РЕШЕНИЕ
№ 10401
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110166520 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на С. П. А. срещу „Балбок Инженеринг“ АД, с която са
предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ФС-
40/30.09.2022 г.;
по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение при незаконно
уволнение в размер на 3000,00 лева за периода 03.10.2022 г. - 23.01.2023 г.;
по чл. 215 КТ за заплащане на обезщетение при командировка за пет дни до гр. Варна,
Бургас и Стара Загора в периода 01.07.2020 г. - 03.10.2022 г. в размер на 200,00 лева;
по чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
45 дни за периода 01.07.2020 г. - 03.10.2022 г. в размер на 3000,00 лева;
по чл. 226, ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудова
книжка в периода 03.10.2022 г. - 20.01.2023 г в размер на 3000,00 лева;
по чл. 162, ал. 3 във връзка с ал. 1 КТ за заплащане на възнаграждение за периода на
ползване на отпуск по болест за периодите от 03.02.2022 до 16.02.2022 г, от 21.02.2022
до 04.03.2022 г, от 15.03.2022 до 25.04.2022 г, от 26.04.2022 г до 25.05.2022 г, от
26.05.2022 г. до 24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. в размер на 2000,00
лева;
по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение при уволнение в размер на 747.74
лева;
по чл. 66, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за договорени със споразумение с
работодателя от 24.06.2020 г. транспортни разходи за поддържане на личен автомобил
по повод пътуването от дома на служителя до работното му място, т.е. от гр. София до
1
гр. Костинброд, от по 150.00 лева месечно, за периода от 01.07.2020 г. до 03.10.2022 г.
в размер на 600,00 лева;
• всички вземания се претендират със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 05.12.2022 г., до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че на 29.06.2020г. между страните бил сключен трудов договор на
основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.70, ал.1 КТ, със срок за изпитване от 3 месеца в полза на
работодателя, като конкретните трудови задължения по договора били уточнени в проведена
между страните кореспонденция по електронна поща, предшестваща подписването му. Въз
основа на посочения трудов договор ищецът бил назначен на длъжността „технически
сътрудник“ НКПД ..., с място на работа в производствено- складово предприятие на
ответното дружество в гр.Костинброд, ул. „С.“, №., като задълженията, свързани с
длъжността, били конкретно посочени в утвърдената от работодателя длъжностна
характеристика. Считано от 01.07.2020г., когато постъпил на работа, ищецът изпълнявал
трудовите функции на длъжността „професионален шофьор“, въпреки че бил назначен на
друга длъжност при ответното дружество. Поддържа, че исканията му да сключи с
работодателя трудов договор за действително изпълняваната от него длъжност били
отклонявани с довод, че много от служителите при ответника работят на граждански
договор. С изтичането на изпитателния срок договорът станал безсрочен. За първия
отработен месец ищецът получил трудово възнаграждение в размер на 703,12 лева, като
размерът на същото бил изменян през периода на действие на договора, а в края на 2021 г.
било в размер на 1500 лева.
За времето от 03.02.2022 до 16.02.2022 г, от 21.02.2022 до 04.03.2022 г, от 15.03.2022 до
25.04.2022 г, от 26.04.2022 г до 25.05.2022 г, от 26.05.2022 до 24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г.
до 24.07.2022 г. ищецът бил в отпуск по болест. По отношение на ищеца било издадено
Решение на ТЕЛК № 2186 от 126/28.07.2022г., с което му била призната 74% трайно
намалена работоспособност и със същото е прието заключение, че може да работи като
технически сътрудник по посочената производствена характеристика. Ищецът представил
пред работодателя решението с писмо от 28.07.2022г.
Трудовият договор бил прекратен от работодателя с процесната заповед № ФС-
40/30.09.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ с предизвестие от 02.09.2022г., която
била връчена на ищеца на 03.10.2022г. Сочи, че депозирал пред работодателя искане за
прекратяване на трудовото правоотношение единствено поради отправено от последния
предупреждение, че в противен случай ще бъде уволнен дисциплинарно, както и не било
налице намаляване обема на работа при ответното дружество, тъй като за релевантния за
спора период били назначени нови служители. На 04.11.2022 г. му било изплатено
обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ в размер на 752.26 лева за периода от 03.10.2022 г. до 02.11.
2022 г., което счита за занижено. На 07.11.2022 г. ищецът депозирал жалба до Главна
дирекция „Инспекция по труда“, във връзка с която била извършена проверка, в хода на
която били констатирани нарушения.
Поддържа, че в нарушение на трудовото, данъчно и осигурително законодателство и
на добрите нрави бил назначен на длъжност, чийто трудови функции не изпълнявал, а
фактически извършваната от него трудова дейност била свързана с длъжността
„професионален шофьор“. Работодателят неоснователно отказал да назначи ищеца на
изпълняваната от него длъжност, с което го лишил от по-добри условия на труд и от
получаването на по-високо трудово възнаграждение, както и по този начин е спестил
дължими данъци и осигурителни вноски.
В нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ прекратяването на трудовото
правоотношение било извършено без предварително разрешение на Инспекция по труда,
каквото било необходимо в процесния случай, тъй като ищецът страдал от исхемична
болест на сърцето и захарна болест- диабет.
2
Ответникът не заплатил и дължимите се на ищеца пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени в Наредбата за командировките в страната и в Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, което претендира в настоящото
производство в размер на 200 лева за периода 01.07.2020 г. - 03.10.2022 г. При прекратяване
на трудовото правоотношение ответникът не заплатил и следващото се на ищеца
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 45 дни за периода 01.07.2020 г. -
03.10.2022 г. в размер на 3000,00 лева. Ответникът дължал и обезщетение в размер на
3000,00 лева за незаконно задържане на трудова книжка в периода 03.10.2022 г. - 20.01.2023
г. За периодите на ползване на отпуск по болест от 03.02.2022 до 16.02.2022 г, от 21.02.2022
до 04.03.2022 г, от 15.03.2022 до 25.04.2022 г, от 26.04.2022 г до 25.05.2022 г, от 26.05.2022
до 24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. ответникът дължал заплащане на
възнаграждение на ищеца в размер на 2000,00 лева. На ищеца не бил изплатен и пълният
размер на следващото му се обезщетение при уволнение по чл. 222, ал. 1 КТ, като
претендира сума в размер на 747.74 лева, съставляваща разликата над изплатения от
работодателя размер от 752,26 лева до пълния размер на следващото му се обезщетение от
1500 лева. На ищеца се дължало и обезщетение за договорени с работодателя по
споразумение от 24.06.2020 г. транспортни разходи за поддържане на личен автомобил по
повод пътуването от дома на служителя до работното му място, т.е. от гр. София до гр.
Костинброд, в размер на от по 150.00 лева месечно, като за процесния период от 01.07.2020
г. до 03.10.2022 г. претендира сума в размер на 600,00 лева. Прави искане за присъждане на
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда- 05.12.2022 г., до
окончателното заплащане. Претендира разноски.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, в
който оспорва предявените искове. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като
ищецът не сочи как е определил размера на вземанията си по предявените осъдителни
искове. Ответникът признава, че ищецът е работил по трудово правоотношение съгласно
сключен между страните трудов договор от 29.06.2020г. Твърди, че ищецът е бил назначен
на длъжност „технически сътрудник“ НКПД .. и от 01.07.2020 г. фактически е изпълнявал
функциите на длъжността „технически сътрудник“. Поддържа, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено поради намаляване обема на работа на
основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ. Релевира възражение за недействителност на трудовия
договор на основание чл.74, ал.1 КТ по отношение на сочената от ищеца длъжност
„професионален шофьор“, като в тази връзка намира, че не била спазена изискуемата от
закона писмена форма, която е форма за действителност на трудовия договор, и не било
постигнато писмено съгласие относно съществените елементи на трудовия договор, така и
че ищецът не е действал добросъвестно по смисъла на чл. 75, ал. 1 КТ.
Поддържа да са неоснователни и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за присъждане на ищеца на обезщетение за оставане без работа поради уволнението,
доколкото след като липсва трудово правоотношение за длъжността „професионален
шофьор“, ищецът не е останал без работа поради незаконното уволнение и не му се дължало
трудово възнаграждение за времето, през което между страните не е съществувало трудово
правоотношение.
Поради недействителността на трудовия договор, при прекратяването на трудовото
правоотношение работодателят не е бил задължен да приложи правилата на закрилата по чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ищецът не е бил трудоустроен за длъжността „професионален
шофьор“, така и в решение на ТЕЛК № 2195 от 28.07.2022 г. не се съдържало предписание
за трудоустрояване за длъжността „професионален шофьор“, която ищецът твърди да е
заемал, а се разглежда работоспособността му по отношение на длъжността „технически
сътрудник“. Намира, че след като ищецът не е бил трудоустроен за длъжността
„професионален шофьор“, не попада в кръга на работниците и служителите, ползващи се
със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва и по отношение на ищеца да е приложима
3
нормата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като към момента на връчване предизвестието, както и
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не е страдал от
исхемична болест на сърцето и от захарна болест - диабет.
Поддържа, че към датата на връчване на предизвестието, обемът на работата в
предприятието на работодателя и приходите от дейността му намалели през цялата
календарна 2022 г., с оглед на което били налице предпоставките за прекратяване на
трудовия договор с ищеца на посоченото в заповедта основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Оспорва да е налице основание за заплащане на претендираното от ищеца обезщетение
за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, с оглед неоснователността на главния иск.
Релевира при евентуалност възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на
сумата от 752,26 лева, представляваща заплатено на 04.11.2022 г. в полза на ищеца
обезщетение чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 03.10.2022 г. до 02.11.2022г. Намира иска за
заплащане на обезщетение за командировъчни за неоснователен, тъй като за времето, в
което ищецът е бил в командировка в страната - от м.07.2020 г. до м.01.2022 г., на
последния са заплащани полагащите му се командировъчни пари за съответните дни
командировка. Твърди, че ищецът е използвал целия полагаем му се размер за платен
годишен отпуск за времето на работа при ответника.
Оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за неоснователно задържане на
трудовата книжка, като в тази връзка твърди, че същата е върната на ищеца в деня на
постъпването му на работа - 01.07.2020 г., като този факт е надлежно удостоверен от ищеца
с положен от него подпис, а при прекратяването договора на 03.10.2022 г. ищецът не е
представил на работодателя трудовата си книжка за заверка от работодателя.
Посочва, че дължимото от работодателя обезщетение при отпуск по болест за първите
три работни дни от неработоспособността е заплатено изцяло и без забавяне в полза на
ищеца, а за работодателя не било налице задължение да изплаща обезщетение за временна
неработоспособност над законоустановеното в чл. 40, ал. 5 КСО за първите три работни дни
от временната неработоспособност. Оспорва се да е налице основание за заплащане на
обезщетение при уволнение по чл. 222, ал. 1 КТ и обезщетение за незаплатени суми за
уговорени транспортни разходи. При тези доводи моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В ход по същество представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат
уважени. В предоставения срок подава писмени бележки по спора. Намира за недоказано
законността на уволнението и предпоставките за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, каквито са обстоятелствата и фактите, че не е поискано разрешение от
работодателя за прекратяване на трудовият договор и няма разрешение от Инспекцията по
труда за това, като излага и аргументи, че ищецът се е ползвал с особена закрила съгласно
чл. 333, ал. 1 от КТ. В срок представя писмена защита, в която обосновава наличието на
закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и намаляване на обема на работа, позовавайки се на
медицинските документи, показанията на свидетелите и счетоводната експертиза.
Писмените бележки по съдържание са сходни с изложеното в исковата молба досежно
нарушението на трудовото законодателство и заболяванията на ищеца, по които причини и
с оглед доводите за незаконно уволнение се обосновава основателност на останалите искове.
Представителят на ответника моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В срок
депозира писмени бележки по спора, в която обосновава законността на уволнението.
Извежда наличието на всяка от предпоставките за упражняване на това право от
работодателя, като заключва, че дружеството е имало спад на приходите през 2022 г. спрямо
2021 г. Оспорва да има задължение за предварителна закрила.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
4
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са следните
обстоятелства с доклада по делото, който е обявен за окончателен без възражение от
страните, а именно, че на 29.06.2020г. между страните бил сключен трудов договор на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, сключен със срок за
изпитване от 3 месеца в полза на работодателя, с изтичането на който договорът станал
безсрочен; че с този трудов договор ищецът бил назначен на длъжността „технически
сътрудник“ НКПД ..., постъпил на работа на 01.07.2020г., с място на работа в
производствено-складово предприятие на ответното дружество в гр.Костинброд, ул. „С.“,
№.., като задълженията, свързани с длъжността, били конкретно посочени в утвърдената от
работодателя длъжностна характеристика за съответната длъжност; че трудовото
правоотношение било прекратено със заповед № ФС- 40/30.09.2022 г., връчена на ищеца на
03.10.2022г.
Обстоятелството, че страните са били обвързани от трудово правоотношение с
посочените по-горе параметри се доказва от приложения по делото договор /л.85/.
По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността „технически
сътрудник“ /л.86/, връчена на ищеца на 29.06.2020г., според която длъжността е подчинена
на изпълнителния директор и няма подчинен персона; за заемането се изисква
свидетелство за управление на МПС, категория С, практическа и техническа грамотност,
образователно и квалификационно ниво 2 по НКПД – най-малко завършен 10-ти клас;
отговорностите са описани в точка 6, а именно планира, съгласува и изпълнява задачи по
изпълнение на заявки от клиенти за приемане за последващо третиране на опасни и
производствени отпадъци, както и на опасни отпадъци от домакинствата; отговаря за
правилната експлоатация и управление на превозни средства на дружеството и
безопасността при транспортиране, включително при натоварване и укрепване на опасни
товари; отговаря за спазването на законодателството при приемане и транспортиране на
опасни товари; носи отговорност за причинените повреди на обществено и лично
имущество на граждани и юридически лица или на поверените му превозни средства и
товари в тях от виновно причинени автопроизшествия и неправилна експлоатация на МПС;
участва при измерването и приемането на товарите и отговаря за точното попълване на
придружаващите това документи, които подписва и други. Съгласно длъжностната
характеристиката на длъжността „технически сътрудник“ заемана от ищеца, същият следва
да: планира, съгласува и изпълнява задачи по изпълнение на заявки от клиенти за приемане
за последващо третиране на опасни и производствени отпадъци, както и на опасни отпадъци
с домакинствата, отговаря за правилната експлоатация и управление на превозните средства
на дружеството и безопасност; при транспортиране, включително при натоварване и
укрепване на опасни товари, отговаря за спазване на законодателството при приемане и
транспортиране на опасни товари, носи отговорност за причинен повреди на обществено и
лично имущество на граждани и юридически лица или на поверените му мотори превозни
средства и товари в тях от виновно причинени автопроизшествия и неправилна
експлоатация на моторното превозно средство, както и да участва при измерването и
5
приемането на товарите и отговаря за точното попълване на придружаващи? товара
документи, които подписва. В длъжностната характеристика за длъжността са включени
задълженията за работника да изпълнява постъпилите заявки от клиенти и обслужва
мобилните събирателни пунктове за приемане на опасни отпадъци от домакинствата в
страна, управлява товарните автомобили на дружеството, води ясна и точна отчетност за
направените разходи по фактури, за приетите отпадъците и за извършените транспортни
маршрути; попълва приемо-предавателни протоколи и идентификационни документи при
клиентите; предоставя информация на клиентите за извършваните от дружеството услуги,
като раздава брошури и рекламни материали; извършва доставка на необходимите за
работата на обектите на дружеството материали, оборудване, инструменти и др., участва
при планирането и стриктно изпълнява заповедите за транспортни маршрути, с оглед
осигуряване на оптимално движение на превозното средство, поддържа етични
взаимоотношения с обслужваните клиенти и пази доброто име на дружеството, не допуска
възникването на конфликти и спазва стриктно правилата за безопасност, валидни на
територията на клиентите на дружеството, за които е уведомен и инструктиран, поддържа в
изправност превозните средства като редовно осъществява технически прегледи,
периодична поддръжка и осигурява документирането им, преди всеки транспорт извършва
преглед на съответното МПС (проверка на гориво, охладителна течност, масло, гуми,
състоянието и работата на двигателя, кормилната и спирачната уредби, звуковата и
светлинната сигнализации; наличието на необходимото оборудване съгласно Закона за
движение по пътищата и ADR), осигурява наличието в превозното средство на документите,
изискуеми по закон, включително удостоверение за техническа изправност на ППС,
гражданска отговорност и винетен стикер, съответно бордово устройство за събиране на
пътни такси на база изминато разстояние, опазва добросъвестно и използва по
предназначение поверените му оборудване, инструменти, предпазни средства и с внимание
и поддържа в изправност уредите за измерване на количеството приети опасни товари,
участва при товаро-разтоварните работи, като използва предоставените технически средства
(палетни и други колички, колани и др.) и отговаря за укрепването и обезопасяването на
товара в превозното средство, дава указания за поредността на натоварване при клиентите и
съответно при разтоварване на автомобила - за вида и произхода на товара, по време на
транспортиране следи за нормалната работа на двигателя и спазва стриктно правилата за
движение по пътищата и изискванията на Европейската спогодба за международен превоз
на опасни товари по шосе (ADR), документира стриктно и редовно извършените превози и
отчита направените разходи по издадените разходни документи, подава информация за
водене на Дневник на водача, поддържа превозните средства чисти и поддържа
професионалната си квалификация.
Доказва се по делото и е обявено за безспорно, че трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено със Заповед № ФС- 40/30.09.2022 г. /л. 29/ на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ -
при намаляване на обема на работата, като в заповедта е посочена причина за прекратяване
на трудовия договор - предизвестие от 02.09.2022 г. Видно от отбелязването в заповедта,
последната е била връчена на ищеца на 03.10.2022 г.
6
Налично е също предизвестие за прекратяване на правоотношението /л.76/, получено
от ищеца на 02.09.2022г.
Приложена е декларация /л.74/, с която ищецът е декларирал, че за периода
03.10.2022г.-02.11.2022г., за който му е платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, е бил без
работа и не е получавал трудово възнаграждение.
Приложени по делото са болничен лист от 03.02.2022 г. за ползван отпуск по болест от
ищеца за периода от 03.02.2022 г. до 16.02.2022 г. /л. 15/; болничен лист от 21.02.2022 г. за
ползван отпуск по болест от ищеца за периода от 21.02.2022 г. до 04.03.2022 г. /л. 16/;
болничен лист от 28.03.2022 г. за ползван отпуск по болест от ищеца за периода от
15.03.2022 г. до 25.04.2022 г. /л. 17/; болничен лист от 26.04.2022 г. за ползван отпуск по
болест от ищеца за периода от 26.04.2022 г. до 25.05.2022 г. /л. 18/; болничен лист от
25.05.2022 г. за ползван отпуск по болест от ищеца за периода от 26.05.2022 г. до 24.06.2022
г. /л. 19/; болничен лист от 27.06.2022 г. за ползван отпуск по болест от ищеца за периода от
25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. /л. 20/.
Представени са заповеди на работодателя за разрешаване ползването на платен
годишен отпуск от ищеца /л.76 гръб – 80 гръб/, от които се извежда, че на ищеца е
разрешавано ползването на платен годишен отпуск за 2022г. в размер на 18 дни, за 2021г. в
размер на 24 дни и за 2020г. в размер на 6 дни.
Представени са заповеди на работодателя за командироване в страната, от които се
извежда, че ищецът е бил командирован за пет дни до гр. Варна, Бургас и Стара Загора в
периода 01.07.2020 г. - 03.10.2022 г.
Страните не спорят, че ищецът е управлявал л.а. „Шкода фабиа“.
Установява се от представените медицински документи - експертно решение № 2195
от зас. № 126 от 28.07.2022г. на специализиран състав на ТЕЛК /л.21/, че съставът е
постановил решение на ТЕЛК, с което на ищеца са определени 74% ТНР без чужда помощ
по причина „общо заболяване: Аортна (клапна) стеноза. Високостепенна Ао стеноза.
Високостепенна АоИ. ЛК систолна дисфункция с дилатация. ЛКХ. Диастолна дисфункция.
ИБС. Артериална хипертония III ст. Аортно клапно протезиране /м.03.2022г./. захарен
диабет II тип. НИЗТ. КДС. Диабетна полиневропатия. Световъртеж от централен произход в
стадий на декомпенсация. Остеохондроза. Дискова болест. Вторична стеноза на гръбначно-
мозъчен канал“ с други противопоказания на труд - „тежък физически труд, психично
пренапрежение“. Видно от посоченото решение е, че като противопоказни условия на труд е
посочено само тежък физически труд и психично пренапрежение, като е указано, че лицето
може да заема посочената по-горе длъжност - технически сътрудник. Определен е срок от
три години на определения процент трайно намалена работоспособност по вид и степен на
увреждане до 01.07.2025 г. Не са налице данни експертното решение да е обжалвано, с оглед
на което съдът приема, че на 29.08.2022 г. същото е влязло в законна сила, съобразно
направеното отбелязване.
По делото са приети заключения на основна и допълнителна съдебно - медицинска
7
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадени. Вещото лице в
основното заключение дава отговор, че според експертното решение на ТЕЛК С. А. е с
поставена диагноза „общо заболяване: Аортна (клапна) стеноза. Високостепенна Ао стеноза.
Високостепенна АоИ. ЛК систолна дисфункция с дилатация. ЛКХ. Диастолна дисфункция.
ИБС. Артериална хипертония III ст. Аортно клапно протезиране /м.03.2022г./. захарен
диабет II тип. НИЗТ. КДС. Диабетна полиневропатия. Световъртеж от централен произход в
стадий на декомпенсация. Остеохондроза. Дискова болест. Вторична стеноза на гръбначно-
мозъчен канал“ с други противопоказания на труд - „тежък физически труд, психично
пренапрежение“. Обяснено е, че по делото е наличен медицински документ – карта за
предварителен медицински преглед от 25.06.2020г., от който е видно, че е преминал
прегледи за очни болести, УНГ, хирург, невролог, вътрешни болести и е отразено, че е
клинично здрав. Посочено е, че следващите документи са за периода 30.01.2022г. до датата
на издаване решението на ТЕЛК – 28.07.2022г., според които следва да се приеме, че С. А. е
със хронични заболявания от артериална хипертония с давност 15-20 години със системно
лечение и установен неинсулинозависим захарен диабет от 6-10 години, като вещото лице не
може да каже кога това заболяване е диагностицирано за първи път. Посочено е, че ищецът
страда от исхемична болест на сърцето, диагостицирана за първи път февруари 2022г. Въз
основа на издадените болнични листове, приложени по делото, вещото лице е посочило, че
на ищеца са поставени диагнози за временна неработоспособност от 03.02.2022 г. до
16.02.22 г. с диагноза „увреждане на междупрешленен диск, неуточнено“, от 21.02.2022 г. до
04.03.2022 г. с диагноза „бактериална пневмония, неуточнено“ и от 05.03.2022 г. до
25.07.2022г. с диагноза „аортна (клапна) стеноза“. Вещото лице уточнява, че по делото не са
приложени никакви медицински документи, от които да е видно кога и как са е
диагностицирани приетите като решения на ТЕЛК следните диагнози: диабетна
полиневропатия, световъртеж от централен произход в стадий на декомпенсация,
остеохондроза, дискова болест, вторична стеноза на гръбначно-мозъчен канал.
Съобразно посоченото от вещото лице по допълнителната съдебно - медицинска
експертиза, сред приложените по делото медицински документи липсва такъв от
медицински преглед с данни точно кога на ищеца за първи път е поставена диагнозата
„неинсулинозависим тип зарахен диабет“, а съгласно съобщените от него анамнезни данни
при провежданите му през 2022 г. прегледи това заболяване при него е с давност от 6 - 10
години и от тогава е на системно лечение по повод него, така и съгласно справка от НЗОК
заболяването неинсулимозависимия захарен диабет е регистриран и фигурира като
поставена диагноза единствено от 14.02.2022 г.
Видно е от експертното заключение по съдебно - счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните познания и
опит в областта, което е отговорило в пълнота на поставените въпроси обективно - след
преглед на необходимите документи, че в периода на действие на трудовото
правоотношение на ищеца С. А. от страна на работодателя „Балбок Инженеринг“ АД е
начислено трудово възнаграждение за периода м.07.2020 г. м. 09.2022 г. и за същия период
8
на ищеца са заплатени трудови възнаграждения.
За периода от 03.10.2022 г. до 02.11.2022 г. на ищеца е начислено обезщетение по чл.
222, ал 1 от КТ за оставане без работа в размер общо на 916,30 лева, като след удържане на
съответните суми за данъци и осигуровки за сметка на осигуреното лице, на 04.11.2022 г. на
ищеца е преведена по банков път сума в размер на 752.26 лева. Подадените от работодателя
данни към ТД на НОИ съответстват на данните, които са били подадени към ТД на НАП.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал 6 дни неизползван
платен годишен отпуск. Последния пълен отработен месец от лицето преди прекратяване на
трудовото правоотношение е м. септември 2022 г, като брутното трудово възнаграждение е
в размер на 1160.30 лева, включващо: основно трудово възнаграждение – 850.00 лева,
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 66.30 лева и
допълнително възнаграждение по заповед - 244 лева. Обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 6 дни е определено в размер на 274,92 лева. Обезщетението по чл. 225,
ал. 1 и 2 КТ за периода от 03.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба е
изчислено в размер на 1 977.28 лева.
Съобразно приетото експертно заключение, за периода м. 07.2020 - м. 12.2022 г.
съобразно подадените от ответника справки - декларации по ЗДДС, през третото тримесечие
на 2021 г. приходите са със 127% по-високи от приходите от продажби спрямо същия
период на 2020 г.; през четвъртото тримесечие на 2021 г. приходите са 75,89% от приходите
от продажби за същия период на 2020 г.; през първото тримесечие на 2022 г. приходите са
87,97% от приходите от продажби за същия период за 2021 г. /в абсолютен размер 33 276,40
лева по-ниски/; през първото шестмесечие на 2022 г. приходите са 72,61% от приходите от
продажби за същия период за 2021 г. /в абсолютен размер 236 333,73 лева по-ниски/; за
първите девет месеца на 2022 г. приходите са 72,49% от приходите от продажби за същия
период за 2021 г. / в абсолютен размер 338 246,68 лева по-ниски/. При извършените
проверки вещото лице установява, че договорите на ответното дружество „Балбок
инженеринг“ АД са рамкови и безсрочни, като предаването на отпадъци е по заявка от
клиентите и е в пряка зависимост от тяхното икономическо състояние и от решението на
техните ръководства, както и че дейността на дружеството обхваща не само събиране на
опасни отпадъци, но и на третирането им, което е с различна продължителност в зависимост
от техния характер. Въз основа на представените на вещото лице документи, свързани с
командировки на ищеца за периода на действие на трудовия договор, вещото лице е дало
заключение, че на ищеца са заплатени командировъчни пари в общ размер от 6760 лева, като
същите са изплатени въз основа на попълнен отчет от страна на ищеца гърба на разходния
касов ордер, с който е получил сумата същия е отчитал направените разходи, когато същите
са с фактури са посочвани и номерата на фактурите.
Вещото лице е установило, че за дати по следните заповеди към договори с
работодателя не са издадени заповеди за командироване, както и на ищеца няма изплатени
дневни пари за командировъчни, а именно: за дата 07.10.2020 г. по Заповед № ТР-ОБО-
032/05.10.2020 г., издадена па основание чл. 18, т. 4 от Наредба № 8/ 27.06.2008 г. за
9
условията и реда на извършване па пътници и товари за собствена сметка - транспортен
маршрут за 07.10.2020 г. - Радомир и протокол по чл. 9 от Договор № 162/ 10.02.2020 г. за
организиране на Система за събиране на опасни отпадъци - община Радомир; за дата
11.11.2020 г. по Заповед № ТР-ОВО-041/ 06.11.2020 г., издадена на основание чл. 18, т. 4 от
11аредба № 8/ 27.06.2008 г. за условията и реда на извършване на пътници и товари за
собствена сметка - транспортен маршрут за 12.11.2020 - Костинброд - Правец - Костинброд
и протокол по чл. 9 от Договор № Д-153/ 19.06.2019 г. за организиране на Система за
събиране на опасни отпадъци - община Правец; за дата 07.12.2020 г. по Заповед № ТР-138/
07.12.2020 г., издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № 8/ 27.06.2008 г. за условията и
реда на извършване на пътници и товари за собствена сметка - транспортен маршрут за
07.12.2020 - Костинброд - Перник - Сливница - Слаковци - Костинброд и приемо -
предавателен протокол за предаване на луминисцентни тръби и други отпадъци, съдържащи
живак - Огняново К АД, база Сливница; за дата 16.04.2021 г. по Заповед № ТР-ОБО-
014/12.04.2021 г., издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № 8/ 27.06.2008 г. за
условията и реда на извършване на пътници и товари за собствена сметка - транспортен
маршрут за 16.04.2021 - Костинброд - Перник - Костинброд и Протокол по чл. 9 от Договор
№ 164/ 02.11.2020 г. за организиране на Система за събиране на опасни отпадъци - община
Перник и Протокол по чл. 9 от Договор № 164/02.11.2020 г. за организиране на Система за
събиране на опасни отпадъци - община Перник; за дата 02.06.2021 г. по Заповед № ТР-077/
31.05.2021 г., издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № 8/ 27.06.2008 г. за условията и
реда на извършване на пътници и товари за собствена сметка - транспортен маршрут за
02.06.2021 - Костинброд - Банско - Благоевград - Костинброд и приемо - предавателен
протокол за предаване на опасни отпадъци - Завод за телефонна апаратура АД, Банско, и
приемо - предавателен проток за предаване на луминисцентни тръби и други отпадъци,
съдържащи живак - СБАЛО Свети Мина ЕООД, Благоевград; за дата 03.06.2021 г. по
Заповед № ТР-079/ 02.06.2021 г., издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № 8/
27.06.2008 г. за условията и реда на извършване на пътници и товари за собствена сметка -
транспортен маршрут за 03.06.2021 - Костинброд - Сандански - Костинброд липсва
протокол; за дата 16.08.2021 г. по Заповед № ТР-121/ 13.08.2021 г., издадена на основание
чл. 18, т. 4 от Наредба № 8/ 27.06.2008 г. за условията и реда на извършване на пътници и
товари за собствена сметка - транспортен маршрут за 16.08.2021 - 17.08.2021 - Костинброд -
Каспичан - Девня - Стара Загора - Костинброд и приемо - предавателен протокол за
предаване на опасни отпадъци - Солвей Соди АД Девня, приемо - предавателен протокол за
предаване на опасни отпадъци Провадсол ЕАД Провадия и приемо - предавателен протокол
за предаване па опасни отпадъци - Рока България АД; за дата 02.10.2021 г. по Заповед № ТР-
ОБО-040/ 23.09.2021 г., издадена на основание чл. 18, т. 4 от 11арсдба № 8/ 27.06.2008 г. за
условията и реда на извършваме на пътници и товари за собствена сметка - транспортен
маршрут за 28.09.2021 - 01.10.2021 - Костинброд - Русе - Силистра - Костинброд, по която
лицето е следвало да се върне в предприятието на 01.10.2021 г., но в същата е посочено, че
се е върнал в предприятието на 02.10.2021 г.
Вещото лице е определило общ размер на сумите по чл. 215 от КТ за седем дни, в
10
случай, че се приеме, че на ищеца С. А. се дължат по 20 лева за ден, за което дружеството е
плащало 40 лв. за ден дневни при нощувка в мястото на командировката, възлиза на 140
лева, а общия размер на сумите по чл. 215 от КТ за седем дни съгласно чл. 19, ал. 2 от
Наредбата за командировки, възлиза на 70 лева.
От анализа на първичните счетоводни документи - разходни касови ордери за
предоставени служебни аванси, отчети и фактури вещото лице установява, че за периода
юли 2020 - август 2022 г. на ищеца са му осребрени фактури за закупено от него гориво за
личния му автомобил в размер общо на 1 397,72 лева без ДДС или 1 677,26 лева с ДДС,
което средномесечно се равнява на сумата 83,86 лева с ДДС.
Съобразно приетото заключение, обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за периода от
03.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба се равнява на сума в размер на 1
977,28 лева.
Посочено е, че работодателят е вписал в трудовата книжка на ищеца С. А., че е
започнал работа в дружеството, като на 01.07.2020 г. трудовата книжка е била върната на
лицето, като при работодателя е налице практика да не се съхраняват трудови книжки на
работниците и служителите, така и при работодателя няма запис или документи, от който да
е видно, че С. А. е предоставил трудовата си книжка за вписване на прекратяване на
трудовото правоотношение.
Като свидетели е разпитан С. Г. Б., от показанията на който се установява, че познава
ищеца, тъй като са работили заедно при ответното дружество. Установява се, че и двамата са
били назначени на длъжността технически сътрудник, но изпълнявали длъжността на
шофьор. Свидетелят разбрал от ищеца, че последният претърпял сърдечна операция.
Свидетелят знаел от преди, че ищецът имал сърдечни проблеми. Свидетелят не знае дали С.
е уведомил работодателя за здравословните си проблеми и решението на ТЕЛК, както и не
знае причината, поради която С. е бил уволнен. Свидетелят заявява, че не може да твърди, че
е имало намаляване обема на работа. Обяснява, че са имали работили винаги, както са
работили там. Задачите се възлагали със заповед. Отивали, пътували, офисът се намирал на
бул. В. Л., отивали в Костинброд, там се намирала базата, взимали превозните средства и
отивали, където трябва да отидат, по един човек. Шофьорите били той и С.. Според
свидетеля в момента С. не работи, не можел да си намери работа, защото бил с ТЕЛК и не
можел да върши тежка физическа работа с тази операция. Освен да шофират, правили
всичко, каквото им възложат, например да пращат куриерски пратки. И свидетелят
отговарял за снабдяването на офиса с консумативи, с хартия. С. вършил тежка физическа
работа – преместване на палета около 1 тон с количка и товаро-разтоварна дейност. С.
казвал на свидетеля, че има и висока захар. Пиел по едно време някакви хапчета за захарта.
Официалната причината, заради която съкратили свидетеля била намаляване обема на
работа. Според свидетеля не е намалял обема на работа.
Разпитан като свидетел е Б. А. Г., който е приятел на ищеца. Свидетелят знае къде
работи свидетелят, виждал го и в Люлин, пред общината, взимал вредни отпадъци с един
11
камион, почти всеки ден се виждали. Миналата година на 03.10., понеделник свидетелят
видял ищеца да кара един микробус с логото на фирмата, пишело нещо Билбок, бял, с нещо
зелено. Знае, че сега С. не работи там. С. бил опериран от сърце миналата година. С. имал
диабет. С. разбрал преди свидетелят да разбере, че има диабет, 2009 г., ходил на лекар и го
накарал и той да отида и така свидетелят открил, че има диабет. Едните документи на С.
били в джоб на задната седалка, а трудовата книжка я извадил от жабката на колата, а като
се върнал нямал никакви документи.
Показанията на свидетелите се ползват с доверие, като дадени от лице, което, макар да
е било служител при ответното дружество, възпроизвежда факти, които е възприело лично,
като показанията се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги
намира за обективно дадени и се ползва от тях.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право,
поради което, ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено,
уволнението е законно. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя
липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата,
установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова
доказателствена тежест с доклада по делото.
В настоящия процес не е спорно, че ищецът е постъпил на работа в „Балбок
Инженеринг“ АД на длъжност „технически сътрудник“, обстоятелство, доказващо се от
представените доказателства, както и че правоотношението е било прекратено от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Правоотношението е било със срок за
изпитване, който е изтекъл, и правоотношението е безсрочно.
Спори се за законосъобразността на това прекратяване.
Преюдициален за разрешнаването на спора обаче се явява действителността на
трудовия договор по релевираните от ответника възражения. Както се посочи по-горе,
ответникът е признал, че трудовото му правоотношение с ищеца е валидно за длъжността
„технически сътрудник“. Оспорва обаче съществуването на трудов договор с ищеца, по
силата на който той заема длъжността „професионален шофьор“ с довод, че съществуването
на такъв следва да бъде в писмена форма за действителност. В действителност обаче
наличието на сключен трудов договор между страните, по силата на който ищецът е заемал
длъжността „професионален шофьор“ не се твърди да съществува. Твърди се, че ищецът е
изпълнявал задължения като шофьор, което задължение се установява от доказателствата по
делото, но то не прави налично съществуването на друг трудов договор между страните или
такъв за различна длъжност. Това е така, защото самият трудов договор е сключен за
длъжността „технически сътрудник“ и то след подадена от ищеца молба за назначаване на
12
тази длъжност, като други писмени документи за съществуването на друг трудов договор за
длъжността „професионален шофьор“ не са налични. Предоставената длъжностна
характеристика също касае длъжността „технически сътрудник“, и именно като такъв
ищецът е бил командирован в страната. Сред задълженията на „техническия сътрудник“
според длъжностната характеристика е да изпълнява заявки от клиенти и обслужва
мобилните събирателни пунктове за приемане на опасни отпадъци до домакинствата в
страната, да управлява товарните автомобили на дружеството, но и да отговаря за
документацията и да доставя необходимите за работата на обектите на дружеството
материали, оборудване, инструменти и други. Съществуването на трудов договор за
длъжността „професионален шофьор“ не се доказва и защото е необходимо
правоотношението да е било обективирано в писмена форма, каквато няма по делото
представена. Практиката застъпва разбирането, че изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за
писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ,
съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена
писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в
писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за назначение) достигне у
предложителя. Както се посочи по-горе, молба или друг акт на работника/служителя и/или
работодателя, която да съдържа волеизявление за назначаване на длъжността
„професионален шофьор“ не се съдържа. Липсват и доводи в тази насока, както и липсват
твърдения такива документи да са съществували и/или да са били изгубени или унищожени,
в който случай доказването на обстоятелството би било допустимо с всички
доказателствени средства. В допълнение, ако в действителност няма сключен в писмена
форма трудов договор – както е в случая досежно наличието на трудов договор за
длъжността „професионален шофьор“, и работникът или служителят е действал
добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента
на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов
договор, т.е. правоотношенията между страните се развиват според обстоятелствата,
включително може да бъдат прекратени по всички уредени в КТ способи, с тази разлика, че
при незаконно уволнение работникът не може да бъде възстановен на заеманата длъжност,
ако работодателят се е позовал на недействителността на договора и съдът я е прогласил. По
делото искане за възстановяване на работа няма, поради което поставеният спор по този
въпрос не засяга по същество предявените искове.
В допълнение, съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал
добросъвестно, поради което оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника
или служителя- ищеца. Т.е. в доказателствена тежест на ищеца е да проведе главно и пълно
доказване на своите твърдения за злоупотреба с правата на работодателя по чл. 8, ал. 1 КТ,
както и обстоятелствата, оборващи презумпцията за добросъвестност по смисъла на чл. 8,
ал. 2 КТ, което не е сторено.
При тези мотиви този съдебен състав намира, че е налице валидно сключен трудов
договор между страните по делото, по силата на който ищецът е заемал длъжността
13
„технически сътрудник“, както и че друг трудов договор за длъжността „професионален
шофьор“ не се установи да има, поради което релевираното възражение за неговата
нищожност се явява безпредметно да бъде обсъждано.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Както се посочи по-горе, тежестта за доказване законосъобразността на упражненото
от работодателя потестативно право да уволни работника е на самия работодател. В случая,
за да прекрати правоотношението, работодателят се е позовал на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ,
предвиждаща, че трудовият договор се прекратява от работодателя като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при намаляване на
обема на работата.
Страните са били в трудови правоотношения по силата на сключен на 29.06.2020 г.
трудов договор, по силата на който ищецът заемал в ответното предприятие длъжността
„технически сътрудник“ при основно трудово възнаграждение от 850.00 лева. На 02.09.2022
г. ищецът е получил едномесечно предизвестие от ответника с дата 02.09.2022 г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. След
изтичане срока на предизвестието на 02.10.2022 г. била издадена и оспорената заповед №
ФС- 40/30.09.2022 г., връчена на ищеца на 03.10.2022 г. В заповедта като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение се сочи поради намаляване обема на работа.
Извършеното уволнение се оспорва с доводи за несъставомерност на прекратителното
основание, тъй като не е налице реално намаляване обема на работа при ответното
дружество и за релевантния за спора период били назначени нови служители. Уволнението
се оспорва още с доводите, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 1
КТ, прекратявайки трудовото правоотношение без предварително разрешение на Инспекция
по труда, каквото било необходимо в процесния случай, тъй като ищецът страдал от
исхемична болест на сърцето и захарна болест - диабет.
Преди да се произнесе по спорните по делото въпроси и доколкото се касае за
прилагане на императивна правна норма, съдът намира за необходимо да посочи, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като последната е оспорена в рамките
на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 КТ, за което и няма възражения от
страните. За пълнота, според приложимата към разглеждания казус действуваща
понастоящем редакция н а чл. 358, ал. 1, т. 2, in fine КТ (съгласно ЗИДКТ, обн. в ДВ, бр.
25/2001 г. - в сила от 31.03.2001 г.) срокът за предявяването на конститутивните искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ (които са такива относно прекратяването на
трудовото правоотношение) е 2 -месечен. Този срок и за двата иска тече от датата на
прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 358, ал. 2, т. 1, in fine КТ), която в
конкретния случай според изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е с изтичането на
срока на предизвестието, тъй като основанието за уволнение на ищеца е с предизвестие от
30 дни, като посоченият срок е в рамките на определения по чл. 326, ал. 2 КТ.
14
В конкретния случай оспорената заповед е връчена на ищеца срещу подпис на
03.10.2022г., към който момент е изтекъл срока на предизвестието и от който момент следва
да се приеме, че е започнал да тече двумесечният срок за предявяването на исковете по чл.
344, ал. 1 КТ. Следователно давностният срок за тези искове би следвало да изтече на
03.12.2022 г., който обаче е бил неприсъствен ден - събота. Според изричната разпоредба на
чл. 72, ал. 2 ЗЗД (който като общ граждански закон, уреждащ давността, следва да се
прилага и за неуредените въпроси относно давността по Кодекса на труда, който е
специален закон-б. с.) когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в
първия следващ присъствен ден. Същото е и правилото, установено в чл. 60, ал. 6 ГПК.
Следователно давностният срок за предявяването на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в
конкретния случай е изтекъл на 05.12.2022 г. - понеделник. Исковата молба, по която е
образувано настоящото съдебно производство, е предявена на 05.12.2022 г. в регистратурата
на СРС. Видно е, че към тази дата погасителната давност и за предявения иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ не е била изтекла.
Обстоятелството дали предизвестието и заповедта са издадени от лице, носител на
работодателската власт не се оспорва от ищеца, а от приложените по делото доказателства
се установява, че същите са издадени от изпълнителния директор на ответното дружество.
Ето защо, съдът приема същите валидно да са породили действието си като издадени от
лице, което е било изпълнителния директор на работодателя.
По възраженията за нарушена от работодателя предварителна закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ:
Преди да се извърши тази проверка, както и за законността на уволнението, съдът
следва да даде отговор на повдигнатия от ищеца въпрос дали се е ползвал от закрила по чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ и дали същата е преодоляна.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 5/1987 г.. за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена
закрила (Наредба № 5/1987 г) работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител,
боледуващ от онкологично заболяване.
Уволнението е по чл. 330, ал. 2, т.6 КТ, поради което попада в хипотезата на чл. 333
КТ.
Приложимият фактически състав поставя задължения към работодателя, според което
последният може да уволни свой работник/служител само с предварително разрешение на
инспекцията по труда, ако той е боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването.
От приетите по делото писмени доказателства и заключение на изслушаната по делото
СМЕ се установява, че към датата на уволнението 03.10.2022 г. - релевантният с оглед
нормата на чл. 333, ал. 7 КТ момент, ищецът е страдал от исхемична болест на сърцето,
което заболяване е предвидено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. Наличието
15
на посоченото заболяване може да се установява с решение на ТЕЛК по чл. 4, но и с
медицински документ по чл. 2 от Наредба № 5, които могат бъдат епикриза, медицинско
удостоверение, болничен лист или друг документ, издаден от лечебното или
профилактичното заведение, в което работникът се е лекувал или се води на диспансерен
учет /в този смисъл Решение № 156 от 6.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2010 г., IV г. о.,
ГК/. В случая, заболяването се установява от приложената епикриза от 10.02.2022г. /л.184/, с
която и след престой в болнично заведение като окончателна диагноза е поставена
„исхемична болест на сърцето“ и от заключението на вещото лице, което, след анализ на
всички медицински документи от проведените на ищеца прегледи, е дало отговор, че
ищецът страда от посоченото заболяване. Констатираното заболяване, влиза в обхвата на
посочената Наредба, която изисква при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ работодателят да поиска и съответно да получи разрешение
от инспекцията по труда.
Ищецът навежда довод, че страда още от захарен диабет /в случая
неинсулинозависим/, като диагнозата „захарен диабет II тип. НИЗТ.КДС” е поставена с
решение на ТЕЛК. Според този съдебен състав преценката за сериозността на заболяването
и предоставянето на предварителна закрила принадлежи на органите по чл. 333, ал. 1 и 2
КТ. Съгласно мотивите на решение № 21/02.02.2011 г. по гр. д. № 808/2010 г., ГК, ІV ГО. на
ВКС, въпросът за разновидностите на "захарната болест", респ. на останалите пет вида
заболявания, е медицински, както e медицински и въпросът, дали проявената конкретна
разновидност на предвиденото по вид заболяване обуславя закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
За разрешаването им са необходими специални знания, затова законодателят е предвидил в
чл. 333, ал. 2 КТ, че е необходимо преди да бъде извършено уволнението, като предпоставка
за неговата законност, вземането на мнението и на трудово-експертната лекарска комисия,
вместо да се задоволи да задължи работодателя да преценява наличието на болестта въз
основа на медицински документи (така и Решение № 521/09.01.2012 г. по гр. д. № 208/2010
г., ГК, ІV ГО на ВКС). Преценката на ТЕЛК не може да бъде поставяна на последваща
преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с
работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй
като не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд / в аналогичен
смисъл е решение № 252 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 566/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
постановено относно хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 КТ, като това разрешение е
съответно приложимо, доколкото е налице идентичност в процедурата по установяване на
медицинския критерии при предоставяне на закрилата/. На контрол от страна на съда не
подлежи и даденото въз основа на заключението на ТЕЛК становище на Инспекцията по
труда – Решение № 83 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1784/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
Решение № 93 от 31.05.2013 г. по гр. д. № 519/2012 г., Г. К., ІV Г. Предвид гореизложеното,
в настоящия случай, при наличие на медицинска документация – решение на ТЕЛК, за
наличие на диабет /захарна болест/ е налице заболяване по смисъла на Наредбата. Липсата
на мнение на ТЕЛК дали конкретният вид захарна болест изисква предварителна закрила
обосновава извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение на формално
16
основание. Следва да се отбележи, че заключението на приетата по делото СМЕ не
обосновава извод за липса на заболяване по смисъла на Наредба № 5. Заключението не е
оспорено с довод, че заболяването на ищцата е извън обхвата на Наредба № 5/87 г., а се
оспорва с доводи, касаещи по какъв начин и кога заболяването е констатирано, които
обстоятелства са ирелевантни, тъй като от значение е заболяването да е съществувало към
датата на връчване на заповедта за уволнение. Видно е, че заболяването е диагноситицирано
с решение на ТЕЛК, респ. с епикриза, което предхожда датата на уволнението, поради което
изследване на датата, на която то за първи път е диагностицирано, е ирелевантно. При все
това, вещото лице е обосновало, че това заболяване е с давност, която обаче не може да бъде
проследена, а се извежда от анамнезни данни. Въпреки че начална дата на диагностициране
на това заболяване не може да се изведе, работникът макар да не е знаел точно какво е
страданието му, но то вече се е било проявило, след като са давани множество оплаквания,
поради което неизпълнението на задължението по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 опорочава
уволнението, тъй като работникът е лишен от възможността да заяви, че има страдание и в
този случай работодателят е бил длъжен да поиска неговото освидетелстване. В този смисъл
Решение № 156 от 6.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2010 г., IV г. о., ГК.
Ответникът е навел възражения, че лицето не страда от тези заболявания, но, както се
посочи по-горе, въпросът дали лицето страда от заболяване, сред посочените в Наредбата,
когато то е констатирано с решение на ТЕЛК, не подлежи на ревизия от гражданския съд.
Констатираното заболяване захарен диабет /захарна болест, при съобразяване на
липсата на посочване от медицинския орган дали конкретният вид изисква разрешение и
липсата на оспорване, че този вид захарен диабет не е в обхвата на защитата/, се приема, че
влиза в обхвата на посочената Наредба, която изисква при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ работодателят да поиска и съответно да
получи разрешение от инспекцията по труда.
Предвидената защита по чл. 333 от КТ е обективна и тя се прилага винаги при
наличието на посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. заболяване независимо от
субективното знание на работодателя за здравословното състояние на работника, освен в
случаите, в които работодателят е направил всичко зависещо от него да изиска
информацията от работника, а последният умишлено го е въвел в заблуждение, че не е
налице основание за приложението на защитата. В този смисъл е също разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че
"Предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за
уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1". Нормата по ясен и категоричен начин
вменява на предприятието, респективно работодателя, да събере информация от
работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 на
визираната правна норма. Решение № 44 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4497/2013 г., IV
г. о., ГК
По делото не е установено ответникът да е събрал необходимите сведения за
17
приложението на чл. 333 КТ преди да пристъпи към уволнението на ищеца, нито да е поучил
предварително съгласие на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. В тежест на
работодателя е да предприеме необходимите действия с оглед събиране на предварителна
информация от работниците/служителите за обстоятелствата от хипотезите на чл. 333 КТ.
Работникът няма задължение предварително да информира работодателя си, че страда от
конкретно заболяване и му представи доказателства за същото. Такива не са разписани нито
в КТ, нито в Наредба № 5/1987 г. Едва при изрично искане от работодателя към работника
да посочи и докаже в разумен срок такива заболявания за последния възниква такова
задължение, ако иска да се ползва от закрилата по чл. 333 КТ /В този смисъл Решение №
191/25.04.2012 г. по гр. д. № 606/2011 г. на ВКС, 4-то ГО и Решение № 174 от 30.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1269/2011 г., III г. о., ГК/.
От доказателствата по делото не се установява да е било поискано разрешение от
работодателя от Инспекция по труда и съответно такова не е било налице към момента на
връчване на заповедта да уволнение с оглед установеното, че ищецът се ползва от закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което и само на това основание уволнението се явява
незаконно и заповедта, с която е извършено, подлежи на отмяна.
По възраженията по незаконността на уволнението поради липса на намаляване
обема на работа на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки:
че са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание по чл. 328, ал. 1, т.
3 от КТ - намалява обема на работа, включително и спазване на правилата за
предварителната закрила че е спазил закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ като е изискал
предварително разрешение на инспекцията по труда за работник или служител, боледуващ
от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В негова тежест е да
докаже и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания, в т.ч. и факта
на намаляване обема на работа през сочения период.
При предявен иск за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна в
тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване да установи, че в
обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за
възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови
трудовоправната връзка с конкретен работник, които при разглежданото уволнително
основание- намаляване обема на работа, са фактът на намаляване на обема на работата и
връзка между това намаляване с изпълняваните от служителя трудови функции.
В решение от 08.02.2011г. по гр.д.№№265/2010г., ІV г.о. на ВКС и от решение от
09.07.2012г. по гр.д.№ 1251/ 2010г., ІV г.о. на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.328,
ал.1, т.3 КТ не предвижда нищо друго, освен посочване на основанието за прекратяване на
18
трудовия договор “поради намаляване обема на работата”, като по естеството си
намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и това
състояние трябва обективно, фактически да съществува, но не следва да се отнася към
дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. Приема се, че фактическият състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ
изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на
работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването
на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до
уволнението съответния работник или служител. Приема се също така, че намаляването на
обема на работата е самостоятелно основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.3 КТ и когато
съкращаването на щатната бройка за определена длъжност е извършено поради намаляване
на обема на работата и уволнението на работника е по чл. 328, ал.1, т.3 КТ, при оспорване
законността му, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на
работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции,
респ. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на
работата на предприятието.
От събраните по делото доказателства не се установява да е налице намаление обема
на работата по отношение на заеманата от ищеца длъжност „технически сътрудник“ НКПД
4110 2005. Въз основа на заключението по съдебно – счетоводната експертиза съдът приема
за доказан единствено факта на спад в приходите на ответното дружество за периода от м.
01.2021 г. до м. 12.2022 г., съобразно подадените от ответника справки-декларации по
ЗДДС. Вещото лице е дало заключение единствено въз основа на подавани от работодателя
справки-декларации по ЗДДС, които представляват частни свидетелстващи документи,
изходящи от страната и съдържащи нейни изявления, които го ползват, поради което и
същите не са от естество да докажат обективния факт на намаляването на обема на работата.
Други доказателства, въз основа на които да бъде извършена преценка дали евентуалното
намаляване на обема на работата се отнася именно към дейността, реализирана чрез
трудовата функция на ищеца, не са ангажирани по делото. По делото не са представени и
доказателства за намаляване обема на работа чрез намаляване на поръчките по събиране на
опасни отпадъци и тяхното третиране, а е изследван само въпроса за приходите на
дружеството, който сам по себе си не може да обуслови намаляване обема на работа. Освен
това, вещото лице изрично е отбелязало, че сключените от ответника договори за тези
дейности са безсрочни. С оглед въпроса за естеството на изпълняваните от ищеца
задължения, към които спада задължението на ищеца да събира отпадъци – да приема заявки
от клиенти и да обслужва мобилните събирателни пунктове за приемане на опасни отпадъци
до домакинствата в страната, от експертното заключение не може да се изведе намаляване в
обема на тази дейност, нито отнасянето им към нея. Заключението не е оспорено от
ответника, нито от него са поставени въпроси към експертизата, поради което и при
правилно разпределена доказателствена тежест, срещу която няма възражения, последния
19
следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие.
Изложените по-горе мотиви дават основание да се приеме, че уволнението е незаконно
и на това основание, поради което предявеният иск следва да се уважи.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение е предявен в размер на 3000.00 лева за времето, през което ищецът е останал без
работа след твърдяното незаконно уволнение в периода 03.10.2022 г. - 23.01.2023 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба - 05.12.2023г., до окончателното
плащане. Уважаването на този иск предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат
от уволнението за процесния период. В случая съдът достигна до извод за незаконност на
извършеното уволнение. От представеното копие на трудовата книжка не се извежда
започване на работа за исковия период при друг работодател. Иска за обезщетение не се
оспорва с подобен довод от страна на ответника, т.е. не са въведени възражение, че ищецът
е постъпил на работа в исковия период. Съобразявайки, че правоотношението се прекратява
от момента на изтичането на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, т.е. считано от
03.10.2022г. Именно от този момент се дължи обезщетението за оставане без работа, като
крайният период на обезщетението е до 03.04.2023г. Съобразявайки размера на брутното
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец – 1160.30 лева, който размер
не е спорен между страните, поради което съдът намира, че не следва да обсъжда дали в
него се включва определената от работодателя ежемесечна добавка, търсеното обезщетение
за търсения период, от който съденият състав е обвързан с оглед диспозитивното начало, а
именно 03.10.2022г.- 23.01.2023г., е в размер на 4235.03 лева, до който размер
обезщетението се дължи. С оглед диспозитивното начало, предявеният иск подлежи на
уважаване за пълния предявен размер от 3000 лв. за периода 03.10.2022г.- 23.01.2023г. като
основателен. Размерът на вземането съдът изчисли съгласно текста на чл. 162 ГПК,
използвайки установения между страните размер на БТВ за пълния отработен месец преди
уволнението, както и броя на работни дни за този последен месец /20/, при което дневното
възнаграждение е 58.01 лева, или дължимото за процесния период обезщетение се изчислява
по формулата 3 /есеца/*1160.30+13/работни дни за м.01.2023/*58.01, което се равнява на
сумата от 4235.03 лева. Дори да бъде прието, че размерът на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец е 916.30 лева, включващ основно
възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, без
в него да се включва надбавката, която няма постоянен характер по размер и съгласно чл. 6,
ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, то отново дължимото
трудово възнаграждение за процесния период надвишава искания размер, поради което
предявеният за тази сума иск следва да се уважи изцяло. Изводът на съда не влиза в
противоречие с размера на обезщетението, определен от вещото лице, тъй като той е
изчислен за период, различен от претендирания, който период ищецът е уточнил с молба от
20
23.01.2023г.
По иска с правно основание чл. 215 КТ:
Съгласно нормата на 215 КТ, при командироване работникът или служителят има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари при условията и в размер, определени от Министерски съвет.
Командироването по смисъла на чл. 121, ал. КТ представлява изпълнение на трудови
операции, съставляващи с оглед на индивидуалното трудово правоотношение конкретна
трудова функция, но извън мястото на постоянна работа.
Съобразно представените по делото заповеди за командировка и заповеди по чл. 18, т.
4 от Наредба Н-8/27.06.2008г. и пътни листи, както и заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, се извежда, че ищецът е бил извън мястото си на работа по
трудовия договор в периода на действие на трудовия договор, като на ищеца са изплатени
дневни пари за командировъчни в размер общо на 6 760 лева по подробно посочени от
вещото лице пътувания в страната, както и че за посочен в таблица 7 от заключението
период, лицето е отсъствало от работното си място, но няма заповед за командироване. Въз
основа на заключението и приетите заповедни се установява, че за дати 07.10.2020 г.,
12.11.2020 г., 07.12.2020 г., 16.04.2021 г., 02.06.2021 г., 03.06.2021 г., 16.08.2021 г. и
02.10.2021 г. ищецът е бил командирован въз основа на посочените по-горе заповеди,
издадени на основание чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/ 27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Изчислено по реда на чл.
19, ал. 1 от Наредбата за командировките, дължимите дневни пари за посочените дати
възлиза на 140 лева. Не се установява сумата да е заплатена от работодателя.
Претенциите за заплащане на дневни пари за командировки в страната за дати
07.10.2020 г., 12.11.2020 г., 07.12.2020 г., 16.04.2021 г., 02.06.2021 г., 03.06.2021 г.,
16.08.2021 г. и 02.10.2021 г., влизащи в исковия период, за сумата от 140 лева следва да
бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.12.2022 г., като за разликата до предявения размер от 200 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 224 КТ:
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Обезщетението е дължимо към датата на прекратяване на трудовия договор.
По настоящото дело не е спорно, а и от представената заповед № 0229/02.08.2021 г. на
управителя се установява, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 03.10.2022 г. В заповедта изрично е посочено от
работодателя, че причина за прекратяването на трудовия договор е предизвестие от
02.09.2022 г. Съобразно размера на годишния отпуск и отработеното време, то
21
обезщетението се полага за 6 дни платен годишен отпуск, което възлиза в размер на 274.92
лева. Наличието на неползван платен годишен отпуск се установява от експертното
заключение и предявения иск не се оспорва с довод, че работникът не е имал право на такъв
отпуск, респ. че правото му е погасено, или възлиза в по-малък размер. Съдебният състав не
споделя разбирането, че неползваният платен годишен отпуск е в по-голям от установения
размер, а именно 45 дни. За да обоснове по-голям размер на неползвания платен годишен
отпуск, ищецът се позовава на становище на ГД „Инспекция по труда“, в което е прието, че
при липса на молби и въпреки издадени заповеди за ползване на такъв отпуск, то не може да
се приеме, че такъв е поискан и ползван. Изводът не се приема, тъй като първо съдът не е
обвързан от констатациите на административния орган, и второ, защото обстоятелството е
изследвано от вещото лице, което, след проверка на всички документи и справки при ищеца,
е дало отговор на въпроса, съобразявайки дори обстоятелството, че в дни на разрешен
платен годишен отпуск, ищецът е бил на работа. По изложените съображения предявеният
иск следва да се уважи за сумата от 247.92 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.12.2022 г., като за разликата до предявения размер
от 3000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 3 КТ:
Съгласно чл. 348, ал. 3 КТ (ДВ, бр. 108 от 2008 г.) трудовата книжка се съхранява от
работника. Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е предал
съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, последният трябва да я
оформи и върне незабавно срещу подпис на работника, а ако има пречка за оформянето й -
да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената
трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква
той да покани работника за получаването й. Работодателят може да се освободи от
последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение, съгласно чл. 6, ал. 3
Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. В закона не е уредено специално изискване
за форма на поканата.
Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата
книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до
предаване на трудовата книжка. Непредаването на трудовата книжка на работника го
препятства да постъпи на работа при друг работодател, съответно - да реализира трудов
доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди и
определя размера им.
От приложените по делото доказателства – копие на трудова книжка на ищеца, видно
от отбелязването на последната страница от копието /л. 83 от делото/, ищецът се е подписал,
че на дата 01.07.2020 г. е получил заверена и оформена трудова книжка от работодателя.
Направеното отбелязване не е оспорено от ищеца. Не се установява след връчването на
22
заповедта за уволнение ищецът да е представил на работодателя трудовата си книжка или да
е изпратил трудовата си книжка за вписване на това обстоятелство. За доказване на това
обстоятелство не може да служат показанията на втория свидетел, тъй като свидетелят не е
бил очевидец при момент на предаване на трудовата книжка от ищеца на ответника за
оформянето ѝ.
Горните обстоятелства дават основание на съда да приеме, че в случая не е налице
незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ от
страна на ответника, предвид установеното обстоятелство, че трудовата книжка не се е
намирала в държане на работодателя при прекратяване на правоотношението, с оглед на
което задължение на ищеца е било да представи трудовата си книжка, за да бъде вписан
факта на прекратяване на трудовото правоотношение. Не се установяват обстоятелства,
които да обосновават извод, че работодателят е действал недобросъвестно, за да се приеме
наличието на незаконно задържане на този официален удостоверителен документ.
Предвид изложеното, съдът намира че искът за заплащане на обезщетение по чл. 226,
ал. 3 КТ за незаконно задържане на трудовата книжка в периода 03.10.2022 г. - 20.01.2023 г.
в размер на 3000,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен, ведно с акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва от датата на образуване на делото.
По иска с правно основание чл. 162, ал. 3 във връзка с ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 162, ал. 3 КТ, за времето на отпуск поради временна неработоспособност
на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери,
определени от отделен закон. Съобразно чл. 40, ал. 5 КСО /в относимата редакция/,
осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната
неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който
е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното
уговорено възнаграждение.
Видно от представените болнични листа и както се посочи по-горе, ищецът е ползван
отпуск по болест за периода от 03.02.2022 г. до 16.02.2022 г., от 21.02.2022 г. до 04.03.2022
г., от 15.03.2022 г. до 25.04.2022 г., от 26.04.2022 г. до 25.05.2022 г., 26.05.2022 г. до
24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. Съдът намира, че по делото не се установява
в полза на ищеца да е останало неизплатено брутно трудово възнаграждение, съобразно
изводите на вещото лице. Обезщетението за временна неработоспособност, дължима от
работодателя на основание чл. 162, ал. 3 КТ, във вр. чл. 40, ал. 5 КСО, не представлява
трудово възнаграждение и не може да бъде присъдена в полза на ищеца на това основание.
При все това и както се посочи, дължимото възнаграждение за ползвания отпуск по болест
за първите три дни от него, е заплатено от работодателя съобразно установеното от вещото
лице и посочено в таблица 1 от заключението.
По изложените мотиви, претенцията за заплащане на възнаграждение за периода на
ползване на отпуск по болест за периодите от 03.02.2022 до 16.02.2022 г, от 21.02.2022 до
23
04.03.2022 г, от 15.03.2022 до 25.04.2022 г, от 26.04.2022 г до 25.05.2022 г, от 26.05.2022 г.
до 24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. в размер на 2000.00 лева следва да се
отхвърли като неоснователна.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в
щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при
отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в
което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато
заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за
възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата
длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от 1 месец.
По делото от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 03.10.2022 г. до 02.11.2022 г. на
ищеца е начислено обезщетение по чл. 222, ал 1 от КТ за оставане без работа в размер общо
на 916.30 лева, като след удържане на съответните суми за данъци и осигуровки за сметка на
осигуреното лице, на 04.11.2022 г. на ищеца С. А. е преведена по банков път сума в размер
на 752.26 лева. Сумата е в този размер, тъй като е нетното възнаграждение. Дори да не е
това размерът на обезщетението, то при този изход на спора, на ищеца не се дължи това
обезщетение, тъй като прекратяването на правоотношението му се приема за незаконно.
Предвид изложеното, съдът намира че искът за заплащане на обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ за сума в размер на 747.74 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен, ведно с
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от датата на образуване на делото.
По иска с правно основание чл. 66, ал.2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.2 КТ, с трудовия договор могат да се уговарят и
други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника
или служителя от установените с колективния трудов договор.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода м. 07.2020 –
м. 08.2022 г. на ищеца С. А. са осребрени фактури за закупено от него гориво за личен
автомобил в размер общо на 1397.72 лева без ДДС, или 1 677.26 лева с ДДС, което вещото
лице е изчислило, че средномесечно за посочения период сумата възлиза на 83.86 лева с
ДДС.
По делото не се установява между страните да е постигната уговорка за заплащане на
претендираните от ищеца транспортни разходи в размер на по 150 лева месечено за
24
поддържане на личен автомобил по повод пътуването от дома на служителя до работното му
място.
Съдът приема, че доколкото не се установява между страните да е постигната изрична
уговорка за дължимост на допълнителни транспортни разходи към следващото се на ищеца
трудово възнаграждение, а заплащаните от работодателя суми са въз основа на представени
от работника документи за закупено гориво, претендираните от ищеца суми нямат
постоянен характер и не са уговорени между страните като компонент от следващото се на
ищеца месечно възнаграждение. Следователно, искът по чл. 66, ал.2 КТ следва да бъде
отхвърлен за предявения размер от по 150.00 лева месечно, за периода от 01.07.2020 г. до
03.10.2022 г. в размер на 600,00 лева, като неоснователен. Дори да се приеме, че тези
разходи се дължат, то сумите за тях са платени, тъй като видно от заключението и за
периода 07.2020 – м. 08.2022 г. на ищеца С. А. са осребрени фактури за закупено от него
гориво за личен автомобил в размер общо на 1397.72 лева без ДДС, или 1 677.26 лева с ДДС.
По възражението за прихващане, направено от ответника
Доколкото съдът прие, че претенцията на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ е
основателна и следва да бъде уважена в посочения размер, то се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на направеното от ответника в условията
на евентуалност възражение за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ за обезщетение при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 1 месец, в на 752.26 лева. Направеното от
ответника възражение за прихващане е валидно и допустимо, тъй като е направено във
висящ процес, в предвидения в чл. 133 ГПК преклузивен срок, изхожда от легитимирано
лице - носителя на вземането (работодателя по трудовото правоотношение), налице са
изискванията за компенсация - наличие на две насрещни задължения, идентичност на
субектите, еднородност и заместимост на престациите по тях. В тази връзка следва да се има
предвид, че съдебна компенсация е допустима и основателна и когато насрещните вземания
или едното от тях са неликвидни.
Съгласно константната съдебна практика обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ подлежи
на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на
уволнения, а именно оставането му без работа /в този смисъл Решение № 27 от 13.02.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 368/2011 г., IV ГО /.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение за периода от 03.10.2022 г. до 02.11.2022 г. на ищеца е
начислено обезщетение по чл. 222, ал 1 от КТ в размер общо на 916.30 лева, като след
удържане на съответните суми за данъци и осигуровки за сметка на осигуреното лице, на
04.11.2022 г. на ищеца С. А. е преведена по банков път сума в размер на 752.26 лева.
Следователно възражението на ответника за прихващане се явява основателно за
25
посочения по-горе общ размер от 752.26 лева.
При това положение предявеният от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа следва да бъде отхвърлен за сумата
над 2247.74 лева поради погасяването му чрез прихващане, или искът се отхвърля за
разликата от 752.26 лева. Разликата е получена при изваждане на вземането по
възражението за прихващане от дължимия размер, посочен по-горе, а именно сумата 3000.00
лева.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК и двете страни
имат право на направените от тях разноски.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно Договор за
правна защита и съдействие за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА.
Съобразно размера на уважената част от исковете и минималните размер по НМРАВ,
както и текстът на чл. 2, ал. 5 от посочената наредба, съдът определи възнаграждението,
както следва:
1. по иска по чл. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – искът е уважен, поради което дължимото
възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ се определя съобразно в размер не по-
малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ – договорът е сключен на 02.12.2022г.,
поради което и съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. е в размер на 710.00 лева;
2. по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ – искът е уважен частично поради
уважаване на възражението за прихващане. Разноски обаче се дължат за целия размер
на иска въпреки отхвърлянето му частично като погасен чрез прихващане, тъй като е
от значение причината за отхвърлянето му. За частта от иска, която е отхвърлена
поради погасяването чрез съдебно прихващане, ответникът няма право на разноски,
тъй като основанието за отхвърляното на претенцията не е отричане на правното
твърдение на ищеца, а извършена компенсация с насрещно вземане на ответника.
Вземането на ответника не е било ликвидно и изискуемо преди процеса. То става
такова по силата на съдебното решение. При тези мотиви и според чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ дължимото възнаграждение е в размер на 600.00 лева;
3. по иска по чл. 215 КТ – искът е уважен частично – само за сумата от 140.00 лева.
Възнаграждението се определя по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ и възлиза на 400.00 лева,
като съобразно общия материален интерес по този иск /200.00 лева/ и размера на
уважената част /140.00 лева/, дължимото възнаграждение възлиза на 280.00 лева.
4. по иска по чл. 224 КТ - искът е уважен частично – само за сумата от 247.92 лева.
Възнаграждението се определя по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и възлиза на 600.00 лева,
като съобразно общия материален интерес по този иск /3000.00 лева/ и размера на
уважената част /247.92 лева/, дължимото възнаграждение възлиза на 49.58 лева.
26
5. по иска по чл. 226, ал. 3 КТ – искът е отхвърлен, поради което възнаграждение не се
дължи.
6. по иска по чл. 162, ал. 3 във връзка с ал. 1 КТ - искът е отхвърлен, поради което
възнаграждение не се дължи.
7. по иска по чл. 222, ал. 1 КТ - искът е отхвърлен, поради което възнаграждение не се
дължи.
8. по иска по чл. 66, ал. 2 КТ - искът е отхвърлен, поради което възнаграждение не се
дължи.
В обобщение, дължимите на адв. О. Д. разноски по делото за оказаното по реда на чл.
38, ал. 2, т. 2 ЗА процесуално представителство на ищеца възлизат на 1639.58 лева.
Ответникът претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна
защита и съдействие от 14.03.2023г. в размер на 4 200 лв. с ДДС, депозит за вещо лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза в размер на 300 лв., депозит за вещо лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250 лв., и допълнителен депозит за
вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза в размер на 200 лв. По
адвокатското възнаграждение – по делото са представени доказателства за плащането му,
като в представения договор възнаграждението е обособено поотделно за всеки един от
исковете. Размера на всяко едно от възнагражденията, съобразно минималните размери по
НМРАВ, материалния интерес на оценяемите искове и текстът на чл. 2, ал. 2 дава основание
да се заключи, че възнаграждението не се явява прекомерно, поради което не подлежи на
намаляване. По-конкретно:
1. по иска по чл. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – искът е уважен, поради което адвокатско
възнаграждение на ответника не следва да се присъжда;
2. по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ – искът е уважен частично поради
уважаване на възражението за прихващане. Разноски обаче се дължат на ищеца. За
частта от иска, която е отхвърлена поради погасяването чрез съдебно прихващане,
ответникът няма право на разноски, тъй като основанието за отхвърляното на
претенцията не е отричане на правното твърдение на ищеца, а извършена компенсация
с насрещно вземане на ответника. Вземането на ответника не е било ликвидно и
изискуемо преди процеса.;
3. по иска по чл. 215 КТ – искът е уважен частично – само за сумата от 140.00 лева.
Търсеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 НМРАВ. Съобразно общия материален интерес по този иск /200.00 лева/ и размера
на отхвърлената част /60.00 лева/, дължимото възнаграждение възлиза на 120.00 лева.
4. по иска по чл. 224 КТ - искът е уважен частично – само за сумата от 247.92 лева.
Търсеното адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ. Съобразно общия материален интерес по този иск /3000.00 лева/ и размера на
отхвърлената част /2752.08 лева/, дължимото възнаграждение възлиза на 550.41 лева.
5. по иска по чл. 226, ал. 3 КТ – искът е отхвърлен, поради което търсеното
възнаграждение в размер на 600.00 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ следва да се
27
присъди.
6. по иска по чл. 162, ал. 3 във връзка с ал. 1 КТ - искът е отхвърлен, поради което
търсеното възнаграждение в размер на 500.00 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ следва
да се присъди.
7. по иска по чл. 222, ал. 1 КТ - искът е отхвърлен, поради което търсеното
възнаграждение в размер на 400.00 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ следва да се
присъди.
8. по иска по чл. 66, ал. 2 КТ - искът е отхвърлен, поради което търсеното
възнаграждение в размер на 400.00 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ следва да се
присъди.
В обобщение, дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение са в
общ размер на 2570.41 лева. Останалите разноски, които ответникът претендира, съдът
намира, че следва да останат за негова сметка. Първо, ответникът търси разноски за съдебно-
медицинска експертиза в общ размер на 500.00 лева, като определеният депозит, който
ответникът е следвало да внесе за тази експертиза е 300.00 лева по основното заключение и
300.00 лева по допълнителното заключение. Видно от представеното платежно на л. 170 от
делото ответникът е внесъл по първоначално допуснатата СМЕ 400.00 лева, а по
допълнителната му е указано да внесено още 200.00 лева, тъй като съдът е съобразил
надвнесената сума /със 100.00 лева/, които 200.00 лева са внесени с платежно л. 191.
Доколкото тези разноски са свързани с експертиза, която е относима по първия иск, който е
уважен, то тези разноски остават за сметка на ответника. За съдебно счетоводната
експертиза ответникът търси разноски за депозит от 250.00 лева, които са му възложени,
като останалите 150.00 лева са били платени от бюджета на съда. Предмет на тази
експертиза са въпроси, относими и към осемте иска, поради което и за да се определи каква
част от разноските за нея следва да се възложи на ответника, дължимите за нея разходи
следва да се разделят на осем, или 400/8, при което се получава 50.00 лева. Тъй като уважени
са четири иска, а два от останалите четири са частично уважени, то разноските за ответника
и съда следва да останат по начина, по който са първоначално определени.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по
исковете се определят, както следва:
1. по иска по чл. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – държавна такса в размер на 80.00 лева /чл. 3
от Тарифата/ при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото;
2. по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ – държавна такса в размер на 120.00
лева /3000*4%/;
3. по иска по чл. 215 КТ – държавна такса в размер на 50.00 лева;
4. по иска по чл. 224 КТ - държавна такса в размер на 50.00 лева.
5. по иска по чл. 226, ал. 3 КТ – искът е отхвърлен, поради което ответникът не дължи
държавна такса.
6. по иска по чл. 162, ал. 3 във връзка с ал. 1 КТ - искът е отхвърлен, поради което
ответникът не дължи държавна такса.
28
7. по иска по чл. 222, ал. 1 КТ - искът е отхвърлен, поради което ответникът не дължи
държавна такса
8. по иска по чл. 66, ал. 2 КТ - искът е отхвърлен, поради което ответникът не дължи
държавна такса.
Дължимите в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС разноски за
държавна такса от ответника са в размер на 300.00 лева. Както се посочи по-горе, сторения
от бюджета на съда разход от 150.00 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза, остава
за сметка на съда с оглед отхвърля изцяло на четири от общо осем иска, както и частично
отхвърляне на останалите два от общо предявените.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ
уволнението на С. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „З.“, № ..., ет.., ап...,
извършено със Заповед № ФС- 40/30.09.2022 г. на работодателя „Балбок Инженеринг“ АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „В. Л.“ №....
ОСЪЖДА „Балбок Инженеринг“ АД, ЕИК ..., да заплати на С. П. А., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „З.“, №..., ет. .., ап. ..., следните суми:
на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ сумата 2247.74 лева - обезщетение за
оставането му без работа за периода от 03.10.2022 г. - 23.01.2023 г. в резултат на
уволнението, извършено със Заповед № ФС- 40/30.09.2022 г. на работодателя, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2022 г., до
окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до
пълния искан размер от 3000.00 лева като погасен чрез прихващане в хода на процеса
с вземане на работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ;
на основание чл.215, ал.1 КТ сумата от 140.00 лева - обезщетение при командировка
за периода 01.07.2020 г. - 03.10.2022 г., по-конкретно за датите 07.10.2020 г.,
11.11.2020 г., 07.12.2020 г., 16.04.2021 г., 02.06.2021 г., 03.06.2021 г., 16.08.2021 г. и
01.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
05.12.2022 г., до окончателното им плащане, както и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над тази сума от 140.00 лева до пълния предявен размер от 200.00 лева, като
неоснователен;
на основание чл.224 КТ сумата от 247.92 лева - обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 5 дни за 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 05.12.2022 г., до окончателното им плащане, както и ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над тази сума от 247.92 лева до пълния предявен размер от 3000.00
лева, като неоснователен.
29
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. П. А., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „З.“, №..., ет...., ап. ..., срещу „Балбок Инженеринг“ АД, ЕИК ...., обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск по чл. 226, ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка за периода 03.10.2022 г. - 20.01.2023 г. в общ размер 3000.00 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2022 г., до
окончателното им плащане;
иск по чл. 162, ал. 3 във връзка с ал. 1 КТ за заплащане на възнаграждение за периода
на ползване на отпуск по болест за периодите от 03.02.2022 до 16.02.2022 г, от
21.02.2022 до 04.03.2022 г, от 15.03.2022 до 25.04.2022 г, от 26.04.2022 г до 25.05.2022
г, от 26.05.2022 г. до 24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. в размер на
2000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
05.12.2022 г., до окончателното им плащане;
иск по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение при уволнение в размер на 747.74
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2022
г., до окончателното им плащане;
иск по чл. 66, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за договорени със споразумение с
работодателя от 24.06.2020 г. транспортни разходи за поддържане на личен автомобил
по повод пътуването от дома на служителя до работното му място, т.е. от гр. София до
гр. Костинброд, от по 150.00 лева месечно, за периода от 01.07.2020 г. до 03.10.2022 г.
в размер на 600,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 05.12.2022 г., до окончателното им плащане.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова сметка
на ищеца, посочена от него: IBAN: ... при „Юробанк България“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Балбок Инженеринг“ АД, ЕИК ..., да
заплати на адв. О. К. Д., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр. София,
ул. „Д.“ №..., ет..., ап. .., сумата от 1639.58 лева - разноски по делото съобразно размера на
уважената част за оказаното по реда на чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА процесуално представителство
на ищеца С. П. А. в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. П. А., ЕГН **********, да заплати на
„Балбок Инженеринг“ АД, ЕИК ..., сумата от 2570.41 лева с ДДС- разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съобразно размера на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК, „Балбок Инженеринг“ АД,
ЕИК ..., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен
съд сумата 300.00 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
30
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
31