№ 276
гр. Ямбол, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. И. И. от гр.****, подадена чрез
пълномощника й адв. И. К., срещу Решение №95/ 02.03.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.дело №2647/2022г. по описа на този съд, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от въззивницата, против В. Р. Р. от гр.**** иск по чл.56, ал.6 от
СК за изменение на Решение №452/02.11.2020г., постановено по гр.д. №2234/2020г. по
описа на ЯРС в частта, в която е утвърдено споразумение по чл.51 от СК относно
ползването на семейното жилище.
Оплакването във въззивната жалбата е за неправилност на оспореното решение на
ЯРС, поради нарушение на процесуалния закон, довело до нарушение и на материалния
закон, както и поради необоснованост. Въззивницата твърди, че по делото са били
установени факти и събрани достатъчно доказателства за настъпили важни промени и
причини в обстоятелствата по смисъла на чл.56, ал.6 от СК, обосноваващи извод за промяна
на ползването на семейното жилище и предоставянето му на ищцата, но тези факти не били
отчетени от съда, както и не били кредитирани като годни представените от ищцата както
писмени, така и гласни доказателства. Направено е оплакване, че по делото били
кредитирани единствено и само доказателствата, посочени от ответника, което довело до
неправилен извод на съда, респективно до порочност на съдебния акт, с който били
нарушени правата и интересите двете деца на страните и промяната в начина на живот и
ползването на семейното жилище. Според въззивницата, неправилен бил изводът на съда, че
ищцата е придобила собственост върху 1/2 идеална част от имот, находящ се в град Ямбол,
в който живее към настоящия момент, тъй като твърденията й са, че този имот не е бил
предмет на настоящото производство и не е бил семейно жилище по смисъла на закона.
Счита, че в мотивите на съда са изложени обстоятелства и е направен анализ на материали
по делото, които не засягат и не касаят претенцията по чл.56,ал.6 от СК, а съдът не е отчел
правнорелевантния факт, заявен от ищцата в съдебно заседание, че в момента е разделена с
бащата на третото си дете – Г и не живее в имота, който са закупили заедно с Г.
Неоснователно били взети под внимание от съда обстоятелствата, че ищцата има родено
дете от друг мъж и е закупен имот, тъй като тези обстоятелства били без връзка с настоящия
1
ответник - баща на двете деца, родени от брака на страните по делото и претенцията за
предоставянето на семейното жилище. При тези изложени от съда мотиви, въззивницата
направила извод, че се разглежда дело и е постановено решение, с което се уреждат
различни претенции на различни страни в процеса. По направените оплаквания са изложени
подробни доводи.
По тези съображения въззивницата моли за отмяна на решението на първата
инстанция изцяло, с присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни
разноски.
Въззиваемият В. Р., чрез процесуалния си представител адв. Д., е депозирал
писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изразеното
становище е, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след
пълна и съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
изцяло съобразено с практиката на ВКС в тази насока, като липсват основания за неговата
отмяна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС, допълнено с Определение
№ 628 от 07.04.2023г., с присъждане на направените по делото разноски.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата - адв.К.,
която моли за уважаването й и за отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемият, чрез адв.Д., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
решението на първата инстанция, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искане с правно основание чл.56, ал.6 от
СК - за промяна на ползването на семейното жилище в гр.*****, което с решение на ЯРС по
гр.д.№2234/2020г. е предоставено на бившия съпруг, като искането е само ищцата да ползва
жилището, която упражнява родителските права по отношение на родените от брака на
страните две ненавършили пълнолетие деца.
Ищцата Г. И. И. от гр.**** е изложила в исковата молба, че при прекратяване на
брака й с ответника, семейното жилище на страните е било предоставено за ползване на
бившия съпруг, а тя и двете деца отишли да живеят в жилището на родителите й, на който
адрес било определено и местоживеенето на децата на страните. Според ищцата, налице е
настъпила промяна в обстоятелствата, при които е предоставено ползването на семейното
жилище, която промяна се е изразила в това, че след развода ищцата и децата са се
преместили да живеят в жилище под наем, като месечният наем в размер на 300лв. и
битовите сметки, а също и издръжката на децата били непосилни за бившата съпруга, като в
наетото жилище липсвали и елементарни битови условия на живот.
Ответникът В. Р. Р. от гр.**** е оспорил иска изцяло като неоснователен, както и
наведените от ищцата обстоятелства, обосноваващи искането й. Поддържал е, че
действително сред прекратяване брака на страните ищцата се е преместила да живее в
жилище под наем с мъж, с който е съжителствала, но след това двамата придобили жилище,
в което живеели понастоящем, заедно с роденото от връзката им дете, както и с родените от
брака на страните деца.
