Решение по дело №14660/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  261753

16.06.2021 година, град Пловдив

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14660 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда с адрес: *****, представлявана от управителя „Информатор БГ“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 6, ал. 1 ЗУЕС.

            Ищецът твърди, че ответникът притежава два самостоятелни обекта в сградата. На 11.11.2019г. било взето решение за ремонт на асансьор и събирането на сумата от 18970 лева, необходима за него. Ответникът като собственик на ап. 55 и ап. 62 следвало да плати припадаща му се част в размер на 245 лева. Сумата не била платена, поради което било подадено заявление и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение. Иска се установяването на задължението на ответника. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Признава правото си на собственост върху обектите, които били отдавани под наем от ОП Жилфонд. Излага възражения за това, че не е бил уведомен за общото събрание, взетите решения и за необходимостта от плащането на сумите. Не ставало ясно и с какви средства бил платен ремонтът след като се твърди да са останали несъбрани от собствениците суми. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Относно допустимостта на иска:

За процесната сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение в срок. Установителният иск е предявен в преклузивния срок и подлежи на разглеждане по същество.

По същество на спора:

С решение от 11.11.2019г. ОС на ЕС прима да се събере сумата от 18970 лева за ремонт на товарен асансьор, като е отразено одобряване на оферта на конкретен изпълнител. С решение по т. 3 от същата дата е определен срок за събирането на средствата до 31.12.2019г.

Ответната община не оспорва правото си на собственост върху обекти с номера 55 и 62 в сградата, като от представените с отговора на исковата молба заповеди за настаняване се установяват и притежаваните ид.ч. от общите части- съответно 0.801% и 0.500%. 

Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да се посочи, че аргументите на ответника във връзка с уведомяването и процедурата по вземане на решението на ЕС, на което ищецът основава претенцията си, не могат да се отразят на крайния изхода на спора. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица, а това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъобразността на решенията на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяната му- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и постановеното по нея съдебно решение). От негова страна, нито в писмения отговор, нито в проведените съдебни заседание, не бяха наведени твърдения за това да е упражнил правото си да оспори взетите от ОС на ЕС решения. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за стабилизирани и подлежащи на изпълнение.

ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решения, но не предвижда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Същевременно отликите между вземането на решенията и сключването на сделките, дори и многостранни такива, са съществени. Най- важната сред тях е обвързващата сила на решенията за всички собственици на самостоятелни обекти, независимо от тяхното съгласния, докато при сделките, за да се обвърже страната е необходими изрично нейно изявление в тази насока. Това дава основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не намира приложение ЗЗД.     

Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията в действителност не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона ред етажен собственик не би могъл да релевира, нито нищожност, нито  незаконосъобразност на решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок (Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК).

По силата на чл. 6 ал. 1 т. 9 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците, като съгласно ал. 3 на същата норма разходите, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Ето защо, предвид взетото от ОС на ЕС решение претенцията се явява доказана по своето основание.

За определянето на размера следва да бъдат взети предвид притежаваните ид.ч. от общите части умножени по определената за ремонта сума. Така за апартамент № **** се дължи сумата от 151.95 лева, а за апартамент № ****- 94.85 лева. Ищецът претендира по- малка стойност по отношение на първия имот, поради което същата следва да бъде уважена изцяло. По отношение на втория имот се претендират 95 лева, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена за разликата над 94.85 лева.

Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а единствено когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. В настоящия случай е определен изричен срок за събирането на средствата, поради което е настъпила изискуемостта на процесните суми.  

Ето защо претенцията е основателна за сумата от 244.85 лева и следва да бъде уважена в тази част, а за разликата да се отхвърли.

Следва да бъде уважено и искането за законна лихва от подаване на заявлението, направено в първото съдебно заседание. Дори и в исковата молба да няма искане на законна лихва няма процесуална пречка то да бъде направено в хода на съдебното производство до приключване на устните състезания, вкл. и пред въззивния съд. За да се направи валидно искане за законна лихва върху главницата е достатъчно устно изявление за присъждане на законна лихва. Законът не създава ограничения относно крайния момент на предявяване на това искане и то може да се заяви при всяко положение на делото, включително и пред въззивния съд, разглеждащ спора по същество. В този смисъл: Решение № 36 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1065/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 10 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2020 г., I г. о. Това, че настоящата претенция е по чл. 422, ал. 1 във вр. 415 ГПК не води до различен извод, защото искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск.

В заключение следва да се посочи, че съдът споделя възраженията на ответника, че по делото не се установява надлежно му уведомяване за процесното задължение. Това обстоятелство не указва влияние върху възникването на вземането и неговата изискуемост. Същото би имало значение за отговорността за разноски съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Разпоредбата обаче не може да бъде приложена, защото ответникът оспорва предявения иск с отговора на исковата молба и е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.   

Относно разноските:

Вземането за разноски по заповедта е дължимо по съразмерност, като според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив.

При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част или 49.97 за държавна такса и 599.63 лева за адв. възн. за настоящото дело и заповедното производство. Направеното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адв. възнаграждение е основателно, поради което за определяне на дължимите суми следва да се вземат предвид минималните размери според НМРАВ, а именно по 300 лева.  

На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 0.09 лева юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община Пловдив, Булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: *****, представлявана от „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 244.85 лева, представляваща средства за ремонт на асансьор съгласно решение на ОС на ЕС от 11.11.2019г. за апартамент № **** и апартамент № **** и двата с адрес: *****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда на 16.07.2020г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 244.85 лева ДО 245.00 лева, за която е издадена Заповед № **** от 13.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 8645/2020 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Община Пловдив, Булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, да заплати на Етажната собственост на сграда с административен адрес: *****, представлявана от „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 649.60 лева- разноските по заповедното и настоящото производство, съразмерно на уважената част.

ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с административен адрес: *****, представлявана от „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Община Пловдив, Булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, сумата от 0.09 лева- разноските по заповедното и настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

 

СЪДИЯ /п/

/Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.