Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
Гр. Велико Търново, 28.01.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при участието на секретаря Анита
Бижева, разгледа докладваното от съдията Данаилов гражданско дело № 2871 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.И.П., чрез пълномощника си
адвокат К.С. твърди в исковата си молба, че на с присъда по НОХД № 2321/2016г.
на ВТРС бил осъден за престъпление чл.290, ал.1 от НК. С решение по ВНОХД №
138/2017г. на ВТОС бил оправдан напълно по повдигнатото му обвинение. След
касационен протест с решение от 24.10.2017г. по нак. дело № 770/2017г. на ВКС
било потвъредно решенето на ВТОС. В хода на наказателното производство на ищеца
била определена мярка за неотклонение „подписка”, което ограничило свободното
му придвижване. Повдигнатото му обвинение причинило на ищеца стрес, влошило
здравословното му състояние като развил инсулинозависим захарен диабет и бил
освидетелстван от ТЕЛК. Бил известен майстор и слуховете за обвинението и
осъждането му се отразили на обема на работата му и на репутацията му. Претърпените
от него неимуществени вреди оценява на сумата 18362.40 лв. Претърпял и
имуществени вреди в размер на 1637.60 лв. Поради това и ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата 18362.40 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата 1637.60 лв. обезщетение за имуществени вреди,
заедно със законната лихва, считано от привличането му като обвиняем - 30.12.2016г.
до окончателното им изплащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът – Прокуратурата на РБ, оспорва иска, като
недоказан. Оспорва твърдените вреди от ищеца и размера им. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, след като изслуша доводите на страните и
прецени събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за
установено следното:
С постановление от 19.10.2016г. на ищеца е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.26 от НК. С присъда по НОХД №
2321/2016г. на ВТРС ищецът и осъден за престъпление чл.290, ал.1 от НК. С
решение по ВНОХД № 138/2017г. на ВТОС е оправдан напълно по повдигнатото му обвинение.
След касационен протест с решение от 24.10.2017г. по нак. дело № 770/2017г. на
ВКС е потвърдено решенето на ВТОС.
С цел доказване претърпените от ищеца неимуществени
вреди, по делото е разпитана свидетелката ххха – съпруга на ищеца. Свидетелката
сочи, че делата – граждански и наказателно, се отразили зле на бизнеса, както и
на здравословното състояние на ищеца. С решение на ТЕЛК от 2017г. ищецът е с
трайно намалена работоспособност поради захарен диабет. Това заболяване било
вследствие разтакаванията му по съдилища, полиции, разпити. Направил е и
разходи за адвокат по делото.
С ЕР на ТЕЛК № 93 от 06.01.2017г., на ищеца П.И.П. е
призната 74% трайно намалена работоспособност. В т.6 „вид на експертизата” е
посочено – преосвидетелстване. В т.5 като „състояние до експертизата” е
посочено 73% трайно намалена работоспособност. Като дата инв. е посочена
10.02.2010г.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът е
мотивиран да приеме от правна страна следното:
Искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен.
Налице са предпоставките, посочени в този законов текст, за да се ангажира
отговорността на Държавата за вредите, причинени на ищеца. По делото се установи,
че с присъда по НОХД № 2321/2016г. на ВТРС ищецът и осъден за престъпление
чл.290, ал.1 от НК. С решение по ВНОХД № 138/2017г. на ВТОС е оправдан напълно
по повдигнатото му обвинение. След касационен протест с решение от 24.10.2017г.
по нак. дело № 770/2017г. на ВКС е потвърдено решенето на ВТОС.
В случая е безспорна отговорността на Прокуратурата на
РБ. Съгласно т.7 от ТР № 3/2004
г. прокурорът е държавният орган, който решава съставлява ли деянието
престъпление и правилна ли е квалификацията. Прокурорът участва във вземането
на решение за повдигане на обвинение и утвърждава постановлението за привличане
на обвиняем. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратура на РБ, да
репарира претърпените от ищеца вреди.
Според актуалната практика на ВКС
по делата по ЗОДОВ, неимуществените вреди се изразяват в накърняването на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси (нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената
чест, достойнство, добро име в обществото). При доказването на вредите съдът не
е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане, в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. Ако по делото са
установени увреждащите действия и бездействия, искът е доказан в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като
вземе заключението на вещо лице съгласно чл.162 от ГПК. Не е необходимо
събирането на гласни или писмени доказателства, ако посредством един логически
извод могат да се разкриват явления от действителността, затова при наличие на
оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се
определи от съда по справедливост.
В актуалната практика на ВКС,
конкретно във връзка с определяне на размера на обезщетенията за търпени от
неоснователни действия на правозащитни органи вреди, са утвърдени няколко
критерия. От значение са продължителността на наказателното преследване,
личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото,
настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите
обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му
състояние.
При преценката за размера на дължимото
обезщетение на ищеца за неимуществени вреди, съдът взе предвид продължителността на
наказателното преследване – около година и половина, както и обстоятелствата, че образуваното против него
наказателно производство е увредило сериозно авторитета му в обществото,
отразило се е на отношенията и социалните му контакти, както и е повлияло
негативно и върху бизнеса на ищеца. По делото безспорно се установи, че именно
факта на образуваното наказателно производство против него е повлиял пряко
върху здравето на ищеца и конкретно върху физическото му състояние, като се е
разболял от захарен диабет, и с ЕР на ТЕЛК след преосвидетелстване му е призната 74% трайно намалена работоспособност. По делото не е
представено предишното ЕК на ТЕЛК, но състоянието на ищеца до експертизата е
било 73% трайно намалена работоспособност. Освен това, при определяне размера
на неимуществените вреди следва да се съобрази и обстоятелствата, че ищецът е
бил осъден на първа инстанция по повдигнатото му обвинение, а по време на
наказателното производство на ищецът е бил определена и мярка за неотклонение „подписка”.
Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът
на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От
значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото
намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е
изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства,
имащи отношение към претърпените от ищеца морални страдания, обуславя извод за
основателност на претенциите за обезщетение, които съдът и въз основа на
практиката на ВКС по тези дела определя в размер на 10000 лева, в който размер
искът следва да бъде уважен. В останалата му част за разликата от 10000 лв. до
пълния предявен размер от 18362.40 лв., искът за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Искът за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди е основателен. По делото безспорно се установява, че
ищецът е направил разходи в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, по което е оправдан - договор за правна помощ, л.32
от ДП №ЗМ 59/2016г. на ОД на МВР В.Търново. Поради това и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца тази сума от 500 лв. за претърпените от него
имуществени вреди, като искът за разликата до пълния предявен размер от 1637.60
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на акцесорнте
претенция за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, съдът съобрази Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3 /2004 ОСГК, точка
4, според която законната лихва се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление, поради което следва
да се уважи искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от 10000
лева неимуществени вреди и сумата 500 лв. неимуществени вреди, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 24.10.2017г., а не от привличането
на ищеца като обвиняем - 30.12.2016г., като в частта
за времето от 30.12.2016г. до 24.10.2017г.,
искът за заплащане на законна лихва следва да се
отхвърли.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в
размер на 393.75 лв., съразмерно с уважените искове.
Водим от изложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** ***,
сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и сумата 500 лв. /петстотин лева/ обезщетение за
имуществени вреди, след като е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан по НОХД № 2321/2016г. на ВТРС,
заедно със законната лихва върху сумите от 24.10.2017г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата от 10000 лв.,
до пълния предявен размер от 18362.40 лв., като неоснователен и недоказан; както и
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата от 500 лв., до пълния предявен
размер от 1637.60 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.И.П. с ЕГН ********** ***
против Прокуратурата на Република
България, за заплащане на законната лихва върху
претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за времето от 30.12.2016г. до 24.10.2017г., като
неоснователен и надоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 393.75 лв. /триста деветдесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: