РЕШЕНИЕ
№ ………, 27 ноември
2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Н. ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 292 по описа за
2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.І от ЗЗД
във вр. с чл.58,т.6 от ЗАдв и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.Д.„Д.И Л.“ твърди, че
на проведено на 15.07.2013г. общо събрание са взети решения за прекратяване по
взаимно съгласие на членствените правоотношения с двама от съдружниците в
дружеството В. Д. К. и А. Н.Н., като вписването на това прекратяване е вписано
в регистъра по партидата на дружеството на 7.08.2013г. Поддържа, че преди това
вписване, на 5.08.2013г. е проведено
общо събрание на дружеството с участието на всички съдружници, на което е
отчетено желанието на напусналите съдружници К. и Н. да създадат ново
адвокатско дружество, приети са финансовите резултати и са взети решения във
връзка с уреждането на отношенията между съдружниците, като включително са
разпределени разходите по издръжката на дружеството до 30.09.2013г., и е
уговорено, че от 1.10.2013г. всяко А.Д.поема своите разходи по издръжка.
Твърди, че ответниците са останали задължени към дружеството със суми,
необходими за издръжка и управление на последното, съгласно приетото от общото събрание на 5.08.2013г.
Посочените суми са за разноски за подотчетни лица, за плащане на наем на офиса на дружеството за м.октомври 2013г. и
за разходи за издръжка, които са изчислени според механизъм, одобрен от общото
събрание на 5.08.2013г., на базата на резултатите на всеки съдружник. В
исковата молба подробно се обяснява приложимият механизъм за изчисляване на
резултатите на съдружниците и начинът на определяне на участието на съдружниците
в приходите и разходите на дружеството и се поддържа, че към 31.10.2013г.
участието на двамата напуснали съдружници е отрицателен резултат. Ищецът
твърди, че на 1.04.2014г. на ответниците К. и Н. е връчена нотариална покана за
изплащане на дължимите разноски по управление и издръжката на адвокатското
дружество „Д.И Л.“. Предявява искове да бъдат осъдени ответниците за следните
суми: ответникът В. Д. К. да бъде осъден да заплати 23 219,33лв.
задължение за подотчетни лица към 30.09.2013г., заедно с 1 875,78лв. лихва
за забава върху тази сума от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.; 314,89 лв. наем за
офис за м.октомври 2013г., 58 661,08лв. остатък от участието му в
разходите за управление и издръжка на дружеството за периода 1.01.2013г. -
31.10.2013г., заедно с 1 113,36лв. лихва за забава за времето от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.; ответникът А.Н.Н.
да бъде осъдена да заплати 5 697,61лв. задължение за подотчетни лица към
30.09.2013г., заедно с 460,27лв. лихва за забава върху тази сума от 8.04.2014г.
до 22.01.2015г.; 314,89 лв. наем за офис за м.октомври 2013г., 75 245,12лв.
остатък от участието й в разходите за управление и издръжка на дружеството за
периода 1.01.2013г. - 31.10.2013г., заедно с 6078,68 лв. лихва за забава за
времето от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.
Претендира освен това законна лихва върху главниците и разноски по делото.
Ответниците В. Д. К. и А.Н.Н.
оспорват изцяло предявените искове и поддържат, че за да може да възникнат задължения
за възстановяване на отрицателни финансови резултати от съдружници е необходимо
да има изрично решение на общото събрание в този смисъл, защото такова
задължение не следва от дружествения договор. Оспорват да съществува задължение
в тяхна тежест да „покриват минуси“ от отрицателни финансови резултати, като
посочват, че такова задължение не следва нито от решения на общото събрание,
нито от дружествения договор, нито от закона, а освен това не е съществувала и
такава практика в дружеството. Твърдят, че такова решение и съответно – такова
задължение – няма. Твърдят освен това, че в дружеството е съществувал механизъм
за покриване на издръжката на
дружеството, различен от описания в исковата молба, при който съществено
значение са имали приходите на съдружниците и реализираната печалба. Ответниците
поддържа още, че в дружеството е съществувала установена практика, при която
дори и при отрицателни финансови резултати на съдружник са били определяни
дивиденти и никога не е бил задължаван да възстановява суми на дружеството.
Позовават се на клаузата на чл.26 от дружествения договор, който предвижда
право на напускащ съдружник на част от печалбата за годината, в която се
прекратява членството му, но не и задължение да участва в покриването на
загубите на адвокатското дружество. В допълнение към горните доводи ответниците
твърдят, че неправилно към финансовия резултат не е отчетен приход от
изработени от двамата хонорари за времето от 1.01.2013г. до 30.06.2013г. и че
за финансовата 2012г. всеки от двамата има
положителен финансов резултат, който следва да се отчита при встъпителния
баланс за 2013г., а при отчитане и на положителният им баланс от предходни
финансови години този резултат става значителен. При условията на
евентуалност правят възражение за прихващане
с ликвидационни дялове, на които двамата считат, че имат право при напускане на
дружеството, съгласно чл.26 от дружествения договор. Твърдят, че тези суми са в
размери 54 591,79лв. за В.К. и 18 197,26лв. за А.Н. и заявяват прихващането им срещу
претендираните вземания за подотчетни
лица и за участие в разходите.
Софийски градски съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Ответниците В. Д. К. и А. Н.Н.
са били съдружници в А.Д.„Д., К. и Л.“. Отношенията между съдружниците в
дружеството са били уредени с дружествен договор, подписан на 30.11.2012г. от
четиримата към онзи момент съдружници, сред които и ответниците К. и Н..
На 15.07.2013г. е проведено общо
събрание на съдружниците в адвокатското дружество, на което са взети решения за
прекратяване членството на ответниците К. и Н. в дружеството от същата дата, за
освобождаването им като управители на дружеството и за промяна на
наименованието на дружеството на А.Д.„Д.И Л.“.
Прекратяването на членството
на двамата ответници и останалите промени са вписани в регистъра с решение на
Софийски градски съд от 7.08.2013г. и в Софийски адвокатски съвет с решение от
3.09.2013г.
Междувременно, на 5.08.2013г.
е проведено общо събрание на А.Д.„Д., К. и Л.“ с дневен ред приемане на
финансовите резултати на съдружниците в дружеството и встъпителен ликвидационен
баланс и уреждане на отношенията между съдружниците във връзка с
преструктурирането на дружеството. На това събрание е отчетено взетото на
15.07.2013г. решение за прекратяване на членството на двамата ответници и тяхното намерение да създадат ново А.Д.с
наименование „К. и П.“. Общото събрание е приело и одобрило финансови резултати
на всички съдружници към 30.06.2013г. съгласно 3 приложения към протокола,
както и встъпителен ликвидационен баланс към същата дата и е решило, че
окончателното уреждане на отношенията между съдружниците ще се осъществи към
30.09.2013г. съгласно условията, определени в протокола от това събрание. Във
връзка с окончателното уреждане на отношенията между съдружниците общото
събрание е приело решения, свързани с разходите, банковите сметки, имуществото, библиотеката
висящите преписки и дела, разделянето на преписките и архива, абонаменти,
търговски дружества, собственост на дружеството, договори за наем, домейн,
уебсайт и ползване на служебни електронни пощи. По отношение на тези решения
към протокола от събранието също са добавени приложения. Взето е също така и
решение, че издръжката на офиса до 30.06.2013г. се покрива съгласно
дотогавашната практика.
С нотариална покана, отправена
до двамата ответници в качеството им на съдружници в А.Д.„К. и П.“, ищцовото
дружество е поискало в 7-дневен срок от получаването й двамата ответници К. и Н.
да заплатят по баланс са подотчетни лица съответно 23 219,33лв. и
5 697,61лв. и по разпределяне на дялово участие съответно 16 058,13лв.
и 89 186,02лв. Поканата е съпроводена с разчети за дължими суми и е връчена
на А.Д.„К. и П.“ срещу разписка на 1.04.2014г. В отговор, с нотариална покана
от 4.04.2014г., връчена на ищцовото дружество на неустановена дата, двамата
ответници са оспорили разчетите и са представили свои справки и извадки,
съгласно които имат право на ликвидационни дялове в размери съответно
54 591,79лв. за В.К. и 18 197,26лв. за А.Н.. Заявили са прихващане на
посочените ликвидационни дялове и са поискали остатъкът да им бъде изплатен по
банков път. Освен това са оспорили разчетите и поради това, че не са включени
платени от А.Д.„К. и П.“ разходи след 30.09.2013г., вземане по
застрахователно обезщетение, началните салда на съдружниците към началото
на 2013г., както и парични
наличности на адвокатското дружество към
същия момент. Оспорили са и включването на
приходи след 1.09.2013г., които не следва да са предмет на разчитане. В
заключение ответниците са заявили, че
след отразяване на изложените от тях корекции не остават непокрити
задължения, каквито се претендират.
От представените дружествени
договори и протоколи от общи събрания на ицщовото А.Д.за периода 2006-2012г. се
установява, че за времето от 2009г. до 30.11.2012г. в дружеството е членувал
още един съдружник – адвокат Т.Б., който е прекратил членството си на
последната дата. През 2008, 2010, 2011, 2012 и 2013г. общото събрание на
дружеството е взимало неколкократно решения за разпределяне на дивиденти на
съдружниците от неразпределени печалби от изминали периоди.
Приетите три заключения на
съдебно-счетоводната експертиза установяват, на базата на изследваните
счетоводни документи на дружеството, решенията на общите събрания и
приложенията към протокола от общото събрание от 5.08.2013г., какви са размерите на приходите и разходите
на дружеството и съотношението между тях към 30.09.2013г., както и за минали
периоди, как се разпределят разходите между съдружниците за периода 1.07.2013г.
– 30.09.2013г., какви са касовите наличности на дружеството към 30.06.2013г.,
30.09.2013г. и 31.10.2013г., какви суми са начислени на ответниците като
задължения за подотчетни лица, какви дивиденти са изплащани на съдружниците за
времето от 2007 до 2013г., за кои съдружници и за кои години е налице
отрицателен финансов резултат. В допълнение, заключенията посочват какви са
частите за всеки от ответниците в непреките разходи на дружеството за 2013г.,
дали приходите за същия период покриват разходите, какви са разходите за
подотчетни лица, дали разпределянето на дивиденти между съдружниците е
обвързано с натрупани печалби от минали
години или с текущ финансов резултат, съответно с реализирания от всеки
съдружник финансов резултат, как се разпределят разходите между
съдружниците с натрупване от предишни
години, какви са били разпределените разходи, финансовите резултати и
получените дивиденти на напусналия съдружник Б..
При така установените
обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Относно правната квалификация на исковете за главниците:
Исковете срещу ответниците се
основават на твърдения за съществували членствени правоотношения между тях и
ищцовото дружество, елемент от които правоотношения е било и задължение на
всеки от ответниците да участва в разходите за издръжка на адвокатското
дружество. Съгласно чл.58, т.6 от ЗАдв начинът на участие на съдружниците в
едно А.Д.в разходите за издръжката му следва да е уреден с договора да
учредяване на това дружество. Следователно в случая се претендира изпълнение на
задължения, които следва да произтичат от договор. Макар и този договор да не е
сред изброените в ЗЗД и да не предполага взаимна насрещна воля на страните, а
по-скоро волеизявления, насочени към постигане на общи цели и резултати,
характерът на претендираните задължения е договорен. По тази причина исковете
за главници следва да се квалифицират като искове за изпълнение на договорни
задължения от страна на ответниците, т.е. по чл.79, ал.1, предл.І от ЗЗД във
вр. с чл.58,т.6 от ЗАдв.
Относно размерите на заявените от ответниците възражения за прихващане:
След проведеното първо съдебно
заседание на 15.12.2017г. на което е било отменено определение за приемане за
съвместно разглеждане на предявени от ответниците насрещни искове, с молба от
29.12.2015г. двамата ответници са
направили изменение на заявените от тях възражения за прихващане, като са
увеличили и размерите на твърдяните свои вземания до 268 823,98лв. за В.К. и 360 048,98лв. за А.Н.. Посочените суми
представляват положителните финансови резултати на двамата ответници като
съдружници в дружеството с натрупване за
периода 2007 - 2012г. Съдът намира, че разглеждането на
така изменените възражения за прихващане на ответниците е недопустимо по
аргумент от чл.133 от ГПК. С посочените изменения във възраженията се въвеждат нови твърдения и
нови насрещни претенции от страна на ответниците. Тъй като тези твърдения и
претенции се направени след срока за подаване на отговор на исковата молба,
възможността с тях съдът да бъде валидно сезиран е преклудирана. В случая не
може да се приложи по аналогия правилото на чл.371 от ГПК, защото то се отнася
само до специалния процесуален ред за разглеждане на дела по глава ХХХІІ от
ГПК. По тези причини за разглеждане, при условията на евентуалност, следва да
се допуснат само първоначално заявените от ответниците възражения за прихващане
с основанията и размерите, посочени в уводната част на настоящото решение.
Относно исковете за суми, представляващи разходи за подотчетни лица:
Претенциите срещу двамата
ответници се основават на техните членствени отношения с адвокатското дружество
и с оглед изложените по-горе съображения следва да се квалифицират като
претенции за вземания, основани на договорната отговорност на ответниците. Правата
и задълженията на всяка една страна по даден договор се основават или на
законови норми, уреждащи сключването и съдържанието на договорите, или на
клаузи от самия договор. Следователно, за да се установи наличието на
претендираните вземания, следва да съществуват правни норми или да бъде
доказано постигнато съгласие, по силата на които са възникнали такива вземания.
С оглед спецификата на разглеждания случай, а именно, участието на ответниците
в адвокатското дружество-ищец до
15.07.2013г., източник на претендираните задължения би могло да бъде също така
и решение на общото събрание на дружеството, доколкото такова решение по своята
същност има елементите на многостранна правна сделка и в този смисъл би имало
същото обвързващо за страните действие, каквото и правна норма или клауза от
договор.
В действалото през 2013г.
законодателство, както към датата на прекратяване на членството на двамата
ответници в адвокатското дружество – 15.07.2013г., така и към края на исковия
период, въведен с исковата молба – 31.10.2013г., не е съществувала правна
норма, която да въвежда задължения на съдружниците в едно А.Д.да заплащат
разходи за подотчетни лица. В по-общ план, законодателството, действало към
посочения период не урежда конкретни задължения на съдружниците в едно А.Д.във
връзка с издръжката на това дружество, нито посочва начини на разпределяне на
разходите за издръжка между съдружниците. Чл.58, т.6 от ЗАдв предоставя
уреждането на тези отношения на учредителния договор на адвокатското дружество.
Следователно, претендираните от ищцовото дружество вземания не се основават на
законова разпоредба.
Съгласно изискванията на ЗАдв
отношенията между съдружниците в ищцовото дружество са се уреждали с дружествен
договор, който за времето до напускането на ответниците К. и Н. е бил в
редакцията, приета от съдружниците на 30.11.2012г., след напускането на
съдружника Б.. Този дружествен договор също не съдържа някакви конкретни задължения на съдружниците
във връзка с разходите за издръжка на дружеството, нито предвижда начини за
изчисляване и заплащане на тези разходи.
Така в чл.10 от договора, сред изрично изброените задължения на съдружниците в
адвокатското дружество, не се съдържа задължение за участие в разходите за
издръжката му. Чл.23 от договора
предвижда, че издръжката на дружеството се осигурява от приходите от дейността на
съдружниците в него, без обаче да посочва
конкретен начин на използване на приходите за издръжката и без да създава
някакви задължения на съдружниците в тази насока. В чл.26 от договора, уреждащ
отношенията между съдружниците по повод прекратяване на членството на един от
тях също липсва подобно задължение, а единствената клауза, уреждаща задължение
на напускащият съдружник се отнася до отговорността му към дружеството за
причинени вреди. Чл. 30 от дружествения договор въвежда принцип за
пропорционално участие на всеки съдружник при разпределяне на печалбите и
загубите на дружеството, събрано дяла му. В случая обаче исковите претенции не
са насочени към изпълнение на такова задължение. Освен горното, клаузите на
дружествения договор не съдържат понятие „подотчетни лица“ и свързани с него
права или задължения. Ето защо следва да се приеме, че претендираните с исковата
молба вземания не произтичат и от дружествения договор, в сила към момента на
прекратяване на членството на ответниците К. и Н.в адвокатското дружество.
Представените по делото
писмени доказателства не установяват, че до датата на общото събрание на
15.07.2013г., когато са взети решения за прекратяване на членството на двамата
ответници в дружеството, е съществувало решение на общото събрание, което да
урежда начинът на участие на съдружниците в разпределянето на разходите за
издръжка на дружеството. Заключенията на съдебно-счетоводните експертизи не са
годни доказателства за установяване на такива задължения, защото разкриват
единствено факти в кръга на компетентността на вещите лица и предоставят
изчисления на базата на счетоводни документи, но не формират и не следва да
формират изводи по правни въпроси, какъвто е въпросът за основанието на
претендираните вземания.
Решение за пораждане на
задължения на ответниците за участие в разходите за издръжка на дружеството не
е взето и от общото събрание, проведено на 15.07.2013г. На това общо събрание са взети решения за
прекратяване на членството на двамата ответници К. и Н., считано от същата
дата. Последица от тези решения е това, че във вътрешните отношения между
съдружниците от посочената дата насетне двамата ответници не се считат членове
на дружеството, независимо че спрямо трети лица това обстоятелство се счита
настъпило от вписването му по партидата на дружеството. Елементи от решенията
за напускане на двамата ответници са констатациите, отразени в т.1 и т.2 от
протокола на общото събрание, че всички отношения между адвокатското дружество
и напускащият съдружник са подробно и окончателно уредени в допълнителен
протокол. Съставянето на такъв протокол по отношение на който е да било от
двамата ответници не се твърди и не се установява по делото. Независимо от това
обаче в т.3 от протокола е отразена
констатация на общото събрание, че адвокатското дружество няма никакви
финансови задължения към напускащите съдружници, както и В.К. и А.Н. нямат
задължения към дружеството. По изложените дотук съображения следва да се
приеме, че до момента на прекратяване на членството на двамата ответници в
адвокатското дружество не е съществувало решение на общото събрание, което да
създава в тяхна тежест задължение да участват в разходите за издръжка на
дружеството и по–конкретно, да ги задължава да заплащат или възстановяват
разходи за подотчетни лица. Не се установява и съществуването на решение на
общото събрание на дружеството, в което да се използва понятието „подотчетни
лица“.
Както беше посочено, с
вземането на решенията на 15.07.2013г. за напускане на двамата ответници,
тяхното участие в дружеството е прекратено от посочената дата във вътрешните
отношения между съдружниците. По тази причина ответниците не могат да бъдат
обвързани като съдружници от решенията на проведеното на 5.08.2013г. общо
събрание на адвокатското дружество, защото те вече не са били съдружници в това
дружество и участието им на такова събрание не би било допустимо. Имайки предвид това, протоколът от посоченото
общо събрание следва да се разглежда като документ, инкорпориращ в себе си
сложна правна сделка, съдържаща едновременно
елементи на решение на общо събрание на адвокатското дружество спрямо
оставащите в дружеството съдружници и постигнато споразумение между тези
съдружници и вече външни за дружеството лица, каквито към този момент се явяват
двамата ответници. Такава сложна правна сделка не противоречи на императивни
правни и норми и е валидна, нещо повече, тя би могла да служи като основание за
пораждане на претендираните с исковата молба вземания, ако страните са се
съгласили за възникването на такива вземания.
Анализът на постигнатото
съгласие в протокола от 5.08.2013г. показва, че за ответниците не са възникнали
задължения да заплащат каквито и да било разходи за подотчетни лица. На първо
място е необходимо да се отбележи, че посоченият протокол не оборва цитираната
по-горе констатация, извършена от общото събрание на 15.07.2013г., че двамата
ответници нямат задължения към дружеството. Това е така, защото в приложенията
към този протокол се разглеждат приходи и разходи, т.е. евентуални задължения,
към 30.06.2013г. и по тази причина не може да се приеме за отречена или
изменена извършената след тази дата, на 15.07.2013г., констатация за липса на
задължения. В допълнение следва да се посочи, че отразените в протокола решения
не съдържат конкретизирани по основание и размер задължения на ответниците за
участие в разходите на адвокатското дружество. По-специално по отношение на
претендираните вземания за разходи за подотчетни лица в протокола от
5.08.2013г. не се съдържа понятие „подотчетни лица“, нито има някакви уточнения
относно начин, по който биха могли да
бъдат изчислявани такива разходи. Такова понятие и такива уточнения липсват и в
приложенията към протокола от 5.08.2013г. Недоказани остават твърденията в
исковата молба, че задълженията на
ответниците произтичат от решение на общото събрание на дружеството и от
утвърден от съдружниците механизъм. Ето защо следва да се приеме, че и
постигнатото на 5.08.2013г. между ищцовото дружество от една страна и двамата
ответници от друга страна съгласие относно уреждане на отношенията между тях не
поражда задължение за ответниците да заплатят разходи за подотчетни лица. С
оглед формираните изводи, че такова задължение за ответниците не се е породило
на някакво валидно правно основание,
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно исковете за суми, представляващи разходи за наем за ползване на
офисите на дружеството за м.октомври 2013г.
Исковете са неоснователни.
Както се поддържа и в исковата молба, членството на двамата ответници в
адвокатското дружество „Д.И Л.“ е прекратено преди м. октомври 2013г., а за
посочения исков период съгласно решение, взето на 5.08.2013г. ищцовото
дружество и новосъздаденото от ответниците А.Д.поемат поотделно своите разходи
за издръжка. При това положение исковете се явяват неоснователни и само с оглед
твърденията в исковата молба, които сочат на пълно разделяне на имуществените
отношения, касаещи наемането на офиси за двете адвокатски дружества през м.
октомври 2013г. Независимо от горното обаче следва да се посочи, че и обективно
не се установява възникването на подобно задължение за ответниците към ищцовото
дружество за посочения период. Претенция за плащане на разходи за част от
наемна цена предполага наличие на съгласие за съвместно ползване на наетия имот
и за начина на разпределяне на разходите за такова ползване, в това число
наемната цена. Такова съгласие между страните липсва, напротив, в т.9 и следващите
я подточки от протокола от 5.08.2013г. изрично е уговорено разделно ползване на
офиси под наем от съществуващото и от предстоящото да бъде учредено адвокатски
дружества и отделни наемни правоотношения на всяко едно от тях със съответния
наемодател. Конкретно относно имота, който е предстояло да бъде ползван от
новосъздаденото дружество „К. и П.“ в протокола от 5.08.2013г. е констатирано,
че срокът на наемния договор изтича през м.септември 2013г. и че
новосъздаденото дружество ще продължи договора за наем с наемодателите и ще
договаря наемната цена. Предвидено е и задължение за ищеца да участва в
плащането на наемната цена, докато ползва този имот. Следователно, ответниците
следва да носят отговорност за заплащането на наемна цена само за ползваните от
тях имоти през м. октомври 2013г. и само спрямо лицето, с което те са се
намирали във валидно правоотношение по повод това ползване. Подобно
правоотношение с ищеца за разглеждания период не се установява да съществува. При
това положение ищцовото дружество би имало право да претендира заплащане на част
от дължимия наем от страна на ответниците, ако твърди и докаже, че то е
заплатило от тяхно име или за тяхна сметка дължимият наем за м.октомври 2013г.
при условията, например, на чл.60-62 от ЗЗД. Подобни твърдения обаче не се
излагат в исковата молба. По изложените съображения следва да се приеме, че
ищецът не притежава претендираните вземания към ответниците за заплащане на
разходи за наем за м.октомври 2013г. и тези искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно исковете за суми, представляващи разходи за издръжка и управление на
дружеството:
По отношение на исковете за
разходи за издръжка и управление на адвокатското дружество намират аналогично
приложение изложените по-горе разсъждения във връзка с претенциите за разходи
за подотчетни лица. Задължението за разходи за издръжка и управление на
дружеството следва да произтича като основание и като начин на определянето му
от закон, от дружествен договор, от решение на общото събрание или, в краен
случай, от постигнато изрично съгласие в тази насока с протокола от 5.08.2013г. Липсва законова норма, както липсват и клауза
от дружествения договор, в сила до 15.07.2013г. и решение на общо събрание на
дружеството до посочената дата включително, които да въвеждат подобно
задължение.
Значение за основателността и
на тази претенция има отразената в т.3 от протокола от общото събрание от
15.07.2013г. констатация, че двамата ответници нямат задължения към
дружеството. По изложените вече съображения тази констатация не може да се
приеме за оборена с протокола от 5.08.2013г. В допълнение към вече изложените
съображения защо това е така следва да се посочи, че, макар и приложенията към
протокола да сочат на отрицателни финансови резултати за двамата
ответници, нито приложенията, нито
протоколът съдържат конкретно постигнато съгласие между страните, че
ответниците поемат някакво задължение да заплащат разходи за издръжката на
дружеството за периода от началото на 2013г. до края на м.октомври 2013г.
Единственото отразено волеизявление на страните в тази връзка е, че приемат и
одобряват финансовите резултати и встъпителния ликвидационен баланс. Това
волеизявление обаче не е достатъчно, за да се смята, че е постигнато съгласие
ответниците да дължат заплащане на разходи за издръжка и управление за исковия
период.
Като се има предвид изложеното
по-горе за липсата на законово или договорно основание за такова задължение,
както и за липсата на решение на общото събрание в този смисъл до 15.07.2013г.
включително, за да се приеме подобно задължение за възникнало по силата на протокола
от 5.08.2013г. следва да има ясно и неподлежащо на съмнение изявление на всеки
един от ответниците, че те, на първо място,
признават съществуването му за минал период (от 1.01.2013г. до
5.08.2013г.) и, на второ място, се съгласяват да го заплащат и занапред, поне
до 31.10.2013г., независимо от обстоятелството, че вече са напуснали
дружеството. Такова изявление от страна на ответниците не само не съществува в
протокола от 5.08.2013г., напротив, в т.І, подточки 1.1. и 1.2. на стр.2 от
този протокол изрично е постигнато съгласие между страните издръжката на офиса
до 30.06.2013г. да бъде покрита съгласно дотогавашната практика, а от
1.07.2013г. насетне всички хонорари да се разпределят като приход на съответния
съдружник, който да поема и разходите за управление, включително и за
възнаграждения на съответния адвокатски екип. В продължението на цитираната подточка
1.2 е уговорено единствено, че, считано от 1.07.2013г., между преобразуваното А.Д.„Д.И
Л.“ и предстоящото да бъде създадено А.Д.„К.
и П.“ ще се разпределят общите разходи за издръжката на офиса и на общата
администрация. Тази уговорка обаче не представлява поемане на задължение на
ответниците за издръжката на ищцовото дружество, каквато е исковата претенция,
напротив, тълкуването на разглеждания дял от протокола от 5.08.2013г. показва
воля на страните от 1.07.2013г. насетне да разделят и обособят във възможно
най-голяма степен своите дейности и свързаните с тях права и задължения, като
единствено останат съвместно задължени за издръжката на общия им офис до
окончателното физическо отделяне на двете адвокатски дружество. По своето
естество това е задължение за съвместно участие в общи разходи за ограничен
период от време на две отделни групи правни субекти, които нямат връзка,
основана на членствени правоотношения помежду си, а не твърдяното в исковата
молба задължение на ответниците в качеството им на съдружници за участие в
издръжката и управлението на ищцовото адвокатско дружество.
Така анализът на постигнатото
съгласие между страните в протокола от 5.08.2013г. и на останалите
доказателства показва, че за ответниците липсва задължение да заплащат разходи
за издръжката на дружеството-ищец за периода до 30.06.2013г., защото такова
задължение не е възникнало до тази дата, не е било поето и впоследствие, а и
страните изрично са се съгласили, че ответниците нямат задължения към
дружеството до 15.07.2013г. Същият анализ води до извода, че подобно задължение
за ответниците не е възникнало и след 1.07.2013г., защото това, за което те са
се задължили в подточка 1.2 на стр.2 от протокола от 5.08.2013г. е съвместно
участие в разходите за общо ползван с адвокатското дружество офис при
договорения в протокола критерий – съобразно броя на адвокатите в съответния
екип, а не участие в разходите за издръжка и управление на вече чуждо за тях
адвокатско дружество. Поемането на последното задължение от ответниците би било
нелогично и лишено от основание, предвид обстоятелството, че във вътрешните
отношения между съдружниците от 15.07.2013г. ответниците вече не са били
участници в дружеството и са изявили желание за отделяне на своята дейност, а
не за продължаваща съвместна дейност с това дружество. Изложеното дотук води до
извод, за ответниците не е съществувало и не съществува задължение да участват
в разходите за издръжка и управление на ищцовото дружество за времето от
1.01.2013г. до 31.10.2013г. След като
такова задължение не се е породило на някакво валидно правно основание,
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно направените от ответниците възражения за прихващане:
Двамата ответници са направили
своите възражения за прихващане при условията на евентуалност, в случай, че
съдът намери предявените искове за главница за основателни. Формираните изводи
за неоснователност на тези искове означава, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане по същество на направените възражения за прихващане. Ето
защо съдът не дължи произнасяне по тях.
Относно исковете за мораторна лихва:
Задължението за мораторна
лихва е акцесорно по своя характер и предполага наличието на друго, главно
задължение, по отношение на което длъжникът е изпаднал в забава. В случая не се
установява да са налице неизпълнени задължения на ответниците към ищеца, поради
което не са налице предпоставките и за пораждане на акцесорни вземания по чл.86
от ЗЗД. Затова предявените искове за мораторна лихва също следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора
ответниците имат право да им се присъдят направените в производството разноски
на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В хода на устните състезания ответниците
изрично са заявили, че претендират разноски единствено във връзка с допуснатите
експертизи. Представеният списък по чл.80 ГПК за извършените от тях разноски
обаче не отразява в пълен размер заплатените суми. С оглед представените по
делото доказателства за платени възнаграждения на вещите лица се установява
платени от всеки един от двамата ответници по 1 050лв. за вещи лица. Ето защо в
полза на всеки един от ответниците следва да се присъди посочената сума като
разноски по делото.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна
квалификация чл.79, ал.1, предл.І от ЗЗД във вр. с чл.58,т.6 от ЗАдв и чл.86 от ЗЗД, предявени от А.Д.„Д.И Л.”,
регистрирано по фирмено дело № 9127/2005 г. по описа на Софийски градски съд,
фирмено отделение, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „*********,
вписано в регистъра на адвокатските дружества към САК с № **********, срещу В.Д.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, 19, съдебен адрес *** за присъждане на следните суми: 23 219,33лв. задължение за подотчетни
лица към 30.09.2013г., заедно с 1 875,78лв.
лихва за забава върху тази сума от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.; 314,89лв. наем за офис за м.октомври
2013г. и 58 661,08 лв. остатък от
участието му в разходите за управление и издръжка на дружеството за периода
1.01.2013г. - 31.10.2013г., заедно с 1
113,36лв. лихва за забава за времето от
8.04.2014г. до 22.01.2015г.;
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна
квалификация чл.79, ал.1, предл.І от ЗЗД във вр. с чл.58,т.6 от ЗАдв и чл.86 от ЗЗД, предявени от А.Д.„Д.И Л.”,
регистрирано по фирмено дело № 9127/2005 г. по описа на Софийски градски съд,
фирмено отделение, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „*********,
вписано в регистъра на адвокатските дружества към САК с № **********, срещу А.Н.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес *** за присъждане на
следните суми: 5 697,61лв.
задължение за подотчетни лица към 30.09.2013г., заедно с 460,27лв. лихва за забава върху тази сума от 8.04.2014г. до
22.01.2015г.; 314,89лв. наем за офис
за м.октомври 2013г. и 75 245,12лв.
остатък от участието й в разходите за управление и издръжка на дружеството за
периода 1.01.2013г. - 31.10.2013г., заедно с 6 078,68 лв. лихва за забава за времето от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.
ОСЪЖДА А.Д.„Д.И Л.”, регистрирано по фирмено дело № 9127/2005 г. по описа
на Софийски градски съд, фирмено отделение, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, ул. „*********, вписано в регистъра на адвокатските дружества към САК с
№ **********, да заплати на В.Д.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, 19, съдебен адрес *** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1
050лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Д.„Д.И Л.”, регистрирано по фирмено дело № 9127/2005 г. по описа
на Софийски градски съд, фирмено отделение, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, ул. „*********, вписано в регистъра на адвокатските дружества към САК с
№ **********, да заплати на А.Н.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес *** на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата 1 050лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок то връчването му.
Съдия: