Р Е Ш Е Н И Е
№………./……...03.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ДРИНГОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
МИЛЕНА НИКОЛОВА – мл. с.
при
секретар Светлана Тодорова,
като
разгледа докладваното от мл. съдия Николова
въззивно
гражданско дело № 145 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на П.А.М., чрез адв. П.П., срещу решение №
4338/27.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 1462/2017 г. по описа на ВРС, с
което по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът А.Й.Я., в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 20167130400076 по описа на ЧСИ Л.Т., с рег. №
713 и район на действие ОС – Варна, не дължи на ответника П.А.М., взискател по
изпълнителното дело, сумата от 6371,07
лв. (шест хиляди триста седемдесет и един лева), която сума се претендира от
ответника въз основа на обратен изпълнителен лист, издаден на 17.07.2015 год. от ВКС по гр.дело
№ 5278/2013 г. по описа на І-во гр.отделение, ГК, поради отпадане на вземането
предвид извършено погасяване на дълг на ответника в същия размер към трето
лице, негов взискател по изпълнително дело № 20107170400880 по описа на ЧСИ Р. Т.на
09.12.2015 г. – след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издаден изпълнителния титул. Със
същото съдебно решение ответникът (въззивник) е осъден да заплати на А.Й.Я.
сумата от 269,24 лв. (платена в производството държавна такса) и сумата от
850,00 лв. (платено адвокатско възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за недопустимост на производството, поради
приключило производство пред Окръжен съд – Варна, пред което са обжалвани
действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Твърди се липса на правен
интерес от търсената съдебна защита поради липса на извършени изпълнителни
действия, съответно липса на плащане на дълга по конкретното изпълнително дело
и доказателства за това. Изложени са доводи, че съдът не е обсъдил възражението
на ответника за недопустимост на предявения иск. Навежда оплакване за неправилност
на съдебното решение, тъй като въпреки погасяването на главния дълг са налице разноски на кредитора и ЧСИ, което обуславя
неоснователност на предявения иск. Посочва, че не е знаел за извършеното
плащане от длъжника, като трето задължено лице, на негов кредитор, като
показанията на свидетеля, разпитан за това обстоятелство, са недостоверни,
поради влошените му отношения с въззивника.
По същество
моли обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото
прекратено. При условията на евентуалност моли за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск.
Направено е
искане за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание въззивникът, чрез процесуален представител адв. П.П., поддържа жалбата
си и настоява за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и отхвърляне
на предявения иск.
В срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – А.Й.Я., чрез адв. К.М., поддържан в съдебно заседание от процесуалния
представител, с който въззиваемият оспорва жалбата, счита решението за правилно
и настоява да бъде потвърдено.
Съдът по
предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК от А.Й.Я. срещу П.А.
Матев за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20167130400076 по описа на ЧСИ Л.Т.,
с рег. № 713 и район на действие ОС – Варна, не дължи на ответника, взискател
по изпълнителното дело, сумата от 6371,07
лв., която се претендира от ответника въз основа на обратен изпълнителен лист, издаден
на 17.07.2015 год. от ВКС по гр.дело № 5278/2013 г. по описа на І-во гр.отделение,
ГК, поради отпадане на вземането предвид извършено погасяване на дълг на
ответника в същия размер към трето лице, негов взискател по изпълнително дело №
20107170400880 по описа на ЧСИ Р. Т.на 09.12.2015 г. – след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния титул.
Ищецът
твърди, че ответникът е длъжник за сумата от 7000 евро по изп. дело № 880/2010
г. по описа на ЧСИ Р.Т., с рег. № 717, с взискател Георги Панчев Георгиев.
На
07.07.2015 г. ответникът се е снабдил с обратен изпълнителен лист срещу него по
гр. д. № 5278/2013 г. по описа на ВКС за сумата от 6731,07 лв., платена по изп.
д. № 1154/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 и район на действие ВОС.
Върху
вземането на ответника срещу ищеца за сумата от 6731,07 лв. е наложен запор от
ЧСИ Р.Т., съобщен на А.Я. и П.М.. Предвид наложения запор длъжникът А.Я., като
трето задължено лице, платил дълга си от 6731,07 лв. на кредитора на П.М. по изп.
дело № 880/2010 г., като по този начин погасил изцяло задължението си по
издадения обратен изпълнителен лист.
След
извършеното погасяване на процесното задължение ответникът по настоящото дело и
кредитор на ищеца образувал изп. дело. №
76/2016 г. по описа на ЧСИ Л.Т. за осъществяване на принудително
изпълнение на вземането си за сумата от
6371 ,07 лв., дължима по обратен изпълнителен лист, издаден на 17.07.2015 год. от ВКС по гр.дело
№ 5278/2013 г. по описа на І-во гр.отделение, ГК.
С оглед
изложеното счита, че не дължи сумата по обратния изпълнителен лист поради
погасяване на вземането чрез плащане на трето лице – кредитор на взискателя по
процесното изпълнително производство.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. К.М., поддържа
иска, настоява да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.
В
писмен отговор, подаден в срока по ч. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
ответникът, чрез процесуален представител – адв. П. Петев, оспорва иска и
настоява за неговото отхвърляне. Прави искане за присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът е
длъжник по изп. д. № 880/2010 г. по описа на ЧСИ Р.Т.. От материалите по
изпълнителното дело (л. 56 - л. 138 от гр. д. № 1462/2017 г. на ВРС) се
установява, че същото е образувано по молба на взискателя Г.Г.за сумата от 5000
евро, представляваща главница по запис на заповед от 12.09.2008 г. и сумата от
2000 евро, представляваща главница по запис на заповед от 08.10.2008 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 26.10.2010 г. по ч. гр. д. №
16615/2010 г. по описа на ВРС.
На 17.07.2015 г. по гр. д. № 5278/2013 г.
по описа на ВКС е издаден обратен изпълнителен лист (л. 9 от гр. д. № 1462/2017
г. на ВРС) срещу А.Й.Я. (ищец в настоящото производство) за заплащане на П.А.М.
(ответник в производството) на сумата от 6731,07 лв., платена преди това по
изп. дело № 1154/2013 г. на ЧСИ З.Д..
Със запорно
съобщение от 23.11.2015 г. по изп.
д. № 880/2010 г. по описа на ЧСИ Р.Т.е наложен запор върху вземането на П.М.,
произтичащо от обратен изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 5278/2013 г. по
описа на ВКС. Същото е връчено лично на А.Я. на 09.12.2015 г. (разписка на л.
122 от гр. д. № 1462/2017 г. на ВРС), както и лично на П.М. на 14.12.2015 г.
(разписка на л. 125 от гр. д. № 1462/2017 г. на ВРС).
На 24.11.2015 г. ищецът платил на
кредитора по изп. д. № 880/2010 г. по описа на ЧСИ Р.Т.(Георги Георгиев) сумата
от 6731,07 лв., представляваща вземане на ответника (П.М.) по обратен
изпълнителен лист, издаден по гр. д. №
5278/2013 г. по описа на ВКС. За извършеното плащане била съставена разписка,
подписана от Георгиев със задължение да уведоми ЧСИ Р.Т.по изп. д. № 880/2010
г. (л. 133 от гр. д. № 1462/2017 г. на ВРС).
От
представено извлечение на сметка на ЧСИ Р.Т.(л. 127 от гр. д. № 1462/2017 г. на
ВРС) се установява, че на 11.02.2016 г.
ответникът е извършил превод на сумата от 19707,07 лв. с посочено основание ИД
№ 880/2010 г.
На 16.02.2016 г. на Г.М.(майка на
ответника) е връчено съобщение, че по изпълнително дело № 880/2010 г. по описа
на ЧСИ Р.Т.е постъпило заявление от взискателя, че е получил от третото
задължено лице А.Я. сумата от 8159,53 лв., поради което длъжникът П.М. следва
да посочи банкова сметка, ***мер.
На 29.07.2016 г. сумата от 8159,53 лв. е
преведена по посочена от П.М. банкова сметка (***. 136 от гр. д. № 1462/2017 г.
на ВРС).
На същата дата изп. д. № 880/2010 г. по описа на ЧСИ Р.Т.е прекратено с
постановление на съдебния изпълнител (л. 59 от гр. д. № 1462/2017 г. на ВРС) поради погасяване на задълженията на длъжника П.М..
От материалите по изпълнително дело № 76/2016 г. по описа на ЧСИ Л.Т. се
установява, че същото е образувано на 11.02.2016 г. (л. 141 от гр. д. № 1462/2017 г. на ВРС) по молба на П.М. срещу А.Я. за принудително
удовлетворяване на вземането за сумата от 6731,07 лв. по обратен
изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 5278/2013 г. по описа на ВКС. До длъжника А.Я. (ищец в настоящото
производство) е изпратена покана за доброволно изпълнение (л. 145 от гр. д. №
1462/2017 г. на ВРС) и е наложена възбрана върху собствен на същия недвижим
имот (л. 156 от гр. д. № 1462/2017 г. на ВРС).
При горната
фактическа установеност, по въведените въззивни основания за неправилност на
съдебното решение, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е
валидно.
Спорни пред въззивната инстанция са следните правни въпроси: налице ли е
правен интерес за длъжника от защитата по чл. 439 ГПК (оспорване на
изпълнението чрез иск) при липса на извършвани изпълнителни действия и плащания
на дълга по конкретното изпълнително производство; наличието на разноски на
кредитора и ЧСИ обуславя ли неоснователност на предявения иск, въпреки погасяването
на главния дълг; знанието на взискателя за извършено плащане от длъжника на
трето лице (кредитор на взискателя), след наложен запор по реда на чл. 450, ал.
3 ГПК, има ли значение за съществуването, респективно погасяването на дълга.
По въпроса
за допустимостта на исковото производство:
Извършеното обжалване на действията на съдебния изпълнител по процесното
изпълнително производство не съставлява процесуална пречка за провеждане на
настоящото исково производство, доколкото обжалването на действията на съдебния
изпълнител представлява защита срещу нарушени процесуални изисквания за
законност на изпълнителния процес и не се формира сила на присъдено нещо по
спора дали изпълняемото право съществува или е погасено.
Ищецът, обосновавайки предявения отрицателен установителен иск, е навел в
исковата молба фактически твърдения, че след издаване на обратния изпълнителен
лист по гр. д. № 5278/2013 г. по описа на ВКС за сумата от 6731,07 лв., респ.
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, е удовлетворил това притезателно право чрез извършено
плащане на трето оправомощено лице (кредитор на взискателя по изпълнителното
дело). При така очертаните факти счита, че изпълняемото право е погасено,
поради което не дължи сумата, обективирана в обратния изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано процесното изпълнително производство.
Липсата на извършени изпълнителни действия, съответно липса на плащане на
дълга по конкретното изпълнително дело, не водят до липса на правен интерес от
защита на длъжника, тъй като целта е да се предотврати бъдещо незаконосъобразно
принудително изпълнение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК постановеното съдебно
решение се явява допустимо и производството не следва да бъде прекратявано, каквото
искане е отправил ответникът.
По спорния
въпрос относно значението на непогасените разноски в изпълнителното
производство за основателността на предявения иск, въпреки погасяването на
главния дълг:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът има право да оспори
с иск изпълнението срещу него, като претенцията му може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е
предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване на предприетото
срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно
изпълнително основание изпълнително дело. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение
се изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т.е. целта е да се
установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на искова защита не са разноските в изпълнителния процес, тъй като същите не се
обхващат от силата на присъдено нещо на решението, което се изпълнява.
Следователно предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е единствено вземането по
изпълнителното основание, което установява правото към момента на приключване
на съдебното дирене в исковото производство и се ползва със сила на присъдено
нещо между страните. Именно в производството по чл. 439 ГПК се установява
наличието на правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи юридически
факти по отношение на установеното със сила на присъдено нещо вземане.
Доколкото разноските в изпълнителното производство не са предмет на предходното
исково производство, същите не могат да бъдат предмет на искова защита по чл.
439 ГПК.
По спорния
въпрос дали знанието на взискателя за извършено плащане от длъжника на трето лице
(кредитор на взискателя), след наложен запор по реда на чл. 450, ал. 3 ГПК, има
значение за съществуването, респективно погасяването на дълга:
Ищецът се позовава на извършено плащане в полза на кредитор на взискателя
след наложен по реда на чл. 450, ал. 3 ГПК запор на вземането.
Не е спорно между страните, че длъжникът по процесното изпълнително дело
е платил изцяло задължението на кредитор на взискателя. Не се спори, че
плащането е извършено след като е наложен запор върху вземането на взискателя
(въззивник), който запор е наложен по реда на чл. 450, ал. 3 ГПК от ЧСИ Р.Т.по
изп. д. № 880/2010 г. Изрично във въззивната жалба въззивникът посочва, че не
оспорва факта на плащане на цялата сума по изпълнителния лист, но оспорва това
да е станало по процесното изпълнително дело.
Запорът върху вземане
обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към
имуществото на длъжника, но осуетява погасяването на вземането чрез плащане,
извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните
суми /чл. 507, ал. 3/. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК
запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице се счита
наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент
третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите
съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК.
Съобразно разпоредбата на
чл. 507, ал. 2 ГПК в запорното съобщение се забранява на третото задължено лице
(какъвто е ищецът в настоящото производство) да предава дължимите от него суми
на длъжника (негов кредитор). Ако длъжникът изпълни на своя кредитор (в
настоящия случай въззивникът и взискател по процесното изпълнително дело), то
извършеното разпореждане е относително недействително спрямо взискателя по
другото изпълнително дело, който може да иска повторно плащане въпреки
плащането, което третото задължено лице е направило на длъжника, след като му е
връчено запорното съобщение (чл. 452, ал. 1 и ал. 3 ГПК). Връчването на
запорното съобщение оправомощава кредитора по другото изпълнително дело да
получи изпълнение, вместо титуляря на вземането. Независимо дали плащането е по
сметка на съдебния изпълнител или директно на кредитора, при извършването му
настъпва погасителен ефект по отношение на задължението на третото задължено
лице към неговия кредитор, тъй като целта на разпоредбата 508, ал. 3 ГПК е
кредиторът по другото изпълнително дело да бъде удовлетворен.
Ирелевантно се явява в случая
знанието на взискателя в процесното изпълнително производство за погасяването
на дълга. От момента на налагане на запора с получаване на съобщението
длъжникът (взискател по процесното изпълнително дело) се лишава от правото да
се разпорежда с вземането, но това не се отразява на погасителния ефект на
плащането - по арг. от чл. 75, ал. 1, пр. 4 ЗЗД и чл. 508, ал. 3 ГПК, тъй като
е извършено на овластено от закона лице.
В този смисъл не е необходимо в настоящото производство установяването на
знанието на взискателя за наложения запор върху неговото вземане и за плащането
на третото за производството лице (въпреки, че е установено уведомяването му за
наложения запор още на 14.12.2015 г.), респективно не следва да бъдат обсъждани
доводите на въззивника за недостоверност на показанията на свидетеля, разпитан
за тези обстоятелства.
С оглед на
обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответстват на крайния правен извод на първоинстанционния съд, на
основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
По
разноските: Предвид изхода от спора и
отправеното искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, такива
следва да й бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски
хонорар в размер на 850 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност от
насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА.
Посочената разпоредба не въвежда изискване хонорарът да бъде намален до
минимално установения размер, а вменява задължение за съда да го съобрази с
конкретната правна и фактическа сложност на делото.
В настоящия
случай минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 648,55 лв. Съдът намира, че предвид проявилите се
усложнения в правоотношението между от страните, делото е с фактическа и правна
сложност, поради което размерът на платеното адвокатско възнаграждение следва
да бъде присъден в пълен размер.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4338/27.10.2017 г., постановено по г. д. № 1462/2017
г. на ВРС, 42 състав.
ОСЪЖДА П.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на А.Й.Я., ЕГН **********
*** сумата от 850,00 лв. – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.