Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 18.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 817 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твръди,
че на 02.06.2007 г. между ответника -
лизингополучател и ARWEX AG – лизингодетател е бил сключен Договор за доставка
на второкласни пътнически вагони втора употреба(Договора),, с предмет доставка
на до 100 бр. пътнически вагони втора
употреба, в това число 90 бр. второкласни безкупейни пътнически вагони втора
употреба и до 10 бр. второкласни купейни пътнически вагони втора употреба , съгласно Технически условия
на Лизингополучателя, представляващи Приложение № 1, неразделна част от
Договора, които Лизингополучателя се задължава да достави съгласно на Лизингополучателя
при условията, подробно уговорени в Договора.
Съгласно чл. 8 от
Договора, собствеността върху всеки вагон преминава от Лизингодателя върху
Лизингополучателя в пункта на приемането му във ФР Германия (гр. Хам или гр.
Мукран), в момента на подписването на Приемо-предавателен протокол за предаване
на вагона и прехвърляне на собствеността по чл. 2 от Договора. В същия момент
върху Лизингополучателя преминава и риска от погиването или повреждането му.
Видимите дефекти /липсващи части и повреди на оборудването и ходовата част/ ще
бъдат отстранявани преди подписване на Приемо-предавателния протокол. В Приемо-
предавателния протокол ще се отбелязват дефектите, които ще се отстраняват в
Република България, като заплащането за поправката им ще бъде за сметка на
Лизингодателя и ще се извършва от него в срок от две седмици от получаването на
фактурата.
Между Лизингодателя и
Лизингополучателя са подписани Протоколи към договор № ЮД 57 за доставка на
пътнически вагони, сключен на 02.06.2007г. между ,,ARWEX”AG и „Български
държавни железници“ ЕАД от 11.08.2007г., 27.08.2007г. и 25.10.2007г., с които е
констатирано предаването от “ARWEX” AG на БДЖ ЕАД на следните вагони:
на 11.08.2007г. -
50 (петдесет) броя вагони, от които 40 (четиридесет) броя безкупейни вагони и
10 (десет) броя купейни вагони, както и 5 (пет) броя вагони за резервни части;
на 27.08.2007г. - 30 (тридесет) броя
безкупейни вагони и 3 (три) броя вагони, избрани за резервни части;
на 25.10.2007г. - 20 (двадесет) броя
безкупейни вагони и 2 (два) броя вагони, избрани за резервни части.
Всички вагони са
приети без възражения и без рекламации от страна на Лизингополучателя. Видно от
записаното в чл. 5 от Протокола от 25.10.2007г., с подписването му се уреждат
всички отношения между страните по Договор № 57/2007 за доставка на второкласни
пътнически вагони втора употреба.
В изпълнение на чл.
4.3 от Договора, към всеки от горепосочените Протоколи са приети погасителни
планове - Приложение № 2 (за стойността на 90 броя безкупейни вагони) и
Приложение № 3 (за стойността на 10 купейни вагони), като всеки следващ
погасителен план замества предходния.
Съгласно чл. 4.1 от
Договора общата стойност (цена) на всички вагони е 10 045 000 евро (десет
милиона и четиридесет и пет хиляди евро) без ДДС, като е договорена лихва от
6.8% годишно и гратисен период от 90 (деветдесет) дни за плащането на лихвата,
който започва да тече след изтичане на 120-дневния срок за доставка на всички
вагони.
С чл. 4.4 от Договора е
договорено плащане на цената на 120 равни месечни вноски, съгласно
Погасителните планове. Падежите за плащане на всяка месечна лизингова вноска
(главница и лихва), съгласно Погасителните планове, са на тридесето число на
съответния месец.
С Договор за
продажба на вземане от 10.07.2007г. от „ARWEX” AG е прехвърлено на „П.и.б.“ АД
паричното вземане към „Български държавни железници“ ЕАД по Договора за
доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, за
заплащане на цената за доставката на цялото договорено количество вагони,
намалена с дължимия по договора за доставка аванс в размер на 20% или общо в
размер на 8 030 000.00 евро (без ДДС).
С Писмено становище от 16.06.2020 г. и в
с.з. ищецът е направил уточнение, че претендира вноска № 76 по Приложение № 2
към Протокол от 11.10.2007 г., в
размер на 51 082,04 евро и вноска № 76 по
Приложение № 3 към Протокол от 11.07.2007 г., в размер на 20 632,72 евро. Тази вноска
съставлява втората неплатена вноска от твърдините от ищеца общо 46
неплатени вноски.
Ответникът оспорва
иска. Твърди, че правоотношениено,
предмет на настоящото съдебно производство се развило при действието на отменения ЗОП - обн., ДВ,
бр. 28 от 6.04.2004 г., в сила от 1.10.2004 г., последно изменен с ДВ бр. 79 от
13.10.2015 г. и в последствие отменен с ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г. Във връзка с това извежда нищожност както на Договор № ЮД 57 за
доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, сключен на
02.06.2007 г. между „БДЖ” ЕАД и „А.” АД, така и на Договор за
продажба на вземане, сключен на 10.07.2007 г. между „А.” АД и ПИБ, както
следва:
Договорът за
продажба на вземане е нищожен с оглед противоречието му с разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗОП, тъй като с прехвърлянето на вземане, произтичащо от договор
за обществена поръчка, по същество се преодолява законовата забрана за
изменение на страните по договора
Договорът за
продажба на вземане е нищожен с оглед противоречието му с разпоредбата на
чл.99, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като към датата на сключване на процесния
Договор за продажба на вземане, вземане в такъв размер не е възникнало,
съответно не е съществувало и не е могло да бъде прехвърлено.
Договорът за
продажба на вземане е нищожен с оглед противоречието му с разпоредбата на
чл.99, ал.1, предл. второ от ЗЗД, тъй като
непрехвърляемостта на вземането е
уговорена в договора между страните.
Договорът за
продажба на вземане е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД,
тъй като е договор с невъзможен предмет
Договор № ЮД-57 е
нищожен тъй като е сключен без да е проведена процедура по ЗОП и в нарушение на
забраната за сключване на договор по чл.39, ал.З от ЗОП (ред. към 29.09.2006
г.).
Договор № ЮД-57 е сключен без изобщо да е редовно обявена и
проведена проиедура за възлагане на обществена поръчка.
Договор № ЮД-57 е
сключен в нарушение на законова забрана за сключване на договор.
Договор № ЮД-57 е
нищожен, тъй като е с предмет, различен от предмета на откритата обществена
поръчка.
Обществената
поръчка е открита с предмет доставка на вагони при условията на финансов
лизинг, а е сключен договоу за продажба с разсрочено плащане.
Обществената поръчка е за доставка на купейни
вагони. а са закупени комбинирани вагони.
При провеждане на
откритата с Решение № 38/30.05.2006 г. процедура за възлагане на обществена
поръчка и сключването на Договор № ЮД-57 са допуснати и други, нарушения на
императивни изисквания на ЗОП, всяко от които самостоятелно обуславя нищожност
на сключения договор, на основание чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД - поради
нарушение на закона, а именно:
Договорена е цена, значително
надвишаваща осигурените финансови ресурси, като е в противоречие с приниипите на
ЗОП и императивната норма на чл.37 от ЗОП.
В сключения Договор № ЮД-57 е
договорена цена, надвишаваща оферираната от „А.” АД цена в хода на
преговорите.
В сключения договор
№ ЮД-57 е договорено място на доставка в Германия, гр. Хам и гу. Мурган,
независимо от определеното в обявлението за обществената поръчка място – България.
Договор № ЮД-57 е
недействителен на основание чл.40 от ЗЗД, тъй като представителят и лицето, с което той договаря, се
споразумели във вреда на представлявания, в който случай договорът не поражда действие за
представлявания.
Прави евентуално възражение за погасяване по
давност на претендираното вземане за главница и лихва.
Оспорва размера на
претендираната от ПИБ мораторна лихва
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори относно изложените в
исковата молба факти и се установяват от представентие по делото документи, а именно че:
С Решение № 38 от 30.05.2006 г. от БДЖ ЕАД
е била открита процедура за възлагане на обществена поръчка - договаряне чрез
обявление, за доставка до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба.
С
Решение № 2 от 24.01.2007 г. процедурата е била прекратена.
Срещу Решението за прекратяване е била
подадена жалба пред КЗК.
С тази жалба възложителят е мотивирал
последващото си Решение № 4 от 09.03.2007 г. за отмяна на Решение №2 за
прекратяване на процедурата.
На основание постановеното Решение № 4 за
отмяна на Решение № 2 за прекратяване на процедурата, възложителят е продължил
договарянето с допуснатия участник А. АД.
Между „БДЖ” ЕАД, с настоящо наименование „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД
и „А.” АД, Швейцария, на 02.06.2007 г. е сключен Договор № ЮД 57 за доставка на
второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, с предмет: доставка при
условията на лизинг на до 100 броя второкласни пътнически вагони втора
употреба, в т.ч. до 90 броя второкласни безкупейни пътнически вагони втора
употреба и до 10 броя второкласни купейни пътнически вагони втора употреба
съгласно Техническите условия на лизингополучателя Приложение № 1 - неразделна
част от договора, които лизингодателят се задължава да достави на
лизингополучателя при условията, подробно уговорени в договора, като
лизингополучателят избира вагоните преди експедирането им от съответния пункт
във ФР Германия (по-долу в отговора, за краткост „Договор № ЮД-57”).
Между „БДЖ” ЕАД и „А.” АД са подписани
протоколи към договор № ЮД-57 за доставка на пътнически вагони, както следва -
на 11.07.2007 г., на 27.08.2007 г., на 11.10.2007 г. и на 25.10.2007 г.
Между „А.” АД и ПИБ, на 10.07.2007 г. е сключен Договор
за продажба на вземане, съгласно чл.1 от който, цедентът прехвърля своето
парично вземане към „БДЖ” ЕАД, по договор за доставка на второкласни пътнически
вагони втора употреба на лизинг, за заплащане на цената на доставката на цялото
договорено количество вагони, намалена с дължимия по договора за доставка аванс
в размер на 20%, общо в размер на 8 036 000,00 евро без ДДС, на цесионера,
който купува вземането общо за сумата от 8 036 000,000 евро.
Съгласно чл.3
от договора за цесия, цедираното вземане преминава върху цесионера заедно с
изтекли и бъдещи лихви, такси, комисионни, разноски и разходи по събиране на
вземането.
„БДЖ” ЕАД е уведомено от „А.” АД за
извършената цесия с писмо вх. № 37-00-586/01.11.2007 г..
Между ХБДЖ и ПИБ на 28.12.2012 г. е подписано
Споразумение към договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора
употреба на лизинг от 02.06.2007 г. във връзка със сключен договор за продажба
на вземане от 10.07.2007 г., е което е договорено дължими от БДЖ към първо
число на всеки месец, вноски по договора за месеците октомври, ноември и
декември 2012 г. да бъдат платени на равни части, разпределени към вноските за
първите шест месеца на 2013 г., съгласно приложение № 1 към споразумението.
ХБДЖ
е заплащало вноски по договора за доставка, сключен на 02.06.2007 г. до м. март
2014 г., като след този момент плащания не са извършвани.
ХБДЖ не е заплатило вноска № 76 по
Приложение № 2 към Протокол от 11.10.2007 г., в размер
на 51 082,04 евро и с падеж 30.04.2014г. и вноска № 76 по Приложение № 3 към
Протокол от 11.07.2007 г., в размер на 20 632,72 евро, също с падеж 30.04.2014г.
г.
Ответникът
оспорва, че вноска № 76 по Приложение № 2 към Протокол
от 11.10.2007 г., в размер на 51 082,04 евро и с падеж 30.04.2014 г. и вноска №
76 по Приложение № 3 към Протокол от 11.07.2007 г., в размер на 20 632,72 евро
са били обединени в обща вноска с Окончателен Погасителен
план.
По делото е
приета допълнителна ССЕ, установяваща, че съгласно окончателния план,
обединяващ погасителните планове с падежи 30.04.2014 г. по приложения №2 и 3,
се променя датата от 30-то число, на първо число на следващия месец –
01.05.2014 г., под № 76 и вземането е 71 714,76 лв. именно това вземане е
предмет на делото, съгласно уточнението на исковата молба.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намери от правна страна следното:
При иск за изпълнение на
договорно парично задължение, придобито въз основа на цесия, ищецът следва да
установи наличието на твърдяното от него правоотношение между ответника и
третото лице, изпълнението на обуславящите възникването на правото задължения, както и валидното придобиване на
вземането.
При безспорност на фактите
отразени в исковата молба, спорът е правен и се концентрира върху
действителността на двата договора – по ЗОП и цесията.
Правоотношението
е възникнало и се е развило при условията на Закон
за обществените поръчки (отм.)
С ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г. е приет нов
Закон за обществените поръчки (ЗОП), който е в сила на 15.04.2016г. В НА е
предвидено( § 23), че за договори за обществени поръчки или рамкови
споразумения, сключени до влизането в сила на този закон, се прилагат
разпоредбите на чл. 116 и 118. Следователно приложимите норми към
правоотношението,
тъй като не попадат в
посочените хипотези, са действащите към момента на възникване на правната
връзка.
Тъй
като договорът за цесия е насочен към
прехвърляне на вземане, то при нищожност на договора по ЗОП би липсвало вземане,
което да бъде прехвърлено. Това мотивира съда на първо място да разгледа въведените основания за нищожност на
договора за лизинг.
Между
страните не се спори, че предметът на договора попада в приложното поле на
ЗОП(отм.) и за сключването му е било необходимо да се проведе обществена поръчка.
Ищецът
оспорва принципната допустимост на въведените от ищеца защитни средства –
възражения за нищожност на договора, предвид нормата на чл. 122и ал. 1 ЗОП (отм.), отричащ правото на ответникът да оспорва действителността на Договора. Счита, че оспорването
на валидността на Договора е недопустимо и поради изтичане на преклузивните срокове по чл. 122и, ал. 3 ЗОП (отм.)
Съдът
намери възражението за неоснователно. Противоречието със закона като основание
за нищожност се отнася и до договорите, сключени по реда на ЗОП(отм.), а
предвидените в същия закон самостоятелни основания за недействителност не
дерогират общото основание за нищожност по чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД(Р №
37/30.03.2020 г. по т.д.№ 2203/2018 г. на
|| ТО на ВКС), което може да се
релевира безсрочно.
С Решение № 38 от 30.05.2006 г. от БДЖ ЕАД е била
открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка до 100
второкласни пътнически вагона втора употреба. Изявлението на възложителя няма характер на индивидуален
административен акт( ИАА), съгласно нормата на чл.11 ЗОП(отм., в акт. към този
момент редакция).
С
Решение № 2 от 24.01.2007 г. процедурата е била прекратена. Към този момент е действал ЗОП(отм.)
в редакцията му към бр.37/05.05.3006 г. в сила от 01.07.2006 г, предвиждащ, че актовете на възложителя на обществени
поръчки са ИАА (чл.11) и подлежат на
обжалване пред КЗК.
Същевременно в
съответствие с § 148, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗОП, процедурите, открити с решение преди влизането в сила на този закон, се
приключват по досегашния ред.
Настоящата инстанция намира, че доколкото се запазва
реда, то следва да се запази и характера на актовете издавани в хода на
процедурата. Следователно Решение
№ 2 от 24.01.2007 г. не съставлява ИАА. Изявлението насочено съм прекратяване
на правоотношението е постигнало целените с него правни последици
с достигането му до адресатите по чл.39, ал.2 ЗОП(отм.), което може да бъде отменено само по реда на
обжалването му чл.120 ЗОП(отм.), в посочената по-горе
редакция, каквото акт не се установява да е постановен.
Решение № 4 от 09.03.2007 г. за отмяна на
Решение №2 не е
могло да породи правни последици, тъй като правната промяна вече е настъпила-процедурата
е прекратена и няма какво да бъде възстановено (арг. от чл.38 от ЗОП отм.)
Следователно към момента на сключване на договора от 02.06.2007 г. не е била проведена процедура по ЗОП(отм.), при наличие на основание за
това, водещо до нищожност на правната връзка на осн. чл.120а, ал.2 ЗОП(отм.)
Ответникът е въвел посредством
възражение множество основания за нищожността на договорите. Основателността на
кое да от тях би препятствало
възникването или придобиването на правото от ищеца, правещо безпредметно
обсъждането на останалите възражения.
При
установената нищожност на договора, вземане на ищеца с произход от тази правна
връзка не може да възникне, съответно да бъде цедирано. Това налага извода за
неоснователност на предявения иск.
При неоснователност на главния иск, акцесорния иск за лихва в
размер на 2 836,39 евро за периода 01.05.2016 г. – 29.04.2019 г. се явява
неоснователен.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК – 5 170 лв.
разноски за адв. възнаграждение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.И.Б.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Е.Е. САК, и адв. И.Н., САК с адрес:
***, срещу „Х.Б.Д.Ж.”
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Л.А.В. и адв. Й.Б.Й.,***, офис 5, тел.******,
иск за заплащане на главница в размер на 71 714,76
евро., под № 76, с падеж 01.05.2014 г.
в окончателният
обобщен Погасителен план към Договор ЮД 57/02.06.2007 г. за доставка на
пътнически вагони между ARWEX AG и „БДЖ“ ЕАД, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, както и за сумата 2 836,39 евро за
периода 01.05.2016 г. – 29.04.2019 г., на осн. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Е.Е. САК, и
адв. И.Н., САК с адрес: ***, да
заплати на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Л.А.В. и адв. Й.Б.Й.,***, офис 5, тел.******5 170
лв. сумата 5 170 лв. разноски
на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Б.п.“ЕООД,
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: