Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
09.02.2023 г. гр. Стара
Загора
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена Ангелова
и с участието на прокурор Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 268 по описа за
2022 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Началника на Районно управление /РУ/ Гълъбово при ОД
на МВР – Стара Загора, подадена чрез пълномощника
му юрисконсулт М.А., против Решение № 39 от 30.09.2022 г., постановено по
АНД № 20215530200109/2021 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е
отменено Наказателно постановление № 21-0447-000124 от 27.05.2021 г., издадено
от Началника на РУ Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение не е установено и доказано по несъмнен начин.
Твърди, че показанията на свидетелите-очевидци са непротиворечиви и въз основа
на тях се установява по категоричен начин описаното в НП съставомерно деяние и
извършването му от наказаното лице. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 21-0447-000124
от 27.05.2021 г
Ответникът
по касационната жалба – Ц.С.Ц., редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по подадената
касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството
пред Гълъбовския районен съд се е развило по жалба на Ц.С.Ц. против Наказателно
постановление № 21-0447-000124 от 27.05.2021г., издадено от Началника на РУ
Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № АА958926/ 27.04.2021г., на Ц.Ц.
са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 27.03.2021ч. около 00.35 часа в гр.Гълъбово на кръстовището,
образувано от ул.“Александър Стамболийски“ и бул.“Република“, до бензиностанция
АМК 2002, в посока изток, Цв.Ц. управлява лек автомобил БМВ-318И с рег.№ ***, собственост
на Х. С. Х., като водачът Ц. подава рязко газ, форсирайки двигателя, вследствие
на което задните задвижващи колела приплъзват по асфалтовата настилка и
автомобилът се измества на ляво и на дясно по оста на пътя. Прието е, че с тези
си действия водачът не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на
хора и товари.
Гълъбовският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения, че
извършването на вмененото на санкционираното лице съставомерно деяние,
квалифицирано като нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, не е доказано по
безспорен и несъмнен начин. В мотивите към решението са изложени аргументи за
постановяването на АУАН и НП при неизяснена фактическа обстановка и непълнота
на доказателствата, тъй като актосъставителят не е очевидец, а посочените в
АУАН свидетели не дават еднозначни показания.
Решението
на Районен съд Гълъбово е постановено при неправилно приложение на закона.
Не се споделя изводът на първоинстанционния
съд, че извършването на вмененото на санкционираното лице съставомерно деяние,
квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, не е доказано по
безспорен начин. Действително в тежест на наказващия орган е да установи и
докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията
на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
описаната в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактическа обстановка, се явява доказана, като установените факти
по несъмнен начин сочат на поведение на водача на МПС по използване на пътя за
други цели, а не по предназначение - водачът съзнателно и без причина от
обективен характер /атмосферни условия, мокра или заледена пътна настилка или
други обстоятелства, способствали за поднасянето на автомобила/, е осъществил
приплъзване на задните задвижващи колела на автомобила по асфалтовата настилка,
в резултат на което автомобилът се е измествал наляво и надясно по оста на
пътя. И двамата свидетели – очевидци на нарушението, вписани в съставения АУАН
– С. А. К. и Х. С. Х., са категорични, че когато Ц. е управлявал автомобила на
кръговото движение, съвсем преднамерено и целенасочено е въртял гумите на
автомобила. Показанията на Х. и К. са ясни, последователни, не съдържат помежду
си противоречия относно деянието и неговия автор, но най-важното е, че са
дадени от лица, които нямат никаква връзка помежду си. На тези показани
противостои поддържаната от свидетеля на наказаното лице защитна теза, а
именно, че наказаният водач само е изпробвал моторното превозно средство, като
е направил две обиколки на кръговото кръстовище, а точно този факт потвърждава
показанията на другата група свидетели за авторството на деянието. Описаният в
АУАН механизъм на управление на МПС и установената от показанията на
свидетелите Х. и К. цел – „въртене на
гуми“, сочат на извода, че в АУАН и в НП са посочени обективните и субективни
елементи на извършеното нарушение, а именно неспазване на забраната за
управление ва МПС само за превоз на пътници и товари, поради което вмененото на
наказания водач деяние е доказано. Материалната доказателствена сила на АУАН
относно фактическите обстоятелства и деянието не е опровергана от това, че
свидетелите Х. и К. в съдебно заседание не използват точно тези думи, с които в
АУАН е описан механизма на управление на МПС, който има за резултат въртене на
гуми. Тези двама свидетели изрично са заявили, че водачът Ц.Ц. е „въртял гуми на кръговото
движение“, който ефект се постига по описания в АУАН начин, чрез рязко подаване
на газ и форсиране на двигателя, при което се губи сцеплението между гумите на
автомобила и пътното платно, съответно и контрол върху управляваното МПС, което
не следва права линия на движение, а се върти спрямо оста на пътя наляво и
надясно.
Дали е налице нарушаване на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като основание за
налагане на административни санкции по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, следва да се преценява
с оглед поведението на водача на МПС и извършените от него фактически действия
при управлението на автомобила. В случая тези действия еднозначно обуславят
извод за умишлено и целенасочено извеждане на автомобила извън контрол чрез
безпричинно форсиране на двигателя и завъртане на автомобилни гуми, което
поведение не може да се разглежда като такова по използване на пътя по предназначение.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение,
като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено.
Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на
други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по
съществото на спора.
Наказателно постановление № 21-0447-000124 от
27.05.2021г. на Началника на РУ Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, е
издадено от компетентен орган, като при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални
правила и формални изисквания. Наказателното постановление съдържа изискуемото
се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна
административното обвинение, с посочване на релевантните за съставомерността на
деянието факти и обстоятелства. От събраните по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установява извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение, правилно квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което на нарушителя
са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този
вид. С оглед на изложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл. 63д от ЗАНН, Ц.Ц. следва да бъде осъден да
заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в общ
размер на 160 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка
с чл. 222, ал. 1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 39 от 30.09.2022 г., постановено по
АНД № 20215530200109/2021 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е
отменено Наказателно постановление № 21-0447-000124 от 27.05.2021 г., издадено
от Началника на РУ Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000124 от
27.05.2021 г., издадено от Началника на РУ Гълъбово при ОД на МВР – Стара
Загора, с което на Ц.С.Ц., ЕГН **********, са наложени административни
наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.