№ 38529
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110174235 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени искове от А. Г. А. с ЕГН
**********, чрез адв. Д. М., против "**************, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. *************************, представлявано от С.Р.Я., както и
срещу "**********" ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************************, представлявано от И.М.Ш., с искане за обявяване на
недействителен на договор за потребителски кредит № *******/16.10.2023г., сключен с
ответника "**************, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от
договора за потребителски кредит, за представяне на обезпечение, е нищожна на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. С исковата молба се
предявява и иск за обявяване на недействителен на договор за предоставяне на
поръчителство от 16.10.2023г., сключен с ответника "**********" ЕООД , като нищожен
поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на императивните разпоредби,
установени в ЗПК, а при условията на еветнуалност и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата в размер на 5 лв., от общо
72,59 лв., заплатено възнаграждение по договора за поръчителство при изначална липса на
правно основание. Претендират се и разноските по производството.
Ищецът твърди, че на 16.10.2023г., сключил с първия ответник - "**************, договор
за потребителски кредит, за сума в размер на 400 лева, при ГЛП – 40,00% и ГПР – 49,47%.
Поддържа, че на основание чл. 4, ал.1 от същия, се предвиждало процесния договор за
кредит да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното в негова полза
обезпечение, като уговорката за обезпечението не може да бъде последващо отменена нито
от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В клаузите на
сключения между страните договор за гаранция /поръчителство/, се предвиждало да заплати
сума в размер на 72,59 лв.
1
Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит, сключен с "**************,
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи,
че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като
липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително
прилагания от заемодателя.
На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа,
че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било
ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена
дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при
формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в
тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че
договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в
ГПР и ГЛП.
Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване
на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било
уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което водело до недействителност на договора за кредит. В условия на евентуалност счита,
че клаузата от договора за потртебителски кредит, по силата на която е уговорено
сключването на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ - чл.4, ал.1, е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Твърди, че същата клауза
е нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Недействителен е и договорът за
предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник - "**********" ЕООД, тъй като
същият предвижда заплащане на възнаграждение за поръчителство почти равняващо се на
размера на главницата по договора за потребителски кредит. Отправя се искане за
присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "**************, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не оспорва, че
между него и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит № *******/16.10.2023г.,
с посоченото в исковата молба съдържание, като сочи, че действително от ищеца била
подадена електронна заявка за отпускане на кредит, но същата била последващо анулирана,
в резулатат на което кредитно правоотношение между страните не било възникнало. Пр
условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че облигационно правоотношение между
страните е валидно възникнало, оспорва твърденията, че договорът за кредит нарушавал чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК
2
съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за
получаване на кредит ,както и че клаузата, пр е д вижд аща заплащането на възнаграждение
по сключения договор за обезпечение/поръчителство е нищожна на основанията, наведени
от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на
приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по
см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното моли, съда да приеме, че предявените искове са
неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "**********" ЕООД, е подал отговор на исковата молба,
с който поддържа, че исковите претенции спрямо него са неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Не оспорва сключването на договор за поръчителство, в обезпечение на
задължението на ищеца по договора за кредит, както и че ищецът е заплатил процесното
възнаграждение по договора за поръчителство, но поддържа че същият е валиден и
действителен. Оспорва твърдението, че ищецът се явява материално затруднено лице по см.
на чл.38, ал.1 ЗАдв. Отправя се и искане за присъждане на разноски.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно и твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит, респ. на
посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за потребителски кредит, както
и на договора за поръчителство.
По осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, в тежест на ответника
"**********" ЕООД, е да докаже наличието на валидно правно основание за
заплащането/получаването на сумата по договора за поръчителство, сключен с ищеца.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на
чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 16.10.2023г., ищецът сключил с "**************, договор за
потребителски кредит № *******/16.10.2023г., а с ответника "**********" ЕООД - договор
за гаранция/поръчителство от същата дата, и двата договора със съдържанието посочено в
исковата молба; че ищецът е получил сумата по кредита; че е заплатил сумите посочени в
исковата молба, в т.ч. и сумата от 72,59 лв. - възнаграждение по договора за
гаранция/поръчителство.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
С оглед на обявените за безспорни между страните обстоятелств, съдът намира, че
доказателствените искания на ищеца с правно основание чл.190, ал.1 ГПК, искането за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и исканията за издаване на съдебни
3
удостоверения, следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не се явяват необходими в
настоящото производство
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025г. от 09:50
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 16.10.2023г., ищецът сключил с
"**************, договор за потребителски кредит № *******/16.10.2023г., а с ответника
"**********" ЕООД - договор за гаранция/поръчителство от същата дата, и двата договора
със съдържанието посочено в исковата молба; че ищецът е получил сумата по кредита; че е
заплатил сумите посочени в исковата молба, в т.ч. и сумата от 72,59 лв. - възнаграждение по
договора за гаранция/поръчителство.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата
молба и отговора на искова молба, документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, тъй като
същите не се явяват необходими.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и
препис от писмения отговор на ответниците. Определението не подлежи на самостоятелно
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4