№ 1635
гр. С., 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20241110108857 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 9476,97 лева – регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по имуществена застраховка „Автокаско“ за
вреди по лек автомобил „Ауди“, модел „СК5“, с рег. №
*********, собственост на /ФИРМА/, причинени при ПТП,
настъпило на 12.03.2021 г. в района на гр. С., на кръстовище
образувано от бул. „************“ с ул. „**********“
поради противоправното поведение на водача на лек
автомобил „Фоксваген“, модел „Поло“, с рег. №
***********, собственост на Ц.Н.С., за който автомобил
към момента на застрахователното събитие не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва от 16.02.2024
1
г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че 12.03.2021 г. в гр. С., на
кръстовището образувано от бул. „************“ с ул.
„**********“, поради виновното поведение на водача на лек
автомобил „Фоксваген“, модел „Поло“, с рег. №
***********, който отнема предимството на лек автомобил
„Ауди“, модел „СК5“, с рег. № ********* е настъпило ПТП,
като бил съставен и Протокол за ПТП № ********.
Поддържа, че в резултат на ПТП било увредено имущество
на трето лице – лек автомобил „Ауди“, модел „СК5“, с рег.
№ *********, с което ищецът имал сключена имуществена
застраховка „Автокаско“, застрахователна полица
Е20600005093 въз основа на която ищецът заплатил
обезщетение в размер на 9451,97 лева. Твърди, че към
датата на ПТП ответникът е управлявал МПС без да е имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което в полза на ищеца възникнало регресно
вземане срещу прекия причинител на вредата –
ответникът, за платеното от него застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25
лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва иска по
основание и размер. Оспорва претендираните вреди да са в
резултат на посоченото от ищеца застрахователно събитие,
като възразява, че вида на вредите не е посочен от ищеца;
2
оспорва и вредите да възлизат на претендираната с
исковата молба стойност. Оспорва изобщо да е настъпило
ПТП при описания в исковата молба механизъм. Не
оспорва заплащането на претендираното обезщетение от
страна на ищеца.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат И., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът Б. А. Х., редовно призован, в открито
съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1,
предложение първо от Кодекса за застраховането /КЗ - обн.
ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата. В случаите
когато, причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на
3
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "ГО". Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "ГО". В случая установено
е, че към датата на ПТП за л.а. Фолксваген“, модел „Поло“,
с рег. № *********** няма валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Поради което иска е предявен
срещу причинителя на вредата. Следователно, правото на
застрахователя по имуществената застраховка "Автокаско"
да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" е регресно право.
Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва
във всички права, които застрахованият им срещу третото
лице или неговия застраховател.
По делото следва да се проведе доказване на следните, релевантни за спора факти и
обстоятелства: настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП;
наличието на сключен застрахователен договор „Каско“ между собственика на лек
автомобил "Ауди", модел "СК5", рег. № *********** и ищеца, по силата на който
последният му е изплатил застрахователно обезщетение; отговорност на прекия причинител
на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено
увреждане: деяние, причинено от ответника при управление на ППС, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната
се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и размера на претърпените вреди.
Спорни в производството са осъществяването на фактите и обстоятелствата, свързани
с механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и вредите, както и размера на
претенцията. Не са спорни между страните обстоятелствата, че между собственика на л.а.
„Ауди“, модел „СК5“, рег. № *********** и ищцовото дружество към датата на ПТП е била
налице валидно сключена застраховка „Каско на МПС“, че след ПТП по заявление на
собственика на увреденото МПС при ищеца е образувана щета №
*************/12.03.2021г., както и че по щетата е изплатено застрахователно обезщетение
в твърдения от ищеца размер от 9451,97 лева.
За доказване на спорните факти обстоятелства по делото е допуснато изслушване на
съдебно - автотехническа експертиза. Според експертизата, която съдът кредитира, като
съотносима на приетият по делото протокол за ПТП с бланкетен № ******** от 12.03.2021г.
ПТП е настъпило на 12.03.2021г. между водачите на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №
******* и на л.а. „Ауди SQ5“, с рег. № ********, където водачът на л.а. „Фолксваген Поло“
4
– Б. Х., движейки се по бул. „************“ с посока от бул. „*******“ към ул.
„**********“ и на кръстовището с последната при наличие на пътен знак Б1 не пропуска
приближаващият се отдясно срещу пътен знак Б3 и реализира удар с л.а.“Ауди SQ5“ с рег. №
********, като му нанася щети по задна лява врата, ляв праг, задна лява джанта. Вещото
лице е дало заключение, че описаните в експертизата повреди по л.а. „Ауди SQ5“ с рег. №
******** отговарят и са в причинно следствена връзка с така описания механизъм на ПТП.
Протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице при упражняване на служебните му
задължения е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети
от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Този факт е непосредственото
възприемане на знака, преди завоя на процесния участък. Когато в протокола е удостоверен
факт, съставляващ волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола. В случая протокола носи подпис
на водача на автомобил „Фолксваген Поло“, с който е удостоверил верността на
констатациите на длъжностните лица за ПТП, неизгоден за него факт, поради което съдът
приема сочения от ищеца механизъм на ПТП за доказан. Според експертизата е налице и
причинна връзка между повредите по автомобил „Ауди SQ5“ и механизма на ПТП. По
гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа в производството механизма на ПТП,
реализиран в резултат на противоправното поведение на ответника, като водач на л.а. с рег.
№ ***********, който управлява ППС в нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите.
Спорен е размера на претенцията. САТЕ установява, че ремонта на автомобила е
направен с оригинални части и че към датата на ПТП е бил в гаранция. Вещото лице в о.с.з.
посочи, че е остойностил ремонтите по ППС по описаните от застрахователя увреждания.
Относно размера на обезщетението, то съдът приема, че същият следва да бъде равен на
размера на действително претърпените вреди и размерът на обезщетението не може да
надхвърля действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество- чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка -
чл. 400, ал. 2 КЗ.
Съдът възприема заключението от САТЕ в частта, в която вещото лице е определило
стойността на описаните щети за сумата в размер на 3 598,80 лева, който размер съдът
приема за размер на щетите + 25 лева за ликвидационни разноски, или иска следва да бъде
уважен до размера на сумата от 3623,80 лева, а за сумата в размер на 5 853,17 лева,
разликата над уважената сума от 3 623,80 лева до размера на пълно предявената от 9476,97
лева, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски
се поражда в полза и на двете страни, съобразно изхода на спора. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 379,08 лева, депозит за изслушване на САТЕ в размер на 250,00
лева, като се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева с включено
ДДС в него, за реалното заплащане на което съобразно постановките на ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.70 от досието по делото. Така на ищеца
съобразно изхода на спора следва да му се присъдят разноски в размер на 814,12 лева.
Ответникът също претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но не представя
доказателства за реално заплащане на разноски за процесуално представителство.
Така мотивиран, съдът:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ************, ЕИК
***************, сумата в размер на 3623,80 лева /три хиляди шестстотин двадесет и три
лева и осемдесет стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Ауди“, модел „СК5“, с рег. № *********,
собственост на /ФИРМА/, причинени при ПТП, настъпило на 12.03.2021 г. в района на гр.
С., на кръстовище образувано от бул. „************“ с ул. „**********“ поради
противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фоксваген“, модел „Поло“, с рег.
№ ***********, собственост на Ц.Н.С., за който автомобил към момента на
застрахователното събитие не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, щета № *************, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2024
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5 853,17
лева, разликата над уважената сума от 3 623,80 лева до размера на пълно предявената от
9476,97 лева.
ОСЪЖДА Б. А. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ************, ЕИК
***************, сумата в размер на 814,12 лева, деловодни разноски в производството, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6