РЕШЕНИЕ
№ 83
*** 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Валентин Стоянов Вълков (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214300600397 по описа за 2021 година
Производство с правно основание член 317 и сл. от
Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 260016/20 май 2021 година по
наказателно общ характер дело № 1087/2020 година на Районен съд Ловеч.С
тази присъда съдът е признал подсъдимия Н. В. П., роден на *** в *** с
постоянен и настоящ адрес гр. ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи като управител на „П. 2015" ЕООД -Ловеч,
осъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че в периода от 05.09.2020г. до
08.09.2020г. включително, в *** при условията на продължавано
престъпление, управлявал моторно превозно средство -товарен автомобил
„Ситроен" с регистрационен номер ******* -собственост на К.С.П. от гр.
Ловеч - в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство по чл.171 т.1 б.„д" от Закона за движение по пътищата, наложена със
1
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0242-
000066/06.08.2020г. на младши автоконтрольор при РУ - Белоградчик,
връчена му на 06.08.2020г., влязла в законна сила на 20.08.2020г., както
следва:
1. На 05.09.2020г., около 09.05 часа в *** по ул. „Акад. Иван Урумов"
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Ситроен" с
регистрационен номер ******** - собственост на К.С.П. от гр. Ловеч - в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по
чл.171 т.1 б.„д" от Закона за движение по пътищата, наложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0242-
000066/06.08.2020г. на младши автоконтрольор при РУ-Белоградчик, връчена
му на 06.08.2020г., влязла в законна сила на 20.08.2020 година.
2. На 08.09.2020г., около 10.30 часа в гр.Ловеч по бул. „България"
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Ситроен" с
регистрационен номер ******** - собственост на К.С.П. от гр. Ловеч - в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по
чл.171 т.1 б.„д" от Закона за движение по пътищата, наложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0242-
000066/06.08.2020г. на младши автоконтрольор при РУ-Белоградчик, връчена
му на 06.08.2020г., влязла в законна сила на 20.08.2020г., поради което и на
основание чл.343в ал.З във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б."б"
от НК го е осъдил на пробация, при следните пробационни мерки:
-на основание чл.42а, ал.2 т.1 от НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес *** за срок от шест месеца;
-на основание чл.42б, ал.1 от НК, подсъдимият да се явява и подписва
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично;
-на основание чл.42а, ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца.
Тази присъда е протестирана от Районна прокуратура Ловеч с
оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание,като се развиват
съображения,че същото по вид и размер на съответства на обществената
2
опасност на П..Сочи се ,че същия има десетки наказания по ЗДвП,както и че
настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на преходна
присъда,постановена за престъпление по член 343в,ал.3 от НК,тоест налице е
повторност.Позовава се на справка от Сектор „ Пътна полиция „ Ловеч,от
която е видно,че П. има десетки нарушения на Закона за движение по
пътищата в продължение на години.Оспорва правните и фактически изводи
на Районен съд Ловеч,като счита,че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и прави искане,въззивният съд да измени
обжалваното присъда,като наложи на П. „ наказание „ лишаване от свобода „
в подходящ размер.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч
поддържа протеста.Сочи,че деянието по настоящата присъда е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане,също за престъпление по
транспорта.Счита,че същото не е изиграло възпираща и коригираща роля по
отношение на П. и счита,че съдебния акт,предмет на въззивното производство
е необосновано снизходителен към един системен нарушител по
пътищата,какъвто е въззиваемия П..Поддържа искането,въззивния съд да
измени обжалваното присъда,като наложи на П. „ наказание „ лишаване от
свобода „ в подходящ размер.
Вззиваемия П.,редовно и своевременно призован,не се явява и не
взима отношение по протеста.
От съвкупната преценка на вложените по делото доказателства и
становищата на страните въззивния съд намира протеста за неоснователен.
В рамките на проведено по искане на въззиваемия – подсъдим
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК Районен съд Ловеч
е приел следната,неоспорена от страните фактическа обстановка :
Подсъдимият Н. В. П. живеел в град Ловеч и бил управител на „П.
2015" ЕООД - гр. Ловеч.
На 05.09.2020 г., свидетелите Г.Н., ДД.Д. и Х.И. - полицаи в РУ на
МВР-Ловеч, били съвместно на работа за времето от 08 до 20 часа. Около
09.05 часа изпълнявали служебните си задължения и извършвали обход на жк
„Младост" в гр.Ловеч, като се движели с патрулния автомобил по ул. „Граф
Игнатиев" с посока на движение към бл.304, на кръстовището с ул. „Акад.
Иван Урумов". Тогава се разминали с товарен автомобил „Ситроен" с per. №
3
********, който се движел срещу тях по ул. „Акад. Иван Урумов". Тримата
свидетели видели и разпознали водача на моторното превозно средство -
въззиваемия Н. В. П., който бил сам в автомобила и не си бил поставил
обезопасителния колан. Свидетелят И. обърнал служебния автомобил и
тръгнал след товарния автомобил, управляван от П., който очевидно
забелязал полицаите и рязко завил надясно по ул. „Никола Сяров".
Служителите на РУ на МВР-Ловеч го последвали и видели, че товарният
автомобил бил спрял вляво на платното за движение пред дом № 38. П. се
намирал извън автомобила и бил тръгнал към една от къщите. Свидетелите
извършили справка с дежурния ОДЧ при РУ на МВР-Ловеч, при която
установили, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия П. било
временно отнето.
От заключението на вещото лице по назначената комплексна видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза на предоставения запис
от охранителна камера за 05.09.2020г. от И.К., живущ в гр. ***, се
установило, че резултатът от сравнителния анализ позволявал да се направи
извод, че лицето, заснето от видеозаписите в интервала 08:59:30 ч. - 09:12:45
часа на 05.09.2020 г. бил Н. В. П..
На 08.09.2020г. свидетелите С.Д. и Б.Ц. - мл. автоконтрольори в
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Ловеч били съвместно на работа за
времето от 08.30 часа до 20.30 часа. Около 10.30 часа изпълнявали
задълженията си със служебния автомобил и се движели по бул. „България" в
*** когато се разминали в района на дом № 1 с товарен автомобил „Ситроен"
с per. № ********. Двамата свидетели видели, че водач на моторното
превозно средство бил въззиваемия Н.П., а в автомобила нямало друг човек.
Двамата свидетели последвали управлявания от П. автомобил, който ги
забелязал и се опитал да избегне проверка от тях, като предприемал рискови
изпреварвания от лявата и дясната страна на автомобилите, намиращи се пред
него. Свидетелят Ц. подал звуков и светлинен сигнал от служебния
автомобил и въззиваемия П. спрял управлявания от него автомобил на
паркинга, намиращ се зад хранителен магазин „Урожай". Двамата свидетели
отишли до товарния автомобил „Ситроен", легитимирали се по надлежния
ред на П. и му поскали документите за проверка - лична карта, свидетелство
за управление на МПС и свидетелство за регистрация - част 2. П. им
4
предоставил само лична карта. Свидетелят Д. извършил справка чрез работна
станция за отдалечен достъп за собствеността на моторното превозно
средство и правоспособността на водача. Било установено, че товарният
автомобил бил собственост на К.С.П. от гр.Ловеч, а свидетелството за
управление на подсъдимия П. било временно отнето със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №20-0242-
000066/06.08.2020г. на мл. автоконтрольор при РУ-Белоградчик. Свидетелят
Д. съставил АУАН серия OA №304208 на въззиваемия П. за извършените от
него нарушения на ЗДвП. След това, същият ден около 11 часа, въззиваемия
П. се обадил на свидетеля В.Й. и го помолил да отиде с неговия автомобил да
го вземе от заведение „Флай", тъй като трябвало да свърши нещо. Свидетелят
Й. веднага отишъл и П. го помолил да го закара до офис на „Изипей",
намиращ се в магазин „Билла", за да си плати глоби. След като отишли там,
въззиваемия П. влязъл и като излязъл, дал необходимата сума на свидетеля Й.
и го помолил да плати вместо него, тъй като си бил забравил личната карта.
Свидетелят Й. се съгласил и в 11:08 часа извършил плащането, което било
адресирано към МВР във връзка със заплащане на глоба по НП №18-0953-
001144/20.09.2018 година.
Видно от справка от Сектор „ГПТ към ОД на МВР-Ловеч, въззиваемия
Н. В. П. притежавал свидетелство за управление на МПС, което му било
временно отнето на основание чл.171 т. 1 б."д" от ЗДвП /до заплащане на
дължимата глоба/ на 06.08.2020г. със Заповед за прилагане на ПАМ №20-
0242-000066/06.08.2020г. на мл. автоконтрольор при РУ-Белоградчик, която
му била връчена лично на 06.08.2020г., не била обжалвана и влязла в сила на
20.08.2020 година.
Правилно и обосновано Районен съд Ловеч с оглед признаване на
вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/,
след одобряване на направените от подсъдимия самопризнания разгледа и
реши делото по реда на съкратеното съдебно следствие при така описаната
фактическа обстановка.
Основния въпрос,който се поставя на вниманието на въззивната
инстанция с подадения протест е този за вида и размера на
5
наказанието.Районен съд Ловеч е наложил на П. наказание „ пробация „ със
следните пробационни мерки-на основание чл.42а, ал.2 т.1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от шест месеца;-на
основание чл.42б, ал.1 от НК, подсъдимият да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично;-на основание чл.42а, ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Така определеното по вид и размер на наказание въззивния съд
намира за справедливо и подходящо и този смисъл доводите в протеста са
неоснователни. След проведеното по искане на въззиваемия предварително
изслушване, първостепенният съд е констатирал, че признанията на П. се
подкрепят в достатъчна степен от доказателствената съвкупност, обявил е че
ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и приключил съдебното
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Не е имало
основание за съмнения в действителната воля на П., поради което и не следва
да се обсъждат доводи за непълнота на доказателствата. Цялостното
признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния
контрол и фактическите рамки на въззивното решение - въззивният съд не
разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да
приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти./ В този
смисъл Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г.,
ОСНК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова./
При определяне вида и размера на наказанието на въззиваемия П.,
Районен съд Ловеч обосновано е съобразил като изключително смекчаващо
вината обстоятелство обявяването, макар и след извършване на деянията,
противоконституционността на разпоредбата на чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП.
Принудителната административна мярка за временното отнемане на СУМПС
на подсъдимия е била издадена именно въз основа на тази разпоредба. С
Решение № 3 от 23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020 г.,съдът е обявил за
противоконституционни чл. 171, т. 1, буква "д" и чл. 171, т. 2, буква "к" от
Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г.; посл.
доп., бр. 23 от 19.03.2021 г.).Мотивите на Конституционния съд визират
6
противоречие на тези норми с няколко текста на Конституцията - това
временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач и временното спиране от движение на пътно превозно
средство на собственик за неплатени глоби противоречат на функциите и
целите на принудителните административни мерки и на практика се
превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което
е в противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 и 2 от
Конституцията). КС приема,че с предвидените в тези разпоредби мерки
законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително
изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за
неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика
ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват
свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от
Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл.
трето от Конституцията), а в хипотезата на чл. 171, т. 2, буква "к" ЗДвП –
сериозно засяга упражняването на правото на собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от
Конституцията).Правилно и обосновано Районен съд Ловеч е отчел,че
съгласно член 152,ал.2 от Конституцията решението има действие
занапред,тоест,към момента на постановяване на ПАМ тя е била
законосъобразна.Следва да се отбележи обаче,че Решението на КС е
постановено преди постановяване на първоинстанционната присъда,поради
което решаващия съд е бил длъжен да го съобрази и отчете като юридически
факт,вече настъпил в правния мир.Приемайки последвалата
декриминализация на чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП като
изключително смекчаващо обстоятелство,съдът е постъпил
правилно.Правилно е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство
и пасивността на органите на Пътна полиция - от представените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства от Сектор „ПП" при ОДМВР -
Ловеч се установява, че макар да липсва входящ номер и дата на писмото от
РУМВР - Белоградчик, документите са били в град Ловеч още на 19.08.2020
година, видно от поставената резолюция, но по неясни причини на
подсъдимия не е била дадена възможност да изпълни задължението за
заплащане на дължимите глоби и отпадане на ПАМ.
Водим от горните съображения въззивния съдебен състав
приема,че Присъда № 260016/20 май 2021 година по наказателно общ
7
характер дело № 1087/2020 година на Районен съд Ловеч Присъда №
260016/20 май 2021 година по наказателно общ характер дело № 1087/2020
година на Районен съд Ловеч е правилна и законосъобразна – не са налице
основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния
акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260016/20 май 2021 година по
наказателно общ характер дело № 1087/2020 година на Районен съд Ловеч
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8