№ 8131
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110144506 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. С. срещу „*****, в която се
твърди, че на 30.11.2023 г. ищецът сключил с ответника Договор за потребителски
кредит от разстояние № *********, по силата на който му бил предоставен заем в
размер на 250,00 лева със срок за погасяване от 15 дни при годишен процент на
разходите /ГПР/ от 47,99 % и лихвен процент от 39 % с възнаградителна лихва в
размер на 4,06 лева. Съгласно договора, кредитополучателят дължал такса за бързо
разглеждане в размер на 46,89 лева. В. Савов погасил всички свои задължения към
ответника, възлизащи на сумата от общо 300,95 лева. В исковата молба са изложени
подробни аргументи за недействителност на клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане, като неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП, поради противоречие с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради
накърняване на добрите нрави. Отправено е искане за прогласяване нищожността на
клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща такса за експресно
разглеждане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00
лева по частичен иск, представляваща част от платената от ищеца без основание такса
за експресно разглеждане в общ размер от 46,89 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
1
Претендират се и сторените разноски по делото.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Кредито“
ООД за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното
дружество е оспорило изцяло предявените искови претенции. Твърди се
недопустимост на исковете поради липса на правен интерес, а в условията на
евентуалност - неоснователност на същите, тъй като ответното дружество било
възстановило на ищеца платената такса за експресно разглеждане в размер на 46,89
лева и надплатената сума по договора в размер на 3,84 лева на 18.04.2024 г. Отправено
е искане за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално – за
отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
В проведеното по делото на 11.02.2025 г. открито съдебно заседание е допуснато
изменение на предявения частичен осъдителен иск за сумата от 5,00 лева, като същият
се счита предявен за цялото претендирано от ищеца като дължимо вземане в размер на
46,89 лева.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са: 1/ предявени в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по
Договор за потребителски кредит от разстояние № *********/30.11.2023 г., сключен
между „***** и В. С. С., като следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП
за признаване за установено, че процесната клауза е нищожна поради
неравноправност; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл.
3 ЗЗД за признаване за установено, че процесната клауза е нищожна поради
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради накърняване на добрите нрави; 2/ както и
предявен в условията на кумулативно съединяване осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
46,89 лева, представляваща платената от В. С. С. в полза на „***** такса за експресно
разглеждане по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството поради липса
на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на
клауза от процесния договор са неоснователни. Обстоятелството, че ищецът може да
предяви осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за платеното по нищожен договор или
клауза, не изключва възможността същият да предяви самостоятелен установителен
2
иск за прогласяване на нищожността. Тази правна възможност е гарантирана на
ищцовата страна, доколкото установяването нищожността на процесния договор или
клауза със сила на пресъдено нещо може да бъде постигнато единствено чрез
предявяване на иск.
За основателността на предявените искове за прогласяване нищожност на клауза
от процесния договор за кредит ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване сключването на договора със съдържание, идентично с описаното в
исковата молба, предвиждащо задължение за заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 46,89 лева, както и наличието на посочените в исковата молба
основания за нищожност на процесната клауза. По иска за връщане на платената при
липса на основание такса за експресно разглеждане по процесния договор ищецът
следва да докаже заплащането на таксата от него и постъпването на сумата по така
платената такса в имуществения комплекс на ответника. В тежест на ответника е да
докаже наличието на валидно основание за заплащане на такса за експресно
разглеждане по процесния договор за кредит от ищеца в негова полза.
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата относно наличието на сключен между тях Договор за потребителски
кредит от разстояние № *********/30.11.2023 г. за сумата от 250,00 лева със срок на
погасяване от 15 дни (до 15.12.2023 г.) при ГПР от 47,999 %, лихвен процент от 39 %,
възнаградителна лихва в размер на 4,06 лева и такса за експресно разглеждане в
размер на 46,89 лева, както и заплащането в цялост на дължимите по договора суми от
ищеца в полза на ответника, включително и на процесната такса за експресно
разглеждане в размер на 46,89 лева. Тези обстоятелства се установяват и от събраните
по делото писмени доказателства.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са
обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на процесната клауза,
въвеждаща такса за експресно разглеждане.
