РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Свиленград, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №
BG******************** година на И.Д.Заместник-Директор на
Териториална дирекция Митница Бургас , с което на Й. А. А. с ЕГН
********** от град ******, ул.„******, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 4 312.10 лв. (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -златни пръстени проба 585
/14карата/– 8 броя-21,50грама, златни синджири проба 585 /14карата/-1брой-
10,60 грама, златни гривни проба 585 /14карата/-1брой 3,60 грама и златни
обеци проба 585 /14карата/ – 5 чифта -23,00грама или всичко 58,70грама
златни накити (пункт ІІ).
Жалбоподателят Й. А. А. чрез процесуалния си представител – адвокат
Т. К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за
незаконосъобразен - постановен в противоречие с материалния закон
(отнетите златни изделия били лични вещи и не били стоки с търговски
характер, както и не била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН) и при
съществени процесуални нарушения (издадено от некомпетентен орган). А.
не бил извършил нарушението. Оспорва се опредЕ.та митническа стойност,
обективирана в Оценителната – ювелирна (златарска) експертиза, изготвена
от вещото лице Валентина Д.а и също така се оспорва компетентността на
АНО.
1
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Й. А. А., не се
явява. За нея се явява адвокат Т. К. , която пледира пред настоящия Съдебен
състав за отмяна на НП, доколкото имало специална Наредба уреждаща
праговете за безмитен внос на златни изделия,като излага подробни
съображения в тази насока.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – И.Д.Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес,
не се явява, но изпраща представител – Главен юрисконсулт Е. Г., която
намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно , поради което моли
същото да бъде потвърдено,като излага подробни съображения в тази насока.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Наведено е
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не
изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На ************** година, около ****** часа на Митнически пункт
(МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България
е пристигнало моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка
„******”, модел „******” с български държавен регистрационен номер
******, управляван от българския гражданин – жалбоподателя Й. А. А..
В автомобила пътували освен жалбоподателят и свидетелите А.Йо.А..
,Р.Н.А., Т.А.Б.,както и непълнолетния Ст.Я.Б..
На линията на митническата проверка пътуващите лица не заявили, че
имат нещо за деклариране, не представели Декларации или Фактури за
превозвана стока.
МПС било отклонено от свидетелят Д. Х. Д. за митническа проверка на
основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ като преди започването й ,свидетелят Д.
поканил лицата да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни
ценности.
Пътниците декларирали, че всеки от тях носи златни изделия в
количества до 60 грама като всеки от тях представил за проверка по един
пакет, съдържащ изделия от жълт метал, като други стоки не декларирали.
2
Тези на жалбоподателя представлявали -златни пръстени проба 585
/14карата/– 8 броя-21,50грама, златни синджири проба 585 /14карата/-1брой-
10,60 грама, златни гривни проба 585 /14карата/-1брой 3,60 грама и златни
обеци проба 585 /14карата/ – 5 чифта -23,00грама или всичко 58,70грама
златни накити.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ бил извършен личен преглед на
жалбоподателя от митнически служител св.И. Ж. С., при който не били
открити други изделия от жълт метал.
Измерването точното тегло на недекларираните изделия от
жалбоподателя, както и установяването видът, естеството и качеството им на
изделия от благороден метал – злато, е извършена с помощта и знанията на
специалист – златар, специално осигурен, от митническите органи, който и
прави необходимите констатации за тези факти.
На място, отзовалото се вещо лице Валентина Д.а Д.а, след анализ и
изследването им, установила, че се касае за златни изделия, представляващи
пръстени, синджир, гривна и обеци, окачествява същите, посочвайки
съответната проба, както и ги претегля, като тези си констатации обективира
в писмено Заключение, приложено в Административнонаказателната
преписка (АНП). По този начин потвърждава изработването от злато -
благороден метал, съответстващ на намерените. Вещото лице
индивидуализира конкретно, откритите укрити и недекларирани изделия,
представляващи предмет на нарушението, видно от съдържанието на
изготвеното Заключение, определя и тяхната митническа стойност, възлизаща
за общо 58,70грама на сумата в размер на 4 312.10 лв. и при единична цена
73.46 лв. за грам/злато проба 585.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на
носени недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване
произходът и притежанието на същите контролният орган е изискал от
жалбоподателя на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и
същият е депозирал такива в писмена форма, изготвени саморъчно от нея.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол с №
23BG********* от същата дата, от свидетеля Д. Д. и в него са отразени
резултатите от проверката, включително с вписан установеният факт за
открИ.ето на недекларираните златни изделия в жалбоподателя.
При тези фактически обстоятелства, след разкрИ.ето на процесните
стоки, в този смисъл открито деянието и неговият извършител, митническият
орган свидетелят Д. Х. Д. пристъпил на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ BG******/М – ******/****** година против жалбоподателя .
Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено деяние е
квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 233, ал.
1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в превоз през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на
3
златни изделия, подробно описани в Акта, които предвид вида си
представляват търговско количество и като такива не подлежат на устно
деклариране.
Актосъставителят изложил и фактическо описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените
недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната проба,
видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от който са
изработени.
Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в
Заключението на вещото лице.
Процесните златни изделия, предмет на нарушението, са задържани със
съставения АУАН от контролните – митнически органи. Отделно за тяхното
задържане е оформена и Разписка № ****** от ****** година и впоследствие
те са предадени за съхранение в склад на Териториална дирекция Митница
Бургас.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя,
както и на свидетел – И. Ж. С., също митнически служител на МП „Капитан
Андреево”.
След съставянето на АУАН, жалбоподателят е бил запознат със
съдържанието му и му е бил връчен лично, като с подписа си жалбоподателя е
удостоверил получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от ****** година, когато е бил
изготвен констатиращият акт, като жалбоподателят не е посочил възражения
срещу констатациите в Акта.
Свидетел на проверката и на констатираното от св.Д. е бил свидетелят И.
Ж. С., който по същото време работил митническия пункт и извършил личен
преглед на лицата от мъжки пол.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок е постъпило писмено
възражение, в което е посочено, че процесните златни изделия не
представляват търговско количество, а са закупени от жалбоподателя за
собствени нужди и употреба и като такива подлежали на устно деклариране.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д.Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, е издал процесното НП № **********/*********/НП на
****** година.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на ****** година
по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено
и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване че е получено лично
4
от жалбоподателя . Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение
на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 4 312.10 лв. (100 % от
митническата стойност на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал.
6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Приетата – приложена по преписката Заповед №
**************** година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник-
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Красимир
Николов Фучеджиев (, а и в тази насока е Заповед № *****************
година на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява
длъжността „И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница
Бургас” към датата на издаване на НП. Т.е. И.Д.Заместник-Директорът на
Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
По делото бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели от
страна на жалбоподателя,част от лицата ,които са пътували в лекият
автомобил през процесния ден,а именно св. Т.А.Б. и св.Ст.Я.Б.. Видно от
показанията им,се установява,че преди да предприемат пътуването до
Турция,тъй като решили да закупят златни накити във връзка с предстоящата
сватба на св.Борисов ,както и за подаръци по други поводи,проверели в
официални сайтове на Агенция Митници ,необходимата информация
относно правото на пътуващите да пренасят свободно златни накити и
установили,че прагът бил до 60грама,като решили да закупят такива от
Турция,като вече на границата при въпрос от митническия служител дали
пренасят злато,същите потвърдили и сами извадели златните накити ,които
били в техния личен багаж или по дрехите им/за мъжете/. Отричат да се
укривали информация за пренасяните от тях златни накити,дори били
уверени,че не би следвало да има проблем на границата,тъй като проверили
това в официален сайт на Митницата,относно допустимото количество,което
можели да внесат,без да подават писмена декларация за него.Твърди се от
св.Борисова,че никой от тях няма бизнес със златни бижута,а продавали
дрехи,както тя ,така и жалбоподателя и самите златни накити били закупени
от тях ,както се посочи по горе за подаръци ,в конкретния случай от страна на
жалбоподателя за неговата майка,баба ,съпруга ,снахи ,внучки и т.н.,а не и за
търговска цел
5
В подкрепа на тези им показания е приетата по делото разпечатка от
сайта на Министерството на външните работи от 30.05.2024год.,като видно
от същата,действително в услуга на гражданите е посочено,че лицата имат
право да внасят и изнасят свободно през границата на страната в случая
златни накити до 60грама,а над тези прагове следва да подадат писмена
декларация.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите Д. Х. Д. и И. Ж. С., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване,
както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук
предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява лицата Д. и С. да имат личностно отношение към
жалбоподателя А.а, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелски показания на свидетелите Д. Х. Д. и И.
Ж. С. не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка
Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
свидетелите Д. Х. Д. и И. Ж. С., считайки ги обективни и достоверни. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Кредитират се от съда с доверие и свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели от страна на жалбоподателя- св. Т.А.Б. и
св.Ст.Я.Б.,доколкото същите не противоречат на останалия събран поделото
доказателствен материал който се кредитира от съда с доверие,а напротив
6
подкрепя се ,тъй като видно от показанията на разпитания по делото
актосъставител се потвърждава казаното от свидетелите,че самите свидетели
и жалбоподателя устно са декларирали пренасяните от тях златни накити ,
след което са извадили същите от личният си багаж всеки едни от
тях,респективно ,същите устно са декларирали внасяните от тях златни
изделия,като не са укривали същите при извършване на митническата
проверка.,поради което съдът кредитира показанията им и изгражда правни
изводи въз основа на тях.
С доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна –
ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във
фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на
стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, както
и тяхната митническа стойност – в общ размер 4 312.10 лв. Същата е
приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство. Доколкото изготвилият я експерт – Валентина Д.а е включена в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401
от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и
Административен съд –Хасково, публикуван в Държавен вестник (за 2023
година), същата безспорно има качеството на вещо лице по смисъла на
Наредба № Н-1 от 14.02.2023 година за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица на Министерството на правосъдието и
няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на
специалист - златар, респ. и на правоспособността й, с която и е регистрирана
в указания Списък. Видно от последния, тя е включена в клас 11.„Други
съдебни експертизи” – златар, външнотърговски сделки с благородни метали
и скъпоценни камъни, изкупуване, изработка, преработка, ремонт и продажба
на такива изделия. С тези съображения, Съдът приема експертизата за
извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и
знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката
и фактически констатации, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована и правилна Оценителната – златарска експертиза и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи. Заключението на
вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа
необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на
експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както
самоличността на вещото лице и неговата квалификация. Също така то
съдържа обективирано ясно и точно Заключение с направени изводи по
поставената задача, последната и цитирана в него. Поради това, Съдът приема
за формално спазени правилата и изискванията към този доказателствен
7
способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в настоящото
административнонаказателно производство процесуални разпоредби на НПК
– чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото с нея експертно
Заключение се явява валидно и годно като доказателствено средство и
същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за оценяването на
конкретните стоки и установяването на тяхната митническа стойност, с оглед
вида им на изделия от злато – благороден метал, обуславящо необходимост
от специални знания и умения с каквито органът не разполага. Вярно е, че във
фазата на административнонаказателното производство, развила се пред
контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за
назначаването на тази експертиза и поименното определяне на вещото лице,
както и формулиране на задачите към него, каквото изискване е предвидено в
чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно съдържанието на експертното
заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането
на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното
производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и
настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция
производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични
за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност (аргумент от установените
процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов
принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално
следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в
нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост
от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт
от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В
този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с
необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да
даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на
определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във
връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност,
относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата
обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или
нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В
случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието
на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение са
спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето
защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира
експертното Заключение, изготвено в административната фаза на
производството. Т.е. въз основа на Експертизата се установява митническата
стойност на златните изделия - предмет на процесното нарушение, към датата
на деянието. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в
АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно същото и
8
ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,както и тези представени и приети в съдебно
заседание,а именно - разпечатка от сайта на Министерството на външните
работи от 30.05.2024год.,които не се оспориха от страните (с изключение на
Оценителна – ювелирната експертиза, касаеща митническата стойност на
стоките, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе
проведено успешно). Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е
редовно връчено на жалбоподателя на ******г видно от известие за
доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е подадена по пощата
на ***********г. входирана в регистратурата на съда/, от легитимирано лице
и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо
от АНО/.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, по
следните съображения:
Спорно по делото е дали откритите златни изделия собственост на
жалбоподателя е следвало да се декларират писмено,а не устно както е
декларирал жалбоподателя и дали същият е бил правно задължен да
декларира златните накити писмено,въпреки че същите са били под 60грама.
Действително с измененията настъпили във Валутния закон с ДВ
бр.82/2023г. влезли в сила към датата на извършване на настоящото
нарушение/******г./ са отменени разпоредбата на чл.14, чл.14а и чл.14б от
ВЗ,като е декриминализирано недекларирането на внасянето или изнасянето
на благородни метали и стоки с такива, но издадената във връзка със ВЗ -
Наредба № Н-1 от 1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон,към
настоящият момент не е отменена ,поради което е приложима за уредените в
нея случаи,доколкото съгласно чл.1,т.2 е прието,че с нея се уреждат случаите,
редът и начинът за деклариране на пренасяне през границата на страната на
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях.
Както се посочи,пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни
и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и
начина, определени с наредбата по чл. 14 г. Наредба № Н-1 от 1.02.2012 г. за
9
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл. 10а от Валутния закон урежда случаите, реда и начина за
деклариране на пренасяне през границата на страната на благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях.
Според чл. 5, ал. 1 от Наредбата, пренасянето през границата на страната
на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над
размерите, посочени в чл. 4, както и пренасяните във вид на прах или друг
вид изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, невключени в
чл. 4, за или от трета страна се декларира по реда на чл. 9.
Съгласно ал.2 на чл.5 от Наредбата- Когато пренасяните благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по ал. 1 и по чл. 4 са с
търговски характер по отношение на облагането им и мерките на търговската
политика, те се третират като стоки, като за тях се прилагат и разпоредбите на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно
създаване на Митнически кодекс на Общността (ОB L 302 от 19 октомври
1992 г.) и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за
определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на
Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на
Общността (OB L 253 от 11 октомври 1993 г.).
Съгласно чл. 4 от Наредбата- Пренасянето през границата на страната на
благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и
обработен вид, както и изделия със и от тях не се декларира до следните
размери:
1. злато и платина в необработен и полуобработен вид и монети общо до
37 грама без оглед на съдържанието на златото или платината;
2. бижута и аксесоари от сплави на златото или платината общо до 60
грама без оглед на съдържанието на златото или платината;
3. сребро в необработен и полуобработен вид и монети, както и бижута и
аксесоари от сплави на среброто, общо до 300 грама без оглед на
съдържанието на среброто;
4. скъпоценни камъни, вградени в изделията, посочени в т. 2 и 3.
Съгласно пък чл. 9, ал.1 от Наредбата- Лицата задължително попълват и
представят пред митническите органи декларация за паричните средства по
образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5
и 7. Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се
публикува на интернет страницата на Агенция "Митници".
При това положение следва да се приеме,че бижута и аксесоари от злато
до 60грама ,без оглед на съдържанието на златото , не подлежат на писмено
деклариране по реда на чл.9 от същият нормативен акт,като в нормативния
акт е предвидено изключение ,а именно, когато стоките въпреки,че влизат в
нормативно предвидените размери на чл.4 /които не подлежат на писмено
10
деклариране/ ,то от характера им/в случая броят им/ може да се приеме,че
същите са с търговски характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 21 б. "а" от делегирания Регламент на
Комисията /ЕС/ № 2015/2446 "стоки с нетърговски характер" са тези,
съдържащи се в личния багаж на пътниците, които имат случаен характер или
са за изключително лично ползване от тях или семействата им, или пък са
предназначени за подаръци, като естеството и количеството на тези стоки
трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска
цел.
Внасянето пък на имущество в Общността във връзка с встъпване в брак
и освобождаването на това имущество от вносни или износи мита е уредено в
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета за установяването на система на
Общността за митнически освобождавания и съгласно разпоредбата на чл.12
от този акт освободени от облагане подаръци са тези, получени от живеещо в
трета страна лице, ако стойността на всеки от тях не надхвърля 1 000 евро.
Следователно това, което както общностното, така и вътрешното ни право
възприема като базов критерий при идентификацията на характера на
постъпващите в общността стоки, е тяхното количество, разновидност и
стойност, както всъщност последователно е приемала и съдебната практика .
Видно от Решение № 195/17.02.2021 г. по н.д.№ 892/2020 г. на ВКС/
въпреки постановяването му преди посочените по горе изменения на ВЗ,то
мотивите му в голямата му част са приложими и за настоящият случай/,
касационната инстанция е приела,че редът за пренасяне през границата на
страната на благородни метали и изделията от тях, от или за трета страна, е
регламентиран във Валутния закон и в Наредба № Н-1/01.02.1012 г.
Съгласно посочените нормативни документи, благородните метали и изделия
от тях подлежат на деклариране в две хипотези: ако са предназначени за
нетърговски цели и са в количества над определения в чл. 4 от Наредбата
праг, както и когато са предназначени за търговски цели. Във втория случай
те се третират като стоки и следва да се декларират, за да бъдат поставени
под специфичен митнически режим, съгласно разпоредбите на Митническия
кодекс на ЕС и Закона за митниците.
Видно от процесните задържани от жалбоподателя златни
накити-златни пръстени– 8 броя, златен синджир -1брой, златна гривна -
1брой и златни обеци– 5 чифта -всичко 58,70грама златни накити,безспорно
попадат в границите определени в чл.4,т.2 от Наредбата,а според броят им за
всеки един артикул от тях не може да се изведе извода,че същите са с
търговски характер,доколкото бройки в порядъка-1,5 и 8 въобще не
обосновава търговско количество,още повече,че от свидетелските показания
на разпитаните по делото св.Борисови,не се установява,жалбоподателя да
извършва търговска дейност свързана с покупко- продажба на златни изделия.
В подкрепа на този извод на съда е и личните обяснения на
жалбоподателя,който при деклариране на златните накити и след задържането
11
им е вписал,че същите са лични вещи и били закупени за лична употреба
/респективно за неговото семейство и роднини за подаръци/,като в подкрепа
на тези негови обяснения са и показанията на разпитаните по делото св.
Т.А.Б. и Ст.Я.Б.,които установяват,че преди да предприемат пътуването до
Турция,тъй като решили да закупят златни накити във връзка с предстоящата
сватба на св.Борисов ,както и по други поводи,проверели в официални
сайтове на Агенция Митници ,необходимата информация относно правото на
пътуващите да пренасят златни накити и установили,че прагът бил до
60грама,като решили да закупят такива от Турция,като вече а границата при
въпрос от митническия служител дали пренасят злато,същите потвърдили и
сами извадели златните накити ,които били в техния личен багаж или по
дрехите им/за мъжете/. Отричат да се укривали информация или самите
златни накити,дори били уверени,че не би следвало да има проблем на
границата,тъй като проверили това в официален сайт на Митницата,относно
допустимото количество,което можели да внесат,без да подават писмена
декларация за него.В подкрепа на тези им показания е приетата по делото
разпечатка от сайта на Министерството на външните работи от
30.05.2024год.,като видно от същата,действително в услуга на гражданите е
посочено,че лицата имат право да внасят и изнасят свободно през границата
на страната в случая златни накити до 60грама,а над тези прагове следва да
подадат писмена декларация.
В подкрепа на тези им показания е приетата по делото разпечатка от
сайта на Министерството на външните работи от 30.05.2024год.,като видно
от същата,действително в услуга на гражданите е посочено,че лицата имат
право да внасят и изнасят свободно през границата на страната в случая
златни накити до 60грама,а над тези прагове следва да подадат писмена
декларация.
При това положение и доколкото цитираната по горе Наредба не е
отменена и урежда специален ред при внасяне на процесните златни изделия
,следва да се приеме,че в случая е приложим специалния нормативен акт,
който е посочената Наредба, а не общия такъв – ЗМ. Lex specialis derogat
generali (специалният закон отменя (замества) общия) е принцип на правото,
датиращ от римско време и възприет от римското право. Този принцип се
свежда до случаите на конкуренция между правни норми от общия (generalis)
и специалния (specialis) закон, като в такъв случай вторите се ползват с
предимство или имат примат над първите, включително и в случаите на
тълкуване на правото. Приема се, че това е така, защото обичайно първите
регулират родово определен тип обществени отношения в правните дялове, а
вторите - видово този род в правните отрасли. Или иначе казано при наличие
на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага
специалният (аргумент от чл. 11, ал. 2 от Закон за нормативните актове). При
това положение, Съдът намира, че неправилно АНО е приложил общите
разпоредби на ЗМ, вместо специалните на Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.
12
В условията на алтернативност ако не се възприемат горните
изводи на съда,съдът излага следните правни съображания:
Съдът би приел обжалваното НП в частта за Глобата за правилно и
обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при
възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО,
която би приел за вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в
обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично би се приело,че се
доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в
съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на
изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно
съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл. 233,
ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки лицето не е обявило пред
митническите органи, като не е разполагал и не е представил митнически
документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на
митнически режим за тях.
Свидетелите – митнически служители са категорични относно
съпричастността на лицето към пренасяните процесни стоки и нейното лично
отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството
на носените стоки, представляващи златни изделия и тяхното количество. С
оглед посоченото същите, несъмнено би се приело,че попадат в легалната
дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент
легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от
ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения би се
приело,че стоки са и процесните златни изделия.
Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът би
приел за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на ******
година през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от
Република Турция, жалбоподателят е превозил през държавната граница и
въвел в страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено
деклариране.
С това би се приело,че е осъществил състава на митническото
нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в
13
предвидените изпълнителни форми - „превозва” през държавната граница. За
съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и
разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на
митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка след реалното влизане в
страната и преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, който пренесе /превози през държавната граница стоки без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България.
Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически
контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ.
изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС) - Регламент № 952/2013
година и Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015
година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно
действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на
България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена
да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за
съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или
устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от страна
на жалбоподателя на превозваните от него златни изделия, в релевантния
момент на въвеждането им на митническата територия на Република
България, би се приело че пряко се установява от показанията на свидетелите
– митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал
писмено процесните пренасяни стоки на линията на митническата проверка,
както и не е представил друг документ за стоката.
Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед
дестинацията на пътуването, сочеща внос от Република Турция – Държава,
нечленуваща в ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на
деклариране при митнически контрол.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките,
дължимото за тях и надлежно деклариране би се приело,че е било писменото.
Тъй като този им брой и артикулно разнообразие изключва нетърговски
характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не
могат да бъдат определени като нетърговски такива. Посочените стоки не
попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла
14
на чл. 1, т. 21, б. „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от
28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за
някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Устно деклариране
е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с
търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. (в
случая дори и да се приеме, че стоките, които са с търговски характер, са
били в личния багаж липсва устно деклариране, тъй като на линията на
митническата проверка не е сторено това действие).
Именно това свое задължение за писмено деклариране би се приело,че
не е изпълнил жалбоподателят при влизането си в страната от Република
Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в
момента на започване на формалностите по митническия контрол.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
писмена форма, би се приело,че е налице липса на деклариране.
Бездействието от нейгова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната.
От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на
нарушението.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер
и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира
писмено при преминаването през митнически контрол, макар реално да е
носил/превозвал такива, като те са били открити вече при митническата
проверка, но съгласно чл. 6. от ЗАНН Административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, като в чл.7 се
уточнява кога деянието се счита за извършено виновно,а именно,когато е
умишлено или непредпазливо,а съгласно ал.2 -непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи .ЗАНН уточнява,че по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго.В НК-чл.11,ал.2 и ал.3 са уредени форми на вината.
Съгласно ал.2 на чл.11 от НК -Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а
съгласно ал.3 деянието е непредпазливо,когато деецът не е предвиждал
15
настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди,или когато е предвиждал настъпването на тези последици,но е
мислил да ги предотврати.
За доказване съставомерността на деянието от субективна страна трябва
да се изследва въпросът за вината и нейната проявна форма /умисъл или
непредпазливост/. Вината е субективното отношение на дееца към
извършеното от него и обществено опасните му последици.
При това положение и доколкото се установи от доказателствата по
делото в частност от св.показания на разпитаните от страна на жалбоподателя
свидетели,че преди да предприемат пътуването си до Турция,същите в това
число и жалбоподателя са проверили информация от сайт на Агенция
Митници ,какви действия следва да извършат при закупуване и внася на
златни накити в страната ни от Турция,които показания се подкрепят и от
приобщената по делото разпечатка от 30.05.2024 на Министерство на
външните работи,като видно от същата,действително е посочено,че лицата
имат право да внасят и изнасят свободно през границата на страната в случая
златни накити до 60грама,а над тези прагове следва да подадат писмена
декларация,то при това положение следва да се приеме,че липсва
субективния елемент /умишлено или по непредпазливост/,поради което
издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно.
В условията на алтернативност дори и да се приеме,че същото е
извършено виновно от страна на жалбоподателя,то тогава съдът би приел,че
наложеното спрямо него адм.наказание за правилно и
законосъобразно,доколкото е определено в минималния размер от 100% от
митническата стойност на недекларираната стока.
При това положение, Съдът би приел, че НП е незаконосъобразно в
частта на постановената репресивна мярка „отнемане в полза на
Държавата” на предмета на нарушението, визирана в пункт II, по следните
съображения:
Жалбоподателят не отрича златото да е негова собственост, т.е.
собствеността му, макар и да не е документално установена, не е отречена от
санкционираното лице.
Това разпореждане е изрично предвидено в нормата на чл. 233, ал. 6 от
ЗМ, в случаите на осъществено нарушение по ал. 1 на посочената разпоредба
от същия закон.
Подобно разпореждане обаче е в противоречие с тълкуването на
Европейския съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според СЕС всяка
Държава - членка трябва да предвиди в националното законодателство
административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят
границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от
закона цели (Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014, EU: C: 2015: 475,
т. 22). Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
този контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
16
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално
се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният
принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на
пренасяните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или
присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по себе си
противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са
Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в
последното цитирано Решение на Съда на ЕС по дело С-665/18, свързано с
приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от
2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената Имуществена санкция,
респ. Глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на
нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т. 44 на Решението
Съдът на ЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел
изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати
равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда
пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията
по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите
в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от
митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата,
респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална.
Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент №
952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки,
поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция
титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и
равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат
отклонени от митнически надзор.
Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която за нарушение на задължението да не
се отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за пренасяне на
стоки през границата на страната без знанието и разрешението на
митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, допълнително
предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките. С посоченото
Решение по дело С-665/18 Съдът на ЕС тълкува, че не се допуска национална
права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на
Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се
възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за
митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция
17
„Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена
санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. постановеното в случая
на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на
предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ. присъждане на
равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на
Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от
правото на Съюза принцип, а именно този на пропорционалността вземайки
предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се
обезценяват, а напротив стойността им се покачва драстично.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), изисква актовете на
институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимните цели. Налагането на санкция
„Отнемане на вещите” само по себе си директно обуславя изводът за
несъразмерността на наложеното наказание като цяло. Тази несъразмерност е
основание за отмяна на НП в тази част.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на
чл. 35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение и с други фактори, какъвто безспорно е естество (вида) на стоката
в конкретния случай.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция би приела, че следва на
основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а
именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени
обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт II, НП би приела да
бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в общ размер на 1000 лв. (съобразно представения Списък
на разноските – видно от Договора за правна защита и съдействие ) и от
страна на АНО – 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
18
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподателя-физическо лице. Посочената разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. В Решение от
25.01.2024 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022
година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да
прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с минималните размери на
адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и настоящия
Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди
възнаграждение и под определените там размери. В настоящия случай като
съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, която е
типична за подобен род дела, както и вида на осъществената адвокатска
защита и съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата, но и реално
представителство в открито заседание Съдът намира, че заплатеният размер
на адвокатския хонорар от страна на жалбоподателя-физическо лице се явява
справедлив и обоснован поради което не следва да бъде редуциран в по-нисък
размер. Съдът не намира, че хонорар в този размер (1000.00 лв.) е
непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че този размер на
хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение
от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № ********************** година на
19
И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас , с
което на Й. А. А. с ЕГН ********** от град ******, ул.„******, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 4 312.10 лв. (пункт І) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -
златни пръстени проба 585 /14карата/– 8 броя-21,50грама, златни синджири
проба 585 /14карата/-1брой-10,60 грама, златни гривни проба 585 /14карата/-
1брой 3,60 грама и златни обеци проба 585 /14карата/ – 5 чифта -23,00грама
или всичко 58,70грама златни накити (пункт ІІ).
ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава
Раковски” № 47 ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Й. А. А. с ЕГН
********** от град ******, ул.„******, сумата от 1000 лв., представляваща
направените разноските за адвокатско възнаграждение по АНД № 317 / 2024
година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
20