№ 92556
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110155010 по описа за 2021 година
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 15200/14.10.2021 година, с която е разпоредил длъжникът
да заплати на кредитора, следните суми: „Т“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,, с адрес на управление - С, да
заплати на заявителя „В“ ЕООД, ЕИК ********* и адрес на управление - гр.,,,,,,,,,, следните
суми: - 16 069,79 лева, представляваща общата сума на парични вземания за връщане на
гаранция за добро изпълнение по три договора, по които страна е „Т“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,
съответно: - вземане 3 399,68 лева по договор за строителство от 25.8.2015 година; - вземане
2 169,51 лева по договор от 1.4.2013 година; - вземане 10 500,60 по договор от 8.5.2012
година; ведно със законната лихва, считано от 23.9.2021 г. до изплащане на вземането, -
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 321,40 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК и е представил доказателства за извършено плащане след
датата на издаване на заповедта – плащането е с дата 3.12.2021 година за сумата от 16712,57
лева, като е посочил в заявлението, че плаща – главница от 16069,79 лева, законна лихва от
23.9.2021 година до 3.12.2021 година – 321,38 лева и разноски за заплатена държавна такса в
размер на 321,40 лева.
В срок длъжникът е депозирал и частна жалба срещу заповедта в частта за разноските.
Въз основа на същата е било образувано в.ч.гр.дело № 2237/2022 година по описа на
Софийски градски съд, по което е постановено Определение № 4515/19.5.2022 година, с
което издадената заповед за изпълнение е отменена в частта за разноските за сумата от над
731,74 лева адвокатско възнаграждение, като на заявителя са признати разноски за сумата от
731,74 лева без ДДС – сумата от 878,08 лева с ДДС. Определението е влязло в сила на
19.5.2022 година, с което и издадената заповед за изпълнение е влязла в сила в частта за
разноските на 19.5.2022 година, а в останалата част е влязла в сила на 30.12.2021 година и
подлежи на изпълнение.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
1
влиза в сила.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ от
ГПК, в случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне
по постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение, за
което страните не спорят за съда е и несъмнено, че с разпоредбата на чл.414а от ГПК
законодателно се цели да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на
задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на
кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът е заплатил сумите по заповедта за изпълнение, като е останал да дължи
уважените суми за разноски – така заявителят е депозирал становище с вх.№ 2908/10.1.2022
година, в което не оспорва плащането.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че
срещу длъжника следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за
изпълнение в размер на присъдените разноски за сумата от 878,08 лева с ДДС, присъдено
адвокатско възнаграждение.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено за сумите над
878,08 лева с ДДС и се издаде само за тази сума, като неплатена от длъжника.
2
Следва да се посочи, че в хода на процеса – длъжникът „Т“ АД е извършил промяна в
правноорганизационната си форма, вписана в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията на 20.7.2022 година – като чрез промяна в правната форма е с правоприемник –
„Т“ ЕООД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – С.
С оглед наличието на правоприемство, настъпило в хода на процеса – съдът следва да го
съобрази и издаде изпълнителен лист срещу правоприемника. Вярно е, че по смисъла на
чл.226 от ГПК - Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху
другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. В казуса обаче с оглед
заличаването на длъжника от Търговския регистър, което следва да се приравни на смъртта
на физическо лице, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.227 от ГПК - Когато
страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото
продължава с участието на правоприемника.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя, в следния смисъл:
ОСЪЖДА „Т“ ЕООД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – С,
като правоприемник на „Т“ ЕАД – заличен търговец, ЕИК ,,,,,,,,,, с адрес на управление -
С, да заплати на заявителя „В“ ЕООД, ЕИК ********* и адрес на управление - гр.,,,,,,,,,,
сумата от 878,08 лева с ДДС, представляваща сторените по ч.гр.дело № 55010/2021 година
по описа на Софийски районен съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като
над този размер за следните суми:
- 16 069,79 лева, представляваща общата сума на парични вземания за връщане на
гаранция за добро изпълнение по три договора, по които страна е „Т“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,
съответно: - вземане 3 399,68 лева по договор за строителство от 25.8.2015 година; - вземане
2 169,51 лева по договор от 1.4.2013 година; - вземане 10 500,60 по договор от 8.5.2012
година; ведно със законната лихва, считано от 23.9.2021 г. до изплащане на вземането,
- сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 321,40 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер над 878,08 лева с ДДС до първоночално
претендираното адвокатско възнаграждение за сумата от 1300,00 лева – отхвърля искането
за издаване на изпълнителен лист, поради плащане след издаване на заповедта за
изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в
двуседмичен срок, който за страните тече от връчването на разпореждането.
Препис да се връчи на заявителя и на длъжника, като в ЕИСС се отбележи
правоприемника на заличения от Търговския регистър длъжник и на мястото на на „Т“ ЕАД
– заличен търговец, ЕИК ,,,,,,,,,, с адрес на управление - С, се впише - „Т“ ЕООД , ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление – С, като правоприемник на „Т“ ЕАД
– заличен търговец, ЕИК ,,,,,,,,,, с адрес на управление - С.
3
Следи влизане на определението в сила делото да се предаде в „Архив“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4