№ 337
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Ж.а
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 830/13.01.2025 г., депозирана от
Община Аксаково (ищец в първоинстанционния процес), действаща чрез адв.
Ю. Г., срещу решение № 3705 от 23.10.2024 г., постановено по гр. д. №
9200/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 34-ти състав, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Г. Я. Г., Д. Ж. Д., Н. Ж. Д., Л. Ц.
М. и С. Ц. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1
от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на следните недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ от 3230 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, **** и
****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ от 2523 кв.м., (съответстващ на имот по КВС
№ ****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, **** и
****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ 11016 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****,
****, ****, ****, ****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ 3000 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****,
**** и ****;
1
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ 1126 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, **** и
****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ 199 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ 6941 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****,
****, ****, ****, ****, **** ****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № **** находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ 2517 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****,
****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Канайол“, с площ 3531 кв.м. (номер по КВС ****), при граници:
имоти с идентификатори ****, ****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на с.
Осеново, м. „Кокар пунар“, с площ 2519 кв.м. (съответстващ на имот по КВС
№ ****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, **** и ****.
В жалбата въззивникът излага, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при
постановяване на решението първоинстанционният съд не е обсъдил доводите
му и всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до
погрешни правни изводи. Посочва, че ВРС правилно е допуснал косвен
съдебен контрол на реституционното решение № 23/27а от 12.01.2009 г. на
ОСЗ – гр. Аксаково. Неправилно обаче и в противоречие със събраните по
делото доказателства първоинстанционният съд е приел в обжалваното
решение, че при възстановяването на процесните земи на ответниците не е
допуснато твърдяното нарушение на закона. Жалбоподателят посочва, че,
видно от заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ, в землището
на с. Кичево и в местностите, посочени в решение № 1137/04.04.2008 г.,
постановено по гр. дело № 3066/2007 г. по описа на ВРС, са налице
достатъчно земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за да бъдат върнати на ответниците
в нови реални граници. В този смисъл неоснователно и в противоречие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел в
решението си, че не може да се обоснове категоричния извод, че в землището
на с. Кичево са били налични земи, равностойни по качество с тези,
притежавани от наследодателя преди колективизацията. Посочва, че въпреки
наличието на земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на с. Кичево и
желанието на наследниците на Г. Г. Петрушев за предоставяне на земи в това
землище, ОСЗ-гр. Аксаково не постановява решение за предоставяне на земи в
с. Кичево в изпълнение на съдебното решение, а се предоставят други девет
имота (по молба на Г. Я. Г. от 23.12.2008 г.) в землището на с. Осеново,
находящи се на 100-200 метра от морския бряг и един в с. Орешак, докато
имотите съгласно горепосоченото съдебно решение се намират средно на 10
км. от морския бряг. Твърди, че с оглед горните обстоятелства е налице
2
опорочена административна процедура при реституцията, водеща до
незаконосъобразност на административния акт, поради което ответниците не
са могли да придобият правото на собственост по този административен акт.
Излага още, че неправилно и неоснователно първоинстанционният съд е
приел в мотивите на обжалваното решение, че за наличните имоти в
землището на с. Кичево и макар и да е имало свободни площи в съответните
масиви, не може да се обоснове еднозначен извод, че те са били равностойни
по качество с притежаваните от наследодателя, като се мотивира, че част от
тези имоти са с начин на трайно ползване изоставена нива. Посочва, че и това
съображение на първоинстанционния съд е неправилно, имайки предвид, че
седем от предоставените девет имота в землището на с. Осеново са изоставени
ниви и две ниви седма категория, но намиращи се на метри от морския бряг и
изцяло облагодетелстващи наследниците на бившите собственици за сметка
на имоти, собственост на Община Аксаково. Намира за видно от събраните по
делото доказателства, че в землището на с. Кичево са били налични
равностойни по качество земи на тези, притежавани от наследодателя на
ответниците преди одържавяването, които е следвало да им бъдат
предоставени въз основа на съдебното решение. След като административния
орган – ОСЗ гр. Аксаково не е сторил това, е постановил едно
незаконосъобразно решение - Решение № 23/27а от 12.01.2009 г.
По същество въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск.
Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни Д.
Ж. Д., Г. Я. Г., Н. Ж. Д., Л. Ц. М. и С. Ц. К., действащи чрез адв. К. К., с който
изразяват становище за неоснователност на жалбата. Посочват, че ВРС
правилно е уточнил и приел, че спорния по делото въпрос е свързан с
материалната законосъобразност на решението на органа по поземлена
собственост, правилно го е преценил за допустим и обосновано е мотивирал
този извод. Твърдят, че от заключението на допълнителната СТЕ е видно, че в
конкретното землище и местности не са били налице достатъчно земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ, равностойни по количество и качество на признатите им за
възстановяване. От една страна, по-малко от 1/3 от признатите за
възстановяване земи са попадали в местности с налични земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, а за останалите 2/3 от общата площ за възстановяване не са били
налични такива. От друга страна заключението на СТЕ не дава обоснован и
категоричен извод, че наличните земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ в землището на с.
Кичево са били равностойни по качество на признатите за възстановяване.
Посочват още, че съгласно представено протоколно решение № 3 от
12.05.2009 г. от заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в състав,
определен със Заповед № РД-09.253 от 01.12.2008 г. на директора на ОДЗ - гр.
Варна, между които и Атанас Гьошев - директор дирекция „ОСС" в Община
Аксаково, са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища,
включително, придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13 от 2007 г. за Община Аксаково. В
приложения списък липсват процесните имоти. Доколкото списъкът е приет
непосредствено след постановяване на оспорваното решение, намират, че с
оглед участието на представител на Община Аксаково в комисията по чл. 19,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, то ищецът е бил наясно още към 2009 г., че процесните имоти
3
са възстановени и вече не са част от общинския поземлен фонд.
С тези аргументи по същество молят за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно.
С постановено по делото определение № 830/13.02.2025 г. са
конституирани, на основание чл. 227 ГПК, като въззиваеми страни
(ответници) в производството по възз. гр. д. № 55/2025 г. по описа на Окръжен
съд – Варна правоприемниците на починалия в хода на процеса Г. Я. Г., а
именно: И. С. Г., Я. Г. Г. и П. Г. Т..
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
адв. Ю. Г. поддържа жалбата и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Въззиваемите страни, вкл. конституираните като такива наследници на
починалия в хода на въззивния процес Г.Г., всички действащи чрез адв. К. К.,
поддържат отговора и правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Адв. К. отправя и искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в негова полза по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
Община Аксаково срещу Г. Я. Г., Д. Ж. Д., Н. Ж. Д., Л. Ц. М. и С. Ц. К.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не
са собственици на гореописаните десет броя недвижими имоти, находящи се в
с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесните
имоти по силата на закона, на основание чл. 19 ЗСПЗЗ в редакциите й,
действали до изменението с ДВ бр.13/2007 г. Сочи, че ответниците без правно
основание претендирали да са собственици на същите. Излага, че през 2007г.
Г. Я. Г., като наследник на Параскева Петкова Г. и Г. Г. Петрушев, предявил
искова молба по чл. 11, ал. 2 СПЗЗ, по която било образувано гр.д. №
3066/2007г., по описа на ВРС, с искане да се приеме за установено, че
наследниците на Параскева Петкова Г. и Г. Г. Петрушев имат право да
възстановят собствеността върху 11 ниви в землището на с. Кичево с обща
площ 84.300 дка, както следва: нива с площ от 6,6 дка, находяща се в местност
"Куру Колак"; нива с площ от 7,6 дка, находяща се в местност "Ташлъ пунар";
нива с площ от 2,9 дка, представляваща част от една цяла нива с площ от 5,9
дка, находяща се в местност "Колокоча"; нива с площ от 3,3 дка, находяща се в
местност "Кьошелер"; нива с площ от 4,8 дка, находяща се в местност
"Ератанджик"; нива с площ от 9.2 дка, находяща се в местност "Кайряка"; нива
с площ от 4,4 дка, находяща се в местност "Янчова поляна"; нива с площ от 5,8
дка, находяща се в местност "Ювез"; нива с площ от 11,5 дка, находяща се в
местност "Ян тарла“; нива с площ 4,5 дка находяща се в местност "Мера
Тарла"; нива с площ от 23,7 дка, находяща се в местност "Чумурлу гечит". В
рамките на гр.д. № 3066/2006г., съдът установил, че Параскева Петрушева и Г.
Петрушев са притежавали описаните в исковата молба земеделски имоти в
землището на с. Кичево, община Аксаково, преди кооперирането на земята. В
съдебното производство била назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза, според заключението на която всички заявени за възстановяване
4
ниви попадат в землището на с. Кичево и представляват незастроени
земеделски земи. Имотите не съществували в стари реални или възстановими
граници. Вещото лице дало заключение, че имотите следва да бъдат
възстановени на бившия собственик в нови реални граници.
С решение № 23/27а от 12.01.2009г. на Общинска служба „Земеделие" -
Аксаково на наследниците на Г. Г. Петрушев било предоставено правото на
собственост върху 9 имота, в землището на с. Осеново, община Аксаково, с
обща площ 38.455дка, както следва: изоставена нива с площ от 2,520 дка,
находяща се в местност "Кокар пунар", представляваща имот № ****;
изоставена нива с площ от 8.086 дка, находяща се в местност "Канайол",
представляваща имот № ****; изоставена нива с площ от 2.784 дка, находяща
се в местност "Канайол", представляваща имот № ****; изоставена нива с
площ от 3.734 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот
№ ****; изоставена нива с площ от 1.126 дка, находяща се в местност
"Канайол", представляваща имот № ****; изоставена нива с площ от 0.392
дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № ****;
изоставена нива с площ от 3.273 дка, находяща се в местност "Канайол",
представляваща имот № ****; изоставена нива с площ от 2.523 дка, находяща
се в местност "Канайол", представляваща имот № ****; изоставена нива с
площ от 14.017 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот
№ ****. Така с решение № 23/27а от 12.01.2009 г. на Общинска служба
„Земеделие" - Аксаково били възстановени имоти в землището на с. Осеново,
а не в землището на с. Кичево (в нови реални граници), така както било
прието за установено в съдебното решение. Твърди, че Г. Г. Петрушев е бивш
жител на с. Кичево и не е притежавал имоти в с. Осеново, още по-малко
такива в местност „Канайол" и „Кокар пунар". Ответникът Г. Я. Г. към
исковата си молба от 2007г. приложил Нотариален акт от 1943г. на своя
наследодател Г. Г. Петрушев и заявил, че притежаваните имоти в местности в
землището на с. Кичево - местност "Куру Колак", местност "Ташлъ пунар",
местност "Колокоча", местност "Кьошелер", местност "Ератанджик", местност
"Кайряка, местност "Янчова поляна", местност "Ювез", местност "Ян тарла",
местността "Мера Тарла", местността "Чумурлу гечит" и никога не бил
заявявал за възстановяване притежавани имоти в местност „Канайол" и
„Кокар пунар" - зелмлище с. Осеново. Сочи, че Решение № 23/27а от
12.01.2009г. на Общинска служба „Земеделие" - Аксаково на наследниците на
Г. Г. Петрушев е предоставено право на собственост върху земеделски земи,
които нито по площ, нито по местонахождение съответстват на
притежаваните, респ. на заявените от самия него за възстановяване с исковата
молба и тези, описани в диспозитива на съдебното решение. Твърди, че никой
от ответниците не владее и не е владял процесните имоти.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Д. Ж. Д., Г. Я. Г. и Н. Ж. Д. са
депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за
неоснователност на исковете. Твърдят, че са собственици на процесните
имоти по силата на решение № 23/27а от 12.01.2009 г. на Общинска служба
„Земеделие" – Аксаково, което не било оспорено и е влязло в законна сила.
Сочат, че въз основа на това решение са били въведени във владение на
имотите. Поддържат, че собствеността им е била възстановена с влизане в
сила на плана за земеразделяне, в нови реални граници, поради което намират,
че местонахождението на нивите е без значение.
5
Оспорват твърдението на ищеца, че не владеят и не са владели
процесните имоти. Сочат, че са защитили правото си на собственост по гр.д.
№ 9529/2013г. по описа на ВРС, както и че за имот № **** в мастност
„Канайол“ им е издадено удостоверение за данъчна оценка от 10.07.2015 г.
Сочат, че по тяхно искане е процедиран и приет проект за изменение на КККР
за ПИ **** и сгради в него, като по проекта не са постъпвали възражения.
Оспорват и твърдението, че имотите са общинска собственост на
основание чл.19 ЗСПЗЗ.
Отправят искане за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Л. Ц. М. и С. Ц. К. не са
депозирали отговор на исковата молба.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в законна сила на 08.05.2008 г. решение № 1137/04.04.2008 г.,
постановено по гр.д. № 3066/2007 г., по описа на Районен съд - Варна (л. 256-
260) е прието за установено по отношение на ответника ОСЗГ Аксаково, при
участието на Община Аксаково, че наследниците на Г. Г. Петрушев, б.ж. на с.
Кичево, общ. Аксаково, имат право да възстановят собствеността върху
следните недвижими имоти в землището на с. Кичево, община Аксаково:
1.) нива с площ от 6.6 дка, находяща се в местност „Куру Колак“;
2.) нива с площ от 7.6 дка, находяща се в местност „Ташлъ пунар“;
3.) нива с площ от 2.9 дка, представляваща част от една цяла нива с площ
от 5,9 дка, находяща се в местност „Колокоча“;
4.) нива с площ от 3.3 дка, находяща се в местност „Кьошелер“;
5.) нива с площ от 4.8 дка, находяща се в местност „Ератанджик“;
6.) нива с площ от 9.2 дка, находяща се в местност „Кайряка“;
7.) нива с площ от 4.4 дка, находяща се в местност „Янчова поляна“;
8.) нива с площ от 5.8 дка, находяща се в местност „Ювез“;
9.) нива с площ от 11.5 дка, находяща се в местност „Ян тарла“;
10.) нива с площ 4.5 дка находяща се в местност „Мера Тарла“;
11.) нива с площ от 23.7 дка, находяща се в местност „Чумурлу гечит“,
по твърдение, че наследодателят е придобил собствеността чрез
продажба, обективирана в нотариални актове с №№ 1439, 1442, 1444, 1445,
1447, 1450, 1452, 1453, 1455 и 1441, всички от 30.12.1906 г., издадени от
нотариус при Варненски окръжен съд, и нотариален акт № 131/30.12.1913 г. на
Варненски мирови съдия, след което имотите са внесени в ТКЗС през 1956 г.,
по предявения иск на Г. Я. Г., на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
С молба вх. № 3565/29.07.2008 г. (л. 252-253) Г. Я. Г. е сезирал началника
на ОСЗГ при Община Аксаково с искане да бъде изпълнено съдебното
решение по гр.д. № 3066/2007 г., по описа на Районен съд – Варна и на
наследниците да бъде възстановено правото на собственост върху посочените
имоти, при условията на чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като бъдат настанени по
възможност върху земи по чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗСПЗЗ в землището, в което
наследодателят им е имал имоти.
Съгласно протокол № 14759/17.10.2008 г. (л. 267) на основание чл. 18ж,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ ОСЗ-Аксаково е признала и определила за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на
6
посочените в решението по гр.д. № 3066/2007 г. на Районен съд – Варна имоти
с посочена за възстановяване обща площ от 84.300 дка, при условията на чл.
15, ал. 2 ЗСПЗЗ. В мотивите на решението е отразено, че имотите попадат под
разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ППЗСПЗЗ и се възстановяват по реда на чл. 19
или чл. 10б ЗСПЗЗ.
С последваща молба вх. № 5667/23.12.2008 г. (л. 270) Г. Я. Г. е поискал
от ОСЗГ – гр. Аксаково да бъде настанен на имоти, находящи се в землището
на с. Орешак и с. Осеново, общ. Аксаково, както следва: ПИ № ****, м.
„Канайол“, с площ от 8.086 дка; ПИ № ****, м. „Канайол“, с площ от 2.784
дка; ПИ № ****, м. „Канайол“, с площ от 3.734 дка; ПИ № ****, м. „Канайол“,
с площ от 1.126 дка; ПИ № ****, м. „Канайол“, с площ от 0.392 дка; ПИ №
****, м. „Канайол“, с площ от 3.198 дка; ПИ № 058005, м. „Канайол“, с площ
от 2.523 дка; ПИ № 059015, м. „Канайол“, с площ от 14.017 дка; ПИ № 000127,
м. „Орешарска река“, с площ от 46 дка и ПИ № ****, м. „Кокар пунар“, с площ
от 2.518 дка.
С решение № 23/27а от 12.01.2009 г. за определяне на имотите,
предоставени като обезщетение със земи от държавния (общинския) поземлен
фонд в землището на с. Осеново, общ. Аксаково (л. 275), ОСЗ-гр. Аксаково е
предоставила на наследниците на Г. Г. Петрушев правото на собственост
върху следните земи с обща площ 38.454 дка, както следва:
1.) изоставена нива с площ от 2.520 дка, находяща се в местност „Кокар
пунар“, десета категория, представляваща имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ **** и **** и землищна граница;
2.) изоставена нива с площ от 8.086 дка, находяща се в местност
„Канайол“, десета категория, представляваща имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ ****, ****, ****, **** и ****;
3.) изоставена нива с площ от 2.784 дка, находяща се в местност
„Канайол“, десета категория, представляваща имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ ****, ****, ****, ****, ****, ****,
**** и ****;
4.) изоставена нива с площ от 3.734 дка, находяща се в местност
„Канайол“, седма категория, представляваща имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ ****; ****, ****, ****
5.) изоставена нива с площ от 1.126 дка, находяща се в местност
„Канайол“, седма категория, представляваща имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ ****, ****, ****, ****,****;
6.) изоставена нива с площ от 0.392 дка, находяща се в местност
„Канайол“, седма категория, представляваща имот № ****, при граници по
плана за земеразделяне: имоти №№ ****,****,****,****,****;
7.) изоставена нива с площ от 3.273 дка, находяща се в местност
„Канайол“, десета категория, представляваща имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ ****,****,****,****, ****;
8.) изоставена нива с площ от 2.523 дка, находяща се в местност
„Канайол“, десета категория, представляваща имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ ****, ****, ****, ****,
****,****,****;
9.) изоставена нива с площ от 14.017 дка, находяща се в местност
„Канайол“, десета категория, представляваща имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ ****, ****,****,****,****,****,****,
7
****, ****,****, ****4, ****, ****, ****.
Неразделна част от решението са заверени скици на посочените имоти с
№№ ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****.
С решение № 23/27а от 12.01.2009 г. на ОСЗ-гр. Аксаково за определяне
на имотите, предоставени като обезщетение със земи от държавния
(общинския) поземлен фонд в землището на с. Орешак, общ. Аксаково (л.
288), ОСЗ-гр. Аксаково е предоставила на наследниците на Г. Г. Петрушев
правото на собственост върху изоставена нива от 46.000 дка, находяща се в
местност „Орешашка река“, седма категория, представляваща имот № 000128
по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 000127, 000025, 100255,
100296, 100293, 000129, 000100, 000311, 000322, 000305. Решението е
придружено със скица на имот № 000128, представляваща неразделна част от
него.
На 21.01.2009 г. наследниците на Г. Г. Петрушев са въведени във
владение на имотите, описани в решенията на ОСЗ-гр. Аксаково, съгласно
съставените 2 бр. протоколи с № М789 (л. 277, 290).
С протоколно решение № 3 от 12.05.2009 г. (л. 104) на нарочна комисия
по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-09-253/01.12.2008 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, са определени имотите
по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища за Община Аксаково съгласно приложения
№ 1 към решението, вкл. и за земите в землище Кичево (л. 107).
Не е спорно между страните, а се установява и от представените
удостоверения за наследници, че ответниците Г. Я. Г., Д. Ж. Д., Н. Ж. Д., Л. Ц.
М. и С. Ц. К. са наследници на Г. Г. Петрушев (поч. 1967 г.), а последният е
наследник (син) на Г. Петрушев (поч. 1927 г.) и Параскева Г. Петрушева (поч.
1934 г.).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 137 и сл.) се установява, че за процесните
имоти е в сила КККР със Заповед за одобрение № 300-5-74/15.09.2003 г. и
Заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на ИД на АК. Налице е пълна идентичност
между процесните ПИ с идентификатори №№ **** и **** по действаща КК
и посочените в реституционното решение стари имоти с №№ **** и ****,
съответно. За останалите посочени в решението имоти е налице промяна,
отразена в изготвените комбинирани скици за ПИ с идентификатори №№
**** (**** стар), **** (**** стар), **** (**** стар), **** (**** стар), ****
(**** стар), **** (**** стар), **** (**** стар), **** (**** стар). Установява се
още, че за земите в м. „Канайол“ липсват данни да е одобрен план за
земеразделяне, като същите към момента на одобряване на плана за
земеразделяне на с. Кичево през 1999 г. и на с. Осеново през 2000 г. са
попадали в землището на с. Кранево и едва през 2003 г. са прехвърлени към
землището на с. Осеново, въз основа на съдебно решение № 895/20.06.2003 г.
на ВКС. Съгласно заключението не е налице идентичност между имотите,
посочени в решение № 1137/04.04.2008 г. по гр.д. № 3066/2006 г. на ВРС,
всички находящи се в землището на с. Кичево, и тези, възстановени с Решение
№23/27а от 12.01.2009 г. на ОСЗ-Аксаково, намиращи се в землището на с.
Осеново.
За установяване наличието на земи от остатъчния земеделски фонд по
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на с. Кичево и местностите, подробно
посочени в съдебното решение по гр.д. № № 3066/2006 г. на ВРС, е допуснато
8
провеждането на допълнителна съдебно-техническа експертиза. От приетото
и неоспорено то страните допълнително заключение (л. 232 и сл.) се изяснява,
че съгласно приложение № 1 към протоколно решение № 3/12.05.2009 г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ като земи - общинска собственост в
землището на с. Кичево са определени ниви по КВС в масиви 10, 14, 15, 16,
17, 19, 20, 21, 22, 27, 29, 30, 31, 33, 35, 37, 51, 52, 55, 58, 61, 63, 65, 66. Имотите-
предмет на решението на ВРС, попадат в следните масиви по КВС, където са
налице следните земи – общинска собственост от фонда, а именно:
- нива с площ от 6.6 дка в местност „Куру Колак“ попада в масив 31,
където съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ са имоти 31002 (22 421кв.м.), 12, 17, 50, 63, 106 и 110;
- нива с площ от 7.6 дка в местност „Ташлъ пунар“ попада в масив 42,
където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ;
- нива с площ от 2.9 дка, като част от нива с обща площ от 5,9 дка в
местност „Колокоча“, попада в масив 27, където съгласно решението на
комисията общинска собственост по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е имот 27129 с
площ от 1,584 дка;
- нива с площ от 3.3 дка в местност „Кьошелер“ попада в масив 17,
където съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ са имоти 17001 с площ от 6.502 дка, както и имоти 17002, 3, 4, 5,
12, 19, 33 с начин на трайно ползване нива или лозе, а освен това има пасища,
мери и други имоти (около 44), посочени в приложението към решението;
- нива с площ от 4.8 дка в местност „Ератанджик“ попада в масив 17,
където съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ са имоти 21002 с площ от 1.597 дка и имот 21006 с площ от 5.917
дка;
- нива с площ от 9.2 дка в местност „Кайряка“ попада в масив 47, където
съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост по чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ;
- нива с площ от 4.4 дка в местност „Янчова поляна“ попада в масив 56,
където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ;
- нива с площ от 5.8 дка в местност „Ювез“ попада в масив 58, където
съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ са имоти **** с площ от 6,543 дка и имоти 55, 63, 69, 74 и 99;
- нива с площ от 11.5 дка в местност „Ян тарла“ попада в масив 53,
където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ;
- нива с площ от 23.7 дка в местност „Чумурлу гечит“ попада в масив 42,
където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на преценка относно нейната основателност.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.
В настоящия случай е налице третата хипотеза, доколкото процесните
имоти – предмет на реституционното решение, са предоставени на
ответниците като обезщетение от земеделския фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
респ. при успешно провеждане на иска ищецът Община Аксаково би се
легитимирал като техен собственик по силата на закона. Затова и съдът
намира за доказан правния интерес на страната от вида на търсената защита.
Налице са и останалите процесуални представки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, поради което производството е допустимо.
По отрицателния установителен иск в тежест на ответниците е да
установят, при условията на пълно и главно доказване, придобиването на
правото на собственост върху процесния имот на поддържаното от тях
основание, в случая – приключила в тяхна полза земеделска реституция.
Безспорно е по делото, а се установява и от обсъдените доказателства,
че след успешно проведено производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ с влязло в
сила съдебно решение № 1137/04.04.2008 г. по гр.д. № 3066/2007 г. на Районен
съд – Варна е прието за установено правото на наследниците на Г. Г.
Петрушев да възстановят собствеността върху описани в решението 11 бр.
ниви с обща площ 84.300 дка, находящи се в посочени местности, всички в
землището на с. Кичево, общ. Аксаково. Няма спор, че ответниците са
наследници на Г. Г. Петрушев.
Безспорно е също, че въз основа на съдебното решение е прието
решение № 23/27а от 12.01.2009 г. на ОСЗ-Аксаково (формално две решения с
този номер и дата, но за имоти в две землища), с което са определени за
възстановяване 9 бр. изоставени ниви с обща площ 38.454 дка в землището на
с. Осеново, общ. Аксаково и една изоставена нива с площ 46.000 дка в
землището на с. Орешак, общ. Аксаково.
Спорният по делото въпрос се свежда до материалната
законосъобразност на реституционното решение, като ищецът оспорва същата
с възражение за допуснати нарушения на ЗСПЗЗ, предвид несъответствието
по местонахождение и площ на имотите, посочени в съдебното решение по чл.
11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, и възстановените такива. За да даде отговор на този
въпрос, съдът съобрази следното:
Според съдебната практика при наличие на възражение за нищожност
или за материална незаконосъобразност на решение на органа на поземлена
10
собственост съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази
преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното
право (така - решение № 152 от 10.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 52/2017 г., I
г.о., решение № 231 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2010 г., ІІ г. о.,
решение № 244 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 60/2009 г., ІІ г.о. и др.).
Разглежданата хипотеза е именно такава, съответно косвеният съдебен
контрол на реституционното решение по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК е
допустим.
Според задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 2 от 25.VI.1996 г. по гр. д. № 2/96 г., ОСГК на ВКС, предмет на
иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността
върху земеделските земи и със съдебното решение се признава или отрича
това право, а самото възстановяване се извършва от Общинската поземлена
комисия по местонахождение на имота, с оглед ролята й на единствен орган,
овластен да се произнася по възстановяването.
На основание чл. 11, ал. 2, изр. последно от ЗСПЗЗ именно поземлената
комисия има правомощието да определи и земите, върху които се
възстановява собствеността, при спазване изискванията на закона.
Според чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.,
действаща към момента на постановяване на решението на ОСЗ), когато
съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след
обнародването в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изготвен проект на
плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда
на чл. 10б, ако не може да бъде обезщетен със земите по чл. 19. В този смисъл
е и чл. 21, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (ред. изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.). Настоящият
случай попада в приложеното поле на цитираната норма, доколкото съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза планът за земеразделяне на
с. Кичево, където са се намирали подлежащите на реституция земи, е одобрен
през 1999 г., а съдебното решение, с което е признато правото на
възстановяване, е от 2008 г.
Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ред. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) при
невъзможност за възстановяване на собствеността в съществуващи или
възстановими стари граници, собствениците имат право на обезщетение по
тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд. Легална
дефиниция за понятието „равностойни земеделски земи“ се съдържа в пар. 1к
от ДР на ППЗСПЗЗ, като това са земи с равни стойности за декар, определени
по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи,
приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г.
Според чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ред. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)
възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови
реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество
земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 3 по възможност в
местностите, където са се намирали имотите на заявителите притежавани и
преди образуване на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни
земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Новите реални граници се определят с плана за
земеразделянето. Възстановяването на собствеността се извършва с решение
на общинската служба по земеделие въз основа на влезлия в сила план за
земеразделяне.
11
Изискванията към плана за земеразделяне за определени в чл. 23а от
ППЗСЗПП, сред които и собственикът да получи равностойна по количество и
качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите
му, като в случаите, когато отделен собственик има земи в една и съща
местност, те се предоставят на едно място. Последното изискване е
регламентирано и в чл. 17, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
От анализа на цитираните разпоредби следва, че възстановяването на
собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне се извършва
чрез предоставяне на правоимащите на равностойна по количество и качество
земя, а точното й местонахождение не е задължително да съвпада с това на
притежаваните преди колективизацията земи (за разлика от възстановяването
в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници). Нещо
повече – по арг. от чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ местността, в която са се
намирали заявените земеделски земи, може дори да е останала неизвестна.
В разглеждания случай се установява, че възстановяването на
определените със съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ земеделски
земи, намиращи се в посочени местности в землището на с. Кичево, следва да
се извърши в нови реални граници - с план за земеразделяне.
Затова и въз основа на подадена от правоимащ наследник молба вх. №
3565/29.07.2008 г. за изпълнение на съдебното решение, ОСЗ-Аксаково е
определила с решение по протокол № 14759/17.10.2008 г. за възстановяване
така заявените земи с посочване на техния размер (84.300 дка обща площ) и
известно местонахождение, на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като е
отразено, че имотите се възстановяват по реда на чл. 19 или чл. 10б от ЗСПЗЗ,
тоест с равностойни земи от общинския поземлен фонд.
С последваща молба вх. № 5667/23.12.2008 г. същият наследник е
поискал от ОСЗГ – гр. Аксаково да бъде настанен на посочени имоти,
находящи се в землището на с. Орешак и с. Осеново, и с оспореното решение
№ 23/27а от 12.01.2009 г. именно тези имоти са реституирани. Няма спор, а се
потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че
липсва идентичност между посочените в съдебното решение имоти, находящи
се в землището на с. Кичево, и възстановените такива в други две землища -
на с. Осеново и с. Орешак.
От заключението на допълнителната съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, се установява, че в масиви 42, 47, 53 и 56 в землището на с.
Кичево, в които попадат пет от подлежащите на възстановяване единадесет
броя ниви с обща площ 56.4 дка, няма свободни земи - общинска собственост
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Няма данни, от друга страна, дали наличните
свободни земи от фонда в същото землище (но в други масиви) са
равностойни на тези, притежавани от наследодателя на ответниците преди
колективизацията.
При това положение и с оглед цитираната приложима нормативна
уредба, настоящият съдебен състав намира, че възстановяването на
равностойни земи в друго землище не опорочава реституционната процедура.
Видно е, че общата площ на възстановените имоти (84.454 дка) почти съвпада
с тази по изпълняваното съдебно решение (84.300 дка) и са реституирани
изоставени ниви десета и седма категория, голяма част от които се намират на
едно място (35.935 дка в местност „Канайол“ и 46 дка в местност „Орешашка
12
река“), в изпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 5 от ЗСПЗЗ и чл. 23а от
ППЗСЗПП. Освен това правоимащите са изразили съгласие с
местонахождението на реституираните имоти, като сами са заявили желание
за настаняване в тях.
В рамките на упражнения косвен съдебен контрол съдът не установи
нарушение на законоустановените правила за възстановяване чрез плана за
земеразделяне на равностойна по количество и качество земя, което да
обоснове положителен извод за материална незаконосъобразност на
оспореното решение на ОЗС-Аксаково.
Последното е придружено със скици на възстановените имоти, респ.
имотите са индивидуализирани надлежно и административният акт е породил
конститутивното си действие. Така реституционната процедура е завършена и
ответниците се легитимират въз основа на нея като собственици на
процесните имоти. Затова и предявеният срещу тях отрицателен
установителен иск се явява неоснователен.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, на основание чл. 272 от ГПК.
По разноските:
Процесуалният представител на въззиваемите страни е направил искане
за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА, по което съдът намира следното:
Според съдебната практика за присъждането на адвокатско
възнаграждение по посочения ред е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки, а именно: 1.) предварително постигната между
адвоката и защитаваната страна договореност за предоставяне на безплатна
правна помощ, 2.) нарочно отправено до съда искане за определяне и
присъждане на възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ,
както и 3.) наличие на основание по чл. 78 ГПК за ангажиране на
отговорността за разноски на насрещната страна. Предвид липсата на изрично
предвидена форма за действителност на договора за правна защита и
съдействие, уговорката за безплатно предоставяне на правната помощ може
да бъде доказана не само с нарочен договор, но и с друг подписан от страните
документ, който я обективира, вкл. пълномощно за процесуално
представителство. Няма пречка тази уговорка да бъде потвърдена и лично от
представляваната страна, респ. да бъде обективирана в протокола от
съдебното заседание. При всички случаи обаче безплатното договаряне на
правната помощ не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по
делото. В този смисъл - определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. №
2340/2015г. на ВКС, I, г.о., определение № 283/04.12.2017 г. по т.д. №
834/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.; определение № 3894/05.12.2023 г. по ч.гр.д.№
2639/2023 г. на ВКС, IV г.о. и др.
В случая по делото е налице изявление на адв. К. за присъждане на
адвокатско възнаграждение в негова полза по реда на чл. 38 от ЗА, но липсват
данни, че предоставената от него правна помощ на въззиваемите страни по
делото действително е договорена като безплатна. Подобно отразяване не е
налице в приложените по делото пълномощни, не са представени договори за
правна защита и съдействие, липсва и потвърждаване на уговорката за
13
безвъзмездност на предоставената адвокатска защита от представляваните
страни под каквато и да било форма, вкл. устна такава. При това положение с
оглед посочената по-горе съдебна практика, настоящият съдебен състав
намира, че липсва основание за присъждане в полза на адв. К. К. на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съобразно изхода на делото, разноски на въззивника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3705 от 23.10.2024 г., постановено по гр.
д. № 9200/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 34-ти състав, с което е
отхвърлен предявеният от Община Аксаково, представлявана от кмета
Атанас Стоилов, с адрес: гр. ****, срещу Д. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. ****, Н. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Л. Ц. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, С. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и Г.
Я. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, последният починал в хода на
въззивното производство и заместен от конституираните негови
наследници И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Я. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, и П. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на следните недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ от 3230 кв.м. (съответстващ на имот по КВС
№ ****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, **** и
****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ от 2523 кв.м., (съответстващ на имот по КВС
№ ****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, **** и
****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ 11016 кв.м. (съответстващ на имот по КВС
№ ****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****,
****, ****, ****, ****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ 3000 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****,
**** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ 1126 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, **** и
****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ 199 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ 6941 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
14
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****,
****, ****, ****, ****, **** ****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ 2517 кв.м. (съответстващ на имот по КВС №
****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****,
****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Канайол“, с площ 3531 кв.м. (номер по КВС ****), при
граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, **** и ****;
- поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
с. Осеново, м. „Кокар пунар“, с площ 2519 кв.м. (съответстващ на имот по
КВС № ****), при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, **** и
****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15