Определение по дело №2115/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 917
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20202120202115
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                       номер………,   18.06.2020г.,      гр.Бургас

 

  Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на  осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година,

в закрито заседание в следния състав:

                                                                               Председател :     Петя   Георгиева

                                                                                                                                                                                     

секретар ………………………..                      

прокурор ……………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно частно дело номер 2115 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.243, ал.5 и чл.244, ал.5 от НПК и е образувано по повод жалбата на Е.Т.М. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** против постановление на прокурора от Районна прокуратура-Бургас от 26.05.2020г. за прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 32/2016г. по описа на ОД МВР-Бургас, пр.пр. № 15681/2016г., пор.№ 220/2016г. по описа на Районна прокуратура–Бургас. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление с искане за неговата отмяна и връщане на Бургаска районна прокуратура с указания относно приложението на закона.

   Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване от легитимирано да обжалва лице и е допустима.

   Съдът, като взе предвид постановлението на Бургаска районна прокуратура, материалите по приложеното ДП № 32/2016г. по описа на ОД МВР-Бургас, пр.пр. № 15681/2016г., пор.№ 220/2016г. по описа на Районна прокуратура–Бургас и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери следното:

    Досъдебното производство е образувано на 19.01.2016г. по реда на чл.212, ал.1 НПК с постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.Бургас, за това че в периода от месец април 2014г. до 21.09.2014г. в гр.Б., с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага в размер на 3250 лева, възбудил у Е.Т.М. заблуждение, че е с изключителни свръхестествени способности на гадател, лечител, екстрасенс и биоенерготерапевт, представяйки с името „Х.Г.“, вместо с името си Н.Г.В. и е поддържало това заблуждение у Е.Т.М. с уверение и демонстриране на парапсихически възможности на гадател и лечител, който ще излекува страдащата от тежко заболяване нейна племенница Л.М.К. на 39г., /починала на 21.09.2014г./, с което причинил имотна вреда на Е.Т.М. в размер на 325/ лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

   В хода на проведеното наказателно производство с постановление от 24.07.2017г. в качеството на обвиняема била привлечена Н.Г.В., за извършено от нея престъпление по чл.209, ал.1 от НК

    От анализа на събраните доказателства прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

    Л.М.К., родена на ***г. се разболяла. Поставена и е диагноза „к.в.“. На 14.02.2014г. същата била приета в „С. б. за а. л.е по о.“ЕАД в гр.С. След приключване на оперативната процедура и изтичането на съответния период за възстановяване на 24.02.2014г. Л. К. била изписана с подобрение и в задоволително общо състояние. Нейните близки, включително и леля и - свидетелката Е.Т.М. правили всичко възможно, за да облекчат болките и и да предотвратят или забавят настъпването на фаталния край.

    На неустановена дата през месец април 2014г. свидетелката Е.Т.М. прочела обява, публикувана във вестник „Ф.“, в която се съдържала информация за Х.Г..  В обявата било посочено, че тя имала способността да помага при безплодие, наркомания, алкохолизъм, събирала разделени двойки, изчиствала всякакви негативни въздействия и изготвяла бизнес муски. Били оставени и телефонни номера за контакти, а именно ********** и **********. Свидетелката М. незабавно се обадила и се свързала с жена, която се представила за Х.Г.. Тя и казала, че имала възможност да я приеме в 11.00 часа в хотел „С. И.“, намиращ се в гр.Б., ж.к.„Л.“, като и указала, че първоначалната такса, която трябвало да заплати била в размер на 490  лева.

    В уречения час свидетелката Е.М. била пред хотела. На входа се появил мъж, с неустановена по делото самоличност от ромски произход, облечен в черен костюм. Той я въвел в хотела, съпроводил я до една стая, намираща се на първия етаж и повикал Х.Г.. На вратата се показала жена, която била облечена с дълга пола и жилетка, носила очила с дебела рамка и стъкла, а на главата си имала забрадка, която закривала лицето и. Жената представяща се за Х.Г. поканила М. да влезе вътре. Преди да започне сеансът свидетелката М. била помолена да изключи мобилния си телефон. Лицето представящо се като Х.Г. и дала една тетрадка, в която и указала да напише трите си имена и тези на своята племенница. След това и обяснила, че Л.М.К. не била болна от рак, и лекарите погрешно и били поставили тежката диагноза. Според нея на племенницата на М. била направена магия, която тя можела да развали. Прочела някакви неща, дала и икона с изображение на С. Б., като и казала, че до седмица щяло да има резултат от направеното. Преди да си тръгне свидетелката М. заплатила на Х.Г. сумата от 490 лева.

   Тъй като нямало подобрение в здравословното състояние на К., седмица по-късно свидетелката Е.М. направила няколко неуспешни опита да осъществи връзка по телефона с Х.Г., за да разбере кога ще оздравее племенницата и. Отишла и до хотел „С. И.“, но работещите там служители и казали, че не са чували за жената, която търсила и същата не била гост в хотела. Въпреки това М. не се отказала и продължила да прави опити да осъществи комуникация с Х.Г.. На едно от позвъняванията и отговорила жена, представяща се за Х.Г.. Тя и казала, че можела да спаси живота на К., чрез извършването на ритуали от разстояние, които съответно трябвало да бъдат заплатени допълнително, като и посочила, че паричните суми следвало да бъдат превеждани, чрез пощенски запис до адрес в гр.С., с получател свидетеля Г.Н.Г.. Свидетелката М. много искала да помогне на своята родственица и се съгласила на предложените и условия. Съответно от пощенска станция на „Български пощи“ в гр.Бургас тя превела общо парична сума в размер на 3250 лева на Г.Н.Г., както следва: на 24.04.2014г. и на 28.04.2014г. превела по 600 лева, на 03.05.2014г. парична сума в размер на 750 лева и на 05.05.2014г. парична сума в размер на 1300 лева. Сумите били изплатени на свидетеля Г. Г. в гр.С. На 21.092014г. Л.М.К. починала.

    При анализа на доказателствата прокурорът е счел повдигнатото спрямо Н.Г.В. обвинение за недоказано, тъй като от събраните доказателства не можело да се направи извод, че именно обвиняемата е възбудила и поддържала заблуждение у Е.Т.М., че ще излекува племенничката и Л.М.К., която била болна от рак и починала на 21.09.2014г., представяйки се за „Х.Г.“ и и причинила имотна вреда в размер на 3250 лева, като е изложил подробни съображения за това.

     На 06.07.2016г. свидетелката Е.Т.М. доброволно предала на водещия разследването полицай един лист от тетрадка с редове, с който били обвити един брой изображение на С. Б. и шест броя правоъгълни хартийки, като съответното действие било удостоверено в надлежно съставен протокол. В хода на разследването била изготвена дактилоскопна експертиза на представените за изследване обекти - предадените от свидетелката М. вещи, като видно от заключението на експерта не били установени годни дактилоскопни следи.

   Впоследствие била назначена и изготвена тройна дактилоскопна експертиза. Вещите лица са стигнали до извод, че на една от хартийките, условно номерирана с № 5 била открита годна за идентификация следа, оставена от средния пръст на лявата ръка на обвиняемата Н.Г.В.. В този смисъл е и заключението на изготвената повторна тройна дактилоскопна експертиза. Въпреки това прокурорът не е кредитирал експертното заключение предвид на това, че при първоначалния разпит свидетелката Е.М. на 17.02.2016г., била посочила, че жената, представила се за Х.Г. и дала една икона на С. Б., като изобщо не споменала, че е получила и шест броя листчета от нея., които са били предмет на изследване на дактилоскопната експертиза. Наред с това като аргумент се сочи, че на 30.06.2016г. била проведена очна ставка между свидетелката М. и обвиняемата Н. В. Свидетелката М. отново била заявила, че е получила само икона. Едва на 06.07.2016г. М. доброволно предала на водещия разследването полицай един лист от тетрадка с редове, с който били обвити един брой изображение на С. Б. и шест броя правоъгълни хартийки. Според представителя на държавното обвинение буди недоумение въпроса, защо свидетелката М. е пропуснала да заяви, че е получила от Х.Г. и шест броя хартийки, а ги е представила в един доста късен етап на разследването. Според прокурора липсвала информация относно условията, при които са били съхранявани посочените вещи, както и кой е имал достъп до тях. Предвид изложените съображения заключенията на изготвените експертизи са били изключени от доказателствената съвкупност.

    Представителят на обвинението е подложил на коментар твърдението на свидетелката М., че е видяла обвиняемата Н. В. в хотел „С. И.“ в гр.Б. през месец април 2014г.. Според прокурора не е ясно как свидетелката М. е разпознала обвиняемата, след като в разпита е посочила, че жената представила се за Х.Г., била облечена с дълга пола и жилетка, носила очила с дебела рамка и стъкла, а на главата си имала забрадка, която закривала лицето и. Не е посочила белези, по които е възможно да я е познала - цвят и форма на очите например.

     От назначената графическа експертиза на разписки за изплащане на телеграфен запис от 24.04.2014г., 28.04.2014г., 03.05.2014г. и 05.05.2014г., от заключението на експерта -графолог става ясно, че ръкописните текстове върху тях са били изпълнени от Г.Н.Г.. Последният е разпитан в качеството на свидетел. Той признал, че е получил сумите, преведени от свидетелката М., като нямал представа какво е основанието за изпращането им. Заявил, че не познавал обвиняемата Г., не си спомнял за какво е изхарчил парите, но е категоричен, че не ги е предоставял на никого.

   С оглед установяване на съпричастност към извършването на престъплението по чл.209, ал.1 от НК на 03.07.2018г. е извършено действия по разследването - разпознаване на лица. На свидетелката М. и била предоставена възможност да посочи дали свидетелят Г.Н.Г. е мъжът, който я е посрещнал пред хотел „С. И.“. Видно от съставения протокол М. е посочила друго лице, а не Г.Н.Г., като е направила уточнението, че не е много сигурна, предвид изминалия дълъг период от време.

    В качеството на свидетел е разпитана А. Х. И. - управител на хотел „С. И.“. Представени са и извлечения, от които е видно, че през месец април 2014г. обвиняемата Н.Г.В. и свидетелят Г.Н.Г. не са били регистрирани, като гости на хотела.

    Свидетелката Е. Т., изпълняваща длъжността мениджър реклама в търговско дружество „Ч. ф.“ООД е заявила, че на две неустановени дати и години в редакцията на вестник „Ф.“ се явила жена, представяща се за Х.Г.. Тя пожелала да пусне реклама, като единия път заплатила стойността на услугата, а втория нямала възможност и си тръгнала. Обяснява, че обикновено се издавали фактури, удостоверяващи получаването на паричните суми, върху които обаче не се полагало подпис. С оглед на това не е възможно да бъде установено кога и кой точно се е явил пред свидетелката Т.

    Обвиняемата Н. В. категорично отрича да се е срещала със свидетелката Е.М. на територията на хотел „С. И.“, да е провеждала кореспонденция по телефона с нея, да я е въвеждала в заблуждение и поддържала последващо такова, да е искала, съответно получавала парични суми за извършени от нея ритуали, да е давала икона и листчета на пострадалата М.. Заявява още, че не познавала свидетеля Г.Н.Г., не е получавала пари от него, не можела да лекува хора, единствено леела куршуми и баела за уроки. Казва, че е пускала обява във вестник „Ф.", в която се е представяла за Х.Г. и ползвала, оставените за контакти телефонните номера. Не можела да посочи кога се е случило това, какво е било съдържанието на рекламата, както и кои точно телефонни номера са били оставени за контакт, съответно използвани от нея. С оглед на това не може да бъде доказано дали рекламата, съдържаща се във вестник „Ф.“, прочетена от свидетелката М. е била същата, която и обвиняемата е пуснала.

    Приложени са справки от мобилните оператори, от които е видно, че телефонните номера, посочени в обявата, публикувана във вестник „Ф." ********** и ********** били регистрирани на името на Е. П. С. Разпитана в качеството на свидетел, обяснява че въпросните сим карти била закупила от магазин в С., като още същия ден ги продала на непознати за нея момчета за сумата от 15 /петнадесет/ лева. Предвид това недоказано остава кой е ползвал горепосочените сим карти през месец април 2014г., респективно с кого действително е разговаряла свидетелката М., от кого е била въведена в заблуждение, съответно кой е поддържал създаденото такова.

   Съобразно анализа на доказателствата прокурорът е счел, че по настоящото наказателно производство е налице основание за прекратяването му, поради недоказаност на обвинението. Независимо от проведените до настоящия момент процесуално - следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия в срока на разследването, извършителят на престъплението по чл.209, ал.1 от НК не е разкрит. Според него свидетелските показания и внимателната интерпретация на възпроизведените чрез тях факти и обстоятелства не се разкриват фактически положения, които без никакво съмнение да навеждат на извод за осъществено престъпление от общ характер, извършител на което да е обвиняемата Н. В., поради което е прекратил досъдебно производство, поради недоказаност на обвинението на основание чл.243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

    В постановлението се сочи, че в досъдебното производство са събрани доказателства за осъществено престъпление по чл.207, ал.2, връзка чл.26, ал.1 от НК от страна на свидетеля Г.Н.Г., тъй като в периода от 24.04.2014г. до 05.05.2014г., в условията на продължавано престъпление с пет деяния противозаконно е присвоил чужди движими вещи - парична сума в размер на 3250 лева, собственост на свидетелката Е.М., които попаднали у него случайно или по погрешка, като за това престъпление е изтекла предвидената в закона давност.

    За да е осъществен състава на чл.209, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна деецът да възбуди заблуждение чрез създаване на невярна представа у пострадалия или да поддържа вече създадена такава невярна представа, и в резултат на което той да извърши акт на имуществено разпореждане и с този акт да бъде причинена имотна вреда на него или друго лице. Субективната страна на деянието изисква пряк умисъл и специална цел, а именно деецът да извършва това деяние с цел да набави за себе си с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, да съзнава, че създава невярна представа, така че пострадалият да извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще настъпи имотна вреда за него или друго лице.

   След преценка на материалите по приложеното досъдебно производство съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като изводите на прокурора относно приетата фактическата обстановка са необосновани. Най-общо, допуснатите нарушения са свързани с осъществената доказателствена дейност и нарушения, отнасящи се до формиране на вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор, във връзка с проверката и оценката на доказателствените източници. Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия, респ. обвиняемия в него. Обжалваният прокурорски акт е постановен при едностранчива оценка на доказателствения материал, без обсъждане на същия в неговата съвкупност и взаимовръзка, и без изясняване на спорни обстоятелства. Извършеният доказателствен анализ не изпълнява изискванията за изчерпателност и всеобхватност. Прави впечатление, че представителят на държавното обвинение се е съсредоточил в посока компроментиране показанията на единствения свидетел очевидец на деянието – пострадалата Е.М., за което се е позовал на несъществени фактически несъответствия в показанията и, а именно че свидетелката Е.М. не е заявила в ранния етап на разследването, че е получила от Х.Г. и шест броя хартийки, на една от която тройната дактилоскопна експертиза  е открила  годна за идентификация следа, оставена от средния пръст на лявата ръка на обвиняемата Н. В., а ги е представила в един доста по-късен етап. Буди недоумение критиката на прокурора за липсата на информация относно условията, при които са били съхранявани посочените веществени доказателства, както и кой е имал достъп до тях, при положение, че не е проявена никаква активност за изясняване на тези въпроси  от страна на разследващите органи и прокуратурата. Впрочем този въпрос е бил повдигнат и формулиран като доказателствено искане от страна на защитника на обвиняемата при предявяване на разследването на 18.02.2020г., за което обаче няма произнасяне от наблюдаващия прокурор, още повече, че в протокола за доброволно предаване от 06.07.2016г. на  иконата и хартийките се съдържат данни, че тези веществени доказателства са били съхранявани от пострадалата по начина, по който са и били дадени от въпросната ходжа. Представителят на държавното обвинение не е кредитирал заключението по назначената тройна графологична експертиза, като се е задоволил единствено с това да изреди всички съмнителни факти, без да направи съпоставка и анализ с другите налични и надлежно събрани доказателствени източници. Ако беше сторил това, би установил кореспонденцията им с данните, съобщени от свидетелите Е.М., К. Ч., А. И., П. П., Г. Г. с тези, съдържащи се в протоколите от проведените процесуално-следствени действия и писмените доказателства.

   Обстоятелството, че от хотел „С.И.“ в ж.к.“Л.“ гр. Б. е получен отрицателен отговор, че обвиняемата Н. В. и Г. Г. са пребивавали през месец април 2014г. там, не води непременно до извод, че такава среща не се е състояла или пък, че Г. Г. и Н. В. не са били там, още повече, че свидетелката А. И. - управител на въпросния хотел съобщава за случаи, в които гости на хотела категорично отказвали да представят лична карта с различни мотиви.

   Подобен формален подход при оценката на единствения източник на пряко доказателство по делото, е недопустим. Внимателното изследване на показанията на свидетелката Е.М. осигурява възможност за обективната им оценка, при която да се установят действително възприетите и изложени от тази свидетелка факти, а наред с това да се внесат уточнения и се обяснят и възникналите несъществени несъответствия в детайлите, включително и в контекста на изминалия период от време. Представителят на държавното обвинение е отчел обстоятелството, че при извършеното разпознаване на 03.07.2018г. М. е посочила друго лице, а не свидетеля Г.  Г., като е направила уточнението, че не е много сигурна, предвид изминалия дълъг период от време, но не е направил коментар на показанията и от 27.03.2019г., че лицето посрещнала го на входа на хотела е именно свидетеля Г. Г., който понастоящем бил с променена прическа и цвят на косата.

    В мотивите на постановлението се кредитират обясненията на обвиняемата, като се игнорират показанията на пострадалата и евентуалната причинно-следствена връзка между посочения от нея механизъм на увреждане и резултатните последици от него. Неизяснен остава въпроса за евентуалното познанство между обвиняемата Н. В. и свидетеля Г. Г., който бил посочен като получател на паричните суми. Справката от „Български пощи“ и извършеното графическо изследване установяват по безспорен начин, че изпратените от пострадалата телеграфни записи са получени именно от това лице, което е косвено свидетелство за неговата съпричастност. В крайна сметка не става ясно дали  обвиняемата Н. В. и свидетеля Г. Г. се познават и какви са отношенията между тях. Свидетелят П. П., който живее във фактическо съжителство с обвиняемата, познава свидетеля Г. Г. с когото са съгражданин, но не е сигурен дали се познават с обвиняемата. Последната от своя страна в разпита си от  23.10.2017г. е заявила, че може да го познава,  но нямала право да говори с него, тъй като така било прието в тяхната общност. Въпреки твърдяната забрана на въпросната етническа общност, обвиняемата не е отговорила на въпроса в какви отношения са със свидетеля Г. Г. Не са изключени роднински отношения или отношения по сватовство между двамата. По делото не е изследван въпроса за наличието на близки роднински връзки между тях, родство по съребрена линия и сватовство, чрез справки и разпити на свидетели. При оценката на доказателствата прокурорът не е отчел обстоятелството, че обясненията на обвиняемия са и негово законно право, чрез което реализира защита си срещу обвинението. Същите отнесени към показанията на пострадалата, действително сочат съществени противоречия, които не са преодоляни чрез извършените очни ставки. Формално погледнато очните ставки са проведени в съответствие с правилата предвидени за този доказателствен способ в чл.143 от НПК.

    От началото на обективната истина произтичат изискванията за обективност, всестранност и пълнота на разследването. Органите са длъжни да съберат и проверят всички материали за и против дадена версия. Изискването за пълнота предпоставя да бъдат изследвани всички обстоятелства релевантни за делото. При положение, че не са изяснени съществени обстоятелства по делото от значение за разкриване на обективната истина следва извода, че проверката на прокурора по чл.242 от НПК е извършена без да са изследвани всички обстоятелства. Гореизложеното аргументира съда да приеме, че обжалваното постановление за прекратяване и спиране е постановено при непълнота на доказателствения материал при незаконосъобразни правни изводи. С оглед разкриване на обективната истина, следва да бъдат изяснени спорните и неизяснените обстоятелства, чрез провеждане на допълнителни разпити, евентуално очни ставки, извършване на справки, както и нова оценка и анализ на събраните доказателства в съответствие със закона.    

    Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано и делото върнато на Бургаска районна прокуратура за изпълнение указанията на съда.

       Предвид изложените съображения съдът на основание чл.243, ал.6, т.3 и чл.244, ал.5 от НПК Бургаският районен съд

                                                             О П Р Е Д Е Л И :

       ОТМЕНЯ постановление на прокурора от Районна прокуратура-Бургас от 26.05.2020г. за прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 32/2016г. по описа на ОД МВР-Бургас, пр.пр. № 15681/2016г., пор.№ 220/2016г. по описа на Районна прокуратура–Бургас.

      ВРЪЩА делото на Районна прокуратура- Бургас за изпълнение  на задължителните указания, съгласно мотивите на  настоящото определение.

 

      Определението в частта на постановлението за прекратяването на наказателното производство подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Бургаския окръжен съд.

                                               

                                                                                               Съдия :