Спрямо сключения между страните договор за кредит приложение намират
правилата на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП, поради което на първо място следва да
бъдат разгледани твърденията за наличие в договора на неравноправни клаузи.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
3
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на която
е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за кредит
има неравноправен характер, поради следното:
Процесната клауза е начин да се уговори допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така уговорената такса не е включена
в ГПР по кредита, което се установява от съдържанието на клаузите по процесния
договор и предвиденото в общите условия на ответното дружество. В случай че
размерът на тази такса бъде съобразен при определянето на ГПР, действителният ГПР
по кредита би бил значително по-висок от посочения в договора за заем. Това
обстоятелство, съобразено с факта, че тази такса е начислена за вторична спрямо
предмета на договора дейност, води до извод, че същата представлява по своята
същност разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Невключването му е довело до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК и нарушаване на изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема, като реално
се е стигнало до калкулиране на допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по договора за заем, т. е. процесната клауза въвежда
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит,
чието възникване е било известно при сключването на договора. Изложеното
обосновава извод за нейната нищожност поради неравноправност и нарушаване
изискванията на 19, ал. 4 ЗПК, с оглед на което предявеният установителен иск за
прогласяване нищожността на клаузата се явява основателен и следва да бъде уважен.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът следва да докаже заплащането от негова страна на процесната такса и
постъпването на сумата по така платената такса в имуществения комплекс на
ответника. Тези обстоятелства са отделени като безспорни между страните с доклада
по делото и се установяват от представените от тях доказателства. С оглед
установяването нищожността на клаузата от процесния договор, въз основа на която
ищецът е заплатил такса за експресно разглеждане, същата следва да му бъде върната
от кредитодателя като платена при изначална липса на основание. Спорно е обаче дали
ответното дружество действително е възстановило на ищеца така платената такса за
експресно разглеждане в размер на 46,89 лева на 18.04.2024 г. С отговора на исковата
4
молба е представено извлечение от имейл-кореспонденция /л. 16/, от която е видно, че
на 18.04.2024 г. „***** е изпратило имейл до ищеца на посочения от него в договора
електронен адрес. Със същия ищецът е уведомен, че по негова сметка в „Изи Пей“ са
преведени „надвнесени суми“ по сключени между страните кредити, сред които и
процесният, като същите могат да бъдат усвоени до четиринадесет календарни дни от
датата на изпращане на съобщението, след което нямало да има възможност за
получаването им. Представени са и разписка за извършено плащане /л. 20/ и
уведомление за Т.а от същата дата /л. 22/, видно от които на 18.04.2024 г. ответникът
действително е наредил в полза на ищеца сума в общ размер от 295,28 лева с
основание „връщане на надвнесени суми“ по няколко договора, сред които и
процесният. Няма данни по делото обаче така преведената сума действително да е
била изплатена на ищеца, съответно – процесното вземане от 46,89 лева да е
постъпило в имуществения комплекс на ищеца, което именно фактическо
обстоятелство е необходимо да се установи в хода на производството, за да се
достигне до извод за неоснователност на предявения осъдителен иск поради
заплащане на претендираната сума. Неоснователни са и твърденията на ответника, че
в случая се касаело за неизпълнение, което не можело да се вмени във вина на
длъжника по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, съответно – за забава на кредитора, което не
бил проявил необходимата грижа за получаването на преведената му сума. За да
достигне до този извод, съдът съобрази, обстоятелството, че като основание на
извършения чрез „Изи Пей“ превод ответникът е посочил само „връщане на
надвнесени суми“, без в изпратения до ищеца имейл да е изложил каквато и да е било
допълнителна информация за това какво именно представляват тези суми. Липсата на
нарочна информация, че в сумата за възстановяване е включена и таксата за експресно
разглеждане, дължима по сключения между страните договор за кредит, представлява
пречка да се приеме, че ищецът действително е бил надлежно уведомен за
възстановяването на тази сума от кредитодателя. Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че предявеният по делото осъдителен иск следва да бъде
уважен в цялост за пълния предявен размер от 46,89 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищеца, като в негова полза бъдат присъдени такива съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК (л. 64) за платена държавна такса в размер от 50,00 лева. В полза
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Дължимото се възнаграждение за безплатно оказана правна помощ съдът определи,
като съобрази обстоятелството, че макар да са предявени в условията на кумулативно
съединяване установителен и осъдителен иск, материалният интерес по делото по
смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения е един и същ (300,95 лева), именно поради което се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4
ЗПК клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по Договор за
потребителски кредит от разстояние № *********, сключен на 30.11.2023 г. между
„*****, ЕИК: ***, и В. С. С., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „*****, ЕИК: ***, да заплати на В. С. С., ЕГН: **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 46,89, представляваща платена при
липса на основание от В. С. С. в полза на „***** такса за експресно разглеждане по
Договор за потребителски кредит от разстояние № *********, сключен на 30.11.2023
г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 50,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
сторени в хода на първоинстанционното производство разноски за платена държавна
такса.
ОСЪЖДА „*****, ЕИК: ***, да заплати на Адвокатско дружество „Д. М. “,
БУЛСТАТ: ***, с адрес гр. ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 480,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита
и съдействие на ищеца в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6