Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр.Свищов, 03.05.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 04.04.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№67 по описа за 2019г., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация с правна
квалификация с правна квалификация по чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ за осъждане да заплати
неизплатено трудово възнаграждение, по 221, ал.1 от КТ за осъждане да заплати обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, по чл.224 от КТ за
осъждане да заплати неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск
и по чл.86 от ЗЗД за осъждане на мораторна лихва върху всяка една главница.
Ищцата Д.Н.К. твърди, че се е
намирала в трудови правоотношения с ответната кооперация – П. „Н.” с.Ореш, с адрес ***, ЕИК *, представлявана от П.Й.Р., като е
работила на длъжността продавач-консултант. Твърди, че със заповед от
25.10.2018г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.327,
ал.1,т.3 от КТ поради намаляване обема на работа. Твърди, че ответника не е
заплатил трудово възнаграждение за месеците от юни 2018г. до октомври 2018г.
включително, общо в размер на 2013,31лв. Твърди, че при прекратяване на
трудовото правоотношение още не са ѝ заплатени полагащото се обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 2018г. в размер на 5 работни дни. Моли съда да се произнесе с решение,
с да осъди ответника да ѝ заплати
както следва: сумата общо от 2013,31 лева, представляваща чиста сума за
получаване от неизплатен размер на трудово възнаграждение за периода месеците
юни, юли, август, септември и октомври 2018 година включително, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане; да заплати обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер
на сумата от 446,34лева; да заплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер
на сумата от 122,32 лева за неизползван редовен платен годишен отпуск за 2018
година в размер на 5 работни дни; да заплати мораторна лихва общо в размер на
сумата от 72,78 лева за периода от датата на изискуемостта на всяко едно
отделно плащане до датата на завеждане на делото. Претендира деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. П.П. ***. Поддържа исковата молба. Претендира разноски.
Ответното дружество, редовно
призовано за съдебното заседание не се представлява и не взема становище по
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения трудов договор №27/18.06.2007г.,
че първоначално ищцата е започнала да работи при ответната кооперация считано
от 18.06.2007г. на длъжността
продавач-консултант на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ до завършване на
определена работа. В договора било уговорено основно месечно трудово
възнаграждение. Последното такова, видно от представената трудова книжка на
работника е 510,00 лева, считано от 01.01.2018г. В трудовия договор е уговорено
и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6%
за година трудов стаж.
Видно от приложената Заповед без № от 25.10.2018г.
на председателя на П. „Н.”*** на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 25.10.2018г. поради намаляване
обема на работа.
Видно от приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата
е 2013,31 лева, от които за месеците юни и юли 2018 г.– 419,50 лева, за
месеците август и септември 2018 г. – 421,87 лева, за октомври 2018г. – 330, 15
лева. Вещото лице е изчислило и дължимата лихва върху незаплатеното трудово
възнаграждение, считано от 01.07.2018г. до датата на подаване на исковата молба
е общо 81,71 лева. Вещото лице е заключило, че размера на обезщетението по чл.
222 ал. 1 е в размер на 446,34 лева, а
дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер на 122,32 лева.
При така приетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 вр.
чл.242 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, е основателен и доказан.
Съгласно нормата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща
уговореното трудово възнаграждение за положения труд. В настоящия случай между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода от месеците от
юни 2018г. до 25.10.2018г. включително. Трудовото правоотношение с ответното
дружество е прекратено със Заповед от 25.10.2018г., на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ. По силата на сключения между страните трудов договор за
работника е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното
корелативно задължение на работодателя-ответник да заплаща уговореното
възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на
чл. 128, т. 2 от КТ. За основателността на иска в тежест на ищцата бе да
докаже, че през процесния период е престирала работна сила по трудовото
правоотношение с ответника, както и размера на дължимото трудово
възнаграждение. В тежест на ответника бе при доказване на горните факти, да
докаже положителния факт на плащане на дължимото трудово възнаграждение. Съдът
счита, че въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че ищцата
е престирала труд в процесния период и в претендирания размер. От друга страна,
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказа, че е заплатил
трудовото възнаграждение на ищцата за претендирания период – от юни 2018г. до 25.10.2018г.
включително, общо в размер на 2013,31 лв.
Предявения иск с правно основание чл.222, ал.1 КТ е
основателен и доказан. Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради
закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване
обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в
което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал
преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт
на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може
да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или
служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има
право на разликата за същия срок. Установява се от Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение от 25.10.2018г., че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено на основание на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. 3аповедта е
връчена на ищцата на 25.10.2018 г. За да се породи право на обезщетение на чл.
222, ал. 1 от КТ, е необходимо да са налице следните предпоставки: ТПО да е
прекратено на основание посочените в чл. 222 КТ хипотези; работникът да не е
работил през времето, за което претендира обезщетение. По делото се установи
наличието на предпоставките за дължимост на обезщетението в размер на 446,34 лева.
Така е защото, видно от отбелязванията в трудовата книжка на ищцата, след
уволнението ѝ на 25.10.2018г., няма вписано друго трудово правоотношение.
По отношение на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ в претендирания размер от 122,32 лева, същият се явява основателен и доказан. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Видно от заключението на вещото лице Д., обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер на 122,32 лева за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2018г., съгласно справка направена от вещото лице в счетоводството на ответника. Ето защо, искът ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 122,32 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск се явява основателен и доказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Работодателят е длъжен да заплаща трудовите
възнаграждения на работниците и служителите си помесечно. Дължимите суми стават
изискуеми, ако не е уговорено друго, какъвто е и конкретния случай, на последното
число на следващия месец, през който е възникнало основанието за плащане. След
тази дата работодателят е в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня следващ последния ден на следващия месец, през който е положен труда
до датата на исковата молба. Съгласно заключението на вещото лице дължимата
лихва на неизплатените възнагражения е в общ размер на 81,71лева. Съдът не
приема в тази част заключението на вещото лице, тъй като видно от него е, че
лихвата вещото лице е изчислило от първо число на месеца, следващ месеца, в
който е положен труда. Пресметната с
калкулатор за лихви дължимата лихва за всяка една претенция от първо число на
месеца, следващ месеца, в която трудовото възнаграждение е следвало да бъде
изплатено е в общ размер на 64,58 лева, толкова колкото се претендира от
ищцата.
По отношение на лихвата за двете обезщетения. Първо,
следва да бъде посочено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено,
считано от 25.10.2018 г., а не от съответното число на месец ноември 2018г. На
следващо място, безспорно в случая ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ, както не е изпълнил
задължението си и за заплащане на обезщетението по чл. 224 от КТ. Тези две обезщетения
не са елемент от трудовото възнаграждение, поради което не може да бъде
приложена нормата на чл. 245, ал. 2 от КТ. КТ свързва прекратеното трудово
правоотношение само с възникването на правото на работника на вземане за
посочените обезщетения. Но кога той ще упражни това свое право зависи само и
единствено от него, тъй като законът не е определил срок на плащане от страна
на работодателя. По отношение на лихвата върху обезщетенията по КТ действа
правилото на чл.86 от ЗЗД - тя се дължи след покана, а ако не е връчена - от
датата на завеждане на исковата молба. По делото не бяха ангажирани
доказателства от страна на ищцата за връчена покана до ответника преди датата
на завеждане на исковата молба, ето защо, съдът следва да отхвърли претенцията
за лихва за забава върху неизплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в
размер на 6,44 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 1,76 лв.
Предвид на това иска за дължима лихва в размер на
72,78 лв. следва да се уважи до размер от 64,58 лв., като за разликата от
64,58лв. до 72,78лв. следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата 445 лева, представляваща направените разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Свищов дължимата ДТ върху уважените
размери на исковете, както следва: за иска по чл.128, т.2 вр.чл. 242 от КТ – в
размер на 80,53лв., за иска по чл. 222,
ал. 1 от КТ – в размер на 50 лв., за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ – в размер на
50 лв. и за иска по чл. 86 от ЗЗД – 50 лв., общо в размер на 230,53 лева, сумата
от 150 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице, както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.„Н.” с.Ореш,
с адрес ***, ЕИК *, представлявана от П.Й.Р. да заплати на Д.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от общо 2013,31 лв., представляваща дължимо, трудово
възнаграждение за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2018г.
включително, ведно със законна лихва, считано от дата на подаване на исковата
молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.„Н.” с.Ореш, с адрес ***, ЕИК *,
представлявана от П.Й.Р. да заплати на Д.Н.К. с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 446,34 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА П.„Н.” с.Ореш, с адрес ***, ЕИК *,
представлявана от П.Й.Р. да заплати на Д.Н.К. с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 122,32 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск от 5 работни дни за 2018г.
ОСЪЖДА П.„Н.” с.Ореш,
с адрес ***, ЕИК *, представлявана от П.Й.Р. да заплати на Д.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 64,58 лева, представляваща дължимата мораторна лихва
върху дължимото възнаграждение за периода от датата на изискуемост на всяко
едно отделно задължение до датата на предявяване на иска – 21.01.2019г., като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 64,58 лева до пълния предявен
размер от 72,78 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.„Н.” с.Ореш,
с адрес ***, ЕИК *, представлявана от П.Й.Р. да заплати на Районен съд Свищов
сумата от 230,53 лева за ДТ върху уважените искове, 150 лева за вещо лице,
както и 5,00лв.-такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.„Н.” с.Ореш,
с адрес ***, ЕИК *, представлявана от П.Й.Р. да заплати на Д.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото разноски в размер на 445 лв.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението, досежно присъдените трудови
възнаграждения и обезщетения за прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: