Решение по дело №5239/2018 на Софийски градски съд

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 13.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5239 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

            Предявен e иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, с цена на иска 41 500 лева, увеличен на 250 000 лева.

            Ищецът Ч.Г.Т. чрез представител по пълномощие адв. М. излага, че на 15.02.2012 г. в СДВР гр. София било образувано срещу него досъдебно производство на основание чл. 343в от НК. Районна П.гр. София внесла срещу ищеца обвинителен акт и било образувано НОХД № 5044/2014 г. на РС гр. София, където бил подсъдим и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Сорийският районен съд излязъл с осъдителна присъда, като осъдил ищеца на 6 месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок, която присъда ищецът обжалвал. Софийски градски съд отменил присъдата на районен съд гр. София и признал ищеца за невинен. Ищецът твърди, че повдигнатото срещу него обвинение , воденото разследване и дела предизвикали у него негативни емоции и душевен стрес. Ищецът се страхувал от осъдителна присъда и перспектива да изгуби завинаги правото си да упражнява професията си. Излага твърдения за влошено физическо и психично състояние, затвореност, силни негативни преживявания, нарушение на социалните контакти, потиснатост, промяна на социалната нагласа и поведение, усещания за силен срам и негативно въздействие от колегиприятели и клиенти. Ищецът твърди също, че обвинението и делото срещу него му наложили да не приема предложена работа, довело до отказ от ангажименти и договори, препятствало пътувания във връзка с работата му, осуетила творческите му планове поради непрекъснатата потиснатост, която блокирала интелектуалните му замисли и възможности.

            Като се основава на изложените твърдения, ищецът прави искане до съда да осъди ответника П.на Р. Б.гр. София да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лева – заплатено в наказателното производство адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от влизане на присъдата в сила до пълното издължаване на обезщетението. Със заявление, депозирано в съдебно заседание от 01.11.2018 г., ищецът е увеличил исковата претенция на 250 000 лева. Ищецът не е конкретизирал каква част от претенцията е за имуществени и каква за неимуществени вреди, поради което съдът приема, че увеличеният на 250 000 лева размер на иска обхваща имуществените и неимуществените вреди, претендирани от ищеца.

            Ответникът П.на Р. Б.гр. София в отговор и в открито заседание на 01.11.2018 г. оспорва иска.

            Съдът като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, съобрази следното:

            По делото не се спори и се установява от приложеното НОХД № 5044/2014 г. на СРС, че на ищеца било повдигнато обвинение с обвинителен акт от 09.01.2013 г. в това, че на 12.05.2012 г. в гр. София управлявал МПС – л.а. „Волво 440 с рег. № *******без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без същото деяние - престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК (ОХ № 718/2013 г.). При първоначалното разглеждане на делото, районният съд е признал ищеца за невинен и го оправдал с присъда от 19.06.2013 г. (ОХ 718/2013 г. л. 16). Присъдата е била отменена с решение № 234 от 27.02.2013 г. по ВОХ № 5757/2013 г. на СГС. При повторното разглеждане на делото в първата инстанция, ищецът бил признат за виновен с присъда от 17.02.2014 г. по НОХД № 5044/2014 г. на СРС. Присъдата била отменена с присъда № 9 от 18.01.2016 г. по ВОХД № 2201/2015 г. на СГС, като вместо това въззивният съд признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение.

            Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За възникване на отговорността на държавата, следва привличането на лицето като обвиняем да е било последвано от оправдаването на лицето с присъда или от прекратяване на наказателното производство на изброените в чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ основания. Както във всички случаи обаче, така и в конкретната хипотеза на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, за реализиране на отговорността на държавата следва вредите, чието обезщетяване се претендира, да бъдат безспорно доказани, както и да се установи причинната връзка между настъпилите вреди и акта на повдигане на обвинение.

            В конкретния случай, не се доказаха претирпени от ищеца неимуществени вреди като следствие от повдигнатото му обвинение и воденето на наказателното производство. По настоящото дело ищецът е проявил безпричинно процесуално бездействие, като не е представил доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест с доклада на съда, изготвен като проект с определение от 10.08.2018 г. (л. 37) и одобрен в съдебно заседание на 01.11.2018 г. (л. 66). С определението от 10.08.2018 г., с което е обявен проектът за доклад, съдът е допуснал приложените с исковата молба доказателства и е допуснал един свидетел от страна на ищеца при режим на довеждане. Свидетелят не е бил доведен от ищеца за разпит в съдебно заседание на 01.11.2018 г. С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал още един свидетел на ищеца, като му дал последна възможност да доведе свидетелите в следващото съдебно заседание. По искане на ищеца, съдът му е дал възможност да конкретизира задачите на поисканата съдебно-медицинска експертиза. В съдебно заседание на 14.02.2019 г. ищецът отново не е довел допуснатите свидетели за разпит. На това основание, с определение от 26.02.2019 г. (л. 97), съдът е отменил определението, с което свидетелите са били допуснати.

            Ищецът не е представил поисканите от него и допуснати от съда доказателства и за изготвяне на поисканата от него съдебно-медицинска експертиза. С протоколно определение в съдебно заседание на 01.11.2018 г. съдът е дал възможност на ищеца да представи поисканите от него писмени доказателства, удостоверяващи здравословното му състояние, с оглед изготвяне на съдебно-медицинска експертиза (л. 68-69). До следващото съдебно заседание на 14.02.2019 г. такива доказателства не са представени, нито в самото заседание. Въпреки това, съдът с протоколно определение от 14.02.2019 г. е допуснал поисканата съдебно-медицинска експертиза и е дал на ищеца нов двуседмичен срок да представи сочената медицинска документация (л. 94). Медицинска документация не е била представена нито в указания от съда срок, нито до следващото съдебно заседание на 18.04.2019 г. С оглед спецификата на поставения от ищеца въпрос към експертизата, изискващ компетентността на невролог и психолог (л. 93), експертизата не е могла да се изготви без представяне от ищеца на исканата от него медицинска документация, при наличие единствено на  приложената към делото епикриза (л. 48-49). По-нататъшно отлагане на делото и предоставяне на ищеца на допълнително време за представяне на доказателства, за които вече неколкократно му е била дадена възможност, противоречи на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, прогласен в чл. 13 от ГПК. Поради процесуалното бездействие на ищеца за представяне на поисканите от него и допуснати от съда писмени доказателства, съдът с протоколно определение от 18.04.2019 г. отмени определението за допускане на съдебно-медицинска експертиза. 

При така изложените обстоятелства съдът намира, че не са събрани никакви доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие обвинението му в престъпление и воденото срещу него наказателно производство.

Не е доказана и твърдяната от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.  Ищецът по НОХД № 718/2013 г. е упълномощил адвокат Н.В., като в договора за правна защита е отбелязано, че адвокатската услуга е безплатна (НОХД № 718/2013 г. л. 13). Адвокат Върбанова е защитавала ищеца в качеството му на подсъдим и по ВОХД № № 5757/2013 г. на СГС, и при повторното разглеждане на делото от първата инстанция като ОХ № 5044/2014 г. Във въззивното производство по ВОХД № 2201/2015 г. ищецът като подсъдим е бил защитаван от адвокат Е.Й., упълномощен пред въззивната инстанция с пълномощно, представено в съдебно заседание от 05.10.2015 г. (л. 17-18). В пълномощното не е отбелязано заплащане на адвокатско възнаграждение. Платежен документ не е представен и по делото. Поради това, съдът намира за недоказано заплащането от ищеца на адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Горните съображения обуславят извод за неоснователност на предявения от ищеца Ч.Г.Т. срещу ответника П.на Р. Б.гр. София иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие повдигнато обвинение и водено наказателно производство по обвинение в престъпление по чл. 343 ал. 2 от НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Следва предявеният иск да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Отхвърля предявения от  Ч.Г.Т. ЕГН **********, адрес: *** срещу Прокуратурата на Р. Б.гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сума от 250 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие повдигнато от Софийска районна П.обвинение в престъпление по чл. 343 ал. 2 от НК, по което ищецът е бил оправдан с присъда № 9 от 18.01.2016 г. по ВОХД № 2201/2015 г. на Софийски градски съд.

            Разноски не се присъждат.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: