Разпореждане по дело №19487/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35987
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110119487
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 35987
гр. София, 21.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20221110119487 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* срещу Д. Б.
ВЛ., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК за сумите от: 50 000 лв. – главница до погасяване на задължение по
договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите от 20.08.2019 г. между
заявителя и длъжника; сумата от 41085,59 лв. – договорна лихва за периода от
20.08.2019 г. до 01.02.2022 г., сумата от 6938 лв. – законна лихва за забава за периода
от 26.12.2019 г. до 01.02.2022 г сумата от 4740 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение по чл. 17, ал. 4 от договора за периода от 02.04.2020 г. до 01.02.2022 г.;
сумата от 27318,53 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 11, ал. 3 от
договора; 1680 лв. – разходи съгласно чл. 17, ал. 2 от договора за периода от
27.12.2019 г. до 22.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 2636 лв.
държавна такса и сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК е приложен договорът за паричен
заем и общите условия към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Относно искането за присъждане на сума, представляваща неустойки за
неизпълнение на задължение по чл. 11, ал. 3 от договора и по чл. 17, ал. 4 от договора:
В процесното правоотношение, между страните в чл. 11, ал. 3 от договора е
уговорено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя при
непредставяне на обезпечение на вземането на кредитора. От сключения процесен
договор се установява, че заемателят е поел задължение в 20-дневен срок, считано от
датата на предаване на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечения –
1
трето физическо лице – солидарен длъжник, което следва да сключи договор със
заемодателя и да отговаря на подробно поставени изисквания. В чл. 11, ал. 3 от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението на заемателя да
предостави обезпечение в договорения срок, той дължи на заемодателя неустойка в
размер на 52 856,40 лв. Посочено е още, че неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с погасителните вноски.
Отделно, в чл. 17, ал. 4 от договора е предвидено задължение на
заемополучателя, в случай на забава на която и да е вноска с повече от 90 дни, в 10-
дневен срок след изтичането на 90-те дни да представи на заемодателя документи,
свързани със задължения на потребителя по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадени от НАП и
съответната община, а така също и издадена справка за образувани изпълнителни дела.
Документите следвало да удостоверят липсата на задължения и образувани
изпълнителни дела срещу лицето. При неизпълнение в ал. 5 от посочената разпоредба е
посочено, че заемателят дължи неустойка за неизпълнение в размер на 10 % от
главницата.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите от договор, в частта на
уговорените неустойки, представляват неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
които са нищожни на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите в подписания от страните договор, уреждащи
задължение за заемателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на тези негови
договорни задължения, са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, поради
което не пораждат задължения за длъжника.
Предвиденото за заемателя задължение в чл. 11, ал. 1 от договора за представяне
на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави обезпечението заемателят следва
да осигури поръчител физическо лице, който да отговаря на много на брой поставени
от заемодателя изисквания /служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение; да е над определена възраст; да получава възнаграждение над 1000
лева; да има сключен безсрочен трудов договор, по който да е работил поне 6 месеца;
да няма задължения към други банкови и финансови институции и др./. Следва да се
посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в предвидения срок да се снабди с
тази информация за поръчителя, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от
изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ,
поради което означава поръчителят лично да се снабди с тази информация, което
допълнително препятства възможността да се изпълни договореното задължение
предвидения срок от заемателя. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от договора,
още със сключването му, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно
с всяка погасителна вноска. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 11, ал. 1,
поради което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
Предвидената неустойка за непредставяне на документи при забава, предвидена
в чл. 17 от договора, излиза извън рамките на обезпечителната и обезщетителна
функция на неустойката.
Следователно уговорените по този начин неустойки за обезщетяване
неизпълнението на договорно задължение излиза извън законовите функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
заемната сума и нарушава принципа за справедливост.
Относно разходите за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
2
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания
за неустойки за неизпълнение на задължения, както и разходи за извънсъдебно
събиране, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
вземания. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално
на уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 72448/11.04.2022 г., подадено от „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК ********* против Д. Б. ВЛ., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в частта за
сумите от: 4740 лева – неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 17, ал. 4 от
договора за периода от 02.04.2020 г. до 01.02.2022 г.; сумата от 27318,53 лв.
неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 11, ал. 3 от договора; 1680 лв.
разходи съгласно чл. 17, ал. 2 от договора за периода от 27.12.2019 г. до 22.12.2021 г.
по договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 20.08.2019 г. между
„СИТИ КЕШ“ ООД и Д. Б. ВЛ. с нот. заверка на подписите с рег. № г. по описа на
нотариус М И с район на действие РС София.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3