№ 340
гр. Пловдив, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000402 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №141/16.04.2024г., постановено по т.д. №191/2023г. по описа
на окръжен съд С., Г. е осъден да заплати на М. Х. М., ЕГН **********, сума в
размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
изразяващи се нови болки и страдания, във връзка с болничния престой от
28.11.2022г. до 04.12.2022г. и извършената на 29.11.2022г. оперативна
интервенция, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска -
22.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Г. е осъден да заплати на М. Х. М., ЕГН ********** сумата от 5 120лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
представляващи разходи във връзка с лечението му, обективирани в фактура
№**********/28.11.2022г. - за бит. условия - 200,00лв.; фактура
№**********/28.11.2022г. - за хир.конс. - 150,00лв.; фактура
№**********/28.11.2022г. - за преданестезиолог.конс. - 50,00лв.; фактура
№**********/30.11.2022г. - за мед.конц. - ендопротеза - 4 720,00лв., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска - 22.05.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
1
Г. е осъден да заплати на М. Х. М., ЕГН ********** направените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 200лв.
Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени сумите.
Г. е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт сумата от 2 604,80лв., представляваща дължима държавна такса по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач, на
страната на ответника - М. И. А., с ЕГН **********.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – Г.. Въведено е оплакване, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон
и процесуалните правила и е необосновано. Изложени са подробни
съображения. Твърди се, че окръжният съд не е изпълнил задължението си при
определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено
изследване на общите и специфични за спора правнорелевантни факти и
обстоятелства, обуславящи вредата, степента, интензитета и
продължителността на преживените болки и страдания, да отчете дали те
продължават да се търпят. Въведено е и оплакване, че съдът неправилно е
кредитирал изцяло показанията на свидетелката - съпруга на ищеца – в
нарушение на нормата на чл.172 от ГПК. С въззивната жалба се поддържа
възражението за погасяване претенцията за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди по давност. По отношение на иска за имуществени вреди
е въведено и самостоятелно оплакване, че претендираните от ищеца разходи
не са обичайни, поради което не са пряка и непосредствена последица от
увреждането – ищецът е ползвал индивидуална стая в болничното заведение,
предоперативната консултация е извършена в частна болница, за
хирургичната интервенция са използвани висококачествени хирургични
конци, което, според жалбоподателя, е лично желание на ищеца, свързано с
по-високи разходи. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени – като неоснователни,
евентуално, като погасени по давност. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – М. Х. М., се оспорва подадената въззивна жалба. Иска се тя да бъде
2
оставена без уважение със законните последици.
Третото лице – помагач – М. И. А. не изразява становище по подадената
въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени
искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.88 от
Закона за застраховането /отм. ДВ бр.103/23.12.2005г./.
В исковата молба, предявена от М. Х. М., ищецът основава претенцията
си срещу Г. със следните обстоятелства: При ПТП на 16.01.2004г. на ПП-I-6 *,
в участъка на с. Т.- с. Г., обл. С., извършено виновно от М. И. А., ЕГН
**********, като водач на лек автомобил „М.“ с ДК № *, ищецът е получил
множество телесни увреждания. Нарушавайки правилата за движение по
пътищата, водачът на л.а. „М.“ навлязъл в насрещната лента и блъснал
насрещно движещ се лек автомобил * с peг. № *, управляван от М. Х. М..
Вината на водача М. И. А. е установена със споразумение по чл.414 Ж от
НПК, със сила на пресъда, одобрена по НОХД №205/2004г. по описа на
Казанлъшки районен съд, с определение от 15.04.2004г. Получените от ищеца
телесни увреждания вследствие ПТП-то са следните: Множествена травма;
счупване - изкълчване на дясната тазобедрена става; отворено счупване на
капачката на дясното коляно, което е наложило нейното отстраняване.
Въведени са фактически твърдения за проведено стационарно лечение в
болнично заведение за период 16.01.2004г. - 27.02.2004г., както и от
10.05.2004г. до 21.05.2004, и от 25.05.2004 г. до 03.06.2004г., като ищецът
3
получава 59.5% инвалидност, с решение на ТЕЛК от 01.12.2004г. с диагноза:
счупване на долни крайници, съС.ие след фрактура и луксация на ДТБС и
дясна патела, съС.ие след фрактура на таза, съС.ие след екстирпация на дясна
патела, хипотрофия на бедрена мускулатура. Твърди се, че в резултат на
травмите от настъпилото ПТП при пострадалия се е появило и усложнение в
областта на двете му колена, диагностицирано като „гонартроза двустранно“,
като усложнението е открито и диагностицирано при преглед и направени
изследвания на 14.04.2020г. Травмите от ПТП и развилата се впоследствие
„гонартроза“ в двете колена причиняват поС.ни болки, затруднено движение,
множество неудобства и ограничения в бита.
Отговорността на Г. се ангажира с липса на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност за лекия автомобил, причинил ПТП - „М.“ с ДК №
*. За болките и страдания от първоначалните увреждания от ПТП, ищецът
получил обезщетение от Г. по доброволен ред в размер на сумата от 15 000лв.,
по молба с вх. № ГФ-418 от 23.12.2004г. Във връзка с проявилото се, посочено
по-горе усложнение „гонартроза“ на двете колена и свързаните с него нови
болки и страдания, Г. бил осъден да плати и обезщетение, с влязло в сила
съдебно решение по гражданско дело №1245/2020г. по описа на Окръжен съд,
С., въззивна инстанция: гражданско дело №475/2022г. по описа на Апелативен
съд, Пловдив/. Твърди се, че, след постановяване на съдебните решения,
ищецът търпи нови болки и страдания във връзка с причинените му травми от
ПТП. През 2022г. М. М. усеща поС.но засилващи се болки в областта на
дясната тазобедрена става /ТБС/, които болки в края на 2022г. стават
нетърпими. Налице е дефицит в движенията на посочената ТБС, а походката
на пострадалия е затруднена. Описаните оплаквания налагат ищецът да
потърси медицинска консултация през м. ноември 2022г. От извършения
преглед се установява описаната по-горе болезненост, ограничение в
движенията и невъзможност за ходене. Взето е решение за оперативно
лечение и на 28.11.2022г. М. е приет в МБАЛ „С.” ЕАД, където на 29.11.2022г.
претърпява хирургическа интервенция по смяна на тазобедрената става. Под
спинална анестезия и извършено тотално ендопротезиране на дясната
тазобедрена става, с корекция на остта на крайника, деформациите и
контрактурите, възстановяване на подвижността и стабилността. След гладко
протекъл постоперативен период, с приложени инфузии обезболяване и
профилактика на пострадалия е проведена рехабилитация при която той е
4
вертикализиран посредством помощни средства, проведени са изотонични и
изометрични упражнения за бедрена и глутеална мускулатура, раздвижване и
активни движения в ставата. Изписан е на 04.12.2022г. с препоръка за
ползване на помощни средства в рамките на 1 месец след изписването си,
контролен преглед и следоперативна рехабилитация. В резултат на описаната
хирургическа интервенция М. М. търпи нови болки и страдания във връзка
със самата операция и в следоперативния период, както и нови неудобства в
бита в резултат на ограничение в движенията на десния крак и невъзможност
за самостоятелно обслужване. За тези неимуществени вреди ищецът не е
обезщетяван. Отделно от неимуществените вреди, в резултат на описаното
ПТП и извършеното в тази връзка оперативно лечение, описано по-горе, М.
М. търпи и имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с
лечението му, съгласно фактури, подробно описани и приложени към исковата
молба, като платените от М. М. разходи във връзка с лечението му, съгласно
посочените фактури и фискални бонове възлиза на сумата в размер на 5 120лв.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да му заплати
сумите от: 60 000 - обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се
нови болки и страдания, във връзка с болничния престой от 28.11.2022г. до
04.12.2022г. и извършената на 29.11.2022г. оперативна интервенция, както и 5
120лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи
разходи във връзка с лечението му /описаните в исковата молба в табличен вид
фактури/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба. Наличието на настъпили усложнения вследствие на ПТП се
поддържа и с допълнителната искова молба, съответно – поддържат се и
претенциите за обезщетяване на вредите, настъпили от това усложнение.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба,
както и в отговора на допълнителната искова молба, ответникът Г. е оспорил
така предявените искове. Възраженията по основателността на исковете се
свеждат до липсата на усложнения, пряка и непосредствена последица от
ПТП, въведено е възражение за погасителна давност. Изразено е становище,
че, ако е налице твърденият в исковата молба ексцес, то той е настъпил преди
21.05.2018г., при което, към момента на предявяване на исковата молба, е
настъпила 5-годишната погасителна давност. Това възражение се поддържа и
с въззивната жалба, като се твърди, че от данните по делото /СМЕ,
медицинска документация, гласни доказателства/ се установява, че
5
проявлението на вредата – хипотрофия на бедрената мускулатура, се е
проявила още през 2008г., 2011г., 2012г. В отговора на исковата молба е
изразено становище, че претендираните от ищеца неимуществени вреди и
свързаните са тях иуществени вреди, не представляват разходи, свързани с
„влошаване на здравословното съС.ие“ в сравнение със съС.ието, при което е
било определено изплатеното обезщетение за неимуществени вреди и не е
налице качествено нов етап на заболяването.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Не са спорни за настоящето производство елементите от фактическия
състав на чл.88 ал.1, т.1, б.Б, пр. първо от Закона за застраховането /отм./,
действал към момента на ПТП – 16.01.2004г., съгласно която разпоредба Г.
изплаща по застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение за
неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е имал
застраховка. Вследствие на ПТП, настъпило на посочената дата, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания от причинените му в резултат на ПТП-то увреждания:
Множествена травма; Счупване - изкълчване на дясната тазобедрена става;
Отворено счупване на капачката на дясното коляно, което е наложило нейното
отстраняване. Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ
гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК с оглед постигнато по реда
на чл.414 „з“ споразумение по НОХД №205/2004г. на РС Казанлък. Няма и
спор, че за лекия автомобил, причинил ПТП-то, не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не е спорно и че
функционалната отговорност спрямо Г. е реализирана, като ищецът е
обезщетен по доброволен ред със сума в размер на 15 000лв. по молба с вх. №
ГФ-418/23.12.2004г. Във връзка с проявилото се усложнение „гонартроза“ на
двете колене и свързаните с него нови болки и страдания Г. осъден да плати и
обезщетение в размер на 40 000лв., с решение по т. д. №1245/2020г. по описа
на Окръжен съд - С., потвърдено с влязло в сила решение №499/21.11.2022г. по
в. т. д. №475/2022г. по описа на Апелативен съд, Пловдив.
Независимо че с въззивната жалба не са въведени конкретни
оплаквания, но доколкото осъдителното първоинстанционно решение се
обжалва изцяло, следва да се приеме, че пренесен във въззивното
6
производство спорен въпрос е свързан с основно поддържаното в отговора на
исковата молба възражение - описаните в исковата молба болки и страдания
представляват ли нови спрямо травмите, възникнали в резултат на самото
ПТП, съответно – оценените в производството по т. д. №1245/2020г. по описа
на Окръжен съд - С. и получените от ПТП травми предпоставка ли са за
търпените нови болки и страдания, т.е. – касае ли се за усложнения, пряка и
непосредствена последица от ПТП, налице ли е т.н. ексцес вследствие
понесените от ПТП от 2004г. травми. Релевантни в тази насока са
констатациите от заключението от приетата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо
лице лекар ортопед - травматолог. Подробно описвайки медикобиологичния
характер на понесеното от ищеца увреждане вследствие ПТП, история на
заболяването/лечението на база медицинската документация, /в която насока
въззивната инстанция, на основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите
на обжалваното решение/, експертът е категоричен: налице е постепенното
развитие на дегенеративния процес на ДТБС, което достига до ексцес през
2020г. и довежда до оперативно решение на проблема през м.ноември 2022г.
Категорично е заключението, че оперативната интервенция от м.ноември
2022г., изразяваща се в смяна на тазобедрена става, е в пряка причинно
следствена връзка с ПТП случило се на 16.01.2004г. Описаният ексцес в
увреждането на ДТБС се е случил през 2020г. на фона на бавно настъпващите
дегенеративни изменения в периода между 2012г. и 2020г. Увреждането на
ДТБС от острия момент, до ексцеса през 2022г. е вследствие постепенното
напредване на измененията на дясната бедрена глава - изтъняване на
хрущялното покритие, ускорено настъпване на локална остеопороза на
бедрената глава поради нарушеното й кръвохранене, появата на псевдокисти -
нарушаване на здравината на костните гредички изграждащи костната
структура на бедрената глава, смаляването на диаметралния размер на
бедрената глава и нарушаване на конгруентността между бедрената глава и
главолечната ямка. Всички тези изменения са довели до извършването на
операцията по смяната на тазобедрената става с изкуствена на 29.11.2022г.
Следователно травмите, получени при процесното ПТП от 2004г., са открили
началото на измененията в ДТБС, които са напредвали бавно, но ексцесът с
рязкото влошаване на съС.ието на същата става е довел до оперативното
лечение на 29.11.2022г. От значение са констатациите на вещото лице относно
7
факта, че първите 10-на години след инцидента ДТБС е била болезнена,
поради големината на травмата. През този период тлеещо е напредвал
артрозен процес, но с бавни темпове /като вещото лице дава заключение и че
през всички години след инцидента ищецът е провеждал адекватно
рехабилитационно лечение/. След 2017г. и особено след 2020г. е настъпило
остро влошаване на съС.ието. Движението силно се е ограничило, походката
се е променила към все по-лоша, ищецът е започнал да ползва помощни
средства. При това физическо съС.ие е констатирана по надлежен медицински
начин „коксартроза вдясно“. В продължение на 2 години ищецът е провеждал
съответното лечение, но проведената на 29.11.2022г. оперативна интервенция
по ендопротезиране на тазобедрената става е била неизбежна и наложителна.
Вещото лице е категорично, че причината за това оперативно лечение и
ендопротезиране е първичната травма на ДТБС от 16.01.2004г. Дори и на
въпроса, поставен от ответника „Възможно ли е първичната коксартроза на
ДТБС – дегеративен процес в структурите на ДТБС, довели до нарушение в
механиката на същата, да се прояви 18 години след пътната травма“, вещото
лице дава категоричен и еднозначен отговор, че това е възможно, тъй като
заболяването „първичната коксартроза“ на ДТБС, изразяващо се в дегеративен
процес в структурите на ДТБС, описан по-горе и наложил оперативната
интервенция, първоначално се е развивало бавно, в началото без типичните
симптоми /като, както се посочи, ищецът е провеждал необходимите
многократно, упорити рехабилитации – в.15 от заключението/, но прераства в
силно изявен болестен признак /като дегеративното развитие е строго
индивидуално/, когато се диагностицира страданието или този момент е
моментът на ексцес. Заключението от съдебноведицинската експертиза, като
компетентно изготвено и неоспорено от страните /с нарочно писмено
становище, докладвано в ОСЗ от 07.02.2024г., ответникът е заявил „Моля да се
приеме заключението“/, се кредитира изцяло. В този смисъл следва да се
приеме, че по категоричен начин е установено, че оперативната интервенция
от м.11.2022г. и последиците от нея /репариране на които вреди се претедира/
е именно вследствие претърпените от ПТП-то увреждания - счупване -
изкълчване на дясната тазобедрена става; Отворено счупване на капачката на
дясното коляно, което е наложило нейното отстраняване и представляват нови
болки и страдания – неимуществени вреди с новопроявен характер и именно
те са предмет на исковата претенция. Доколкото се касае за нововъзникнали
8
вреди е налице и нововъзникнало право на обезщетение. Установено е
влошаване на здравословното съС.ие, което се намира в причинна връзка с
увреждането, вследствие ПТП-то, настъпило на 16.01.2004г., което влошаване
не е било предвидено, съобразено и обезщетено при изплащането на
първоначалното обезщетение, като не е било и предмет на преценка в
предходно воденото исково производство – т.д. №1245/2020г. на ОС С.. В този
смисъл правилни са крайните изводите на първоинстанционния съд, че се
касае и са установени болки и страдания само от влошаването.
Основните оплаквания, развити във въззивната жалба се свеждат до
размера на претендираното и присъдено обезщетение и те са неоснователни
по следните съображения:
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на Г. за
обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното
обезщетение, дължимо от делинквента по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражненото пряко право, както за неимуществени вреди –
пряка и непосредствена последица от събитието, така и такива, с новопроявен
характер, представляващи влошаване на съС.ието, е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г.,
означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени
доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите,
съдържащи се в заключението от съдебномедицинската експертиза – посочени
9
по-горе.
Свидетелката М.а – съпруга на ищеца, притежаваща непосредствени
впечатления от понесените и понасяните от пострадалия негативни
изживявания, депозира показания в насока, че към 2022г. усложненията,
причинени от ПТП от 2004г., се изразили по нов начин, докато се стигнало до
операцията. Започнал да отслабва десният крак, ищецът вземал
болкоуспокояващи, рехабилитации правел. Основните проблеми дошли от
тазобедрената става. Тъй като не можел да стъпва хубаво на този крак,
започнал да атрофира мускулатурата, започнал да натоварва другия крак.
Впоследствие се получило едно изкривяване. Живеели на петия етаж без
асансьор, съпругът й се качвал до втория етаж, почивал и след това до горе.
През 2022 г. болките в тазобедрената става станали нетърпими. По тази
причина семейството не можело да отиде никъде - на почивка, на излет,
съпругът й отказвал да отиде, защото много го боляло. В едни момент, казал,
че болката е нетърпима и трябва да се направи нещо. При извършен преглед
лекарят го попитал как е живял толкова време с такива болки. Веднага
препоръчали смяна на става, защото от един момент вече мускулът нямало да
може да се възстанови. Операцията била на 29.11.2022г. След това цялото
възстановяване започнало отначало. Близки и познати го качили в къщи.
Съпругът й бил с патерици, било много трудно. До края на зимата на 2023г.
имал нужда от чужда непосредствена помощ. Около три месеца се налагало да
го обслужват напълно, като за ищеца се грижели свидетелката и синът им.
Следващите четири месеца ищецът използвал патерици, после започнал да
ползва бастун, защото изпитвал слабост. Според показанията на свидетелката
„вече е инвалид“; трудно, с почивки изкачвал стълби; като се върнел, трябвало
малко да полежи, да прави упражнения; навсякъде ходел с кола, не можел да
върви дълго. Като отивали някъде казвал: „Само да не се ходи пеш!“. Когато
ходели на екскурзии, съпругът й стоял в хотела. Той можел да се придвижва
сам, но не и да ходи дълго време или да стои прав. След операцията
движението отново е ограничено.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетелката - съпруга на ищеца – в нарушение на
нормата на чл.172 от ГПК. Първоинстанционният съд правилно е извършил
прецененката на гласните доказателства - в съответствие с разпоредбата на
чл.172 от ГПК. Съпоставимо и с останалите данни по делото – медицинската
10
документация и преди всичко – съпоставимо със заключението от СМЕ, като
съвпадащи с данните от съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо
лице – специалист в съответната област, показанията на свидетелката М.а се
кредитират изцяло и от настоящата инстанция, като почиващи на лични
възприятия - непосредствени и убедителни.
Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза,
операцията по имплантиране на изкуствена тазобедрена става е оперативна
процедура с голям обем на интервенция, голяма дълбочина, работа върху
меките тъкани, а и върху костните структури. Всички живи тъкани и
структури са силно болезнени през първите 3-5 дни. В последващите 20 дни
болката е от средностепенен порядък. От 2-я до 4-я месец тя отслабва
постепенно, но се изявява при провеждането на рехабилитационни процедури
и при етапа на прохождане. Периодът на възстановяване на ищеца след
операцията по смяна на ДТБС с изкуствена е около 6-12 месеца. Вещото лице
обяснява по-бавното възстановяване при ищеца от оперативната намеса с
факта, че много години преди 2022г. при него е налице хипотрофия на
бедрената мускулатура. Този факт определя, че бавно ще се възстановят
обемите на движение на ДТБС в различните равнини. В конкретния случай
ищецът е ползвал болнични поради временна нетрудоспособност за период от
7 месеца. От значение е констатацията на експерта, че след ендопротезиране
на тазобедрена става, каквото е претърпял ищецът, се налагат много
ограничения – налице са противопоказания за вида работа: не трябва да се
извършва тежък физически труд, не трябва да се допуска натоварване на
долните крайници, не трябва в ежедневието да се допуска продължителен
прав стоеж. Като писмени доказателства са приложени Експертни решения на
ТЕЛК за периода 2004г. – 2017г., с които, през различните периоди от време на
ищеца е определяна временна или трайно намалена неработоспособност
/между 46%-52%/, по отношение на което се съдържат констатации и в
заключението от СМЕ, като заключението съдържа констатация за актуално
ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ- С. №83358/14.09.2023г., съгласно което на М. М. е
определена 50% трайно намалена работоспособност. При клиничния преглед
/извършен лично от вещото лице д-р Сурчев на 01.11.2023г. – т.е. – една
година след оперативната интервенция/, вещото лице е констатирало
наличието на болков синдром при ищеца. Заключението е напълно
обосновано, почиващо на медицинската документация, лични впечатления –
11
извършен клиничен преглед и задълбочени познания в специална област –
медицината.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца, вследствие болничния му престой от 28.11.2022г. и извършена на
29.11.2022г. оперативна интервенция, последиците от оперативната
интервенция, посочени по-горе и преценени като обективен критерий –
фактът, че се касае за оперативна процедура с голям обем на интервенция,
голяма дълбочина, работа върху меките тъкани, а и върху костните структури,
продължителността на оздравителния процес – повече от половин година,
възрастта на пострадалия, който, към момента на оперативната процедура е в
трудоспособна възраст – 58 годишен, фактът, че на тази възраст ищецът е с
50% намалена работоспособност, фактът, че независимо от гладко протеклия
следоперативен период, характерът на оперативната интервенция налага
вписледствие редица ограничения, следва да се приеме, че присъдената от
първоинстанционния съд сума от 60 000лв. е справедлив паричен еквивалент
на понасяните от М. М. новонастъпили страдания вследствие влошеното му
здравословно съС.ие, намерило разрешение и наложило задължителна
оперативна намеса. Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че
горепосоченият размер обезщетение не е съобразено с действащата съдебна
практика на ВКС, доколкото неимуществените вреди са индивидуално
определими, според конкретиката на случая. Ето защо, определяйки този
размер обезщетение, окръжният съд е съобразил установените с ППВС
№4/1968г. общи и специални критерии за справедливост според конкретиката
на случая и оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя в насока, че определеното
обезщетение от 60 000лв. не е съобразено с критерии, изводими от
икономическата конюнктура в страната. Вярно е, че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени
икономическите условия към правнорелевантния момент. Лимитите на
отговорността на застрахователя, еквивалентна на отговорността на Г.,
съставляват една от проявните форми на икономическите условия и са
обективен белег за тези условия, макар че нямат самостоятелно значение.
Съгласно чл.9 ал.1 от действащата към процесния момент Наредба №4 от
24.09.2003г. за задължителното застраховане /ДВ бр.90/2003г., отм. ДВ
бр.105/30.11.2004г./ лимитите за застраховка „Гражданска отговорност“ са за
12
неимуществени вреди - 200 000лв. за всяко събитие при едно увредено лице.
Но следва да се отчете обстоятелството, че се касае за ексцес – т.е. –
неимуществените вреди са търпени понастоящем /към 2022г./, при което няма
как да не бъде съобразена съвременната икономическа обстановка и
стандартът на живот в страната.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя досежно
претендираното и присъдено обезщетение за имуществени вреди. Съгласно
заключението от съдебномедицинската експертиза, приложените от ищеца
фактури и фискални бонове – на обща стойност 5 120лв., са пряко свързани с
болничното лечение, а от там и разходите, декларирани чрез тях, са свързани с
лечението на ищеца. Вещото лице конкретно е посочило стойностите по
разходооправдетилните документи и основанията, за които са заплатени
сумите /като, на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
изчерпателните мотиви на обжалваното решение, възпроизвеждащи
заключението от СМЕ/. Изцяло несъстоятелни са доводите на жалбоподателя,
че претендираните от ищеца разходи не са обичайни, поради което не са пряка
и непосредствена последица от увреждането – ищецът е ползвал
индивидуална стая в болничното заведение, предоперативната консултация е
извършена в частна болница, за хирургичната интервенция са използвани
висококачествени хирургични конци, което, според жалбоподателя, е лично
желание на ищеца, свързано с по-високи разходи. Вярно е, че в заключението
се съдържа предположение, че сумата от 200лв. по фактура
№**********/28.11.2022г. е заплатена за битови условия и най-вероятно „е
било искане за индивидуална болнична стая“. Но вещото лице е и пояснило,
че причините за такова искане на пациент при подобна интервенция са винаги
свързани с необходимост от придружител – от другия пол, което е свързано с
определени неудобства. Вещото лице е посочил разход от 150лв. – за
висококачествени хирургични конци, но е разяснило предимствата на този
медикамент – използването му предотвратява алергични и последващи
възпалителни процеси. Преценката за начина и условията, при които ще се
проведе планирано оперативно лечение, е предоставена изцяло на волята на
пациента/пострадалия и тя е свързана с правилното и адекватно лечение. И
доколкото това лечение е пряко свързано с направените и доказани разходи, то
тези разходи са пряка и непосредствена последица от увреждането и подлежат
на репариране. Това е в съответствие с нормата на чл.51 ал.1 от ЗЗД, с която
13
законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за погасяване на
претенциите по давност. Вярно е, че давността по прекия иск на увреденото
лице спрямо застрахователя, респективно – Г., за обезщетение за
неимуществени/имуществени вреди започва да тече от деня на проявата на
вредата. В случая „проявата на вредата“, представляваща усложнение или
екцес от настъпилото през 2004г. ПТП, според обстоятелствата в исковата
молба и заявения петитум е оперативна интервенция от 29.11.2022г. и
болничният престой по повод на тази интервенция /от който момент до
момента на предявяване на исковата молба – 22.05.2023г., категорично не е
изтекла 5-годишната погасителна давност/. Не може да се възприеме тезата на
жалбоподателя, която е и в разрез с диспозитивното начало, че се претендирал
ексцес, настъпил преди 21.05.2018г., с оглед констатациите на вещото лице от
СМЕ за констатирани дегеративни промени в по-ранен момент. Правилно
първоинстанционният съд е приложил задължителната съдебна практика - т. 4
от ТР №1/14/23.12.2015г. на ОСТК на ВКС/ - при ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото съС.ие на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на предходните
страдания, което ново съС.ие се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите
вреди, които се добавят към вече обезщетените. А това ново съС.ие и нови
вреди е оперативната интервенция, а не първоначалната проява на
дегеративни промени, довели до тази оперативна намеса – и твърдейки това,
жалбоподателят променя диспозитивното начало.
За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд, като е
разглеждал претенцията на основанието, посочено в действащата нормативна
уредба – чл.557 ал.2, б.Б от КЗ, това не се отразява на правилността на
крайните му изводи /доколкото нормата на чл. чл.88 ал.1, т.1, б.Б, пр. първо от
Закона за застраховането /отм./, действал към момента на ПТП – 16.01.2004г. и
нормата на чл.557 ал.2, б.Б от КЗ са в идентичен смисъл. Първостепенният съд
се е произнесъл по наведените в исковата молба обстоятелства и в
съответствие с вида търсена защита.
14
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора във въззивното производство въззиваемият има
право на разноски. Но съгласно представен списък по чл.80 от ГПК на
разноските /л.40/ „Ищецът не е направил разноски пред настоящата
инстанция“.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №141/16.04.2024г., постановено по т.д.
№191/2023г. по описа на окръжен съд С., с което Г. е осъден да заплати на М.
Х. М., ЕГН **********, сума в размер на 60 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се нови болки и
страдания, във връзка с болничния престой от 28.11.2022г. до 04.12.2022г. и
извършената на 29.11.2022г. оперативна интервенция, ведно със законна лихва
от датата на предявяване на иска - 22.05.2023г. до окончателното изплащане
на сумата; Г. е осъден да заплати на М. Х. М., ЕГН ********** сумата от 5
120лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
представляващи разходи във връзка с лечението му, обективирани в фактура
№**********/28.11.2022г. - за бит. условия - 200,00лв.; фактура
№**********/28.11.2022г. - за хир.конс - 150,00лв.; фактура
№**********/28.11.2022г. - за преданестезиолог.конс - 50,00лв.; фактура
№**********/30.11.2022г. - за мед.конц. - ендопротеза - 4 720,00лв., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска - 22.05.2023г. до
окончателното изплащане на сумата; Г. е осъден да заплати на М. Х. М., ЕГН
********** направените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 7 200лв.; Г. е осъден да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 2 604,80лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач, на
страната на ответника - М. И. А., с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
15
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16