РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. ХАСКОВО, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500865 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 590 от 16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 510/2024 г.
РС Хасково е осъдил Т. И. Т., ЕГН **********, от с.***, общ.*** да заплати
на ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 736,60 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разходи, за нанесени вреди на МПС -
лекотоварно ремарке „Нептун" ***, peг.№ ***, в резултат на ПТП, настъпило
на 08.02.2020 г. в гр.***, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 16.05.2023г. до окончателно плащане.
Съдът е осъдил Т. И. Т. да заплати на ЗД „Бул Инс" АД сумата от общо
830 лева представляваща направени разноски по делото.
Съдът е осъдил Т. И. Т. да заплати по сметка на Районен съд Хасково
сумата от 100 лева – направени по делото разноски за експертиза.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Т. И. Т.,
който чрез пълномощника си адв. Ч. обжалва в срок. Счита,че постановеното
решение е неправилно, поради неговата необоснованост, нарушение на
1
материалния закон и процесуалните правила. Счита за неправилен извода на
съда,че по делото безспорно е установена вината на Т. Т., както и че
неправилно е определен размера на щетата. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество на
спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от адв. М.Г., пълномощник на въззиваемия
ЗД „ Бул Инс“ АД гр.***, с който оспорва подадената въззивна жалба.
Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.
В съдебно заседание, въззивникът,чрез пълномощника си адв. Ч.
поддържа подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемия не изпраща представител.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на
оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на
чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на възивника не се
дължат разноски.
Въззиваемият претендира заплащането на разноски във въззивното
производство в размер на 480 лв. с вкл.ДДС, представляващи заплатено
възнаграждение на адвокат, но не е представил доказателства за сторени
разноски във въззивното производство. С подадения писмен отговор е
представено нотариално заверено пълномощно от 08.01.2025 г. Не е
представен договор за правна помощ или друг документ, установяващ
извършено плащане. Ето защо направеното искане за заплащане на разноски
във въззивното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ за
присъждане на сумата от 736.60 лв., представляваща регресно вземане за
2
възстановяване на платеното от ищеца застрахователно обезщетение, ведно
със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано
от подаване на исковата молба – 16.05.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателство и въз основа на тях е достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателни и
доказани в пълния предявен размер, поради което е уважил същия. Съдът е
дал аргументиран отговор на всички възражения, направени от ответника.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК
се споделят от настоящата инстанция.
Неоснователни са направените от въззивника възражения,че съдът
неправилно е разпределил доказателствената тежест и че не е установена
вината на въззивника. С Решение № 260055/05.10.2020 г. на РС Хасково,
постановено по НАХД № 528/2020 г. поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в издаденото НП, поради което е
отменил същото. С Определение № 2175/29.11.2024 г., постановено по делото ,
съдът е разпределил правилно доказателствената тежест, като изрично е
указал,че вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното – чл.45 ал.2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител при условията на пълно и главно доказване. Ответникът е
оспорил вината, позовавайки се на отмененото НП. Същият обаче не е оборил
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД при условията на пълно и главно доказване.
Правилно съдът е приел, въз основа на съвкупния анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,че именно ответникът Т., въззивник в
настоящото производство, на 08.02.2020 г. в района на гр.***, на паркинга на
магазин „ Практис“ е управлявал собствения си лек автомобил „ Хюндай“ с
рег. № ***, при което е причинил ПТП и напуснал същото без да уведоми за
това контролните органи. Съставеният, след установяване на собственика и
извършител на деянието констативен протокол за ПТП от 08.02.2020 г. е
подписан от жалбоподателя, като подписът не е оспорен от него. Същият не
твърди и не сочи друго лице да е управлявало собствения му лек автомобил.
Управляването на 08.02.2020 г. на собствения му автомобил в дрифтов режим
3
на паркинга на магазин „ Практис“ безспорно е установено от записа от
камерите, показанията на св. Д.К. и заключението на ВЛ относно механизма
на настъпване на произшествието. Безспорно също така е установено и че
водачът е напуснал местопроизшествието. Ето защо, след като безспорно е
установено авторството на деянието, вината на извършителя и напущането на
местопроизшествието, без да уведоми контролните органи, са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на водача- въззивникът Т. Т..
Неоснователни са направените възражения,че предявеният иск не е
доказан по размер. По делото е назначена и изготвена САТЕ. ВЛ е дало
заключение, както за механизма на настъпване на произшествието, така и
установените щети и стойността на ремонта. Пълномощникът на въззивника е
оспорило заключението на ВЛ, но не е направил никакви доказателствени
искания в тази връзка. Съдът правилно е приел заключението на ВЛ като
обективно и безпристрастно дадено. ВЛ е изготвило заключение на база
представените по делото писмени доказателства, които са приети от съда и не
са оспорени от ответника. Тези доказателства са били достатъчни, за да бъде
изготвено заключението и описани щетите и техния размер, видно от устния
доклад на ВЛ/ с.з25.06.2025 г./. Изложеното дава основание на съда да
приеме,че искът е безспорно доказан и по размер, извод, до който е достигнал
и решаващият съд.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 590 от 16.07.2025 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 510/2024 г.
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, направеното от адв. М.Г.,
пълномощник на ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, искане за заплащане на разноски във въззивното
производство в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, представляващи платено
възнаграждение на адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5