Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260044
гр. Несебър, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като
разгледа гр. д. № 147 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
От ищеца „П.К.Б.”
ЕООД срещу О.С.М. са предявени искове за установяване дължимостта на сумата от
324,71 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от
31.10.2014г., сумата от 94,66 лв. – договорно възнаграждение по договора за
кредит, сумата от 282,09 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Ищецът
твърди, че сключил с ответника соченият договор за потребителски кредит.
Излага, че ответникът усвоил сумата от 1000 лв., която следвало да бъде върната
за срок от 24 месеца, със заплащането на погасителни вноски в размер на 103,48
лв., от които 61,82 лв. – главница и възнаградителна лихва и 41,66 лв. – по
закупен пакет от допълнителни услуги. Навежда, че общото задължение по кредита
било в размер на 2483,52 лв. Сочи, че ведно с договора били подписани и общи
условия. Твърди, че съгласно анекс от 01.06.2015г. на ответника били отпуснати
допълнителни средства в размер на 179,90 лв., като цялата дължима сума станала
в размер на 2461,14 лв., а допълнителните парични средства следвало да се
погасят на още 6 вноски. Сочи, че срокът на кредита станал от 30 месеца.
Излага, че на 21.01.2016г. ответникът подал заявление за промяна на погасителния
план, с което поискал отлагане на три вноски, а с анекс № 1 било отложено
плащането на 14, 15 и 16 вноски. Развива подробни съображения, свързани със
задължението по споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги.
Сочи, че крайният срок за погасяване на задължението настъпил на 22.08.2017г.,
но претендираните суми не били заплатени от ответника. С тези доводи моли
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба. С възражение от
заповедното производство сочи, че е изпълнил всичките си задължения към ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното
от фактическа и правна страна:
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит № ********** от 31.10.2014г., че е
настъпила изискуемост на претендираните суми – главница и възнаградителна
лихва, както и размерът им. В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнил
задълженията си по договора.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 282,09 лв. по закупен пакет от допълнителни услуги в
тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника било сключено
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, че е настъпила
изискуемост на претендираната сума, както и размерът й. В тежест на ответника, при доказване на горните
обстоятелства, е да установи, че е изпълнил задълженията си по договора.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства (на л. 6 – л.
31 от делото) действително по искане ответника О.М. между него и ищеца е
сключен договор за потребителски кредит № ********** от 31.10.2014г., ведно със
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги и общи условия към
него, а съобразно погасителен план ответникът следвало да направи в периода
22.12.2014г. – 22.11.2016г. в полза на ищеца 24 погасителни вноски (в размер от
103,48 лв. всяка), включващи главница, лихва и вноска по пакет от допълнителни
услуги. Впоследствие по договора била отпусната допълнителна главница в размер
на 179,90 лв., като били определено и допълнително договорно възнаграждение, а
възнаграждението за пакет допълнителни услуги за срока на целия договор
нараснало на общо 1240,79 лв. (видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза).
С определение от 29.12.2020г. съдът е дал възможност на
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК на страните до откритото съдебно заседание да
изразят становище по въпроса има ли наличие на неравноправно клаузи в договора, като им е указал, че служебно ще следи за наличието или не на
неравноправни клаузи в договорите.
Доколкото въпросът за наличието на неравноправни клаузи е
преюдициален по отношение на предявените искове, съдът намира, че на първо
място следва да се изложат съображения по този въпрос. Изводите на съда в тази
връзка са следните:
На първо
място в случая безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител, тъй
като дейността на кредитните институции по отпускане на кредити е дефинирана
изрично като „финансова услуга” (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП), от което следва, че
ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на общото
правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП (в този смисъл Определение №
552/12.08.2014г. по ч.гр.д. № 4109/2013г. на II т.о.
на ВКС и др.).
Видно от исковата молба и приложените към нея доказателства претенцията за
заплащане на закупен пакет от допълнителни услуги се основава на
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (на л. 17 от делото). Същото е подписано, ведно с договора за
кредит и общите условия към него. От споразумението е видно, че кредиторът се
задължил да предостави на кредитополучателя една или всички от посочените
услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. възможност за смяна на дата
на падеж; 5. улеснена процедура за получаване на допълнителните парични
средства. В договора за потребителски кредит е предвидено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 999,84
лв., което следва да се заплати на вноски от по 41,66
лв. (включиени като отделно перо в погасителния план), а
впоследствие общата сума за плащане по този пакет нараснала до 1240,79 лв.
(видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза).
В
практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално (Решение № 67 от 12.09.2019г. по търг. дело № 1392/2018г. по описа
на I търг. отделение на ВКС и др.). Съобразно
константната практиката на ВКС не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В
случая става въпрос за клауза от типов договор за кредит, ведно със
споразумение за допълнителни услуги към него, сключен при общи условия. В чл.
143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните
клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП неравноправна е и клауза, която не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора, а в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП като неравноправни са предвидени
клаузи, които поставят други подобни условия. На практика с цитираните клаузи
от договора на потребителя се начислява допълнително възнаграждение за
предоставяне на услуги, които не е ясно дали ще бъдат използвани от него. Ето
защо към момента на сключване на договора за него не е налице възможност да
прецени икономическите последици от сключването му. Наред с това предвидените
услуги касаят свободата на договаряне, която е дадена на страните, встъпили в
облигационни правоотношения, по силата на чл. 9 от ЗЗД. Следователно с
посоченото споразумение и договора за потребителски кредит се въвежда
необходимост от заплащане на възнаграждение за кредитора за договаряне по
определени точки с длъжника, а това от своя страна представлява противоречие на
основния правен принцип, заложен в чл. 9 от ЗЗД. Т.е. клаузата за определяне на
възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е неравноправна
и на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от КЗП. Възлагането в тежест на
потребителя на посоченото възнаграждение противоречи и на разпоредбите на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените
в споразумението действия, наименовани „услуги”, са свързани именно с
управлението на кредита, като на потребителя се вменява заплащането на
допълнителна такса за евентуалното им реализиране. Ето защо клаузата
противоречи и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не без значение е и съществената
прекомерност на посоченото възнаграждение, което е в размер, близък до размера
на отпусната сума по договора за кредит. Доколкото става въпрос единствено за
бъдеща възможност да се използват определени услуги, то определянето на размер
на възнаграждение за тези услуги, близък до размера на отпуснатия кредит, е
прекомерно и несъизмеримо с целта на договора за кредит.
С оглед
всичко изложено до тук, съдът достигна до краен извод за неравноправност на
клаузата от договора за потребителски кредит, с която се определя
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В подобна насока е и
практиката на въззивната инстанция – Определение № 762 от 26.02.2020г. по
в.гр.д. № 633/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Горните изводи водят до следните съображения във връзка с всеки от
предявените искове:
Предявеният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 282,09 лв. по закупен пакет от допълнителни услуги е
неоснователен, тъй като сочената претенция се основава на неравноправна клауза
в договора за потребителски кредит.
Освен това от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза (на л. 65 – л. 73 от делото) се установява, че в периода
23.12.2014г. – 26.05.2017г. от ответника са извършвани плащания по договора
(точка 3 от заключението). Съдът кредитира експертизата като обективна,
компетентната и безпристрастната. Същата не е оспорена и от страните по делото.
Плащанията на ответника са в общ размер от 2399,90 лв. Вещото лице е
констатирало, че ответникът не е заплатил вноски по пакет допълнителни услуги в
общ размер от 282,09 лв. – в периода 22.02.2017г. – 22.08.2017г. Съгласно
експертизата ответникът е заплатил вноски по пакет допълнителни услуги в общ
размер от 958,70 лв. Вещото лице е констатирало и дължими вноски за главница и
лихва, както следва: 324,71 лв. главница и 94,66 лв. възнаградителна лихва за
периода 22.02.2017г. – 22.08.2017г. Принципно по делото е доказано, че тези
задължения на ответника са възникнали по договор за потребителски кредит №
********** от 31.10.2014г., тъй като сумата от 1179,90 лв. е преведена на
ответника (видно от заключението на експертизата), той се е задължил да я върне
на вноски, ведно с възнаградителна лихва и не е изпълнил задълженията си по
конкретните вноски, констатирани от вещото лице.
Следва
да се обърне внимание обаче, че цялата клауза за „закупуване на пакет допълнителни услуги“ е неравноправна и
всички суми, заплатени за погасяването на задължение, основано на тази клауза,
не следва да се дължат за погасяването на това задължение. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
заплатил вноски по пакет допълнителни услуги в общ размер от 958,70 лв. Изводите
на съда са, че цялата сума от 1240,79 лв. е
недължима за погасяване на пакет за допълнителни услуги - поради
неравноправност на сочената клауза. При това положение сумата от 958,70 лв. очевидно е отнесена от заявителя за вноски, които не му
се дължат. Тъй като ищецът твърди (и по делото се установява),
че извън възнаграждение за пакет допълнителни услуги ответникът дължи още
419,37 лв.
(за главница и договорна лихва), то въпреки дължимостта на
тези суми, същите очевидно са погасени със заплащането на сумата от 958,70 лв. за погасяване на вноски по неравноправни клаузи. Ето
защо претендираните суми за главница и договорна
лихва са заплатени от О.С.М.. Както се посочи
очевидно ищецът е отнесъл тези плащания
към перото „пакет допълнителни услуги“, за което с оглед неравноправния характер
на клаузата не се дължи плащане. Плащането
е следвало да се отнесе по реда на чл. 76 от ЗЗД към останалите законосъобразно
възникнали задължения (за главница и лихва) и след
като е достатъчно да ги покрие, то посочените суми вече са погасени и не се
дължат.
Горният извод е напълно в унисон с практиката на върховната инстанция, а и
на Съда на Европейския съюз. В Определение № 52 от 08.02.2021г. по т.д. № 1676 по описа за 2020г. на II тръг. oтделение на ВКС е прието, че обявената за
неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е
съществувала и така тя няма да има последици за потребителя. Установяването по
съдебен ред на неравноправния характер на такива клаузи поначало трябва да води
до връщане на потребителя в правното и фактическо положение, в което той се е
намирал при липсата на тази клауза. Впрочем в решението е
извършен преглед и на практиката на Съда на европейския съюз по този въпрос относно
тълкуването на разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от Директива 93
/13/ЕИО, според който текст държавите-членки
определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между
потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при
условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за
страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи. Настоящият случай е точно такъв и
договорът е продължил своето действие само относно клаузите за главница и лихви.
С оглед последицата за потребителя – възстановяване на правното и му фактическо
положение при липсата на клаузата за закупен „пакет допълнителни услуги“, то е
напълно логично направените от него вноски да се отнесат към погасяване на
другите задължения по договора. Актуалната практика на Съда на европейския съюз
също не отстъпва от тези принципи, като видно от мотивите на РЕШЕНИЕ НА
СЪДА (четвърти състав) от 9 юли 2020 година по дело C‑452/18 „Следва да се припомни, че по силата на член 6, параграф 1 от
Директива 93/13 държавите членки определят изискването, включените
неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да
не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право
(решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15,
C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 53). Така по
принцип трябва да се счита, че договорна клауза, обявена за неравноправна,
никога не е съществувала, така че не може да има никакво действие спрямо
потребителя (решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo
и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980,
т. 61)“.
Следователно в случаи като настоящия следва да се приеме, че клаузата за
пакет „допълнителни услуги“ никога не е съществувала за ответника и извършените
плащания за погасяване на вноски по тази клауза следва да се отнесат по
правилата на българското законодателство (в случая чл. 76 от ЗЗД) към другите
задължения по договора. След като са заплатени суми за „пакет допълнителни
услуги“ в по-голям размер от дължимите по договора суми за главница и възнаградителна
лихва, съдът приема, че последните не се дължат поради погасяването им от
ответника. Такова произнасяне напълно съответства и на заявената от ответника
воля, който във възражението по ч.гр.д. 1000/2019г. изрично е заявил, че е
погасил всичките си задължения към ищеца. Т.е. и исковете да бъде установена дължимостта на
сумата от 324,71 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **********
от 31.10.2014г. и на сумата от 94,66 лв. – договорно възнаграждение по договора
за кредит, са неоснователни.
С оглед изложеното всички
предявени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход
на спора на ищеца не се дължат разноски (вкл. и от заповедното производство), а
от ответника такива не са поискани.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, срещу О.С.М., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ, за установяване дължимостта на сумата от
324,71 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от
31.10.2014г., сумата от 94,66 лв. –
договорно възнаграждение по договора за кредит и сумата от 282,09 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 25.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: