Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
гр. Габрово, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на единадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 858 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от И.Х.Х.,
с пълномощник адвокат В.П.,
против И.В.К..
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът били съпрузи,
като бракът им продължил от 27.11.1999 г. до 05.01.2016 г., когато бил
прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 1561/2015 г. на РС Габрово.
По време на брака, ползвайки
имущество съпружеска имуществена общност - сумата в размер на 30 000 лв.,
ответникът заплатил цената на недвижим имот – апартамент с ид.
14218.509.286.4.9 по КК и КР на гр. Габрово, представляващ жилище на ул. „*******“
№ 16, ет. 4, въз основа на предварителен договор, сключен между него и
продавача. Пълната продажна цена е платена на 02.10.2015 г. По това време
страните са били съпрузи и са живеели заедно.
На 05.01.2016 г., веднага след
влизане в сила на решението за развод, ответникът сключил окончателния договор
за прехвърляне на собствеността на недвижимия имот във формата на нотариален
акт 1 т. I, дело 3 на
СВ - Габрово. В договора изрично е отбелязано, че сумата е платена на
02.10.2015 г., при подписване на предварителния договор. На 25.03.2016 г. за
същата цена ответникът е продал имота – с нот. акт №1, т. III, дело 416 на СВ – Габрово.
Съгласно ЗЗД формата за
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот е нотариален акт и на
05.01.2016 г. собственик на имота, заплатен по-рано, е станал единствено
ответника. За покупката му обаче са използвани средства – СИО. Със сумата в
размер на 15 000 лв. ответникът неоснователно се е обогатил, а ищцата е
обедняла.
Поради изложеното ищцата моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 3000
лева, представляваща част от сумата в размер на 15000 лв., с която ответникът
се е обогатил неоснователно, а ищцата – обедняла, ведно със законната лихва за
забава от момента на предявяване на иска до изпълнение на задължението.
В съдебно заседание адвокат П.
поддържа предявения иск. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения за уважаването му. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът е представил писмен
отговор чрез пълномощника си адвокат Д.П.. В него заема становище за
допустимост на предявения иск, но оспорва същия като неоснователен, по следните
съображения:
Представеното от ищцата съдебно
решение за развод доказва, че бракът между страните е прекратен на 05.01.2016
г. В същото време самата ищца е посочила в исковата си молба за развод, че през
последните 3-4 години с ответника нямат нито съвместен семеен живот, нито пък
общ семеен бюджет. В мотивите си съда посочва, че още през м. юли 2015 г., след
получаване на исковата молба за развод, ответникът И.К. е заминал за
продължително време в чужбина. Тези факти са потвърдени и от разпитаната по
делото свидетелка на ищцата М.Ц., която като близка от 22 години с ищцата е
установила, че през последните години има напрежение и съпрузите не поддържат
взаимоотношения като семейство. Живеели в отделни стаи като съквартиранти, не
се хранели заедно. В тази насока са и показанията на св. Х.К., дъщеря на
страните. Макар и формално да са били в брак, те не са споделяли съвместен
живот. Дори тя и майка й не са знаели, че баща й е заминал за Германия.
От така изнесените факти, самата
ищца представя писмени доказателства за действителните обстоятелства, при които
е протичал семейния живот на страните през последните години. Освен това, през
м. юли 2015 г. ищцата е завела дело за развод, като в исковата молба тя твърди,
че реално с ответника са били вече във фактическа раздяла, което е видно и от
представеното и влязло в сила на 05.01.2016 г. съдебно решение.
В тази връзка, при тази
фактическа обстановка на съществуващ формално брак, при който всеки един от
съпрузите живее свой собствен живот, липсата на общ бюджет и почти приключило
дело за развод, към датата на сключване на предварителен договор за закупуване
на недвижим имот от страна на ответника - 02.10.2015 г., ищцата няма правно
основание да претендира половината от сумата, платена за закупуване на
недвижимия имот, тъй като много преди датата на плащане на сумата от 3000 лева
страните са били във фактическа раздяла.
