Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Ловеч, 21.10.2020
г.
ОКРЪЖЕН СЪД
– Ловеч, наказателна колегия, в открито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА
КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДАВИДОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл. съдия
при участието на секретар Веселина Василева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ВЧНД
№ 289 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 341 във вр. с чл. 318 от НПК.
С Протоколно определение № 158 от 09.06.2020 г.,
постановено по НЧХД № 379 по описа на Районен съд – Луковит, съдът на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК прекратил
наказателното производство.
Недоволен от така постановения
съдебен акт останал Д.П.С., като го обжалва поради неговата неправилност и
незаконосъобразно. Сочи, че съдът неправилно приел, че посоченото в тъжбата
престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК следва да се квалифицира като такова от
общ характер – набедяване. Моли обжалваният съдебен акт да се отмени и делото
да се върне за разглеждане от първоинстанционния съд.
По делото е постъпило възражение от С.Й. и Б.Й., в
което се сочи, че съдът е постановил правилен и законосъобразен акт и молят
същият да се потвърди.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от процесуалния си представител адв. Н.Л. ***, като излагат
становище, че поддържат изложеното в жалбата.
Въззиваемите С.Й. и Б.Й. се явяват лично и с адв. М.И.от
АК-Ловеч, като молят обжалваният съдебен акт да се потвърди като правилен и
законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 319 от НПК, от лице,
имащо право на жалба и срещу съдебен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.
Въззивната
инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба и събраната по делото
доказателствена съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Наказателното производство № 379/2019 г. по описа на РС-Луковит е образувано във връзка с
тъжба, подадена от Д.С. против С.Й. за това, че на 01.10.2019 г. и 30.10.2019
г. в РУ на МВР-Луковит посредством депозиране на жалба с вх. № 29700-62-23 от
03.10.2019 г. на РУ на МВР-Луковит е разгласил позорни обстоятелства за С. – че
хвърля камъни в градината му и убива кучетата му, целейки да му припише
престъпление и хулигански действия, които не е извършил – престъпление по чл.
147, ал. 1 от НК, и Б.Й. за това, че на 15.11.2019 г. в РУ на МВР-Луковит посредством
даване на неверни обяснения във връзка с жалба с вх. № 29700-62-23 от
03.10.2019 г. е разгласила позорни обстоятелства за С. – че хвърля камъни в
градината му и убива кучетата му, целейки да му припише престъпление и
хулигански действия, които не е извършил – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански искове срещу С.Й. за сумата в размер на
3000 лв. и срещу Б.Й. за сумата в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на тъжбата.
С.Й. и Б.Й. са депозирали възражение, с което оспорват
изложеното в тъжбата.
С Протоколно определение от 27.01.2020 г.
първоинстанционният съд указал на тъжителя в двуседмичен срок да уточни
обстоятелствата, на които основава обвинението си съгласно чл. 81, ал. 1 от НПК.
С молба от 16.01.2020 г. процесуалният представител на
С. е уточнил, че Й. е разгласил позорни обстоятелства спрямо тъжителя
посредством подадените жалби до РУ на МВР-Луковит, в които посочил, че С. е
извършил хулигански действия – хвърляне на камъни и стъкла в техния имот и му е
приписал престъпление, което не е извършил, а именно по чл. 325б от НК –
убийство на гръбначни животни. По отношение на Й. е конкретизирано, че в
обясненията си пред полицейски служител Любомир Йолов от 07.10.2019 г. тя е
потвърдила изложеното в жалбите от Й..
С Протоколно определение № 158 от 09.06.2020 г.,
постановено по НЧХД № 379 по описа на Районен съд – Луковит съдът на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК прекратил
наказателното производство, тъй като описаните в тъжбата и уточнителната молба
деяния осъществяват състава на престъплението от общ характер - набедяване, а
не на клевета.
При така
установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема следното от
правна страна:
Съдебният
състав не споделя възприетото от първоинстанционния съд становище, че от
наличните по делото доказателства се установява, че посоченото в тъжбата деяние
осъществява състава на престъплението набедяване.
Видно
от разпоредбата на чл. 286 от НК, за да е налице набедяване е необходимо наказателно
отговорното лице да набеди пред надлежен орган на властта някого в
престъпление, знаейки, че е невинен или като представи неистински доказателства
срещу него. В случая се установи, че подсъдимият Й. е депозирал жалби до РУ на
МВР-Луковит, в които посочил, че С. е извършил хулигански действия – хвърляне
на камъни и стъкла в техния имот и е убил кучетата му, а в обясненията си
подсъдимата Й. е потвърдила изложеното от Й.. Жалбите и обясненията са
адресирани до РУ Луковит и ОДМВР Ловеч, от което действително следва, че същите
са направени пред „надлежен орган на властта“ по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК. На следващо място в тъжбата се изнасят твърдения, че тези жалби и дадените
обяснения съдържат обстоятелства, които от обективна страна покриват признаците
на престъпление, а именно убийство на гръбначно животно. Действително в жалбата
се сочи, че за периода на 2016 г. – 2018 г. притежавани от подсъдимите кучета
били убити – застреляни и отровени, като за вероятен извършител се сочи тъжителят.
Видно от чл. 325б от НК убийството или тежкото и трайно увреждане на гръбначно
животно, каквото безспорно е кучето, е престъпление. В същия момент по делото
не се установява по несъмнен начин, че подсъдимите са уличили умишлено
тъжителя, съзнавайки, че престъплението изобщо не е извършено, или че не е
извършено от него и съзнателно са прикрили този факт. Константната съдебна
практика приема, че липсва умисъл за набедяване, съответно деянието е
несъставомерно, когато деецът е добросъвестен и действа със съзнанието, че
съобщава на органите на властта достоверна информация за определени факти. Така
винаги, когато се установи, че деецът не е съзнавал, че твърдените от него
обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване. В
противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за установяване на
обстоятелства, които те считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако
при проверката на тези обстоятелства се окажат неистински. В този смисъл – Решение № 119 от 12.03.2010г.
на ВКС по н.д.№ 2/10 НК, I н.о. и Решение № 356 от
26.09.2009г. на ВКС по н.д.№ 368/2009, III н.о.
Отделен въпрос е дали описаното в тъжбата деяние е съставомерно по
смисъла на чл. 147 от НК, което съдът следва да установи по общия ред.
С
оглед на гореизложеното, съдебният състав счита, че жалбата следва да се уважи,
като обжалваното определение се отмени като неправилно и делото се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на насрочване на съдебното заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл. 336 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Протоколно определение № 158 от 09.06.2020 г.,
постановено по НЧХД № 379/2019 г. по описа на Районен съд – Луковит като
неправилно.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия от стадия на насрочване на съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………… ЧЛЕНОВЕ :
1…………………………….
2…………………………….