Р
Е Ш Е Н И Е
№118 31.05.2023 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично
съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №64 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора против Решение №3/03.01.2023 год., постановено по А.Н.Д. №2212 по описа за 2022 год. на
Районен съд Стара Загора, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление №24-003072/10.02.2022г издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора с наложена на „Булсатком“
ЕООД имуществена санкция в размер на 2 000лв на основание чл. 414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.63 ал.2 вр. с ал.1 от КТ за това, че като работодател е
допуснал на 12.05.2022г в 09.00ч до работа в централен офис, находящ се в град
Стара Загора, бул. „Руски“ №30, лицето Е. С. Н. до работа като оператор
контактен център, без преди това да й предостави копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Задължението за подаване на
уведомление до ТД на НАП е изпълнено на същия ден в 10.07.05ч. Установено е при
проверка, започнала на 28.06.2022г на място в горепосочения обект и по
документи, проверени на 06.07.2022г и на 12.07.2022г в сградата на АНО. За
определяне размера на имуществената санкция АНО е взел предвид, че нарушението
е с инцидентен характер, веднага е отстранено, но има установено и друго
нарушение от същия вид, чрез съставяне на АУАН №24-003071, с което е образувано
и настоящото производство по ЗАНН. За да отмени Наказателното
постановление въззивния съд е приел, че
се касае до деяние, имащо признаците на чл. 28 от ЗАНН вр. с чл.93 т.9 от НК,
което осъществява състав на административно нарушение но няма характеристиките
на общия случай. Степента на засягане на защитения обект – регулираните
обществени отношения от нормата на чл. 63 от КТ е несъществена, тъй като от
подаването на уведомлението до ТД на НП само час по-късно от допускането на
работника до работа, при това не по
повод на извършената проверка, не сочи
на целено избягване на административно наказателна отговорност. Правата на
работника са напълно охранени в деня, в който е постъпил на работа, макар и
само час по-късно да е подадено уведомлението до ТД на НАП. Следвало е да бъде
отправено предупреждение до работодателя да не допуска закъснение в изпълнение
на императивните му задължения.
С
касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Касаторът се позовава на чл.415в
ал.2 от КТ, която норма не позволява квалифициране на нарушенията на чл. 61
ал.1 и чл. 62 ал.1 и ал.3, на чл.63 ал.1 и 2 от КТ като маловажни. След като е
обявено, че нарушението на чл.63 ал.2 от КТ не може да бъде маловажно, което
дерогира правната възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендира се
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120лв.
Ответника Булсатком ЕООД иска от съда да бъде
оставено в сила въззивното съдебно решение с доводи, че материалния закон е
приложен правилно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита решението за правилно и предлага на съда
да бъде потвърдено, тъй като с оглед степента на обществена опасност на
деянието би могло да намери приложение и правилото на чл.28 от ЗАНН.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след
извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Въззивния съд е постановил решение за отмяна на
наказателното постановление, с което е приложил правилно материалния закон.
Съгласно чл. 63 ал.2 от КТ – посочена
като материално правната норма, чието предписание за поведение не е изпълнено
от работодателя, работникът следва да постъпи на работа в едноседмичен срок от
получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг
срок. Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, към която
разпоредба е направена при връзка, но връзки се посочват с цел пълна
правна квалификация и това означава, че в случая връзката се разбира като
заместване на ал.1 с нейния текст, работодателя е длъжен да предостави на
работника, преди постъпването му на работа, подписания от двете страни трудов
договор и копие от завереното уведомление, подадено до ТД на НАП. Фактическото
обвинение, че на 28.06.2022г работодателят е допуснал до работа оператора в
контактен център без преди това да му предостави копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ противоречи на изискуемото по чл.63 ал.1 от КТ поведение, а не
на визирания в чл.63 ал.2 от КТ срок за постъпване на работника на работа,
считано от получаване на документите, изброени в ал.1 на същия чл.63 от КТ. Разпоредбата
на чл.63 ал.1 от КТ вменява задължение на работодателя да предостави копие от
подписания от двете страни трудов договор и заверено от ТД на НАП уведомление
за сключването му. Нормата на чл.63 ал.2 от КТ е насочена изцяло към работника
относно момента, в който възниква задължението му да постъпи на работа –
получаване на копие от подписан трудов договор и от завереното от ТД на НАП
уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, срокът
в който следва да го направи и последиците при не постъпване на работа в този
срок. Работодателя не може да наруши чл. 63 ал.2 дори и във връзка с чл.63 ал.1
от КТ, защото между двете разпоредби връзката е само граматична – вместо да се
изброяват отново посочените в чл.63 ал.1 от КТ трудов договор и уведомление, от
чието получаване тече срок за постъпване на работа, законодателят е препратил
към ал.1 на същата разпоредба. Ето защо неправилна е правната квалификация на
първо място. На второ, разпоредбата на чл.415в от КТ забранява подвеждане под
чл.28 от ЗАНН на нарушение, изпълващо състава на чл. 63 ал.1 от КТ, но тази
забрана не засяга предхождащата и изискуема преценка по чл.9 ал.2 от НК вр. с
чл.11 от ЗАНН. Съгласно определението на чл.6 от АПК деянието е административно
нарушение, когато е противоправно, извършено е виновно, засяга установения ред
на държавно управление и е обявено за наказуемо. Деянието е извършено и е
противоправно – поведението на работодателя да допусне до работа на 12.05.2022г
в 9.00ч оператора в контактния център, без преди този момент да му е
предоставил копия от подписания трудов договор и от завереното от ТД на НАП
уведомление по чл.63 ал.2 от КТ, противоречи на правно дължимото, установено в
чл.63 ал.1 от КТ като правило то реда за държавно управление. Това поведение е
и виновно, защото представителя на работодателя, който формира волята му е
съзнавал, че лицето постъпва в този ден и час на работа, както и че не са му
предоставени документите по чл. 63 ал.1 от КТ. Съзнава тези съставомерни факти
и когато не е убеден в противното – че ги е предоставил, което означава, че и
когато е забравил да провери дали е изпълнил закона, субекта действа при пряк
умисъл. За да бъде обаче виновното противоправно деяние квалифицирано като
административно нарушение е задължително да нарушава установения ред на
държавно управление в необходимата за ангажиране на наказателната отговорност
степен на засягане – доколко е способно да увреди защитените обществени
отношения, а ако ги е увредило и поради това има обществена опасност, каква е
степента на засяга с оглед обективните настъпили или вероятни да настъпят
вредоносни последици. В случай, че на деянието му липсва способността да
засегне обществените отношения така, че поне да застраши защитения обект, който
е техен предмет – в случая гарантираното от държавата, съгласно чл.16 от Конституцията на РБ засилено начало на закрила на правото на труд, то тогава
липсва един от елементите на административното нарушение. Ето защо касационната
жалба е неоснователна, а правния въпрос, върху който се поставя акцент, а
именно като не е допустимо прилагане на института на освобождаване на
административно наказателна отговорност, то тогава задължително ли е налагане
на административно наказание, на първо място е неправилно поставен, защото не
държи сметка за чл.6 от ЗАНН вр. с чл.9 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.
Деянието следва да има общите признаци на административно нарушение, а сред тях
е неговата опасност за установения ред на държавно управление, при чиято липса
не може да се обоснове прилагане на административно наказателната отговорност.
Настоящия случай е именно такъв. Разпоредбата на чл.415в от КТ визира
административни нарушение а това са деяния, които противоправно и виновно, засягат
в необходимата степен, по аргумент от чл.9 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, установения ред на държавно управление. От
текста на НП не става ясно, поради грешната квалификация на деянието като
противоречащо на чл.63 ал.2 от КТ, дали предоставената от държавата закрила на
труда на работника още при постъпването му на работа е била накърнена или не,
но е видно от разписка към трудовия договор, че екземпляр от него и от
уведомлението до ТД на НАП е връчен на 12.05.2022г. Това означава само едно, че
към деня, в който лицето е постъпило на работа е предоставена дължимата закрила
на правото на труд, а освен това случая разкрива и формалност, доколкото в деня
на предоставяне на документите по чл.63 ал.1 от КТ е допустимо и работникът да
постъпи на работа. Извода, че това е извършено поне час по-късно е изграден въз
основа на момента, в който е подадено уведомлението за сключен трудов договор
до ТД на НАП, но все така, задължението остава изпълнено в най-късния възможен
момент –деня, в който е започнало изпълнението на трудовия договор.
Водим от тези мотиви и на
основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3/03.01.2023год., постановено
по АНД №2212/2022г. по описа на РС Стара
Загора.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр София да заплати на „БУЛСАТКОМ“ ЕООД ЕИК
********* сумата от 120лв / сто и двадесет/, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.