Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260 159
Дата 31.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение,
Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове:Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели
Богданова
открито съдебно заседание на 24.
март 2021 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг. дело номер № 72 / 2021 г. на ПАС
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба
на адвокат Г.Н. Г. –М. ***, в
качеството й на пълномощник на ищцата В. И. П.
К. с ЕГН: ********** против Решение №
260057 от 01.10.2020 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело №240/2019 г.
Предмет на въззивно обжалване е частта ,с която предявеният иск по
чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 42 000 лева до пълния предявен размер от
70 000 лева. Или искът е отхвърлен
за сумата от 28 000 лева и това е обжалваемия интерес по делото. В
тази обжалвана част жалбоподателят
поддържа оплакването ,че ищцата като пешеходец не е допуснала нарушение на
правилата за движение по чл.113 и чл.114 от ЗДВП. След като съдът в мотивите на постановения от
него съдебен акт не посочва ищцата да е нарушила посочените разпоредби, при което
положение е направил необоснован извод, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата ищца.
Съдът
не е отчел основното обстоятелство,а
именно, че водачът на процесния
лек автомобил е допуснал нарушение на
чл.119,ал.2 от ЗДВП, като е предприел заобикаляне на спряло пред пешеходна
пътека МПС като се е движел с несъобразена скорост. Това според жалбоподателя е
единствената причина за да настъпи
процесното ПТП и сериозните травматични увреждания,които ищцата
е претърпяла .
Претендира се отмяната на обжалваното решение в отхвърлителната му
част и постановяване на въззивно решение
по същество, по силата на
което искът по чл.432,ал.1 от КЗ да се уважи в
пълния му предявен размер от 70 000
лева. Това означава застрахователното дружество да бъде осъдено
да заплати към присъдената сума от
42 000 лева допълнително още
28 000 лева или сума в общ размер на 70 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от
претърпяното ПТП.
Въззиваемата страна ЗАД „Б.В. И.Г.“ –С., представлявано от изпълнителните
директори на дружеството чрез главен
юрисконсулт А.Б. поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
От своя страна застрахователят е депозирал въззивна жалба срещу решението на първата инстанция в неговата осъдителна част,както и в частта, с която е уважен иска по
чл.86 от ЗЗД, който според жалбоподателя е следвало да се отхвърли като
неоснователен, тъй като „реално не е налице забава“.
Пловдивският апелативен съд след
преценка на изложените и в двете
въззивни жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени
искове,от които главният иск е прекият иск по чл.432 ,ал.1 от ТЗ - за
присъждане на застрахователно
обезщетение за причинените от ищцата неимуществени вреди, които са резултат
от настъпилото на 11.08.2017 г. ПТП. Наред
с главния е предявен и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху претендираната главница.
По делото е безспорно установено , че на 11.08.2017 г. около 10.40 часа в град С. З.
по улица „Г.С.“ в посока запад-изток се е движел лек автомобил марка „Х. Г.“ с
рег.№ ..., управляван от лицето Г. П. Г.
Малко преди кръстовището с улица “Г.М.“
водачът е предприел маневра заобикаляне на МПС на лек автомобил,който е
спрял пред надлежно обозначена пешеходна
пътека. Всъщност водача на лекия автомобил Г. Г. е видял, че дясната
лента за движение е била изцяло заета със спрели автомобили, които
изчакват далечния светофар. При това положение водачът е решил, че не може да чака, както другите
участници в движението и е предприел маневра заобикаляне на спрелите в дясната лента МПС, за
да завие наляво. Това обаче е станало в нарушение на правилата за движение,
тъй като за да осъществи това заобикаляне на останалите МПС той преминава през
зона, означена с маркировка М... „Коси успоредни линии „. С тази маркировка се обозначават площи, забранени
за движение на пътни превозни средства.
Съдът е приел дословно ,че „водача на лекия автомобил предприема
преминаване към обособяваща се средна лента
за да завие наляво ,но навлиза в зона
обозначена с маркировка М 15“.
Съдът е възпроизвел буквално заключението на
автоексперта инж.И. И., но същото в тази част
е противоречиво и в крайна сметка
неточно. Не е ясно
как точно се е появила
„обособяващата се средна лента за движение“, тъй като няма как да се обособи
нова лента за движение, ако пътното платно не съдържа точно такава маркировка.
Вещото лице в заключението си отбелязва, че на място такава
средна лента за движение не съществува- просто няма такава маркировка.добре
позната и обозначена с коси успоредни
линии. Наред с това в заключението си автоексперта отбелязва, че водачът на лекия автомобил Г. Г. за да
заобиколи другите автомобили е навлязъл
в зоната, обозначена с маркировка М-....
Това е площта , в която е налице пълна
забрана за движение на МПС и няма как в такава една забранителна зона да се
„обособи“ средна лента за движение за
завой наляво. Вещото лице е
заблудило съда, а последният напълно безкритично е възприел заключението на автоексперта за обособяващата се средна
лента за движение . Такава на място не съществува и това е основен факт, който
съдът е пропуснал да забележи,въпреки че вещото лице е констатирал това. Това в
крайна сметка е довел съда до неправилен извод за механизма по който е
настъпило процесното ПТП.
Все пак вещото лице обективно е отразило в заключението си
,че процесният пътен участък е регулиран
с вертикална и хоризонтална маркировка.
Пътното платно е било двулентово, състоящо се от две ленти за движение, разделени с непрекъсната
осева линия. Никаква средна лента за движение
не е съществувала, а се е оформил
поток от автомобили, които искат да
направят завой наляво. Наистина трябва много въображение за да се приеме , че случайно оформилия се поток от леки автомобили се е
движил по “средната лента за движение“.
Неправилно първоинстанционният съд формално се е позовал на разпоредбата на
чл.300 от ГПК,тъй като водачът на лекия
автомобил марка „Х. Г.“ е признат за виновен за
допуснати конкретни нарушения на ЗДПП. Едно от основните нарушения,
посочени във влязлата в сила присъда на наказателния съд е нарушението по чл.119,ал.2 от ЗДПП. Съгласно цитираната разпоредба при заобикаляне
на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която
да му позволи да спре, за да
пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“. Наред с това
наказателният съд е признал водача за
виновен и заради допуснатото от него второ съществено нарушение на правилата за движение,а именно:
управлявал е лекия автомобил като е
преминал през забранената за движение площ, обозначена с маркировка М... до
пешеходната пътека на кръстовището.
Това са две много сериозни нарушения,
които наказателният съд е отчел и е постановил влязла в сила
присъда,постановена по нохд № 1633/2018
г.по описа на Старозагорския окръжен
съд.
Признал е
подсъдимия Г. П. Г. за виновен в това,
че е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил
на пострадалата пешеходка В. П. –К. средна телесна повреда, изразяваща се в
компресионно счупване на първия поясен прешлен, довело до трайно затрудняване
на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено
на пешеходна пътека. Освен двете
вече коментирани нарушения е допуснал и трето съществено нарушение, а
именно: нарушил е разпоредбата на
чл.119,ал.2 от ЗДВП. Съгласно същата „ При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е
длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да
пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Това нарушение е отразено изрично в диспозитива на влязлата
в сила присъда на наказателния
съд. Водачът се е движил с несъобразена скорост,като вещото лице изготвило САТЕ е установило, че скоростта на лекия автомобил
преди настъпването на ПТП е била около
44 км в час, а непосредствено към
момента на удара с пострадалата е била около 32 км/ ч. Установил е ,че при скорост от 37 км./ч. водачът би могъл да
спре ако задейства спирачната система, което е направил, но тази скорост не му
е позволила да спре след като е задействал спирачната система. Вещото лице е пояснило, че лекият автомобил е
отложил спирачни следи по асфалтовата
настилка, което означава, че е задействал спирачките, но това не му е помогнало да избегне удара с пешеходката. Същественото уточнение е ,че мястото на удара
се намира изцяло на пешеходната пътека.
Това е така,
тъй като водачът Г. Г. след като е предприел маневрата заобикаляне на
спрелия в дясната лента за движение лек автомобил и след като е видял пешеходната
пътека изобщо не е спрял, въпреки че точно това е трябвало да направи за да избегне удара. Скоростта на движение е била около 44 км/
ч.,която е разрешена ,но не е съобразена с конкретната пътна обстановка.
Влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, съгласно
чл.300 от ГПК относно трите добре
известни елемента. Прав е
процесуалният представител на жалбоподателя,че съдът е цитирал само бланкетно разпоредбата. Още по-сериозното нарушение на съда е ,
че по същия начин бланкетно се е позовал
на разпоредбата на чл.119,ал.2 от ЗДПП,
но не е осмислил в нейната цялост. Пропуснал е
разпоредбата на чл.119,ал.5 от ЗДПП,съгласно която при ПТП с пехеходец
на обозначена пътна маркировка „ пешеходна пътека“, когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие.“
В този
смисъл обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.119,ал. 2 от
ЗДПП, като съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата
пешеходка.
Същата е пресичала пътното платно на обозначената
пешеходна пътека, непосредствено пред
спрелия в дясната лента за движение лек
автомобил. Процесното ПТП можеше да бъде
избегнато, ако водачът на лекия автомобил марка „Х. „ бе спрял пред пешеходната
пътека, така както е постъпил водача на другия лек автомобил.
Но не е направил това и въпреки че е видял спрелия от дясно лек
автомобил, който е спрял точно пред пешеходната пътека се е движил със разрешената
за населени места, но в крайна сметка несъобразена с пътната обстановка скорост. Ако лекия автомобил се бе движил с
по-малка скорост, като допустимата такава
според вещото лице е до 37 км/ч,
то при задействане на спирачната
система автомобилът щеше да спре. И удар
между него и преминаващата през
пешеходната пътека пешеходка нямаше да
има. Ищцата не е
допуснала никакво нарушение на правилата за движение,а съдът се е подвел от заключението на автоексперта и
е приел, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата до размер на 30 %.
В този смисъл решението на съда в частта, с която последният приема, че
е налице съпричиняване от страна на пострадалата противоречия на разпоредбата
на чл.119,ал.5 от ЗДВП, която е императивна.
Предявеният иск е доказан като основание,а относно размера на обезщетението съдът съобрази следните установени по делото
факти:
Пострадалата
В.И. П. – К. е претърпяла много сериозни травматични увреждания и в
резултат на това е претърпяла не само физически болки, но и тежка психотравма.
Най-сериозното травматично увреждания е
увреждането на гръбначния стълб в поясната област. Касае се до
компресионното счупване на първия поясен
прешлен, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата,
които при нормално протичане на оздравителния процес се възстановяват за срок от около 12 месеца. Наложило се е пострадалата да носи имобилизиращ корсет за период от 6-шест
месеца, което е създавало значителни неудобства в чисто битов план.
В конкретния случай вещото лице- съдебен медик е констатирал, че
близо четири години след инцидента при
пострадалата е налице остатъчен
дискомфорт, който с възрастта ще се засилва.
Това важи особено през зимния период от годината, когато се обострят
болките.
Препоръчително е ищцата да спазва ненатоварващ двигателен режим, както и
периодично провеждане на физиотерапия и балнеолечение.
Наред с
травмата на гръбначния стълб в поясната област, което увреждане
представлява средна телесна повреда
ищцата е претърпяла и контузия на
главата и мозъчно сътресение, с непълна загуба на съзнание,
но липсват спомени за определен период от
време. Срокът за възстановяване от тази
контузия е най-малко три седмици.
Третото
травматично увреждане са контузиите на гръдния кош, корема ,тялото и охлузвания
на крайниците са преценяват като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК с възстановителен срок около три седмици. Г
Но наред с травматичните
увреждания ищцата е изпитала силна
психотравма, която е оставила тежки
белези и върху в психиката
й, което в случая е
съвпаднало с климактериума, който
физиологичен процес е бил настъпил при
пострадалата К. няколко години
преди процесното ПТП. Установено е по делото, че към момента на злополуката
пострадалата е била на 57 години,
като след катастрофата и претърпените
травматични увреждания К. е споделила, че е с потиснато
настроение, понижено самочувствие,
плачливост и въобще след прегледа при
психиатър последният регистрира тревожно-депресивна симптоматика. Освен процесното ПТП и претърпените
травматични увреждания причина за да се обостри депресивното състояние на пострадалата е влошаването на сърдечно-съдовото състояние на
нейния съпруг, на който е поставен трети стенд.
Това е станало малко преди да стане произшествието и след него пострадалата за продължителен период от време
е била напълно безпомощна. В същото състояние е бил и нейния съпруг К. К., за който е установено, че страда освен от исхемична болест на
сърцето и от хронична бъбречна
недостатъчност и е на диализно лечение.
Всичко това се изтъква от съда , за да се види цялостната картина и по
този начин да се обясни как заради престъпната небрежност на един човек, който
е бързал
да направи ляв завой целият живот
на пострадалата и на нейното семейство се е обърнал наопаки.
Всичко това е довело според приетата
психологична експертиза до разстройство на адаптацията, което представлява нарушаване на психичния баланс и качеството
на живот на пострадалата. Според вещото
лице при пострадалата се е стигнало до
трайна личностна промяна,т.е. личността се е пречупила в емоционално отношение
и чувството за безнадеждност и страх от
живота превръщат пострадалата В. К. в
непълноценна личност в нестабилно емоционално и психическо състояние. Тъй като не само пострадалата, но и съпругът й
са били в много затруднено състояние и
не са могли сами да се обслужват се е наложило да се преместят от С. З. в И.,
където за тях са се грижили възрастните
им родители.
Като отчита всички тези последици от процесното ПТП , които освен травматични са и психически въззивният
съд намира, че застрахователно
обезщетение в размер на 70 000 лева е справедливо определено.
Поне това са вижданията на този състав на въззивната инстанция, който счита
, че обезщетение под този размер би било наистина несправедливо.
В крайна
сметка измерител на човешката болка няма и не може да има, но съдът трябва да бъде съпричастен към болките и страданията на хора, чиято съдба се е преобърнала буквално за един миг.
А това означава ,че трябва да определи
обезщетения в размер, който не е символичен и
не накърнява достойнството им на хора, преминали през едно
мъчително изпитание между живота
и смъртта.
По тази причина този състав на ПАС
счита, че обезщетение в размер на 70 000
лева изобщо не е завишено, а реално обезщетява пострадалата за причинените й болки
и страдания, както физически, така и психически.
С
оглед на изложеното до тук ПАС
намира ,че въззивната жалба на ищцата В. П. –К. е изцяло основателна и следва
да се уважи. Категорично не е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД – това
следва от императивната разпоредба на чл.119,ал.5 от ЗДВП, която изключва съпричиняването от страна на
пешеходеца.
Следва да се отмени решението в
отхвърлителната му част и да се постанови въззивно решение по същество по
силата на което застрахователя се осъди да заплати към присъдената сума от
42 000 лева допълнително още 28 000 лева или сума в общ размер на
70 000 лева. Тази сума следва да се присъди като застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания от причинените травматични
увреждания и психотравмата , настъпили
при ПТП от 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
70 000 лева, считано от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение жалбата на ЗАД „Б.В.И.Г.“*** ЕИК ...- същата е
лаконична и без сериозна юридическа
аргументация. Цитирана е доктрина от далечната 1965 г., която няма нищо
общо с проблематиката на настоящия казус. Жалбоподателят счита , че съдът е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД като е завишил размера на
присъденото обезщетение. Въззивният съд намира,
че размера на обезщетението не съответства на принципа на справедливостта,
но не защото е завишен,а точно обратното – размера е занижен и не съответства на причинените на ищцата
болки и страдания.
По този въпрос въззивният съд изложи вече
своите мотиви ,поради което и коментарът му спира до тук.
По отношение на имуществените вреди
жалбоподателят е сезирал съда с една бланкетната въззивна жалба, в която не се конкретизира
кои точно от закупените помощни средства не са били необходими на ищцата
, респективно:от кои точно услуги последната не е имала реална нужда.
Оплакването
е бланкетно и лишено от смисъл, тъй като съдът е
присъдил сумата от 378 лева, която представлява общ сбор от направени от ищцата
разходи във връзка със здравословното й състояние. Тези разходи са документално установени.
Заключението
на комплексната СМЕ е прието от първоинстанционният съд, без да бъде оспорено
от пълномощника на застрахователя . Същото не е оспорено в частта относно направените от ищцата
разходи за лечение.
Разходите за
рехабилитация, които са повече от необходима, тъй като са жизнено важни особено
във връзка с най-тежкото травматично увреждане - контузията на гръбначния стълб
– тези разходи не са предмет на претенцията
за имуществени вреди.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответника следва да заплати
дължимата ДТ върху уважената част от иска, която е в размер на 28 000 лева
или да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 1680 лева.
На основание чл.38,ал.2 от ЗА в
полза на пълномощника на ищцата адвокат Г.Н. М. *** следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 2630 лева,
съразмерно уважената част на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Отделно от това за
процесуалното представителство пред първата инстанция следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1052 лева, като вече първият съд е
присъдил сумата 1578 лева.
В този смисъл следва да се постанови въззивното
решение.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260057 от 01.10.2020 г., постановено
от Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 240/2019 г. в частта, с която
съдът е отхвърлил предявеният от ищцата В.И. П. – К. с ЕГН: **********,
представлявана от пълномощника си по делото адвокат Г.Н. Г. –М. *** против ЗАД „Б. В.
И. Г.“ ЕИК ... иск по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над уважения размер
от 42 000 лева до пълния предявен
размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди, като вместо
това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ Б.В.И.Г.“ ЕИК ... да заплати на В.И. П.- К. с ЕГН: ********** към присъдената
сума от 42 000 лева допълнително още 28 000
лева / двадесет и осем хиляди лева/ или сума в общ размер на 70 000 лева / седемдесет хиляди
лева/,представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматичните увреждания,а именно:компресионно
счупване на първия поясен прешлен на
гръбначния стълб, контузия на главата и мозъчно сътресение, с непълна загуба на
съзнание, контузия на гръдния кош,корема, тялото и охлузвания на
крайниците,както и психотравма ,
причинена
постравматичния стрес, които увреждания са в резултат на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ ,настъпило на 11.08.2017 година,
причинено от водача на лек автомобил „Х.“модел
Г. с рег.№ ...,управляван от
лицето Г. П. Г.,роден на *** г., вината
на който за настъпилото ПТП е призната с влязла всила присъда на наказателния
съд постановена по нохд № 1633/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд, ведно със
законната лихва върху присъдената главница в размер на 70 000 лева , считано от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта му, с която съдът е осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ... да заплати на В.И.
П. –К. ЕГН: ********** сумата 378.08
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди,представляваща разходи за
лечение.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Апелативен съд-Пловдив с ЕИК / БУЛСТАТ/ ... ДТ в размер на 1680 лева,дължима на основание
чл.78,ал.6 ГПК върху уважения размер на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ... да заплати на адвокат Г.Н. *** сумата 2630
лева,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
на ищцата пред въззивната инстанция,
както и да заплати допълнително сумата
от 1052 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата пред
първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.