Р Е Ш Е Н И Е
№ 226 / 30.06.2021 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV състав,
в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от председателя
адм.д. №631/2020 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба на И.Д.К.
***, срещу Ревизионен акт №Р-03000819008633-091-001/27.08.2020 г., издаден от Началнак сектор и главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията потвърден с Решение
№255/11.11.2020 г. на Директор на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че ревизонният акт е
незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния данъчен закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила за извършване на ревизия за определяне на
данъчни задължения регламентирани в ДОПК и ЗДДФЛ. По отношение прилагането на чл. 122 от ДОПК се излагат съображения, че
от направения анализ на приходите и разходите за 2017г., органите по приходите
не са установили превишение на приходите над разходите на ревизираното лице, на
годишна база. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година. Според
чл. 15, чл. 16 и чл. 17 ЗДДФЛ данъчната година е календарната година, а
облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход
поотделно. Общата годишна данъчна основа е сумата на годишните данъчни основи
по чл. 25, чл. 30, чл. 34 и чл. 36, намалена с предвидените в този закон
данъчни облекчения. Следователно релевантно за спора с оглед това налице ли е
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е салдото към 31 декември на
съответната година, получено при
съпоставяне общо на приходите и разходите на ревизираното лице за годината.
Поради това, установеното несъответствието по дати, при извършване на касови
разходи в размер на 38 355,45 лв. не може да формира данъчна основа за облагане
сДОД. Сочи се също, че за 2017г. не е налице и недеклариран доход от друг
източник от 11 200 лв. Както ревизираното лице, така и платеца на сумата
посочват, че се касае за плащане на сума за покъщнина, намираща се в продаден
от ревизираното лице на трето лице
недвижим имот. Сумата е платена по банков път, поради което предаването и е
безспорно. Спорно е основанието за плащане, за което законът не изисква писмен
документ. Ирелевантно, за действителността на договора е наличието на писмен
документ за обосноваване на каузата, тъй като доказването й е допустимо с
всички доказателствени средства. Игнорирайки обясненията на страните по
сделката, органите по приходите се твърди са нарушили правилата на доказване по
ДОПК и не са изследвали обективно относимите към спора обстоятелства.
Релевират се и доводи, че неоснователно не са признати
и декларираните от ревизираното лице налични средства в брой в началото на
ревизирания период. Това се дължи на необективното изследване на
доказателствата, като са възприети само тези от тях, които кореспондират с
твърденията на органите по приходите, дори да се изключват от житейската
логика. Неоснователно не са признати за действителни и сумите, получени от
ревизираното лице в заем от С.Г.Т. и Г.П.П.. И в двата случая, мотивите на
органите по приходите се основават на едностранчиво и необективно изследване на
установените факти и обстоятелства.
Моли се се да отмени оспорения ревизионен акт изцяло и
да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си представител се поддържа
жалбата. Представени са подробни писмени бележки по делото.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - ст.юрисконсулт П.Г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмено становище излага
съображения за правилността на ревизионния акт и потвърдителното решение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата и да потвърди изцяло обжалвания ревизионен акт като правилен и
законосъобразен, както и да присъди в полза на Дирекция ОДОП гр. Варна сторените
по делото разноски.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема
следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000819008633-020- 001/31.12.2019 г., изменена със Заповед №
Р-03000819008633-020- 002/21.05.2020 г., спряна със Заповед №Р-030008119008633-023-
001/28.02.2020 г, възобновена със Заповед №Р-030008119008633-143- 001/30.03.2020г.,
е извършена ревизия на И.Д.К. за определяне на задължения за данък върху
доходите по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ/ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.201 7г. Заповедта е подписана с електронен подпис от Дияна Боянова Кръстева на 31.12.2019 г. в 11:47 часа и е връчена лично на
ревизираното лице на 22.01.2020 г. (л.1352).
На 10.07.2020 г. е изготвено Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с №Р-03000819008633-139-001 (л.937)
На 10.07.2020 г. е изготвено и Уведомление №
Р-03000819008633-113-001 на основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК (л.935), с което К. е уведомена, че са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК, като е определен срок за представяне на доказателства и вземане
на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението.
Документите са връчени на 21.07.2020 г. по електронен
път.
В указания от органите по приходите 14-дневен срок,
който изтича на 04.08.2020 г., от И.Д.К. не са представени доказателства и не е
взето становище по връчените Уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК и Уведомление
по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК. Към дата 04.08.2020г. не е представена и Декларация
по образец по чл.124 ал.З от ДОПК. Такива са представени на 06 и 08.08.2020 г.
/лист 98/.
На 04.08.2020 г. е изготвен Ревизионният доклад (РД) №Р-03000819008633-092-001 (л.30-90), който е връчен на ревизираното лице по електронен път
на 06.08.2020 г.
При извършване на ревизията е установено следното:
Физическото лице И.Д.К. няма регистрирано предприятие
на ЕТ. Има участия в търговски дружества през ревизирания период: -"ТОП
ТРАНС 5" ЕООД преименувано на 05.05.2016 г. на "РАБИТ ФАРМ" ЕООД
с ЕИК: ***. Едноличен собственик и управител от 27.11.2012 г. на "ТОП
МАРКЕТ 5" ЕООД с ЕИК: ***. Няма данни за участие в юридически лица с
нестопанска цел.
Няма данни за извършвана дейност и стопанисвани обекти
от И.Д.К. през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. Съгласно ПП СУП-
Справка за актуално състояние на всички трудови договори - няма данни за
декларирани и действащи трудови договори през периода от 01.01.2016 г.-до
31.12.2017 г. Съгласно ПП СУП- Данни за осигуряването по ЕГН за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. има данни за И.Д.К. като самоосигуряващо се лице
при "РАБИТ ФАРМ" ЕООД с ЕИК: ***. Подавани са данни от осигурителя
"РАБИТ ФАРМ" ЕООД. Декларации обр.1 за И.Д.К..
Съгласно ПП СУП ДОИС- има направени осигурителни вноски
от И.Д.К. като самоосигуряващо се лице. Вноските са направени чрез дружество
"РАБИТ ФАРМ" ЕООД. От всички събрани доказателства в хода на
ревизията не са установени задължения на И.Д.К. към "РАБИТ ФАРМ" ЕООД
за възстановяване на суми за внесени ЗОВ. Има подадени Декларации обр.6 от И.Д.К.
за 2016 г. и за 201 7г. И.Д.К. е с непрекъснати здравноосигурителни права (към
дата 31.07.2020 г.) Няма регистрация по ЗДДС.
За 2016г.
е подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0800И0144044/28.04.2017 г. Няма декларирани получени доходи.
Подадено е Приложение 11 към ГДД- Предоставени/получени заеми с данни: В Част III- Непогасена част
от получени през годината парични заеми - размер на непогасената част 18000,00 лв.
от Г.П.П.; В Част IV- Непогасени остатъци от получени парични заеми към 31
декември на годината - 39000,00 лв. от С.Г.Т. получени през 2015 г. и 18000,00 лв.
от Г.П.П. получени през 2016 г.;
За 2017г.
е подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0800И0176847/24.04.2018 г.
Декларирани са получени доходи от прехвърляне на права или имущество в
Приложение 5 към ГДД с годишна данъчна основа в размер на 27900,00 лв. и
определен данък в размер на 2790,00 лв. Подадено е Приложение 11 към ГДД-
Предоставени/получени заеми с данни в Част IV- Непогасени остатъци от получени
парични заеми към 31 декември на годината - 39000,00 лв. от С.Г.Т. получени
през 2015 г. и 18000,00лв. от Г.П.П. получени през 2016 г.
В
хода на ревизията е констатирано, че през 2016 г. К. е закупила къща с двор в
гр.Добрич за сумата от 10000,00 лв. Като произход на средствата посочва
„лични"; МПС Мерцедес за 940,00 лв. Произход на средствата „лични";
Налични парични средства: 2500,00 лв. трудови спестявания, 39000,00 лв. парични
заеми; Задължения - получени парични заеми, съответно: 39000,00 лв. от С.Т. и 18000,00
лв. от Г.П.; Дружествени дялове 100% в „РАБИТ ФАРМ" ЕООД - 100,00 лв. лични,
50000,00 лв. Доходи от дарение-5000,00 лв.
Необлагаеми. През 2017 г. има налични
задължения към ФЛ по получени парични заеми - 39000,00 лв. от С.Т., 18 000
лева от Г.П.. Дружествени
дялове - 50000,00 лв. в „РАБИТ ФАРМ" ЕООД от 2016г.; Доход от продажба на покъщнина 11200,00 лв.
необлагаем. Годишна данъчна
основа от прехвърляне на права и имущество (продажба на НИ) - 27900,00 лв.
От ревизираното лице са представени обяснения, за получените
заеми и закупения и продаден имот. Извършена е
проверка относно декларираните данни за посочените роднини за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в ПП Regix Агенцията по вписванията Справка по персонална партида
на ФЛ. Във връзка с извършените проверки за
установените получени доходи на проверяваните роднини и съпоставката им с
данните от НСИ за разходите за издръжка на домакинствата по години, от органите
по приходите е направен извода, че роднините на И.Д.К. нямат източници на
средства в размер, който да им позволи да предоставят през м.06/2016 г. сумата
в общ размер на 10000,00лв. (по 5000,00 лв. на И.Д.К. и на брат както е
посочено в обясненията). От И.Д.К. не са представени документи и доказателства
в подкрепа на дадените от нея писмени обяснения за получени парични средства от
дядо й в размер на 5000,00 лв. през м.06/2016 г., както и от извършения анализ
не са установени такива. На основание направените констатации
декларираните от И.Д.К. получени парични средства от дядо й в размер на 5000,00
лв. през 2016 г. не се приемат като доказан източник на средства.
Относно получените заеми от С.Г.Т. по Договори за заем съответно -
на 06.11.2015 г.- 14500,00 лв., на 25.11.2015 г.- 14500,00 лв., на 15.12.2015 г.-
10000,00 лв. и от Г.П.П. по
Договори за заем съответно - на 08.01.2016 г.- 9000,00 лв., на 02.02.2015 г.-
9000,00 лв. от органа е извършен е анализ на всички събрани доказателства
свързани с декларираните обстоятелства, в т.ч. и при предходни контролни
производства представени хронологично по дати. Проверката е извършена с цел
изясняване на произхода на паричните средства за извършена допълнителна парична
вноска в размер на 49000,00 лв. в капитала на дружество „ТОП ТРАНС 5" ЕООД.
Установено е следното: Договор за заем от 25.11.2015 г. между С.Г.Т.-
заемодател и И.Д.К.- заемател с предмет: Заемодателят предоставя в собственост
на заемателя сумата от 14500,00 лв. в брой с подписването на договора. Заемателят
се задължава да върне на заемодателя заемната сума в срок до 25.11.2016 г.
ведно със законната лихва върху цялата сума за срока от получаването до нейното
връщане; Договор за заем от 15.12.2015 г.
между С.Г.Т.- заемодател и И.Д.К.- заемател с предмет: Заемодателят предоставя
в собственост на заемателя сумата от 10000,00 лв. в брой с подписването на
договора. Заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната сума в срок
до 15.12.2016 г. ведно със законната лихва върху цялата сума за срока от
получаването до нейното връщане. Общо 39000,00лв.
Договорите са без нотариална заверка. В чл.7 от
трите договора, относно породени спорове, некоректно е посочена дата на
договора 08.01.2016 г.
Договор за заем от 08.01.2016 г. между Г.П.П.- заемодател и И.Д.К.- заемател с предмет: Заемодателят
предоставя в собственост на заемателя сумата от 9000,00 лв. в брой с
подписването на договора. Заемателят се задължава да върне на заемодателя
заемната сума в срок до 08.01.2017 г. ведно със законната лихва върху цялата
сума за срока от получаването до нейното връщане; Договор за заем от 02.02.2016 г. между Г.П.П.- заемодател и
И.Д.К.- заемател с предмет: Заемодателят предоставя в собственост на заемателя
сумата от 9000,00 лв. в брой с подписването на договора. Заемателят се
задължава да върне на заемодателя заемната сума в срок до 02.02.2017 г. ведно
със законната лихва върху цялата сума за срока от получаването до нейното
връщане. Общо 18000,00 лв. Всички
представени договори за заем не са нотариално заверени. Не са представени
разписки за предадените заемни парични средства.
С цел установяване на разполагаемите финансови средства към датата на
предоставяне на заемите, както и източниците и размера на получените от лицето
доходи в предходни години, на Г.П.П.-
заемодател в хода на проверката е връчено ИПДСПОТЛ № П-
03000816076017-040-001/18.05.2016 г. В отговор на връченото ИПДСПОТЛ Г.П.П.
декларира, че към 31.12.2015 г. е разполагала с налични парични средства, които
е предоставила в заем на И.Д.К. (18000,00 лв.). Паричните средства е придобила:
От рента за 2014 г.- 13376,00 лв. и за 2015 г.- 12576,00 лв.; От упражняване на
свободна професия- адвокат, които са декларирани надлежно всяка година. През
2014 г. е взела потребителски кредит в размер на 30000,00 лв. Декларира, че не
е предоставяла парични заеми на други лица. Представени са копия на договорите
за заем, ГДД. Представени са и: Кредитен превод от дата 28.11.2014 г. за
получена рента за стоп.2014/2015 г. от ЧЗС Д. В.Д.в размер на 13376,00 лв.;
Кредитен превод от дата 02.11.2015 г. за получена рента за стоп.2015/2016 г. от
ЧЗС Д. В.Д.в размер на 12576,00 лв. Представен е и Договор за потребителски кредит от
11.05.2014 г., предоставен от „СИБАНК" ЕАД за срок от 84 месеца (7
години). Обща дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит 40796,86 лв. (главница,
лихва, такси и комисионни). Погасителен план не е представен, но изчислено за
84 месеца се получава - погасителна вноска общо по 485,68 лв. на месец, 5828,12
лв. на година. Като обезпечение на кредита е залог на настоящи и бъдещи
вземания на Г.П.П. произтичащи от договор за правна помощ с „ЕРИДА УИНД"
ЕООД в размер на 200,00 лв. месечно; Залог на настоящи и бъдещи вземания на Г.П.П.
произтичащи от договор за аренда на земеделска земя с Д. В.Д.в размер на
1514,67 лв. месечно, Залог върху паричните вземания по всички сметки на Г.П.П.
открити на нейно име в „СИБАНК" ЕАД. В хода на ревизията е извършена проверка в ИМ при ТД на
НАП относно декларираните данни за Г.П.П..
От анализа на обобщените данни за получени доходи и направени разходи при Г.П.П.,
посочена като заемодател от И.Г.К. е установено, е прието, че не са налице
доказателства за наличие на свободен паричен ресурс за предоставяне в
посочените размери и към посочените дати. Не са налице доказателства за наличие
на достатъчен паричен ресурс за предоставяне на заеми в посочения размер, без
да бъде нарушен обичайния начин на живот на лицето и домакинството му, при
условие, че И.Д.К. декларира, че към датата на представяне на отговора по
ИПДПОЗЛ в хода на ревизията - паричните средства не са върнати, както и много
важно обстоятелство - И.Д.К. няма декларирани доходи и източници на средства. На основание посочените, декларираните от И.Д.К.
получени през 2016 г. парични средства под формата на заем от Г.П.П. не се
приемат като доказан източник на средства за целите на ревизията.
С цел установяване на разполагаемите
финансови средства към датата на предоставяне на заемите, както и източниците и
размера на получените от лицето доходи в предходни години, на С.Г.Т.- заемодател е извършена
проверката. След извършена обстойна проверка на финансовото, имущественото
състояние, получените доходи и направени разходи от Т., също е прието от
проверяващия орган, че не са налице
доказателства за наличие на свободен паричен ресурс за предоставяне в
посочените размери и към посочените дати. Не са налице доказателства за наличие
на достатъчен паричен ресурс за предоставяне на заеми в посочения размер, без
да бъде нарушен обичайния начин на живот на лицето и домакинството му. Декларираните от И.Д.К. получени през 2015 г.
парични средства под формата на заем от С.Г.Т. не се приемат като доказан
източник на средства за целите на ревизията.
Относно закупения и продаден недвижим
имот, за изискани обяснения от продавача „ТОП ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ" ООД и от
закупилия впоследствие имота А.В.П.. Като краен извод е прието, че получената на 02.10.2017 г. сума от 11200,00 лв.
от А.В.П. по банковата и сметка в "Райфайзенбанк България" ЕАД не е
доказано, че представлява заплащане на покъщнина.
Извършени са и насрещни проверки на „РАБИТ ФАРМ" ЕООД и „ТОП МАРКЕТ 5"
ЕООД.
За ревизирания период 2016 и 2017 г. е извършена съпоставка на декларираните/получени доходи с
извършените разходи и придобито имущество в годишен аспект за всеки отчетен
период. В резултат на извършената съпоставка между притежаваното имущество и
направените разходи с декларираните и/или получени доходи е установено
несъответствие за 2016
г. налице е
превишение на направените разходи в брой над получените приходи/доходи в брой
от И.Д.К. в годишен аспект в размер на 112447,78 лв., т.е. налице са плащания в
брой, които значително превишават постъпленията в брой, за които е установен
източника. Видно от горното, налице са и други източници на средства "и
получени недекларирани доходи с недоказан произход, за които от И.Д.К. не са
представени документи доказателства. За 2017г. изразходваните парични средства с недоказан
произход представляват недекларирани доходи с неизвестен произход, който за данъчната
година е в размер в 49555,45лв..
С оглед тези данни е прието, че Установеното
несъответствие при извършената съпоставка на имуществото и направените от
лицето плащания с декларираните и/или получени от нея доходи, се приема като данъчна основа за доходи от друга
трудова дейност, определена по реда на чл. 122 от ДОПК и е облагаема с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Въз основа на констатираното, ревизиращият екип приема, установен
облагаем доход и данъчна основа за облагане в размер на 112447,78 лв. за доходи по смисъла на
чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
Обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер
на 112447,78 лв. За 2016 г. Дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ - 11244,78 лв.
Данък за внасяне - 11244,78 лв. (сумата се закръглява
на всеки пълен лев) или Дължим данък за
внасяне - 11244,00 лв.
На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от
ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на общо 3717,06 лв.
за периода от 03.05.2017 г. до 04.08.2020 г.
За 2017 г.
е установен облагаем доход и данъчна
основа за облагане в размер на 49555,45
лв. за доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
Декларирана данъчна основа за облагане по чл.34 от ЗДДФЛ в размер на 27900,00 лв.
Обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер
на 77455,45 лв.
Дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ - 7745,55 лв.
Внесен данък - 0,00 лв.
Данък за внасяне - 7745,55 лв. (сумата се закръглява
на всеки пълен лев)
Дължим данък за внасяне -
7745,00 лв. \
На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от
ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на общо 1779,34 лв. за периода от 01.05.2018 г. до
04.08.2020 г., в т.ч. върху сумата от 2790,00 лв. невнесен данък по ГДД
за 2017 г. - 640,98 лв. върху сумата от 4955,00 лв. допълнително установени
задължения от ревизията 1138,36 лв.
След връчване на РД на ревизираното лице, няма подадено
възражение.
На 27.08.2020 г. е изготвен РА №Р-03000819008633-091-001 (л.12-19), който е връчен на ревизираното лице по електронен път
на 27.08.2020 г. (л.20). В РА са
възприети обстоятелствата, посочени в РД и са определение идентични задължения.
РА е обжалван по административен ред пред Директора на
Дирекция ОДОП Варна, който с Решение № 255/13.11.2020 г. го е потвърдил (л.10-16). С решението са обсъдени възраженията на ревизираното
лице, като същите отново са приети за неоснователни, а констатациите на
органите по приходите - за правилни и обосновани. Във връзка с предпоставките
за извършване на ревизията по особения ред горестоящият административен орган е
приел, че са налице предпоставките и съставът по чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната,
изпълнена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Към вещото лице са поставени
задачи,
какво би било превишението на направените разходи над получените приходи в брой
от ревизираното лице за 2016 г., ако се признаят прихода от 5000 лева, получен
на 30.06.2016 г. и и приходите от заеми в общ размер на 57 000 лева,
получени към 31.12.2016 г. и ако разходната част се намали с
1 428,61 лева, платени ЗОВ? С оглед на първия въпрос и да се изчисли какъв
би бил данъка и законната лихва, както и да се отговори и за 2017 г. налице ли
е превишение на направените разходи над получените приходи в брой от
ревизираното лице.
ССЕ е дала отговор на поставените въпроси, като от заключението
й се установява, че съгласно направените множество изчисления свързани с
определянето на съотношение между приходи и разходи, експертизата
заключава, че ако бъдат признати сумите от 5 000 лева дарение и
57 000 лева – заеми, получените приходи от ищцата ще са на стойност
68 390 лева, а разходите през данъчната година ще са в размер на
118 837,78 лева. Ако разходната част се намали с 1 428,61 лева –
платени ЗОВ, превишението ще бъде 49 019,71 лева. Ако дължимата данъчна
основа за облагане се приеме, че е 50 447,78, дължимият данък по чл.48 от ЗДДФЛ е 5 044 лева. Ако данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на
49 019,17 лева, то дължимият данък е 4 901 лева. В първия вариант
лихвата е в размер на 1 699,54 лева, а във втория вариант – 1 652,37
лева. Според вещото лице за 2017 г. не е налице превишение на разходите над
приходите,съгласно изготвения паричен поток. В тази връзка е посочило, че е
неправомерен подхода на ревизиращия екип за помесечно съпоставяне на приходите
и разходите във връзка с определяне на данъчната основа по чл.122 от ДОКП, тъй
като чл.17 от ЗДДФЛ визира общата годишна данъчна основа, определена като сума
от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 34 и 36.
Експертизата
е приета по делото като неоспорена от страните.
По делото са изслушани показанията на свидетелите С.Т., Д.К., Г.П.
и А.П..
Според показанията на свидетеля С.Т., през 2015 г. е бил
помолен от К. за няколко парични заема. За всичките са сключели писмени
договори, като същият ги е представил и осчетоводил към годишната си данъчна
декларация. Сумите са били за около 40 000 лева. Средствата му са били от
доходите от дружеството на което е бил едноличен собственик на капитала и
управител „ТОП ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди, че през 2016 г. е продал една
къща на И., не си спомня дали като ФЛ и ЮЛ и я продал, като тя била и с
покъщнината. Парите не са му върнати, но те са близки със жалбподателката.
Според
показанията на свидетеля Д.Д.К. – брат на жалбоподателката, той и сестра му
през 2016-2017 г. са живеели с родителите си, като през повечето време, същите
са заплащали сметките и разходите. Твърди, че през тези години средства са им
давали и баба им и дядо им, като през 2016 г. на двамата са им дали по 5000
лева, които са имали от ренти и спестявания.
Свидетелят Г.П. сочи, че се познава с Вот поне от
10 години, покрай баща й, на когото тя е била адвокат. Разказва, че тя и е
споменала, че и трябват пари, за да увечили капитала на някакво дружество. Това
е било януари, февруари 2016 г., поради което и П. и е дала на два пъти по
9 000 лева, за което имат сключени договори. Потвърждава, че парите и са
от работата и като адвокат, като получава й рента. Според свидетелката, живее с
майка си, но всеки си има отделен живот и бюджет.
Според
свидетеля А.В.П., същият се познава с К. по повод закупения от нея недвижим
имот – къща с двор. По банков път и е заплатил сумата за имота, като и е
заплатил и сумата от 10 000 лева отделно, пак по банков път за покъщнината
в имота. Плащането на имуществото е било на устна уговорка.
От
правна страна, съдът приема следното:
Както вече се посочи, процесният ревизионен акт е издаден
от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор по отношение на тези
факти, не се формира между страните.
Спорът се концентрира от една страна относно наличието на
основания за извършването на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, в частност
наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 2
и т.7 от ДОПК, и от друга страна, относно
формираната данъчна основа за облагане с корпоративен данък. За определяне на данъчната основа по този ред е
достатъчно да се установят данни за укрити приходи или доходи, респ.
несъответствие на декларираните и/или получените приходи с имущественото и
финансовото състояние на лицето за ревизирания период. В случая направените от
приходните органи фактически констатации относно наличните парични средства в
началото и в края на процесните периоди и относно постъпленията през тези периоди
недвусмислено сочат наличие на такова несъответствие, поради което съдът
приема, че са обосновани изводите за наличие към момента на започване на
ревизионното производство на данни за укрити приходи и законосъобразно
ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК.
С нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е въведена презумпция
за вярност на фактическите констатации в РА. След като органите по приходите са
установили наличието на основание за определяне на данъчната основа по този
ред, в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно
доказване, че несъответствие между получените приходите и финансовото му
състояние не е налице.
За 2016г.
е подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0800И0144044/28.04.2017 г. Няма декларирани получени доходи.
Подадено е Приложение 11 към ГДД- Предоставени/получени заеми с данни: В Част III- Непогасена част
от получени през годината парични заеми - размер на непогасената част 18000,00 лв.
от Г.П.П.; В Част IV- Непогасени остатъци от получени парични заеми към 31
декември на годината - 39000,0 0лв. от С.Г.Т. получени през 2015 г. и 18000,00 лв.
от Г.П.П. получени през 2016 г.;
За 2017 г.
е подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0800И0176847/24.04.2018 г.
Декларирани са получени доходи от прехвърляне на права или имущество в
Приложение 5 към ГДД с годишна данъчна основа в размер на 27900,00лв. и
определен данък в размер на 2790,00 лв. Подадено е Приложение 11 към ГДД-
Предоставени/получени заеми с данни в Част IV- Непогасени остатъци от получени
парични заеми към 31 декември на годината - 39000,00 лв. от С.Г.Т. получени
през 2015 г. и 18000,00 лв. от Г.П.П. получени през 2016 г.
В хода на ревизията е извършен подробен анализ на
финансовото и имущественото състояние на И.Д.К..
През ревизирания период И.Д.К. е титуляр на банкови
сметки при "Централна кооперативна банка" АД, при "Райфайзенбанк
България" ЕАД и "Банка ДСК" ЕАД. Извършен е анализ на движението
и наличностите по банковите сметки. През 2016 г. И.Д.К. закупува с НА недвижим
имот- земя и сграда, находящ се в гр.Добрич, ул. "Сан Стефано" № 7,
който продава с НА през 2017 г. През 2016 г. закупува МПС марка/модел Мерцедес
А160, който продава през 2018 г. Имуществото не е декларирано от И.Д.К. по реда
на ЗМДТ и при извършената проверка в ИМ при ТД на НАП няма данни за притежавано
недвижимо имущество и ПС. Има данни за образувано ИД № *********/2019 г. от
публичен изпълнител за задължения за данъци, ЗОВ и глоба в общ размер 7553,7 2лв.
главници и лихви в размер на 1069,93 лв. към 27.07.2020 г. Към същата дата има
задължения за ЗОВ в размер на 1017,48 лв. и лихви 321,74 лв., които не подлежат
на разпределение от публичен изпълнител.
Има получени заеми от лицата: С.Г.Т. - на 06.11.2015 г.-
14500,00 лв., на 25.11.2015г .- 14500,00 лв., на 15.12.2015 г.- 10000,00 лв.; Г.П.П.
- на 08.01.2016 г.- 9000,00 лв., на 02.02.2015 г.- 9000,00 лв. С тези средства
е увеличен основния капитал на дружеството „РАБИТ ФАРМ" ЕООД на 23.02.2016
г. от 100,00 лв. на 50000,00 лв. Към момента заемите, които е получила от по-
горе посочените лица не са върнати. За ревизирания период няма предоставени
заеми на други лица.
За периода 01.01.2016 г.- 31.12.2017 г. е едноличен
собственик и управител на две търговски дружества - „РАБИТ ФАРМ" ЕООД и
„ТОП МАРКЕТ 5" ЕООД. Захранвала е с парични средства само касата на
дружеството „РАБИТ ФАРМ" ЕООД под формата на временна финансова помощ на
01.10.201 6г. с 6000,00 лв., на 01.11.2016 г. с 9000,00 лв., на 01.12.2016 г. с
9000,00лв., които средства са й върнати през 2019 г.;
Не е получавала доходи от дивиденти, личен труд и
други подобни от дружествата, които представлява.
През м.06/2016 г. дядо й е предоставил на нея и на
брат й по 5000,00 лв., които е получил от ренти на земеделски земи в землището
на гр.Добрич".
С НА № 156/28.09.2017 г. И.Д.К.
продава на А.В.П. и М.Н.П.своя НИ (закупен с НА № 169/23.12.2016г.) за сумата
от 41000,00 лв., платими по банков път. По същата банкова сметка ***, заплащане
за намиращата се покъщнина в къщата.
Спорен по делото е въпроса, какъв е произхода на
внесените суми в размер на 49 000 лева, за увеличаване капитала на
представляваното от К. дружество „ТОП ТРАНС 5" ЕООД, и представляват ли
същите заети средства по сключени договор за заем от страна на К. с С.Г.Т. и Г.П.П..
Договорът за заем е реален договор, предметът на който е
предоставяне на парична сума за определен период от време на конкретен правен
субект. Съответно, след изтичане на срока, въпросната парична сума се връща от
заемателя на заемодателя. Това е съдържанието на насрещните права и задължения
на страните - фактическото/реално/ предаване на паричната сума в заем и
съответно фактическото/реално/ връщане на тази сума на заемодателя. Тези
престации именно са съдържанието на заемното правоотношение. С тяхното
осъществяване то се изчерпва. Казано с други думи, дали се касае за предаването
на една парична сума като действие по предоставяне на паричен заем или пък се
касае за връщане на заетата сума от заемателя на заемодателя, това са все правни
действия, които се обемат от заемното правоотношение.
В тази връзка е необходимо да се посочи също така, че
договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ, не притежава
материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ
е формална, той е доказателство за това, че волеизявленията на лицата, които са
го съставили и подписали, са били такива, каквито са отразени в писмения
документ. Повече от ясно е, че като волеизявления за сключване на заемен
договор, писменият документ, в който те са обективирани, не би могъл да има
каквато и да е материална доказателствена сила. Договорът за заем, както се
посочи по-горе, е реален и за да се приеме, че въпросните договори са били
сключени и са породили своето действие, е необходимо не само писменото
обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на
заместимата вещ/в случая пари/ от заемодателя на заемателя. Едва тогава ще е
налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за
заемателя задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същия
вид, количество и качество.
Съдът констатира, че в процесните
договори за заем,
сключени между К. и Т. в чл.2 изрично е посочено, че предаването на заемната
сума от Заемодателя ще се извърши в брой с подписване на настоящия договор. Т.е.
в договора се съдържа и един вид разписка, че е получена сумата на датата на
сключването му. Отделно от това предоставените заеми са декларирани като разход
в подадената от него декларация. Видно от приложения ревизионен акт на лицето Т., в
хода на извършената му ревизия, предоставените на И.К. суми, са приети като
разход на ревизираното лице. Ако то нямаше възможност да ги предостави, то не
следваше да се приемат за дадени. Едни и същи факти, следва да се третират
еднакво, независимо, че се третират за различни лица, след като произтичат от
едно и също правно основание. След като за Т. са приети за разход, то и за
ревизираното лице, следва да се приемат като приход. Няма друга правна,
житейска, логическа и каквато и да е друга логика. Необяснимо е, как следва да се
приеме, че този факт не бил относим към ревизираното лице, понеже в хода на
ревизията на Т., той не бил предмет на специално изследване. Ако е така –защо е
приет за разход? Следваше да се изключи от паричния поток. Според съда, видно от представените доказателства, Т.
е получавал суми преди това, които са му дали възможност да предостави
паричните заеми на К., а именно: на 15.12.2015 г. - 10 000,00 лв.,
въпреки, че на 02.12.2015 г. е получил 200000 лв. в брой, на 06.11.2015 г. -14
500,00 лв.и на 25.11.2015 г. -14 500,00 лв., въпреки, че е получил средства
преди този период както следва: на 06.01.2014 г. -15 000,00 лв.; на 13.01.2014
г. -15 000,00 лв., и от „Евро финанси“ ЕООД на 10.01.2014 г. -14 500,00 лв. Заемодателят
потвърди и в съдебно заседание, както предоставянето на заемите, така и
произхода на предоставените средства.
Относно
получените заеми от Г.П., съдът намира следното: Г.П.П. декларира, че към 31.12.2015 г. е разполагала с налични парични
средства, които е предоставила в заем на И.Д.К. (18000,00 лв.). Паричните
средства е придобила: От рента за 2014 г.- 13376,00 лв. и за 2015 г.- 12576,00 лв.;
От упражняване на свободна професия- адвокат, които са декларирани надлежно
всяка година. През 2014 г. е взела потребителски кредит в размер на 30000,0 0лв.
Декларира, че не е предоставяла парични заеми на други лица. Представени са
копия на договорите за заем, ГДД. Представени са и: Кредитен превод от дата
28.11.2014 г. за получена рента за стоп.2014/2015 г. от ЧЗС Д. В.Д.в размер на
13376,00 лв.; Кредитен превод от дата 02.11.2015 г. за получена рента за
стоп.2015/2016 г. от ЧЗС Д. В.Д.в размер на 12576,00 лв.
Представен е и Договор за потребителски кредит от 11.05.2014 г., предоставен от
„СИБАНК" ЕАД за срок от 84 месеца (7 години). Обща дължима сума, изчислена
към момента на сключване на договора за кредит 40796,86 лв. (главница, лихва, такси и комисионни).
От анализа на обобщените данни за получени доходи и
направени разходи при Г.П.П., посочена като заемодател от И.Г.К. е установено
от ответника, че не са налице доказателства за наличие на свободен паричен
ресурс за предоставяне в посочените размери и към посочените дати. Не са налице
доказателства за наличие на достатъчен паричен ресурс за предоставяне на заеми
в посочения размер, без да бъде нарушен обичайния начин на живот на лицето и
домакинството му.
Съдът
намира, че в случая от събраните в хода на ревизията доказателства се
установява възможността на заемодателката да разполага с паричните средства,
които се твърди, че е предала на ревизираното лице. П. е получавала регулярно
суми от рента на земеделски земи, работи като адвокат и е в състояние да се
издържа от доходите си. Същото беше потвърдено и от заемодателката при разпита
й пред съда. Следва да се обърне съществено внимание и на факта, че и П. е
декларирала предоставените от нея заеми в ГДД за съответната година, което, в
съпоставка с всички останали доказателства сочи, че заетите средства са предоставени
на ревизираното лице.
От
административния орган не е прието за доказано и декларираното от И.К. дарение
от дядо й в размер на 5 000 лева. Същото е потвърдено и с разпита на
свидетеля Д.К. – брат на оспорващата, който потвърди пред съда, че през 2016 г.
и двамата със сестра си са получили в дарение по 5 000 лева от дядо си и
баба си, които са ги имали от рента и от спестявания. Този приход неоснователно
не е признат от органите по приходите. Не може да се приеме, че в хода на
ревизията на друго лице, по реда на косвени предположения може да се приеме за
доказано, че дарителите не са разполагали с тези средства, тъй като пенсиите им
не достигали, за да ги спестят. Безспорно е заложено в българина, особено от
по-старото поколение да заделя средства, както и при възможност да помага на
внуците си. Поради което и съдът намира, че неправилно не е призната тази сума
като доход.
Общоприетата
дефиниция за дарение е дадена в чл.225, ал.1 от ЗЗД. Този договор е
безвъзмезден и едностранен. Тъй като извършените дарения не представляват
увеличение на имуществените възможности на данъчно задължените лица като
последица от упражняване на дейност или стопанска активност, те не са
традиционен обект на данъчно облагане. В тази връзка и чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ,
съгласно който не се смята за доход полученото имущество по дарение. Надареният
не получава доход по смисъла на подоходния закон и не е ДЗЛ. Съгл. чл.44, ал.6
от ЗМДТ не се облагат с данък имущество, придобити по дарение между роднини по
права линия и между съпрузи. Декларация за безвъзмездно придобиване на
имущество не се подава в случаите на чл.44, ал.6 на осн. чл.49, ал.4 от ЗМДТ,
поради което и И.К. не е следвало да подава декларация по ЗМДТ за полученото от
дядо й дарение през юни 2016 г. в размер на 5 000 лева, тъй като това е
необлагаем доход, който не се декларира.
Относно
твърдението от страна на оспорващата, че от разходната част за 2016-година
следва да се премахнат сумите, дължими за осигуряване на жалбоподателката като
самоосигуряващо лице като се твърди, че разходът се признава, когато е налице
документална обоснованост за извършването му, а не предположение за това. Сочи се,
че е вярно, че ревизираното лице е имало задължение да се осигурява, но не са
събрани никакви доказателства, че тези осигуровки са внасяни, нито, че са
платени от ревизираното лице. Тъй като лицето се осигурява през дружество –„Рабит
фарм“ ЕООД, осигуровките биха могли да се внасяни от дружеството и това да
формира разчет между него и собственика, но това няма да доведе до разход за
този ревизиран период. Доказването на факта на извършване на този разход е за
органите по приходите се поддържа, тъй като жалбоподателката твърди отрицателен
факт, който не подлежи на доказване, а именно –че не е извършвала разходи за
осигуровки. Съдът намира тези доводи за неоснователни. Съгл. чл.36 от ЗДДФЛ
годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като
облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година се намалява с
вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка
по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, като облагаемият доход по чл.35 се включва при
годишното изравняване на осигурителния доход. Видно от приложените документи по
делото, ищцата не се е осигурявала по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, тъй като от 07.09.2015
г. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО чрез едното
от притежаваните и управлявани от нея дружества „РАБИТ ФАРМ“ ЕООД и съответно
внасяните здравноосигурителни вноски са в това и качество. Поради това
внесените здравно осигурителни вноски от нея през 2016 г. не следва да бъдат
приспаднати от облагаемия доход по чл.35 от ЗДДФЛ и няма законово основание
същите да бъдат изключени от паричния поток на И.К.. Още повече, че със ЗИД на
ДОПК в сила от 15.02.2011 г. е създадена нова разпоредба на чл.124а от ДОПК, с
която се регламентира въможността за установяване на задължителни осигурителни
вноски по реда на чл.122-124 от ДОПК.
За 2017 г.
при извършен анализ на паричните средства е установено, че по банковата сметка
на жалбоподателя на 02.10.2017 е
постъпила сума от 11 200 лева от А.В.П.. Същият е закупил от К. на
28.09.2017 г. недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, за което е заплатил
сумата от 41 000 лева по банков път. Според писмените обяснения на П. тази
сума е заплатена за покъщнината в имота. Такива обяснения, същият даде и в
съдебна зала. Заяви изрично, че не познава К. от преди, а се е запознал с нея
във връзка със сделката. Къщата е закупил с покъщнината, поради което и е
привел по банков път сумата от 11 200 лева на И.К.. Уговорката им е била
устна. От административния орган тази сума е определена като друг облагаем
доход за 2017 г., който не е деклариран от задълженото лице. Съдът намира този
извод за необоснован и неправилен. Безспорно е, че сумата е преведена и е
получена от оспорващата, това е потвърдено и от двете страни. Потвърдено е и,
че сумата е била за покъщнина. Административният орган не е доказал по каква
причина лицето П. ще преведе и то по банков път сума на К.….А напротив това
обстоятелство, бе оборено от показанията на свидетеля П.. Доходите от продажба
на покъщнина са доходи от продажба на движимо имущество. Съгласно чл.13, ал.1,
т.2 от ЗДДФЛ с изключение на изрично посочените в б. „а“ – „г“ случаи, доходите
от продажба или замяна на движимо имущество са необлагаеми. Покъщнината е извън
обхвата на облагаемите изключения, поради което доходите от продажбата й
представляват необлагаем доход, съгл. чл.13, т.2 от ЗДДФЛ. По аргумент на
чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ този необлагаем доход не подлежи на деклариране в
годишната данъчна декларация.
С оглед на
всичко гореизложено, настоящият съдебен състав, счита, че определените
задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. следва да
бъде определен в нов размер, като съдът възприема изчисленията на вещото лице в
изготвеното заключение в първи вариант по въпрос №1 и въпрос №2, а именно, че
получените приходи в брой от ищеца през данъчната 2016 г. са на стойност 68 390
лева, направените разходи са на стойност 118 837,78 лева, като превишението
на разходите над приходите представлява данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 50 447,78 лева. Поради което и дължимият данък по чл.48
от ЗДДФЛ е 5 044,78 лева. На основание чл.175 от ДОПК за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер на 1 699,54
лв. /съгласно молба за корекция, лист 100/ за периода 03.05.2017 г. до
27.08.2020 г.
Относно
данъчен период 2017 г. съдът намира следното: От
направения анализ на приходите и разходите за 2017 г., органите по приходите не
са установили превишение на приходите над разходите на ревизираното лице, на
годишна база. Безпротиворечиво се приема от Върховния административен съд, че
формирането на данъчна основа за периоди, различни от календарната година, по
чл. 122, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК противоречи на материално правните
разпоредби на чл. 12, ал. 1, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 12,
ал. 1 ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно
задълженото лице през данъчната година. Според чл. 15, чл. 16 и чл. 17 ЗДДФЛ
данъчната година е календарната година, а облагаемият доход и данъчната основа
се определят за всеки източник на доход поотделно. Общата годишна данъчна
основа е сумата на годишните данъчни основи по чл. 25, чл. 30, чл. 34 и чл. 36,
намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Следователно
релевантно за спора с оглед това налице ли е обстоятелство по чл. 122, ал. 1,
т. 7 ДОПК е салдото към 31 декември на съответната година, получено при съпоставяне общо на приходите и разходите
на ревизираното лице за годината. Поради това, установеното несъответствието по
дати, при извършване на касови разходи в размер на 38 355,45 лв. не може да
формира данъчна основа за облагане с ДОД.
За 2017г. не е налице и недеклариран доход от друг източник от 11200 лв.
Както ревизираното лице, така и платеца на сумата посочват, че се касае за
плащане на сума за покъщнина, намираща се в продаден от ревизираното лице на А.В.П.
*** Сумата е платена по банков път, поради което предаването и е безспорно.
Спорно е основанието за плащане, за което законът не изисква писмен документ.
Ирелевантно, за действителността на договора е наличието на писмен документ за
обосноваване на каузата, тъй като доказването й е допустимо с всички
доказателствени средства. Игнорирайки обясненията на страните по сделката,
органите по приходите са нарушили правилата на доказване по ДОПК и не са
изследвали обективно относимите към спора обстоятелства.
Според изготвената от вещото лице съдебно-счетоводна експертиза за
данъчната 2017 г. получените приходи в брой са в размер на 52 990 лева, а
направените разходи в брой от ищцата са на стойност 44 806,28 лева, т.е.
не е налице превишение на разходите над приходите. Съгл. Чл.15 от ЗДДФЛ данъчна
година е календарната година. Облагаемият доход по чл.35 е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година...чл.17 визира общата
годишна данъчна основа, определена като сума от годишните данъчни основи по чл.25,
30, 34 и 36. Предвид годишния характер на облагането с данък по чл.35 от ЗДДФЛ и по чл.48 от ЗДДФЛ, съдът намира,
че е неправомерен подхода на ревизиращия екип за помесечно съпоставяне на
приходите и разходите във връзка с определяне на данъчната основа по чл.122 от ДОПК /в тази връзка и константната практика на ВАС/. С оглед на което в тази си
част за 2017 г., РА следва да бъде изцяло отменен.
При този резултат и с оглед своевременно направените искания на страните, на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят на страните направените в
настоящото производство разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената
част от жалбата, както следва: на жалбоподателя - сумата от 1667.41 лева (от общо 2 297.00 лева,
съгласно представения списък на разноските); на ответната страна- 319.24 лева (от общо
1 164.73 лева- възнаграждение за юрисконсулт). Или по конпесация ответникът следва да заплати на
ищацата сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
1 348,16 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 160,
ал. 1, ал. 2 от ДОПК и чл. 161, ал. 1, изр. първо ДОПК, Административен съд Добрич, ІV
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Д.К.
***, Ревизионен акт №Р-03000819008633-091-001/27.08.2020 г., потвърден с
Решение №255/13.11.2020 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на
НАП, с който са определени Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 7 745 лева
и лихва в размер на 1 828,72 лева.
ИЗМЕНЯ по жалба на И.Д.К. ***, Ревизионен акт
№Р-03000819008633-091-001/27.08.2020 г., потвърден с Решение №255/13.11.2020 г.
на Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер
на 11 244 лева и лихва в размер на 3 788,91 лева, като ОПРЕДЕЛЯ Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 044 лв - главница и лихва в размер на 1 699, 54
лв. като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и́ част.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - Варна при ЦУ на НАП да заплати на И.Д.К. ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на 1 348,16 (хиляда триста четиридесет и осем лева и шестнадесет
стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен
съд Добрич пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: