РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пазарджик, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20225200900159 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на Д. П. Л.,ЕГН-**********
срещу „ЗК Л.И.” АД,ЕИК *******,седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.
„С.Ш.“ № **,*** С.К.,С., представлявано от М.С.М.-Г. и П.В. Д.,в която се
твърди,че на *****г.,около 17:00 часа на път *****,за с.Ц. от м. Е.,е настъпил
пътен инцидент,при който т.а.марка “К.”,модел „****”,с peг.№*****,
управляван от В. Б. П., поради ***** на управляваното МПС,излиза извън
пътя,при което пътника Д. Л. **** в крайпътната канавка.Към момента на
настъпване на процесното ПТП, Л. се е возил на предна седалка, до
шофьора,без ****,тъй като МПС-то не е снабдено с *******.
Във връзка с пътния инцидент е съставен Констативен протокол с
пострадали лица №****г.,по описа на Областна Дирекция - П. “ОПП”,като е
образувано и досъдебно производство № **** по описа на Районно
управление - гр. П.
Вследствие на пътния инцидент е ***** ищеца,който е откаран по ****
в МБАЛ “П.” АД. След като бил прегледан е установено, че е получил
следните ******:фрактура на *** на десния крак:открита луксация на десен
талус.Вследствие на получената ***** на десен ****на 20.06.19г.под
спинална анестезия е извършено открито наместване на *****с поставяне на
1
3бр.К игли и заключваща плака.
След изписването от болничното заведение ищецът продължил ******
в домашни условия със спазването на медикаментозна терапия.
Първият месец след инцидента изпитвал **** при всяко движение
заради гипса и превръзката.Налагало се*******. Поради всичко
гореизложено,за период от 2 месеца за *****се грижели близките му,които
му помагали ****, ****, *****.Поради **** получени в областта на десния
крак,и*****с *******за период от 4 месеца.
Към настоящия момент ****** не е приключило окончателно.При
промяна на времето ищецът твърди,че ******* в увредения крайник,чувство
на *************.
Инцидентът дал отражение и ***** на ищеца.За период от месец след
инцидента,ищецът*******.Вследствие на катастрофата
******************,изразяващо се в ******************.Поради
изключително ****,която е **** и поради внезапността на настъпването
й,през **** период на възстановяване ищецът ******.Не можел ****, че
поради********.
Твърди се исковата молба,че виновният за настъпилото ПТП водач
попада в кръга на лицата,чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП
вреди,се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”,сключена със
„ЗК Л.И.” АД, със застрахователна полица № ******, валидна до 05.02.2020г.
С молба с Вх.№ **** г.,ищецът завел писмена претенция,на основание
чл.380 от КЗ,с която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение
от ответното дружество.Въпреки,че предвиденият в КЗ тримесечен срок
изтекъл на **** г., към настоящия момент от ответното дружество не е
изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди,поради което
ищецът сезира съда с искане да постанови решение,с което да осъди „ЗК
Л.И.”,да му заплати обезщетение за неимуществени вреди - *****,вследствие
процесното ПТП ,в размер на 40 000,00 лв., ведно със законната лихва от
датата на поканата за плащане по реда на чл.380 КЗ-17.12.2021г.,до
окончателното плащане на дължимата сума.
Посочена е банкова сметка,по която да се извърши плащането.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
2
искания.
В отговора на исковата молба ответната страна оспорва изцяло
предявените искове, както по основание,така и по размер.Оспорва
наведеното с исковата молба твърдение,че на ***г.е настъпило
пътнотранспортно произшествие по **** на водача на товарен автомобил
„***“ с peг. № *****- В. Б. П. и че за ищеца са възникнали всички описани в
исковата молба като вид и характер вреди.Твърди,че вреди за ищеца са
настъпили вследствие на собственото му неправомерно поведение-в
нарушение на чл.137 от ЗДвП той е отворил предна дясна врата по време на
движение и е скочил от моторното превозно средство,в което е пътувал; в
нарушение на установеното му в чл.137а ал.1 от Закона за движение по
пътищата задължение е пътувал в движещ се автомобил,без да използва ****,
с какъвто е бил оборудван автомобилът.
Счита,че размера на предявения иск е неоснователно завишен и
прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва по основание и размер предявения акцесорен иск за
присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се
претендира.
От приложено към исковата молба копие от молба на адвокат Г. Й.,като
пълномощник на Д. П. Л.,се установява,че молбата за предявяване на
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е подадена
пред застрахователя на *****г. с вх. № *****г., поради което искането за
присъждане на застрахователно обезщетение от дата ****г. е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.497,ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
застрахователят не следва да дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение преди изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 от Кодекса за
застраховането.Установеният срок за произнасяне на застрахователя е
изтекъл на ****., поради което законна лихва не се дължи до тази дата.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по тази
застраховка към дата *****.
Формулира доказателствени искания.
3
Като обсъди събраните по делото доказателства,анализирани поотделно
и в съвкупност,за да се произнесе съдът от фактическа страна при за
установено следното:
По делото е безспорно,че на ***г.,около ** часа на път ***,за с.Ц. от м.
Е.,е настъпил пътен инцидент,при който ищецът пътуващ до **** врата в
кабината на т.а.марка “К.”,модел „....”,с peг.№...., управляван от В. Б.
П.,отворил вратата в ****и *** на земята и по-точно в крайпътната
канавка,при което *****.Горните обстоятелства се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. П. и В. П..Двамата
свидетел и ищеца пътували в кабината на товарния автомобил като същият
бил управляван от св.П..Двамата свидетели без противоречие в показанията
си установяват,че св.П. седял по средата ,а ищецът до дясната врата в
кабината на камиона.
Св.П. установява,че камиона се движел по път с наклон надолу и на
разстояние от около 100-150м.имало ляв завой,а от дясната страна на пътя-
пропаст.Тогава водача-св.П. съобщил,че спирачките на автомобила
отказали.Непосредствено след това ищецът отворил дясната врата и скочил в
движение на два метра в страни от камиона.Свидетелят и водача останали в
камиона като водача успял да вземе левия завой и след това да
спре.Ремаркето се откачило и дървата,които превозвали,се разпилели ,но
кабината не се обърнала.Свидетелят установява,че по негова преценка
камиона бил натоварен с 20 тона дървен материал и се движел със скорост от
около 40 км./ч.
Водача на автомобила –св.П.,установява същите обстоятелства.Когато
установил ,че спирачките не работят ,вдигнал ръчната спирачка,но и тя не
сработила.Преди това използвал често спирачки ,защото макар и движейки се
на втора предавка ,заради наклона на пътя се налагало да намалява
скоростта.Казал на пътуващите в кабината ,че спирачките не работят и те
****.Пред тях имало ляв не много остър завой,а от дясно на пътя имало
пропаст.Ищецът отворил вратата и скочил от автомобила в
движение.Свидетелят успял да овладее камиона ,да вземе левия завой и да
спре непосредствено след това,тъй като пътния участък станал равен,без
наклон.В завоя дървата в ремаркето паднали.
От изготвеното по делото експертно заключение по допуснатата
4
съдебна автотехническа експертиза се установява,че т.а.марка “К.”,модел
„****”,с peг.№***,в който е пътувал ищеца е произведен през 1989г.в СССР и
не е снабден с предпазни колани.Преминал е успешно годишен технически
преглед на ***г.,при който е констатирана техническа изправност на
МПС,т.е.17 дни преди процесния инцидент.Преди инцидента товарния
автомобил се е движел по пътя от м.Е. към с.Ц.по пътен участък с лек
надлъжен наклон от 5% и последователни десен завой с голям радиус на
кривата и след 250-300м.последен остър ляв завой.Пътната настилка е била
суха и чиста,а видимостта –неограничена.Товарната композиция-камион с
ремарке,била натоварена с максимален товар и се спускала по горски път с
дължина от около 2 км.на трета предавка.След този участък камионът се
включил в главния път и продължил движението си по същия начин на трета
предавка в продължение на около 10 км.Движението на трета предавка по
описания път предполагало честа употреба на спирачките за намаляване на
ускорението.На около километър преди с.Ц. и предстоящите два
завоя,водачът се опитал да премине на по-ниска предавка,но преди
композицията да навлезе в кривата на първия десен завой предавката се
изключила и водача ,използвайки съединителя и спирачките,не успял да я
включи отново.Първия завой бил преодолян и автомобила навлязъл на пътен
участък преди левия завой,когато водача оповестил,че спирачките не
държат.Ищецът скочил в движение при скорост от около 35-40км./ч.на
разстояние от около 150 преди левия завой .След това водачът успял да
намали скоростта,да вземе завоя и да спре непосредствено преди на равен
пътен участък.Вследствие центробежната сила ,действаща върху ремаркето в
завоя,десните колела напуснали пътното платно и част от дървата се
разпилели в кривата на завоя и след него.
От техническа гледна точка експерта установява,че товарната
композиция е била претоварена -36т.,при максимално допустимо тегло от
32,224 т.и при продължително пускане по наклон и постоянна употреба на
спирачната система ,спирачните механизми за загрели прекомерно ,при което
е намаляла тяхната спирачна ефективност.Постоянната употреба на спирачки
води до загуба на въздух в пневматичната спирачна система и компресора не
смогва да осигури въздух да другите системи в автомобила.Това е довело до
недостатъчно налягане и изключване на превода за включване на предавките
–невъзможност за включване и задържане на втора предавка.При изслушване
5
в съдебно заседание,експерта установява,че по пътя на движение на
автомобила непосредствено преди инцидента и на мястото на спиране не е
имало спирачни следи.
От заключението на СМЕ ,изготвено от в.л.д-р Д. П.,се установява,че
при скачането на ищеца от камиона ,десния му крак е попаднал крайпътната
канавка ,при което ходилото се е ****** навън,а подбедрицата се е
****навътре под въздействието на инерционните сили на тялото при много
висока кинетична енергия по остта на крайника.При приемане на ищец в
болницата на същия ден е било констатирано наличие на ****на дясната
скочна кост ,участваща в конструкцията на глезенната става и свързваща
същата с петната кост и полифрагментарна фрактура на синдесмозата на
дясната фибула /малък пищял/.Извършена е *** на същия ден-открито*****с
вътрешна фиксация,тибия и фибула,***на луксираната кост с ***с три К ***и
е поставена заключена плака на *** със ***.На ***9г.ищецът е изписан от
болничното заведение за домашно лечение.Приложена е гипсова
имобилизация за срок от 2 месеца при нормално протичане на оздравителния
процес.Провеждано е медикаментозно лечение с антибиотици,*** средства,
препарати за забавяне на кръвосъсирването и противотитаниева
профилактика.Извода на експерта за наличие на причинна връзка между
скока на ищеца от камиона и описаните по-горе увреждания е категоричен.
Вещото лице установява,че по правило след втория месец след първата
операция се отстраняват К иглите от талуса в амбулаторни условия,а след
шестия месец с втора операция под обща анестезия ,се премахва металния
имплант от фибулата след наличие на рентгенови данни за костно
срастване.При ищеца е налице забавено костно срастване,поради което и до
момента металните импланти не се отстранени.Кръвоснабдяването на
скочната кост е ****Към момента на прегледа,извършен от експерта,талусът
се намира в състояние на т*****в резултат на което се е получила **** на
костта,която се очаква да ****.
Вещото лице д-р П. установява,че ищецът е изпитвал ***в момента на
получаване на травматичното увреждане,при оказаната му първа помощ,по
време на транспорта до болницата и при медицинската обработка и
приемането му в спешно отделение и в отделението по ортопедия и
травматология.Б. са били чувствителни и около инвазивните мероприятия
6
като в последствие са били редуцирани под въздействието на проведената
медикаментозна и **** терапия.В момента и в бъдеще,експерта заключава,че
ищецът ще ****** при ходене и движение,които ще се ***.Ще има
накуцваща походка и ***при промяна на времето.Активните движения в
глезенната става ще се ***все повече.В резултат на **** на глезенната става
вече е развита вторична **** на ставата ,която ще става ****.Лечението е
единствено оперативно-обездвижване на ставата или изкуствена става.При
нормални обстоятелства пълно възстановяване при описаните по-горе
увреждания настъпва след около 7-8 месеца,но при ищеца такова е възможно
след извършване на нова операция.
За установяване на претърпените от ищеца***като свидетел по делото е
разпитана неговата майка-Ф. Л.а.Същата установява,че след операцията на
сина й тя останала при него в болницата по време на целия болничен престой
от една седмица.Той не можел да се предвижва.Тя го хранела и
обличала.След като се прибрал у дома си го настанили на твърдо легло в
кухнята съгласно предписанието на лекаря.Имал **** в глезена.Два месеца
бил с гипсова шина.През тези две месеца ходил до тоалетна в стаята.Крака в
шината му отичал .Три месеца не стъпвал на крака си.После започнал да ходи
с помощта на патерици. След свалянето на шината ходели в болницата на
превръзки защото имал ***. Свидетелката му правела превръзки на раната и
преди да се свали шината .Раната не могла да заздравее два месеца,даже се
отворила.Раната ***и ходели в болницата през два –четири дни.Поставен му е
пирон,който предстои да бъде махнат и да се смени цялата става,тъй като
костта е счупена на ситни парчета и не може да калцира. Свидетелката
установява,че сега ищецът стъпва на крака ,но изпитва ***особено като се
умори.След свалянето на шината три месеца ходел с две патерици,след това
започнал да ходи с една патерица.Направил три курса по 20 дни
рехабилитация.Като слезе пред блока, винаги слиза с майка си и сяда с гръб
към колите,за да не ги гледа.Никога и с никого не споделя нищо за
инцидента.Сега,покрай делото отново е ****.
При така изложената и приета за установена по делото фактическа
обстановка,от правна страна съдът приема,че предявеният иск е частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
7
„Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
предоставя право на ***, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД,да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
Предвид изложеното, за основателността на предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване,съобразно
изискването на чл.154,ал.1 ГПК,кумулативното наличие на следните
предпоставки: валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност" между собственика на управлявания от делинквента автомобил
и ответника-застраховател, наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител на *** спрямо увредения–
противоправно деяние,вреди, причинна връзка между деянието и вредите и
вина на деликвента.По аргумент от чл.45,ал.2 ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното.
Между страните не е спорно, че по отношение на процесния товарен
автомобил е налице сключен договор по задължителна застраховка
„Гражданската отговорност на автомобилиста“ ,сключена между собственика
и ответника ,валиден към датата на ПТП – ***г.От ищеца е представено
писмо изпратено до ответната страна и входирано на 17.12.2021г.,с което е
отправена покана за плащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в размер на 40000,00лв.
Липсват данни и твърдения за произнасяне на ответника по предявената
застрахователна претенция.
Налице е *** на ищеца,причинило му неимуществени вреди – ***** в
хода на съдебното дирене по делото и подробно описани по-горе.Налице е и
безспорно установена причинна връзка между претърпените от ищеца ****и
пътния инцидент,при който вседствие уплаха от неизправност на спирачната
система на товарната композиция ,ищецът е предприел действия по защита на
собствената си личност като е отворил дясната врата на кабината на камиона
и в движение на същия е скочил ,попадайки в крайпътната канавка.
8
С оглед непреклудираните доводи,релевирани в отговора на исковата
молба , спорни са въпросите налице ли е виновно противоправно поведение
на водача,управлявал застрахования при ответника товарен автомобил,и ако
такова е налице какъв е справедливият съобразно чл.52 ЗЗД размер на
дължимото обезщетение при въведено възражение от страна на ответник за
съпричиняване от страна на пострадалия, в случай че съдът приеме, че са
налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования
при ответното дружество водач,а оттам и на застрахователя.
За да обоснове липса на виновно и противоправно поведение на водача
на товарния автомобил като елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД,ответната страна се позовава на представеното като доказателство по
делото Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
***г.,влязло в законна сила на ****г.В мотивите на постановлението,с което
ДП е прекратено на основание чл.199 чл.243 ал.1 т.1 от НПК,е прието,че
ищецът сам е взел решение и е скочил от кабината на автомобила ,при което
си е самопричинил средна т*** по смисъла на чл.129 от НК.
Съдът не приема за обвързващи го мотивите на прокурора за прекратява
не ДП,постановлението за прекратяване на ДП няма задължителна сила за
гражданския съд,поради което обстоятелствата за наличие на противоправно
поведение и вина на водача следва да бъдат установени в настоящето съдебно
производство.
В настоящия казус съдът приема,че не се установява противоправно
поведение на водача на товарния автомобил.Същият не е нарушил
императивни предписания при изпълнение на служебните си задължения
изразяващи се в управление на товарния автомобил с прикачено към него
ремарке ,в която товарна композиция е превозван дървен материал от м.Е.към
с.Ц.,обл.П.ик.Установения проблем в спирачната система на автомобила
,станал причина за инцидента,не е доказано да е вследствие *** поведение на
водача.При положение,че автомобила е преминал технически преглед на
***.,появилата се неизправност 17 дни по-късно следва да се приеме като
техническа повреда,която се е появила ненадейно вследствие външни
фактори независещи от действията и волята на водача.Следва да се отчете и
факта,че автомобила е произведен през 1989г.и към момента на инцидента е
бил е експлоатация вече повече от 33 години.Съдът приема,че по делото не е
9
изяснена категорично причината за повредата в спирачната система.Вещото
лице сочи,че такава причина е претоварването на композицията с товар от
приблизително 24 т. и движението по пътя на трета скоростна предавка.В
тази част съдът приема,че заключението на в.л.е необосновано.Не е посочено
въз основа на какво експерта определя теглото на товара.В заключението са
цитирани показания на св.П. ,че по негова преценка камиона се е движел със
скорост 40км.в час и натоварен с 20 тона дървесина.Преценката на свидетеля
е *** и не може да бъде взета предвид при посочване на теглото на
товара.Дори и да се приеме за вярно,че общото тегло е било 36 тона,то не
надвишава чувствително максимално допустимото такова от 32,225 тона,а
това предвид и краткото разстояние от около 10 км.,което е изминато и то по
път с не голям наклон от около 5%,не може да обоснове извод,че именно това
е причината за появилата се повреда.Вещото лице не обосновава и извода
си,че по пътя камиона е следвало да се движи на втора ,вместо на трета
предавка.Съдът приема,че водача е съобразявал наклона на пътя и именно
навлизайки в зоната с наклон от 5% е предприел смяна на предавката от трета
на втора,а преди това когато наклона е бил по-малък от 5% /съобразно
заключението на в.л.Ф. и показанията на св.П./ се е движел на трета предавка
.
С оглед на горното съдът приема,че не е налице противоправно и ***
поведение от страна на водача нито във връзка с явилата се техническа
повреда на автомобила,нито във връзка с действията на ищеца да скочи от
автомобила,които реално и пряко са причинили уврежданията му.Липсват
абсолютно необходимите по смисъла на чл.456 от ЗЗД елементи от
фактическия състав на деликта –противоправни действия на водача,а
презумпцията за *** по чл.45 ал.2 от ЗЗД,съдът приема за оборена.
Въпреки това обаче отговорността на застрахователя следва да бъде
ангажирана по следните съображения:
Трайна и непротиворечива е съдебната практика,която приема, че
предвид разпоредбите на чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 КЗ /отм./,сега чл.477 от
КЗ обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования –
физическо и юридическо лице,за причинените от него на трети лица вреди,
свързани с използване на застрахованото МПС, които са резултат не само на
вина на водача на МПС /чл.45 и чл.49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от
10
самата вещ, от нейното състояние и/или характер /чл.50 ЗЗД/- решение №***
от 01.06.2012г.,т.д.№279/2011г.,І т.о.,решение №***от 23.11.2012г., т.д.
№***/2011г.,І т.о. и др. Съдебните състави на ВКС излагат доводи, че рискът
при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от
възникване на санкционно задължение за поправяне на вредите, причинени от
виновно и противоправно деяние в смисъла на чл.45 ЗЗД, но и
несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД,което следва от
горецитираните законови разпоредби,регулиращи отношенията по
застраховка „Гражданска отговорност“ и предвиждащи,че обект на
застраховане и застрахователно покритие са причинените вреди, свързани с
притежанието и използването на МПС, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство.
Обоснован с оглед доказателствата по делото е изводът , че процесният
пътен инцидент-появила се техническа неизправност на спирачната система
на МПС ,поради което водача не може да осъществява контрол върху
движението на автомобила , създаваща реална опасност за пътуващите в
него предвид и описаната пътна обстановка-път с наклон създаващ условия за
неконтролируемо увеличаване на скоростта при приближаване на ляв остър
завой и пропаст от дясно на пътя,съставлява случайно събитие,тъй като е
предизвикано от повреда,непредвидима и непредотвратима от водача към
правнорелевантния момент.Този момент е именно скока на ищеца от
автомобила вследствие възникнал основателен ***от по-сериозно увреждане
на **а му при падане на камиона в пропастта. С оглед наличието на случайно
събитие, изключващо вината на водача на товарната композиция, съдът
приема, че не е доказано виновно,вкл.небрежно поведение от
шофьора,изразяващо се в управление при несъобразяване на пътната
обстановка или в използване на вещ, проявила скрити недостатъци, които е
следвало да бъдат предвидени и предотвратени от него.
Съдът приема обаче,че отговорността на собственика на процесния
автомобил по реда на чл.50 ЗЗД е обект на застрахователно покритие по
процесната застраховка „Гражданска отговорност“, респ. е налице основание
за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
причинените при процесното пътно събитие вреди. При липсата на спор, че
за т.а.марка “К.”,модел „***”,с peг.№***за релевантния период има сключен
11
с ответника валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“,следва
да се приеме,че отговорността на собственика на застрахованата вещ за
причинени имуществени и неимуществени вреди от недостатъци на вещта по
смисъла на чл.50 ЗЗД е обект на застраховане и застрахователят дължи на
основание чл.432 ал.1 КЗ плащане на застрахователно обезщетение .
По тези съображения съдът счита,че на основание чл.52 ЗЗД следва да
присъди обезщетение на ищеца при спазване на принципа за справедливост
при определянето му.
Съдът приема,че нанесените на ищеца т**** са причинили ***** и
страдания и съществено са влошили качеството му на живот за един дълъг
период от време .На първо място повредата на товарния
автомобил,изразяваща се в неизправност на спирачната система ,е
предизвикала у ищеца основателен *** за **** предвид факта,че в дясно от
пътя в предстоящия остър ляв завой е имало пропаст.Двамата свидетели
установяват,че шофьора с усилие е овладял камиона,успял е да вземе завоя и
да спре,като единствено ремаркето се е откачило и голяма част от
натоварените дърва са изпаднали на пътя.След скачането от кабината и
приземяването ищецът е изпитал***** от **** на глезенната става и
фрактурата на фибулата на десния крак.Експерта д-р П. установява,че в
началото ***** *** и са намалели вследствие на приложеното
медикаментозно лечение ,в т.ч.и ***.От показанията на свидетелката Ф.
Л.а,които съдът цени и кредитира като доказателства по делото въпреки
близките й родствени връзки с ищеца-негова майка,поради това,че същите са
подкрепени от изводите и заключението на в.л.д-Р П.,се установява,че след
**** състоянието на ищеца е било ***-същият е бил в болницата 7 дни като
през цялото това време при него е била неговата майка, за да се грижи за
него.Тя е продължила да полага грижи за ищеца и след изписването му от
болницата ,тъй като два месеца той ****.Налагало се е да бъде *** от майка
си в ежедневните си **.След свалянето на шината след два месеца е започнал
да ходи с две патерици и така е ходел три месеца.През това време е имало
проблеми с откритата***на десния крак,която се е *** и се е наложило
лечение и превръзки.Провел е продължителна рехабилитация и към момента
дори ,след приблизително 4 години крака му не е напълно възстановен.Нещо
повече,и от свидетелските показания и от заключението на СМЕ се
12
установява,че не е проведена операцията за отстраняване на металните
импланти поради забавено костно срастване ,което е установено и
рентгенологично на**г.-стр.16 от депозираната по делото съдебна
експертиза.Не само ,че **** на ищеца,а и ***.Експертът при извършения
преглед на ищеца установява *** надясно походка,плътен ***на дясна
глезенна тава и ** на десния крак с два сантиметра.Налице са ***** активни
движения в глезенната става.Налице са *** като напр.асептична костна
***довела до *** на костта.Като резултат от травмата при ищеца ес е развила
вторична *** на ставата ,която ще става ***.Очакват се *** при промяна на
времето.
С оглед на това съдът приема,че почти четири години след инцидента
ищецът има*** и перспективите пред него не са добри.Състоянието му е ***-
*** на десния крак,накуцваща походка,***на костта и вторична *** на
ставата.Двата предлагани от в.л.метода на лечение–артродеза и смяна на
ставата с изкуствена са непопулярни и без гарантирано положителен
резултат.
При това положение съдът счита,че тъй като ищецът търпи
продължително време ***,включително и ***,предвид това ,че ще останат
трайни и негативни последици за здравето му и предвид младата му възраст -
38 години към момента на инцидента,съдът приема,че обезщетението следва
да бъде определено в размер на 36000,00лв.
Като основателно следва да бъде прието направеното от ответната
страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на
пострадалия.Действително от обективна страна ,ако не беше скочил от
камиона в движение,за ищеца не би настъпило описаното по-горе
травматично увреждане.Въпреки че ищецът е имал основание и причина да
предприеме действия в насока защита на живота и здравето си,скачайки от
автомобила,обективния принос на именно това негово действие за настъпване
на увреждането следва да бъде отчетен.Съдът приема,че съпричиняването
следва да се определи на 30%.
Така определеното обезщетение от 36000,00лв.следва да бъде намалено
с 30% и при това положение ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 24000,00лв.,а за разликата до 40000,00лв.иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
13
Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателен се
явява и акцесорния иск за мораторна лихва,която ищецът претендира ,считано
от 17.12.2021г.,когато е депозирал пред ответника молба за определяне и
изплащане на токова.Предвид възраженията на ответника, съдът дължи
преценка за началния момент. В чл.497 КЗ е предвидено, че застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок по
чл.496 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ. В настоящия случай ответникът в
отговора на исковата молба заявява,че лихвата е недължима преди
13.01.2022г.,т.е.не оспорва ,че с молбата ищецът е представил всички
необходими доказателства и при това положение застрахователя е следвало
да се произнесе в срок от 15 работни дни от 17.12.2021г.Този срок изтича на
12.01.2022г. и от 13.01.2022г.ответникът е в забава и дължи лихва поради
неизпълнение на задължението си.
От адв.Г. Й. е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение поради оказана от него безплатна правна помощ на ищеца ри
условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.Съобразно изхода на делото в полза на
адв.Й. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
2560,00лв.,определено по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът претендира присъждане на деловодни разноски.Представен
е списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в общ размер на
1165,00лв.Съобразно отхвърлената част от заявената претенция ищецът
следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на466,00лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 960,00лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД,ЕИК *******,седалище и адрес на
управление:гр.С.,бул. „С.Ш.“ № ****** С.К.,С., представлявано от М.С.М.-Г.
и П.В. Д. на основание чл.432 от КЗ да заплати на Д. П. Л.,ЕГН-**********
сумата 24000,00лв.,представляваща обезщетение за претъпрени
неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания ,вследствие
на пътен инцидент от 20.06 2019г., причинен от т.а.марка “К.”,модел „***”,с
peг.№*** управляван от В. Б. П. ,при който ищецът Д. Л. пътуващ в него
скача в движение и в крайпътната канавка,ведно със законната лихва,считано
от 13.01.2022г.до окончателното изплащане на главницата,като ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 24000,00лдо 40000,00лв.и за
законната лихва за забава за периода от 17.12.2021г.до 12.01.2022г.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД,ЕИК *******,седалище и адрес на
управление:гр.С.,бул. „С.Ш.“ № **,*** С.К.,С., представлявано от М.С.М.-Г.
и П.В. Д. да заплати ДТ по делото в размер на 960,00лв.и адвокатско
възнаграждение на адв.Г. Й. Й. ,член на САК,ЕГН-**********,служебен
адрес :гр.С.,бул.“Е. Х. Г.“ №*,ет.*,ап.* в размер на 2560,00лв.
ОСЪЖДА Д. П. Л.,ЕГН-********** да заплати на „ЗК Л.И.” АД,ЕИК
******* деловодни разноски в размер на 466,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15