На следващо място, парите, с
които е заплатен този недвижим имот, нямат брачен произход, а са дадени със
запис на заповед на ответника И.К., който след продажбата на имота е върнал
взетите пари. Паричните средства в размер на 30000 лв., дадени от ответника за
заплащане на недвижимия имот по предварителния договор от 02.10.2015 г. са
средства, имащи извънбрачен произход и не представляват брачни средства.
Ответникът пояснява,
че за да заплати продажната цена на апартамента е имал 9500 лева, дадени от
баща му В. К. и затова се наложило в един и същ ден - 15.09.2015 г. да вземе
9500 лева от Т.Н.П. и 5000 евро от М.П.Б.. Така събрал сумата от 29000 лева,
като още 1000 лева добавила майка му, защото току-що била получила рента от
отдадени под аренда нейни земи. Тази сума ответникът следвало да върне след
като продаде апартамента. На Т. и М. ответникът подписал запис на заповед и
върнал парите след продажбата на апартамента.
Именно заради това ищцата няма
право да претендира да й бъде заплатена сумата 3000 лв., частичен иск от
15 000 лв., а предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и с адвокат П., която моли да бъде отхвърлен предявения иск, като също
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С доклада си по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следните обстоятелства: Ищцата и ответникът са бивши съпрузи, като бракът им е съществувал в
периода от 27.11.1999 г. до 05.01.2016 г., на която дата е влязло в сила
решение № 418 от 25.11.2018 г. по гр.д. № 1561/2015 г. на РС Габрово.
На 05.01.2016 г. /денят на
влизане в сила на решението за прекратяване на брака/ ответникът е придобил
недвижим имот – апартамент с ид. 14218.509.286.4.9 по КК и КР на гр. Габрово,
представляващ жилище на ул. „*******“ № 16, ет. 4, ап. 9, въз основа на
предварителен договор, сключен между него и продавача, като продажната цена в
размер на 30 000 лв. е платена от ответника на 02.10.2015 г. На 25.03.2016
г. ответникът е продал имота за същата цена.
Горните обстоятелства се
установяват и от представените от ищеца удостоверение за сключен граждански брак от
27.11.1999 г., изд. от Община Габрово, решение № 418 от 25.11.2018 г. по гр.д.
№ 1561/2015 г. на РС Габрово, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 1, том I,
рег. № 25, д. № 1 от 05.01.2016 г. на Р. Грозева, пом. нотариус по заместване
при Георги Дочев, нотариус с район на действие РС Габрово и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 107, т. I, рег. № 1628, д. № 81 от
25.03.2016 г. на Р. Грозева, пом. нотариус по заместване при Георги Дочев,
нотариус с район на действие РС Габрово.
От страна на ищцата е представена
и заповед за
незабавна защита №5340/23.12.2015 г., издадена по гр.д. №2935/2015 г. по описа
на РС Габрово, от която се установява, че по отношение на ответника са наложени
следните мерки за закрила за срок до произнасяне на съда по издаване на заповед
за защита или отказ: Задължава И.В.К. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо И.Х. К. и Х.И. К.. Отстранява И.В.К. от съвместно обитаваното с И.Х.
К. и Х.И. К. жилище на адрес гр. Габрово, ул. «*********» № 12, ап. 9.
Забранява на И.В.К. да приближава на по-малко от 200 м. И.Х. К. и Х.И. К.,
жилището им на горепосочения адрес, местата им за социални контакти и отдих,
местоработата на И. К. и учебното заведение на Х. К..
От страна на ответника е представено
е влязлото в сила решение № 61/18.02.2016 г. по гр.д. №2935/2015 г. по описа на
ГРС, с което на ответника са наложени мерки за закрила по отношение на
съпругата му, както следва: Задължава го да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо ответницата и му забранява да приближава на по-малко от
200 м. нея, жилището й на адрес гр. Габрово, ул. «*********» № 12, ап. 9,
местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца.
За установяване на твърденията в
писмения си отговор ответникът представи
2 броя
записи на заповед от 15.09.2015 г., издадени от И.В.К. за сумата 9500 лева – в
полза на лицето Т.Н.П. и за сумата 5000 евро – в полза на лицето М.П.Б.. Бидейки едностранни сделки, записите на
заповед установяват единствено поемане на задължения от страна на ответника за
заплащане на съответните суми към посочените лица, но не установяват
получаването на тези суми от ответника по договори за заем.
По искане на ответника като
свидетел беше разпитан В. И. К., негов баща. Пред съда свидетелят заяви, че към
края на 2015 г. е дал 9500 лева в брой на сина си за закупуване на жилище.
Майка му също му дала някаква сума, като споделила на свидетеля, че възнамерява
да му даде 1000 лв. Свидетелят обясни, че през 2015 г. синът му живеел заедно
със съпругата си, приблизително половин година. Излязъл на квартира към края на
2015 г. излезе на квартира, а през лятото на 2015 г. ходил да работи в
Германия.
При така установените факти съдът
достига до следните изводи:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД. Искът е допустим, поради
липса на друг ред за защита на засегнатите в случая права на ищцата. Съгласно
Решение № 1291 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 793/81 г., II гр. о. на ВС, искът по чл. 59 ЗЗД е
допустим, когато през време на брака е увеличено имуществото на единия от
двамата съпрузи с труд или средства и когато този съпруг не е имал друг правен
способ за реализиране на онова, с което ответникът се е обогатил. С Решение по
уеднаквяване на съдебната практика № 59 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 387/2009
г., г. к., IV гр. о. на ВКС, се приема, че искове с правно основание чл. 55 и
чл. 59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи са допустими за икономическо
изравняване на придобитото през време на брака имущество. С цитираното решение
се приема, че е допустимо единият от бившите съпрузи да предяви срещу другия
съпруг иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на
брака неравенство, стига твърденията в исковата молба за неоснователно
обогатяване да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от общото
имущество или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг,
какъвто е именно настоящият случай.
С уреждане на
института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата
забрана определено материално благо да преминава от патримониума на един правен
субект в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т.
е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и
корелативно на него правно задължение за това имуществено разместване.
Обогатяването на един субект за сметка на друг при липса на годен юридически
факт е от обективно естество и след като се установи това неоснователно
имуществено разместване, имущественият баланс следва да бъде възстановен.
За да бъде уважен
така предявеният иск, в тежест на ищцата е да установи, че е намалял активът на имуществото
й, пропуснала е да го увеличи и/или се е увеличил пасива й. Тя следва да
докаже, че ответникът се е обогатил без основание, че обогатяването и
обедняването произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка между тях. По
отношение на размера ищцата следва да докаже каква е стойността на
обедняването, съответно каква е стойността на обогатяването на ответника.
Съдът намира за безспорно
установено по делото, че по време на сключения между страните брак, на
02.10.2015 г., ответникът е заплатил сумата 30 000 лв., представляваща
цена на закупения от него недвижим имот, която сума отново е придобил чрез
извършената на 25.03.2016 г. /след прекратяване на брака/ продажба на същия
имот.
Ищцата основава претенцията си на
твърдението, че заплатената по банков път сума в размер на 30 000 лв.
представлява семейна имуществена общност, а ответникът се брани с възражението,
че тези средства имат небрачен произход.
Съдът взема предвид, че бракът между
страните е сключен при действието на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./,
съгласно който вещите и правата върху
вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от
това, на чие име са придобити – чл. 19 от СК /отм./. Съгласно чл. 20 от СК /отм./,
вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и
вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака
по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Извън
режима на общността по отменения Семеен кодекс бяха различните видове вземания
- от трудово възнаграждение, издръжка, пенсия, обезщетения и вземания от
облигационни отношения (договори и др.). Лично притежание бяха и паричните
печалби от Спортния тотализатор и лотарията, парите в брой и др. Единственото
вземане, което беше включено в съпружеската имуществена общност, бяха паричните
влогове.
Към момента, както и към момента
на извършване на процесните сделки по заплащане, закупуване и последващата
продажба на недвижимия имот е в сила Семейния кодекс от 2009 г. С разпоредбата
на чл. 22 ал. 1 от същия придобиванията, които съставляват парични влогове, са
изключени от общото имущество, а такива са само вещните права. С § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на СК /2009 г./ е предвидено, че правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити
от съпрузите по заварени бракове.
От тези две разпоредби следва извод, че
паричните средства, използвани от ответника за закупуване на апартамент в гр.
Габрово, са негова лична собственост, а не имущество – съпружеска имуществена
общност, независимо от начина, по който са придобити и времето, по което са
придобити. Същевременно следва да се отбележи, че въпреки дадените от съда
указания към ищцата, от нейна страна не бяха представени доказателства за
твърдяната обща собственост върху процесната сума /нито за времето на
придобиване, нито за произхода на средствата/, като по този начин не бе
опровергана и презумпцията по чл. 69 от ЗС. В тази връзка следва да се
отбележи, че съвсем по друг начин би стоял въпроса, ако ищцата твърдеше, че
половината от процесната сума е била нейна лична собственост, предоставена на
ответника за закупуване на недвижимия имот, но такива твърдения в исковата
молба няма, както няма и представени доказателства за произхода на средствата, с
оглед ищцовото становище за наличие на СИО върху паричните средства, независимо
във владение на кой от съпрузите се намират.
Наред с това съдът приема, че ответникът
доказа твърденията си за произхода на част от сумата 30 000 лв., а именно
за сумата 9000 лв., представляваща получен от неговия баща заем, като приема
показанията на св. К. за достоверни, тъй като те не се опровергават от
останалите доказателства по делото, а и в страната съществуваща широко
разпространена обичайна практика за подпомагане на синове или дъщери при
закупуване на недвижим имот от техните родители. Така или иначе това обстоятелство
е без значение за изхода на делото, предвид неприложимостта на режима на СИО
върху паричните средства и влогове на съпрузите, произтичащ от цитираните
по-горе законови разпоредби.
Поради изложеното предявеният иск
ще бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в тежест на ищцата ще бъдат присъдени сторените
от ответника разноски по делото в размер на 980 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, доказано чрез приложения по делото договор за правна помощ и
съдействие на л. 31 от делото. Възражението за прекомерност на изплатения
адвокатски хонорар на адвоката на ответника съдът намира за неоснователно, тъй
като минималният размер за този вид дела е 440 лв. и в случая уговореното
адвокатско възнаграждение не надвишава този размер трикратно, за да се приеме
за прекомерно високо.
Направените от ищцата разноски
остават в нейна тежест.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.Х., ЕГН:**********,***, с
пълномощник адвокат В.П., против И.В.К., ЕГН:**********, с адрес ***, с
пълномощник адвокат Д.П., иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД, за заплащане на сумата 3000 лева, представляваща част от сумата в размер на 15000 лв., с
която ответникът се е обогатил неоснователно, а ищцата – обедняла, вследствие
извършената на 05.01.2016 г. от И.В.К. покупка на апартамент с ид.
14218.509.286.4.9 по КК и КР на гр. Габрово, находящ се на ул. „*******“ № 16,
ет. 4, ап. 9, чиято цена е заплатена от него на продавача на 02.10.2015 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Х.Х.,
ЕГН:**********,***, да заплати на И.В.К.,
ЕГН:**********, с адрес ***, направените от него разноски по делото в размер на
980,00 лв. /деветстотин и осемдесет
лева/, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Направените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: