Р Е Ш Е Н И Е
№ 2437
гр. Пловдив, 10
декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
като
разгледа административно дело №2822 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка със Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони (Наредба за ОС).
Сдружение “ВВФ БЪЛГАРИЯ“
(бивше “ВВФ - СВЕТОВЕН ФОНД ЗА ДИВАТА ПРИРОДА, ДУНАВСКО-КАРПАТСКА ПРОГРАМА
БЪЛГАРИЯ“), със седалище и адрес на управление, считано от 22.11.2021г.[1]:
гр. София, ул. “Княз Борис I“ №147, ЕИК *********, представлявано от адвокат А.К.-
пълномощник, обжалва писмо с Изх.№ОВОС-1353-3 от 26.08.2020г. на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Пловдив, с което е
прието, че инвестиционно предложение “Почистване на речното легло от наносни
отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица“ в землищата на гр.
Стамболийски, община Стамболийски и с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив,
с географски координати: начало N42°08’45.84’’, E24°34’03.82’’ и край
N42°09’05.30’’, E24°33’13.10’’, с възложител “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК
*********, не подлежи на регламентираните по глава шеста от ЗООС процедури по
оценка въздействието на околната среда (ОВОС) или екологична оценка (ЕО),
респективно, по отношение на инвестиционното предложение на “АГРОНИКА ИНВЕСТ“
ООД не е необходимо провеждането на процедура по реда на Глава втора от
Наредбата за ОС.
Претендира се отмяна на
оспорения акт поради незаконосъобразност, като издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправни разпоредби. Процесното инвестиционно предложение има за
предмет “драгиране“ по смисъла на т.2, б.“в“ от Приложение №2 към чл.93, ал.1,
т.2 и 3 от ЗООС и подлежи на преценка на необходимостта от извършване на ОВОС
по реда на ЗООС и наредбата по чл.101, ал.1 от ЗООС (Наредба за условията и
реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС)).
Актът противоречи на материалноправни разпоредби на Закона за биологичното
разнообразие (ЗБР) и наредбата по чл.31а от ЗБР (Наредба за ОС). Процесното
инвестиционно предложение е недопустимо във връзка с мерки по ПУРБ (план за управление
на речните басейни) и ПУРН (план за управление на риска от наводнения) на “Източнобеломорски
район“ (ИБР). Претендира се присъждане на направените по делото разноски,
съгласно списъци на разноските (лист 318, 435а, 505). В нарочна молба (лист 435,
504), както и в писмени бележки (листи 439-442, 510-516) е формулирано
възражение за прекомерност на разноските, направени от ответника и заинтересованите
страни.
Ответникът по делото-
директор на РИОСВ- Пловдив, чрез юрисконсулт Г.С.- пълномощник (лист 146),
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Заинтересованото лице
“АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, чрез адвокат Ж.Г.- пълномощник (лист 178), изразява
становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на направените
по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 533). На 07.12.2021г.
по делото постъпва писмена защита с Вх.№22094 (листи 538-542) от адвокат Г.,
подкрепяща изразеното становище.
Заинтересованото лице- Държавата,
чрез Областен управител- Пловдив (ОУ- Пловдив), представляван от юрисконсулт Е.Д.-
пълномощник (лист 147), изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя
писмено становище (листи 525-532), подкрепящо изразеното такова. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските
(лист 524), както и юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на
жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Жалбата е подадена срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, съобразно разпоредбите на чл.88,
ал.3 от ЗООС и чл.93, ал.10 от ЗООС. Жалбоподателят притежава качеството на
“засегната общественост” по смисъла на §1, т.25 от ДР на ЗООС, а това е
обществеността по т.24 (едно или повече физически или юридически лица и техните
сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното
законодателство), която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или
която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни
предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на
разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното,
включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие
с националното законодателство, тъй като сдружението жалбоподател е
неправителствена екологична организация, видно от приетите по делото удостоверения,
издадени от Агенцията по вписванията (листи 21-23, 142-145). Съответно, жалбата
(листи 4-19) се явява подадена при наличието на правен интерес. Освен това, според
Определение №1561 от 05.02.2021г. по административно дело №601 по описа на
Върховния административен съд (ВАС) за 2021г., Шесто отделение, жалбата е
подадена в законоустановения срок.
Следователно, като
подадена против акт, подлежащ на съдебно оспорване, при наличието на правен
интерес и в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване,
жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №РД-22-46 от
03.07.2020г. (лист 57) на ОУ- Пловдив, на основание чл.32 ал.1 от Закона за
администрацията (ЗА), във връзка с чл.140, ал.5 и ал.6 от Закона за водите (ЗВ)
и чл.64, ал.1, т.6 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и постъпили в
Областна администрация (ОА) Пловдив, писма, предложения и уведомления, сред които
и предложение вх.№ДС-29-128/26.06.2020г. (неприложено по делото) от “АГРОНИКА
ИНВЕСТ“ ООД, свързано с необходимост
от почистване на растителност и наносни отложения, ограничаващи хидравличната
проводимост и възпрепятстващи руслово заустване на отпадъчните от ПОСВ (пречиствателна
станция за отпадни води) – Стамболийски в участък от река Марица в землища на
гр. Стамболийски и с. Цалапица и укрепване на северния бряг, е назначена междуведомствена
комисия, която да извърши проверка на участъците от р. Марица, за които са постъпили
сигнали и предложения. За резултатите от извършената на 07.07.2020г. на място проверка
е съставен нарочен протокол с Изх.№РД-18-59 от 21.07.2020г. (листи 58-60, 195-197).
Според точка 1. от посочения протокол, за участък от р. Марица в землището на
гр. Стамболийски и с. Цалапица, община Родопи, в района на ПСОВ Стамболийски с
начало N42°08’45.84’’, E24°34’03.82’’ и край N42°09’05.30’’, E24°33’13.10’,
комисията приема за установено, че в този участък руслото на реката е изместено
към ляв бряг, а от страната на десен бряг са се образували значителни наносни
отложения, които възпрепятстват нормалното заустване на отпадъчните води от
пречиствателната станция. Прието е за установено, че наносните образувания са
обраснали с гъста растителност и хидравличната проводимост е намалена, а
изместването на водното течение в северна посока е довело до ерозия на ляв бряг
в землището на с. Цалапица. В наносните отложения в района на ПСОВ се е
образувала безотточна лагуна, в която постъпват отпадъчните води от пречиствателната
станция и това създава екологичен проблем. Прието е за установено, че участъкът
попада в защитени зони, приети с Решение №122/02.03.2007г. на МС (Министерския
съвет) – “Река Марица“ BG0000578 за опазване на природните местообитания на
дивата флора и фауна и “Марица-Пловдив“ BG0002087 за опазване на дивите птици,
обявена със Заповед №РД-836/17.11.2008г. на министъра на околната среда и
водите (МинОСВ). Междуведомствената комисия заключава (лист 60), че в
процесния участък е необходимо да се изготви и реализира проект за почистване
на растителност и отложения и укрепване на ерозиралите участъци от ляв бряг, с
цел обезпечаване на необходимата хидравлична проводимост и нормално заустване
на отпадъчните води от ПСОВ- Стамболийски.
На основание чл.140,
ал.6 във връзка с ал.5 от ЗВ, протокол с Изх.№РД-18-59 от 21.07.2020г. и отправено
предложение вх.№ДС-29-128 (или №РД-29-128) от 26.06.2020г. от “АГРОНИКА ИНВЕСТ“
ООД, е сключен Договор за почистване и укрепване на речен участък с Изх.№АСД-12-55
от 23.07.2020г. (листи 93-97, 116-120, 190-194, 198-202), по силата на който
договор, ОА- Пловдив, от една страна като възложител, и “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД,
от друга страна като изпълнител, се споразумяват изпълнителят да извърши
безвъзмездно почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на
участък от бреговете на река Марица, с цел осигуряване на хидравлична
проводимост и безпрепятствено заустване на отпадните води от ПСОВ -
Стамболийски в река Марица. Според чл.1 от посочения договор, дейностите по
почистването и укрепването на речния участък включват: 1. Изготвяне на проект
за почистване и укрепване в границите на участъка; 2. Изграждане на подход към
речното легло до участъка за почистване, ако това е необходимо; 3. Почистване
на растителността, ограничаваща хидравличната проводимост; 4. Изземване на наносни
отложения, съгласно одобрен проект по т.1, в границите на посочения в чл.4
участък от р. Марица; 5. Укрепване на участъци от бреговете на река Марица в
землището на град Стамболийски и село Цалапица в района на ПСОВ Стамболийски в
участък с начало N42°08’45.84’’, E24°34’03.82’’ и край N42°09’05.30’’,
E24°33’13.10’’, съгласно одобрения проект по т.1 за посочения в чл.4 участък от
р. Марица. Според чл.3 от договора, срокът за изпълнение на дейностите по настоящия
договор е 2 /две/ години и започва да тече след влизане в сила на разрешително
по чл.52 от Наредбата за повърхностните води (вероятно Наредба за ползването на
повърхностните води (НППВ, отм., ДВ, бр.25 от 26.03.2021г.)).
Според чл.4 от посочения
договор, мястото на изпълнение на договора е участък на река Марица в землището
на град Стамболийски и село Цалапица в района на ПСОВ Стамболийски с начало
N42°08’45.84’’, E24°34’03.82’’ и край N42°09’05.30’’, E24°33’13.10’’.
Неразделна част от
договора са: Заповед №РД-22-46 от 03.07.2020г.; Протокол №РД-18-59 от
21.07.2020г.; Предложение №РД-29-128 (или №ДС-29-128) от 26.06.2020г. на
“АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Технически проект за обект “Почистване на
речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р.
Марица в землищата на гр. Стамболийски, община Стамболийски, и с. Цалапица,
община Родопи, област Пловдив“ (листи 203-247), изготвен от СД “ХИДРОЕКОСТРОЙ –
Г. И СИ-Е“, ЕИК *********, с възложител “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Анекс №1 към Договор №АСД-12-55/23.07.2020г.
с Изх.№АСД-12-55#1 от 18.12.2020г. (листи 98-99, 121-122).
На 07.08.2020г. в РИОСВ-
Пловдив постъпва Уведомление за инвестиционно предложение (ИП) с Вх.№ОВОС-1353
(листи 42-46) на “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, адресирано до директора на РИОСВ-
Пловдив, съгласно Приложение №5, към чл.4, ал.1 от НУРИОВОС, за ИП “Почистване
на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р.
Марица“ в землищата на гр. Стамболийски, община Стамболийски, и с. Цалапица, община
Родопи, област Пловдив. Според посоченото уведомление, “При направения оглед на
участъка, предмет на ИП се констатира, че е извършено залесяване на ивица с
площ от около 20 дка от страната на десния бряг, с ширина 30 ÷ 50м и дължина
около 500м. Залесяването е извършено от WWF (жалбоподателят) по програма за
възстановяване на крайречни гори. Считаме, че такива “гори“ не може да има в
коритото на реката, а само извън него“… “Изземването на наносите ще става след
премахване на самозалесилата се растителност върху тях, която ще се предава на
кмета на община Стамболийски за социални нужди. Изземването ще се извършва с
багер на отвал. След тяхното обезводняване те ще се товарят с фадрома на
автотранспорт и ще се извозват и депонират на площадка в землището на с.
Крумово (ПИ 400004.11.345), за ползването на която възложителят има сключен
договор за наем (Договор за наем на недвижим имот от 03.08.2020г. (листи
48-50), между “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, наемател, и “ДЕЙЗИ ФЛАУР“ ООД, ЕИК
********* (всъщност *********, според информация в ТРРЮЛНЦ), наемодател, с
предмет на договора приблизителна площ от 5000 кв.м. от ПИ с идентификатор
№40004.11.345, целият с площ от 11062 кв.м., без построените в него сгради
(листи 51-52)). “Общата дължина за почистване и укрепване е около 1300м. Обемът
на излишните наносни отложения възлиза на около 186000 куб.м., като в т.ч. не
са включени допълнителните наносни отложения, формирани от акумулативната
дейност на реката през периода на реализация на ИП“. “Разглежданият участък за
почистване на речното корито и укрепване на левия бряг на р. Марица е с обща
дължина 1 300м. Започва на около 550 м. под ПСОВ- Стамболийски и завършва на
около 750 м. над нея, до приливника на довеждащия колектор“ (лист 44).
Географските координати на началото и края на участъка за почистване на речното
корито и укрепване на левия бряг на р. Марица са: начало N42°08’45.84’’,
E24°34’03.82’’ и край N42°09’05.30’’, E24°33’13.10’’. “Разглежданият участък от
р. Марица не попада в границите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, но попада
в границите на две защитени зони по Натура 2000- ЗЗ “Река Марица“ с код BG
0000578 и ЗЗ „Марица-Пловдив“ с код BG0002087“ (лист 45).
С писмо Изх.№ОВОС-1353-1
от 10.08.2020г. (лист 53), директорът на РИОСВ- Пловдив изисква становище от
директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ (БДИБР) относно
допустимостта на ИП на “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, съгласно чл.155, ал.1, т.23 от ЗВ,
спрямо режимите, определени в утвърдени ПУРБ и ПУРН на ИБР.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на писмо с Изх.№ПУ-01-655(1) от 20.08.2020г.
(листи 54-56) на директора на БДИБР, с което се уведомява директорът на РИОСВ-
Пловдив, че представеното ИП е допустимо от гледна точка на ПУРБ на ИБР, ПУРН
на ИБР 2016-2021г. и постигане на целите на околната среда, при спазване на
конкретно посочени условия (листи 55а-56).
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на писмо с Изх.№05-08-2066 от 29.09.2017г.
(листи 61, 149-150) на изпълняващ длъжността (и.д.) МинОСВ, в което е изразено
становище, че ИП, които са свързани с изземване на натрупан твърд отток, с цел
почистване на коритото на реки и увеличаване на пропускателната способност при
високи води, предпазване от заливане на околните терени, както и от подкопаване
и изнасяне на участъци от бреговете, които са определени с протокол на междуведомствена
комисия да се включват в т.2, буква „в“ на Приложение №2 от ЗООС,… такива по
характер предложения не попадат в обхвата на т.2 „Минно дело“, буква „в“ –
“изземване на инертни материали от реки, езера или море чрез драгиране“ на
Приложение №2 на ЗООС и не подлежат на процедура за преценяване на необходимостта
от извършване на ОВОС.
Прието е заверено копие
на писмо с Изх.№05-08-557 от 25.03.2019г. (листи 61, 151-152) на
заместник-министър на ОСВ, с което писмо, по повод направено запитване за
приложима процедура по реда на глава шеста от ЗООС, се посочва, че вече е изразено
становище в писмо с Изх.№05-08-2066 от 29.09.2017г.
Освен това, като
доказателство по делото са приети представени от жалбоподателя доказателства
(листи 284-308), свързани с възстановяване на местообитание 91Е0*, включително
запис на електронни файлове върху оптичен диск (CD, лист 182) за Оценката на
състоянието на опазване на приоритетното природно местообитание 91Е0* в
защитена зона “Река Марица“ BG0000578, изготвена за целите на първото докладване
по чл.17 на Директива 92/43/ЕИО от страна на Република България.
При така описаната
фактическа обстановка, настоящият състав на съда приема за установено, че
оспореното по делото писмо (листи 38-40) е издадено при липсата на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в
тази насока възражение от жалбоподателя.
На следващо място, с
протоколно определение от 04.03.2021г. (лист 154) по делото е назначена
съдебно-екологична експертиза (СЕЕ), със задачи, подробно формулирани в жалбата
(листи 18-19), както и допълнително поставена такава от жалбоподателя в нарочна
молба (лист 148), и с вещо лице Е.Й.Г.-А..
Според заключението на
вещото лице Г.-А. (листи 329-407) и оптичен диск (CD, лист 328, неизползваем),
прието с изрично заявено оспорване от страна на процесуалните представители на
държавата (ОУ- Пловдив) и на “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД (лист 415а), но което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, обемът на излишните
наносни отложения възлиза на около 186 000 куб.м., като в т.ч. не са
включени допълнителните динамични наносни отложения, формирани от
акумулативната дейност на реката през периода на реализация на ИП; изкопните
работи ще са с дълбочина 1,0 + 3,0 м. и ще се извършват с багер без използване на взрив; участъкът на процесния обект попада в границите на повърхностно водно
тяло (ПВТ) с уникален код BG3MA700R143 “р.
Марица
от р. Тополница до вливане на р. Въча, и ГОК (главен отводнителен колектор) -9
и ГОК-II, което в ПУРБ на ИБР е определено като
силно модифицирано, с умерен екологичен
потенциал и в добро химично състояние. Целта за опазване на околната
среда за конкретното водно тяло (съгласно разпоредбите на Глава X, Раздел III на ЗВ) е постигане на добро
състояние по Макрозообентос, Фитобентос, Макрофити, БПК, NH4,
Сu по
отношение на екологичното състояние и опазване на доброто химично състояние и
предотвратяване влошаването му. Процесното ИП “Почистване на речното корито от
наносни отложения и укрепване на участък от бреговете за р. Марица“ предвижда извършване на дейности в речното корито.
Съгласно ПУРБ 2016-2021
на ИБР, процесният участък: засяга зони за защита на водите (ЗЗВ), съгласно
чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ, описани в Раздел 3 на ПУРБ 2016-2021 на ИБР- ЗЗ “Река
Марица“ с
код BG0000578, включена в Раздел 3, точка 3.5.1 на ПУРБ 2016-2021
на ИБР и в ЗЗ“Марица-Пловдив” с код BG0002087, включена в Раздел 3, точка 3.5.2
на ПУРБ 2016-2021г. на ИБР. Процесният участък попада в чувствителна зона
“водосбор на р. Марица“ с код BGCSAR106, определена съгласно чл.119а, ал.1 т.3,
буква “б“ от ЗВ, включена в Раздел 3, точка 3.3.2 Чувствителни зони на ПУРБ
2016-2021г. на ИБР; попада в ЗЗ “Река Марица от гр. Белово до река Тополница” с
код BG3FSWMA790R157, включена в Раздел 3, точка 3.4. Зони за опазване на
стопански ценни видове риби и други водни организми на ПУРБ 2016-2021г. на ИБР;
попада в район със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН)
BG3_APSFR_MA_07 — Марица - Пазарджик, от определените в ПУРН 2016-2021 г на
ИБР. ПУРН на ИБР включва цели за намаляване на вероятността от наводнения и за
намаляване на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за
човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата
инфраструктура и стопанската дейност. Посочено е, че процесния участък от р.
Марица предмет на ИП попада в границите на 33 “Река Марица” с код BG0000578,
включена в списъка от защитени зони, приет от МС с Решение №122/02.03.2007г.
(ДВ.бр.21/2007) за опазване на природните местообитания на дивата флора и
фауна. Видно от Приложение 11, Раздел 5 на ПУРБ 2016-2021г. на ИБР за зона за
защита на водите, участъкът на ИП попадащ в ЗЗ “Река Марица” с код BG0000578 е
в Неблагоприятно - Лошо състояние, за което са поставени цели за запазване или
постигане на стойности на параметри, свързани с води за осигуряване на БПС на
видове природни местообитания предмет на опазване в защитената зона. Процесния
участък от р. Марица, предмет на ИП, попада в границите на ЗЗ “Марица-Пловдив“
с код BG0002087 за опазване на дивите птици, която обхваща коритото на р.
Марица в частта от с. Говедаре, област Пазарджик до гребния канал на Пловдив,
растителност предимно върби (Salix spp.), елша (Alnus spp.) и тополи (Populus
spp) и представлява важно местообитание за редица водоплаваши и водолюбиви
птици.
По първи въпрос, вещото
лице констатира, че “самозалесилата се растителност“ в процесния участък,
където ще се реализира ИП, е вътре в речното корито и образува крайречни
галерии от бяла върба (Salix alba) и бяла топола (Populus alba), които съставляват
природно местообитание с код 92А0 “Крайречни галерии от Salix alba и Populus
alba“, предмет на опазване в ЗЗ “Река Марица“ с код BG0000578, като процесният
участък не е предмет на План-програма за възстановяване на крайречни гори и
природно местообитание 91Е0* (по приложение №1 към чл.6, ал.1, т.1 от ЗБР) в ЗЗ
“Река Марица“ с код BG0000578 от 15.11.2018г. Според вещото лице, от така
представения Технически проект (листи 203-247) не става ясно точно къде ще се
премахва растителността, но е записано че се предвижда премахване на “самозалесилата
се растителност“, като проектантите считат, че „… такива “гори“ не може да има
в коритото на реката“, което предполага, че ще се премахва растителност вътре в
речното корито. Пак според експерта, в проекта няма ясен чертеж, от който да е
видно къде точно ще се премахва “самозалесилата се растителност“, няма оценка
на състоянието на растителността в процесния участък, не е записано единични
дървета ли ще бъдат премахнати или групи растения брой/количество и не е
определен видовия състав на растителността, която ще бъде премахната при
изпълнение на процесното ИП. При оглед на място, вещото лице установява, че в
речното легло по естествен път са образувани наносни отложения от динамични
речни процеси, които образуват малки острови в речното корито и същите са
обрасли с гъста растителност от семейство Върбови (Върба и Топола), които формират
крайречни галерии от бяла върба (Salix alba) и бяла топола (Populus alba),
съставляващи природно местообитание 92А0 “Крайречни галерии от Salix alba u
Populus alba“, предмет на опазване в ЗЗ “Река Марица“ с код BG0000578. Вещото
лице посочва, че не може да направи количествена оценка на крайречната галерия
от бяла върба (Salix alba) и бяла топола (Populus alba). Според заключението, в
проекта не е доказана необходимостта от почистване на речното легло на р.
Марица в процесния участък от наносни отложения и растителност за осигуряване
нормалната ѝ проводимост и дали дейностите са в съответствие с изискванията
на ЗВ, защото съгласно ЗВ (чл.118ж, ал.2), изземването на наносни отложения от
водните обекти, с изключение на р. Дунав и водохранилищата, не се разрешава,
освен ако това не касае “почистване на речните легла от наносни отложения за
осигуряване нормалната им проводимост“.
По втори въпрос е
посочено, че в Техническия проект е предложено премахване на “самозалесилата се
растителност“, определена като “гори“ в коритото на реката, като проектантът е
следвало да опише в проекта точно и ясно вид, брой/количество, възраст на растителността,
да се направи оценка на състоянието на растителността, която ще бъде премахната,
както и необходимостта от премахването ѝ при изпълнение на проекта, да
маркира в проекта точно и ясно мястото, където се намира тази растителност, тъй
като на експертно ниво трябва да се гарантира, че се маркират дървета, които е
нужно да бъдат премахнати, а не да се премахва изцяло дървесната растителност в
процесния речен участък, да се опише дали растителността представлява предмет
на опазване в ЗЗ “Река Марица“ с код BG0000578. Изложено е, че такава информация
в процесния Техническия проект липсва, а премахването на дървета от острови и
брегове на реката означава унищожаване на ареала на природно местообитание 92А0,
предмет на опазване в ЗЗ “Река Марица“, което образува естествена влажна зона.
По трети въпрос, вещото
лице отново посочва, че от съдържанието на техническия проект не става ясно и
не може да се каже дали процесното ИП предвижда премахването на единични
дървета, участващи в състава на природно местообитание с код 92А0 “Крайречни
галерии от Salix alba и Populus alba“ или предвижда премахването на “самозалесилата
се растителност“ от островите в речното корито, образуваща “гори“ и
съставляваща природно местообитание с код 92А0 “Крайречни галерии от Salix alba
и Populus alba“. Посочва, че в Заповед №РД-836 от 17.11.2008г. на МинОСВ по
отношение на ЗЗ “Марица-Пловдив“ с код BG0002087 е включена забрана, имаща
отношение към настоящото ИП: 6.1 намаляване площта на крайречните гори от
местни дървесни видове.
По четвърти въпрос
експерта посочва, че очакваните въздействия от реализацията на ИП върху
природните местообитания и местообитанията на целевите животински видове биха
могли да окажат значително въздействие върху защитената зона, както пряко
въздействие: засягане на части от природни местообитания на целеви животински
видове, предмет на опазване в зоната; намаляване площта на типове природни местообитания;
промяна на видовия състав от растения и животни; така и косвени въздействия:
влошаване качествата на местообитания; обезпокояване на видовете от шумови
въздействия; промяна в компонентите на околната среда, както и други възможни отрицателни
въздействия.
В отговор на пети въпрос се посочва, че ЗЗ “Марица-Пловдив“ представлява важно местообитание за редица водоплаващи и водолюбиви птици, както и че от реализацията на ИП се очаква безпокойство и слабо отрицателно въздействие по отношение на птиците Земеродно рибарче (Alcedo atthis) и Голяма бяла чапла (Ardea alba). Посочено е още, че Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) - гнездящо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид от Червената книга на България (2011), с категория световно застрашен вид“, обитава естествени и изкуствени стоящи водоеми по Дунавското и Черноморско крайбрежие с прилежащите влажни зони, както и вътрешността на страната. ЗЗ “Марица-Пловдив“ е важен биокоридор, който играе важна роля, като некрайбрежно място за зимуване на Корморан пигмей. (Microcarbo pygmeus). Съгласно Стандартния формуляр от последното картиране на територията на защитената зона са регистрирани 19- 3655 зимуващи и 1173-2965 преминаващи птици с цялостна оценка “А”. В обхвата на защитената зона попада площта на защитена местност “Нощувка на малък корморан” за основна нощувка на зимуващите в района птици. Допълнително е изложено, че предмет на опазване в границите на защитената зона са и други видове птици включени в Приложение I на Директивата за птиците - голяма бяла чапла (Egretta alba), черен щъркел (Ciconia nigra), поен лебед (Cygnus cygnus), земеродно рибарче (Alcedo atthis). Тук редовно се срещат и мигриращите птици малък гмурец (Tachybaptus ruficoilis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), ням лебед (Cygnus olor), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), лятно бърне (Anas querquedula), голям ястреб (Accipiter gentiles), обикновен мишелов (Buteo buteo), керкенез (Falco iinnuncuius), калугерица (Vanellus vanellus), речна чайка (Lams ridibundus). Според вещото лице, очакваните въздействия от реализацията на ИП върху природните местообитания и местообитанията на целевите животински видове биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона.
По
шести въпрос в заключението е посочено, че природно местообитание с код 92А0 “Крайречни
галерии от Salix alba и Populus alba“ е подходящо местообитание за видовете
птици, предмет на опазване в ЗЗ “Марица- Пловдив“. Крайречната дървесна и
храстова растителност, предимно върби (Salix spp.), елша (Alnus spp.) и тополи
(Populus spp) представлява важно местообитание за редица водоплаващи и водолюбиви
птици. Според вещото лице, изсичането на дървесната и храстовата растителност
по бреговете на Марица и залесяването с неприсъщи за района видове, както и
увеличаване на добива на пясък и чакъл водят до влошаване и унищожаване на
местообитанията, важни за почивка на птиците, особено на малкия корморан.
По последния въпрос,
относно въздействието на ИП върху риби и земноводни, вещото лице посочва, че
трудно може да се характеризира, каква ще бъде тенденцията в промените и
въздействията от ИП спрямо видовете предмет на опазване в ЗЗ “Река Марица“
BG0000578, както и степента на въздействието, тъй като данните в Техническия
проект и информацията в делото е крайно недостатъчна за такава оценка, а последната
е предмет на задълбочено проучване и специална процедура съгласно ЗБР и не би
било реално да се прави в рамките на една експертиза.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.07.2021г. (листи 413-416)
вещото лице поддържа заключението, а на въпроси на процесуалните представители
на “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД и на Държавата, чрез ОУ- Пловдив, отговаря, че в
процесния участък няма изградени диги, а има растителност, не всичката от която
е по дигите; по-точно, само частично е по дигите, като вътре в реката е налична
друга растителност. Посочва, че е записано в плана за управление, че трябва да
бъде изградена дига, но няма такава, като е разгледала и техническото
предложение. По отношение на понятието “коригиран участък“, експертът заявява,
че се влага, ако има изместване или допълнителна дейност извън леглото на
самата река, а дейностите, които трябва да бъдат извършени в този участък, така
е записано в проекта, това е технически въпрос, а не екологичен въпрос. По
отношение на въпроса дали може да бъде извършено залесяване на местообитанието
на 92А0, експертът посочва, че това е самозалесяване, няма залесяване вътре в
реката, това е написано и в техническия проект, като проектът предвижда
изчистване на реката вътре в нея, а това, което е направено от жалбоподателя “ВВФ“
е залесяване извън речното корито. Обяснява, че “крайречна гора“ е тази по
терасата на реката, която на практика се залесява и е извън коритото на реката
и това, което се предвижда, е в коритото на реката, а “ВВФ“ правят залесяване
извън коритото на реката, но попада в един и същи имот 590 (ПИ с идентификатор
№51980.53.950 (листи 71, 72)). Изтъква, че самозалесяването при една висока
водна вълна ще спре високата вълна, а растителността не е коментирана в проекта.
Вещото лице уточнява, че на стр.61-62 от заключението, по въпрос №7, в отговора
си в 15 точки изброява възможни отрицателни въздействия като забрани по отношение
на режима на защитени територии, но го казва по принцип, че това са принципно
възможни въздействия в защитената зона и единствено се базира на писмото на РИОСВ,
че участъкът не попада в защитени територии. Посочва, че в защитената зона има
защитени територии и ги е описала ясно връзката с кои защитени други зони.
Посочва, че като цяло участъкът попада в двете защитени зони, като това го
казват и РИОСВ, и Басейновата дирекция. Според вещото лице, оценката следва да
се прави на ниво зона, а не само на ниво участък, като не може да определим
нито на птиците, нито на растенията, къде ще растат и къде ще ходят, защото
този участък трябва да бъде почистен. Вещото лице заявява, че в техническия
проект не е записано точно откъде ще се премахва тази растителност, няма ясно
написано откъде ще се маха.
Вещото лице уточнява по
въпрос на процесуалния представител на държавата, че с реализацията на ИП се
нарушава забраната на т.6.1 на Заповед №РД–836 от 17.11.2008г. за намаляване на
площта на крайречните гори от местни дървесни видове, след като се изясни, че
става въпрос не за речни гори, а за самозалесила се растителност, че местообитание
е от крайречни гори, бяла върба и бяла топола, като дали и край реката и в
терасата на реката, това е местообитанието, то при реализация на това инвестиционно
намерение ще бъде унищожено това местообитание, което е предмет на защитената
зона. Посочва, че въздействията и всички тези дейности трябва да бъдат направени
в една оценка за съвместимост.
На вещото лице са
поставени допълнителни задачи, подробно формулирани в писмена молба (листи
411-412) на процесуалния представител на държавата.
Според допълнителното
заключение (листи 443-495) на вещото лице Г.-А., прието неоспорено от страните
и което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, относно
това реализацията на ИП в каква степен допринася или предотвратява процеса на
еутрофикация на “чувствителна зона водосбор на р. Марица“ с код BGCSAR106,
определена съгласно чл.119а, ал.1,т.3,б.“б“ от ЗВ, включена в Раздел 3, точка
3.3.2 на ПУРБ 2016-2021г. на БДИБР, еутрофикацията (още еутрофизация, еутрофия)
е процес, протичащ в екосистемата на един воден басейн, при който се повишава
количеството на химическите вещества, участващи в минералното хранене на
растенията (азот, фосфор), което на свой ред води до повишена биологична
продуктивност, като при този така наречен “цъфтеж на водата“ обилно се развиват
някои видове водорасли, които бурно увеличават биомасата си (над 5000 g/m3),
в резултат на което водата се оцветява зелено. Вещото лице посочва подробно и
разликата между еутрофикацията и “цъфтеж на водорасли“. Прави извод, че в
процесния участък не би могло да се коментира настъпване на процес на
еутрофикация, както и да се направи категоричен извод, че в процесния участък е
настъпил процес на еутрофикация или е създадена предпоставка за настъпване на
този процес от самозалесилата се растителност от крайречни галерии от бяла
върба (Salix alba) и бяла топола (Populus alba), а това е предмет на
по-задълбочено проучване. Като причини, които биха довели до процес на
еутрофикация във водното тяло, вещото лице изтъква недобре почистените
отпадъчни води от ПСОВ- Стамболийски, която не може да достигне ИЕО (индивидуални
емисионни ограничения), определени в Разрешителното за заустване. Изрично
посочва, че реализацията на ИП “Почистване на речното корито от наносни
отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица“ няма да доведе до
промяна в характеристиките на водното тяло в положителна посока от настъпилото
замърсяване с органични вещества и биогенни елементи, защото причината за
замърсяването е от други източници, не от наносните отложения, които не водят
до настъпване на процес на еутрофикация. А това, че процесният участък е
чувствителна зона “водосбор на р. Марица“ с код BGCSAR106, определена съгласно
чл.119а, ал.1 т.3, буква “б“ от ЗВ, включена в Раздел 3, точка 3.3.2 на ПУРБ
2016-2021г. на ИБР, Чувствителни зони, визира зоните, чувствителни към биогенни
елементи, определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО и Заповед
№РД-970/28.07.2003г. като зони за защита на водите.
По поставения втори
допълнителен въпрос, вещото лице счита, че мярка PR011_REAC38 визира
ограничаване и/или недопускане на нови негативни промени в хидрологичните
особености на водните тела, което се отнася към ограничаване и/или недопускане
на нови ИП, които да доведат до нови негативни промени, в хидрологичните
особености на водните тела, като изграждане на нови ВЕЦ, баластриери и други
дейности, водещи до негативни промени в хидрологията на реките. Според вещото лице
тя е относима към друг тип ИП. Според заключението, мярка BG3_APSFR_MA_07 за водно
тяло с код BGMA700R143 от район със значителен потенциален риск от наводнения
(РЗПРН), област- Пазарджик, Пловдив, община Пазарджик, Стамболийски визира
ежегодно почистване на дясна защитна дига на р. Марица и прилежащите терени, в
зоната на гр. Стамболийски от дървета, храсти и др. - дължина 1300 м, площ - 13
дка. Никъде обаче не е записано точно за този (процесния) участък ли е относима
тази мярка. Следователно, целта на изпълнение на мярката не е почистване на
речното корито от наноси, а почистване от изсъхнали дървета и храсти, които
пречат на проводимостта на реката. Експертът счита, че в една оценка за съвместимост
по ЗБР всички въпроси, които към момента са неясни и спорни ще бъдат изяснени и
ще се направи пълна и прецизна оценка за въздействието на ИП при реализацията
му, но това е преценка на компетентния орган РИОСВ- Пловдив.
По трети допълнителен
въпрос вещото лице в табличен вид представя оценка на ПС (природозащитно
състояние) на ниво зона три критерия: 1) Площ в границите на зоната; 2) Структура
и функции; 3) Бъдещи перспективи (заплахи и влияния). Вещото лице посочва, че теренната
проверка при последното “Картиране и определяне на природозащитното състояние
на природни местообитания и видове - фаза I“ показва, че заетата от природното
местообитание територия е чувствително по-малка от референтната стойност в
стандартния формуляр, като най-вероятната причина за това е провеждането на
неконтролирани бракониерски сечи от местното население. Според заключението за
ЗЗ “Река Марица“ с код ВG0000578 по последното Решение от №588 от 6 август 2021г.
на МС за изменение на списъците на защитени зони за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна, на основание чл.10, ал.3 и 4 от ЗЗБР,
общата площ е 14 467,17 ха, обща площ покритие е 14 467,17 ха. Процентното
съотношение на 1.300 дка или 13 ха дължина на процесния участък от процесното ИП
“Почистване на речното корито от наносни отложения е укрепване на участък от
бреговете на р. Марица“ спрямо общата площ на ЗЗ “Река Марица“ с код ВG0000578
е 0,0009 %, което е незначително спрямо площта на ЗЗ. Според вещото лице,
спрямо референтна стойност на разпространение за тип природно местообитание 92А0
и настоящото състояние на разпространение на тип природно местообитание 92А0 в ЗЗ
е предмет на оценка за съвместимост, а не да се установява в рамките на
експертизата, тъй като е необходимо специално картиране на процесния участък.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.11.2021г. (листи
499-501), вещото лице поддържа допълнителното си заключение. На въпроси на процесуалния
представител на заинтересованото лице “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД отговаря, че нито в
докладите на РИОСВ- Пловдив, нито в плана на Басейновата дирекция не е записано
на база мониторингите, които са правени и не са предмет на това дело, няма
изводи, че в този участък има еутрофикация. Посочва, че на практика наносите не
са проблем с възникването на еутрофикацията, а инвестиционното намерение касае
изземване на наноси от 1 м до 3 метра, което изземване може да доведе до сериозни
проблеми. Вещото лице сочи, че освобождавайки една част от гр. Стамболийски, то
няма да спре.
На
въпрос, свързан с настъпването на наводнения, експертът отговаря, че това водно
тяло е силно модифицирано, има много меандри и самозалесила се растителност,
като при една висока вълна, тази растителност спира високата вълна. Според
вещото лице, ако се приеме, че изземването на наносите предполага голям
проблем, тъй като това ще доведе до попадане и на други растения, които ще
затлачат реката. Трябва, или да се направи санитарна сеч, или почистване.
Скоростта на водата ще бъде висока и наводнението ще стане не в района на гр.
Стамболийски, а в района на гр. Пловдив. Експертът изтъква, че е доказано, че
водните тела в България, независимо че има мерки, мярката по описание в плана
касае не почистване от наноси, а почистване от растителност или други видове
паднали дървета, боклуци, които на практика да доведат до спиране на течението
на водата и да не се постигне висока вълна. Изтъква, че запазването на влажната
зона касае разнообразието на растителните видове, този вид растителност спира
високата вълна, за да не отива в съседни земи.
На въпрос относно това
дали процесното ИП и неговият проект изпълняват мярката за района от значителен
потенциален риск от наводнение и каква е степента на въздействие върху околната
среда, вещото лице посочва, че тази мярка няма да доведе до положителен ефект,
а напротив. Необходим е по-задълбочен анализ, като фитоспециалистите и
орнитолозите, както и други тесни специалисти, трябва да кажат има ли нужда или
не от сеч и колко да се изсече. Според експертът, инвестиционното намерение не
е относимо към мярката.
По отношение на това
какво влияние ще окаже резултатът в процентно отношение даден на страница 50 (лист
492) от допълнителното заключение, вещото лице заявява, че това е процент,
изчислен на база общата площ на зоната, не става съвсем ясно дали са от общата
площ на зоната. Посочва, че една оценка на съвместимост ще изясни точно този
момент, като трябва да се направи сериозно проучване. Заявява, че стойността
1,300 дка – така е написано в проекта, а площта на зоната е дадена в хектари.
Oспореното
писмо е издадено от компетентен орган,
какъвто в случая се явява директорът на РИОСВ- Пловдив, съобразно разпоредбите
на чл.85, ал.4 и чл.93, ал.3 от ЗООС, по отношение на което обстоятелство и
между страните липсва формиран спор.
Макар оспореният по
делото административен акт да не е наименован решение, настоящия състав на съда
намира, че актът е издаден в предвидената от закона форма, тъй като не
наименованието е определящо, а съдържанието на акта, от което е видно, че са
спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за посочване на фактическите и правните основания,
послужили за издаването на акта.
Съгласно чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС, ЕО и ОВОС се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва: оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. Според чл.93, ал.6 от ЗООС, органите по ал.2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл.81, ал.1, т.2, като публично обявяват мотивите за своята преценка.
Съгласно чл.31, ал.1 от ЗБР, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Съгласно чл.31а, ал.1 от ЗБР условията и редът за извършване на оценката по чл.31 се определят с наредба, приета от МС, каквато в случая се явява Наредбата за ОС.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за ОС, на оценка за съвместимост (ОС) по реда на глава втора или трета се подлагат: 1. планове, програми, инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, попадащи в обхвата на глава шеста от ЗООС; 2. планове, програми, инвестиционни предложения или техни изменения или разширения извън обхвата на глава шеста от ЗООС, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитени зони и свързани с промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване на имота; 3. планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които са в съответствие с параметрите на планове, програми и проекти от по-висока степен, на които е извършена ОС и за които в крайния акт от процедурата по реда на глава втора или трета е поставено условие, изискващо изрично провеждането на оценка за съвместимост. А съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения извън обхвата на ал.1 в зависимост от техния характер и вероятността от въздействието им върху защитените зони и след проверка за допустимост по чл.12 компетентният орган преценява начина на процедиране, като в 14-дневен срок от подаване на уведомлението уведомява писмено възложителя за приложимата процедура и при необходимост дава указания и определя срок за изпълнението им. Т.е., докато за инвестиционните предложения, изброени изчерпателно в трите точки на ал.1 наредбата предвижда задължително извършване на ОС, то за всички останали инвестиционни предложения, които не покриват трите критерия по ал.1 и съответно попадат в приложното поле на ал.2, ОС се извършва в зависимост от техния характер и вероятността от въздействието им върху защитените зони. Или казано по друг начин, за тези инвестиционни предложения не е задължително извършването на ОС.
В случая, от страна на ответника по делото е прието за установено, че процесното ИП попада в обхвата на чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС и същото е допустимо спрямо режима на двете защитени зони, в чиято територия е предвидена реализацията му (“Река Марица“ BG0000578 и “Марица-Пловдив“ BG0002087), като се позовава и на писмо с Изх.№ПУ-01-655(1) от 20.08.2020г. на директора на БДИБР (при спазване на условията, посочени от директора на БДИБР).
Настоящият състав на съда намира, че процесното ИП попада в т.2, б.“в“ от Приложение №2 към чл.93, ал.1, т.1 и 2 от ЗООС, тъй като реализацията му представлява “изземване на инертни материали от реки, езера или море чрез драгиране“ и за ответника е налице задължението в условията на оперативна самостоятелност да прецени необходимостта от извършване на ОВОС. В тази връзка следва да се изясни понятието драгиране, за което няма легална дефиниция. Термина dredging е използван в Приложение II (ANNEX II) от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13 декември 2011 година, относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (изменена с Директива 2014/52/ЕС, чиито разпоредби се въвеждат с нормите на ЗООС (§2г от ДР на ЗООС)), в английския текст на директивата- 2. EXTRACTIVE INDUSTRY, (c) Extraction of minerals by marine of fluvial dredging. Драгирането е дейност по изкопаване на материал от водна среда, като възможните причини за драгиране включват подобряване на съществуващите характеристики на водата; преустройство на земя и водни обекти за промяна на отводняването, корабоплаването и търговската употреба; изграждане на язовири, диги и други контроли за потоци и брегови линии. Целите на драгирането са различни, като една от тях е и създаване на по-голяма дълбочина на водата. В случая инвестиционното предложение е “Почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица“, а видно от приложения по делото технически проект в раздел “Организация на изпълнението“ (лист 214), изземването на наносите ще се извършва с багер на отвал, като след тяхното обезводняване те ще се товарят с фадрома на автотранспорт, а укрепването на изровения ляв бряг ще става след изземването на наносните отложения в тези участъци, за да може водното течение да се отдалечи от брега. Безспорно тези дейности са такива по драгиране.
Съгласно чл.90, ал.1 от ЗООС, условията и редът за извършване на ЕО се определят с наредба на Министерския съвет, а съгласно ал.2, т.1 в наредбата по ал.1 се определят и съответните изисквания към преценяването на необходимостта и обхвата на ЕО на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата. Такава наредба в случая се явява Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО). В случая, процесното ИП не попада сред плановете и програмите, подлежащи на задължителна ЕО, съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за ЕО. Няма данни, нито пък твърдения, че процесното ИП попада и в някоя от четирите хипотези по чл.2, ал.2 от Наредбата за ЕО, при чието наличие компетентните органи преценяват необходимостта от ЕО.
От друга страна обаче, съобразно чл.31, ал.1 от ЗБР, инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Според чл.31, ал.2 от ЗБР, оценката по ал.1 се извършва за защитените зони, които са: 1. разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл.10, ал.3 за внасяне в Министерския съвет за приемане, или 2. включени в списъка по чл.10, ал.4, обнародван в “Държавен вестник“, или 3. обявени със заповед по чл.12, ал.6 (на МинОСВ). Според чл.31, ал.4 от ЗБР, за инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на ЗООС, оценката по ал.1 се извършва чрез процедурата по ЕО, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл.31а (Наредбата за ОС).
Посочи се вече, че реализацията на процесното
ИП е предвидена на територията на две защитени зони- ЗЗ “Река Марица“ BG0000578 за
опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и ЗЗ “Марица-Пловдив“
BG0002087
за опазване на дивите птици.
Освен това, според приетите по
делото заключение и допълнително заключение на вещото лице Г.-А., съгласно ПУРБ
2016-2021г. на ИБР, процесният
участък засяга ЗЗВ; попада в “чувствителна зона “водосбор на р. Марица“ с код BGCSAR106; попада в границите на ПВТ “Река Марица от гр. Белово до река Тополница” с код BG3FSWMA790R157; попада и в РЗПРН
BG3_APSFR_MA_07 — Марица – Пазарджик.
Посочи се
вече, че според чл.31а, ал.1 от ЗБР условията и
редът за извършване на оценката по чл.31 се определят с Наредбата за ОС,
съгласно чл.15, ал.1 от която наредба, при установяване на допустимост на
планове, програми, проекти или инвестиционни предложения по раздел II,
компетентният орган преценява вероятната степен на въздействие на плановете,
програмите и проектите/инвестиционните предложения върху конкретните
местообитания и/или видове - предмет на опазване в защитените зони. А съгласно
чл.16 от Наредбата за ОС, преценката по чл.15, ал.1 за
планове, програми и проекти/инвестиционни предложения се извършва въз основа на
следните критерии: 1. характеристики на плановете, програмите и проектите:
обхват, подробност, времева рамка, местоположение на предвижданите инвестиционни
предложения спрямо защитената зона или нейни ключови елементи, кумулативни въздействия
с други планове, програми и проекти и инвестиционни предложения; 2. характеристики
на инвестиционните предложения: обем, площ, генерирани емисии и отпадъци,
необходима инфраструктура, природни ресурси, предвидени за използване, продължителност
на строителството, местоположение на инвестиционните предложения спрямо
защитената зона или нейни ключови елементи, възможни кумулативни въздействия с
други инвестиционни предложения, планове, програми и проекти; 3. значимост на
вероятните въздействия самостоятелно или в комбинация с въздействия от други
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения
по отношение на: а) процент на загубената площ от дадено местообитание спрямо
площта на местообитанието в защитената зона или в мрежата като цяло; б) степен
на фрагментация на местообитанието/местообитанията или популацията на
вида/видовете спрямо първоначалното им състояние, продължителност; в)
времетраене на безпокойството на видове; г) време за възстановяване на
засегната популация; 4. природозащитно състояние на засяганите местообитания и
видове (благоприятно или не).
В случая,
от страна на ответника не е извършена преценка за вероятната степен на
въздействие на процесното ИП върху конкретните местообитания и/или видове -
предмет на опазване в защитените зони и не са обсъдени критериите, посочени в
чл.16 от Наредбата за ОС.
Също така,
според заключението на вещото лице Г.-А., участъкът от р. Марица,
предмет на процесното ИП, попада в границите на ЗЗ “Марица-Пловдив“ с код BG0002087 за опазване на дивите птици, която обхваща коритото
на р. Марица от с. Говедаре, област
Пазарджик до гребния канал на Пловдив, в който участък е налична растителност-
предимно върби (Salix
spp.), елша (Alnus spp.) и тополи (Populus spp) и представлява важно местообитание за
редица водоплаваши и водолюбиви птици, а “самозалесилата се растителност“ в участъка за реализация на процесното ИП, е вътре в речното корито и образува крайречни галерии
от бяла върба
(Salix
alba) и бяла
топола (Populus alba), които съставляват природно местообитание с код 92А0 “Крайречни галерии
от Salix alba и Populus alba“, предмет на
опазване в ЗЗ “Река Марица“, като процесният
участък не е предмет на План-програма за възстановяване на
крайречни гори и природно местообитание 91Е0* (по приложение №1 на ЗБР).
Видно
е от процесния Технически проект, че няма конкретно посочване на точното
местоположение на растителността, която ще се премахва, въпреки предвиждането
за премахване на “самозалесилата се растителност“, тъй като “такива “гори“ не
може да има в коритото на реката, а само извън него“, което обстоятелство позволява
формирането на извод, че ще бъде премахвана и растителност, находяща се вътре в
речното корито.
В
тази връзка, непосочването на конкретното място и видовете на растителността,
която ще бъде премахвана за реализация на процесното ИП, препятстват възможността
за извършване на правилна преценка дали изпълнението на ИП ще окаже влияние на ЗЗ
“Река Марица“ и ЗЗ “Марица-Пловдив“.
Не може да бъде извършена
преценка и дали реализацията на процесното ИП включва премахването на единични дървета,
участващи в състава на природно местообитание с код 92А0 “Крайречни галерии
от Salix alba и Populus alba“ или ще се премахва “самозалесилата се
растителност“ от островите в речното корито, образуващи “гори" и
съставляваща природно местообитание с код 92А0 “Крайречни
галерии от Salix alba и Populus alba“, тъй
като със Заповед №РД-836 от 17.11.2008г. на МинОСВ в ЗЗ
“Марица-Пловдив“ е установена забрана, имаща отношение към процесното
ИП, за намаляване площта на крайречните гори от местни дървесни видове (т.6.1
от заповедта).
Съответно,
настоящият състав на съда кредитира заключението на експерта Г.-А., че очакваните въздействия
от реализацията на ИП върху природните местообитания и местообитанията на
целевите животински видове биха могли да окажат значително въздействие върху
защитената зона, както пряко въздействие: засягане на части от природни
местообитания на целеви животински видове предмет на опазване в зоната;
намаляване площта на типове природни местообитания; промяна на видовия състав
от растения и животни; така и косвени въздействия: влошаване качествата на местообитания; обезпокояване
на видовете от шумови въздействия; промяна в компонентите на околната среда,
както и други възможни
отрицателни въздействия.
На следващо място, според процесния
Технически проект за реализацията на процесното ИП ще бъдат отнети наносни
материали (земни маси) в обем от кръгло 186 100 куб.м., от които кръгло
400 куб.м. земни маси ще бъдат използвани за укрепване на левия речен бряг.
Обемът на излишните наносни отложения (земни маси), които следва да се изнесат
от речното корито, след неговото почистване и укрепване на брега, е кръгло
186 000 куб.м. След обезводняването на наносите, същите ще бъдат
депонирани на площадка в ПИ 40004.11.345 в землището на с. Крумово, община Родопи.
Посочи се по-горе, че по силата на Договор за наем на
недвижим имот от 03.08.2020г. (листи 48-50), “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД ще ползва
реално обособена част с приблизителна площ от 5000 кв.м. от ПИ с идентификатор №40004.11.345, целият
с площ от 11062 кв.м., от които незастроена площ от 10147 кв.м.
В чисто аритметичен аспект,
депонирането на 186000 куб.м. наносни материали (земни маси) върху площ от 5000
кв.м. би довело до повишаване нивото на терена с площ от 5000 кв.м. с 37,2
метра.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че реализацията на процесното ИП би била в нарушение на
забраната по точка 6.1 от Заповед №РД-836 от 17.11.2008г.
за ЗЗ “Марица-Пловдив“, ако спрямо ИП не бъде извършена оценка за неговата
съвместимост по реда на Наредбата за ОС.
Следователно, оспореният по делото акт е постановен в противоречие с
относимите матареалноправни разпоредби на ЗБР и Наредбата за ОС, поради което
същият е незаконосъобразен.
От своя страна, незаконосъобразният акт следва да бъде отменен, а
преписката да се изпрати на ответника за ново произнасяне по уведомлението за ИП,
подадено от “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, предвид естеството на въпроса, което не
позволява разрешаването му по същество от съда.
С оглед очерталия се
изход на делото, исканията за присъждане на разноски, както и юрисконсултски
възнаграждения в полза на ответната страна и на заинтересованите страни по
делото- държавата и “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, са неоснователни и като такива не
следва да бъдат уважени.
Искането за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а с оглед изрично заявеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът
съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на
чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2 (какъвто е настоящият), за една инстанция минималното
адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно
решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик
съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г.
(отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая, на адвокат К.
са заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер от 4 250,00 лева, от
които 850,00 лв. (лист 319) по Договор за правна защита и съдействие от 05.07.2021г.
(лист 320); 600,00 лв. (лист 321) по Договор за правна защита и съдействие от
22.03.2021г. (лист 322); 500,00 лв. (лист 323) по Договор за правна защита и
съдействие от 02.12.2020г. (лист 324); 1 200,00 лв. (лист 325) по Договор за
правна защита и съдействие от 27.10.2020г. (лист 326); 350,00 лв. (лист 436,
506) по Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2021г. (лист 436а, 507);
както и 750,00 лв. (лист 437а, 508) по Договор за правна защита и съдействие от
21.10.2021г. (лист 438, 509).
При това положение и с
оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде намалено до размер
от 1 000,00 лв. Освен това, на жалбоподателя следва да се присъдят и
направените по делото разноски в размер от общо 2 695,00 лева, от които
10,00 лева (лист 20), заплатена държавна такса за образуваното съдебно
производство; 150,00 лева (лист 23, дело №601/2021г. на ВАС), заплатена
държавна такса за образуваното съдебно производство пред ВАС; както и общо
2 535,00 лева (лист 180 и лист 425а), заплатени възнаграждения за вещо
лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ писмо с Изх.№ОВОС-1353-3
от 26.08.2020г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите, гр. Пловдив, с което е прието, че инвестиционно предложение “Почистване
на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р.
Марица“ в землищата на гр. Стамболийски, община Стамболийски и с. Цалапица,
община Родопи, област Пловдив, с географски координати: начало N42°08’45.84’’,
E24°34’03.82’’ и край N42°09’05.30’’, E24°33’13.10’’, с възложител “АГРОНИКА
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, не подлежи на регламентираните по глава шеста от
ЗООС процедури по оценка въздействието на околната среда или екологична оценка, респективно, по
отношение на инвестиционното предложение на “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД не е
необходимо провеждането на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС.
ИЗПРАЩА
преписката по Уведомление за инвестиционно предложение с Вх.№ОВОС-1353 от
07.08.2020г. на “АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Пловдив за ново
произнасяне, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които
са задължителни.
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на Сдружение “ВВФ БЪЛГАРИЯ“ (бивше “ВВФ - СВЕТОВЕН ФОНД ЗА ДИВАТА
ПРИРОДА, ДУНАВСКО-КАРПАТСКА ПРОГРАМА БЪЛГАРИЯ“), със седалище и адрес на
управление, считано от 22.11.2021г.: гр. София, ул. “Княз Борис I“ №147, ЕИК
*********, сумата от общо 2 695,00 (две хиляди шестстотин деветдесет и пет)
лева, представляваща направените по делото разноски; както и сумата от
1 000,00 (хиляда) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/
[1] Според информация от
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ),
достъпен в интернет на адрес: ЕПЗЕУ
(registryagency.bg)