Фактическата обстановка по делото е разкрита посредством събраните пред
първата инстанция писмени и гласни доказателства и същата е непроменена пред
настоящата инстанция:
Установено е, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод на
основание чл.50 СК с влязлото в сила на 02.11.2020г. Решение №452/02.11.2020г.,
постановено по гр.дело №2234/2020г. по описа на Ямболски районен съд. С решението
съдът е утвърдил споразумението на съпрузите по чл.51 СК, с което ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.****, ж.к.*******бл.**, ет.*, ап.**, е предоставено на
съпруга В. Р.. Упражняването на родителските права по отношение на двете ненавършили
пълнолетие деца, родени от брака на бившите съпрузи Р.и - С. В. Р., род. на *********г. и
М. В. Р., род. на ******г., е предоставено на майката Г. Р.а (сега И.), като местоживеенето
на децата е определено на административен адрес в гр.****, ул.******№**.
Не е имало спор между страните, че жилището в гр.******на ул.*****№**, на
чийто адрес е постановено местоживеенето на децата, е собствено на родителите на ищцата,
2
в което жилище ищцата и двете деца са живеели по време на бракоразводния процес.
На 01.11.2020г. ищцата Г. И. е сключила договор за наем, с който е наела за
временно ползване жилище в гр.*****на ул.******, вх.**, ап.**, срещу месечна наемна цена
в размер на 300лв. В сключения наемен договор не е уговорен срок на действие на договора,
като не са събрани доказателства за прекратяване на наемното правоотношение на някое от
основанията, предвидени в чл.23 от договора.
Относно семейното жилище на страните, намиращо се в гр.****,
ж.к.*******бл.**, ет.*, ап.**, по делото е установено, че същото е с площ от 59кв.м. и се
състои от две стаи, кухня, коридор и сервизни помещения. Жилището е придобито по време
на брака на страните от бившия съпруг В.Р., заедно с брат му Г.Р., по наследство от майка
им С. П. Д., б.ж. на гр.****, поч. на *****г.( нот.акт №87/18.041989г. на нотариус при ЯРС;
уд-е за наследници от 09.10.2018г. на Община Ямбол).
Установено е, че след прекратяване брака на страните, с нот.акт №37 от
26.01.2022г. по нот.д.№25/2022г. на нотариус с №322 в НотК, ищцата Г. И. и Г Р. П. са
придобили при равни квоти, по 1/2ид.част, жилище-апартамент №**в гр.**** с площ от
68кв.м., състоящо се от кухня, спалня, дневна и сервизни помещения, намиращо се в
гр.****на ул.*****№*. Няма спор, че ищцата е живяла на съпружески начала със
съсобственика на жилището й Г.П., от връзката с който има родено едно малолетно дете –
М. Г. П..
Водената от ищцата свидетелка Д.М. е дала показания, според които след развода
с ответника, ищцата е живяла известно време при родителите си, след което се преместила в
жилище под наем на ул.*****в гр.*****, в което живяла с мъжа, от който има родено дете.
Понастоящем двамата били разделени, според св.М., а ищцата живеела с трите си деца в
квартира, която била мизерна - помещенията били три стаички, баня и тоалетна.
Другата разпитана свидетелка С. К., доведена от ответника, е посочила при
даване на показанията си, че понастоящем ищцата и децата й живеят в жилище в гр.****на
ул.****** и от това жилище ответникът взима децата си почти всяка седмица.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение районният
съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на ищцата по чл.56, ал.6 от
СК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че семейното жилище на страните е
съсобствено между ответника и неговия брат, при което ползването му може да се
предостави при условията на чл.56, ал.2 и ал.3 СК при зачитане правата на третото лице-
съсобственик и в случай, че от жилището може да се обособи реална част, която съответства
на частта на ответника, но в случая такова обособяване е невъзможно, тъй като жилището е
с площ от 59 кв.м., състои се от две стаи и кухня и сервизни помещения. Съдът е приел
също, че не е налице и жилищна нужда у ищцата, тъй като същата е придобила 1/2ид.част от
жилището в гр.****на ул.****** и живее в това жилище с децата си.
Обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Предявената претенция с искане за промяна ползването на бившето семейно
жилище на страните, правилно е квалифицирана от първостепенния съд по чл.56, ал.6, вр. с
ал. 5 СК.
Съгласно чл.56, ал.1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а съгласно ал.5 когато съпрузите са
съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, вземайки предвид посочени в разпоредбата
обстоятелства – интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства. Съгласно чл.56, ал.6 СК, при изменение на
обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал.5, всеки от бившите
съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. С Решение № 91 от
4.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 860/2012 г., III г. о., е прието, че при искане за промяна
ползването на бившето семейно жилище на страните при условията на чл.56, ал.6 СК,
интересът на ненавършилите пълнолетие деца е основен водещ критерий, който подлежи на
преценка. Прието е, че независимо, че разпоредбата на чл.56, ал.6 СК препраща към ал.5,
това не изключва приложението и на предходните алинеи на чл.56 СК при изменение на
обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките за предоставяне ползването
на семейното жилище, стига по делото да се установят такива факти и че когато е налице
искане за промяна на мерките относно ползването на семейното жилище, съдът следва да
3
установи кой е негов собственик и от какви помещения се състои то, както и да прецени
възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище без
общо ползване на помещения. С Решение №91/04.06.2013г. на ВКС по гр.д. №860/2012г.,
трето Г.О., е даден отговор на поставения въпрос, че когато идеална част от семейното
жилище е лична собственост на единия съпруг, а останалите идеални части са собственост
на негови близки, съдът преценява какви са дяловете в съсобствеността и как е разпределено
ползването между семейството на съпруга и семействата на неговите близки (така съдът
определя обема на семейното жилище). В решението е прието, че ако съгласно горните
правила от семейното жилище може да бъде обособена реална част, която съответства на
дела на съпруга-съсобственик от целия съсобствен имот, тази реална част може да бъде
предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права върху
ненавършилите пълнолетие родени от брака деца, докато ги упражнява, а ако обособената
реална част от семейното жилище надхвърля дела на съпруга-съсобственик от целия имот,
тази реална част може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява
родителските права върху ненавършилите пълнолетие родени от брака деца, за срок до една
година.
Настоящата инстанция, след като съобрази закона и посочената практика на ВКС
по приложението му, намира за установено в случая, че семейното жилище на страните е
съсобствено между бившия съпруг-ответника и неговия брат, като липсват данни същото да
се ползва и от другия съсобственик - брата на ответника. С оглед площта на жилището и
броя на помещенията му, и въззивният съд приема, че не може да се обособи реална част от
жилището, която съответства на дела на ответника и може да бъде ползвана само от ищцата,
на която са предоставени родителските права по отношение на двете родени от брака на
страните деца, или изводът е, че при отчитане интересите на двете деца на страните,
ползването на цялото жилище би могло да се предостави на ищцата само за срок от една
година.
Същевременно, в случая не са установени другите условия за предоставяне на
ищцата ползването на семейното жилище – изменението на обстоятелствата за предоставяне
ползването на жилището. Бившата съпруга – ищцата Г.И. е тази, която е направила искането
за промяна на ползването на семейното жилище и в нейна тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване промяната на обстоятелствата, които съдът е взел
предвид при разрешаване на въпроса за ползването на семейното жилище в брачното
производство. Ищцата е обосновала това изменение с твърденията, че след развода тя и
децата са се преместили да живеят в жилище под наем, като месечният наем и битовите
сметки, а също и издръжката на децата са непосилни за нея, както и че в наетото жилище
липсват елементарни битови условия на живот.
Установено е от съдебното решение за прекратяване на гражданския брак между
страните, че при предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга съдът е взел
предвид единствено направеното от него искане за това и постигнатото между бившите
съпрузи споразумение именно на съпруга да се предостави ползването на семейното
жилище. От показанията на разпитаната по делото св.М. се установява, че след развода й с
ответника ищцата се е преместила да живее с децата в жилище под наем на ул.*****в
гр.*****, в което е живяла и с друг мъж, от връзката с който има трето дете. Според
показанията на тази свидетелка, ищцата се е разделила с мъжа, който е баща на третото й
дете и продължава да живее с децата си в жилище под наем. Другата разпитана по делото
свидетелка К. е дала показания, че понастоящем ищцата живее с децата си в жилището в
гр.****на ул.******, за което по делото е установено, че е придобито съвместно от ищцата и
от мъжа, който е баща на третото й дете. Поради липса на конкретика в показанията на
св.М. за това къде се намира обитаваното понастоящем от ищцата жилище под наем, това
същото наето от ищцата жилище ли е по договора за наем от 01.11.2020г. на ул.*****в
гр.***** или е придобитото от ищцата в режим на съсобственост, съдът не кредитира
показанията на св.М., а дава вяра на показанията на св.К. и приема за установено, че ищцата
няма незадоволена жилищна нужда, тъй като същата живее с децата си в съсобственото си
жилище на ул.****в гр.*****. По делото не е установено с главно пълно доказване
твърдението на ищцата, че същата ползва жилище под наем, недоказани са и битовите
условия в това жилище, а също и твърденията на ищцата, че наемът за жилището и
битовите сметки са финансово непосилни за нея.
При липсата на проведено от ищцата доказване на предпоставките по чл.56, ал.5
СК, вр. с ал.1, 2 и 3 СК, въззивният съд намира претенцията по чл.56, ал.6 СК за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да се отхвърли. Като е достигнал
4
до същия правен извод и разрешение по спора, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да се потвърди. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
неправилен анализ от първата инстанция на събраните по делото доказателства и за
отчитане на обстоятелства, които според въззивиницата не са относими към предмета на
спора. Придобитото от ищцата, сега въззивница, в режим на съсобственост жилище е
релевантен за основателността на предявената претенция факт, тъй като същият е за
установяване жилищната нужда на ищцата по критерия на чл.56, ал.1 СК.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, при направените от двете
страни искания за разноски за въззивното производство, разноски се дължат на въззиваемата
страна, на която следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №95/ 02.03.2023г . на Ямболски районен съд,
постановено по гр.дело №2647/2022г.
ОСЪЖДА Г. И. И. от гр.****, ул.******№**, ЕГН **********, да заплати на В.
Р. Р. от гр.****, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3
ГПК направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 1 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5