О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 655
гр.Пловдив,
08. 05. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на осми май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Като разгледа
Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 346 /2020г.
И за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на 274 от ГПК във вр. с чл.108 ал.1 от ЗС и чл.34 от ЗС във вр. с
чл.69 ал.1 от ЗН.
Постъпила
е частна жалба от Г.Г.Г.,
ЕГН- ********** и И.Г.Г., ЕГН- **********, чрез адв. Е.П., против Решение № 434/28.11.2019г. на Районен съд
–Карлово, II гр.с.,
по гр.д.№ 907/2018г., в частта, с
която е прекратено като недопустимо производството по делото
досежно предявените от тях искове с правно основание чл.108, ал.1 от Закона за собствеността за признаване на установено,
че те като са собственици съответно на
4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от следните
сгради: сграда с ИД 36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в ПИ
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна;
стар ИД - няма; номер по предходен план - няма; сграда с ИД 36498.502.982.3 със
застроена площ от 30 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като
сградата е разположена в поземлен имот 36498.502.982, брой етажи - един,
предназначение - друг вид обществена сграда; стар ИД - няма; номер по предходен
план - няма; сграда с ИД 36498.502.982.4 със застроена площ от 28 кв. м., адрес
на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в ПИ
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; стар
ИД - няма; номер по предходен план – няма
и осъждане на ответниците Г.Г.Г.,
ЕГН- ********** и Х.М.Г., ЕГН- **********,*** да им предадат владението върху
собствените им идеални части;
както и в частта, с която е
прекратено като недопустимо производството
по гр. дело №907/2018 г. по описа на РС - Карлово досежно предявените от тях искове с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК
за отмяна на Нотариален акт № 120, том III, рег. № 5737, дело № 482/2015 г. на
Нотариус Станка Ранджева с рег. № 099 на НК и с район на действие района на
Карловски районен съд, акт № 147, том 11, дело № 2016/2015 г. на Служба по
вписванията при Карловски районен съд, с който
ответникът Г.Г.Г., ЕГН- ********** е признат въз основа на
обстоятелствена проверка за едноличен собственик на следните сгради: сграда с ИД
36498.502.982.2 със застроена площ
от 35 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е
разположена в ПИ 36498.502.982, брой
етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; стар ИД - няма;
номер по предходен план - няма; сграда с ИД 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И.
В.“ №36, като сградата е разположена в ПИ 36498.502.982, брой етажи - един,
предназначение - друг вид обществена сграда; стар ИД - няма; номер по предходен
план - няма; сграда с ИД 36498.502.982.4
със застроена площ от 28 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“
№36, като сградата е разположена в поземлен имот 36498.502.982, брой етажи -
един, предназначение - селскостопанска сграда; стар ИД - няма; номер по
предходен план – няма.
Молят
да бъде отменено определението в прекратителните му части и да се постанови
връщане на делото на Районен съд –Карлово за продължаване на процесуалните действия по
предявените от тях искове по чл.108 ал.1 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК.
ПдОС, след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на частната жалба и събраните
доказателства по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок от легитимирани
лица срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд – Карлово от
ищците Г.Г. Г. И.Г.Г. против Г.Г. Гачеви
Х.М.Г. са предявени искове по чл.108 ал.1 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК. С
исковата молба ищците са посочили, че те
и ответникът Г.Г.Г. били наследници по закон на М. И. Г., поч. на 11.07.1998 г.
в гр. К. Ищецът Г.Г.Г. бил неин съпруг, а ищецът И.Г.Г. и ответникът Г.Г.Г. –
нейни синове. Ответницата Х.М.Г. била съпруга на Г.Г.Г., с когото сключили
граждански брак на 24.11.1999 г. Изтъкнали са, че с влязло в сила решение по
гр. дело № 599/2005 г. на Карловски районен съд между страните по настоящото
дело, като наследници на М. И. Г., била прекратена съсобствеността върху
двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място с площ от 589 кв.
м., съставляващо имот с пл. № 3042 в кв.98, за което по тогава действащия план
на града бил отреден парцел IX , както и върху друг наследствен недвижим имот в
с. В., К. община. Твърдяли са, че в предмета на това дело не са били включени
три сгради, построени в същото дворно място през 1993 г. от първия от
ищците и общата наследодателка в режим
на СИО през 1993 г. Въз основа на издадените Разрешение за строеж №
77/25.08.1993 г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво №
87/27.081993 г. на Община Карлово били изградени описаните в същите
магазин-кафе, разположен южно от жилищната сграда, предмет на гр. дело № 599/2005
г., както и цех за закуски, разположен с северния ъгъл на гореописаното дворно
място. Въз основа на Разрешение за строеж № 106/15.11.1993 г. до цеха за
закуски била изградена пристройка. Преди години било променено предназначението
на магазина - кафе в лятна кухня, жилищна сграда. По сега действащите КККР на
гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК тези три сгради представлявали: сграда с ИД 36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м.,
адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в ПИ 36498.502.982,
брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; стар
идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с ИД 36498.502.982.3
със застроена площ от 30 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36,
като сградата е разположена в ПИ 36498.502.982, брой етажи - един,
предназначение - друг вид обществена сграда; стар ИД - няма; номер по предходен
план - няма; сграда с ИД
36498.502.982.4 със застроена площ
от 28 кв. м., адрес на сградата: гр. К.
, ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в ПИ
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; стар
ИД - няма; номер по предходен план – няма. Посочили са, че до пролетта на 2012
г. първият от ищците живял в сградата с идентификатор 36498.502.982.2. Тогава
му била беше връчена Нотариална покана от ответника с рег.№ 2933, том 1, акт 97
от 26.04.2012 г. на нотариус Тани Рангелов с рег. № 517 на НК и район на
действие - района на Карловски районен съд. В тази Нотариална покана бил
записал, че съсобствеността помежду им по отношение на гореописаните сгради се
разпределяла, както следва: 4/6 идеални части за Г.Г.Г. и по 1/6 идеална част
за И.Г.Г. и Г.Г.Г.. През пролетта на 2015 г. ищците установили, че ответникът е
сменил ключалките и заключил гореописаните сгради. Поради тази причина вторият
от ищците изпратил на ответника Нотариална
покана рег. № 9317, том 2, акт 121 от 18.09.2015 г., също на Нотариус Тани
Рангелов. Не последвал никакъв отговор от ответника. В края на 2016 г. ищците
установили, че с нотариален акт № 120, том III, рег. № 5737, дело № 482/2015 г.
на нотариус Станка Ранджева с рег. № 099 на НК и с район на действие - района
на Карловски районен съд, акт № 147 , том 11, дело № 2016/2015 г. на Служба по
вписванията при Карловски районен съд, ответникът бил признат въз основа на
извършената обстоятелствена проверка за едноличен собственик на трите
гореописани сгради.
По гореописаните
обстоятелства, ищците са заявили, че изцяло оспорват този описан нотариален
акт, като поддържат, че ответникът не е придобил по давност процесните имоти. Считат, че продължават да бъдат
съсобственици с ответника върху тези сгради при гореописаните квоти. Изложеното пораждало за тях правния
интерес от завеждане на настоящото дело.
Предвид на това ищците са
отправили искане до съда да постанови решение, с което, на осн. чл.537 ал.2 от ГПК да отмени изцяло Нотариален акт № 120, том III, рег. № 5737, дело №
482/2015 г. на нотариус Станка Ранджева с рег. № 099 на НК и с район на
действие района на Карловски районен съд, акт № 147, том 11, дело № 2016/2015
г. на Служба по вписванията при Карловски районен съд, с който ответникът Г.Г.Г. е признат въз основа на
обстоятелствена проверка за едноличен собственик на следните сгради:
сграда
с ИД 36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И.
В.“ №36, като сградата е разположена в ПИ 36498.502.982, брой етажи - един,
предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; стар идентификатор - няма; номер
по предходен план - няма;
сграда
с ИД
36498.502.982.3 със застроена площ
от 30 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена
в поземлен имот 36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - друг вид
обществена сграда; стар ИД - няма; номер по предходен план - няма;
сграда
с ИД
36498.502.982.4 със застроена площ
от 28 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е
разположена в ПИ 36498.502.982, брой етажи - един, предназначение -
селскостопанска сграда; стар ИД - няма; номер по предходен план – няма;
както и на осн. чл.108 ал.1 от Закона за собствеността
да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението на трите
гореописани сгради, както следва: 4/6 ид.
ч. за Г.Г.Г. и 1/6 ид. ч. за И.Г.Г..
Ответниците по исковата молба
Г.Г. Г. Х.М.Г. са депозирали Писмени отговори по чл.131 от ГПК, с които са
направили възражението за недопустимост на предявените искове и са направили
искане за прекратяване на производството. Позовали са се на СПН, тъй като
въпросът за собствеността по отношение на тези три обекта – магазин – кафе /а
понастоящем със сменено предназначение в лятна кухня, жилище/, цех за закуски и
последният третият - селскостопанска сграда в същия ПИ, е бил разрешен в производство за съдебна делба.
С влязло в сила Решение № 44/30.05.2006г. на РС –Карлово по гр.д.№ 599/2005г. е отхвърлен
предявеният от Г.Г.Г. против И.Г.Г. и Г.Г.Г. иск за делба на горните обекти /последният е с несамостоятелен характер/
при квоти 4/6 ид.ч. за Г.Г.Г., 1/6 ид.ч. за И.Г.Г. и 1/6 ид.ч. за Г.Г.Г.,
предявен на основание наследяване по закон, след смъртта на М. И. Г., поч. на 11.07.1998 г., която е била
съпруга на първия ищец и майка на двамата ответници. За да отхвърли иска,
Районният съд е аргументирал, че процесните описани обекти не са
сънаследствени и не са
съсобствени между Г.Г.Г., И.Г.Г. и Г.Г.Г., тъй като се е установило по
делото, че на осн. чл.92 от ЗС са собственост на Община –Карлово. Изложени са
решаващи мотиви, че мястото е общинско и липсва отстъпено право на строеж от
Община – Карлово в полза на страните по делото и респ. на тяхната
наследодателка.
В хода на производството са
били приложени гр.д.№ 599/2005г. по описа на РС –Карлово, както и заверен
препис от нот.д.№ 482/2015г. по описа на Нотариус Станка Ранджева – Крякова,
рег.№ 099, по което е бил съставен съгл. чл.587 от ГПК Нотариален акт № 120/22.07.2015г.,
том III, рег. № 5737, въз основа на обстоятелствена проверка.
Районен съд – Карлово, за да
постанови, обжалваното определение за
прекратяване поради недопустимост на исковете, излага основни съображения, че от приложеното гр. д. №599/2005 г. по описа на
РС - Карлово е видно, че то е било водено по иск на Г.Г.Г. против И.Г.Г. и Г.Г.Г.
за делба на съсобствени недвижими имоти, които са предмет и на настоящото дело
– двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място с площ от 589 кв.
м., съставляващо имот с пл. № 3042 в кв.98, за което по тогава действащия план
на града бил отреден парцел IX, магазин-кафе /магазин за закуски/, разположен в
същия имот, южно от жилищната сграда /сега с ИД 36498.502.982.3/ и цех за
закуски, разположен с северния ъгъл на гореописаното дворно място /сега с ИД
36498.502.982.2/. С влязло в сила Решение № 44/30.05.2006 г., съдът е отхвърлил
иска по отношение на магазина за закуски и на цеха за закуски, като е приел, че
се касае за сгради, построени в общинско място, за които не е учредена по надлежния
ред суперфиция, поради което и на основание чл. 92 от ЗС, като приращение,
същите са собственост на собственика на дворното място. Издадените строителни
книжа, представени по настоящото дело, а именно: разрешение за строеж №
77/25.08.1993 г. на ОбС - Карлово /за магазин, кафе/, протокол № 87/27.08.1993
г. за определяне на строителна линия и ниво за магазин за закуски и разрешение
за строеж № 106/15.11.1993 г. на ОбС - Карлово за цех за закуски, не променят
установената по
гр. д. №599/2005 г. фактическа обстановка. Сградата с ИД 36498.502.982.2 /цех за закуски/ включва и пристройката към нея, която по КККР е заснета като сграда с ИД 36498.502.982.4, със
застроена площ от 28 кв. м. и
предназначение – селскостопанска сграда. Това става видно от представените
по делото строителни книжа и по-конкретно – скица № 692/02.10.1992 г. на ОбС - Карлово с виза за проучване и
проектиране за магазин и цех за закуски, издадена на 20.07.1993 г.
Затова, наложен е правен
извод, че с влязъл в законна сила съдебен акт, правото на собственост на ищците
по отношение на процесните имоти е отречено. Силата на присъдено нещо е
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за повторен процес между същите
страни относно същия спор. Чл.299 от ГПК въвежда забрана за пререшаване на
спор, разрешен с влязло в сила решение. Не
са налице нови основания, възникнали след постановяване на посоченото
по-горе влязло в сила съдебно решение, с което е установена собствеността върху
процесните недвижими имоти. При тези данни, Районният съд е приел, че е налице идентичност, както по
отношение на предмета на спора и правното основание на претенциите на страните
– правото на собственост върху спорните недвижими имоти, така и по отношение на
страните. Затова е счел, че са налице основанията по чл. 299, ал.2 вр. с ал.1
във вр. с чл. 298, ал.1 от ГПК и производството по иска по чл.108, ал.1 ЗС подлежи
на прекратяване като недопустимо поради забраната спор, разрешен с влязло в
законна сила решение да бъде пререшаван. Доколкото е недопустим искът по чл.108,
ал.1 ЗС, то недопустим е и акцесорният
иск по чл.537 ал.2 от ГПК – за отмяна на Нотариален акт № 120, том III, рег. №
5737, дело № 482/2015 г. на Нотариус Станка Ранджева с рег. № 099 на НК и с
район на действие района на Карловски районен съд, акт № 147, том 11, дело №
2016/2015 г. на Служба по вписванията при Карловски районен съд, с който ответникът Г.Г.Г. е признат въз основа на
обстоятелствена проверка за едноличен собственик на процесните сгради сгради.
С частната жалба на Г.Г.Г. и И.Г.Г.
са направени възражения, че в атакуваното определение правните изводи са
неправилни. По- конкретно, считат, че Районният съд не е обърнал внимание, че в
приложеното нот.д.№ 482/2015г. се намира Молба –декларация от 06.07.2015г. по
чл.587 ал.2 от ГПК за издаване на процесния нотариален акт, подадена от
ответника Г.Г.Г. ***. Молбата – декларация съдържа удостоверение от отдел
„Общинска собственост“ при Община – Карлово, затова, че процесните имоти не са
собственост на Община – Карлово. В исковата молба ищците са се били позовали на
изтекла придобивна давност в тяхна полза при квоти 4/6 ид. за Г.Г.Г. и 1/6
ид.ч. за И.Г.Г.. По гр.д.№ 599/2005г. не е било въведено основание изтекла
придобивна давност, а това означавало, че не е налице пълен идентитет между
двете дела, за да се приеме и съответно, че следва да се приложи основанието на
чл.299 от ГПК. Посочват, че едва след влизане в сила на Решение № 44/30.05.2006г.
по гр.д.№ 599/2005г. за отхвърляне на иска за делба е изтекла придобивната
давност по чл.79 от ЗС и неправилно с Нотариален акт № 120, том III, рег. №
5737, дело № 482/2015 г. на Нотариус Станка Ранджева, рег. № 099 на НК,
ответникът Г.Г.Г. е бил признат за собственик на тези сгради. Според ищците,
правилната съсобственост е в размер на 4/6 ид.ч. за Г.Г.Г., 1/6 ид.ч. за Г.Г.Г.
и 1/6 ид.ч. за И.Г.Г..
ПдОС, в настоящия съдебен
състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Г.Г.Г. е завел против И.Г.Г.
и Г.Г.Г. искова молба с вх.№ 14834/12.12.2005г.
за делба на самостоятелни обекти – Магазин за закуски и Цех за закуски,
построени върху общинско място. Изложени са твърдения за съсобственост между
страните, възникнала по силата на наследствено правоприемство и прекратена СИО.
Съделителите са нямали спор по въведените факти по делото и същото е обявено за
решаване на 31.03.2006г. / протокол – на л.23 по гр.д.№ 599/2005г./. Районен съд
- Карлово с Решение № 44/30.05.2006г. по гр.д.№ 599/2005г. е отхвърлил
иска за делба на предявеното основание, мотивирайки съобразно наличните писмени
доказателства по делото, че обектите не са съсобствени между страните, тъй като
конкретно за тези две вещи е нямало
отстъпено право на строеж и не са били спазени условията на чл.13 и чл.15 от ЗС
/действащи в процесния период/ и на чл.18 от ЗС – относно форма на
действителност при учредяване на вещно право. Решението не е обжалвано от
страните и е влязло в законна сила през 2006г.
С исковата молба с вх.№ 6577/11.06.2018г., подадена от Г.Г.Г. и И.Г.Г. против
Г.Г.Г. са предявени искове по чл.108 ал.1 от ЗС и чл. 537 ал.2 от ГПК.
Ищците са подновили спора, твърдейки, че
страните са съсобственици по наследство
и СИО, отново при същите квоти: 4/6 ид.ч. за Г.Г., 1/6 ид.ч. за И.Г. и 1/6
ид.ч. за Г.Г.. Ищците са посочили, че са установили, че ответникът Г.Г. се е
снабдил с констативен Нотариален акт № 120, том III, рег. № 5737, дело №
482/2015 г. на Нотариус Станка Ранджева, с рег. № 099, с който са му били
признати само за него на права на собственост по отношение на описаните обекти,
за които е било водено гр.д.№ 599/2005г. Ясно са заявили на стр.3 от исковата молба, че считат, че продължават да бъдат съсобственици върху тези сгради при
гореописаните квоти, което пораждало правен интерес от воденето на
исковете, и са формулирали петитум за отстъпване и предаване на владението на
съсобствените им 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. От прочита на съдържанието на исковата
молба, въззивната инстанция констатира, че
не е въведено ново, различно основание за собственост, което да е възникнало
след датата 31.03.2006г., когато е
бил даден ход на устните състезания по гр.д.№ 599/2005г. и което да не е било
разгледано по делото, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо, правилни са правните изводи на Районния съд,
че е налице сила на присъдено нещо и има процесуална пречка за повторен процес между същите страни относно
същия спор за съсобственост при посочените квоти / 4/6 ид.ч., 1/6 ид.ч. и 1/6
ид.ч./ на осн. чл.299 от ГПК. Относно третия обект /селскостопанска сграда,
пристройка/, правилно е преценено, че същата
според книжата по делото е била придадена
към основния обект – Цех за закуски, и не се променя фактическата обстановка.
Без уважение следва да се
остави възражението, направено с частната жалба, че нови обстоятелства за
предявяване на исковете съставляват издаването на Нотариален акт № 120, том III,
рег. № 5737, дело № 482/2015 г. на Нотариус Станка Ранджева, и наличната по
нотариалното дело Молба – декларация, съдържаща удостоверение от отдел
„Общинска собственост“ при Община – Карлово, затова, че процесните имоти не са
собственост на Община – Карлово. Същите документи могат да доведат до извод, че
тези обекти са станали собственост на ответника по силата на изтекло давностно
владение в негова полза, но не водят до
извод, че ищците и ответника продължават да бъдат съсобственици по наследство и прекратена СИО, при квоти 4/6 ид.ч., 1/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч., така както твърдят с исковата молба и
петутим – за отстъпване на собствеността на принадлежащите им съсобствени
части - 4/6 ид.ч. за ищеца Г. и 1/6
ид.ч. за ищеца И.. Съгласно чл.344 от ГПК – с решението по допускане на делба,
съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник. Ето защо, процесуално недопустимо е същите вече въведени за разглеждане
правни въпроси и съответно получили разрешение в делбеното производство с
влязъл в сила диспозитив, да подлежат отново на преразглеждане в производство
по иск чл.108 ал.1 от ЗС, предявен на разгледаното основание – твърдяна
съсобственост по наследство и прекратена СИО.
Обжалваното
определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Обжалваемост.
Настоящето определение подлежи на
касационно обжалване на осн.чл.274 ал.4
във вр. с чл.280 ал.3 т.1 пр.2 от ГПК.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава
Решение № 434/28.11.2019г. на Районен съд
–Карлово, II гр.с.,
по гр.д.№ 907/2018г., в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото досежно предявените от тях
искове с правно основание чл.108, ал.1
от Закона за собствеността за
признаване на установено, че са собственици съответно на 4/6 ид. ч. и
1/6 ид. ч. от следните сгради:
сграда с идентификатор 36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - друг вид обществена сграда;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от 28 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; стар
идентификатор - няма; номер по предходен план – няма и осъждане
на ответниците Г.Г.Г., ЕГН- ********** и Х.М.Г., ЕГН- **********,*** да им
предадат владението върху собствените им идеални части;
както и в частта, с която е
прекратено като недопустимо производството
по гр. дело №907/2018 г. по описа на РС - Карлово досежно предявените от тях искове с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК,
за отмяна на Нотариален акт № 120, том III, рег. № 5737, дело № 482/2015 г. на
Нотариус Станка Ранджева с рег. № 099 на НК и с район на действие района на
Карловски районен съд, акт № 147, том 11, дело № 2016/2015 г. на Служба по
вписванията при Карловски районен съд, с който
ответникът Г.Г.Г., ЕГН- ********** е признат въз основа на
обстоятелствена проверка за едноличен собственик на следните сгради: сграда с
идентификатор 36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - друг вид обществена сграда;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от 28 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №36, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; стар
идентификатор - няма; номер по предходен план – няма.
Осъжда
Г.Г.Г., ЕГН-
********** и И.Г.Г., ЕГН- **********, двамата с пълномощник адв.Е.П., съдебен
адрес ***, да заплатят на Г.Г.Г., ЕГН- ********** и Х.М.Г., ЕГН- **********,***,
двамата с пълномощник адв.С.П. – К., съдебен адрес ***, общо сумата 770 лв. за направени разноски по възз.ч.гр.д.№
346/2020г. по описа на ПдОС – V гр.с.
След влизане в сила на
определението Делото да се докладва
на Зам.-Председателя на Окръжен съд- Пловдив, Въззивно отделение, за определяне
на докладчик за разглеждане на въззивна жалба с вх.№ 4860/12.02.2020г. /по
описа на ПдОС/- раздел III, подадена от Г.Г.Г., ЕГН- **********
и И.Г.Г., ЕГН- **********, против Решение №
434/28.11.2019г. на Районен съд –Карлово, II гр.с., по гр.д.№ 907/2019г.,
с което са отхвърлени предявените от
тях искове по чл.31 ал.2 от ЗС.
Определението може да
се обжалва пред ВКС на РБ
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове: