Р Е Ш Е Н И Е
№ 318
гр. Враца, 30.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 31.08.2020
г. /тридесет и първи август две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 205 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на В.В.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 20-0309-000077/30.03.2020 г., издадена от
Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Оряхово, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП – Временно спиране от
движение на моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. №
******** за срок от 3 месеца.
В
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, като
постановена в нарушение на закона. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
визираното в същата нарушение, както и че АУАН, въз основа на който е издадена,
също е незаконосъобразен. Отправя се искане към съда да отмени оспорената
ЗППАМ. Претендират се направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответникът,
Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Оряхово, редовно призован не се
представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с
който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 27.03.2020
г. на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA
№ 26235 от ** към ОДМВР – Враца, РУ – Оряхово, за това, че на същата дата в 15.30
ч. в гр. *** по ул. *** до хотел * е управлявал лек автомобил Мерцедес Е200, с
рег. № ********, негова собственост, като използва пътищата от общинската пътна
мрежа за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари, като извършва резки маневри с цел преднамерено да го извади от
контрол, при което се получава загуба на сцепление и специфичен силен звук от превъртане
на автомобилни гуми. Констатираното в АУАН поведение на водача е прието за
виновно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
На 30.03.2020
г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 20-0309-000077/30.03.2020
г. от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Оряхово, с която на жалбоподателя
на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП е приложена ПАМ –
Временно спиране от движение на МПС лек автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. №
******** за срок от 3 месеца.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия GA,
№ 26235/27.03.2020 г. и 2 бр. сведения от актосъставителя и свидетеля на
нарушението и съставянето на акта. В сведенията е посочено, че с поведението си
жалбоподателят П. е демонстрирал явно неуважение към обществото и органите на
МВР и е създал опасност за живота и здравето на останалите участници в пътното
движение.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР -
Враца, РУ – Оряхово, чиято компетентност е установена от приложената по делото
Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната,
съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с
оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Не е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда.
Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на
възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода, че
липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП
е извършено от правоспособен водач на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Такъв акт е
съставен и надлежно връчен на оспорващия. Съдът констатира, че същият е и
редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно
описана фактическа обстановка и правна квалификация, съответстваща на
констатираното, релевантно за настоящия правен спор нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, на
водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Описаните в АУАН, а в последствие и в оспорената ЗППАМ
резки маневри с цел преднамерено изваждане от контрол на автомобила, при което
се получава загуба на сцепление и специфичен звук от превъртане на гуми,
свидетелства не за случайно събитие, а за умишлено и съзнателно демонстративно
шофиране. Същото се потвърждава и от представените по делото сведения от
актосъставителя и свидетеля на нарушението, в които се посочва, че с поведението
си жалбоподателят е демонстрирал явно неуважение към обществото и органите на
МВР и е създал опасност за живота и здравето на останалите участници в пътното
движение. Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на
хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
Правни
аргументи, факти и доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН,
не бяха представени в настоящото производство, при което не е оборена обвързващата
съда доказателствена сила на АУАН, предвидена от законодателя в разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
При това
положение съдът намира за правилно и обосновано приетото от административния
орган наличие на предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2, б.
„м“ от ЗДвП, съгласно която временно се спира от движение ППС на собственик, който
допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на
лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или (както е в конкретния случай) ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за
срок три месеца.
Анализът
на цитираната разпоредба показва, че адресат на мярката може да бъде само лице,
което е собственик, независимо дали същият е и водач на автомобила, какъвто е
разглежданият случай. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че
именно жалбоподателят В.В.П. е собственик на спряното от движение МПС лек
автомобил Мерцедес Е200 с рег. № ********, поради което мярката е приложена
спрямо надлежен адресат.
Цитираната
разпоредба е императивна и при наличие на основанията, изчерпателно изброени в
нея, административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, като в същото
време е независим от хода на административнонаказателното производство (дали ще
бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т.е.
независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не), органът е
длъжен да приложи ПАМ „Временно спиране от движение на ППС“ за срок от три
месеца. Срокът на ограничителното действие е фиксиран в закона, без възможност
за корекция от административния орган и от съда, при което не е нарушен и
принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
Предвидената
мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване използването
на МПС за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, което е и
обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали при
инциденти на пътя. Мярката действително се характеризира със значителни по
тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено,
представлява част от действащото право и следва да бъде приложена при извършено
съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуално
правни предпоставки, които в случая са налице.
Не е
налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената
заповед е съобразена и с целта, преследвана от закона - опазване живота и
здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да
извърши други нарушения на правилата на ЗДвП. Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира нарушителя и/или трети лица, а
чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен
резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта е
преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2
б. "м" от ЗДвП е временно отнемане на „средството“ за извършване
на нарушението. Временното спиране от движение на ППС препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново
нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването ѝ
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта
на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.П.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0309-000077/30.03.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ
– Оряхово, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП – Временно спиране от
движение на моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. №
******** за срок от 3 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
На
основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: