Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5239 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен e иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, с цена на иска
41 500 лева, увеличен на 250 000 лева.
Ищецът Ч.Г.Т. чрез представител по
пълномощие адв. М. излага, че на 15.02.2012 г. в СДВР гр. София било образувано
срещу него досъдебно производство на основание чл. 343в от НК. Районна П.гр.
София внесла срещу ищеца обвинителен акт и било образувано НОХД № 5044/2014 г.
на РС гр. София, където бил подсъдим и му била наложена мярка за неотклонение
„подписка“. Сорийският районен съд излязъл с осъдителна присъда, като осъдил
ищеца на 6 месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок, която
присъда ищецът обжалвал. Софийски градски съд отменил присъдата на районен съд
гр. София и признал ищеца за невинен. Ищецът твърди, че повдигнатото срещу него
обвинение , воденото разследване и дела предизвикали у него негативни емоции и
душевен стрес. Ищецът се страхувал от осъдителна присъда и перспектива да
изгуби завинаги правото си да упражнява професията си. Излага твърдения за
влошено физическо и психично състояние, затвореност, силни негативни
преживявания, нарушение на социалните контакти, потиснатост, промяна на
социалната нагласа и поведение, усещания за силен срам и негативно въздействие
от колегиприятели и клиенти. Ищецът твърди също, че обвинението и делото срещу
него му наложили да не приема предложена работа, довело до отказ от ангажименти
и договори, препятствало пътувания във връзка с работата му, осуетила
творческите му планове поради непрекъснатата потиснатост, която блокирала
интелектуалните му замисли и възможности.
Като се основава на изложените
твърдения, ищецът прави искане до съда да осъди ответника П.на Р. Б.гр. София
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лева – заплатено в
наказателното производство адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
от влизане на присъдата в сила до пълното издължаване на обезщетението. Със
заявление, депозирано в съдебно заседание от 01.11.2018 г., ищецът е увеличил
исковата претенция на 250 000 лева. Ищецът не е конкретизирал каква част
от претенцията е за имуществени и каква за неимуществени вреди, поради което
съдът приема, че увеличеният на 250 000 лева размер на иска обхваща
имуществените и неимуществените вреди, претендирани от ищеца.
Ответникът П.на Р. Б.гр. София в
отговор и в открито заседание на 01.11.2018 г. оспорва иска.
Съдът като се запозна със
становищата на страните и доказателствата по делото, съобрази следното:
По делото не се спори и се
установява от приложеното НОХД № 5044/2014 г. на СРС, че на ищеца било
повдигнато обвинение с обвинителен акт от 09.01.2013 г. в това, че на
12.05.2012 г. в гр. София управлявал МПС – л.а. „Волво 440 с рег. № *******без
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без същото деяние - престъпление по
чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК (ОХ № 718/2013 г.). При първоначалното
разглеждане на делото, районният съд е признал ищеца за невинен и го оправдал с
присъда от 19.06.2013 г. (ОХ 718/2013 г. л. 16). Присъдата е била отменена с
решение № 234 от 27.02.2013 г. по ВОХ № 5757/2013 г. на СГС. При повторното
разглеждане на делото в първата инстанция, ищецът бил признат за виновен с
присъда от 17.02.2014 г. по НОХД № 5044/2014 г. на СРС. Присъдата била отменена
с присъда № 9 от 18.01.2016 г. по ВОХД № 2201/2015 г. на СГС, като вместо това
въззивният съд признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото
обвинение.
Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1
и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по
този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички
имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове
и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието
за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно
производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са
били изначално порочни. За възникване на отговорността на държавата, следва
привличането на лицето като обвиняем да е било последвано от оправдаването на
лицето с присъда или от прекратяване на наказателното производство на
изброените в чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ основания. Както във всички случаи
обаче, така и в конкретната хипотеза на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, за
реализиране на отговорността на държавата следва вредите, чието обезщетяване се
претендира, да бъдат безспорно доказани, както и да се установи причинната
връзка между настъпилите вреди и акта на повдигане на обвинение.
В конкретния случай, не се доказаха
претирпени от ищеца неимуществени вреди като следствие от повдигнатото му
обвинение и воденето на наказателното производство. По настоящото дело ищецът е
проявил безпричинно процесуално бездействие, като не е представил
доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест с доклада на
съда, изготвен като проект с определение от 10.08.2018 г. (л. 37) и одобрен в
съдебно заседание на 01.11.2018 г. (л. 66). С определението от 10.08.2018 г., с
което е обявен проектът за доклад, съдът е допуснал приложените с исковата
молба доказателства и е допуснал един свидетел от страна на ищеца при режим на
довеждане. Свидетелят не е бил доведен от ищеца за разпит в съдебно заседание
на 01.11.2018 г. С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал още
един свидетел на ищеца, като му дал последна възможност да доведе свидетелите в
следващото съдебно заседание. По искане на ищеца, съдът му е дал възможност да
конкретизира задачите на поисканата съдебно-медицинска експертиза. В съдебно
заседание на 14.02.2019 г. ищецът отново не е довел допуснатите свидетели за
разпит. На това основание, с определение от 26.02.2019 г. (л. 97), съдът е
отменил определението, с което свидетелите са били допуснати.
Ищецът не е представил поисканите от
него и допуснати от съда доказателства и за изготвяне на поисканата от него
съдебно-медицинска експертиза. С протоколно определение в съдебно заседание на
01.11.2018 г. съдът е дал възможност на ищеца да представи поисканите от него
писмени доказателства, удостоверяващи здравословното му състояние, с оглед
изготвяне на съдебно-медицинска експертиза (л. 68-69). До следващото съдебно
заседание на 14.02.2019 г. такива доказателства не са представени, нито в
самото заседание. Въпреки това, съдът с протоколно определение от 14.02.2019 г.
е допуснал поисканата съдебно-медицинска експертиза и е дал на ищеца нов двуседмичен
срок да представи сочената медицинска документация (л. 94). Медицинска
документация не е била представена нито в указания от съда срок, нито до
следващото съдебно заседание на 18.04.2019 г. С оглед спецификата на поставения
от ищеца въпрос към експертизата, изискващ компетентността на невролог и
психолог (л. 93), експертизата не е могла да се изготви без представяне от
ищеца на исканата от него медицинска документация, при наличие единствено
на приложената към делото епикриза (л.
48-49). По-нататъшно отлагане на делото и предоставяне на ищеца на допълнително
време за представяне на доказателства, за които вече неколкократно му е била
дадена възможност, противоречи на принципа за разглеждане и решаване на делата
в разумен срок, прогласен в чл. 13 от ГПК. Поради процесуалното бездействие на
ищеца за представяне на поисканите от него и допуснати от съда писмени доказателства,
съдът с протоколно определение от 18.04.2019 г. отмени определението за
допускане на съдебно-медицинска експертиза.
При така изложените
обстоятелства съдът намира, че не са събрани никакви доказателства за
претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие обвинението му в
престъпление и воденото срещу него наказателно производство.
Не
е доказана и твърдяната от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство. Ищецът по НОХД № 718/2013 г. е упълномощил
адвокат Н.В., като в договора за правна защита е отбелязано, че адвокатската
услуга е безплатна (НОХД № 718/2013 г. л. 13). Адвокат Върбанова е защитавала
ищеца в качеството му на подсъдим и по ВОХД № № 5757/2013 г. на СГС, и при
повторното разглеждане на делото от първата инстанция като ОХ № 5044/2014 г.
Във въззивното производство по ВОХД № 2201/2015 г. ищецът като подсъдим е бил
защитаван от адвокат Е.Й., упълномощен пред въззивната инстанция с пълномощно,
представено в съдебно заседание от 05.10.2015 г. (л. 17-18). В пълномощното не
е отбелязано заплащане на адвокатско възнаграждение. Платежен документ не е
представен и по делото. Поради това, съдът намира за недоказано заплащането от
ищеца на адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Горните
съображения обуславят извод за неоснователност на предявения от ищеца Ч.Г.Т.
срещу ответника П.на Р. Б.гр. София иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие повдигнато
обвинение и водено наказателно производство по обвинение в престъпление по чл.
343 ал. 2 от НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Следва
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от Ч.Г.Т. ЕГН **********, адрес: *** срещу
Прокуратурата на Р. Б.гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сума от 250 000 лева като обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие повдигнато от Софийска
районна П.обвинение в престъпление по чл. 343 ал. 2 от НК, по което ищецът е
бил оправдан с присъда № 9 от 18.01.2016 г. по ВОХД № 2201/2015 г. на Софийски
градски съд.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: