МОТИВИ КЪМ НОХД 9/2011г.
Производството
е образувано по внесен ОА от РП Плевен.
Обвинението
е против подсъдимия А.Е.К. -роден на *** ***, живее в .с. град, по настоящем
в Кралство Белгия, българин, български гражданин, без данни за образование, женен, неосъждан,
ЕГН **********, за това, че на неустановен ден и месец през 2010 година в Кралство Белгия
съзнателно се ползвал от подправен официален документ – свидетелство
за управление на МПС с № *********, когато от
него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл. 308 ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият не се явява, поради
отсъствие от страната, с оглед на което
производството протече по реда на чл. 269 ал.3 т.4, б. “а” от НПК. Вместо него се явява и го представлява в съдебно заседание адв. И.М.-***,
назначен за служебен защитник от ДП. Счита, че като служебен защитник неможе да излага доводи по отношение на вината на подзащитния му,
т.к. не е имал контакт с него. Моли съда при налагане на наказанието да приеме,
че са налице смекчаващи вината обстоятелства, подзащитния
му не е бил осъждан към момента на деянието. При постановявайки присъдата,
моли съда да приеме, че са налице крайно смекчаващи вината обстоятелства
и да бъде наложено по преценка на
съда наказание по смисъла на чл.55 от НК, но тъй като подзащитния му не е
на територията на страната, едно такова по вид наказание при замяна на
наказанието лишаване от свобода,би могло да бъде “пробация”,което
обаче не би могло да бъде изпълнявано и
не биха се постигнали превантивните
цели. Ето защо в случая приема за
правилно и законосъобразно предложението на представителя на РП- Плевен относно
вида и размера на наказанието.
Представителя
на РП- Плевен поддържа така повдигнатото обвинение. Пледира относно
безспорността, че подсъдимия следва да носи наказателна отговорност, като за
това деяние Законодателя е предвидил наказание “лишаване от свобода” до осем
години. Но предвид чистото съдебно минало на подсъдимия би следвало да му бъде наложено минимално
наказание “лишаване от свобода” ,което на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде
отложено със съответен изпитателен срок, с оглед постигане на целите визирани в
чл. 36 от НК.
Разследването и
съдебното производство са приключили по
реда на чл. 269 ал.3 т.4 б. “а” от НПК.
От приложената
справка от Областна дирекция на МВР- Плевен е установено, че подсъдимият *** Е.К. е напуснал пределите на
Република България на 01.06.2008 г. през ГКПП Оряхово в посока Кралство
Белгия и няма данни за последващо влизане в страната. По време на
разследването подсъдимия не е бил установен на адреса си по последно местоживеене.
От събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие писмени доказателства и показанията на
свидетелите, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: подсъдимия К. е
неправоспособен водач като не му е
издавано свидетелство за управление на МПС. Това обстоятелство го
мотивирало за де снабди с такова с
оглед ползването му пред надлежните
органи при възникване на необходимост. На неустановено място и през неустановено време подсъдимия провел
среща с неустановено по делото лице, на
която среща споменал за необходимостта
му от снабдяването с такова свидетелство
за управление на МПС, относно конкретни категории.
Подсъдимия предоставил своя снимка
и данни
на същото това неизвестно и в последствие за делото лице.
По неустановен по делото начин
това въпросно лице снабдило подсъдимия
със СУМПС № *********, оригинална бланка на органите на МВР. Същото преправило съдържанието на
официалния документ относно номера му, персонализираните данни, дати на издадените категории и фотоснимката, което преправяне се изразило
в заличаване на първоначално съдържащите се такива данни и последващо
нанасяне на снимката и данните,
предоставени на подсъдимия. След извършването на тези поправки, неустановеното
лице предоставило СУМПС № ********* на К.,
като последния го взел със себе си. На 08.01.2008 г. подсъдимия напуснал
територията на РБ, като се отправил
посока Кралство Белгия, където в последствие се установил. При извършена
справка в масивите на сектор “ПП4 при ОД МВР Плевен е установено че СУМПС с
№ ********* не е издавано на от ОД МВР
Плевен на лицето А.Е.К. и същото е неправоспособен водач. На същия и до момента съгласно справка от 26.08.2010 година
не е издавано СУМПС и КТ към него.
При извършената проверка в масивите
на сектор “ПП” при ОД на МВР Плевен, се установило,че подсъдимия не фигурирал в
масивите и няма личен картон в картотеката на водачите на МПС, което означавало че
никога не му е било издавано СУМПС
Съгласно чл.151
ал.2 от ЗДП и Наредба №37 и Наредба №38
на Министъра на транспорта, при записване на кандидат –водачи в курсове за
придобиване на правоспособност за
управление на МПС е необходимо в Учебните центрове на лицензираните школи, да се представят комплект с документи,
изрично изброени, включително и заверени
копия на свидетелство за завършено, минимум основно образование. Съответното
свидетелство е следвало да се представи пред служителите на Учебния център,
заверено и се подписвало лично от
кандидат-водача.
По делото
е изготвено заключение на криминалистическа
експертиза за изследване на документи, от която е видно, , че бланката на представеното СУМПС № ********* на името на ***
К. е оригинално издадено от МВР, наличие на
характерен при оригинално издаваните документи от МВР специфичен защитен елемент.Установени
са следи
от заличавания на персонализиращите
данни на лицето на което е издаден
документа дати на протокола
върху обратната част на бланката- следи
от разкъсвания на защитна мрежа и
заличавания срещу отделни рубрики. След
отделянето на повъхностния слой на лицевата страна на СУМПС – обект на
изследване и наблюдение с определените
за целта техники, са установени данни
на лицето на което е издадено
СУМПС, а именно *** – родена в гр. София
през 1984 г с № СУМПС *********.
Съдът приема, че по време
на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор
на престъплението, за което е предаден на съд. Подсъдимия А.К. е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие като е представил неистинския официален
документ, с цел да докаже, че притежава необходимата категория и СУМПС.Според
показанията на разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел-А.-баба на
подсъдимият,нейният внук А. живеел в чужбина от дванадесет годишен и до
настоящият момент.Свидетелят също така твърди,че внукът й ,предвид на това,че трайно
живее в Белгия не е карал курсове за придобиване на такава правоспособност в
България.Тези показания съдът кредитира като достоверни,предвид на това,че бяха
изложени добросъвестно в хода на съдебното следствие и са непротиворечиви с
останалите,събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Предвид невъзможността да се установи дали подсъдимия
е участвал в изготвянето на инкриминирания документ и липсата на доказателства
в тази насока, съдът приема, че той следва да носи само субсидиарната отговорност
по чл.316 вр.чл.308 ал.2 от НК за неговото използване .
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,
тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на противоправното си поведение и
произтичащите от него общественоопасни последици им. Знаел е, че не
притежава необходимите категории за
да е пълноправен водач на МПС.
Представил е неистински официален документ, удостоверяващ противото,за
да го поднови тъй като това е бил единствения начин да се сдобие със
свидетелство за управление на МПС. Този извод на съда се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства.
Фактическата
обстановка по делото се изяснява от показанията на свидетеля *** М.А., както и от писмените доказателства –
справки относно извършени проверки, експертна справка и заключение от експертиза, събрани в хода на досъдебното
производство и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Причините за
извършване на престъплението, според настоящата инстанция, са желанието на
подсъдимия да притежава право да управлява МПС и занижените морално-волеви
задръжки,както и незачитане
на установения в страната правов ред.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен и го осъди, затова, че на неустановен ден и месец през 2010 година в Кралство Белгия
съзнателно се ползвал от подправен официален документ – свидетелство
за управление на МПС с № *********, когато от
него за самото съставяне не може да се
търси наказателна
отговорност, престъпление по чл.316, вр. чл. 308 ал.2, вр. ал.1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:
Отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение
на подсъдимия съдът не установи. Същевременно като смекчаващи
отговорността такива бе съобразено чистото му съдебно минало.
Обществената
опасност на дееца е ниска, отчитана на
базата на липсата на предходни осъждания /л.55/ по ДП и конкретното проявление
на дееца в престъпната му деятелност. Касае се документно престъпление, предмет на
което е документ, представляващ свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият
не е осъждан, няма данни за заведена съдебна регистрация
Съдът не
установи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно
тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Поради това, при отчитане на степента на
обществената опасност на деянието и
данните за личността на подсъдимия К., настоящият състав на съда не
намери основание при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.55
от НК, но наличието на смекчаващи обстоятелства го мотивираха да приеме, че следва да се наложи наказание
към минималния размер, предвиден в закона. Поради това, доколкото в приложимата
законова норма на чл.308 ал.2 от НК , е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” до 8 години, и с оглед приложението
на чл.54 от НК, съдът наложи на подсъдимия А.К. наказание от ТРИ месеца
„Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” – условно или ефективно ,
съдът намери, че за поправянето на
подсъдимия *** не е необходимо той да изтърпи така определеното
наказание.Поради това и доколкото не е налице законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, съдът
отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 години.
Степента
на обществена опасност на деянието следва да се прецени като сравнително висока
на базата на растящия брой престъпления от същия вид .
Съдът намери,че така наложеното
наказание ще допринесе за постигане на целите,заложени в чл.36 от НК,а именно
да бъде превъзпитан подсъдимият към спазване законите на страната,да се
въздейства върху него предупредително,като му се отнеме възможността да
извършва други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. Съдът счете, че с така наложеното по вид и
размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната,
така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
В тежест
на подсъдимия на основание чл. 189 ал.3 от НПК се присъдиха и сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 60,00 лева – в полза на РС-Плевен.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си , което обяви на страните като
разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: