й на ползване. В допълнение следва да се посочи,
че има данни по делото, съобразно свидетелските показания на водената от ищеца
свидетелка К., че ищецът разполага с ключ от имота, тъй като е казал на
свидетелката, че ще остави ключ от жилището на негова братовчедка, ако се
налага да бъде извършен оглед, а ответникът не може да отвори.
При тези съображения съдът намира, че ищецът не доказа в производството,
че имотът, за който заявява претенцията си, се ползва изцяло от съделителя,
срещу който насочва претенцията си, а именно ответникът А. Р. П.. Следователно,
искането му с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК е неоснователно и като такова
следва да бъде отхвърлено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора във фазата по допускане на делбата разноски не
следва да се присъждат на страните, като такива следва да бъдат определени при
извършване на делбата, съгласно чл. 355 ГПК, съобразно стойността на дяловете
на съделителите – арг. т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г. Правилата за присъждане
разноски по чл. 78 ГПК намират приложение в делбеното производство във
връзка с предявени претенции по сметки и в случай на отхвърляне на иска за
делба – в този смисъл Определение № **/** по дело **20/2015 на ВКС, ГК, I г.о. и
Определение № **/** по дело № 3**/** на ВКС, ГК, I г.о.
Така мотивиран, Районен съд – **
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Ж. Д. Ж., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, е**, и А. Р. П., ЕГН **********, с гр. ***, е**, на
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № ****.2,
в сграда с идентификатор ****, представляващ жилище, находящо се в гр. ***,
заемащо целия втори етаж на сградата и състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня,
тоалет, тераса и два балкона, с площ от 120 кв.м., заедно с прилежащите три
избени помещения откъм ул. „**“ с площ от 65 кв.м., заедно с 2/3 ид.части
дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с
идентификатор ***, с площ от 169 кв.м., номер по предходен план: 6*,6*, кв.59
8
парцел *, при граници: ПИ ***, ***, *** и ***, ПРИ КВОТИ между съделителите:
2/3 ид. част за Ж. Д. Ж., ЕГН **********;
1/3 ид. част за А. Р. П., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. ***, е**,
срещу А. Р. П., ЕГН **********, с гр. ***, е**, претенция с правно основание чл.
344, ал. 2 ГПК да заплаща сумата от 400 лв. месечно за ползването на делбения
имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № ****.2, в сграда с
идентификатор ****, представляващ жилище, находящо се в гр. ***, заемащо
целия втори етаж на сградата и състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет,
тераса и два балкона, с площ от 120 кв.м., заедно с прилежащите три избени
помещения откъм ул. „**“ с площ от 65 кв.м., заедно с 2/3 ид.части дворното
място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор ***, с
площ от 169 кв.м., номер по предходен план: 6*,6*, кв.59 парцел *, при граници:
ПИ ***, ***, *** и ***, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното извършване на делбата.
РЕШЕНИЕТО в частта по допускането на делбата може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд – ** в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл. 344, ал. 2
ГПК, имаща характер на определение, може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Окръжен съд – ** в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
9