Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….
гр. София, 01.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.А
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 5424 по описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 257189 от 28.10.2019
г. на Софийски районен съд, 145 с-в по гр.д. № 61929 по описа за 2018 г. „С.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, офис 6.2. е осъдено да заплати на „К.“ ООД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 79, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 5278, 38 лв.
– главница, представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни
работи от „К.“ ООД по договор за СМР от 11.12.2017 г., за което сума е
издадена фактура № 205/18.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /20.09.2018 г./ до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 263, 92 лв. – представляваща неустойка за
забавено изпълнение по чл. 16 от договора в размер на 5 % от неизплатената сума
в размер на 5278, 38 лв., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1411, 15 лв. – разноски по делото.
Със същото Решение „К.“
ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** е осъдено да
заплати на „С.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, офис 6.2. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 599, 38
лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 15 от договора
за СМР от 11.12.2017 г., формирана както следва 233, 97 лв. – неустойка за
забава относно работата, приетата с протокол № 1 на 30.01.2018 г. в размер на
0,3% за всеки ден забава за периода от 16.01.2018 г. до 30.01.2018 г. и 375, 41
лв. – неустойка за забава относно работата, приета с протокол № 2 от 12.03.2018
г. в размер на 0,3 % за всеки ден забава, но не повече от 5 % от стойността на
неизпълнението, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 850
лв. – разноски по делото.
С Определение №
18084/21.01.2020 г. по гр.д. № 61929 по описа за 2018 г. на Софийски районен
съд, 145 с-в е изменено постановеното
Решение в частта за разноските, като размерът на присъдените в полза на „С.“
ООД разноски в исковото производство е намален от 850 лв. на 350 лв.
Срещу постановеното Решение в
частта, с която е „К.“ ООД е осъдено да заплати на „С.“ ООД на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 599, 38 лв., представляваща неустойка за забавено
изпълнение, ведно със законната лихва от 14.12.2018 г. до окончателно
изплащане на сумата, както и в частта за разноските, е постъпила въззивна
жалба с вх. № 5191612/18.11.2019 г./подадена по пощата с дата на п.кл.
15.11.2019 г./ на „К.“ ООД, подадена чрез адв. Й.С.. Поддържа се, че решението
в тази част е неправилно поради съществени нарушение на съдопроизводствените
правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че с насрещната страна – възложител по договора за изработка са се
съгласили да променят уговорените срокове за изпълнение на СМР и доколкото
законът не предвижда форма за действителност на този договор, устната уговорка
за промяна в него е валидна. Тези уговорки между страните се доказвали от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х.И.. Иска се отмяна на
решението в атакуваната част и отхвърляне на насрещния иск, претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил писмен отговор от насрещната страна „С.“ ООД.
Срещу постановеното Решение в частта,
с която „С.“ ООД 6.2. е осъдено да заплати на „К.“ ООД на основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 5278, 38 лв. – главница, представляваща възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи, както и сумата от 263, 92 лв. –
представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 16 от договора в размер
на 5 % от неизплатената сума в размер на 5278, 38 лв., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1411, 15 лв. – разноски по делото, е постъпила въззивна
жалба с вх. № 5194838/22.11.2019 г. /подадена по пощата на 19.11.2019 г./. В
жалбата съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение.
Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални
нарушения при разпределяне на доказателствената тежест между страните и при
събирането на доказателствата. Поддържа, че по делото не се доказвало
извършването на претендираните от „К.“ ООД СМР. Твърди, че липсват
доказателства за приемане на работата от страна на възложителя, както и че
подписът в приемо-предавателния протокол не бил на законния представител на
дружеството и лицето, което го е подписало не разполагало с представителна
власт. Срещу това той възразил с отговора на исковата молба, тъй като до този
момент не е бил запознат с действията на приемане на СМР. Според въззивника
съдът неправилно е кредитирал с доверие показанията на свидетеля Х.И., който
бил заинтересован от изхода на делото. Поддържа, че служителят Г. не е бил
упълномощен да приема работата, а от обстоятелството, че бил подписал протоколи
за приемане на СМР № 1 и № 2, не следвал изводът, че е оправомощен да приема
работата и по протокол № 3. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „К.“ ООД чрез адв. С., в който
същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че съдът не е допуснал
процесуални нарушения при събиране и преценка на гласните доказателства,
напротив от показанията на разпитаните свидетели се установявало, че работата
по Протокол № 3 била извършена и приета от представител на възложителя.
Възразява се срещу размера на претендираното от „С.“ ООД адвокатско
възнаграждение.
Срещу постановеното Определение
за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК е постъпила
частна жалба с вх. № 5026117/14.02.2020 г. /подадена по пощата на
10.02.2020 г./, подадена от „С.“ ООД чрез адв. С.. Според жалбоподателя
постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че
ответната страна по насрещния иск „К.“ ООД не е възразила своевременно срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Отделно незаконосъобразно е редуцирането на възнаграждението понеже същото
било уговорено за защита в цялото производство, не било мотивирано и какво
налага присъждане на възнаграждение в по-нисък размер.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е
постъпил писмен отговор на частната жалба, подаден от „К.-17“ ООД, чрез
адв. С., в който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че правилно
съдът е приел, че уговореният адвокатски хонорар е за цялото производство,
поради което и същото следва да бъде присъдено само спрямо уважения насрещен
иск. Иска се определението да бъде потвърдено.
В проведеното на 08.02.2021 г.
открито съдебно заседание въззивникът „К.“
ООД се представлява се от адв. С., която поддържа въззивната жалба, иска
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено като неправилно.
Въззивникът „С.“ ООД се представлява се от адв. С., който поддържа въззивната и
частната жалба, иска първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
отменено като неправилно.
По делото са постъпила писмени бележки
от двете страни „К.“ ООД и „С.“ ООД.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2026538/20.09.2018 г. на „К.“ ООД срещу „С.“ ООД,
с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца възнаграждение по договор за СМР, както
и неустойка за забава за изплащането на възнаграждението. Ищецът твърди, че
между него в качеството му на изпълнител и ответника в качеството му на
възложител бил сключен договор за извършване на строително-монтажни работи в
сграда, находяща се в гр. София, квартал ******, представляващи монтаж на
стъклен парапет, като по време на действието на договора на изпълнителя били
възлагани допълнителни дейности от възложителя. Ищецът твърди, че след
започване на работа страните се били договорили цената за монтажните работи да
бъде променена от 15лв. на 30 лв. за кв.м. Твърди, че бил изпълнил качествено и
в уговорените срокове възложените строително монтажни работи, за което били
съставени Протокол № 1 от 30.01.2018 г., Протокол № 2 от 12.03.2018г. и
Протокол № 3 от 18.04.2018 г., в които детайлно са описани монтажните работи,
същите са приети без забележи от възложителя и той е подписал протоколите. Във
връзка с предадената работа са съставени от изпълнителя Фактура №
177/30.01.2018 г. за изпълнените СМР, детайлно описани в Протокол № 1 от
30.01.2018 г., Фактура № 191/12.03.2018 г. за изпълнените СМР, детайлно описани
в Протокол № 2 от 12.03.2018 г. и Фактура № 205/18.04.2018 г. за изпълнените
СМР, детайлно описани в Протокол № 3 от 18.04.2018 г. Възложителят бил платил
дължимите суми по първите две фактури, но не и дължимата сума по третата в
размер на 5278, 38 лв. с ДДС, поради което и изпълнителят го поканил да я
заплати с нарочна покана, получена от ответното дружество на 19.06.2018 г., но
плащане не постъпило. Ищецът се позовава на правилото на чл. 303, ал. 2 ТЗ и
сочи, че ответникът не изплатил задължението си по Фактура № 205/18.04.2018 г.
в 14-дневен срок от получаването ѝ, т.е. до 02.05.2018 г., нито след
получаване на нарочната покана за това, поради което изпаднал в забава по
отношение на претендираната сума. Твърди, че в сключения между страните договор
била уговорена неустоечна клауза, съгласно която в случай на забава възложителят
дължи на изпълнителя неустойка за забава в размер на 0.30% от стойността на
неизплатеното за всеки ден забава, но не повече от 5% от стойността на сумата и
тъй като изчисляването според дните на забава надхвърляло 5%, ищецът претендира
заплащане на 5% от дължимото възнаграждение в размер на 263, 92 лв. Въз основа
на изложените твърдения се иска осъждане на ответника „С.“ ООД да заплати на
ищеца „К.“ ООД претендираните суми,
както и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „С.“ ООД, подаден чрез
адв. С.. Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Навежда
твърдения, че подписалият издадените протоколи Г. Г. не е упълномощаван от
дружеството да го представлява, респективно работата не е приета надлежно. Твърди,
че разбрал за претенцията на ищеца едва с получаването на препис от исковата
молба, поради което и възразява своевременно срещу представителната власт на Г.
Г. с оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Твърди, че описаните в протокол № 3 СМР
не са били възлагани и не са били извършени, поради което и не се дължи тяхното
заплащане. Сочи още, че издадената от ищеца фактура не е доказателство за
дължимостта на претендираната сума. Оспорва твърдението на ищеца, че Фактура №
205/18.04.2018 г. му е била връчвана.
С отговора на исковата молба е
предявен насрещен осъдителен иск за осъждането на „К.“ ООД да заплати на
„С.“ ООД неустойка за забавено изпълнение на възложените СМР в размер на 599,
38 лв. Ищецът по насрещния иск е посочил, че в договора било уговорен краен
срок за изпълнение – 15.01.2018 г. Видно от съставените и приети Протокол № 1
от 30.01.2018 г. и Протокол № 2 от 12.03.2018 г., работите, обективирани в тях,
били извършени след изтичането на уговорения срок. В сключения между страните
договор била уговорена неустойка за забава в 0,3% от стойността на
неизпълнението на всеки ден забава, но не повече от 5 %. Ответникът по
насрещният иск изпаднал в забава на 16.01.2018 г., поради което и за дейностите
по Протокол № 1 от 30.01.2018 г. дължи неустойка за 14 дни в размер на 4,2 % от
стойността на забавената работа или сумата от 223, 97 лв., а по отношение на
протокол № 2 от 12.03.2018 г. дължи неустойка за забава за 55 дни в размер на
16, 5 % от стойността на забавената работа, която надвишава уговорения в
договора максимален размер на неустойката от 5 % , поради което се дължи такава
в размер на 5 % от стойността на работата или сумата от 375, 41 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е потъпил
писмен отговор на насрещната искова молба от „К.“ ООД, подаден чрез адв. С., в
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че забавата по договора е в
резултат от неизпълнението на възложителя да осигури материали и лошите
атмосферни условия. Освен това сочи, че след започване на работата по договора
било договорено изменение както на уговорената цена, така и на сроковете. Иска
се отхвърляне на предявения насрещен иск.
Като писмено доказателство по
делото е приет Договор от 11.12.2017 г., сключен между „С.“ ООД, представлявано
от управителя арх. Д.С.– възложител и „К.“ ООД – изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят се задължил да извърши
строително-монтажни работи /СМР/ на обект, находящ се в гр. София,
представляващ многофункционална сграда с офиси, магазини, шоуруми, химическо
чистене, фризьорски салон, фитнес, банков салон, ресторант, кафене, помещение
за трафопост и подземни гаражи, находяща се в поземлен имот в землището на гр.
София, р-н „Младост“, ж.к. “Младост“, с площ на имота от 3701 кв.м., за който
урегулиран поземлен имот е отреден УПИ II-96,9798, кв. 48, м. „******“, по плана на гр. София,
представляващ по Скица поземлен имот с идентификатор 68134.4082.6008, които СМР
представляват – монтаж на стъклен парапет – система АЛУМИЛ. Съгласно чл. 2, ал.
1 от договора изпълнителят се задължил да завърши и предаде обекта в срок до
15.01.2018 г., като според ал. 2 от същата разпоредба при спиране на
строителството по нареждане на общински или държавен орган срокът се удължава,
ако изпълнителят няма вина за спирането. Според чл. 3, ал. 1 от договора
единичната цена а извършването на СМР е размер на 30 лв./м. без ДДС за монтаж
стъклен парапет, формирана от 15 лв. за монтаж на основа на парапет и 15 лв. за
монтаж на стъкло, според ал. 2 общата цена за извършването на СМР за 200 м
стъклен парапет е в размер на 6000 лв. без ДДС като точният размер ще се
определи при приемане на обекта с действително извършените работи. Според чл. 4
плащанията се извършват след подписването на протокол за приемане на обекта с
действително извършени работи. В чл. 8 и чл. 9 от договора са разписани
задълженията на възложителя – да предостави на изпълнителя строителната
площадка за времето, предвидено за изграждане на обекта и за реализиране целите
по договора; да осигури свободен достъп на изпълнителя до обекта; да съдейства
за изпълнението на договорените работи, да осигури вертикален транспор,
временно ел. табло, контейнери за боклук и др. В гл. VII от договора се съдържат разпоредби относно
приемането на обекта, като в чл. 10, ал. 3 е посочено, че парапети около които
са започнали довършителни работи от други изпълнители се считат за приети без
възражения от възложителя. съгласно чл. 15 от договора при забава за завършване
и предаване на работите по настоящия договор в уговорените срокове изпълнителят
дължи неустойка в размер на 0,30% от стойността на изпълненото за всеки ден
забава, но не повече от 5% от стойността му, а според чл. 16 при забава на
плащанията по настоящия договор в уговорените срокове възложителят дължи
неустойка в размер на 0,30 % от стойността на незаплатенотоза всеки ден забава,
но не повече от 5%. Страните не спорят относно сключването на договора и това
обстоятелство е прието за безспорно от съда.
Като доказателства по делото са приети
Фактура № 177/30.01.2018 г. за СМР по Протокол № 1 от 30.01.2018 г., както и
посочения протокол, подписан за възложтеля от Г. Г., а за изпълнителя от Х.И.,
Фактура № 191/12.03.2018 г. за СМР по Протокол № 2 от 12.03.2018 г., както и
посочения протокол, подписан за възложтеля от Г. Г., а за изпълнителя от Х.И. и
Фактура № 205/18.04.2018 г. за СМР по Протокол № 3 от 18.04.2018 г., както и
посочения протокол е подписан за възложителя от Г. Г. и не съдържа подпис на
лицето, посочено като представител на изпълнителя - Х.И.. Страните не спорят, че
работата по първите два протокола е приета, а задълженията по издадените
фактури са платени. Спори се относно дължимостта на сумата от 5278, 38 лв., за
която е издадена последната Фактура № 205/18.04.2018 г. и която представлява
възнаграждение по Протокол № 3 от 18.04.2018 г., в който са описани следните
СМР: монтаж на конструкция, остъкляване, демонтаж на парапет и изрязване
на крепежи, монтаж на стъклопакети при ЗГ и монтаж на ръбоохранител.
Приета като доказателство е още
покана от „К.-17“ ООД до „С.“ ООД за заплащане на сумата по Фактура №
205/18.04.2018 г., с приложено известие за доставяне ИД PS14210054ZTQ
на „Български пощи“ ЕАД, от което
е видно, че поканата е получена на адрес в гр. София, ул. „**********, офис 2
посочен като адрес за кореспонденция в чл. 22, ал. 1, т. 1 от договора за СМР,
на 19.06.2018 г. В поканата изпълнителят по договора е поканил възложителя да
му заплати в 3-дневен срок претендираната сума по издадената фактура.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Х.И. – бивш служител в „К.“ ООД, К.П.– служителка в „С.“
ООД, чиито показания съдът прецени при условията на чл. 172 ГПК с оглед
евентуалната заинтересованост на свидетелите.
Свидетелят И. дава показания, че
в периода декември 2017 – май 2018 г. работил като технически ръководител в „К.-17“
ООД. Запознат е с процесния договор за СМР, както и че той е водил преговорите
за сключването му с управителя на „С.“ ООД Д.С.. Спомня си, че дружеството в
което работил било подизпълнител на „С.“ ООД ***, като всички материали на
обекта следвало да бъдат доставени от „С.“ООД. „С.“ ООД трябвало да осигури и
вертикално скеле, с което да бъдат извършени възложените на „К.“ ООД работи, но
се оказало, че дружеството изпълнител нямало фронт за работа, тъй като всички
платформи били заети от служители на „С.“ ООД, тогава служителите на „К.“ ООД
прибегнали към изпълнения на работата по „алпийски стил“, тъй като сроковете
уговорени между страните били прекалено къси, както за подизпълнителя, така и
за самия изпълнител. Сочи и че по време на преговорите работата не била
достатъчно добре детайлизирана. Още посочва, че монтажът на конструкцията на
парапета следвало да се извърши с конкретна химия, с която обаче не можело да
се работи при температура под 5 градуса, което допълнително забавило
изпълнението. Оказало се и че не всички материали били доставени на обекта,
поради което и работа по него започнала едва към март месец през 2018 г.,
когато „С.“ ООД доставило материалите. На обекта се намирали материали
единствено за започване на работата. Сочи, че управителят на „С.“ ООД Д.С.му
представил Г. Г. като лице, с която ще комуникира относно всички въпроси –
материали, организация на работата. Той бил човекът, който проверявал
количеството извършена работа на обекта. Двмата с него подписали всички
протоколи за приемане на работата, представени като доказателства по делото.
Твърди, че сроковете по договора били неизпълними, поради което и провели среща
с Д.С., на която се договорили сроковете да бъдат продължени до средата на
март, а поради липса на материали и други обстоятелства работата продължила до
април. През април отново била проведена среща, в която участвал и свидетелят и
с управителят на „С.“ ООД се разбрали с „мъжка приказка“ относно промяната в
сроковете. Той не мислил, че ще има проблем с плащането, защото при
подписването на първите два протокола било платено веднага. По отношение на
заплащането се разбрали уговорената сума да бъде удвоена и поради това още
първият протокол бил с удвоена сума. Промяната в цената за извършени СМР била
уговорена между него и С.. Дава показания още, че по време на действие на
договора от „С.“ ООД нямали никакви възражения по отношение на изпълнените СМР,
освен това възлагали и допълнителна работа, извън предмета на сключения договор
Свидетелката К.П.дава показания,
че работи в „С.“ ООД като строителен инженер и отговаря за договорите,
плащанията, материалите и всичко свързано с обектите. Запозната е със сключения
договор между страните по делото за извършване на СМР в обекта в гр. София,
ж.к. „Младост“, като „К.“ ООД било подизпълнител на „С.“ ООД. Самата тя е присъствала
на сключването на договора. Дава показания, че след сключване на договора се
превежда аванс на изпълнителя, започва работа и се доставят материалите на
обекта. Техническият ръководител следи за правилното им влагане във обекта.
След като се свърши някаква работа той проверява дали тя е извършена надлежно и
дали количествата са такива каквито са описани. Сочи, че техниците не са
принципно запознати с договорите и цените, а единствената им е работа е да
следят детайли, чертежи и дали правилно е извършена работата. Счита, че в
случая била извършена грешка в счетоводството. След като се запознала с третия
протокол тя установила, че цените посочени в него и цените, посочени в договора
между страните са различни, поради което и тя веднага сигнализирала, че по
първите два протокола били надплатени суми. Сочи, че реално „К.“ ООД бил
получил повече от договореното. По отношение на доставката на материали на
обекта заявява, че те се доставят според етапа на работата в реда, в който
материалите се монтират. По отношение на възложените работи имало монтажен ред,
който следвало да се спазва, а техникът проверява дали правилно са извършвани
конкретните работи, едва след това се преминава към следващия етап от монтажа.
Не знае между страните да е бил удължаван срокът на договора. Не е присъствала
на срещи, в които да са били правени такива договорки или да се е променяла
уговорената по договора цена. Спомня си, че говорили с Х.И. във връзка със
забавата на възложените СМР.
По делото е прието като
доказателство заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза, в което
вещото лице е посочило, че процесните фактури № 177/30.01.2018 г. на стойност
5332, 68 лв. и № 191/12.03.2018 . на стойност 7508, 28 лв. са редовно
осчетоводени в счетоводството на „С.“ ООД и са отразени в дневниците на покупките
към подадените към НАП месечни справки – декларации и за тях е ползван данъчен
кредит, а фактура № 205/18.04.2018 г. за сумата от 5278,38 лв. не е
осчетоводена в счетоводството на „С.“ ООД, не е отразена в дневниците на
продажбите и за нея дружеството не е ползвало данъчен кредит.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени от легитимирани страни в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед съдържанието на
подадените въззивни жалби от страните по спора и направените в тях искания
предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което са
уважени кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и насрещният
иск с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД изцяло.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав
намира поставеното първоинстанционно решение за правилно, поради което същото
следва да бъде потвърдено и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Софийски районен съд е извършил законосъобразна
преценка и анализ на събраните доказателства във връзка с твърденията на
страните и правилно е установил фактите по делото, в резултат на което е
достигнал до обосновани правни изводи относно основателността на претендираните
от страните права. Подробно и мотивирано е разгледал всички наведени в процеса
възражения, като се е позовал на каузална практика на касационната инстанция.
Ето защо не е необходимо мотивите му да бъдат преповтаряни, а достатъчно
въззивният съд да препрати към тях. В допълнение и във връзка с оплакванията на
жалбоподателите, въззивният съд намира следното:
Оплакванията на въззивника „С.“
ООД - възложител по процесния договор за СМР, във връзка с неприемането на
работата по Фактура № 205/18.04.2018 г. Са неоснователни. Приетите като
доказателства по делото фактура и протокол са пописани за възложителя от Г. Г.
по отношение на когото не се спори, че е служител в „С.“ ООД. От събраните гласни
доказателства се установява, че същият бил технически ръководител на обекта,
който имал правомощията да проверява извършените СМР, да одобрява извършването
на последващи СМР и да ги приема. Този извод следва, както от разпита на
свидетелите И. и П., чиито показания настоящият състав намира за достоверни и
обективно дадени и ги кредитира с доверие, така и е в логична последователност
с установените от писмените доказателства и неоспорени по делото факти, че
работата по предходните два протокола е приета именно от него, поради което и с
оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ несъстоятелни са твърденията на „С.“ ООД, че Г.
Г. не бил упълномощаван и в задълженията по длъжностната му характеристика не
влизали задължения да приема работата. Първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения при разпределянето на доказателствената тежест между
страните, нито пък е допуснал такива при преценката на гласните доказателства.
В тежест на ответника по главните искове е било да докаже своите възражения
относно неприемането на работата и липсата на представителна власт на служителя
му. И двамата разпитани свидетели дават показания, че именно техническото лице
на обекта е било призвано да проверява и приема извършените СМР. Освен това в
допълнение на изложеното от първоинстанционния съд следва да се подчертае, че
едва в настоящия процес възложителят възразява срещу приемането на работата по
Протокол № 3 с твърденията, че Г. Г. е действал като лице без представителна
власт. Не само че видно от изпратената от „К. -17“ ООД до „С.“ ООД покана за
доброволно изпълнение е видно, че още преди процеса възложителят е бил поканен
да изпълни задълженията си, а и от показанията на свидетелката П. – строителен
инженер при „С.“ ООД се установява, че тя е била запозната с Фактура №
205/18.04.2018 г. и Протокол № 3, постъпили в дружеството и е констатирала, че
е имала разминаване в цената на извършените СМР от постигнатите в договора
уговорки. Следва да се подчертае и че от показанията на самата служителката
въобще не се извличат данни СМР по Протокол № 3 да не са били извършени или да
не са били приети, а единствено се установява, че е несъответствие между
платената и договорената цена на извършените работи, както и че според нея
възложителят бил надплатил извършеното. Несъстоятелно е и оплакването, че
поканата за доброволно изпълнение не била получена от оправомощено лице,
доколкото видно от известието за доставяне същата е изпратена на адреса на
дружеството „С.“ ООД, посочен като адрес за кореспонденция. А нито в закона или
в обичайната търговска практика е предвидено изискване лично законният
представител на търговско дружество да е единствено легитимиран да получава
съобщения, напротив такова обстоятелство изключително би затруднило търговския
оборот.
По изложените съображения и предвид
мотивите на първоинстанционния съд следва да бъде направен изводът, че работата
по Протокол № 3, за която е издадена Фактура № 205/18.04.2018 г. е надлежно
приета, без възражения от страна на възложителя, поради което и същият дължи
възнаграждението, посочено в нея. От уважаването на главния иск по чл. 266, ал.
1 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и доколкото не се спори, че претендираното
възнаграждение не е платено, следва и изводът за основателността на акцесорния иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторната неустойка,
предвидена в чл. 16 от договора. По отношение на акцесорния иск липсват
конкретни оплаквания, наведени в жалбата, поради което и въззивният съд
препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното
следва да бъде направен изводът, че решението в обжалваната от „С.“ ООД част е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба е
неоснователна.
Неоснователни са и оплакванията
на „К.“ ООД в подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение по насрещния иск. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
приел, че доколкото сключеният между страните договор е в писмена форма, то не
може със свидетелски показания да се доказват изменения в него – арг. от чл.
164, ал. 1, т. 5 ГПК. Освен това настоящият състав напълно споделя извода на
СРС, че в показанията на разпитания свидетел Х.И. липсват каквито и да било
данни, че между страните е договорено продължаване на сроковете, предвидени в
договора за СМР. Неговата лична преценка, че същите са били неизпълними с оглед
естеството на работата и използваните материали не обвързва съда. Освен това не
е доказано да е имало неизпълнение на задълженията на възложителя относно
доставката на материали, нито пък по делото са установени форсмажорни
обстоятелства, които да са опосредствали изпълнението в срок. Нещо повече
показанията на свидетелката К.П. съдържат данни, че е била налице забава в
изпълнението от страна на „К.- 17“ ООД и във връзка с това са провеждани
нарочни разговори между представители на страните по договора, включително и с Х.И..
Ето защо оплакванията срещу първоинстанционното решение в частта, с която е
уважен насрещният иск за заплащане на неустойка за забава в изпълнението на
възложената работа са неоснователни, а по същество решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, като настоящият състав препраща към мотивите
на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.
В заключение по изложените
съображения относно неоснователността на подадените въззиввни жалби на „С.“ ООД
и „К.“ ООД следва да бъде направен изводът, че първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде изцяло потвърдено, а с оглед изхода на производството
разноските на страните, следва да останат така както са ги направили.
По отношение на частната
жалба
Настоящият състав намира
подадената частна жалба срещу определението за изменение на постановеното от
първоинстанционния съд решение в частта за разноските за неоснователна. Пред
първоинстанционния съд „С.“ ООД е било защитавано от адв. С. по силата на
договор за правна защита и съдействие от 21.06.2019 г., приложен по делото, в
който е посочено, че за процесуално представителство по гр.д. № 61929/2018 г.,
145 с-в по описа на Софийски районен съд, 145 е договорено и платено в брой
възнаграждение в размер на 800 лв. Предмет на делото са три осъдителни иска, като
„К. -17“ ООД е предявил срещу „С.“ ООД два обективно съединени иска, а „С.“ ООД
е предявила срещу „К.“ ООД насрещен иск. Всички искове са уважени, поради което
и правилно първоинстанционния съд е присъдил разноски спрямо изхода на производството,
като е присъдил в ползва на „С.“ ООД разноски само за уважения насрещен иск.
Без значение за разпределянето на отговорността за разноски в този случай е
дали „К.“ ООД е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради изложеното
подадената частна жалба срещу определението, с което са редуцирани присъдените
в полза на „С.“ ООД разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
257189 от 28.10.2019 г. на Софийски районен съд, 145 с-в по гр.д. № 61929 по
описа за 2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх. № 5026117/14.02.2020 г. /подадена по пощата на 10.02.2020 г./ на „С.“ ООД срещу Определение №
18084/21.01.2020 г. по гр.д. № 61929 по описа за 2018 г. на Софийски районен
съд, 145 с-в, с което е изменено постановеното Решение в частта за
разноските.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Решението в частта по частната
жалба е с характер на определение и не подлежи на обжалване на основание чл. 248,
ал. 3 във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.