Р Е Ш Е Н И Е № 452
гр. Монтана, 13 юли 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 29 06 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 33 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 62, ал. 1 и ал. 3
от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. със ЗОДОВ.
Образувано
е по Искова молба (с дата 24 08 2022 г.) от л/св Г.В.В.,*** против Главна
Дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/, гр. София за присъждане на
обезщетение в размер на 25000 лева за настъпили нематериални щети поради бездействие
на Главния Директор по подадено от него Заявление на 09 03 2020 г. (вх. №
М-244/13 03 2020 г.), с което му е нарушено правото да получи Заповед, да се
запознае с мотивите й, за да може да я обжалва пред съда. Уточнението на
подаденото Заявление е извършено с молба уточнение с молба вх. № 2959/07 06
2023 г. на Адм съд Монтана - л. 145 на делото.
В
Исковата молба ищецът изрично посочва като правното основание чл. 62, ал. 1 и
ал. 3 от ЗИНЗС, вьв вр. с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, така и че Исковата молба е
във връзка с Писмо рег. № 5514/09 06 2020 г. на Главен Директор на ГДИН.
По
фактите твърди, че във връзка с депозирана от него молба за преместване в друг
затвор на основание чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС не е получил Заповед от
Главния Директор на ГДИН, в качеството му на АО по изпълнение на наказанието.
Вместо да изпълни служебното си задължение, Главният Директор на ГДИН пише
писмо на Началника на Затвора Плевен с рег. № 5514/09 06 2020 г., във връзка с
молбата му за преместване в друг затвор. Писмото не е адресирано лично до него
и не го е получил, вместо това на 15 06 2020 г. е „привикан пред Комисия по чл.
73 – 74 от ЗИНЗС (отм.) с председател Началник на Затвора и членове неговите
заместници и други служители, пред която е заставен да се подпише, че е
уведомен за писмото на Главния Директор на ГДИН, с което приключва преписката.
Налице е неизпълнение на служебни задължения за издаване на мотивирана Заповед
по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, с която да уважи или мотивирано откаже преместването
му в друг затвор, с което го лишава от право да обжалва отказа на АО по
изпълнение на наказанието пред съда, тъй като не е материализиран и обективиран
в ИАА. Счита, че описаните обстоятелства представляват незаконосъобразни
действия/бездействия на представляващия ГДИН, от които търпи вреди от
нематериален характер, считано от 09 06 2020 г. до 24 08 2022 г. (датата на
исковата молба), които определя като психоемоционален стрес, дискомфорт, страх,
несигурност и незащитеност, пренебрежение, унижено човешко достойнство, вменяване
на малоценност и други. Действията/бездействията на АО се отразяват негативно и
на социалните контакти на л/св, тъй като семейството, близките му и приятелите
му са с местожителство гр. В*** Т*** и съгласно Заповед по чл. 58 от ЗИНЗС от
07 08 2017 г. следва да търпи присъдите си в Затвора Л*** – І категория
сигурност. С оглед на изложените факти моли съдът да осьди ГДИН за това, че с
незаконосъобразното си действие/бездействие, този АО е навредил на л/св Г.В.В.,
като му е причинил нематериални щети, за периода 09 06 2020 г. до 24 08 2022 г.
(датата поставена върху исковата молба, съответстваща на сочения от лицето
„настоящ момент”), в размер на 25000 лева, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане. Като доказателствено искане за
установяване на твърдените обстоятелства в ИМ моли съдът да задължи ответника и
да изиска от трети лица Писмо с рег. № 5514/09 06 2020 г. на Главен Директор на
ГДИН.до Началник на Затвора Плевен, ведно с цялата преписка по него; Молбата на
Г.В. по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, във връзка с това Писмо; Заповед № 919/08
03 2017 г. по чл. 58 от ЗИНЗС на Главен Директор на ГДИН.
Искът
за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите,
което в случая е ГД „ИН“, гр. София, в който смисъл е чл. 205, ал. 1 от АПК.
Ответната
страна - ГДИН, гр. София, чрез юрк Г Х*** в писмено становище оспорва исковата
молба като неоснователна и недоказана. Счита, че действията на ГДИН са
съобразени изцяло със ЗИНЗС, съответно с ППЗИНЗС. Съгласно чл. 78 от ППЗИНЗС
отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до
тях чрез администрацията им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им
се съобщават срещу подпис. Не са представени доказателства за претендираните
неимуществени вреди, както и че не са установени елементите на чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС. Моли да се остави без уважение исковата молба.
Окръжна
прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано
заключение, че исковата претенция срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с правно основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за причинени неимуществени вреди в размер на 25000
лева, е неоснователна. В заключението се приема, че настоящето производство е
образувано по искова молба от Г.В.В. от 25.08.2022 година като след направени
самоотводи на всички състави от Административен съд Л*** ,Административен съд
Габрово и Административен съд Враца делото е разпределено на Административен
съд Монтана. В подадената искова молба В. заявява, че е депозирал до Главния
директор на ГДИН молба по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде преместен от
затвора в гр. Плевен в затвора в гр. Л*** за изтърпяване на наложеното му
наказание. Вместо да се произнесе по молбата със заповед за преместване или
мотивиран отказ, Главният директор на ГДИН отговорил с писмо, което било
адресирано до Началника на затвора в гр. Плевен и жалбоподателят много по късно
бил запознат със съдържанието му. Според жалбоподателя липсата на издаден индивидуален
административен акт го възпрепятствала, ако същият е представлявал отказ за преместване в затвора в гр. Л*** , да
потърси правата си по съдебен ред и съответно да обжалва отказа. От това
действие/бездействие на Главния директор на ГДИН ищецът В. заявява, че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психоемоционален стрес,
дискомфорт, страх, несигурност и незащитеност, пренебрежение, унижено човешко
достойнство, вменяване на малоценност и др., както и вреди от рода на загуба на доверие в институцията ГДИН,
тормоз, репресия, произвол с индиция за изпълнение на частна външна поръчка на отговорен държавен
служител и неуважение/непознаване на закона от негова страна, което пряко и непосредствено се
отразява на социалните му контакти,
защото семейството, близките му и приятелите му са с местожителство гр. В***
Т*** . За претърпените неимуществени вреди Г.В. претендира обезщетение в размер
на 25 000 лева. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
лишеният от свобода Г.В. е изтърпявал наложеното му наказание „доживотен затвор
без право на замяна“ за периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. в затвора в
гр. Плевен, настанен в звеното с
повишена сигурност, в което се настаняват лишените от свобода за изтърпяване на
наказание „доживотен затвор“ и
„доживотен затвор без право на замяна“. На 09.03.2020 г., на основание чл. 62,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, до Главния директор на ГДИН, В. е подал Заявление с
искане да бъде издаден индивидуален административен акт – заповед, по силата на
който да бъде преместен от затвора гр. Плевен в затвора гр. Л*** . Като мотиви
изтъква социални съображение и осъществяване на социални контакти както с
неговите роднини и близки, така и с приятели, които са възпрепятствани да го
посещават в затвора в гр. Плевен. Заявлението е регистрирано с вх. №
М-244/13.03.2020 година. На 03.04.2020 г. от Главен директор на ГДИН Гл.
комисар И*** Й*** до началника на затвора в гр. Плевен е изпратено писмо рег. №
3426/03.04.2020 година, представляващо отговор по заявление вх. №
244/13.03.2020 година, в което се
съобщава, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната и
дадените препоръки на Националния оперативен щаб за борба с разпространението
на коронавируса, с цел ограничаване разпространението
на коронавирус временно е преустановено преместването на лишени от свобода от
един затвор в друг и към настоящия момент няма да бъдат предприемани действия в тази насока и по отношение на лишения от свобода В..
Указано е на администрацията на затвора при отпадане на необходимостта от
предприетите мерки и промяна на обстоятелствата да сезира ГДИН с оглед актуална
преценка на основанията за удовлетворяване на искането. /Видно от материалите
по производството искането на лишения от свобода е удовлетворено и към
настоящия момент ищецът В. търпи наложеното му наказание в затвора в гр. Л*** /.
За взетото отношение лишеният от свобода В. е уведомен на 10.04.2023 година. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, в който е
посочено кои действия или бездействия се смятат за изтезания и жестоко или
нечовешко отношение, а именно: 1. всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност, като ал. 3 на същия текст доразвива, че
за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Отнасянето е “нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на
часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или
психическо страдание. Отнасянето е “унизително”, когато предизвиква у
пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги
унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна”,
трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали,
що се отнася до последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по
несъвместим със закона начин. Понесеното страдание и унижение трябва да
надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан с законното
отнасяне или наказване. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС урежда оборима
презумпция за настъпването на неимуществените вреди, като възлага върху
ответника доказателствената тежест, при условията на пълно и обратно доказване
– аргумент от чл. 154, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да установи, че
забраната за жестоко и унизително третиране по чл. 3 от ЗИНЗС не е нарушена и
поради това за ищеца не са настъпили неимуществени вреди, които да подлежат на
обезщетяване. В настоящия случай ищецът Г.В. заявява, че от действията/бездействията на Главния директор
на ГДИН - неиздаването на индивидуален административен акт, търпи
претендираните неимуществени вреди. Незаконосъобразно действие, респ. незаконосъобразно
бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод
административна дейност, могат да бъдат само – фактическо/материално действие,
което се предприема без правно основание - нормативен или административен акт,
бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактическо действие, което органът
или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закона, бездействие
на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт. Незаконосъобразно е всяко бездействие, представляващо
неизвършване на фактически действия в противоречие с предписано от императивна
норма задължение и бездействието е основание за отговорност, когато се изразява
в неизпълнение на административни правомощия, възложени по силата на служебно
или трудово правоотношение в държавна или общинска администрация. Задълженията
като дължими фактически действия на конкретния административен орган следва да
не са абстрактни, а конкретно регламентирани в Конституцията, в законовите и
подзаконовите нормативни актове, за да е възможно да са отграничими, когато
тяхното неизпълнение влече последиците на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ,
респективно по чл. 284 от ЗИНЗС. Незаконосъобразното действие по смисъла на чл.
1 от ЗОДОВ не може да бъде юридическо или правно действие, защото юридическото
действие трябва предварително да бъде отменено като административен акт, за да
е допустимо сезирането на съда с посоченото основание по чл. 1 от ЗОДОВ и чл.
284 от ЗИНЗС. В настоящия случай издаването на заповед за преместване или отказ
от преместване от главния директор на ГДИН представляват юридически действия, а
не фактически такива, които да се обхващат от разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС.
Следователно липсват незаконосъобразно действие или незаконосъобразно
бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод
административна дейност, поради което не е налице първия елемент от фактическия
състав на предявения иск, и заявената претенция, само на това основание,
е неоснователна. С оглед на изложеното Прокурор при ОП Монтана приема исковата
молба на Г.В.В., понастоящем в затвора гр. Л*** срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ град София, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за причинени неимуществени
вреди за неоснователна.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
разпореждане от 13 01 2023 г. този състав на Административен съд Монтана е
изискал незабавно от ГДИН да представи доказателства за връчване на Заповедта
за преместване, респ. отказ на л/св Г.В. по цитираното от него Писмо рег. №
5514/09 06 2020 г., както и самото Писмо, ведно с доказателства за връчването
му. Със същото разпореждане на ищеца са дадени указания да уточни по молбата му
за преместване - регистрационният номер и дата, респ. до кой АО е депозирана.
С молба
от 25 01 2023 г. и въз основа на дадените указания с Разпореждането от 13 01
2023 г., ищецът заявява, че молбата му е адресирана до Главен Директор на ГДИН,
който единствено е овластен да издава Заповеди по молби на основание чл. 62,
ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Изрично посочва, че на стр. от исковата му молба,
Раздел ІІІ, озаглавен „Доказателствени искания”, под т. 3 е посочил за събиране
от Съда „Молбата на Г.В. по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на осн. на която и по
повод на която е било издадено Писмо с рег. № 5514 от 09 06 2020 г. на ИПД И***
Й*** адресирано до Началника на Затвора – Плевен.”
С
разпореждане от 10 02 2023 г. /л. 9/ съдът допълнително е изискал от ответната
страна да представи цитираните, в Писмо рег. № 5514/09 06 2020 г. на ГДИН,
жалби и писмо, включително надлежно и в цялост самото Писмо № 5514/09 06 2020
г. на ГДИН. Дадено е и указание да уточни и представи молба от л/св Г.В. за
преместването му в друг затвор преди дата 09 06 2020 г., която е до датата на
цитираното от него Писмо с рег. № 5514 от 09 06 2020 г.
С Писмо
рег. № 1975 от 15 02 2023 г. на Главен Директор на ГДИН София /л. 18/ е
уточнено, че за периода 01 01 2020 г. – 09 06 2020 г. л/св Г.В.В. е подавал
молба за преместване вх. № М-244/13 03 2020 г., по която е изготвен отговор
рег. № 3426 от 03 04 2020 г. на Главен директор на ГДИН София.
След
представяне на изисканите доказателства, същите са изпратени за връчване на ищеца
с указания за вземане на становище по подадената искова молба. В молба от 01 03
2023 г. /л. 31/ ищецът прави възражение, че изпратените му доказателства не са
в цялост, като с Писмо от 07 03 2023 г. същите са повторно изпратени с указания
да се връчат на ищеца Г.В., който надлежно да удостовери тяхното получаване. С нова
молба, входирана в Адм Съд Монтана на 22 03 2023 г. /л. 37/, ищецът заявява, че
поддържа Исковата молба с дата 24 08 2022 г. против ГДИН, като заявява, че
Писмо № 5514/09 06 2020 г. не е предмет на исковото производство, а само част
от писмените доказателства.
С
Протоколно Определение от 04 05 2023 г., с оглед изясняване номера и датата на подаденото
Заявление, заради което ищецът твърди, че ответната страна е бездействала като
не е издала надлежен акт, съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, са изискани
доказателства от трети лица, а на ищеца отново са дадени указания да
индивидуализира конкретното заявление/молба/искане с конкретна дата и
наименование, респ. до кого е отправено, по което няма издадена Заповед. Указания
до ищеца, аналогични на дадените с Протоколно Определение от 04 05 2023 г., са дадени
и с Определение от 31 05 2023 г. /л. 125/, като с молба-уточнение към ИМ с вх.
№ 2959 от 07 06 2023 г. на Адм съд Монтана, същият посочва, че това е Заявлението
от 09 03 2020 г. до ГД на ГДИН. /л. 145/
Съгласно
Заявление от 09 03 2020 г. (вх. № М-244/13 03 2020 г.),
същото приложено на л. 28 от делото, ищецът е поискал от Главен Директор на
ГДИН, гр. София да бъде преместен от затвора гр. Плевен в затвора гр. Л*** .
Искането си мотивира с осъществяване на социални контакти с неговите близки и
приятели, както и че са настъпили редица нови обстоятелства, които са повод да
му бъде възстановено първоначалното положение, както и че съмненията за
немотивираното му преместване в затвора гр. Плевен, вече не са актуални.
Съгласно
Писмо рег. № 3426 от 03 04 2020 г. /л. 123/, за което ищецът е уведомен на дата
10 04 2020 г., Г.В. е уведомен, че във връзка с извънредното положение в
страната на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република Бьлгария и
дадените препоръки на Националния оперативен щаб за борба с разпространението
на корона вируса, на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, с цел ограничаване
разпространението на коронавирус Ковид 19, временно е преустановено
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг и няма да бъдат
предприемани действия в тази насока по отношение на л.св. В.. При отпадане на
необходимостта от предприетите мерки и промяна на обстоятелствата,
администрацията на Затвора да сезира ГДИН, с оглед актуална преценка на
основанията за удовлетворяване на искането.
С
Протоколно Определение от 29 06 2023 г. съдът е допуснал поправка на Исковата
молба, която да се счита, че е по повод на Заявление от 09 03 2020 г. с правно
основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а периодът на исканото обезщетение да
се счита от дата 09 03 2020 г.
Съгласно
първоначално цитираното в ИМ Писмо рег. № 5514 от 09 06 2020 г., за което
ищецът е уведомен на дата 15 06 2020 г., същото е въз основа на запитване на Г.В.
до МП на РБьлгария по жалба вх. № Ж-361/29 05 2020 г. В писмото е посочено, че
поради установяване идентичност на жалбата с друга жалба вх. № Ж-262/16 04 2020
г., за които резултати осъденият е уведомен чрез Началник на Затвора гр. Плевен
с писмо рег. № 4610/14 05 2020 г. /л. 23-25/, запитването е оставено без
разглеждане и приложено към З.Д.
По
направено изрично искане от ищеца за допускане на правна помощ в лицето на адв.
П.П. /л. 78/, съдът е допуснал такава и е назначен адв. П.П..
В с.з.
на 04 05 2023 г. ищецът пояснява, че връчването на писмата до лишените от
свобода, не става чрез връчване, а само даване за запознаване срещу подпис или
само зачитане без да им се даде. Всеки вторник и четвъртък от седмицата преди
обяд от 9 часа се събира комисия, която се ръководи от началника на затвора или
ако го няма него, от неговия заместник. Всеки лишен от свобода слиза в стая на
първия етаж и си чака реда в една клетка или в една тоалетна, като може да чака
и един час. Като излезе предния, влиза на негово място, застава по средата,
всички наоколо са със столове и връчват документа като казват: "Подпиши
тук." и той подписва, "Пиши си датата и имената под писмото.",
след което им дават да се запознаят и го връща. Това обаче е стар вариант, после
нищо не са им давали дори и да видят, а този който е или началника, или секретаря
зачита съдържанието. И ако е по дълго така го чете, че нищо да не може да се
разбере, или не чете всичко, или началото и края. В него няма химикал, нито
нищо. Те му казват ето тук се подпиши, дават му химикал и му казват да се
подпише за уведомен, там пише уведомен, собственоръчно и дата. Подписва се и
това е. Той е лишен от свобода и не може да не изпълни разпореждане. Няма право
да неизпълни разпореждане, ако не изпълни подлежа на наказание. Това го водят
като неизпълнение на разпореждане и ще го накажат затова е длъжен да се подпише.
Така става с всички документи, които му връчват. Първо се подписва, после му ги
дават. А чак после се установява, че част от тези документи липсват. Например,
дадено му е съобщение, че му дават разпореждане, а то го няма вътре. Или че има
писмен отговор на ответника, а то го няма вътре. Но той вече се е подписал, че е
получил и нищо не може да направи. Когато призовкар идва на място в клетката,
идва и носи. Първо му дава да се подпише, после му връчва. В едни случаи е
така, а в други го викат на комисията. А пък друга част е когато касае пряко
Главна дирекция или затвора. Там го викат на комисия да се подпише за уведомен
и не му ги дават, вкарват ги директно в досието. Това са общи факти, но конкретиката
не е по различна. Идват на тараш, в шест без нещо часа сутринта, вдигат го от
сън, връзват го с белезници за парното и започват да му обръщат цялата клетка,
документи всичко и им казва: “Много Ви моля не ми обърквайте документите, не
мога после да се оправя” и тъй като те продължават им казва, че ще се обърне
към съда и ще ги съди за това действие. Следствие на което е бил наказан десет
дни да чисти коридора, че е заплашвал служителите на закона, но съдът не е
плашило да плаши. За него не е, ама за тях е плашило явно. Това го казва, тъй
като по този начин Началникът на Затвора Л*** привиква лишените от свобода за
връчване на документите, които ги касаят, за да ги унижава пред всички. Това го
използва формално, тъй като всеки документ, който се изпрати от съда на плика пише
“...чрез началника на затвора....” и той като каже, че тази комисия е
незаконна, той вади плика и казва “...чрез началника на затвора....”. Той
изборно си избира кое да мине през него и кое да го даде. Това “...чрез
началника на затвора...” той го тълкува буквално, в прекия смисъл той лично да
го даде, а не чрез неговите служители, което е унижение. През тази комисия
първо не достига до него и второ не е това реда, като ги унижават. Викат го, за
да го унижават, да го държат по един час
в клетката или в тоалетната, това са двете места, където се чака докато влязат.
От
показанията на разпитания свидетел М.С.С. *** се установява, че за периода през
2020 г. до преместването на ищеца в затвора в гр. Л*** , си спомня, че той
наистина е подавал заявление за преместване, като ги е мотивирал на основание
местоживеенето на близките му и на една заповед № 919/2017 г., тъй като
разпределението на лишените от свобода по затвори по тази заповед определя той
да изтърпи наказанието си в Затвора Л*** . Заявява, че не се е чувствал добре, било
му много притеснено, защото не е могъл да провежда свижданията на пълният им
капацитет, който е определен по график. По принцип затворниците и той в
частност имат право на две свиждания месечно от по 40 минути. Но той не се е
възползвал от това нещо, именно защото е в Затвора Плевен. Затвора Плевен се
намира на далечно разстояние от самия град и неговите близки, роднини и
приятели е следвало да идват или със собствен превоз или да наемат такси. За
този период си спомня, че В. е изпитвал много притеснения, много се е оплаквал, било му е мъчно затова, че не може да се
вижда с неговите близки. Спомня си, че един негов приятел му е идвал на свиждане
през това време. Той е живял в А*** и е идвал няколко пъти, но за много кратко
време, тъй като е наемал такси, което е трябвало да го чака. Това също го е
карало да се чувства разтревожен, мъчно му е, тежко, че не може да се вижда със
своите близки. Синовете му са идвали на свиждане, но не толкова често колкото
му се е полагало и не толкова често, колкото са ходили в Л*** . В Л*** им е
било по удобно, тъй като и затвора не се намира толкова извън града. А и
графика на свиждане в Ловешкия затвор е строго определен за доживотните. В Плевен
не е така. Даже си спомня, но не помни дали е точно за този период, неговите
близки са били дошли сутринта в 9 часа, а са ги пуснали чак в 16 часа, като
през това време е трябвало да чакат като наказани пред затвора. В Л*** това е
по-добре уредено. Там се знае, че от 9 до 9,40 трябва да е там, за да влезе на
свиждане, иначе губи това право и те хората могат да си планират. Докато за
Плевен като дойдат неговите хора трябва да си загубят целия ден. Това също му е
тежало много. Чувал го е когато говори с тях по телефона, даже се е виждал с
тях, когато са идвали на свиждане, казвали са, че имат много работа и не могат
да го посещават там толкова често. Това много му е тежало, чувствал се като
отхвърлен от обществото, от самата система. Администрацията на Затвора в Плевен
въобще на него не му е съдействала да провежда свиждания. Тъй като по закон тя
има задължение да съдейства на такива хора, които са от по-далеч за свиждания,
като им облекчава положението. Може примерно да му разреши да проведе свиждане
до четири часа с неговите близки, за по дълго време, но нито веднъж, не му е
предлагано и осигурявано такова свиждане. Познава и брат му, той в един момент
е пребивавал в Испания. И един път, в този период мисли, че е било от 2020 г.
до 2022 г., когато си е дошъл от чужбина и му е дошъл на свиждане, е бил
закъснял с три минути само, защото не беше намерил затвора къде е, защото беше
объркал пътищата. Поради тази причина беше закъснял само с три минути и те са
казали, че не може да проведе свиждане. Даже не са го пуснали да си вземе
багажа, защото е закъснял с 3 минути. А там има такова неписано правило, до 3
без 10 хората, които идват на свиждане трябва да са се записали на портала.
Дават си картите и се записват. Но брат му не са го пуснали, защото не се е
записал до 3 без 10 минути, а свиждането е до 17 часа, даже и с разрешение на
Началника може да продължи. Свиждане има от 09:00 часа сутринта, може и от 8.30
да е, но влизат различни групи, примерно по 11 или 12 човека. Човек никак не
разбира в колко часа трябва да отиде на свиждането. Плевенският затвор няма
график за свиждането, от толкова часа примерно само тази група или от толкова
часа примерно само Г. В*** /М.С.. На него му е било много тежко, че не е успял
да направи свиждане с брат си, защото и без това той не е идвал много често,
тъй като е бил в Испания. Дълго време е бил доста отчаян, даже не е искал да
говори с него. В началото, когато е пристигнал косата му е била по-черна, то
това е и от годините, но му прави впечатление, а сега в Ловешкия затвор е пуснал
и коремче. В Плевен е бил много отслабнал, а сега му прави впечатление, че си е
възвърнал килограмите. Виждали са се и по другите затвори, защото са се
засичали и въпреки възрастта си е правил такива упражнения, които в Плевенския
затвор не е правил, тъй като там е отслабнал доста и се е чувствал така, че не
му е идвал адреналин за тренировки. Видимо е бил подтиснат, не е искал да
общува, постоянно говори за това, защо се държат така с него, тъй като в
другите затвори не се държат така. За свижданията само на него не му е
разрешено да се смесва с другите групи, които са различни лишени от свобода, с
различен режим. Неговите близки в началото са ги посрещали с калашници. Свидетелят
не го е видял това, тъй като не е бил там, но неговите синове са се оплакали,
че са ги посрещнали с автомати и са обикаляли един кордон с автомати и това е
било до времето, когато, той им се е обадил по телефона и им е казал да ги
снимат и публикуват в пространството. Едното от момчетата е казало, че втори
път няма да отиде, тъй като се е било изплашило от това посрещане с автомати. За
автоматите знае, защото служители са казали, че така им е наредено. Третирали
са В. като едва ли не осъществил вече бягството. В заповедта пишело, че той бил
щял да организира и да търси начини за бягство, но те вече са го третирали като
беглец, все едно е осъществил бягството. В заповедта, с която е бил изместен е
пишело, че е имало оперативни данни, че той щял да търси начини да подготвя
бягство, но впоследствие се оказва, че това не са оперативни данни, защото те
трябва да са изготвени от оперативни работници, а са били доноси от други
лишени от свобода, които администрацията е използвала, за да напише срещу него.
Крайно негативно е било отношението спрямо него, поради тази причина. Когато е
питал началника на затвора, „Няма ли да мислите за режима вече, да не е
специален?“, защото там има опция за сваляне на режима от специален на строг и
е чувал началника да му казва „Г., как да ти сваля режима като виждаш сам с
какви дискотеки се придвижваш.“ и му казва „Ти навън може да си бил някой, но
тук вече си никой.“ Отношението на цялата тази администрация е крайно
негативно. Това му прави впечатление, защото има поглед и върху другите
администрации. Никой не си позволява от другите администрации да говори така. Той
е от 30 години в затвора, бил е в Л*** , където е сега той, в Бургас - и в
двата затвора, в София, Враца, сега е в Плевен. В Плевен имат приоми с цел
тормоз и репресия по най-различни начини. Спомня си, когато са докарали В.
първият ден - 28.12.2018 г., са му съблекли ризата и са му прибрали всичките
шест ризи в склада, въпреки че той си е бил с риза в клетката. Той не може да
притежава ризи и си е останал с тениски и фланелки. С тениски и фланелки може,
но с ризи той не може. Ризата са му я свалили от гърба, не знае по каква
причина. Той отдавна си има ризи там и то не една, но неговите са ги взели,
което първоначално му е станало много смешно, но после вече са разбрали, че има
разлика между администрацията на другите затвори и администрацията на Затвора
Плевен с това негативно отношение. И с изразните средства е така Госпожо съдия,
никой не си позволява в другите администрации да говори на „ти“ на „бе“, а на
него му говорят на бе, „Абе Г.“, но не като на близък да му говорят така, а с
ирония някак, не е чистосърдечно. Докато в другите администрации хората са
уважителни, говорят на Вие. Спрямо него е имало и един друг тормоз. Идват и му
казват де се оправи за дело, че има примерно насрочено дело и той отива да се
оправя. Да се измие малко, да се оправи в самата клетка, а те идват и казват
„Айде няма да ходиш до тоалетна, събирай багажа и тръгвай.“ Веднъж са го вдигнали
от тоалетната, не са искали да го изчакат 5 минути. Тоя ги чува по
радиостанциите „Айде вдигайте го този да тръгва, да не закъснява за дело“, а те
не му бяха казали кога да се оправи. Другото отношение – налагат му безпричинни
обиски и наказания. Обиски му правят сутрин, обед и вечер всички смени които
дойдат, въпреки, че не намират нищо там. Обискът е за забранени вещи. Това е
малко като в казармата по устав, казват „Тук имаме право ние да правим обиск,
ако се съмняваме, че имаш забранени вещи.“ и влизат. Той им иска заповедите, с
които е назначен този обиск. Влизат в килията, обръщат всичко и си заминават, а
той цяла нощ подрежда багаж. На другия ден идват пак, като в един определен
период са били всеки ден. Друго нещо с което него го тормозят е, че когато той
прави свиждане изпращат двама старшини. Неговите роднини, не могат всички да
дойдат на стъклото да провежда свиждане с тях, защото то има един телефон, но се
чува, а и като е сам може да вземе два телефона и да седнат двама човека. Те
това не му разрешават, идва един човек, другите стоят наредени отзад, като
наказани. До този един човек има двама старшини да слушат какво говори. При
него и адвокат като дойде и на адвокатите на главите стоят там, да чуят какво
си говорят. Свиждането е само 40 минути и ако са 4 човека той има право по 10
минути за човек. В други затвори тези четири човека могат да дойдат заедно на стъклото
и да си говорят, защото то се чува. Спомня си също, че е писал една жалба за
организирана престъпна група, тогава до специализираните прокуратури и тогава
началника на затвора му е казал „Г., ти вече нас си ни определил като престъпна
група, мен, К*** , К*** .“. Така че е сигурен, че му се четат жалбите и след
всяка жалба отношението към него се влошава. От самия началник е чувал реплики,
както към В., така и към него самия, „Ти от този затвор няма да се преместиш“, като
това отношение се е отразявало на В. много негативно. Както външно, така и
вътрешно е било видимо, че е разстроен, че е тревожен, че се притеснява, че се
чувства зле и унизен от тази обстановка. Даже му е задавал въпроса „Добре, тук
в този затвор защо се държат така с мен, в другите не се държат така с мен ?“.
В с.з.
адв. П. и ищеца молят да се уважи исковата претенция в искания размер или да
бъде определен такъв по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:
Съдът приема
жалбата за процесуално допустима. Искът е предявен от лице лишен от
свобода, понастоящем в Затвора Л*** , който твърди незаконосъобразни бездействия
на Главния Директор на ГДИН София, поради това, че не е издал акт по подадено
от него Заявление за преместване от Затвора Плевен в Затвора Л*** . Ответникът
– ГДИН София е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като
същият е юридическо лице на органа, от чието бездействие се твърдят
вредите.
Съгласно
чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ - За делата по този закон се внася проста
държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят
предварително.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 - Осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС - Преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията": Заповедите за преместване или отказът за
преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда
е окончателно.
Съгласно
чл. 203 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
В
настоящия случай, търсеното от ищеца Г.В. обезщетение, се основава на бездействие
на Главния директор на ГДИН да издаде ИАА за преместване или отказ от
преместване от Затвора Плевен в Затвора Л*** , в резултат на което бездействие
са му причинени неимуществени вреди.
Съдът
приема, че по подаденото Заявление от 09 03 2020 г. (вх. № М-244/13 03 2020
г.), същото приложено на л. 28, е издадено Писмо рег. № 3426 от 03 04 2020 г.
/л. 123/, за което ищецът е уведомен на дата 10 04 2020 г., тъй като от
неговото съдържание става ясно, че е на основание искане за преместване от един
затвор в друг. В тази връзка от съдържанието на първоначално цитираното в ИМ
Писмо рег. № 5514 от 09 06 2020 г., за което ищецът също е уведомен, се
установява, че същото е издадено на основание подадена жалба вх. № Ж-361/29 05
2020 г., която няма отношение към искането му за преместване от Затвора Плевен
в Затвора Л*** .
Законодателят,
изрично в чл. 203 от АПК, разграничава незаконосъобразните актове, като
основание за оспорване, от незаконосъобразните бездействия или действия на
административните органи и длъжностните лица. В тази връзка исковете за
обезщетения за вреди следва да се предявят след отмяната на административния
акт по съответния ред или заедно с
оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по
делото. При исковете за обезщетение от вреди от незаконосъобразността на
действия или бездействия, последните се установяват от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението.
В
случая ищецът твърди незаконосъобразност на бездействие, но това бездействие
обвързва с неиздаването на акт за преместване от Затвора Плевен в Затвора Л*** .
Незаконосъобразното бездействие на даден административен орган или длъжностно
лице е неизвършването на определено фактическо действие, което органът или
длъжностното лице са задължени да извършат по силата на изрично определена
правна норма. Самото понятие употребено в закона „бездействие“ указва на
неговата правна природа, а именно - обратното на действие, т.е. фактическо
такова, което е различно от задължението свързано с издаването на нарочен
правен акт. Незаконосъобразно е всяко бездействие, от страна на АО или
длъжностно лице, което се въздържа от извършването на фактически действия обратно
на предписаното в съответната правна норма задължение. Тези задължения, като
дължими фактически действия, са изрично регламентирани в закона.
По
направеното от ищеца искане за преместване от един затвор в друг, законодателят
е постановил да се издава Заповед, било за преместване, било за отказ. Законът
не предвижда задължение за компетентния АО, при подаването на молба от л/св за
преместване в друг затвора, същият да предприеме фактически действия по
обективното осъществяване на преместването му. В тази връзка Заповедта, с която
се разпорежда или се отказва преместване, представлява юридически/правен акт,
който подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно чл. 62 ал. 3 от ЗИНЗС. Въз
основа наличието на такъв позитивен и влязъл в сила правен акт, л/св може да
бъде преместен в друг затвор, а самото привеждане на тази Заповед в изпълнение
представлява фактическо действие, респ. непривеждането й в изпълнение -
фактическо бездействие. В случая не се твърди такова фактическо бездействие,
обратно твърди се неиздаването на индивидуален административен акт, който по
смисъла на чл. 62 от ЗИНЗС е следвало да бъде издаден от Главния Директор на
ГДИН.
Неиздаването
на съответно предвидения в закона акт - Заповед за преместване, респ. за отказ
от преместване, представлява мълчалив отказ, какъвто правен институт е уреден
изрично в чл. 58 от АПК и който текст гласи, че непроизнасянето в срок се смята
за мълчалив отказ да се издаде актът. Неизпълнението, от компетентния
административен орган, на законово вменено му задължение да издаде ИАА, не
представлява фактическо неизвършване на определено законово действие, а формира
правна воля, която по силата на закона е определена като мълчалив отказ от
издаване на съответния акт. Мълчаливите откази, както и изричните такива, имат
качеството на правни актове и като такива подлежат на самостоятелно обжалване
пред съда по общия ред на АПК, като едва след тяхната отмяна по съдебен ред,
биха могли да бъдат основание за търсене на обезщетение, аргумент от чл. 204,
ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 149, ал. 2 от АПК. В тази връзка издаденото по
повод на Заявлението от 09 03 2022 г., Писмо рег. № 3426 от 03 04 2020 г. /л.
123/, не е с характер на Заповед и такъв акт не е издаван, каквото е и
твърдението на ищеца. Това обстоятелство, обаче, само по себе си не е
достатъчно да породи право на обезщетение, тъй като по делото няма данни, нито
се твърди от ищеца да е оспорвал пред съда формираният от Главния Директор на
ГДИН мълчалив отказ да го премести в Затвора в гр. Л*** . Първата от
изискуемите законови предпоставки за присъждане на обезщетение е да има отменен
незаконосъобразен акт, като в случая този акт е мълчалив, тъй като АО не е
издал Заповед, каквато е следвало да издаде, като инцидентен контрол върху него
е недопустим. Незаконосъобразните действия и бездействия са уредени от
законодателя като различен и самостоятелен правен институт от
незаконосъобразните правни актове, а за успешното провеждане на предявения иск
за обезщетение е необходимо да е постановена отмяна на този мълчалив отказ,
който не може да бъде квалифициран като незаконосъобразно бездействие.
С оглед на така изложеното, този състав приема, че по делото не се
установява твърдяното незаконосъобразно бездействие на административен орган
или длъжностно лице, което последният да следва да извърши в качеството си на
такова по силата на нарочна правна норма, което обуславя неоснователността на заявената
искова претенция. Твърдените в хода на делото фактически обстоятелства, не са бездействия,
които да са относими към текста на чл. 284, във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС. В тази
връзка обстоятелствата изложени в о.с.з. на 04 05 2023 г., касаещи действия на
служители на ГДИН по връчване/уведомяване на/за документи адресирани до
лишените от свобода, както и извършването на така нареченият „тараш” на
спалното помещение, за които се твърди, че са с цел унижение на л/св и в
частност на ищеца Г.В., са с характер на фактически действия, различно от първоначално
заявеното с исковата молба и извън очертания предмет в настоящото производство и
поради това са неотносими към неговия спор. По същата причина показанията на
свидетеля С., в частта касаещи обстоятелства различни и извън настоящия
предмет, остават ирелевантни и без правно значение за разглеждания спор, поради
което тяхното обсъждане е безпредметно. По отношение показанията на свидетеля С.,
в частта, касаещи преживяванията на ищеца, във връзка с подаваните от него
молби за преместването му от Затвора гр. Плевен в Затвора гр. Л*** , също сами
по себе си не могат да обусловят основателност на исковата претенция, именно
поради неустановяването на незаконосъобразно бездействие, което да се следва по
силата на законова норма и които преживявания да са последица от същото
бездействие, а от там да обусловят вреди, които да подлежат на обезщетяване.
При този
изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на Административен съд
Монтана дължимата държавна такса от 10 лева за разглеждане на делото, съгласно
чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и
чл. 73, ал. 3 от ГПК.
С
оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК,
вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна искова
молба на л/св Г.В.В.,*** против ГДИН София, която да му заплати обезщетение в
размер на 25000 лева, в резултат на нанесени му вреди от Главен Директор на
ГДИН София, поради неиздаване на Заповед за преместване от Затвора Плевен в
Затвора Л*** по Заявление с дата 09 03 2020 г. (вх. № М-244/13 03 2020 г.).
ОСЪЖДА Г.В.В. ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд Монтана сумата от 10
лева държавна такса за разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред
тричленен състав на Административен съд Монтана в 14 дневен срок от съобщението
му до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ: