РЕШЕНИЕ
№ 1748
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110153469 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за
съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от [**********] срещу [**********],
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 142,43 лева,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка
„Каско +“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 03.10.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.05.2021г. в гр.София, при движение
по общински път – по [**********], след завой на дясно по [**********], било
реализирано ПТП с лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ [**********] управляван от С.
С. П.. Твърди се причина за настъпване на произшествието била необезопасена и
неосветена дупка в асфалта на стопанисвания от ответника път. Поддържа, че в
резултат на инцидента били нанесени щети по гума и джанта на автомобила, който към
датата на ПТП-то имал валидна застраховка „Каско +“ в ищцовото дружество. Във
връзка с депозирана претенция, на автомобила бил извършен оглед, а щетата оценена
на сумата от 127,43 лева, която била изплатена по банков път на собственика на
превозното средство. Поддържа, че на основание чл.410 КЗ, поради плащане на
застрахователно обезщетение, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
лицата, които носят отговорност за настъпване на щетите. Сочи, че съгласно Закона за
1
пътищата общината е отговорна за поддържането на общинските пътища, поради което
с плащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на
увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и
има право на регресен иск. С писмо до [**********], получено на 20.07.2021 г.
ответната община била поканена да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, но поради отказ за плащане, ищецът обуславя правния си интерес от
предявения иск. Претендира стойността на щетата с включени ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, законна лихва върху главницата и направените
разноски по производството.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва изцяло
предявения иск. Изразява се становище, че в случая не е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение, тъй като не са приложени ОУ и декларация за
тяхното приемане. Поддържа се, че на територията на [**********] няма булеварди с
посочените в исковата молба наименования, поради което мястото на настъпване на
застрахователното събитие, е недоказано. Сочи се, че от местопроизшествието няма
протокол за ПТП, което поражда невъзможност за установяване на степента на вина на
водача, както и по категоричен начин, че причината за настъпване на ПТП-то е
необезопасена дупка на пътното платно. Изразява се и становище, че вина има водачът
на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка. В тази насока се твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. По изложените съображения се иска отхвърляне на иска, а в
условията на евентуалност намаляване размера до размера на данъчната основа,
поради възвращаемостта на ДДС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от застрахователна полица по застраховка
Каско на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6 AVANT“, с рег.№ [**********]. С
постановеното по реда на чл.140 ГПК определение ищецът е задължен за представи
оригинал от полицата, но видно от приложената по делото молба от 30.01.2023 г. е, че
същият се намира в патримониума на трето за делото лице. В проведеното открито
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, е оттеглил
искането по чл.183 ГПК, поради което разпоредбата на чл.192 ГПК не е приложена.
По делото е приложено уведомление за щета от 17.05.2021 г., подадено от С. С.
П., който е посочил, че на същата дата, в 08730 часа „при движение с лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А 6“, с рег.№ [**********] по [**********], след десен завой по
[**********], при разминаване с насрещен автомобил, попаднал в необезопасена
дупка на платното и спукал предна дясна гума“.
По делото е приложена образуваната в застрахователното дружество преписка
2
въз основа на гореописаното уведомление, съдържаща опис – заключение по щета,
ликвидационен акт, документ за регистрация на автомобила, удостоверение за
техническа изправност на автомобила, свидетелство за управление на МПС на лицето
подало уведомлението, калкулация по претенция.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 26.05.2021 г. е, че
сумата от 127,43 лева е изплатена по банков път на [**********].
По делото е приложена регресна покана от ищцовото дружество до ответника, с
която е последния е уведомен, че застрахователното дружество се е суброгирало в
правата на увредения и е поканен да заплати изплатеното застрахователно
обезщетение. В отговор на отправената покана, по делото е приложен отговор от
ответника, в който се изразява становище за недоказаност на претенцията – поради
липса на доказателства за отговорността на [**********].
По делото е приложено писмо от Отдел „Поддръжка на уличната мрежа“ при
[**********], в което е отразено, че неясното местонахождение на пътния участък, за
който се твърди да е настъпило процесното събитие, обуславя невъзможност да бъдат
представени относими доказателства.
По делото е приложено и писмо от Отдел „Поддръжка на уличната мрежа“ при
[**********], в което е посочено, че след извършена проверка в Географската
информационна система (ГИС) е констатирано, че [**********] и [**********], не се
намират на територията на [**********] и не са отразени в списъка на общинската
пътна мрежа.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. С. П..
Видно от показанията на свидетеля е, че работи в [**********] и съдейства на
клиентите на дружеството при завеждане на щети. Потвърждава, че подписът в
уведомлението за щета е негов, но не той е управлявал процесния автомобил на
посочената в исковата молба дата. Не знае подробности за случая, не може да посочи
мястото на настъпване на твърдяното произшествие.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, в която след
запознаване с материалите по делото, вещото лице е очертало най-вероятен
механизъм на настъпване на застрахователно събитие. Според вещото лице, мястото
на настъпване на застрахователното събитие е на [**********], по която улица е завил
автомобила, след движение по [**********]. На база отразените обстоятелства в
уведомлението и описа на застрахователя, вещото лице е посочило, че може да се
допусне извода, че вредите по автомобила са в причинно-следствена връзка с
процесното застрахователно събитие и са последица от него. Съгласно заключението,
стойността на щетите по автомобила възлизат на 127,43 лева, която сума е завишена с
15,00 лева – разходи по ликвидация на щетата.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
3
изводи:
По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно
и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка
със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища);
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
Настоящият съд приема, че от събраните в хода на производството доказателства
и доказателствени средства, доказана е само първата предпоставка на предявения иск,
а именно - наличието на валидна към датата на процесното събитие застраховка Каско
на МПС по отношение на увреденият лек автомобил.
По делото останаха недоказани твърденията на ищеца за виновно и
противоправно поведение на ответника - бездействието на негов служител във връзка
със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища. В хода на
производството се установи, че на територията на [**********] не се намират
улици/булеварди с посочените в исковата молба, съответно уведомлението за щета
наименования – „[**********]“ и „[**********]“. С оглед предходното, при липса на
категорични данни за мястото на настъпване на твърдяното застрахователно събитие,
съдът не може хипотетично да приеме, че отговорността е именно на ответника.
Изводите на вещото лице в приетата по делото автотехническа експертиза относно
най-вероятен механизъм и място на настъпване на събитието, не могат да заместят
липсата на безспорни доказателства по делото. Вещото лице също констатира, че по
делото не се съдържат данни относно точното място на застрахователното събитие
като метри и обекти в близост до него. Видно и от събраните по делото гласни
доказателства е, че посоченото в уведомлението до застрахователното дружество за
настъпила щета лице, не е било водач на лекия автомобил и не може да даде каквито и
да било обяснения относно мястото и причините за настъпване на произшествието.
С оглед предходното, доколкото съдебното решение не може да почива на
предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства, то предявения иск е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Предвид
изложените изводи, обективираното в писмения отговор възражение за съпричиняване
на следва да бъде разглеждано.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
4
ответникът. Видно от заявеното от процесуалния му представител в хода на устните
състезания е, че се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
ГПК определяне размера на юрисконсултското възнаграждение е в правомощията на
съда, който не е обвързан от претендирания от страната размер. С оглед предходното и
като взе предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило
само в едно открито съдебно заседание, съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********]Б срещу [**********], с адрес: [**********] иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от общо 142,43 лева, представляваща регресно вземане за платено
обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.10.2022 г. до окончателното изплащане.[**********][**********] да заплати на
[**********], с адрес: [**********] сумата от 100,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5