Р Е
Ш Е Н И Е № 104
17.08.2020
г. град Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Сливен, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и
прокурора Милена Радева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 84
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на „Цветиден“ ЕООД гр.Сливен против Решение №197/12.06.2020
г., постановено по АНД № 220/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което
е потвърдено Наказателно постановление № F483974/03.06.2019 г., издадено от
Директора на Офис Сливен при ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Касационният жалбоподател оспорва
решението като неправилно и необосновано. Излага доводи за наличие на допуснати
съществени нарушения в хода на административнонаказателното
производство, доколкото АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено лице и
връчен на него, което било без представителна власт. Иска се от съда да отмени
оспорения съдебен акт и да постанови решение, с което да отмени процесното НП.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация – ТД на НАП
Бургас, в съдебно заседание се представлява от у. п. – ст. юриск.
С. Д., който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Сливен, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
През 2018г. у. на „Цветиден" ЕООД гр. Сливен Ц.С.Д. не подала в срок до
31.03.2018г. в офиса на ТД на НАП - Бургас в Сливен годишна данъчна декларация
по ЗКПО за финансовата 2017 г. Впоследствие, на 03.04.2019г. представител на
дружеството се явил в офиса в гр. Сливен на ТД на НАП- Бургас и подал годишната
данъчна декларация по ЗКПО. Тази декларация била подадена с вх. №2000И0120299
от 03.04.2019г. За данъчния период 2017г. от извършената дейност е била
формирана данъчна печалба в размер на 1368,63 лева и съответно дължим
корпоративен данък в размер на 136,86 лева. Поради това, че не е подало
декларацията до изтичане на крайния срок 31.03.2018г. служител от
териториалната дирекция на НАП- Бургас съставил на търговското дружество акт за
установяване на административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Впоследствие,
въз основа на този акт за установяване на административно нарушение Директорът
на офиса в гр. Сливен при ТД на НАП- Бургас издал обжалваното наказателно
постановление като наложил на дружеството предвидената в закона „Имуществена
санкция" в размер на 500 лева. Това НП било обжалвано пред РС Сливен.
За да
постанови оспореното съдебно решение, районният съд е приел, че в хода на
образуваното административнонаказателно производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел за
безспорно установено от събрания доказателствен материал, че бездействието на
дружеството изпълва обективните и субективни елементи на състава на нарушението
по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, за което правилно е ангажирана
отговорността му на соченото в НП правно основание – чл.261 ал.1 от ЗКПО. Съдът
е обосновал извод, че нарушението не представлява маловажен случай и че нормата
на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е
формирал правилен извод относно установената фактическа обстановка, която е
подробно описана и която изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав.
Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на
нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице
съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с
разпоредбата, по която е наложено наказанието.
Касационният жалбоподател не
оспорва факта на извършване на нарушението, за което е санкциониран. Релевираните възражения в касационната жалба са изцяло
свързани с твърдението, че АУАН е съставен в присъствието, съответно и връчен,
на лице без представителна власт. Тези доводи са неоснователни, доколкото по
делото е приложено пълномощно от 03.06.2016 г., с което управителя на „Цветиден“ ЕООД упълномощава именно това лице, на което е
връчен АУАН, да подписва всички видове документи, свързани с дейността на
дружеството. Настоящият касационен съд изцяло споделя обстойните мотиви на
районния съд и относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК намира, че същите не следва да бъдат
повтаряни в мотивите на настоящото решение.
В допълнение следва да се посочи,
че по делото не са ангажирани доказателства за уважителни причини, поради които
годишната декларация по ЗКПО не е била подадена от касатора
в законоустановения срок, а и съдът не констатира обстоятелства
от категорията на смекчаващите по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо е
релевантно при определяне на размера на наказанието, но не и за преценката дали
случаят е маловажен. Дори да се приеме, че нарушението е първо за касатора, то периодът на закъснението за изпълнение на
законоустановеното задължение – повече от година, правилно е възприет от
въззивния съд като доминиращо отегчаващо обстоятелство, препятстващо
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от
други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на
нищожността му.
По изложените съображения,
оспореното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни
основания за неговата отмяна.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197/12.06.2020
г., постановено по АНД № 220/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: