№ 41775
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110145142 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.
Е. К., ЕГН **********, срещу “********” ЕООД, ЕИК ********, която е редовна и
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявения иск.
Възражението на ответника за недопустимост на иска и искането за прекратяване на
производството са неоснователни. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим,
като в съдебната практика на ВКС е разяснено, че за длъжника винаги съществува правен
интерес да отрече едно вземане, а дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е от
значение за разноските. С оглед тази практика и изложените от ищеца твърдения, съдът
намира, че за него е налице правен интерес от предявения иск и същият се явява допустим.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да представи
всички документи по кредит с идентификатор ************ се явява основателно и следва
да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника в срок до открито съдебно
заседание да представи всички документи по кредит с идентификатор ************.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2024г. от
9.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от писмения отговор.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с
искане да бъде признато за установено, че поради изтекла погасителна давност ищецът П. Е.
К., ЕГН **********, не дължи на ответника “********” ЕООД, ЕИК ********, сумата от
1 171,00 лева, представляваща вземане по договор за издаване на кредитна карта от
23.09.2004 г., сключен между ищеца и “*******” АД (с универсален правоприемник
“********” АД), което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 23.07.2009
г. и което представлява претенция на ответното дружество по кредит с идентификатор
************. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 22.03.2024 г., след извършена справка в ЦКР на БНБ,
установил, че ответното дружество има претенции към него за процесното вземане с
идентификатор ************. Излага, че вземането произтича от договор за кредитна карта
от 23.09.2004 г., сключен между ищеца и кредитора “*******” АД (с универсален
правоприемник “********” АД). Поддържа, че на 23.07.2009 г. между “********” АД и
“********” ЕООД е сключен договор за цесия, като ищецът е уведомен за прехвърлянето на
24.07.2024 г. Твърди, че не му е известно за посоченото вземане да е водено дело, съответно
да е образувано изпълнително дело. Сочи, че към момента “********” ЕООД продължава да
претендира сумата по кредита. Твърди, че на 01.03.2024 г. е изпратил заявление до ответното
дружество, с което е поискал отписване на задължението поради погасяването му по давност
и спиране на подаването на информация към ЦКР на БНБ. Излага, че последвал отказ на
ответника за отписване на претендираното вземане като погасено по давност и спиране на
обработването на лични данни. Твърди, че на 26.06.2024 г. подал повторна молба до
ответника, заведена при него с вх. № ВЖ – ******/26.06.2024 г., с ясно заявено желание за
избягване на излишен съдебен процес, като с молбата е направено искане за признаване на
вземането за погасено по давност. Сочи, че на 23.07.2024 г. последвал повторен отказ от
ответника да отпише задълженията по съображения, че въпросът дали едно задължение е
погасено по давност или не, е от компетентността на съда. Твърди, че в отговора си, с който
отказва да отпише задълженията, ответникът е посочил, че е задължен да предоставя на ЦКР
информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното
погасяване на задълженията им, съответно не приема, че същите са погасени. Поддържа, че
за претендираното от ответника вземане не е водено дело, съответно не е образувано
изпълнително дело, като същото е от преди повече от 20 години и давностният срок не е
прекъсван, съответно същото е погасено по давност. Сочи, че извънсъдебното поведение на
ответника е причина за предявяване на иска, като твърди, че ответникът недвусмислено се е
заявил като кредитор на ищеца, който очаква изпълнение. С тези доводи обосновава
правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на претенцията.
Ответникът “********” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Поддържа, че вземането в размер на 1 171,00 лв. представлява незаплатена главница по
договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2004 г., сключен между ищеца и “*******”
АД /кредитор с универсален правоприемник “********” АД/. Сочи, че кредиторът му
прехвърлил вземането с договор за цесия от 23.07.2009 г., за което ищецът е уведомен.
Твърди, че с писмо с вх. № ВЖ-******/26.06.2024 г. ищецът е изразил намерение за
доброволно уреждане на взаимоотношенията по повод непогасено задължение. Заявява, че е
задължен да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички свои
клиенти до окончателното погасяване на задълженията им. Счита, че изпълнението на това
задължение не може да се разглежда като принуда, пораждаща правен интерес от
предявяване на иска. Поддържа, че не е предприел каквито и да било действия по
принудително удовлетворяване на процесното вземане. Счита ищцовото искане за
недопустимо, доколкото признаването, че вземането не се дължи поради погасяването му по
давност не води до заличаване на материалноправното отношение между страните. Твърди,
2
че изтичането на погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността същото да бъде принудително изпълнено. Поддържа, че плащането на
погасено по давност вземане е дължимо плащане и представлява погасяване на
съществуващо задължение, същото, което е съществувало и преди изтичане на давностния
срок. Счита, че между страните липсва спорно право, респ. за ищеца правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда да прекрати производството като недопустимо
поради липса на правен интерес. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете иска
за допустим и основателен и присъди разноски в тежест на ответното дружество, релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: между
ищеца и “*******” АД (с универсален правоприемник “********” АД) е сключен договор за
издаване на кредитна карта от 23.09.2004 г.; с договор за цесия от 23.07.2009 г. “********”
АД е прехвърлило процесното вземане на ответника; ищецът е уведомен за извършената
цесия на 24.07.2024 г.;
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване
на иска за недължимост на посочената сума.
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест ответника е да
докаже, че след настъпване на изискуемостта на вземането и преди изтичане на пет години
от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3